Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

fallen  

Top posting users this week


Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by crazy_kid97 on Пет Ное 11, 2011 6:31 pm

В момента пиша този фик и знам,че със сигурност имам грешки-било то правописни или пунктоационни,за което се извинявам,но ще се радвам да си кажете мнението за него.Определено искам да си подобря писането,така че се надявам да ми кажете и какво точно трябва да поправя при писането по-нататък.Знам,че определено това е много кратко за глава,но занапред ще се постарая повече smile

1 глава
Звънецът за началото на часа би и всички ученици насядаха по чиновете си. На черната дъска бяха залепени Барби и Кен, които бяха голи, като изключим няколко зелени листа поставени на определени места. Учителят по биология влезе в стаята, и както всеки път, започна да проверява за отсъстващи.
-Хах, вече разбирам, защо не ни разрешават да носим телефони в училище. Само едно щракване на картината върху дъската и учителят е аут!- изсмя се злобно Лус. Тя беше със зеленикава коса и сини очи. Момичето очакваше реакцията на своята приятелка, но такава не последва. -Хей, Сакура, всичко наред ли е?
-Ами не знам... Днес се чувствам много странно. -отговори едно розовокосо момиче със зелени очи.
-Еми как иначе? Все пак ставаш на 17! -извика Лус, а учителят я погледна сурово.
-Лусинда Бейкър, ще може ли да съсредоточите вниманието си върху днешния урок? -запита той, като надникна над очилата си. Учителят беше мъж на средна възраст, но от цигарите гласът му беше пресипнал.
-Моля да ме извините, но по темата за секса знам всичко. -отговори тя, като си вирна брадичката нагоре. Свикнал с държанието й ,той просто въздъхна и върна погледа си върху учебника.
-Сега да започнем с теб. -изпитателният поглед на Лус накара Сакура да се почувства неловко.
-Знам, че днес е рожденият ми ден, но нямах предвид това под странно. -тя впери поглед напред и срещна очите на пластмасовите кукли. -Имам чувството, че нещо лошо ще се случи.
-Я стига! Какъв е този песимизъм от теб? -очите на Лус шареха по цялото лице на приятелката й, в опит да разберат какъв точно е проблемът, но учителят прекъсна разпита й.
-И така. Науката е едно изследване. Тя ни кара да се превърнем в шпиони, за да можем да я разучим по-добре. А за да можем да си свършим по-добре работата на детективи ни е нужна практика.
-Както и в секса! -някой се провикна от задните места. Учителят изгледа изпитателно всички деца и въздъхна дълбоко, за да не губи време в безсмислени забележки, след което продължи с урока.
-На чиновете всички седите до някой, защото го чувствате близък. Близост. Ето това пречи на детективската работа. -той понамести очилата си и се изкашля. -Затова от днес ще направим малка промяна. Всички, които седят от дясната страна, ще се преместят един чин напред.
-Възразявам! -Лус удари с юмрук по чина и той подскочи. -Остават по-малко от 5 седмици до края на училище, а вие ще ни прецаквате по този начин!
-Да, а когато ви скъсат на изпита и се върнете тук догодина, отново ще ви прецакам така. -бегла усмивка се появи на лицето му, но след миг се изгуби. -Моля всички да се преместят! -опита се да надвика шума от затварящи се раници и тетрадки.
Лус ядосано пъхна тертрадката си в раницата и рязко дръпна ципа. Сакура й помаха с ръка и леко се усмихна, макар че въобще не й се разделяше с най-добрата й приятелка. На мястото на зеленокоската се настани момче с черни очи и гарваново-черна коса, вързана на ниска опашка.
-Здравей, аз съм Сакура! -усмихна се тя, защото досега не го беше виждала в класа. Тъмният му поглед се впери в нея и студени тръпки полазиха гърба й, но след това той просто обърна напред главата си, без да отвърне на поздрава й.
-До края на часа се опознайте с новия си партньор и запишете най-важните неща на един лист. Утре ще искам пълен доклад и помнете, че това е биология, не литература. Затова искам всичко написано да е достоверно. -след което се запъти към бюрото си и зачете някаква книга.
Сакура безпомощно отпусна глава на чина, но дочу че тъмнокоското пише нещо по листа си. Тя любопитно впери поглед в него.
-Хей, какво написа? -и се опита да надникне в бялото парче хартия, но безуспешно. -Виж какво, сигурно ще ни поставят оценки, така че може ли поне да ми кажеш името си? -настоя тя.
-Итачи. - една дяволита усмивка плъзна по лицето му, сякаш я предизвикваше да изкопчи още нещо от него. Розовокоската му зададе няколко въпроса, но те не бяха удостоени с отговор. До края на часа тя просто се взираше в празния поглед на Барби. Когато звънецът би, момчето дръпна ръката й. С червено бяха изписани седем цифри и Сакура го проследи с поглед, докато той не се изгуби в коридора.


Последната промяна е направена от crazy_kid97 на Пет Мар 16, 2012 9:48 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
avatar
crazy_kid97
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : V.T.
Рожден ден : 02.11.1997
Години : 19
Мнения : 23
Дата на рег. : 19.02.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Bleach,Kuroshitsuji,Sket Dance,Death Note,Vampire Note,KissxSis,Shugo Chara

Върнете се в началото Go down

blue Re: Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by crazy_kid97 on Пет Фев 03, 2012 12:35 pm

Ето я и втора глава smile Извинявам се , ако има грешки




2 глава
-Ъгх... Не мога да повярвам какво направи тоя старец! -гневно мърмореше Лус, след като се тръсна на стола до Сакура.
-Спокойно! Надали положението е чак толкова лошо. -помъчи се да я резведри розовокоската, но от това приятелката й още повече се ядоса.
-Да бе, да! -изкрещя тя. -Онова момиче, с което седнах, ми призна, че преди 2 дена е спряла да използва шампоана против въшки! -бузите й леко поруменяха, а дишането й беше учестено. Отстрани човек можеше да я оприличи на разярен бик, а от тази странна прилика Сакура избухна в неудържим смях. Ъгълчетата на очите й се насълзиха и притисна колене към себе си, за да спре болката в стомаха. Срещайки погледа на зеленокосата си приятелка, смехът й секна. -Таа сега... Къде ще е партито?
-Какво парти? -безразлично попита вишневото цветче, докато прибираше учебниците си. Изневиделица Лус я сграбчи за раменете и я разтресе с всичка сила, взирайки се в зелените й очи.
-Ти не говориш сериозно, нали? - погледът й беше толкова настоятелен, че Сакура побърза да се обърне на другаде и отново засече празните и бездушни очи на Барби. Стомахът й се сви на топка и сълзи парнаха крайчеца на очите й. Брадичката й леко трепна и тя с усилие преглътна надигащия се плач. В гърлото й сякаш беше заседнала огромна буца, която я задушаваше. Неприятно и отвратително чувство на гадене заля тялото й.
-Няма как да има парти без хора. -каза тя, опитвайки се да прикрие бушуващите в нея чувства.
-Как така без хора? Та ти имаш толкова приятели, че и най-голямата дискотека няма да ги побере. -истерично изписка Лус и хвана нежно ръката на приятелката си. Сакура бавно извърна глава към нея и вдиша дълбоко въздух.
-Моля те, не ме утешавай. Всички ме смятат за една пълна загубенячка, която само зубри. -буцата в гърлото й започна да я притиска все повече, а погледът й почти се замъгли от малките капчици, които бяха на косъм да се отронят от красивите й изумрудени очи. -А това „парти” ще бъде тотален провал. Ще ставам на 17, а аз дори не съм се целувала! Никога не съм имала възможността да усетя трепета от първата целувка.
Лицето на Лус изразяваше само тревожност и напрегнатост. Всяко мускулче в тялото й се беше стегнало. Тя много добре знаеше за слуховете и шегите относно розовокоската, но просто ги пренебрегваше .Надяваше се, че със своята репутация ще успее да предпази Сакура от тези неща, но уви, нищо не се получаваше. Познаваха се от съвсем малки и бяха като сестри, но в училище нещата бяха съвсем различни. И за двете се говореха напълно противоположни неща, и това сякаш отдалечаваше вишневото цветче от зеленокоската, а тя се боеше най-много от това. Да загуби най-добрата си приятелка за нея бе все едно да й изтръгнат душата, оставяйки празното й тяло да се скита самотно по света. Без Сакура съществуването й щеше да бъде почти безсмислено и ненужно.
-Това въобще не е проблем! Просто не си открила правилния човек. А за партито -остави всичко на мен! -ентусиазирано възкликна тя. -Аз, Лусинда Бейкър, ще ти осигуря най-незабравимото парти! -издекламира тя, като беше сложила ръка на сърцето си. Вишневото цветче премигна няколко пъти, за да може да проясни погледа си. Весела усмивка се появи на бледото й лице. -А сега ставай, защото ще изпуснем цялото междучасие. -и Лус я задърпа към вратата. -Ще се видим в следващия час! -провикна се тя, подтичвайки към шкафчето си.
Розовокоската й махна и отново се съсредоточи в изписаните цифри на ръката й. Чак сега осъзна, че въпросният Итачи беше първото момче, което говори с нея, макар и съвсем малко, без да използва обиди или да прави погнусени физиономии.
Внезапният сблъсък с нечие мускулесто тяло я накара да изгуби равновесие и да залитне назад, докато не усети как една ръка обвива кръста й и я издърпва обратно. Всичките й листи,тетрадки и записки се разпиляха на земята, но на нея въобще не й пукаше, защото беше заета да се любува на момчето пред себе си. Беше като вцепенена. Аленочервената му коса, която небрежно падаше на всички страни, бледозелените му очи, които сякаш виждаха дълбоко в душата й и можеха да стигнат и до най-малкото кътче на съзнанието й, опънатата бяла тениска, която подчертаваше перфектните му коремни мускули, белите му панталони... В очите на Сакура той приличаше на истински ангел и цялото й тяло настръхна. Всичките й сетива бяха изострени и съсредоточени само върху него: чуваше равномерното му дишане, долавяше всеки удар на сърцето му, а приятният му аромат нежно гъделичкаше носа й. Ръката й здраво беше стиснала неговата, която все още обвиваше талията й, и сякаш ако го пуснеше, целият свят щеше да се разпадне.
-Добре ли си? -гласът му достигна до слуха й и я накара стреснато да отскочи назад и веднага да започне да събира нещата си от мръсния под, осеян със стари дъвки, кутийки от енергийни напитки и капачки от шишета.
-А-аз.. Д-дда.. -започна да заеква, докато нервно прибираше два кичура от бонбоненорозовата си коса зад ушите. Момчето се наведе и прибра няколкото останали листа и й ги подаде. Усещайки близостта му, ледени тръпки полазиха по тялото й, и сякаш всичките й мускули замръзнаха. Просто стоеше на едно място, неспособна да помръдне, докато ръката му не се озова точно пред лицето й.
-Гаара. -каза с приятелски тон той. Върху светлото му лице се беше лепнала лека усмивка, от която вишневото цветче се опияни още повече.
-С-сакура. –отвърна сковано тя, хващайки ръката му. Толкова топла и мека... Допирът до него все едно я караше да лети из небето. Чувстваше се толкова лека. Щом натъпка набързо всичко разпиляно в чанатата си, тя бавно се изправи.
-Предполагам, че ще се виждаме наоколо. -отвърна той, след което й махна и продължи нататък по коридора, изпълнен с ученици. Неприятната миризма на пот и мръсотия, от която на Сакура обикновено й се повдигаше, все едно се беше изпарила. Макар и Гаара да беше изчезнал надолу по стълбите, аромата му все още изпълваше носа й.


Последната промяна е направена от crazy_kid97 на Пет Мар 16, 2012 9:57 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
crazy_kid97
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : V.T.
Рожден ден : 02.11.1997
Години : 19
Мнения : 23
Дата на рег. : 19.02.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Bleach,Kuroshitsuji,Sket Dance,Death Note,Vampire Note,KissxSis,Shugo Chara

Върнете се в началото Go down

blue Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by crazy_kid97 on Нед Фев 19, 2012 12:09 am

3 глава
От внезапно завърналата се миризма, главата й се замая, и Сакура осъзна, че закъснява за час. С бързи крачки се запъти по посока на кабинета, а стъпките й отекваха в празния коридор. Връхлитайки като ураган в стаята, всички погледи се залепиха за нея. Лека руменина се появи на бузите й и тя сведе срамежливо глава, докато не седна до Лус.
-Оказа се, че родителите ми са заминали извън града по работа. -започна да бърбори зеленокоската. -Искаш ли довечера да дойдеш вкъщи, защото въобще не ми се стои сама? -кучешките очички на Лус толкова настоятелно се бяха втренчили в лицето на Сакура, че беше мисията невъзможна тя да откаже.
-Добре. -усмихна се розовката секунди преди учителката да влезе.
-В 7:00 да си там. -заповяда шепнешком синеочката. Положителното поклащане на приятелката й беше единственият отговор, който Лус получи.
Останалите часове минаха неусетно. По пътя към дома Сакура постоянно размишляваше за новите ученици: Итачи и Гаара. Тъй като не ги беше виждала преди, не знаеше абсолютно нищо за тях. Нервно гризеше нокета на палеца си, но въпреки това, нищо не измисли. Измъкна ключовете от джоба си и бавно се вмъкна в апартамента. Една бяла пухена топка се затича към нея.
-Здрасти, Мару. -нежно каза вишневото цветче, галейки котето зад ухото. Силното мъркане на Мару се чуваше из целия апартамент, но след като лакомо се навхърли на купичката с храна, тишината отново изпълни пространството. Сакура уморено се излегна на леглото си и въздъхна тежко. Родителите й бяха заминали за около седмица и сега тя трябваше да върши всички домашни задължения. Една от братовчедките й имаше рожден ден, а майка й държеше да присъства на всички роднински празненства. Сакура също бе изявила желание да отиде, но те й забраниха, тъй като изпитите наближаваха. От нея се очакваше да бъде перфектната дъщера, а поддържането на този персонаж я изтощаваше.
-И така... Днес трябва да си напиша домашните, да се изкъпя, да изчистя, да изгладя... -броеше на пръсти тя. -Да си подредя стаята. -тихо промълви, след като се огледа наоколо.
Щом приключи с повечето неща, розовката грабна една хавлия и по най-бързия начин се вмъкна под душа. Топлата вода винаги я успокояваше. След като се усети, че повече от половин час виси в банята, с най-голямо нежелание, Сакура спря душа и излезе оттам. Грабна от гардероба бяла опъната тениска, дънкови къси гащи и сива жилетка и набързо се облече. Събра най-важните неща за преспиването, напъха ги в една чанта и изхвърча от апартамента.
Таксито наближаваше към къщата на Лус, която се намираше на плажа. Къща беше доста слабо казано. Това нещо беше толкова огромно, че Сакура всеки път се луташе из коридорите, в опит да открие тоалетната. След като плати на шофьора, излезе от жълтата кола и тръгна по пътечката. Миризмата на морска сол нежно гъделичкаше носа й, а вятърът развяваше вързаната й коса. Толкова спомени нахлуха в съзнанието й, когато чу приятния шум от разбиващите се вълни. Без да се усети, вече седеше пред голямата, бяла врата. Пръстът й бавно и колебливо натисна звънеца. Силният звук се разнесе из имението и момичето зачака да чуе приближаващи стъпки, но тишината продължаваше да обгръща ноща. Дълбоко в себе си розовката усещаше, че нещо не е както трябва. След многократните позвънявания без отговор, вишневото цветче натисна бравата, и за нейна изненада, вратата се отвори. Сакура надникна предпазливо вътре и се огледа.
-Лус! -провикна се тя, но никой не отговори. Бавно се вмъкна вътре и затвори вратата. В този момент лампите светнаха и всички се разкрещяха.
-Изненада! -розовокоската стоеше като ударена и не смееше да мръдне. Лека усмивка се беше появила на бледото й лице, и ако Лус не беше дошла да я издърпа навътре, Сакура щеше да си стои там до края на вечерта.
-Еее? Какво ще кажеш? -развълнувано говореше зеленокоската.
-Невеоятно е. Но кои са всичките тези хора? -питаше вишневото цветче, докато се оглеждаше наоколо. -Имам предвид, как ги накара да дойдат?
-Имам си начини. -отвърна приятелката й, като си придаде мистериозен вид. -Хайде! -викна тя и изведнъж задърпа Сакура нанякъде. След като се озваха по средата на стаята, Лус започна да танцува, карайки приятелката си да прави същото. След вековно умоляване, розовката се пречупи.
-Това е най-страхотният 17 рожден ден, който някога е съществувал! -извика Сакура срещу приятелката си, опитвайки се да надвика силната музика.
Розовокоската се отдели от Лус и забърза към хладилника. Беше толкова жадна, че едва говореше. Отвори хладилника и го огледа обстойно. Измъкна една кола и затвори сивата му врата. Стреснато отскочи назад и изписка, от внезапно появилата се тъмна сянка до нея.
-Оохх, как ме уплаши. -въздъхна облекчено, след като разпозна странната фигура, -Гаара, нали?
-Да. -усмихна й се той. -Искаш ли да се поразходим?
-Разбира се. -тихо отвърна Сакура и бузите й пламнаха. Досега никога не й се беше случвало да остава насаме с момче, а при тази мисъл температурата на тялото й се покачи.
Двамата излязоха навън и тръганаха по топлия пясък. Морската вода от време на време докосваше босите им крака, като отмиваше полепналите прашинки.
-Преди не съм те виждала в училище. -започна неуверено розовката. -Нов ли си?
-Да. С родителите ми се преместихме тук преди месец.
Вишневото цветче въобще не слушаше какво й говори.Беше толкова запленена от начина, по който червената му коса се спускаше около лицето му, или колко сладко изглеждаше с разкопчана риза... Толкова съсредоточена във всеки един детайл от него, розовокоската не забеляза камъка пред себе си и „грациозно” се приземи във водата.
-Добре ли си? -запита Гаара, след като й помогна да се изправи.
-Д-да. -засрамено отвърна тя, отмествайки мокрия кичур от лицето си. Осъзнавайки колко са близо един до друг, цялото й лице се изчерви и тя сведе поглед. -Постоянно ми се случват такива неща.Ужасно непохватна съм. -неловко се засмя момичето и стисна края на блузата си, за да изцеди попилата вода.
-За малко да забравя! Имам нещо за теб. -отвърна червенокоското, бръквайки в джоба си. Оттам извади малка розова кутийка и я постави в ръката на Сакура. -Отвори я после. -нежно каза той, след което се изправи и се затича обратно към къщата. Вишневото цветче не отделяше поглед от малкия предмет в ръката си.
С бавни крачки тръгна към близката скала. Когато с Лус бяха малки, това беше любимото им място. Обожаваха да седят под вишневото дърво, наблюдавайки залеза. По цял ден играеха там. Дори си бяха издълбали имената на дървото и се заклеха, че ще останат приятелки завинаги.
Розовокоската се настани на ръба на скалата и погледна към осеяното със звезди небе. След това измъкна кутийката и бавно развърза бялата панделка. Отвори я и очите й се насълзиха. Вътре внимателно беше поставено сребърно колие, а висулката представляваше нейното име с малки вишневи цветчета около всяка буква. Сакура го закопча на врата си и нежно го докосна. Никой досега не й беше подарявал нещо толкова прекрасно. След като реши, че е време да се връща обратно, тя се изправи, отупвайки късите си гащи, но росата беше намокрила тревата и тя се подхлъзна, залитайки назад. Ужасен писък се изтръгна от гърлото й, след като полетя надолу, към разбиващите се вълни. Внезапно две червени очи блеснаха пред нея и нещо меко я обгърна, секунди преди да изгуби съзнание.




4 глава
Мека слънчева светлина погали бялото й лице и тя размърда клепачите си. Бавно отвори очи и се огледа, след което подскочи стреснато. Приятният аромат на вишневото дърво се разнасяше наоколо, а тревата бе по-мека от всякога. Сакура невярващо стисна зелено снопче в ръката си и го дръпна, но след като се увери, че това не е сън, се изправи и започна да се оглежда.
-Н-но аз паднах...И после нещо меко ме докосна, и видях нещо червено. -тихо си говореше тя, докато се опитваше да си спомни случилото се предната нощ. С бавни стъпки отиде до ръба на скалата. Вълните все така бурно се разбиваха долу, но розовокоската като че ли не ги виждаше.
-САКУРАААА!-отдалеченият вик на Лус я стресна, но момичето се постара да запази спокойствие, защото беше невъзможно да разкаже на приятелката си за случката, тъй като дори и на нея й се струваше твърде нереално.
Вишневото цветче й помаха, повдигайки се на пръсти, за да я види по-ясно.
-Защо си тук? Цяла нощ те нямаше и се наложи да чистя сама! -задъхано говореше зеленокоската.
-Аз просто... Имах нужда от свеж въздух и се сетих, че тук е най-тихо и никой няма да ме притеснява.И дойдох! -малки капчици пот бяха избили по челото й- Явно съм заспала. -неловко се засмя тя, щом приятелката й я изгледа изпитателно.
-Сакура, сигурна ли си, че това е всичко, което се случи снощи? -попита тя, повдигайки едната си вежда.
-Д-да, кое те кара да си мислиш, че крия нещо, защото аз определено не крия! -разклати глава момичето.
-Ооох,добре! -тежко въздъхна Лус, след което сграбчи ръката на Сакура и я повлече след себе си. -Закуската е готова, така че по-добре да побързаме преди да е истинала.
-Окей!- затича след нея розовокоската.
-А, от кого е гердана? -любопитстваше синеочката.
-Просто от един приятел. -Сакура сведе главата си, за да не забележи Лус зачервениете й бузи.
-Хмм, да не би случайно този приятел да е с червена коса и да се казва Гаара?
-И защо мислиш така? -Сакура побутна приятелката си по рамото и се усмихна.
-Ооо, нищо особено! Викаме му женска интуиция. Ти отивай в кухнята, а аз ще дойда след малко. -нареждаше приятелката й, докато се качваше по мраморните стълби.
-Добре. -вишневото цветче се завъртя на пети и тръгна през дългия коридор. По всички стени бяха окачени портрети на прадедите на Лус. На Сакура това й се струваше прекалено банално, но винаги й беше забавно да открива приликите между тези възрастни хора и приятелкта й. Когато стигна до масивната дървена врата, леко я открехна и предпазливо надникна вътре, защото определено не й се искаше някой да я види с разрошена коса и дрехи, ”украсени” с кал и трева, но след като се увери, че е празно, тя се вмъкна вътре и се подпря на стола. Стомахът й изкъркори шумно при вида на отрупаната маса с всякакви лакомства.
Внезапно нечия хладна ръка сграбчи устата й и я стисна през кръста. Цялото й тяло настръхна, когато усети, че тъмната фигура се приближава към ухото й.
-Хей, розовке. -прошепна той и ледени тръпки полазиха гърба й. –С теб имаме недовършена работа. Довечера в 9:30 ще те чакам при езерото. -след което Сакура беше освободена, но когато се обърна, там нямаше никой.
Момичето се затича към прозореца и огледа целия двор, но не видя никой. Погледът й бе привлечен от едно голямо, черно перо на перваза. Вишневото цветче го вдигна внимателно и го огледа.
„Изглежда прекалено голямо, за да е от птица.” -мислеше си тя, но побърза да го скрие в джоба си, щом дочу стъпките на Лус. Вратата се отвори с всичка сила и зеленокоската влетя набързо вътре, нахвърляйки се върху чиния с шоколадови кифлички.
-Хайде, какво чакаш? -попита тя приятелката си, докато избърсваше шоколадовата си уста. Зеленоочката само се усмихна и седна на стола до нея, придърпвайки чинията с палачинки.
-Искаш ли после да отидем на плажа? -попита Сакура.
-Става. Само че, ти май нямаш бански, така че после ще трябва да ти изберем.
-Ако искаш вече да отиваме, защото аз се натъпках. -каза розовката, при което изду корема си и го потупа.
-Хайде. -засмя се Лус и двете се запътиха към стаята с дрехи.
-Уау, бях забравила колко е голяма, но ми се струва по-пълна отпреди. -говореше вишневото цветче, докато разглеждаше многобройните закачалки с рокли, дънки, блузки и какво ли още не.
-Онзи ден ходих на пазар и, честно казано, сега си мисля, че май изкупих целия магазин. -неловко се засмя приятелката й, докато обикаляше около банските, издърпвайки няколко закачалки. -Ето, пробвай тези. -заръча тя, подавайки й цяла купчина с най-различни модели.
-Предпочитам да взема само този. -каза Сакура, издърпвайки един зелен бански от две части.
-Е, щом така искаш. -въздъхна Лус -Нещо друго трябва ли ни?
-Ами хавлии, лосион, очила, може би шапка, предлагам да вземем и надуваемия дю...
-Да,да... Хайде тръгвай. -прекъсна я зеленокоската и започна да я изблъсква към вратата.
Докато вървяха по малката пътечка към плажа, Сакура се наслаждаваше на топлите камъчета, които нежно докосваха босите й крака. Когато стигнаха до златистия пясък, зеленокоската хвърли всичко на земята и се затича с всичка сила към водата.
-Нали помниш? -извика тя, след което се изплези на приятелката си.
-Не играеш честно! -крещеше на свой ред Сакура, докато настигаше Лус.
Двете скочиха във водата, смеейки се и започнаха да се пръскат.
-Винаги съм искала да сърфирам. -въздишаше зеленокоската, докато вълните леко клатушкаха дюшека.
-Да, както и да летиш, да яздиш, да пееш, да свириш на китара, да скочиш с парашут. -занарежда розовокоската, и преди да се усети, вече беше под водата. -Ама е вярно. -засмя се тя, щом розовата й глава се подаде на повърхността.
-Хайде, да излизаме, че заприличах на гъба. -недоволстваше синеочката.
-Добре, ама ще ме намажеш с лосиона, защото те победих на нядбягването.
-Не е вярно. Аз скочих първа. -намръщи се Лус.
-Ама моята ръка първа се потопи. -спореше Сакура.
-Тогава нека твоята ръка да те намаже. -изплези се приятелката й и се затича към хавлиите.
-Хей! -викна вишневото цветче, правейки опит да я настигне, но зеленокоската вече се беше настанила удобно, правейки се на заспала. -Ама че си зла! -нацупи се момичето и легна на другата хавлия.
Докато наблюдаваше синьто небе, си припомняше милионите пъти, в които с приятелката й бяха играли на този плаж, и без да се усети, заспа.
-Сакура! -Лус ръчкаше с пръст заспалото момиче, но без резултат. -САКУРА! -извика силно тя и я удари по зачервения гръб.
-Ааааа! -разписка се момичето. -Какво правиш? Защо ме удари? -викна тя ,разтривайки удареното място.
-Вече е 8:30. Май сме заспали.
-8:30?! -изписка Сакура и започна да събира всичко.
-Спокойно, де. Закъде си се разбързала?
-Аз... Просто трябва да тръгвам. Ще ми заемеш ли някакви дрехи? -питаше вишневото цветче, вече подтичвайки към къщата.
-Добре. Ако искаш, може и да се изкъпеш.
-Да, мерси.
Щом влязоха вътре, стовариха всичко до вратата.
-Отивам в банята, а през това време ми намери някаква пола, тениска и горнище. -нареждаше Сакура.
-Да, сър! -отговори Лус, като постави ръка на челото си и се засмя.
След половин час розовокоската вече се сушеше, а приятелката й мързеливо се излежаваше на леглото. Щом вишневото цветче се увери, че косата й е напълно изсъхнала, се върза на висока опашка и набързо облече дрехите.
-Мерси за всичко. -каза тя, прегръщайки зеленокосата си приятелка. -Утре ще ти се обадя. Чао!- помаха розовката и зачака таксито да дойде. След 5 минути вече пътуваше към езерото и нервно въртеше малката,плетена гривничка на ръката си. Чудеше се, защо въобще отиваше. Кой ли й каза това сутринта, и дали наистина е имало някой или просто си е въобразила. Но нещо дълбоко в нея й казваше, че трябва да отиде.
-Благодаря! -обърна се тя към шофьора, подавайки му парите. Колебливо излезе от колата и се заогледа наоколо. Здраво стискаше телефона си, готова да се обади на полицията, ако се случеше нещо. Извади малък прожектор от чантата си и освети заобикалящите я храсти и дървета. -Е-ехоо? -гласът й леко потрепери,но Сакура се постара да запази спокойствие. Храстите зад нея прошумуляха и тя стреснато се обърна, изпускайки прожектора. Малкият предмет се удари в земята и пластмасата се пропука. Всичко потъна в мрак. Някъде в далечината се чуваше бухал.
"Точно като в страшните филми. -мислеше си тя. -Не!Сакура, въобразяваш си."
Момичето се наведе и затърси прожектора. Щом го напипа, натисна копчето за светване, но нищо не се случи. Тя нервно го тръсна и го удари с ръка, но нямаше никакъв реазултат. Сакура вдиша дълбоко и изпусна бавно въздуха. Винаго, когато се притесняваше или пък беше уплашена, правеше това "упражнение". Но щом шумовете отново се чуха, пулсът й се ускори до такава степен, че дори вените й пулсираха. Вишневото цветче се озърташе наоколо, но виждаше само мътните очертания на дърветата. Голите им клони приливаха на ръце, които сякаш се протягаха към нея. Започна да й се дочува шептене и тя притисна ръце към ушите си.
"Това не е реално.Това не е реално!"-убеждаваше се наум тя и стисна очите си толкова силно, че чак я заболяха.
Отново й се стори, че чува стъпки около себе си, но го отдаде на прекалено развитото си въображение, което явно сега й изиграваше лоша шега. Но щом нечия ръка я стисна здраво, не можа да се сдържи и изпищя. Дръпна се с всичка сила и щом усети, че е свободна, се завъртя и побягна.



Последната промяна е направена от crazy_kid97 на Пет Мар 16, 2012 11:13 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
crazy_kid97
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : V.T.
Рожден ден : 02.11.1997
Години : 19
Мнения : 23
Дата на рег. : 19.02.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Bleach,Kuroshitsuji,Sket Dance,Death Note,Vampire Note,KissxSis,Shugo Chara

Върнете се в началото Go down

blue Re: Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by s.m.i.l.e.p.e.s.t on Вто Мар 13, 2012 10:39 pm



Image and video hosting by TinyPic



Boy you can say anything you wanna
I don't give a shh, no one else can have ya
I want u back
I want u back
Wa-want you, want you back
I broke it off thinking you'd be cryin'
Now I feel like shh looking at you flyin'
I want u back
I want u back
Wa-want u, want u back
avatar
s.m.i.l.e.p.e.s.t
Член на суб група
Член на суб група

Female
От : София ... ;()
Рожден ден : 27.12.1998
Години : 18
Мнения : 1517
Дата на рег. : 30.11.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama и други...

Върнете се в началото Go down

blue Re: Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by crazy_kid97 on Нед Юни 10, 2012 12:10 am

Написана благодарение на редактора ми. Надявам се да ви хареса smile


5 глава


Вятърът подухваше леко, като поклащаше дългите клони на дърветата, отърсвайки последните изсъхнали листа. Червената луна се беше скрила зад голям облак, оставяйки цялата гора, потопена в мрак. Само зловещото грачене на гаргата напомняше, че в гората все още има живот.
Сакура тичаше с всичка сила, макар и да нямаше представа накъде. Чуваше тежките стъпки зад себе си, които я приближаваха все по-бързо. Бодливите храсти се забиваха безмилостно в краката й и оставяха малки струйки кръв да се стичат надолу до обувките й. Тя се обърна, но тъмната фигура, която до преди секунди беше зад нея, сега бе изчезнала . Момичето спря да тича. Опита се да успокои дишането си. Краката й пулсираха от болка и цялото й тяло се тресеше. По челото й се бяха появили капчици пот, а по рошавата й розова коса се бяха заплели няколко листенца. Уморена и уплашена Сакура се отпусна безпомощно на калната земя и опря глава в дланите си.
Внезапно чу силен и странен звук. Плясък на криле. Сакура се огледа стреснато и бавно се изправи, подпирайки се на едно дръвче. Шумът се приближаваше все повече и тя отстъпи назад, гледайки уплашено във всички посоки. Сърцето й заби още по-лудо, когато лекия полъх от криле развя косата й и огромна тъмна фигура застана пред нея. Момичето понечи да избяга, но кракът й се закачи в дебелия корен, избил на повърхността и се строполи на земята.
-Мамка му! – изохка тя и погледна към навехнатия си глезен. След това очите й се приковаха към огромната сянка, която заплашително започна да се приближава. Сакура успя да пропълзи едва няколко сантиметра преди нещо силно да я притисне към земята. Усети топъл дъх върху кожата си, а огромни криле бяха надвиснали над нея. Тя извърна глава и се вгледа в червените очи, които бяха изпълнени само със злоба. Същите очи, които видя, когато падна, сега очевидно желаеха смъртта й. Каката й затърсиха отчаяна възможност да нанесат удар, но той я превъзхождаше по-сила. Здравите му ръце стиснаха врата й и с това прикова тялото й още повече към калта. Всяка глътка въздух й даваше шанс да се бори, но волята постепенно я напускаше.Тялото й се гърчеше под тежестта му в опит да вкара въздух в жадните дробове, но хватката му само се затягаше. Момичето се закашля, главата й започна да пулсира.


***


-Хевън, нямаш право да ми говориш така! – крещеше ядосано той. – Вече знаеш решението ми, няма да го промениш.
-Толкова си глупав, братко. – засмя се русокосото момиче, облечено в копринена бяла рокля. – Дори баща ни, главният ангел, този път няма да може да ти помогне. Старейшините ще ти отнемат крилата и ще станеш като останалите прокудени боклуци. Това ли искаш? И то само заради една смъртна?
-Знаеш, че тя не е обикновена. Няма да допусна да я изгубя отново. Той няма да я докосне! – нервно говореше и прокара пръсти през червената си коса.
-И двамата знаем, че има един начин това да спре. – подхвърли Хевън, крилата й трепнаха и светлината, която излъчваха стана по-ярка. – Нужно е само да сложиш край на живота й и ще се върнеш при нас. Разбира се, ще трябва да понесеш наказанието си, но татко ще смекчи присъдата. Само трябва да я убиеш.
-Не мога да го направя. – каза срещу убеждаващото й лице.
Хевън се намръщи ядосано.
-О, за бога, Гаара! Убивал си хиляди. Какво е още една?!
-Никога! – извика той на свой ред. – По-добре да сложа край на собствения си живот.
-Ти си полудял! Нима ще пожертваш крилата си за това момиче? А за нас мислиш ли? Ще опетниш името ни!
-Сега е различно. – отвърна той. – Тя успя да ме види, ще успея да я спася.
-Ще съжаляваш за това. – предупреди го.
-Трябва да тръгвам. – каза той и крилата му се освободиха с пронизващ звук. – Сбогом, Хевън. – хладно се обърна към нея и след това се спусна към земята.
-Глупак. – измърмори тя и отлетя в противоположната посока.


***


-Това е краят. – злобно изсъска демонът в ухото й и острите му нокти се впиха дълбоко в кожата й.
Погледът й постепенно се замъгляваше, всичко наоколо бе заглъхнало. Искаше да се спаси и желанието й даде последни сили. Тя замахна към тъмното му лице. Ноктите й одраскаха грапавата кожа и демонът издаде подобен на смях звук.
-Нима мислиш, че това ще помогне? – засмя се подигравателно. – Колко жалко! Почти толкова, колкото съществуването ти.
Гневът се разпростря в цялото й тяло и й даде още един шанс да се спаси. Внезапният прилив на енергия я изпълни и тя с всичка сила изрита демона в корема. Той се удари в близкото дърво и при сблъсъка се чу пукот. За момент си помисли, че е победила, но миг по-късно той се изправи обратно на крака.
-Явно подкреплението е дошло. – подигравателно рече той и смехът му се разнесе из цялата гора. – Няма ли да се покажеш, ангел?
-Щом това е желанието ти. – след тихият глас, последва ярка светлина.
Сакура преглътна и опря длани в земята. Насили се да погледне, но нещо, силно и бързо, я накара да загуби съзнание. Ангелът внимателно пое отпуснатото й тяло и я вдигна от земята. Разпери златистите си крила.
-Значи отново ще избягаш? – предизвикателно попита демонът и се отправи заплашително към бялата фигура, но атаката му беше блокирана.
-Просто ще изчакам подходящия момент. – отговори мекият му глас и златистите му криле разцепиха тишината на гората, когато го издигнаха нагоре в тъмното небе.
avatar
crazy_kid97
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : V.T.
Рожден ден : 02.11.1997
Години : 19
Мнения : 23
Дата на рег. : 19.02.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Bleach,Kuroshitsuji,Sket Dance,Death Note,Vampire Note,KissxSis,Shugo Chara

Върнете се в началото Go down

blue Re: Ш-ш-шт! (ГааСаку Фик)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите