Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Сря Яну 11, 2017 1:53 pm by IVE-STORM(bg)

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» Една душа, едно желание
Вто Сеп 20, 2016 7:30 pm by justwannabeone

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» Пламък.
Вто Юли 05, 2016 6:43 pm by justwannabeone

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

» Starway
Вто Яну 19, 2016 2:35 am by Lifeholic

Top posting users this week


Shana's Amnesia

Създайте нова тема   Напишете отговор

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Shana's Amnesia

Писане by Hara on Вто Яну 24, 2012 9:47 pm

Ще пускам тема или по точно моя си история. ИСТОРИЯТА СИ Е ИЗЦЯЛО МОЯ И АКО ИМА СЪВПАДЕНИЕ С НЕЧИЕ ИМЕ ДА ЗНАЕТЕ ЧЕ НЕ Е ФИК А МОЯ ИСТОРИЯ КОЯТО АЗ ЛИЧНО САМ СЪМ СИ НАПИСАЛА! Казва се Shana's Amnesia и за да го направя по интересно ще направя нещо като трейлър и ще пусна откъс от някоя глава за да видите горе-долу за какво става на въпрос! Очаквайте я скоро първа глава ще излезе!
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Вто Яну 24, 2012 9:58 pm

1-ВИ ТРЕЙЛЪР!!!


-Отново! - провикна се остър и строг женски глас.
-Съжаляам! - отговори запъхтяно до болка момиче. Пот се стичане от всякъде.
-Трябва да се справяте с тези движения или нищо няма да постигнете! Искате ли да успеете? Да се докажете че сте по-добри от другите?
-ДАА! - отговориха 7 момичешки гласа.
-Тогава...отначало и стойте на краката си! - викна жената и натисна бутона, след което музика изпълни цялата стая. Седем силуета в огромното огледало се задвижиха в синхрон.........
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Butterfly on Вто Яну 24, 2012 10:28 pm

Отварям тема за коментари по фика ти в раздел Коментари! Пиша ти в темата със желание следващия път, когато пускаш нещо (глава, пролог или част!), нека бъде според правилата. Такива реклами и разни трейлъри са по-подходящи за филми или резюмета на книги и определено биха ти подливали вода. Лично мога да ти кажа, че не съм във възхита от подобни неща! При следващ такъв пост ще изтрия трейлъра ти!!!

За други потребители, които искат да напишат коментар по фика --->ТУК!




Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 496
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue 1-ва ГЛАВА

Писане by Hara on Чет Яну 26, 2012 11:22 pm

Шана – каза мек женски глас. - Шана – повтори се гласът. Момичето се размърда и изохка от болката която усещаше по цялото си тяло. Мускулите й направо щяха да изкочат от кожата й докато тя ставаше от леглото.
- Ще закъснееш, побързай баща ти ще те закара. – каза мило с медения си гласец жената и отсави момичето да се преоблече.
Шана се облече безмълвно и флегматично, мъчейки се да забрави за грубата болка която усещаше. Когато беше готова тя мина през кухнята за да вземе закуската си, която майка й вече беше приготвила.
- Баща ти те чака в колата. – каза мило и нежно майка й.
- Благодаря мама – каза тихо момичто и излезна. След като се качи в колата тя отвори хартиеният плик в който майка и беше увила сладкиша. Шана захапа от него шумно и започна да дъвче оттегчено и уморено гледаше през прозореца. Баща й нито я поздрави нито я заговори. Пътуането беше тихо и скучно. След 1 час Шана пристигна на мястото което трябваше да бъде. Тя слезна от колата и преди да затвори вратата баща й каза да се пази и да помисли добре за решенията си, от своя страна Шана само кимна.
Момичето застана пред главния ход на огромната лъскава сграда. От страни на мраморната стена беше написно с големи букви: ‘’S.A.M ENTERTAIMENT.’’ (Singing, Acting, Model Entertaiment). Шана пристъпи на пред и влезна огромната агенция за таланти. Тя знаеше точно къде да отиде и за тази цел взе асансьора. Когата стигна на 7-ми етаж тя влезна в огромна стая в която вече 6 момичета се разгряваха и чакаха нея.
- Ето я и нея – провикна се весело едно от тях.
- Не ме прегръщайте! Тялото ме боли от вчера! – каза Шана бързо преди някой да и причини болка. Тя се преоблече в дрехите си за танцуане и започна да раздвижва скованото си тяло. След около 2 часа упражнения тя се чувстваше по-добре. Момичетата тренираха танци и отново и отнво докато не останаха без капка сили. Естествено те бяха под наблюдението на своята хореографка която ги гледаше така както лешояд плячката си. В този момент едър мъж влезна в стаята и помоли момичетата да седнат. Естествено щастливо те се съгласиха и се строполоха тромаво на пода. Мъжът започна да говори.
- Утре бих искал да изнясним името на групата и позициите които сяка от вас ще има и договорът коийто ще подпишем, ок?
- ОКЕЙЙЙ – викнаха всички задружно.
- За членове като Шана, Мики, Иви и Никол бих искал да дойтете с родителите си утре в 9 часа в офиса ми. Аюми, Ели и Ами вие вече сте големи и решавате сами за себе си така че не задалжитело да идвате с родителите си. Стига те да имат въпроси са поканени да заповядат. Ясно ли е до тук? – попита той. Мики вдигна ръката си като знак че има въпрос.
- Да Мики?
-Значи ли че след като подпишем договора ще започнем да се подготвяме като група, като истинска група?
-Да естествена, но тоа не значи че ще става по-лесно от сега нататък. Първо бихме искали да знем какво ще е името на групата и позициите ви и естествено мнението на вашите родители. Всъщност няма да е зле всички да дойдат с родителите си. Още въпроси? – момичетата само кимнаха в знак на отговор и мъжът се обърна и си тръгна пожелавайки им приятна тренировка.
Шана каза каквото трябва на родителите си за утрешния ден и се качи по стълбите когато телефона звънна. Тя замръзна за момент на мястото си и после се впусна бързо към него за да вдигне.
- АЛО? – каза тя запъгтяно.
- Добър Вечер мога ли да говоря с господин Кобаяши? – каза дрезгав мъжки глас. Шана остана разочарована от обаждането и просто протегна ръката си към посоката на баща си.
-Тати – каза тихо тя и му подате слушалката. Баща й я взе и тя се качи в стаята си. Момичето застана пред огледалото си и се огледа внимателно. Тя погледна към ъгъла на огледалото в който беше закачена снимка на нея и още 6 момичета които позираха сладко пред камерата в тренировъчните си дрехи. Тя се усмихна и каза на себе се ‘‘Още малко ни остава до дебюта момичета....още малко...‘‘.
На сутринта всички 7 момичета и техните родители бяха пред офиса на шефа на отдела по музикално творчество и култура, така поне се водеше позицията му.
- Моля заповядайте – погани ги той учтиво и им предложи кафе.
- Така, изглежда нашите момичета достигнаха време за голямото си развите, а? – каза той смеейки се за да придаде по комфортна атмосфера сред семействата и децата.
- Така ами нека да започна със съществената част, сигурен съм че много от вас пропускат работа днес. Знаете вече, че шоубизнеса не е лека работа. Това не го може всеки. Както се е казвало и преди това е като джунглата, трябва да се бориш за твоето оцеляване и да ядеш преди да бъдеш изяден, но пък и за това си имаме група като тези млади дами тук които ще работят заедно в бъдеще и ще си помагат за победата и за тяхното място на сцената и за тяхното оцеляване. Искам да ви уведомя че след като групата дебютира ние, тоест агенцията ще поеме разходите по тях.Ще поясня какво ще рече това, вече няма да е нужно да плащата техните такси за тренировки и всичко останало което плащате, ние ще се погрижим за това. Естествено това означава че хонорарите които ще получават ще са сравнително малко но това ще е само в началото докато те не станат по-известни. Агенцията ще закупи телефон на всеки един от членовете на групата и ще плаща разходите по него също. Така стигаме до една неприятна новина за родителите. Заете че ще се наложи момичетата да живеят заедно за да е по лесно за нас да ги вземем от едно място без да се налага да патуваме до апартамента на всяка една от тях, а и графикът им ще стане натоварен и ще е по-добре за тях самите да са на едно място. Естествено членове като Шана, Мики и Иви ще бъдат закарвани и връщани обратно от училище. Ще се грижим добре за тях и ще наблюдаваме здравето им. Така дотук има ли въпроси?
- Искате да кажете, че всички ще живеят заедно? Къде и колко ще е наемът? – попита една жена на която темата за ‘‘живеене заедно‘‘ не й се нравеше.
- Наемът и всички разходи по апартамента са изцяло на агенцията. Апартаментът е близо до агенцията така че момичетата да могат да идват заедно и навреме и да са си отпочинали достатъчно. Като пример ще дам Шана на която и е нужно 1 час път с кола до агенцията и това ще е улеснение и за нея и за родителите й и за агенцията.
- Колко голямо ще е общежитието им? – попита друга майка.
-Апартаментът има 4 стаи, хол, кухня и 2 бани.
-От кога ще се наложи момичетата да се преместят в него? – обади се отново женски глас.
- Веднага след като датата на дебюта им бъде обявена. – каза спокойно мъжът.Родителите го попитаха с погледа си кога ще е дебюта им. Той попърза да отговори.
- Знаем че ще е през първата половина на другата година. Не се тревожете има още време. Може ли сега да преминем към позициите и името на групата? Ще се доразберем за останалата част когато отново се видим.
-Добре нека да разберем как ще е името на групата. – обади се мъж който изглеждаше доста оттегчен от разговора им.
- Така ще започна със позициите защото те вече са решени и за името на групата има известни коле*ания. Аюми ти като най-голяма в групата ще си лидер и водещ вокалист, Ели – главен вокалист, Ами – главен танцьор, Никол – главен танцьор и главен рапър, Иви – водещ танцьор, Мики – главен вокалист и Шана – водещ вокалист, водещ танцьор и водещ рапър. Това е вече решено от мен и от учителите на момичетата, така че тази тема не може да бъде оспорвана от родителите. Името на групата е проблемът. Момичетата вече имат име, но агенцията също. Реших да направим гласуване между родителите за да изберем името. Съгласни ли сте?
- Да – обадиха се няколко гласа. Мъжът повдигна чашата си с кафе и преглътна тежко, гърлото му беше сухо от толкоа много говорене.
- Така – прокашля се той – Името което момичетата искат е ‘’AMNESIA’’ a агенцията ‘‘Seven S7ars‘’.
- Намирам и 2-те имена за оригинални, но не е ли малко негативно значението на AMNESIA и какво трябва да значи за групата? – попита майката на Шана която до сега бе наблюдавала разговора.
- Добър въпрос – каза засмяно мъжът – името е с инициалите на момичетата (Аymi, Eli, Ami, Nicole, Ivy, Miki, Shana – AMNESIA) момичетата тълкуват името като, като... ами да кажем че те ще станат толкова популярни че ще накарат зрителите да забравят за другите групи. Всъщност момичетата тълкуват думата много положително и смятам това за наистина оригинало, дори и да засяга други групи. Така нека сега да решим кое име да бъде.
След около общо 3 часово говорене и обяснения, договорът който важеше за 7 години беше подписан от всички и така AMNESIA се свормира. Момичетата вече бяха официално една група и скро щяха да пуснат новини за техния дебют догодина. Тепърва трябваше да се напишат техните песни, те да се запишат от момичетата, да се измисли хореография и да се направи видео клип а за това имаше още доста време, но знаейки че вече са с една стъпка на път да изпълнят мечтите си, те бяха щастливи.
След месец излезнаха първите новини за техния дебют без да се споменава името на групата или на членовете в нея. През това време 15 годишната Шана се подготвяше за гимназия и беше залегнала над уроците....БУКВАЛНО, Шана спеше над учебниците си и не учеше сериозно, но кой ли го правеше.

-Отново! - провикна се остър и строг женски глас.
-Съжаляам! - отговори запъхтяно Ели. Пот се стичане от всякъде.
-Трябва да се справяте с тези движения или нищо няма да постигнете! Искате ли да успеете? Да се докажете че сте по-добри от другите?
-ДАА! - отговориха момичетата .
-Тогава...отначало и стойте на краката си! - викна жената и натисна бутона, след което музика изпълни цялата стая. Седемте силуета в огромното огледало се задвижиха в синхрон.........





Извинявам се за грешките! Ще се подобрявам с всяка глава! Дано да ви хареса, другите глави ще са определно по-интересни и по-добре написани и се надявам да се следи :)


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:31 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue 2-РА ГЛАВА

Писане by Hara on Сря Фев 01, 2012 10:13 pm

2-РА ГЛАВА

Студената вода докосна краката на Шана и тя моментално скочи от леглто.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕЕЕЕН!!! – викнаха всички заедно. Момичето потърка очите си и погледна към календара който отбелязваше 19 Януари. Да тя днес ставаше на 16...и трябваше да ходи на училище. Майка й я целуна по челото а след това и баща й. Дадоха й да духне свещитчките на домашно направената торта от мама и й подариха гердан от чисто сребро на което беше изграфирано името й и рождената й дата в кръглото сребро от едната му страна която се зачиташе за задната. Изглеждаше доста семпло и просто, но точно заради това щеше да стои добре на всичко. Шана се усмихна щастливо и прегърна майка си.
- Днес веднага след училище ще ме вземе мениджъра и ще ходя да записвам песните за албума ни. – каза Шана. Майка й кимна и й каза да се представи добре за да може да се прибере рано в къщи за да празнува с баба си и дядо си и леля си....и всичките й роднини които от сега нататък щяха да я виждата доста рядко. Минаха 5 месеца от както договорът с агенцияте бе подписан и момичетата щяха да дебютират през пролетта.
Шана влезна в класната стая и седна на мястото си. В стаята влезна най-добрата й приятелка и я прегърна за рождения й ден. Шана й благодари и върна прегръдката й. Някои хора които чуха за рождения й ден също я поздравиха. Това искаше Шана. Да знае че има хора които ще я поздравят за рожденият й ден независимо от това което се случваше. Имаше известни скандали с така наречени ‘‘приятели‘‘ които разбраха миналата седмица че през последните 3 години и половина Шана бе в в най-голямата агенция за таланти в цялата страна и скоро щеше да дебютира, а не бе казала на никой от училище за това. Дори и на Кийоко, най-добрата й приятелка. Шана бе доволна че приятелката й реагира спокойно на новините, но Саки друга важна за нея приятелка й бе наговорила ужасни неща, като се започне с тоава че нямало начин същество като нея да влезне в най-добрата агенция в цяла Япония или по-точно в най-добрата агенция в цяла източна Азия. Шана бе потресена от думите й и много я болеше от чутото. Вярно бе че Шана бе едва на 13 години когато влезна в компанията а и тогава бе първата й година в средното училище, тогава все още нямаше такива сериозни и добри приятели. Една от причините да не казва на класа си че е в SAM Entertainment, а и какво толкова, това беше просто една агенция за таланти в която трудно се влизаше,но Шана много го искаше и успя.
След още 2 месеца Шана щеше да бъде гимназистка и щеше да се разделя с приятелите си и затова реши да им каже отколкото те да я видят по телевизията шокирани и да прекара дни на телефона от многото въпроси идващи от приятелите й. И естествено най-важната причина заради която не каза дори и на най-добрата си приятелка бе точно заради звездите които се намираха в компанията. В тази агенция бяха най-големите и най-прочутите звезди на Азия че даже и в Америка доста от тях бяха известни. Шана не искаше да бъде използвана и да бъде питана всеки ден дали е видяла този или онзи, дали е говорила с този и с кого най много общува. Затова след тази реакция на Саки реши че няма да казва на никой от новото си училище че ще дебютира или че е в SAM Entertainment, те така или иначе щяха да разберат, все пак всички гледаха музикалните канали тъй като музикалната индустрия в Япония е добре развита и има огромно разнообразие от музиканти и таланти които могат да се харесат на всеки. Нещо от рода на ‘‘за всекиго по нещо‘‘. И така си мина нормално поредния училищен ден. Голяма черна кола, по скоро мини ван с тъмни стъкла спря пред главния вход на училището. Шана побърза да се качи преди цялото училище да я огледа, но в момента в който тръгна да тича чу гадния глас на Саки.
- Още не сме известни и вече ни взимат с автомобил, а? – провикна се завистливо момичето така че всеки в околноста да я чуе. Шана не и обърна внимание и продължи да върви към колата.
- Дори не ми и обръщаш внимание! За много важна се имаш! Никога няма да успееш в живота!! – викаше момичето зад нея. Тогава Шана просто се обърна с най-милата си усмивка и й каза топло и нежно.
- Съжалявам Саки-чан, много съм уморена и не те чух по-рано! Аз ще тръгвам, ще се видим утре! – отгоори й засмяно Шана и се качи в колата след това потегли. Саки много добре знаеше че няма начин да не я чуе защото цялото училище се бе събрало и ги гледаше. Саки се ядоса и се върна обратно в класната стая.
В колата мениджъра й я поздрави за рождения й ден, а тя му благодари. Беше радостна че той не бе забравил за рождения й ден при положение че се познаваха само от 2 месеца. Мениджъра беше мил мъж на средна възраст който обичаше работата си и беше щастливо женен с 2 деца и трето на път.
Колата спря пред огромната сграда и двамата с мениджъра й слезнаха и се запътиха към главния вход който беше запушен от репортери и диви фенове. Мениджърът й я дръпна настрани и каза че ще минат през задния вход, който за да стигнеш до него първо трябва да проверят пропуска ти. Шана попита какво става и защо има толкова много фенове.
- Ами той се завърна. – каза просто мениджъра.
- Той? – попита Шана.
-Да! Рен Танака, легендата на цялата агенция – каза гордо мениджъра все едно от небето идва а не като майка да го е раждала. На път за входа те видяха точно него. Рен Танака! Световно прочутия актьр който бе през последните 3 години в Америка за да снима филми реклами и прочие. Шана не изпитваше и грам вълнение да го види, дори си мислеше да го подмине, но мениджъра й спря и се поклони и тя се почувства задължена да направи същото, а и все пак той бе на по-високо ниво от нея и трябваше да прояви уважение. Рен и мениджъра му също се поклониха. Тогава се заговориха.
- А простете Ямамото-сан, репортерите все още ли са на главния вход? – попита мениджъра на Рен.
- О да, по-добре да изчакате докато охраната овладее ситуацията. – каза с огромна усмивка на лицето си мениджъра на Шана. Тя забеляза колко много той харесваше Рен и си помисли че ако толкова много го тачи да бе станал мениджър на него. В този момент той представи Шана на двамата мъже пред тях.
- А това е Шана, тя скоро ще дебютира в група.
- Приятно ми е. – каза мило тя с топла усмивка и отново се поклони на 90 градуса. Рен и мениджъра му също се поклониха. Тогава Шана бързо подхвана темата преди да прекара още повече време в губене.
- А – започна тя сякаш се е сетила за нещо – Ямамото-сан, нека да не караме другите да ни чакат, ще закъснеем. – каза му мило с усмивка на лицето си Шана. Мениджърът й се сети за графика им и побърза да се отправят към асансьора. Шана каза с меко мило гласче към двамата мъже:
- Беше ми приятно, до следващия път. – и се поклони, след като обърна гърба си към тях усмивката й изчезна. Попринцип не говореше мило и не се усмихваше докато го правеше, но понеже това беше нещо типично за една японка, да бъде винаги усмихната независимо от ситуацията и гласът и да е супер мил и нежен и сладък тя се бе принудила да го направи. А и от сега нататък доста често щеше да й се налага да използва това изражение и този глас за да печели симпатии и фенове и мили коментари. Тя презираше този метод на говорене беше нещо отвратително за нея. Защо един мъж можеше да говори както си иска а жените трябваше винаги да са милички и нежнички. Само при мисълта какво и предстоеше в бъдеще по телевизията я накара да си помисли добре дали иска да дебютира.
Когато стигнаха до звукозаписната зала всички момичета вече бяха там и чакаха Шана.
- Съжалявам че се забавих! – каза тя и остави якето и чантата си на една от многото закачалки.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕЕЕЕН, НАШЕ МАЛКО СЛАДКО МЛАДО КУЧЕНЦЕ!!! – викна силно Аюми и прегърна Шана мега силно че чак главата й почереня.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МАЛКО БЕБЧЕЕЕ! – каза й Ели и я гушна веднага след Аюми.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МЕЧОО!! – викна й Ами и я прегърна силно и целуна.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ТИ МАЛКО СЛАДКО ТАЛАНТЛИВО БЕБЕ ТАКОВА! – каза й Никол и също я прегърна и целуна като другите.
- ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАЛКОТО ЗВЕРЧЕ! – поздрави я Иви и я помачка по бузите докато й говореше като на бебе.
- ЧЕСТИТ 16 ПРЕКРАСЕН РОЖДЕН ДЕН МОЯ СЛАДКА КРАСИВА ШАНА!! – каза и последното момиче и я прегърна и целуна. Това което изненада Шана бе че момичетата се изредиха една след друго по големина и всяка една трябваше да спомене че е бебе или кученце или друго сладко нещо.
-Хей Мики разбрахме се да казаме ‘‘честит рожден ден‘‘ и тогава нещо от наше име! Ти промени репликите! – каза и Никол като се преструваше че се сърди. Шана се засмя весело и всички я прегърнаха. Мениджърът им ги снима и каза че ще сложи тази снимка на стената в офиса си за спомен от този мил и трогателен момент. Момичетата и подариха подаръците които й бяха приготвили и тя бе изненадан че получи подарък от всяко едно момиче.
- Добре нека да се захващаме за работа имаме да записваме цели 5 песни за мини албума ви така че да започваме. Ако свършим по-пано ще има изненада! – каза Ямамото за да мотивира момичетата и се захванаха на работа.
След около 5 часа упорита работа момичетата бяха готови със записа на всички 5 песни от мини албумът им. Последния месец те репетираха само и единствено пеенето и песните за да могат да ги запишат в един ден. И както бе обещал мениджърът им той донесе огромна тората и сложи на нея 16 свещитчки. Шана ги духна и всички се почерпиха с по пърче. Беше и толкоа вкусно докъто погледа й не се спря на часовникът. Беше 20:45, Шана скочи и помоли мениджъра си да я зака у тях защото бе забравила за празненството у тях. Тя прегърна момичетата за чао и им благодари за веселоти си прекарване.
Десет минути преди десет, Шана стоеше запъхтяно на врата да си отключи. Тя влезна и видя баба си, дядо си, леля си и някои братовчеди. Шана им се извини ше закъсня и седна на масата. Тя отново получи подаръци и за трети път духа свещички. Беше полунощ когато гостите си тръгнаха и Шана помогна на родителите си да разтребят масата. Беше доста уморена и майка й й каза да влиза да се къпе и Шана не й отказа. Когато Шана влезна в кухнята за да каже лека нощ на майка си тя й каза че брат й й е изпратил нещо. Шана веднага се ободри и изглеждаше така сякаш сън не и бе нужен. Само мисълта за брат й и всичко свързано с него можеше да я държи на крака до зори. Майка и избърса мокрите си ръце в кърпата до мивката и се отправи към коридора където бе оставила пратката. Тя взе плика и го даде на Шана която до сега през цялото време я следеше като хипнотизирана. Майка й й се усмихна и й го подате. Тя го грабна и побърза да види какво имаше в него. Беше сребърна верижка на която на висулклата бе написано името на Шана на латиница (Shana), също така видя и гривната която беше просто от сребро и на нея нямаше нищо. Шана откачи висулката от верижката и я закачи на гердана който получи от родителите си. Така тя сега имаше гердан с 2 висулки които стояха перфектно заедно. Тя отиде в стаята си и си оправи леглото. Шана се погледна за последен път в огледалото преди да заспи и докосна гердана на шията си. Тя бе щастлива от подаръците си, но трябваше да го свали докато спи защото с нейните навици тя спокойно можеше да се удуши на него. Тя го постави в малка стъклена купичка и загаси лампата. След това се шмугна в огромните си топли заивки и заспа тихо и спокойно.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:36 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Чет Фев 02, 2012 10:51 pm

3-TA ГЛАВА

Към края на Януари, лидерът на групата, Аюми навърши 22 години. За разлика от Шана тя бе зряла, млада жена. На 2-ри Феруари Ели навърши 21 години и също можеше да бъде наречена жена. Осемнадесет дена по-късно на 20 Февруари и Ами навърши 21 години. Можеше да се каже че в групата имаше 3 жени, Никол която ставаше на 20 през Март се още не се зачиташе за такава. Шана прекара последните 2 месеца в ядене на торти и какви ли не сладки работи, а точно сега бе моментът да внимава какво яде защото щяха да дебютират скро. През последния месец момичетата репетираха танца за първата им песен с която щяха да се предстаят на сцената и мини албума си. На 1-ви Март те щяха да снимат видео клипа и да продължат с репетициите.
До тук всичко бе нормално. Шана бе единствения член на групата, която щеше тепърва да влиза гимназия, или по-точно казано единствения член на групата който все още ходеше на училище. Мики щеше да завърши гимназията и от догодина щеше да влиза в университет, а Иви щеше да е в университет от тази година. Образоанието си беше важно дори и за звездите. Особено в Япония. Вярно е че можеш да напуснеш училище щом навършиш 16, но Шана бе направила сделка с родителите си, че ще завърши училище а за университета щяха да се помислят по-късно. А и щеше да изглежда доста странно при положение че всички момичета в групата бяха завършили училище, а тя не.
Момичетата бяха доста развълнувани от завръщането на Рен Танака и много им се искаше да говорят с него. Шана им каза че на рожденият си ден го е видяла и е говорила с него. После стана неща грозно в залата. В първата минута всички я гледаха тъпо и странно но след това всички и се нахвърлиха и почнаха да пищят. Шана едва не умря от всичката какафония около нея. След 10 минути борба хореографката им и мениджърът им й помогна да излезе от тази безизходица. Нейните приятелки, нейните момичета, нейният отбор щеше за малко да я убия само защото бе говорила с господин легендарния който тя не харесваше. Шана им обясни абсолютно всеки детайл от до и каза че не го намира за нищо особено.
- Разбира се че няма как да го харесваш! Ти си се още дете а той е мъж който скоро ще навършва 21 години! – каза й поучително Ели.
-Жалко за мен ако бе поне 1 година по-голям от мен тогава нямаше да изглежда плашещо факто че го харесвам! – каза Аюми която бе най-възрастната в групата.
-Разбираме те! – казаха й оттегчено Ели и Ами които бяха по-големи от него със няколко месеца, но и те като лидерът се бяха отказали от него, а и той не бе техен тип. Никой не знаеше много за него. Освен че е велик.
- Другите имате шанс с него! – каза Ели леко разочаровано.
- Какво не ти е наред момиче? Той не знае че съществуваме! Агенцията е супер огромна и има толкова много идоли и актьри и модели! Той не ни познава а и дори да ни, какво от това? Той може би вече си има приятелка. – каза й Никол която му бе фен но не и ‘‘влюбена‘‘ като другите момичетата. Шана харесваше Никол най-много в това отношение. Тя бе единствената която можеше да мисли трезво в негово ‘‘присъствие‘‘.
- Е да но... – започна Мики, но Никол я прекъсна.
- Какво но? В агенцията има 9 момичешки идол групи с нас и 10 момчешки групи. Има 45 актьора и над 50 модела!!! Как очакваш ТОЙ да знае за нас още преди дебюта ни?! Още поече каква работа ще има той в тази част на компанията която е за всички музиканти и певци?
- Да...просто съм развълнувана че човек като мен е способна да бъде в тази агенция заедно с най-добрия актьор на Азия. Искам да кажа тук се влиза ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТРУДНО. Всяка година 100 от 93 участника биват скъсвани. А фактът че аз успях да мина ме прави много горда. Донякъде се чувствам на неговото ниво и по близко до него....фактът че мога да го видя на живо по всяко време ме кара да се вълнувам и то много. – каза с мила искренна усмика Мики.
- Ако просто искаше да кажеш че си го харесваш от много време можеше да караш директно. – каза и отегчено Шана и отхапа от закуската си.
- А ти какво имаш против него?! През цялото време се държиш тежкарската! Наду се от както ни каза че си говорила с него! Ти не го познаваш за да го мразиш!! – викна й силно Мики. Шана се изправи спокойно и нададе вой. Момичетата знаеха за силните й вокали затова си запушиха ушите.
- Същото се отнася и за теб! ТИ познаваш ли го че да го харесваш и обичаш?!? Кога съм казала че го мразя, а? Просто не ми харесва! Мразя когато хората ми изопачават думите и ако ще се караме заради човек който и двете не познаваме то тогава показваме колко детински се държим и двете и колко малко ни остава да се здърпаме и то още преди да сме дебютирали!! – Шана я погледна в очите и се извини на всички за силното си говорене и после седна обратно на стола и довърши закуската си. Момичетата се почувстваха леко тъпо от държанието си по-рано защото те бяха вече големи за такъв вид спорове. На Шана все още може би щеше да и бъде простено, а точно в този момент тя се бе държала най-разумно и зряло.
-Момичета съжалявам! Като лидер аз трябва да предотвратявам такива спорове а аз просто стоях и ви наблюдавах че и даже мнение споделях! Не съм достатъчно добра за лидер съжалявам вече ще внимавам и ще се държа отговорно. – каза Аюми която очевидно се чувстваше зле от това моето бе направила. Тя наистина не се държа добре за лидер. Момичетата се прегърнаха и забелязаха светкавица. Те се обърнаха по посока на светкавицата и видяха мениджъра си който ги бе снимал отново. Той бе горд да бъде мениджър на тези момичета които си казваха всичко и нямаше притеснения между тях. Той се усмихна топло и после им каза да продължават с тренировката.
На 1-ви Март бе денят на видеото! Всички момичета бяха изключително развълнуани и просто нямаха търпение да застанат пред камерата! Беше събота и мениджъра мина през къщите на всяко едно момиче за да ги вземе. Естествено бе супер неприличното време от 6 часа сутринта когато спря пред къщата на Шана за да я вземе. Тя живееше най-далеко от всички и за това Ямамото почна от нея и после потеглиха към другите момичета. Когато цялата група се събра в мини вана всички се опитаха да си поспят още малко. Шана вече спеше така или иначе. Тя не само си легна в полунощ но и трябваше да стане в 5 часа за да се оправи. След един час път до агенцията мениджърът им паркира колата и събуди момичетата. Изнизаха се една по една като Шана не пропусна да удари главата си с всичка сила на излизане. Тя беше супер сънена и дори не извика както всички очакваха. Те влезнха през глания вход на агенцията които си беше супер голям. Все едно си в двора на училище, че даже и по-голямо бе помещението вътре. Шана вървеше най-отзад на опашката и търкаше сънливо раната на челото си. Когато стигнаха до асансьора момичетата мълчаливо и търпеливо изчакаха да дойде от 10-тия етаж. След 2 часа и половина момичетата бяха готови с костюмите и грима за видеоклипа. Първата част която щяха да снимат бе танцът на всички 7 момичета. Трябваше да снимат танцът общо 3 пъти, защото имаха 3 различни облекла за видео клипа. След 3 часа тази част от клипа бе готова и сега момичетата имаха 1 час почивка в която можеха спокойно да се наобядват и след това да продължът с останалата част от видео клипа. Храненето им отне само половин час а през останалото време си говореха и обикаляха около снимачната площадка. Когато приключиха с целия видео клип вече беше 22.00 часа и момичетата се преобличаха в дрехите си. Ямамото-сан вече ги чакаше пред колата и говореше с мениджъра на Рен. Момичетата не му обърнаха внимание защото не знаеха чий мениджър бе той, а и Шана не им каза за да предотврати излагащата ситуация на фен виковете им. Шана остана отново назад като погледна нагоре към небето и на ум се помоли Рен да не е някъде наоколо. Тя продължи и стигна до момичетата после се качи последна в колата за да се убеди че те няма да разберат кой е мъжът с който Ямамото говори. Тя се и надяваше те да не питат кой е той. Но....
- Хей, Ямамото-сан, кой беше този човек? – попита любопитно Ели.
- Един мой приятел – отговори й той. Шана въздъхна облекчено, но...
- В агенцията ли работи? – попита го Иви.
-Да – отговори й просто и ясно той. Шана отново въздъхна облекчено доволна че е спасена, но....
- Като какво работи? – обади се този път Мики
- Като мениджър. – каза отново просто той. Шана вече не дишаше тя много добре знаеше че следва последния и най-фаталния въпрос от всички.
-На кого е мениджър? – попита Ами. Това беше те щяха да разберат и щеше да стане грозно отново, най-вероятно щяха да катастофират и да умрат преди да се прочуят в Токио!
- На Рен Танака. – същият тон и същото просто отговаряне.
- ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ??? – викнаха всички едновременно.
- Наистина ли? – попита Аюми. Това което направи впечатление на момичетата беше Шана която бе затворила здраво очите си и бе запушила ушите си. Тя ги отвори бавно и погледна към всички.
- Защо по дяволите не викате както трябва да викате? – попита объркано Шана.
- Шана ако продължаваме да реагираме по този начин всеки път в който чуем името му ще се изложим много грозно! А и освен това скоро ще дебютираме не може да се държим като диви фенове! Да може да си го харесваме но това ще е тайна само между нас си! – каза й Аюми. Шана я погледна изненадано.
-Аюми-чан...вече говориш като истински лидер! – каза й гордо Шана. През останалия път момичетата пяха песни от мини албума си и се веселяха така докато не остана само Шана в колата. Скоро тя бе пред къщата си и благодари на мениджърът си за превоза. Тя се прибра и отиде до стаята си и погледна календара си. Утре трябваше да снимат фотосесията за албума им и останалите неща на които щеше да стои техния лик. Цялата неделя щяха да са само снимки, снимки и пак снимки. Шана си оправи леглото на бързо и се просна на него и заспа.
Неделята й мина наистина скучно и отегчително. Групата прекара 10 часа в снимки и отново се пробраха по безобразно време защото мениджърът трябваше да остави сяко едно момиче до тях. Шана вече се надяваше по-скоро да се мести в общежитието в което шяха да живеят за да им отнема 15 минути път с кола не час и половина че и повече. Така си минаваха седмиците и Никол стана на 20 години. Момичетата изведнъж решиха да проверят колко е средната възраст на групата. Иви взе един калкулатор и почна
- Така, 22+21+21+20+18+17+16=135 135:7= 19.28 – каза Иви.
- Я виж колко ще е когато Иви и Мики са по-големи, така или иначе имат скоро рожден ден. – обади се Никол и се наведе над главата на Иви за да наблюдава калкулацията й.
- Ок, значи ще е 22+21+21+20+19+18+16=137 137:7= 19.57 Уоу още малко и ще сме до 20. – каза Иви.
- Ако имате време да си смятате годините тогава сметнете колко време още ше ви държа тук ако не се размърдате! – каза им строго и леко злобно хореографката им. Те все още репетираха танцът, но този път с микрофони и пееха на живо за да се опражняват за изпълнението си на живо.
- Amnesia... – каза замислено жената пред тях. – Само се постарайте хората да не вземат да ви забравят покрай това име! Трябва наистина да се представите добре за да останете забелязани и запомнени. – каза им строго тя и пусна касетофона.
Шефът на отдела по музикалното изкуство и култура им каза че вече е пуснал новини за тях и за дебюта им който щеше да е през Април. Момичетата се развълнуваха много. Той им обясни че от утре ще качва по една снимка на всеки един член на групата с техните имена и и друга информация. Също така и че ще обясни за името на групата и за това че те са го измислили.
- Исках само да ви попитам как да започна със снимките. От най-големия член на групата или буква по буква както е в името на групата ви? – попита ги той. Отне им малко време преди да решат. Накрая бяха готови и казаха заедно:
- Както е в името на групата!
- Много добре! Е аз ще ви оставям да се оправяте все пак последния месец преди дебют е най-труден и натоварващ – каза им той и напусна стаята. Датата на която щяха да дебютират бе 23 Април. Оставаше им около месец и половина за подготовка. В началото на Април Шана влезна в гимназия и така започна новият й живот. Училището й бе близо до общежитието в което щеше да живее от този месец и доста далеч от вкъщи. Шана се чувстваше тъжна и леко самотна. Щеше да дели стая за първи път в живота си с някого и нямаше да спи в приятно изпраните чаршафи на мама и също така нямаше да получава целувка от нея за лека нощ. Времето наистина минаваше бързо и тя се чувстваше още по-зле. Докато се усети Иви навърши 19 години, а това значеше че днес тя трябваше да събира багажа си за новия апартамент и утре да се изнася от тях, а в други ден щеше да дебютира. Шана се погледна в огледалото си и се зачуди дали наистина искаше това. Искаше ли да се раздели на толкова ранна възраст със семейството си? Да, искаше го и още как, това й бе мечта още от малка и не можеше да си позволи да се откаже от нея сега когато е толкова близо до нея. Тя самата много добре знаеше, че за да осъществиш определена мечта, значи че трябва да се откажеш от нещо. За жалост това бе нейният истински дом и близостта й със семейството й. Шана оправи двата си куфара и си легна в леглото. Тя легна за последен път в нейната красива стая и заспа.
На сутринта майка й я събуди й й каза да слиза да закусва. След това Шана дооправи още някои неща и се качи в колата на мениджъра си и потеглиха към новия апартамент.
- Не се тревожи Шана знам че ти е трудно защото си в такава възраст и наистина е неприятно, но ако наистина искаш да си певица тогава знаеш че ще става и по-трудно нали? – опита се да я успокои Ямамото. Шана само кимна за да задържи сълзите си. През целия път тя бе тиха и не каза нищо.
- Шана-чан забравих за едни документи в офиса си, ще може ли да минем първо през агенцията за да ги взема? – обади се Ямамото. Шана само му кимна. Когато пристигнаха пред компанията, той каза на Шана да изчака в колата. Тогава след 1 час мъка да здържа сълзите си Шана най-после се разплака. Тя плачеше и плачеше и колкото и да бършеше сълзите си те все още се стичаха на долу. За момент тя се почуства некомфортно в колата и усети как не и достигаше въздух и побърза да излезне от нея. Тя се опря на колата и загледа земята. Сълзите й все оше капаха. Изведнъж тя усети някой да се приближава до нея и да си помисли че е мениджъра й и побърза да избърше сълзите си.
- Последния път когато те видях беше по-щастлива – каза познат глас. Тя веднага позна че бе гласа на Рен. Шана имаше добър слух и запомняше темпъра на даден човек доста бързо. Тя не вдигна главата си а остана замръзнала на същата позиция. Сега вече ядът напираше в нея. Успя да се унижи толкова бързо пред човек който тя не харесваше.
- Защо плачеш? – попита я той.
- За нищо. – каза му тя сърдито.
- Интересна причина...мога ли да те попитам как бе името ти? – попита той.
- Шана – каза бързо тя.
- Шана..познато ми е от някъде. Е разбрах че скоро ще е дебютът на Amnesia. Всъщност прочетох го днес във вестника на агенцията. Интересно име, доста добре сте го решили. – каза той с нормален тон на гласа си. Шана се поуспокои и вече не плачеше, тя вдигна леко главата си и го погледна.
- Не си ли радостна че ще дебютираш утре? – попита замислено той.
- Радостна съм. – отговори му тя сърдито.
- Не звучиш така. – каза й той.
- Не е вярно радоста съм. – каза му тихо тя.
- Тогава защо плачеш.
- Защото днес се премествам в друг апартамент и няма да живея със семейството си. – каза тихо тя.
- Познато чувство.
- Рен! Ще тръгваме! – провикна се глас зад тях. Беше мениджърът му.
- Идвам! – викна му обратно той. – Чао Шана успех с групата. – каза й той и си тръгна. Шана видя че Ямамото се завръщаше и се качи обратно в колата.
- За какво си говорехте, а? – попита дяволито мениджърът на Рен като повдигаше палаво вежди.
- Ясаширо-сан понякога се държите много детиснки! За нищо особено. – каза му Рен.
- Ооо така ли? – попита още по-дяволито той.
- Да! Няма за какво да си говоря с нея така или иначе тя е едно хлапе което тепърва открива лошата страна на шоу бизнесът. – информира го той.
- О добре, знам че ти ще си умреш сам така или иначе. – каза му спокойно Ясаширо.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита Рен зачудено.
- О ами просто кога си имал сериозна връзка напоследък? Сигурно си забравил как се целува момиче, мислиш само за работа затова ще си умреш сам! – каза му сопнато той.
- Аз съм едва на 20! – каза му объркано Рен.
- Така каза и братовчед ми и виж го сега на 50 и живее сам. Горкия...просто мога да видя бъдещето ти от сега. – каза драматично Ясашира като се преструваше че ще припадне от разочарование.
- Ясаширо-сан тя е на 16 години. Ще ме обвинят в педофилия ако само и подам ръка за да се здрависаме, а и освен това аз няма никакъв интерс към нея. – каза му спокойно Рен
- О така ли? Така каза и-
- Не ме интересува кой какво е казал и како се е случило след това! –Прекъсна го Рен.
- Само едно ми е любопитно – довърши той – името Шана ми е познато. Да знаето нещо за него? – попита Рен Ясаширо.
- Шана? Да и на мен ми е познато.... Шана, Шана....а да сетих се! Тя е най-младия участник в конкурса който се проведе преди около 4 години! Мисля че беше на 13 когато я приеха в агенцията, което я прави най-младия член на агенцията някога! – отговори му Ясаширо.
- Ооо...значи трябва да е много талантлива – каза замислено Рен.
- Ти заминаваше към Америка по това време но мисля че успя да я видиш няколко пъти. После я писаха във всички вестници в източна Азия и във всички бе написано че нямали търпение да видят дебюта й. – каза му той.
- А! Сетих се! Виждъл съм я и преди! – каза изненадано Рен. – Не очаквах да се е променила чак толкова. – каза той.
- Рен децата растът и се променят доста бързо и драстично! – отговори му Ясаширо докато се качваха в колата.
Шана стоеше в апартамента заедно с другите момичета и Ямамото.
- Добре както казахме има 4 стаи. Една от вас ще си има собствена стая и това ще е доста трудно за решение. И преди да започнете стаята е малка. Не очаквайте нещо огромно. – каза им мениджъра.
- Аюми защо не вземеш стаята? Ти си най-голямата и може би искаш повече пространство. – предложи Ели.
- Аз съм съгласна – каза Шана.
- Да и аз. – обади се Ами.
- Ами добре ще я взема но другите съгласни ли са? – попита Аюми.
- Да да взимай я- каза Никол.
- Добре сега кой с кой иска да е в стая? – попита Аюми.
- Аз искам с Никол! – обади се Шана.
- Да и аз искам с Шана. – каза весело Никол и хвана Шана под ръка и се запътиха към стаята си.
- Добре. Ели с кой си? – продължи Аюми.
- С Ами.
- ОК. Тогава останаха Мики и Иви. Заедно ли сте?
- ДА! –казаха те едновременно и тръгнаха към една от стаите. Всяко момиче оправи багажа си и се опита да се почувства като у дома си. След като се оправиха те излезнаха пак, за последна репетиция за утре защото те щяха да дебютират. А видео килпа им вече бе събрал 1 милион гледания за 2 седмици което беше дост успешна работа.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:37 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пон Фев 27, 2012 10:29 pm

4-ТА ГЛАВА

Беше сутрин когато момичетата репетираха за таз вечерното си дебютиране. Колкото и развълнувани да бяха те, притеснението също намери място в сърцето на всяка една от тях. Дори и да бяха спали само 6 часа те просто нямаха време и място да се чувстват изморени или отпаднали. Към 15:00 потеглиха към студиото в което щеше да се проведе музикалната програма. От четвътрък до неделя имаше музикални програми в които най-различни артисти изпълняваха песните си. На края на всяко предаване една група или соло атрист имаше шанса да занесе трофей в агенцията си или у дома. Това също показваше колко си популярен, ако хората гласуват за теб и успееш да грабнеш 1-во място сред 20 събрали се артиста там, то определено трябва да си горд от себе си! Това бе естествено цел на всеки и без изключение и на Amnesia. Момичетата репетираха с костюмите си на сцената и естесвено и пяха за да тестват звукът. Това упражнение се повтори окло 5 пъти и след това те слезнаха от сцената за да могат другите артисти да репетират. Момичетата ги наблюдаваха и коментираха:
-Уоу, не очаквах да ги видя на живо – промълви хипнотизирано Мики. Шана постави ръката си пред очите й и я размаха докато Мики не възстанови нормалния си поглед.
- Тя не пее! – каза високо и възмотено Ели. Другите и намекнаха да е по-тиха.
- Съжалявам но искате да ми кажете че това е певица?? Танцът дори не е труден за да не пее! – каза им по-тихо Ели. Другите само й кимнаха в съгласие, колкото да й мине меракът. Шоуто скоро започваше и момичетата отидоха да се преоблекат отново в костюмите си и да се направят прическите им и грима. Концептът на песента беше секси и показваше силната страна на една жена. Песента им и мини албума им които вече бяха на пазара се казваха ‘‘Broken Promise‘‘. Имаше части в които песента звучеше като балада имаше силни и мощни рапове имаше страхотна и странна мелодия. Песента беше интересна и много добре аранжирана. Имаше и ‘‘dance break‘‘ където момичетата имаха и шансът да покажат танцовите си умения. За дебютираща група стилът който ще се избере ще е по-сладък и по-игрив. Новодошлите не залагат веднага на секаспила и R&B, но момичетата искаха да се отличават и да са най-добрите независимо от коментарите на хората. Костюмите им бяха също доста провокативни, за нивото на един японец разбира се, но беше и добре ‘‘прикрито‘‘ това което ще е в повече да се вижда, нямаше какво но...японски му стандарти! Облеклото им се състоеше от прилепнал по тях потник, черен или бляскаво сребрист, много много къси шорти които бяха отново по тях черни или сребристи и черни кожени палта по тях до коленете дълги като не зе закопчаваха и задната им част бе по-дълга от предната и ботуши до колената на високи токчета. Три от момичетата, Шана, Мики и Ели бяха със сребристи къси шорти и черни потници, а останалите четири, Аюми, Ами, Никол и Иви с черни шорти и сребристи потници. Изглеждаха сравнително секси и привлекателно, но това си и бе нещо като правило на групата: ‘‘ Привлечи вниманието с външният си вид‘‘, бе казала веднъж Иви когато се бе облякла доста по-разкрепостено от това и за това се и наложи намесата на мениджърът им в спора че на нейните години това е неподхотящо. Тогава бе на 18, но преди 2 дена стана на 20 и реши че вече може да носи дрехите които носеше и преди.
Шоуто започна и момичетата се наредиха в опашка зад колисите за да наблюдават другите изпълнители и публиката. Шана не изглеждаше притеснена, а някак си.....спокойна, сякаш имаше оптин на сцената. Тя наистина имаше доста голям опит на сцената, бе само на 3 годинки когато за първи път топлината и ярката светлина на прожекторите погалиха нежната и бяла кожа, това продължи докато тя не стана на 12 и година по-късно се присъедини към SAM Entertainment. Сега щеше да дебютира като идол и се пак беше развълнувана и притеснена. Музиката спря и от публиката се чуха бурни аплодисменти.
- А сега на сцената ще направят невероятният си дебют седем члената група Amnesia! – обявиха водещите докато момичетата се наредиха в редица докато сцената бе все още затъмнена. Всички бяха с гръб към публиката. Когато музика изпълни залата Шана бе първата която се обърна и прожектора осветяваше само нея, докато тя пя плавната и бавна част от песента. Музиката бе бавна и звучеше като балада, силният и мек глас на Шана изпълваше залата и всички можеха да се обедят че пее на живо. Изведнъж тази нежна мелодия спря и почна по ритмична и бърза мелодия на която Никол нарави рапа си, сега прожекторът бе само на нея докато тя рапираше а от страна на Шана се чуваше нежно припяване за да се придаде по-драматично звучене на песента. След това последва припева на песента в който всички момичета участваха и залата се озари изведнъж с ярките цветове на прожекторите. Момичетата пяха и танцуваха беше прекрасна сцената и изпълнение за дебютираща група което се хареса на хора и доста от тях викаха и им се радваха.
- Amnesia! – каза водещата след изпълнението им и ги отпрати с аплодисментите на публиката.
И в останалите 3 дена момичетата направиха официалният си дебют в другите музикални програми с добрия си синхрон и прекрасните вокали. Появиха се в доста популярни предавания и на корицата на 3 списания, в поне 15 от най-четените списания имаше тяхно интервю и тук там по една снимка на групата. Доста се харесваха на аудиторията и те доста бързо станаха популярни. В лобито на агенцията имаше огромен плазмен телевизор на който пускаха музикални клипове на групите от агенцията. И естествено една седмица след дебюта на сцената на Amnesia техния клип щеше да се гледа цяла седмица от цялата компания, по този начин те щяха да стант популярни първо в агенцията преди да са станали популярни в страната. За един месец видеото им бе събрало невероятните за нова група, 7 милиона гледания! И така те успяха да счупят първият си рекорд! Предишната група бе от същата агенция и за месец техния видео клип имаше 4 милиона гледания, за седмица бе 1 милион а на първия ден бе 100 хиляди. Amnesia победи този рекорд и това бе първото нещо с което те се прочуха. На първия ден от качването
на клипа те бяха събрали 250 хиляди гледания, на първата седмица имаха 2 милион, и за месец 7 милиона. Агенцията им се постара добре да разпространи новините така че да всеки да разбере за постижението им. Президента бе наистина горд с тях. След 4 години се намери още една потенциална група която да завладее.......агенцията за начало, очакваше се да бият рекорда на предишната група по продавания на дебютният им мини албум за един ден, една седмица и цял месец. Предната група която в момента е най-популярната в Япония и Азия, ‘’Se7eN’’ станаха доста известни и до сега никой не е е бил нито един техен рекорд, никой до появата на Amnesia. Като се подразбира за дебютираща група да продат нещо на 1-вия ден от излизане на албума им е .... невъзможно. И двете групи Se7eN и Amnesia не бяха продали нищо на първия ден от излизането на мини албумите им. На първата седмица Se7eN бяха продали 40 копия от албума си докато Amnesia ги водеха с 12 копия повече. За един месец Se7eN продадоха 154 копия, а Amnesia 187. Нещо с което едни се гордееха а друга завиждаха, но в шоу бизнесът е като война, избивай и остани последния който да стои на върха, дори и когато сте от една агенция. Amnesia бързо се прочуха най-вече с фактa че са първата група която бие първите рекорди на най-популярната група в цяла Азия, да те определно набраха много фенове но и много анти-фенове задето изместиха рекорди на много обичаната топ група Se7eN.
Беше втората седмица от дебюта им и момичетата се подготвяха за участие в поредната телевизионна програма където Шана, Аюми, Мики и Иви щяха да се появят като представителите на Amnesia. Естествено имаше и много други идоли от най-различни групи и солисти, членове на Se7eN също присъстваха. Водещите започнаха с въпросите си и най-вече проява на интерес към името на групата.
- Да, Amnesia наистина е едно много странно име за група. Как се стигна до това решение? – попита един от водещите момичетата и ги погледна.
- Ами да, Amnesia всъщност са инициалите ни. – започна Аюми – Искахме да използаме нещо по-различно от имената на другите групи и да е оригинално, нещо с което да бием на очи и да ни отличава, затова решихме че по-оригинално от това да използваме собствените си инициали няма. Получиха се доста смотани имена и безсмислени и глупави защото искахме като за начало инициалите ни да са подредени по големина, после започнахме да мислим нещо смислено.
- А значи вие сте си измислили името? – прекъсна я водешия учудено.
- Да – продължи Аюми – Накрая Шана забеляза комбинацията от Amneisa. Първоначално бяхме против името защото излъчваше негативизъм, но после Шана обясни че ще тълкуваме името като нещо позитивно и то е че ще сме толкова добри артисти че ще накараме аудитирията да забравят за всяка една друга група и да имат очи само за нас. Тогава идеята ни допадна и агенцията се съгласни с нашето решение.
- О интересно начало, напрактика Шана е дала име на групата но с идеите и помоща на всички. – заключи водещия
- Тогава това не значи ли че всички са дали името на групата? – обади се Шана и публиката се засмя на грешката на водещия. Все пак всеки бе споделял и давал идея за името така че всички се зачитат за създатели на името.
- Ами мога да кажа че Шана-чан е налучила добре с това че ще накарт аудиторията да забравят за другите групи след като вече биха рекордите на Se7eN! – каза със забавен тон водещия за да предизвика смях в публиката, но се провали...само мълчание имаше и недоволство от страна на някои фенове. Предаването си продължи нормално като се избягваха всякави коментари свързани с рекорди и двете групи и тълкувания и всичко което щеше да предизвика фенска война.
След шоуто, зад колисите Аюми видя че продуцентите се карат на водещия относно по-ранният му коментар в шоуто. Аюми се почувства зле и отиде да се извини.
-Ано..искам да се извиня може би не трябваше да разказваме толкова много за името на групата. – извини се Аюми и се поклони на 90 градуса.
- Аюми-чан ти не си виновна, той направи груп коментар в опита си да е смешен, не си виновна ти, спокойно. – каза мило продуцента. Шана видя и чу какво се случва и отиде там. Тя се поклони леко и се обърна към Аюми.
-Аюми не се извинявай. – каза със спокоен но определено по твърд глас от преди с който бе говорила по време на предаването, изражението и също бе много различно и продуцента и водещия се учудиха от промяната й.
- Шана-чан, моля те дръж се малко отговорно. – каза мило Аюми.
- Това което си казахме за името на групата е пълната истина! Така тълкуваме името и ще сме най-добрите! Това че някои не може да е забавен не е наша вина! – каза й с нормален тон Шана. Продуцента и водещия бяха изумени от това как Шана използваше неофициалната реч към лидера на групата и как говореше.
- Шана-чан... – започна Аюми.
- Това е шоу бизнесът, грешки винаги стават и ако се изивняваш за всяка една от тях никога няма да успеем. – каза и по-строго Шана и се обърна да си тръгва.
- Шана-чан поне се поклони! – викна след нея Аюми. Шана спря без да се обръща.
- Аюми... – каза с много плътен и студен глас Шана – започни да се държиж като лидер на групата ако обичаш. – и продължи към съблекалните. Аюми замръзна за миг и после се извини от името на Шана и се запъти към съблекалнята. Двамата мъже стояха там и се чудеха дали тази група наистина ще пожъне успех ако членовете си говореха така една с друга.
Аюми трясна силно вратата на съблекалнята след като влезна.
- Поява като тайфун, а? – попита закачливо Иви.
- Какво по дяволите ти става Шана! Изложи ни! Изложи ни! Тотално ни изложи! СРАМ!! – креще й Аюми. Мики и Иви се спогледаха изплашено и погледнага Шана която спокойно си оправяше грима пред огледалото.
- Кажи нещо за бога! Как не те беше срам да говориш с мен с неофициалната реч пред продуцента и водещия!? Кой знае какво са си помислили! Дръж се прилично Шана! Казвам ти го като лидер! – каза й строго Аюми.
- Разбира се, - каза Шана спокойно – когато ти се научиш да се държиш като лидер. – отвърна й тя. Аюми замръсна и се ядоса на думите й.
- Какво искаш да кажеш с това!? – попита гневно Аюми.
- Престани да се мазниш с противното си сладко гласче на продицентите и престани да се извиняваш за грешките на другите! Дръж се като лидер и покажи талант и отговорност! Фактът че се извини е факт че не приемаш името ни на сериозно! – отговори и отвратено Шана. Аюми бавно започна да осъзнава грешката си. Тя седна на стола си и въздъхна дълбоко. В този момент мениджърът им влеза и видя ситуацията.
- Нещо не е наред? –попита той. Иви само му кимна и погледа към Шана и Аюми. Той веднага разбра че те се бяха скарали.
- Какво, пак? – попита ги той.
- Аюми не се е тренирала достатъчно за лидер и няма да я третирам като такъв докато не стане лидер и не ми покаже че наистина може да ме изплаши и да защитава групата. – каза Шана гледайки Аюми коят седеше с няведена глава.
- Разбирам, тогава да тръгваме. – каза им той и си взе якето.
- ЕЕЕ?? Ямамото-сан те се караха наистина! Аюми й викаше! – каза Иви.
- Това доказва още повече че Аюми не е готова за лидер. – каза спокойно той и излезе. Аюми повдигна рязко главата си и се обиди силно от думите на мениджъра. Иви и Мики го последваха а Шана и Аюми излезнаха в мълчание от съблекалнята. Аюми изглеждаше наистиа унила и самочувствието й бе сринато. По коридора имаше щастието да се блъсне в Рен Танака, той естествено веднага забеляза болезненото изражение на лицето й.
- Добре ли си? – попита той
- Да, извиняам се. – каза тя тихо и продължи по пътя си. Шана остана на мястото си и поклати разочаровано глава докато я гледаше как ходи. Рен я погледна и я попита дали всичко е наред. Шана само му се поклони и не каза нищо и го подмина като пътен знак. Той надигна учудено вежди и продължи по пътя си. ‘‘Явно са згафили в предаването и лидерът се чувства виновна‘‘ – помисли си той докато отиваше към студио 6 където щеше да се проведе неговото интервю. В колата мениджъра пусна телевизора за да може да гледа интервюто на Рен, той определено си му беше фен, въпреки фактът че разликата им цели 18 години.
- Наистина ли ще гледаме това? – попита недоволно Шана която стоеше зад седалката на шофьора т.е. мениджъра.
- Да. – отговори й той засмяно и щастливо. Шана само изпъшка и се облегна назад и заби поглед в прозорецът. Гласът на Рен се чуваше и Мики и Иви бяха забили любопитно погледите си в телевизора и гледаха заинтересовано.
- Танака-сан вчера навършихте великолепните 21 години, как се чувствате? – попита със сладкия си гласец водещата.
- Пак с тези проклети фалшиви гласчета. – обади се Шана сърдито и отвратено от тембъра на гласа на водещата.
- Шшшшт!!! – обадиха се Иви и Мики в един глас и я изгледаха недоволно.
- Не се чувствам различно, все още се имам за 20 годишен – каза шеговито Рен и се усмихна, водещата се засмя засрамено.
- Как празнувахте рожденият си ден? – попита го тя.
- Не го празнувах, нямах време заради заетият ми график.
- Аааа колко жалко! Постарай се да си починеш. – каза грижовно тя.
- Разбира се.
- Танака-сан Вие се прочухте като най-младият член на SAM Entertainment, когато минахте прослушванията вие бяхте на 14 години и направихте история в музикалната индустрия. Никой не очакваше някой толкова млад да бъде допуснат в агенцията и да мине прослушването, бяхте огромна сензация тогава, но сега как се чувствате когато тогава 13 годишната Шана Кобаяши би вашият рекорд?
- Доста се изумих, но по това време заминавах за Америка и не обърнах особено внимание.
- Сега какво си мислите за нея?
- Ами след като е успяла да бие рекордът ми явно е по-талнтлива от мен и бих искал да видя талантът й също така бих се радвал да работя заедно с нея. – каза с усмивка на лицето си Рен. Шана се изправи от седалката си и погледа безизразно в телевизора сякаш се опитваше да разбере какво искаше той да каже с това.
- Той да не ме предизиква? – попита объркано Шана. – ‘‘Бих се радвал да работя с нея‘‘ бла бла, така ли печелиш симпатии? Чрез мен? Пффф толкова долно! – промълви Шана недоволно.
- Мисля че трябва да си горда Шана, до сега Рен не казвал на живо по телевизията че ще се радва да работи с някой АКО има тази възможност. – каза окуражаващо мениджъра й. Шана го погледна замислено и после се съгласи.
- Да прав сте чрез него ще се прочуем повече. – каза дяволито тя.
- По-скоро ти. – каза леко разочаровано Иви, по изражението й можеше да се каже че не й харесаше фактът че той я познава и че я споменава в негово собствено интервю.
- Ако хората започнат да търсят информация за мен ще намерят че съм член на Amnesia от там ще чуят нашата песен ще я харесат и ще станем още по-известни и ще имаме повече фенове! – каза й успокоително тя.
- Лесно ти е на теб, още преди дебюта ти писаха във вестниците за теб колко талантлива тряба да си щом си влезнала в агенцията на 13 години! И как всички чакали дебюта ти....- каза леко обидена Мики.
- Сега не ми е до караници още повече свързани с Рен, ако ще се караме нека да е нещо в което той няма пръст окей? – каза и леко раздразнено Шана и пак се облегна назад и се загледа през прозореца.
- Лидерът е малко тих, а? – попита Ямамото-сан и обърна главата си към Аюми, която гледаше през прозореца и не бе обелила и дума по време на цялото пътуване.
- Аюми-чан не се обиждай но се държиш леко детински, ти вече си жена и трябва да се държиш по-зряло. – каза й Ямамото. Аюми нищо не каза, даже не направи и очен контакт с него.
- Шана-чан. – обърна се към Шана Ямамото. Шана завъртя главата си по посока на гласът му и го погледно очакващо да чуе въпроса му.
- Добре се представи днес в предаването, успя за да разсмееш публиката, не е зле държа се учтиво и възпитано, харесва ми че ти е навик да поддържаш очн контакт с някой, добър признак на възпитание и заинтересованост, доволен съм. – каза й гордо той. Шана наклони леко главата си в знак на поклон, усмихна му се и му благодари.
- Останалите и вие се справихте добре, доволен съм от вас! – довърши Ямамото и момичетата му благодариха. След като паркира колата пред голямата сграда в която се намираше апартаментът им, момичетата слезнаха и се запътиха към входа.
- Аюми-чан, искам да говоря с теб, остани за малко. – каза й Ямамото преди да е слезнала от колота, Шана, Иви и Мики се изнизаха тихо и се запътиха към апартаментът си, където Ели, Никол и Ами ги чакаха.
- А? Къде е Аюми-чан? – попита Никол която подате главата си от кухнята, държейки огромна дървена лъжица с която очевидно готвеше.
- С Ямамото-сан в колата...сигурно й чете конско. – отговори й Шана докато събуаше обувките си. Момичетата повече не питаха, те си знаеха как преминаваха Шана-Аюми караниците.
- Аюми-чан, предполагам вече осъзна къде е грешката ти нали? – попита внимателно мениджъра й. Аюми само кимна.
- Добре тогава моля те извини се на Шана и започни да вземаш отговорност като лидер, ок? – попита я той отново внимателно. Аюми отново му кимна.
- Добре тогава, качвай се горе утре имате натоварен график, и се погрижи всички да се наспят добре. – каза й с усмивка Ямамото. Аюми се качи в апартамента и видя всички 6 момичеа в хола простани на пода като мръсни чорапи да се излежават и да мързелуват.
- Шана. – започна Аюми. Шана само повдигна главата си към посоката от която бе дошъл гласът й. Аюми продължи:
- Извинявам се че днес трябваше да видиш толкова незряла и непрофесионална моя страна, направих грешка като лидер и то голяма и ще се поуча от нея да не я повтарям. – каза й Аюми със сериозния си глас.
- Каква грешка направи Аюми? – попита Шана изпитателно.
- Това че се извиних за нещо което не съм направила и че поех вината на друг човек, който дори не познавам и че това ти се развиках и те обвиних теб във всичко, казвайки ти че ТИ си ни изложила, съжалявам. – каза й Аюми и се поклони на 90 градуса и задърца тази поза около 15 секунди. Шана отиде пред нея и я изчака отново да се изправи, след което я погледна в очите усмихна й се мило и щастливо и я прегърна.
- Знам че Ямамото-сан ти е казал само да ми се извиниш, нали? Докато пътувахме и ти мълчеше, не се сърдеше а осъзнаваше грешката си, нали? – попита я Шана с реторичен въпрос.
- Изненада съм колко добре ме познаваш , от теб нищо не мога да скрия. – отговори й Аюми и я прегърна.
- Никога няма да разбера начина им на общуване. – каза Никол с тъпа физиономия на лицето си.
- Мхм. – кимнаха в съгласие останалите.
- Добре групова прегръдка! – каза Аюми и разтвори ръцете си за да прегърне всички 6 момичета. Да това беше окрепване на връзката им като група и като приятели, нещо от което ще се нуждаят за да постигнат успех.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:39 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Съб Мар 10, 2012 11:25 pm

5-ТА ГЛАВА

Беше четвъртата седмица от промоциите на мини албума на туко-що дебютиралата група Amnesia. И като за изненада на всички те успяха да грабнат номер 1 на една от музикалните програми които се провеждаха всяка седмица. Само след един месец те успяха да бият над 20 артиста и да се доберат до върха! На всичкото отгоре те биха и поредният рекорд поставен от предишната група Se7eN, на тях им отне 2 месеца и 2 седмици за да грабнат пърата си награда, а само това си бе шок! В музикалната индустрия имаше поне над 150 групи и над 100 соло артисти, а това че песента с която дебютираш грабва номер едно само за 1 месец беше повече от уникално, беше си направо невъзможно! От дебюта на Amnesia до сега те бяха били всеки един рекорд поставен от Se7En. Бяха навсякъде, по вестниците, списанията, новините, интернет, навсякъде където е възможно да разбере целия свят че някаква си туко-що дебютирала група бие един по един рекордите на най-добрата в цяла Азия група! Фенски войни имаше на всякъде всички се караха кой е по-добър и т.н.
- АААААААААА!! Не мога да ги понасям дори и да сме от една агенция кои са тези че да ни бият рекордите! – изрева ядосано едно момиче. Тя беше най-малкият член на Se7eN и бе единствената която не прикриваше омразата си към Amnesia.
- Успокой се Мей-чан! – каза й друго момиче. Всичките те бяха в общежитието си и бяха видели музикалното предаване и победата на Amnesia, нещо което им отне доста време за усмисляне и естествено за евентуално оплюване и критизиране, но истината си бе истина, Amnesia не бе рекламирана преди дебюта си, единствено музикалното им видео и малко информация относно членовете на групата беше известа, само това и все пак грабнаха голямата награда за 1 месец.

- Аз, аз съм много благодарна относно наградата ни, много съм благодарна на всички които ни подкрепяха, на феновете ни, на мениджъра ни на хореографката ни и на вокалната ни инструкторка, на стилистите, на всички които направиха дебюта ни възможен и на членовете на групата. – каза развълнуваната Аюми, която плачеше от радост, тя казваше речта си, нещо което всеки трябва да направи след победата си, Шана също получи шанс да каже нещо, естествено тя бе момичето чийто дебют се очакваше.
- Блгагодаря на всички за подкрепата и помоща и за всичко което ни научихте и дадохте. – каза тържествено тя и се поклони на повече от 90 градуса този път. Момичета изпълниха песента си още веднъж по повод победата си след като си взеха букета и трофея и се прибраха в съблекалнята си.
- ААААААА СПЕЧЕЛИХМЕ!!!! СПЕЧЕЛИХМЕ!!!!! – викаше като откачена Иви която подскачаше като пинг-понг в съблекалнята.
- ДАААААААА!!! – присъединхиа се към нея останалите. Те се прегърнаха в кръг и започнаха да подскачат и да се въртят.
- ДААААААААА- провикна се мениджърът им зад тях, който току-що бе влезнал в съблекалнята и се хвана в кръга и започна да подскача и да вика и да се вътри заедно с тях.
- БРАВО!!! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! ПРЕДСТАВИХТЕ СЕ БЛЕСТЯЩО!!! УТРЕ ЩЕ СТЕ ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ВЕСТНИК! – каза силно, гордо и тържествено той. Той каза на момичетата да застанат заедно с торфея и букета си за да им направи снимка и да я качи в сайта им и сайта на компанията. Родителите на момичетата бяха също изключително горди и изненадани от бързата им победа. Те звъняха на роднините си и приятелите си и близки за да им кажат добрата новина, всяка една беше с телефона си в колата и в апартамента.
- Мама?! – попита Шана развълнувано докато държеше телефона до ухото си.
- Да?
- Мама спечелихме! Взехме първо място! – викна силно Шана която слизаше от колата и се мъчеше да нагърби раницата на гърба си.
- О... чудесно, поздравления, браво. – отговори майка й с безразличие и не звучеше особено развълнувана или щастлива. Шана се разочарова.
- Ах.... съжалявам Шана, болна съм и имам силно главоболие, малко движение или емоция и ме боли до смърт, наистина съм радоста и доволна, горда съм Шана. Обещавам че веднага щом оздравея ще гледам видеото! – каза майка й мило, Шана се усмихна доволно.
- Благодаря мама! Оздравявай бързо! –каза й Шана и затвори. После побърза да настигне момичета и се качи в асансьора. Всички се бяха нагъчкали в асансьора и стояха мирно, тихо и безподвижно до 15 етаж. След като се прибраха те потърсиха ваза за букета, а трофея беше при мениджъра който щеше да го занесе в агенцията и да го сложи в някой от офисите. Момичетата повикаха още малко след това празнуваха, че даже и алкохол пиха без Шана и Мики, но Мики си изпроси позволение от половин чаша вино, защото утре щеше да навършва 18, а Шана получи само една глътка и то заради тоста, и накрая се разпръснаха по стаите си.
- Оооо....главата ме боли. – каза с преграхнал глас и изтощено лице Никол. Шана отидео до нея и я пипна по челото, беше малко топло.
- Можеби не трябваше да пиеш толкова алкохол, ако утре си с махморлук как ще излезнеш на сцената? – попита я Шана докато й се караше. Тя протегна ръката си и подаде чаша с вода на Никол и някакво хапче. Никол я погледна въпросително.
- Вземи, аспирин нямам разтворим но мисля че ще помогне. – каза й Шана, Никол взе чашата и изпи хапчето, после легна и заспа веднага.
На сутринта момичетата станаха рано и се приготвиха за тренировка преди да е станало време за сцената. Естесвено закусиха от домашно приготвената торта на Аюми по случай рождения ден на Мики и трябваше да тичат 1 километър заради лукса който си бяха позволили сутринта. Момичетата трябваше да отидат до агенцията тичайки.
- Взехте ли си всичко? – попита Аюми.
- ДААААА! – викнаха всички в един глас.
- Ок бърза проверка. АЗ съм тук, Ели?
- Тук!
- Ами?
- Тук!
- Никол?
- ......
- Никол?!
- ..........
- НИКООООООООООЛ!!!!!
- Даааа туууууук!
- Иви?
- Тук!
- Мики?
- Тук!
- Шана?
- Тук!
- Добре тогава да тръгваме без асансьор ще слезнем по стълбите ще тичаме равномерно и синхронно в една колона спазвайте дистанция 1 метър една от друга и внимавайте като пресичате, ако чакаме на светофар не спирайте да се движите. Ако някой остане по назад не чакайте тя ще ни настигне, ок? – попита Аюми която говореше като командир на армия.
- Да шефе! – казаха едновременно момичетата.
- Добре тогава Amnesia да тръгваме! – каза тържествено Аюми и потегли. – Шана заключи вратата ти си последна в колоната! – довърши Аюми и се запъти по стълбите, другите изчакаха докато имаха метър дистанция една от друга и тръгнаха. Шана започна да тича и докато заключваше вратата тичаше на място, след това и тя дръгна след колната. Хората ги гледаха странно как седем момичета тичат в колона, спазвайки дистанция и поддържайки синхрон. Те носеха шапки и слънчеви очила за всеки случай защото не искаха да се надпреварват с феновете си или анти-феновете си което щеше да е по-страшно.
- Мики предай това нататък: Лидера да измисли някакво забавление докато тичаме! – каза Шана. Мики кимна.
- Иви предай това нататък от Шана: Лидерът да измисли някакво забавление докато тичаме! – каза Мики на Иви, а тя и кимна.
- Никол предай това нататък от Шана, която го е предала на Мики: Лидерът да измисли някакво забавление докато тичаме! – предате Иви, Никол кимна.
- Ами предай това нататък от Шана, която го е ппредала на Мики, която го е предала на Иви: Лидерът да измисли някакво забавление докато тичаме! – каза й Никол и Ами кимна.
- Ели предай това нататък от Шана, която го е предала на Мики, която го е предала на Иви, която го е предала на Никол: Лидерът за измисли някакво забавление докато тичаме! – предаде Ами и Ели и кимна.
- Аюми трябва да ти предам нещо от Шана, която е предала на Мики, която е предала на Иви, която е предала на Никол, която е предала на Ами, която предаде на мен: Лидерът да измисли някакво забавление докато тичаме! – каза Ели.
- Пак тази малка гадинка! – измърмори под носа си Аюми и се захили глупаво на себе си. Шана я четеше като книга, тя разбираше хората много добре, дори израженията им не можеха да я залъжат ако криеха някоя емоция, дори и аурата от метри надушваше като лисица.
- Кои сме ние? – извика силно Аюми за да я чуят всички.
- AMNESIA!!! – извикаха едновременно останалите. Такъв тип въпроси продължиха докато не се докопаха до агенцията. На входа имаше доста служители и артисти които също се бяха запътили натам. Те ги гледаха малко странно но също така им се радваха. Рядко се виждаха новаци които така бодро да посрещат сутринта въпреки натоварения график. Момичетата продължаваха да тичат и да си пеят до входа на агенцията където всички тръгнаха към асансьорите, но Шана се запъти към стълбите.
- Трябва да се шегуваш! – каза й стреснато Никол. Ако трябваше да вземат стълбите това значеше че те трябваше да се изкачат до 7-ия етаж, а всеки етаж си имаше по 50 стъпала. Шана вече се беше проготвила в бойна позиция със стъпалата и се усмихна дяволито.
- Ако трябва ще нося раницата ти! – каза Шана, а Никол хипнотизирано й я подаде и застана до нея на стълбите, другите се спогледаха и тръгнаха след тях. Хората и служителите в лобито ги гледаха странно, но не им направиха забележка, все пак работеха тук а и се бяха решили да изкачат 350 стъпала за да стигнат то залата в която щяха да репетират. За около 2 минути Шана се беше докопала до залата с две раници.
- Отдавна не се бях раздвижвала така. – каза си тя с останалия си дъх. Тагава останалите 6 момичета се забиха в нея и всички те влетяха в залата и се пребиха насред средата.
- Тромаво влизане както винаги а? – каза отчаяно хореографката им и им каза да се преобличат бързо за да не губят повече време. Те репетираха за поредното си изпълненеи на сцена в продължението на четири часа, след което обядваха и мениджъра им ги закара до студиото където щеше да се проведе музикалната програма. Момичета успяха и в това предаване да грабнат номер 1. Бяха наситина щастливи и горди от себе си. Мики и Иви дадоха речите си и момичетата получиха трофея и букета си след което изпълниха песента си отново.
- Ахх.. наистина най-добрият подарък за рожденият ми ден. – каза Мики.
- Тази вечер можеш да пиеш повче алкохол! – каза и шеговито Иви.
- Хеййй! Това че бием рекорди и печелим първи места не значи че е повод да ставаме алкохолици! – скара им се Аюми докато се преобличаше и сваляше грима си.
- Утре аз и Никол сме гости на ‘‘Hello Star’’ – каза Мики.
- Аз пък имам график с Ели и Ами в ‘‘ Idol Farm’’ – добави Аюми.
- Аз и Шана имаме радио интервю в осем сутринта! – каза леко недоволно Иви.
- Да но после сме свободни, а останалите ще снимат около 3-4 часа.- успокои я Шана.
- Да, какво ще правим в къщи? Предполагам този път аз и ти трябва да зготвим. – попита я Иви.
- Съжалявам след интервюто имам работа, май ще трябва сама да зготвиш. – отговори Шана.
- Каква работа? – попита Ели.
- Трябва да отида до едно място. – отвърна просто Шана.
- Какво място? – попита Ами. Шана не отговори другите не я попитаха повече.

На сутринта преди да тръгнат към радио станцията Шана взе една огромна кошница със себе си пълна с храна. След интервюто тя помоли шофьора да я остави на определено място и тя слезна от колата.
- Не се тревожи знам как да се прибера. – увери тя Иви.
- Добре, но моля те внимавай и не закъснявай! – каза леко разтревожена Иви. Шана и кимна и колата потегли. Преди да стигне до желаната цел Шана се отби до един цветарски магазин и купи цветя.
- Честит рожден ден! – каза Шана и постави цветята до една мраморна плоча.
- Взех малко храна – продължи Шана и извади от кошницата разни неща и ги постави пред мраморната плоча, тя също взе малко сладкиш и го захапа, после погледна плочата и почисти паяжините и прахта насъбрала се по нея. Шана наля вода във една ваза която беше наблизо и постави цветята в нея. После се настани удобно до студения камък и се облегна.
- 19,а? Остаряваш...- каза тъжно Шана. Тя стоя на това място близо три часа и си говори сама или поне говореше на някой който не можеше да й отговири. Шана прибра някои неща обратно в кошницата и изтупа дрехите си след като стана. После докосна плочата и пръстите и минаха по издълбаните букви върху нея. Тя се усмихна.
- Честит рожден ден, Никора. – каза Шана за последно и си тръгна. Тя се запъти към спикрата и зачака автобуса. После пътува един час обратно до апартаментът си.
- Ето те най-накрая! – каза разтревожено Аюми.
- А? Вече сте се прибрали? – попита учудено Шана.
- Шана осем часа вечерта е! Не си вдигаш телефона! Разтревожи ни! Къде беше! – каза й обезпокоено Аюми.
- Гледах залеса с един човек. – каза Шана
- Не те попитаха какво си правила а къде беше! – каза й нервно Аюми. – И чакай с кого си гледала залеса?
- Не се тревожи не е момче! – каза закачливо Шана. – С една приятелка която не бях виждала отдавна.
- Добре, предполагам сте били навън, но Шана моля те вече да внимаваш! Сега сме звезди и трябва да внимаваме с репортерите и такива работи. – каза Аюми. Шана се усмиха доволно.
- Добре се справяш като лидер! – каза й гордо Шана. Аюми я прегърна и й каза да сяда да яде. Така й приключи вечерта. За новата седмица която беше започнала момичета спечелиха в абсолютно всички предавания. Цели четири трофея бяха занесли те у тях и в агенцията, в две от предаванията печелеха за втори пореден път и естествено направиха нов рекорд. Получиха повече награди отколкото миналта група. По време на техните промоции те бяха успели да вземат само четири трофея, а те цели шест! Шана бе измислила и име на фен базата на Amnesia, Memory – така щяха да се казват всички феновена на Amnesia. Шана тълкуваше името Memory като това как феновете им винаги ще помнят Amnesia, и винаги ще са с тях.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:40 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Мар 11, 2012 1:58 pm

cool cheryll написа: коментар по фика --->ТУК!


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Сря Мар 14, 2012 10:32 pm

6-ТА ГЛАВА

- Добре ще свалим мрежата за момент! Никора по-добре слезни от трапеца! (цирков трапец, изпъляват се номера с него в цирка, наподобява люлка) – провикна се силен мъжки глас.
- Няма проблеми, няма да се превъртам само ще се люлея. – каза успокоително момичешки глас.
- Внимавай! – провикна се мъжът отново. Момичето се усмихна доволно.
- Никога няма да се научи! – каза друг мъжки глас. Момчето се усмихваше на упоритостта на момичето което сега се люляше наляво надясно с трапеца. Те продължиха да обсъждат разни неща. Малката Шана гледаше нагоре към момичето с отворена уста, на нея и харесваше да гледа как момичето горе се люлееше. Изведнъж ръката на момичето се изхлузи от трапеца и тя падна. Падна размазана на твърдата земя. Хората се обърнаха от шума и видяха потресаващата гледка.
- НИКОРААА!!!!! – чуха се ужасени изпълнени с болка гласове. Няколко души се затичаха към нея.
- Никора, Никора добре ли си? Никора??? Моля те отговори! Моля те! Никора! Жива си нали? НИКОРАААА!!!! – извика мъжът до нея. Той плачеше и се дереше, той я викаше, викаше името й, но никаква реакция не получи от страна на момичето. Красивото й стройно, нежно и финно тяло бе потрошено и окървавено. Сълзите му не спираха, болката му не оттихваше, той плачеше и плачеше докато я държеше в силните си ръце.
- ПО ДЯВОЛИТЕ ИЗВИКАЙТЕ ЛИНЕЙКА!! – обади се другият мъж. Той бе оправител на цирка, отговорността лежеше върху него, той бе виновен, той бе виновен.........че Никора бе мъртва. Изведнъж той се сети, обърна рязко и уплашено главата си към Шана. Малкото човече стоеше там безмълвно и наблюдаваше случващото се. Той изтича оплашено към нея и препречи гледката с тялото си, той я поглдан очите и събра сили да я попита нормално:
- Видя ли? – бяха единствените думи които излезнаха от устата му. От очите на Шана започнаха да текат сълзи, една по една докато скоро не беше като водопад. Тя не можеше да отговори. Мъжът бързо я повдигна на ръцете си за да я изкара от залата. Шана само наблюдаваше през рамото му как другото момче се гърчеше от болка до трупа на Никора и как той викаше името й.
- НИКОРААААААААААААА. – изписка болезнено Шана. За момент мъжът спря на място и погледна Шана. Тя все още беше в шок и плачеше, но този път можеше да издаде определен звук. Мъжът този път реши да позабърза темпото преди да влоши нешата, но и на него му беше трудно. Той самият трепереше а на всичкото отгоре трябваше да изкачи стълбите до изхода с товар на ръцете си. Шана започна да рита и да блъска, да вика и да се дере. Лекарите прибираха тялото на Никора, а силата на Шана не намаляваше, тя се съпротивляваше и риташе. Изведнъж тя се отскубна от прегръдките на мъжа и се затича към трупа на Никора докато плачеше и викаше името й.
- По дяволите, Кайто!! Шана!! Вземи Шана!!! – провикна се мъжът. Момчето което до сега плачеше над трупа на Никора и я викаше, виждаше само един силует който се доближаваше към него. Той изведнъж се освести и преди Шана да е стигнала до трупа на Никора той я прегърна и я преметна на рамото си. В този момент Шана изквича силно, пискливо и ужасено, тя успя да види потрошеното тяло на момичето от което течеше и кръв на места. Момчето се усети и бързо закри очите й и изтича до изхода на залата където вече беше мъжът.
- Добре, дай ми я. – каза задъхано мъжът. Момчето се пресегна да я сложи на земята но спря.
- Кайто какво има? – попита мъжът до него. Кайто я обърна с лице към него и видя Шана в безсъзнание, а от носът и се стичаше кръв.
- По дяволите!!! Извикай лекарите! – каза мъжът стреснато, докато Шана стоеше там в ръцете му безподвижно.
- Шана! – викна той.
- Шана!!.....

-.....а!
- ..ана!
- За бога Шана стъбуди се!!! – каза притеснено и изнервено Никол. Шана отвори очите си рязко и се изправи.
- Шана добре ли си? Цялата си потна! До сега викаше. Кошмар ли сънува? – продължи с въпросите Никол. Тя погледна Шана мълчаливо.
- Шана от носа ти тече кръв. – съобщи й Никол и й подате носна кърпичка. Шана се избърса и погледа часовника, беше точно 5:20 сутринта. Шана се засмя болезнено, в толкова часа беше и умряла Никора....
- Шана...добре ли си? – попита отново Никол.
- Добре съм, съжалявам, явно е било кошмар. – успоко я Шана. Никол я погледна загрижено и съмнително.
- Добре съм не се тревожи! Ще си взема един душ. – каза Шана и взе хавлията си и влезна в банята. След като се изкъпа и преоблече, видя Никол отново да спи. Беше 6 часа сутринта и още всички спяха, Шана взе якето си и излезна. Въпреки че беше лято, за сутрин си беше хладно. Шана беше нахлузила късите си дънкови панталонки, чифт маратонки и сив прилепнал по нея потник. Якето й беше черно и късо и стоеше добре на стройно оформената й фигура. Тя бе завързала стигащата до опашката й черна гъста коса на кок и бретона бе оставила да се вее от вятъра. Нежното си лице тя бе оставила без грим и тъмните и очи изпъкваха на фона на бялото й лице. Шана отново пътува 1 час с автобуса до мястото което беше и миналия месец. Този път имаше само пари и ключове в себе си. Шана отново мина през цветарския магазин и купи цветя. На път към мястото тя видя някой който беше там където тя искаше да отиде. Беше мъж. Не можеше да види лицето му, но в гръб изглеждаше доста здрав и строен. Шана реши да почака докато той си тръгне. Момчето усети нещо зад себе си и се обърна бързо, а Шана се скри зад едно дърво, той успя да види че някой се криеше. Шана реши да не се държи като хлапе особено сега когато я видяха и реши да се покаже.
- Съжалявам реших че имате нужда от малко време и пространство. – каза Шана на мъжа докато стоеше зад него. Той знаеше че това трябва да е Шана, нищо че не я е виждал от вече цели четири години, той беше сигурен че това е тя.
- Няма проблем, така или иначе си тръгвах. – отговори й момчето стоейки с гръб към нея. Той се обърна за да й каже чао, но се ококори когато я видя. Тя наистина беше пораснала и то много, и много приличаше на нея, на любимата му....на Никора. Шана забеляза изненаданият му поглед и се прокашля сякаш нещо и бе влезнало в гърлото. Той се освести и също се прокашля.
- А! Кайто-кун! – каза изненадано Шана. Тя не го бе виждала от толкова много време, но той не се беше променил толкова много. Последния път когато бяха говорили беше в денят когато той я изкара от сцената за да не стои до ужасната гледка, в денят когато Никора умря....днес се навършваха четири години от тогава.....четири години от както те се бяха виждали и говорили. Беше малко неловка ситуация.
- Пораснала си. – опита се да каже с усмивка на лицето си той. Шана му се усмихна от своя страна. Той виждаше Никора в нея....сега не искаше да си тръгва за да може още малк да погледа, още малко да се наслади на момента.....още малко....
- Кайто-кун? – попита зачудено Шана и сложи ръката си пред очите му. Той бе втренчил погледа си в Шана. Изведнъж се освести когато тя докосна челото му за да провери дали няма температура или пък да му е лошо. Дори докосването й му бе приятно, беше нежно и изпълнено със загриженост, не искаше да се отдръпва но знаеше че трябва.
- Аз ще тръгвам, грижи се за себе си. – отговори й той и си тръгна. Шана гледаше как изчезва в далечината после постави цветята на гроба. Тя погали плочата.
- Четири години, а? Времето лети нали сестричке? – каза ироночно Шана.
- Вече съм на 16...по-голяма съм от теб....нищо че ти си по-голяма от мен с 3 години... – започна Шана. Сълзите започнаха да напират в очите й.
- Знаеш ли....преди два месеца дебютирах в група....не се тревожи все още тренирам издръжливостта и гъвкавостта си. – сълзите вече течаха една след друга, капка по капка.
- Бати все още е в Америка....догодина ще завърши университета...надявам се след това да дойде и да те посети.....знаеш ли.....все още сънувам кошмари от този ден...и се събуждам по едно и също време...и носът ми кърви....сигурно днес ще се случи още няколко пъти както обикновенно....сестричке...липсваш ми.....много....искам да те видя... – Шана падна на коленете си и заплака силно, тя плака и плака, и плака...така мина един час тя се бе сгушила до гроба на сестра си и хлипаше болезнено. Накрая реши че ще е по-добре да си тръгва след като имаше график....а нямаше телефон с който да каже къде се намира и кога ще се прибере. Тя целуна надгробната плоча на сестра си и пръстите й отново минаха покраи издълбаните букви.
- Ще се видим пак до година за рожденият ти ден Никора, дотогава. – каза Шана и се обърна и тръгна към изхода на гробищата. Когато излезна тя седна на пейката за да се поуспокои и да завърже връзката на маратонката си.
- А?? Това не е ли Шана-чан? – обади се мъжки глас.
- Да мисля че е тя. – отговори друг.
- Но какво прави пред гробищата? И то толкова далеч от агенцията! – отбеляза мъжът.
- Мисля че живее на близо. – каза другия глас.
- Рен, нали не мислиш че някой от родители те й.... – недовърши мъжът, тази мисъл беше прекалено лоша за да мине през неговата глава.
- Не знам.
- Рен нека да я вземем с нас, така или иначе сме се запътили към агенцията, а тя вече е звезда..да не я оставяме с автобуса. – помоли го Ясаширо.
- Добре. – отговори му Рен. Те отбиха с колата и спряха пред нея, Шана не обърна внимание. Тогава прозорецът се отвори.
- Шана-чан ела с нас, ще те закараме до агенцията! – провикна се познат глас. Тя погледна и видя Ясаширо-сан. Шана му кимна и ръката й мина още веднъж през очите й за да се увери че няма повече сълзи. После се качи в колата. Рен шофираше тъй като мениджърът му не можеше да кара кола. Тя ги поздрави и се настани удобно на седалката.
- Шана-чан...мога ли да попитам какво правиш тук? Далеч е от агенцията. – започна Ясаширо, Рен го погледна леко сърдито, знаеше че му беше любопитно какво е правила Шана на гробищата а не защо е тук.
- Живея на близо. – каза му просто Шана. Рен се засмя. Ясаширо го погледна сърдито. И двамата не очакваха такъв отговор.
- Аха...ами ако не е нахално какво прави при гробищата? – попита любопитно и с по изтънен глас той.
- Ясаширо-сан! – скара му се строго Рен. Шана се изненада.
- Съжалявам – извини се Ясаширо.
- Няма проблем. Имам роднина и ..... днес има годишнина от смъртта и съм на посещение. – каза Шана опитвайки се да спазва интонацията си нормална.
- Не е нужно да се опитваш – каза й Рен. Значи все пак той четеше лицето й, знаеше как тя наистина се чувства.
- Сигурно не е лесно да си с един родител Шана-чан. – каза съжалително Ясаширо.
- С един родител? Не не не разбрали сте ме погрешно! Родителите ми са живи, сестра ми почина преди четири години....- каза Шана.
- Ооо съжалявам...каза роднина и си помислих че....съжалявам. – извини се Ясаширо.
- Няма проблем. – каза Шана. За да не стоят в пълна тишина Рен реши да включи радиото. Първата песен която чуха беше естествено на Amnesia. После започнаха разни новини и обяви.
- Четири години след трагичното закриване на национално популярният цирк ‘’Kaleido Star’’ , собственикът обяви че ще набира артисти и акробати за новото му откриване. Повече информация може да намерите на интернет страницата....- се чуваше по радиото. Шана стоеше и гледаше радиото втренченно, не знаеше какво да мисли...беше ли добра новина това, как се чувстваше тя сега...как трябваше да се чувства?
- Шана-чан – обади се Ясаширо. Никаква реакция от страна на Шана.
- Шана-чан! – каза по-високо той. Шана се стресна и го погледна зачудено. Той й подате носна кърпичка.
- От носа ти тече кръв, добре ли си? – попита я той. Шана взе кърпичката и кимна.
- Предполагам знаеш за този цирк, гледаше доста съсредоточено радиото. – каза й Ясаширо. – И на мен ми харесват цирковите и акробатичните номера. Дори не знаех че е бил закрит.
- Мисля че причината заради това беше когато една от акробатките е пострадала при инцидент, явно е практикувала номера без обезопасителна мрежа, била е доста млада доколкото съм чувал..наистина не е трябвало да се премята без мрежа колкото и добра да е била! – обади се Рен докато чакаше светофара да светне зелено.
- Не е вярно! Тя не правеше никакви номера! Просто стоеше там и...- Шана се усети и млъкна бързо. Тонът й беше доста раздразнен от думите на Рен, а повече не искаше да казва. Мъжете се спогледаха леко разтревожено.
- Шана-чан....от къде знаеш всичко това? – попита предпазливо и внимателно Ясаширо.
- Истината е че... момичето което почина в цирка преди 4 години е сестра ми, тя беше акробат в цирка. – каза тихо Шана с наведена глава. Рен и Ясаширо ококориха очите си колкото могат, те бяха наистина шокирани.
- А-а-аз...съжалявам Шана-чан...не знех...не исках.. – започна Ясаширо.
- Няма проблеми. – увери го Шана.
- Но...това значи че ти си била там така ли? Знам че инцидента е станал по време на тренировка....какво си правела ти там? – попита я Ясаширо.
- Ясаширо-сан! Това е достатъчно! – скара му се Рен.
- Аз също бях акробат. – каза тихичко Шана с все още наведена глава.
- Ееее?!? – възкликнаха те.
- А-а-акробат?!? Т-т-ти?? Наистина??? – попита изненадан Ясаширо.
- Мхм. Заедно със сестра ми ходехме в този цирк като акробати. Сестра ми започна да се занимава с акробатика на 6 години, аз започнах на 3. Тренирахме се заедно, на трапеца на въжето на всякакви трудни номера, беше забавно, после сестра ми получи главна роля в пиесата която правихме и седмица след първото й голямо представление тя....падна от трапеца..спомням си че когато свалиха мрежата й казаха да слезне от там, но тя каза че просто ще се люлее и няма да се премята, така и направи аз не отделях погледа си от нея..но когато искаше да седне на трапеца...ръката и се изхлузи и тя........дори не издаде и звук докато падаше......аз бях единствената която видя падането й. Някои хора ми казват че даже съм видяла трупа й и след това съм била изпаднала в безсъзнание. Не мога да си спомня нищо от гледката,но така е по добре и за мен...мама казва че това което съм преживяла е било травма...след това мама ме отказа от акробатиката....посещавах психолог три месеца....и после се насочих към новите си мечти, пеенето. – отговори им Шана. Това което им направи впечатление бе това че тя не плачеше, беше събрала достатъчно сили да каже болезненото си минало без да плаче.
- Съжалявам Шана-чан..... – промълви тихо Ясаширо. Шана му кимна.
- Моля ви за една услига. – започна тя.
- Каква? – попита я Рен.
- Нека този разговор си остане между нас, не казвайте на никой, на президента на агенцията и на мениджъра ми.....те не знаят.
- Но Шана такава информация..
- Ще го направите ли? – прекъсна тя.
- Добре, когато му дойде времето ще кажеш и на тях нали? – попита я Ясаширо. Шана се замисли, но после кимна. Останалия път до агенцията те изминаха в тишина. Когато пристигнаха, Шана слезна от колата и се поклони в знак на благодарност, те отвърнаха на жеста й.
- Танака-саааааааан. – провикна се нежно женско гласче. Красиво момиче с дълга руса, права коса отиде до тях и хвана Рен под ръка.
- Танака-сан, отдавна не съм Ви виждала! – каза с голяма усмивка момичето. Тя явно беше фенка на Рен и не се притесняваше да го покаже, дори си позволяваше да го докосва на публично място. Рен леко отдръпна ръката си, и момичето се отмести от него.
- Танака-сан нали ще можете да дойдете на рождения ми ден? – попита развълнувано момичето. Рен не отговори, а реши да запознае Шана с момичето.
- Кобаяши-сан, това е Мимори-сан тя е внучка на президента на агенцията, Мимори-сан, това е Кобаяши-сан, тя е член на новата група Amnesia. – представи ги Рен. Шана се поклони на 90 градуса а другото момиче на половината на поклона на Шана.
- Можете да ме наричате Шана. – каза й тя.
- Добре Шана-чан, аз съм Лейла. – каза й тя мило. Шана й кимна с голям усмивка на лицето.
- А каза че си идол, защо си облечена така? – попита леко грубо Лейла.
- Е? – попита я учудено Шана тя се огледа от глава до пети.
- Сега когато си публична личност не мислиш ли че ще е по-добре да се обличаш малко по-стилно и модерно? – каза с нормален тон Лейла.
- Да... предполагам сте права. – каза честно Шана. Рен и Ясаширо се изненадаха от това че Шана беше способна да отговори толкова честно на въпроса й. Не трябва ли в такива моменти момичетата да се намразят и да почнат за си пращат лоши погледи и злобни намеци? Шана беше приела коментара й доста нормлано, сякаш Лейла и даваше съвет, което си беше така, нищо че донякъде Лейла не я харесваше, може би защото познаваше Рен и беше пристигнала с него до агенцията а все още беше новачка в шоу бизнеса.
- Ето я!! Шана!!! – провикна се познат глас зад нея. Беше Никол. Тя и мениджъра им бяха заедно и изглеждаха сякаш я търсеха.
- Къде за бога се губиш!! Знаеш ли колко ни разтревожи!? Къде е телефонът ти! – започна да й се кара Никол. Шана се извини няколко пъти докато Никол не се успокои.
- Съжалявам, съжалям, наистина много се извиняам, не исках да ви тревожа. Преди малко престигнах с Танака-сан и Ясаширо-сан. – каза Шана доката се покланяше.
- Съжалявам Ясаширо-сан, Танака-сан, трябвало е да я докарате до тук! – извини се мениджърът им.
- Няма проблеми, случайно се засякохме и решихме да я вземем с нас. – отвърна му Ясаширо.
- Къде сте я засякли? – попита Ямамото.
- Близо до едно гр-
- До един парк! – провикна се силно Шана. Тя се усети и се извини за прекъсването.
- Парк??? Шана забрави ли че имаш график! – скара й се мениджъра.
- Съжалявам Ямамото-сан. – извини се тя и му се поклони.
- Шана, от както се събудих те нямаше! Знаеш ли как се разтревожих?? И на всичкото от горе да се разхождаш навън в това състояние! – обади се Никол.
- Какво състояние? – попита мениджъра.
- Носът и кървеше когато се събоди сутринта, мислех си че е болна, беше много потна и ме разтревожи. – каза му Никол. Шана се засмя глупаво и ги увери че няма проблеми.
- Ако правилно си спомням, и в колата носа ти кървеше. – обади се Рен. Шана го излгеда СУПЕР МЕГА ЗЛОБНО за момент, но беше достатъчно той да забележи злият й поглед и да се стресне.
- Шана! Днес ще стоиш в леглото цял ден! – каза й Никол.
- Наистина няма проблеми! – увери я с усмивка Шана.
- Не ти вярвам! Два пъти за един ден! – скара й се Никол.
- Добре момичета нека да не задържаме Танака-сан тук, хайде да вървим. – каза им Ямамото и ги подкара към агенцията. Шана и Никол тръгнаха напред а Ямамото остана при Рен и Ясаширо.
- Взели сте я от гробищата нали? – попита тихо Ямамото.
- От-от къде знаехте? – попита изненадан Ясаширо.
- Обадих се на майка й когато не можехме да я намерим, тя ми каза къде може да е и че това Шана не е казала на никой, за това трябваше да се прая че не знам къде е всъщност докато я търсихме с Никол. Тъжно минало е имала. Не съм предполагал че под това слънчево лице се крие такава история. – каза натъжено Ямамото.
- Да..- съгласиха се Рен и Ясаширо. Полсе Ямамото им благодари още веднъж и влезна в агенция. Рен и Ясаширо го последваха по-късно заедно с Лейла, която се опитваше да скъси дистанцията помежду им.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Сря Мар 14, 2012 10:53 pm

-*-What The Hell-*- написа:
cool cheryll написа: коментар по фика --->ТУК!


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пон Апр 02, 2012 5:57 pm

7-МА ГЛАВА


Трудно е да пазиш тайни ... и то от хората които са най-близо до теб... и дори да не са били замесени в миналото ти.....пак успяваш да ги нараниш.
- Ти .... си имала сестра!!! – каза силно Никол.
- И не ни каза през всичките години които се тренирахме заедно!!! – викна ядосано Ели. Да....Шана бе казала на всички за миналото си.
- Съжалявам... – промълви тихо тя.
- Малко късно...как можа да го скриеш от нас! Мислех че си имаме доверие и че сме приятелки! – обади се Ами.
- О, съжалявам какво очаквахте да кажа: ‘‘ ОО момичета здравейте да знаете като бях малка бях акробат в един цирк а сестра ми умря след като падна от трапеца!‘‘ това ли искате да чуете!!! Вие дори сетихте ли се да ме попитате за семейството ми?! Нали ще изглеждам глупавво и ще искам съжаление ако започна да говоря за това! Вие до сега никога не сте ме питали за миналото ми! – кресна им силно и бясно Шана. От носът й отново текна кръв. Момичетата малко се смутиха. Никол посочи носа си и Шана се досети.
- Напоследък много кървиш! – обади се припяно Мики.
- Да знам! Това е запазена марка на тялото ми, винаги когато си спомням за онзи ден кървя...тялото ми е запомнило това и го прави винаги когато се опитам да си спомня нещо от гледката на трупа на сестра ми. – отговори й ядосано Шана.
- Съжалявам Шана. – извини се Аюми. Другите погледнаха Аюми странно.
- Какво? – попита ги тя. – Шана е права! Кога сме я питали за семейството й? Никога! Не сме в състояние да й казваме че тя е лоша приятелка! И как очаквате някой изобщо да сподели такова минало! Та момичетата тя е била на 12 когато това се е случило! Минали са едва четири години от тогава и вие очаквате от нея да говори свободно по въпроса! Изобщо не се държите като възрасти! На 20 години сте а се държите като 15 годишни лигли! – кресна им Аюми. Другите наведоха глави. Мениджърът им този път ги остави сами да си решават проблемите, той беше просто наблюдател.
- Сега ще се тренираме ли или ще се не налага да ви наказвам като малките деца в ъгъла?!? Стегнете се остана ни само още една седмица от промоциите ни и после ще може да си починем поне малко! – съобщи им Аюми и отиде да се преоблече. Другите я последваха. Още една седмица от промоциите на песента им и после...малко почивка.

Шана трябваше да ходи на училище, беше средата на Юни и беше горещо още малко й оставаше до започването на лятната ваканция. Шана не беше особено редовна ученичка заради графика който имаше, но сего когато промоциите от песента им бяха приключили щеше да ходи на училище всеки ден в продължение на 2 седмици и после щеше да е ваканция и почивка. В момента тя беше в класната стая и си умираше за капка въздух или вода. Всички около нея бяха изморени и им беше горещо. Учителят също беше доста изморен. Звънеца би, всички си отдъхнаха, а Шана венага се запъти към прозореца и го отвори. После, доволна като кученце си подаде главата през него и си пое дълбок дъх.
- Шана-чан ... – каза срамежлио едно момиче което беше до нея. Шана се обърна към нея.
- Да? – попита тя.
- Искаш ли да обядваш с мен и другите момичета? – попита срамежливо момичето. Шана се усмихна щастливо, обикновенно не говореше със съучечениците си, защото някои я мислеха за много важна, други я отбягваха а Шана се страхуваше от това да бъде неприета ако попита някой дали иска да обядва с нея. И сега от два месеца и половина се намери момиче което да я заговори, което да я покани на обяд. Шана бе доволна.
- Разбира се! – каза весело Шана и тръгна с другото момиче към покрива на училището за да обядват.
- О между другото аз съм Нана. – каза срамежливо момичето. Шана й кимна. Полсе отидоха при другите и те също се представиха, след това и Шана.
- Шана-чан, Amnesia е невероятна група! – каза й възхитено Нана. Шана й благодари доволно.
- Да наистина! Кой да предположи че ще се намери група която да бие всички рекорди на Se7En толкова скоро! - обади се друго момиче.
- Сигурно сте преминали през ада за да стигнете до тук само за 2 месеца! – обади се Нана.
- Мда...може да се каже, хореографката ни потроши с трудните си разгрявки! – оплака им се Шана. Другите се засмяха. Шана също. След 15 минути звънеца би и те побързаха да се върнат в класната стая.

Часовете свършиха и Шана побърза да се прибере.
- Шана-чан! – обади се Нана.
- Да?
- Искаш ли да хапнем сладолед? – попита развълнувано Нана.
- С удоволствие но мениджъра ми изпрати съобщение че ще се наложи да репетирам за танцовото състезание което се провехда всяка година. – каза й Шана тъжно. Наистина имаше нужда от сладолед или просто лед за да се охлади.
- Оо разбирам, ами успех знам че най-добрите артисти и групи взимат участие в тази програма, доста сте извести щом ще участвате! Ще гледам епизода когато го излъчват! – каза весело момичета. Шана й благодари и си тръгна.

- Защо само вие сте тук? Не трябва ли всички да репетираме? – попита Шана, Никол, Иви и Ами които вече се разгряваха.
- Всъщност ще ни трябват само главните и водещите танцьори на групата. Тоест само ние четирите. – каза й Никол.
- Ясно...само ние ще сме на сцената. – каза си Шана.
- Да. – отговори Иви.
- ОК какъв танц ще танцуваме? – попита Шана
- Един доста секси... – каза Никол.
- Оо? – зачуди се Шана.
- Добре момичета по-добре да започваме имаме само три седмици до състезанието и по-добре ще е за вас да го спечелите. – обади се хореогравката им. Момичетата се стреснаха защото не я бяха видели кога се е промъкнала при тях.
И така три седмици минаха докато ‘‘доста секси танцът‘‘ не бе готов за сцената. Момичетата бяха нервни, защото бяха само те четирите или защото танцът бе по провокатвиен, но знаеха че другите 3 момичета от групата бяха в публиката и щяха да ги подкрепят.
- И така рунд 7 Amnesia срещу FLOWER – обяви водещия и приветства момичетата на сцената. Музиката засвири и момичетата почнаха да се движат по ритами й. Момичета също така и пяха. Танцът и песента бяха на друга група,но те превеха кавър на изпълнението. (http://www.youtube.com/watch?v=kIqsrQyU_vs&feature=related Шана е момичето с късите черни панталони и късия потник, Никол е момичето с късата розова коса, Иви е момичето с вързана на опашка коса, Ами е момичето със спуснатата дълга коса.)
- И победител от този рунд и двубой е..... – започна водещия. – Amnesia!!! Поздравления! Добре се справихте за нова група, добра работа. – поздрави ги той и им даде огромния букет. Момичетата слезнаха от сцената и останаха до края на шоуто като публика.

-СКУКААААААА – провикна се Шана и се облегна като парцал на стола, тя беше в кухнята и не знаеше какво да прави, другите гледаха телевизия в хола а Никол готвеше, Шана й правеше компания.
- Знам и на мен ми е скучно, но го погледни от добрата страна, поне нямаме натоварен график и няма да имаме за цял месец! – каза доволно Никол.
- Да знам но това не е начина по който си прекарвам лятните ваканции! – каза нацупено Шана.
- Аааа да забравих че ти си хлапе което обикновенно ходи на море със семейството си. – каза й шеговито Никол. Шана леко се натъжи. Семейството й липсваше, а те сега бяха на море за 2 месеца, без нея, първият им път на море без децата си. На Шана й беше тежко на сърцето че на тези години трябваше да се раздели с дома си и семейството.
- Хей Шана чу ли песента на Раян Хига? – попита Никол.
- Bromance? – попита Шана.
- Да точно тази! – каза развълнувано Никол и погледна Шана предизвикателно. Шана разбра намека й и двете почнаха да пеят силно и драматично песента.
- BROOOOOOMANCE……BRO-O-OMANCE……It’s like Eminem and Dr. Dre if I loved you more I might be GAY and when I am feeling down you know what to say! You’re my homie, yeah you know me! And if you never need a wingman I’d let any girl blow me off! Cuz you’re more important than the rest, I confess I’m a mess if I’m not hanging with my BFF! You know it’s true, you’re my male boo Now sing the chorus with me if you are feeling the same way too! BROOOOOOMANCE Nothing really gay about it! Not that there’s anything wrong with being GAY! BROOOOMANCE ….ХАХАХ ...ААААААХАХАХАХАХ – започнаха да се хилят те. Песента беше толкова абсурдна и забавна че момичетата не се сдържаха да се хилят докато я пеят. Никол е родена в Америка и знаеше перфектен английски, беше се преместила в Япония когато беше на 12 години, а Шана знаеше и можеше да говори перфектен английски защото беше в такова училище и защото прекарваше повечето си лятни ваканции в Америка с брат си и също така говореше с него на английски за да го упражнява.
- BROOOMANCE shouldn’t be ashamed or hide it I love you in the most HETEROSEXUAL WAYYYY! – продължиха те да се дерат и да се смеят като откачалки.
- BROOMANCEEEEE – изкрещяха те още веднъж.
- Момичета! Не пейте такива песни на толкова висок глас! – обади се Аюми.
- Хахаха – измяха се те.
- Ако хората ви чуят е свършено с имиджа ни! – каза им Аюми.
- Спокойно де шефче нищо лошо няма да покажем малко ‘‘Bromance’’ – успокои я шеговито Шана. Аюми я погледна лошо. Шана и Никол отново се засмяха. Нкарая Аюми ги остави да си пеят ‘‘братските‘‘ песни на спокойствие в кухнята, докато тя и другите си гледаха филма в хола.

- Никол аз ще излезна малко да се поразходя. – съобщи Шана.
- Вземи си телефона и не се пребирай късно, ОК? – каза й Никол. Шана кимна и каза чао на другите после се впусна по малите градски улички. Тя знаеше къде отива и какво иска да прави. Предизвикателсто за което после можеше да съжалява до края на живото си, ако оцелееше. Шана се бе запътила към циркът в който се бе тренирала и беше играла. Искаше да го види, искаше да види сцената отново, онази сцената на която сестра й намери смъртта си. Скоро беше там и стоеше пред огромната ‘‘палатка‘‘ която събираше стотици души. Шана си пое дълбоко въздух и се смугна вътре. В момента в който очите й попиха гледката, спомените й започнаха да преливат и да се надпреварват кой първи ще се покаже в главата й. Тя гледаше и гледаше, изучаваше всеки един ъгъл и си спомняше всяко едно нещо което беше правила на тази сцена. На първата й сцена. Тук бе първият й дебют. Вниманието на Шана се прикова на момичето което сега се превърташе на трапеца и правеше вариации от номера. Изведнъж ръката на момичето се изхлузи и тя падна, за щастие на мрежата, но Шана изживя отново същата гледка от преди четири години. Тя се скова на място и дъхът й спря, очите й изпъкнаха зениците й се разшириха, искаше да изкара някакъв звук от устата си но не можа. Отне й време докато се осъзна че момичето е добре и се е приземило на мрежата. Шана седна на едно от многот места докато се успокои. После слезна по близо до сцената където бяха персонала и акробатите. Шана можеше да разпознае бившия си ‘‘шеф‘‘ навсякъде, дори когато той стоеше с гръб към нея. Шана се усмихна и когато се приближи достатъчно се обади.
- Йошида-сан! – провикна се весело Шана зад него. Мъжът се обърна и огледа добре момичето което знаеше името му. Пред него стоеше млада стройна дама, която носеше къси дънкови панталони и бял прилепнал потник по нея който показваше красивите й линии и правилна фигура и стойка. Краката й изглеждаха кльощави но същевременно и здрави, личеше си че има добре развити мускули. После погледна нагоре към лицето и видя едно лъчезарно детско лице да му се усмихва насреща. Момичето му напомняше на някой. Накрая той се сети.
- Ш-Шана?!? – попита той учуден. Шана му кимна докато все още държеше дебилската си усмивка на лицето. Той се приближи до нея и я прегърна. Шана отвърна на прегръдката.
- Божичко...колко си пораснала само! Едва те познах! Какво те води насам? – попита я той като и посочи столовете и седнаха.
- Чух по радиото че ще преоткриваш цирка и реших да посетя и да видя как сте. – каза му Шана.
- Ааа колко мило, добре съм аз и всички сме радостни за преоткриването на цирка, ами ти? Доста неща се случиха.... – започна той.
- Ами като за начало дебютирах в група, за сега се представяме доста добре. – каза усмихнато Шана.
- Ооо чудесно поздравления. – каза й той. Нещо го тревожеше и Шана можеше да забележи това.
- Йошида-сан, всичко наред ли е? – попита го любопитно Шана.
- Ами...да ... нали разбираш....ам...все още се подготвяме за откриването на цирка и ... нямаме главна роля ...все още...коле*ая се между две момичета, но те не са достатъчно добри а и.....ами...да – каза той без да довърши.
- Просто изберете по-добрата, тази с по-голямо сценично излъчване и увереност. Но явно това не ви притеснява особено...още нещо ли има? – попита Шана колебливо.
- Ами да. – каза Йошида.
- Нямате мъжка главна роля? – предположи тя.
- Не не, имаме, но...
- Така ли? Кой? – попита Шана развълнувано. После се извини на Йошида че го прекъсна.
- К-Кайто-кун. – каза той неуверено.
- Това е чудесно! Той е перфектен за това! Не тряба ли да сте радостен? – попита объркано Шана.
- Проблемът е че момичетата не искат да си партнират с него. – отговори той.
- Но защо? Той е професионалист! Би трябвало да се чувстват спокойни в неговите ръце. – съобщи му тя.
- Не, те му нямат доверие...проблемът е в него...от както ...Никора почина той е неспособен да намери подходяш партньор за себе си, достоен партньор, такъв който да има талантът да се появи на сцената, наистина талантлив и способен човек като.....като...
- Като Никора. – добърши Шана вместо Йошида. Той само кимна.
- Тогава защо му нямат доверие? – попита Шана.
- Когато той е на сцената с партньор, преценява дали тя е достатъчно добра, достатъчно талантлива, достатъчно уверена в себе си за да стои с него на сцената, ако не е...той просто я остава да падне...естествено на мрежата, но като цяло той просто става безразличен към партньора си и в последната си тренировка той....изкълчи рамото на едно от момичетата...нарочно. Затова никой не иска да излезе на сцената с него...защото ги е страх от него. – поясни той. Шана се ококори. Тя не можеше да повярва че той би направил подобно нещо.
- Ам..ами ако аз пробвам? – попита Шана несигурно.
- Не! Абсолютно не! Не мога да си позволя да те нарани! Шана той иска Никора за партньор.....никой друг. – каза силно той. Шана само кимна. В този момет Кайто влезна на сцената и забеляза Шана. За момент спря и после продължи към нея.
- А Кайто-кун – каза Йошида-сан повече към Шана отколкото към него, за да я предупрети да внимава какво ще каже за него. Шана се обърна и с усмивка го поздрави.
- А Кайто-кун здравей! – каза весело тя. Той само й кимна.
- Кайто-кун, мислех си да се кача на трапеца и да си припомня някои номера, ще ми помогнеш ли? – попита Шана любопитно.
- Шана! – викна й Йошида. Тя само му намигна. Кайто я огледа от горе до долу и се запъти към стълбите с които се качваше на около десетина метра при трапеца. Той се съгласи. Шана се усмихна дяволски доволно и събу сандалите си и отиде до противоположната стълба. Йошида я гледаше неодобрително, но все пак я остави защото самият той бе любопитен какво щеше да се случи. След като Шана се качи до горе се огледа. Беше огромно, можеше да се види всичко от тази позиция, тя хвана трапеца си и отиде малко на пред, после се наклони за да види колко високо беше, изведнъж трупът на Никора се появи долу на земята. Шана замръзна, очите й се ококориха и дишането й се зачести. След това тя направи една стъпка назад и падна по дупе. Кайто я изгледа учудено, Йошида също забеляза странното й поведение.
- Шана? Всичко наред ли е? – попита я Йошида. Шана не можеше да отговори, но знеше че не трябваше и да се връща долу без да се е пробвала на трапецът. Тя събра всички сили и стана, после се засили с трапеца и започна да се люля. Изведнъж обаче тя отново видя трупът на сестра си и усети как сълзите й започнаха да капят. Тя пусна ръцете си от трапецът и закри очите си с тях. Всички се шокираха от видяното. Но това което ги изненада повече е че Кайто не я остави да падне както трябваше, а я хвана през талиятя докато той самият се люляше на трапецът. Той я придърпа към себе си и двамата остнаха прави на трапца. Шана все още закриваше лицето си с ръцете си. Другите се чудеха какво става, те ясно бяха видели как Шана сама се пуска от трапеца, не Кайто да я изпуска и за сметка на това той дори я хвана. Никой не очакваше подобно нещо.
- Ах този..... – започна Йошида, но довърши мисълта си на ум. Когато Кайто и Шана слезнаха от трапеца, Шана все още беше в неговите прегръдки и плачеше. Беше нещо подобно на случката отпреди четири години, Шана плачеща в ръцете на Кайто с кървящ нос. Когато стигнаха до столовете, Кайто внимателно и нежно я постави да седне на един от тях. Тогава той забеляза кървящият й нос. Йошида-сан й даде кърпичка и изчака малко докато Шана се успокои.
- Шана..какво стана там горе? – попита я Йошида. Шана все още хлипаше, тя поклати главата си, другите не можаха да разберат какво искаше да каже с това.
- С-с....Н....там...ппп – започна Шана.
- По дяволите! Обадете се на бърза помощ!!! – викна силно Йошида. Другите леко се стреснаха и се разпръснаха , а едно момче се обади на линейка. Шана все още се тресеше и беше неспособна да говори. Само Кайто и Йошода бяха при нея. Кайто коленичеше пред нея и бършеше сълзите й с ръка. Той я гледаше наистина нежно и загрижено. Йошида забеляза поведението му и се ядоса.
- КАЙТО! – изкрещя гневно той. Кайто го погледна, но остави ръката си на бузата на Шана.
- Махни ръката си от там! – каза бавно, мрачно и с дрезгав глас Йошида. Кайто не го послуша.
- Ела трябва да поговорим. – каза му Йошида, този път с нормалния си тон.
- И да я оставим сама в това положение? – попита Кайто.
- Сай! Ела и остани при нея за момент. – извика Йошида един от работниците на цирка. Момчето дойде и седна до Шана. Кайто и Йошида се отдалечиха от Шана.
- Знам какво правиш! Не си го и помисляй даже! Тя не е Никора! – викна му бясно Йошида докато го сочеше с показалеца си.
- Сега пък каво? Мислиш си че я взимам за Никора ли? – попита с досада Кайто.
- Да! И съм убеден в това! Кога си гледал момиче толкова разтревожено и загрижено откакто Никора почина,а? Ти не виждаш Шана в момента, ти гледаш Никора!!! Проблемът е че тя ти напомня за нея и ти неусетно я приемаш като Никора, но ще ти кажа само едно! Докато не си способен да виждаш само и единствено Шана, ти забранявам да я виждаш, ясно ли е?! – попита го бесен Йошида. Кайто само се подсмихна подигравателно и раздразнено. Йошида го изгледа още веднъж злобно и после отиде обратно при Шана.
- Шана, можеш ли да до говориш? – попита внимателно той. Шана поклати главата си в отрицание. Йошида се обърна към Кайто и му каза да посрещне лекарите. След 10 минути той се върна с двама мъже в медицинска униформа. Доката едния мереше кръвното на Шана, другия разпитваше Йошида какво е довело до симптомите й.
- Ще е по-добре да я закараме в болницата и да се обадим на родителите й в такъв случай, това е тежка форма на психическо разстройство което може да доведе и до физически проблеми. Изненадан съм че само след 4 години от случилото се е способна да стои на краката си и да продължава живота си като преди. – съобщи един от лекарите на Йошида.
- Това е така защото изпадна в травма и забрави за това което е видяла...това и помогна да продължи...но сега едва ли ще забрави...сигурен съм че си е спомнила всичко.. нищо друго не може да я накара да се държи по този начин или носът и да кърви така... – допълни Йошида. Мъжът кимна и се запъти към Шана. Той й помогна да стане. Шана изведнъж се отдръпна от захвата му и отстъпи крачка назад. Докторите я погледнаха въпросително.
- Н-не можете да се ...о-о-обадите на родителите ми...те няма да ми позвволят да п-п-п-продължа с кариерата си...няма да ходя в болница. – каза им Шана докато заекваше и трепереше.
- Шана виж състоянието в което си! Рано или късно ще разберат по един или друг начин! Сега се нуждаеш от помощ. – каза й Йошида. Шана само клатеше главата си в отрицание. Но самата тя..някъде от вътре креще за помощ..искаше помощ....трябваше й помощ. След много убеждения Шана се качи в линейката заедно с Йошида, които се обади на родителите й и им съобщи новината....а Шана накрая се предаде на уморта и заспа.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:44 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Апр 02, 2012 6:07 pm

-*-What The Hell-*- написа:
-*-What The Hell-*- написа:
cool cheryll написа: коментар по фика --->ТУК!


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Сря Апр 04, 2012 5:09 pm

8-МА ГЛАВА


- Отново ли искате да отнемете член на семейството ми?!? – чу се ядосан жеснки глас. Шана отвори бавно очите си и постепенно останови че се намира в болница. Стаятa беше чиста и бяла. Тя се чувстваше някак си комфортно.
- Наистина не съм я карал да се качва горе! – обади се мъжки глас.
- Така както накарахте Никора да НЕ слизa от трапеца докато мрежата беше свалена нали? – каза ядосано женския глас. Шана го разпозна. Беше майка й. Тя не искаше да става от мекото легло и да ги разтървава искаше просто да си лежи или ако бе възможно отново да заспи, но едва ли беше възможно това сред тази шумотевица.
- Сора-...Кобаяши-сан... – поправи се мъжът. – Тя сама се качи там, аз й казах да не го прави.
- Колко странно Йошида-сан...всеки път като кажете че сте казали да НЕ го правят и в двата случая се случва нещо грозно....толкова ли не можеш да ги спреш? – отвърна му бясно жената. Шана извътря очите си и стана измъчено и бясно от леглото. После с гръм и трясък отвори плъзгащата се врата на стаята си и им викна.
- Ще е възможно ли да млъкнете за поне минутка!!!! – кресна им тя. Те не я очакваха да се събуди толкова бързо и дори не се бяха усетили че бяха загубили добрия си тон. И двамата й се извиниха и влезнаха в стаята заедно с Шана. Тя оново легна в леглото си а майка й и Йошида седнаха до нея на столовете.
- Шана, добре ли си? – попита майка й с вече мил и нежен тон.
- Мамо...Йошида-сан ми забрани да се кача на трапеца! Аз се качих по мое собствено желание и не го послушах! – каза й Шана раздразнено.
- Шана моля те не се опитвай да го защитаваш! – каза майка й настойчиво.
- НЕ ГО ЗАЩИТАВАМ ЗА БОГА ТОВА Е САМАТА ИСТИНА ДО КОГА ДО КОГА НЯМА ДА МИ ИМАШ ДОВЕРИЕ И НЯМА ДА МИ ВЯРВАШ ДО КОГА?!? – изкрещя истерично и силно Шана. По лицето й се четеше гняв. Майка й не можа да я познае.
- Шана...това няма как да е-
- ВЯРНО Е ЗА БОГА ТИ ГЛУХА ЛИ СИ??? НЕСПОСОБНА СИ ДА МЕ ЧУЕШ ЛИ??? КАКВО ЗА БОГА НЕ ТИ Е В РЕД!!! МАМКА МУ ИЗСЛУШАЙ МЕ ПОДНЕ ВЕДНЪЖ МЕ ЧУЙ ПОВЯРВАЙ МИ!!!! – Шана крещеше и се дереше на среща й. Тя удряше земята с одеалото си и крещеше като бясна. Очите й бяха пълни със сълзи. А фактът че тя изпсува изненада майка й още повече. Тя също заплака после отиде до разбеснялата се Шана и я прегърна. После Шана заплака силно и болезнено. Майка й галеше косата и я успокояваше. Шана също се вкопчи в майка си. Те стояха така малко после се разделиха и Шана отново легна на леглото.
- Казвам ти самата истина! Той каза на Никора да слезне но тя каза че няма да се превърта а просто ще седи на трапеца. Ръката й се изхлузи и тя падна...беше нещастен жалък инцидент мамо....той й имаше довереи затова я остави. – обясни спокойно Шана. Майка й кимна и избърса сълзите си.
- Йошида....съжалявам. – каза майка й. Йошида само кимна, стана и я потупа по рамото, после излезна от стаята.
- Мога ли да попитам какво правеше ти там? – попита майка й.
- Къде? –попита Шана.
- Не се прави...защо беше в цирка?
- Исках....да си припомня каква е тръпката...адреналинът...като певица не мога да усетя това чувство...мамо ти знаеш много добре за какво говоря.
- Знам Шана....знам... – каза майка й натъжено.
- Чувството ми липсва.. – допълни Шана.
- И на мен... – отговори майка й. Тя също бе акробат някога, но след като преживя тежка травма след несполучлив скок от батут с кариерата й бе свършено. Беше на 32 по това време, Шана и Никора вече бяха акробати, но майка им остана до тях като учител и после ги повери в ръцете на Йошида. Йошида и майката на Шана бяха партньори някога....но после и двамата остаряха и оставиха децата им да се занимават със спорта а те просто ги напътстваха.
- Мамо...вече съм по-добре...ще се справя с това не се тревожи..наистина трябва да си ходя...Никол и другите сигурно са много разтревожени и бесни. – каза й Шана.
- Не се тревожи на път към болницата им казах че ще останеш у нас и после ние ще те закараме обратно. – каза майка й с усмивка.
- Мисля че вече не е нужно да ги лъжем...казах им за Никора и с какво съм се занимавала преди.
- Казала си им? – попита я изненадано майка й. Шана кимна.
- Мамо...искам отново да се пробвам на трапеца....моля те да ми помогнеш...не е нужно да е скоро...но те моля да ми помогнеш. – каза й Шана надявайки се майка й да се съгласи. Тя помисли за момет и после й кимна с усмивка на лицето си. Шана я прегърна. После изписаха Шана от болницата и майка й я закара обратно до общежитието им.
- Ако искаш се качи за малко...за да видиш как живеем.
- Може ли?
- Разбира се!
- Добре тогава мама ще се качи и по-добре да не е разхвърляно! – каза майка й закачлио. Вратата се отвори и Никол се показа на нея.
- Шана как мо.... – спя Никол като видя майка й. Тя се усмихна неловко.
- Добър вечер Кобаяши-сан. – каза Никол и се поклони на майка й.
- О Никол моля те! Наричай ме Сора-чан! Чувствам се като стара лелка... е не че не съм но все пак... – пошегува се тя. Никол й кимна и я покани в кухнята.
- Желаете ли бисквитки? Направих ги този следобед. – покани я Никол.
- Разбира се, благодаря ти. Къде са другите? – попита тя.
- Аюми и Ели отидоха до супермаркета, Иви и Мики се къпят а Ами гледа филм. – отговори й тя.
- А Шана искаш ли бисквитки? – попита Никол Шана която влезна в кухнята.
- ДА! – каза доволно тя. Не беше яла цял обед и следобед.
- Никол, Ами помогнете ни с торбите! – обади се Аюми от вратата. Никол и Ами отидоха до врата а след тях Шана и майка й.
- А Кобаяши-сан! – каза зачудено Аюми. След като Иви и Мики излезнаха от банята всички седнаха в хола.
- Шана днес не беше у нас.....претърпя лек инцидент и се наложи да отидем до болницата ... съжалявам че ви разтревожихме. – каза майка й.
- В болница?? Защо? – попита я изненадано Никол.
- Като за начало тя не бе у нас....знам че вече знаете за инцидента от преди 4 години...била е в цирка..където и преди се тренирала и си спомни някои неща...съжалявам че точно аз трябваше да ви лъжа, но не знаех че Шана вече ви е споделила. – каза разтроено майката.
- Шана...вече наистина ще се наложи да ни казваш къде отиваш! Ние не повярвахме и на майка ти защото ти ни каза че е на почивка с баща ти е се учудихме доста как така тя бе тази която вдигна твоя телефон... – каза леко раздразнено Аюми.
- Съжалявам... – каза Шана и сведе главата си.
- Станалото станало...мениджъра беше тук и пита за теб...казахме му че си при майка си и каза че ще иска да си поговори с теб...може да ти сложи забрана за излизане... – каза й Аюми. Шана кимна.
- Добре, Шана това да ти е за урок! Аз ще си тръгвам момичета стана късно. – каза майка й и стана.
- Почакайте, мениджъра искаше да предадем новините на родителите си..относно общежитието ни...ще се местим в по-голямо другия месец ще е по-близо до агенцията и по-близо до училището на Шана. - съобщи Аюми.
- Ще се местим? Защо? – попита Шана.
- Собственика на сградата е направил добра сделка с бизнесмен и ще построят хотел на мястото на блока. – каза Аюми.
- Добре...ще е нужна ли помощ? – попита майката.
- Не просто трябва да сте уведомени...това е. – каза Аюми. Сора-чан й кимна взе чантата си и си тръгна след като целуна Шана по челото.
- О и момичета благодаря че се грижите така добре за Шана! Наистина има нужда от сестри като вас. – каза с усмивка на лицето си тя и затвори вратата след себе си. Момичетата бяха сами. Шана и Никол влезнаха да се къпят и после си легнаха.


- Шана...разбрах за вчерашните ти приключения..не ми допада поведението ти...момичета ще ви сложим забрана... – каза сериозно и недоволно мениджъра им. Всички бяха в офиса му за да получат графиците си за следващата седмица, а и за да им се скарат.
- Чакайте малко Ямамото-сан...как така на всички? Само Шана излизаше когато й скимне! – обади се недоволно Иви.
- Точно заради това!!! Не стига че не сте я питали къде отива ами и никой не я спрял! Къде е лидерът в тази ситуация! Шана е още хлапе и донякъде мога да я разбере и да й биде простено, но къде сте вие 20+ годишните които трябва да я наблюдават и да й забраняват някой неща, а?! – викна им бясно Ямамото, той удари с ръце по бюрото си и се изправи рязко. Двадесет годишните наведоха главите си.
- Да не губим повече време в грешките ви надявам се че ще ги поправите. – каза вече по-спокоен той. Момичетата само кимнаха.
- Така забраната е за излизане. Аюми, Ели, Ами и Никол след 21.30 ви е забранено да излизате. Мики и Иви след 21.00 ви е забранено да излизате, Шана след 20.30 ТИ Е забранено да излизаш! Ясно! Не ме интересува дали ще е за малко за да купите нещо от супермаркета или да изхвърлите боклука защото мирише или защото нямате тоалетна хартия в жилището, ЗАБРАНАТА СИ Е ЗАБРАНА И АКО Я НАРУШИТЕ СТАВА ЛОШО! Ясно ли е? – попита още веднъж той с коварния си поглед. Момичетата само кимнаха.
- Часовете са различни заради възрастта ви. Когато Иви и Мики станат на 20 и тяхната забрана става след 21.30 никакво излизане. Шана когато станеш на 18 не можеш да излизаш след 21.00, ясно? – попита той още веднъж. Момичетата кимнаха.
- Добре а сега към графика ви. Другата седмица започвате с ученето на новите ви 5 песни към новият ви мини албум. Песните трябва да бъдат записани на десети Август. После започвате с танцът. И накрая със снимането на клипа. Снимането ще е на 2 октомври. На 28 октомври четвъртък започвате с промоциите на новия си мини албум до 28 декември неделя. Ще вземете участие във всички мега популярни програми по случай края на годината. Номинирани сте за ‘‘най-добра нова момичешка група‘‘ което ще рече че ще присъствате на на най-голямато шоу по случай най-очакваните награди и закриването на годината, TMA. Имате още номинации за ‘‘най-добра новодошла група‘‘ от Tokyo Music Tower резултатите от там ще излезнат другия месец и ще разберем дали ще спечелите. Имате и номинация за ‘‘певици на годината‘‘ ще разберем резултатите през Декември, номинация за ‘‘най-добри новодошли артисти‘‘ и номинация за ‘‘женски/момичешки новобранци‘‘. И още една номинация за ‘‘музикални звезди‘‘. А и спечелихте наградата за ‘‘новобранци на месеца‘‘ и ‘‘песен на месеца‘‘. Забравих да ви кажа още миналия месец. До тук въпроси? – попита той като надигна веждата си. Момичетата поклатиха главите си.
- Добре... сега относно жилището ви...до две седмици ще се преместите в новото си доста по-голямо и луксозно жилище. Щяхме да ви преместим в жилище със същите размери като сегашното ви, но президента на агенцията е доволен от продажбите на мини албума ви и е сигурен че ще сте новата най-добра група на Азия и за това реши да ви даде по-луксозно и голямо жилище. Обаче заплатите ви ще си останат се така малки до края на годината защото наемът ще е доста по-скъп. Нещо против? – попита още веднъж той. Момичетата отново поклатиха главите си.
- Ок. Ще имате по-голяма кухня, по-голям хол, две бани и една тоалетна като в и дете бани ще имате тоалетни, но ще си имате и само една тоалетна, и пет спални! Аюми, Ели и Ами ще имат собстени стаи а Иви и Мики ще делят една както и Никол и Шана, не се тревожете стаите ви ще са по-големи. Надявам се да успеете да събере вещите си тази седмица защото другата ви започват графиците, ок?
- ОК! – казаха единодушно момичетата и си тръгнаха от офиса му и се прибраха в жилището си.


- Не мога да повярвам...ще си имам собствена стая! – каза щастилво Ели.
- Щ е имаме тоалетна в повече! Така няма да чакам по сто часа докато вие се къпете а на мен ми се ходи! – каза доволно Иви. Момичета кимха и леко се натъжиха че имат забрани и че им остана само още една седмица до почивката и после до края на годината щяха да се мега заети.
- Мисля да отскоча при родителите си. – каза Ели. – После едва ли ще мога да ги видя.
- Да и аз ще направя така. – обади се Иви.
- И аз! – каза Мики.
- И аз! – каза Аюми.
- Аз също! – обади се Никол.
- И аз така. – каза Ами. После всички погледнаха Шана. Знаеха че родителите й бяха на почивка, но сега се бяха върнали заради нея и не знаеха дали пак щяха да ходят на море.
- Не се тревожете мама каза че ще ходи на море след две седмици....така че и аз мисля да се прибера в къщи за малко. – каза им Шана весело.
- Добре тогава ще се видим след няколко дена! – каза Ели.
- За къде бързаш? – попита я остро Мики.
- По-добре да тръгна още днес! – каза й Ели. Правеха каквото правеха и скро и тази седмица мина и момичетата отново се събраха заедно. Графикът им започна, а след седмица се нанесоха в новото ли жилище.


- МАЙКО МИЛА НИЕ СЕ НАНЕСОХМЕ В РААААААЙЙЙ!!! – извика щастливо Иви докато скачаше като луда нагоре надолу. Момичетата бяха направили първата си обиколка на жилишето и то доста им допадна.
- ААААААА ТОВА Е МЕГА СУПЕР ЯКО!! – провикна се Ели от стаята си.
- УОУ ШАНА СТАЯТА НИ Е ВЪРХА! – извика Никол от стаята си. Отне им доста време докато се успокоят и си намерят място в жилището. И понеже радостта беше на 6, трябваше да разопаковат нещата си посред нощ, но като цяло бяха доволни от добре обзаведеното си ново жилище!

КУХНЯТА: http://www.decoratingdream.com/wp-content/uploads/2010/10/Best-Modern-Kitchen-Designs.jpg
ХОЛА: http://cdn.home-designing.com/wp-content/uploads/2008/10/living_room_part2_by_ozhan.jpg
БАНЯ1: http://interior.moiatblog.com/wp-content/uploads/2008/11/4215495004.jpg
БАНЯ2: http://www.blog.idealstandard.bg/wp-content/uploads/2010/03/Mariana_Kerimidchieva.jpg
ТОАЛЕТНАТА: http://www.eatnineghost.com/wp-content/uploads/toilet/tdeco10.jpg
СТАЯТА НА АЮМИ: http://www.digsdigs.com/photos/thoughtful-teen-room-layout-20.jpg
СТАЯТА НА ЕЛИ: http://www.digsdigs.com/photos/thoughtful-teen-room-layout-2.jpg
СТАЯТА НА АМИ: http://www.digsdigs.com/photos/thoughtful-teen-room-layout-35.jpg
СТАЯТА НА МИКИ И ИВИ: http://www.digsdigs.com/photos/thoughtful-teen-room-layout-11.jpg
СТАЯТА НА ШАНА И НИКОЛ: http://www.domigradina.com/uploads/2010/02/detska-staia-7.jpg


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:45 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Чет Май 17, 2012 4:25 pm

9-ТА ГЛАВА


- Добре..нека да опитаме още веднъж с припева и после Иви...ще искам да повториш твоята част от песента още веднъж..ОК? – попита мъжът през микрофона си момичетата от отрещната страна на стъклото.
- ОК. – отговориха му те. След половин час записа на вторият им мини албум бе готов.
- Добра работа. – каза Аюми и се поклони на хората които работеха с тях при записа на албума.
- Добра работа... – последваха я другите и се поклониха.
- Аххх...наистина бих искала ... повече почивка... – обади се Иви. Момичетата стояха и чака мениджъра си за да разберат дали имат още работа и ако не, да ги закара у тях.
- Добре момичета...ще ви закарам у вас..утре нямате график защото хореографите ви трябва да чуят песента за да измислят танца. На 15 авгус в 8.00 часа ще започнете с репетициите над танца, ок? Имате 5 дена почивка..трябва да сте радостни! – каза им Ямамото.
- ДА! ДААА!! Пет дена които ще използвам за зимен съъън! – провикна се радостно Никол докато се протягаше. Другите кимнаха доволно в съгласие. Шана щеше да ги използва за нещо друго...


Беше тихо и неловко мълчание. Шана преглътна тежко и звучно портокаловия си сок който се стече бавно по гърлто й. Погледа й пробяга бързо и незабележимо през двете тела до нея. Тя отпи отново от чашата си.
- Искаш да я пратиш отново в цирка? Да й помогнеш да...скача там и да се превърта? Искаш да я пратиш при онзи мъж който уби дъщеря ни?! Искаш сега и Шана ли да убие? – каза гневно мъж който постави приборите си за хранене шумно на чинията си. Шана си бе у тях. У истинският си дом. С родителите си. Искаше да пробва отново номера на трапеца и акробатични движения и тем подобни. За тази цел бе и майка й..тя щеше да й помогне да преодолее страха си..защото майка й се бе сблъсквала с нещо подобно и преди. Кото я бе страх да скача на огромния батут например.
- Да. – отговори майка й спокойно.
- Искаш да я убиеш!? – попита бясно баща й.
- Не..искам да й помогна да преодолее страха си, който й пречи да продължи напред. – каза още по-спокойно тя.
- Като я пратиш при онзи убиец? – попита гневно баща й.
- Не е убиец за бога! Ще престанете ли да го обвинявате в нещо което не е направил!! Беше инцидент! – обади се Шана която до сега мълча и ги наблюдаваше. Очевидно бе гневна.
- ТИ! Ти да мълчиш! – кресна гневно баща й. – А ти! – посочи той с пръст към майка й. – Ти трябва да си се побъркала за да искаш да й помогнеш след като едва не изпадна в повторна травма преди месец! Мислиш ли трезво изобщо? Сора ти се побърка...момичето ти проми мозъка...не й позволявай да се качи там горе! Това ще я унищожи завинаги ако тя се доближи близо до цирк, разбираш ли? Опасно е! Дръж се като родител и й забрани да прави такива глупости! – креще баща й силно и бясно и гневно срещу майка й. Шана просто ги гледаше гневно, най-вече баща си.
- Кауро...нека да й дадем шанс да опита-
- ДА ОПИТАМЕ ДА Я ВКАРАМЕ В ТРВМА, А?? НЕКА ДА Я ОСТАВИМ ДА СИ ПРЕКАРА ОСТАТЪКА ОТ ЖИВОТА В БОЛНИЦА С РАЗБИТА ПСИХИКА!!! – кресна силно баща й, удари вилицата си в паницата силно и излезна навън, в двора на къщата им. Шана погледна безизразно майка си, а тя от нейна страна погледна Шана разочаровано. Майка й се запъти към двора, но Шана я спря.
- Аз ще отида. – каза Шана като стана от мястото си.
- Но Шана-
- Не се тревожи – прекъсна Шана – Татко си пада по сделките...а аз имам една много подходяща за него. – каза Шана на майка си като й намигна и излезна при баща си.
- Татко – каза Шана докато це намести удобно на пейката до баща си.
- Знам че това не ти харесва и идеята е лоша, но това е моето желание и решение....искам да ме оставиш да опитам.
- Не! Твърдо не! Шана ти не разбираш какво можеш да си причиниш!
- Аз вече си спомням всичко от смъртта на Никора...и виж...нормално го приех....трябва да ми имаш доверие!
- Не значи ‘‘НЕ‘‘ Шана!
- Добре...тогава нека да направим сделка... – започна Шана дяволито както планираше – дай ми тези 5 дена за подготовка, ако не успея да се справя със задачата си и не мога да се представя добре и да преодолея страха си....тогава ще напусна агенция и групата и ще се съсредоточа над ученето и ще се запиша да следвам право в университа, но ако успея....ще остана в агенция и ще ми позволиш да се тренирам като акробат при Йошида-сан.
Баща й я изгледа презрително и веднага се съгласи със сделката на дъщеря си. Той винаги бе подценявал уменията й и сега го правеше за пореден път. Шана беше доволна. Сега когато имаше позволението от баща си..... просто трябваше да преодоле страха си или с кариерата й бе свършено, а и президента на агенцията щеше да я убие преди тя да успее да напусне. Може би страха й от президента на агнецията й бе по-голям от този на цирковете номера на трапеца...

- Ами добре..опитай се да забравиш....все едно че нищо не се е случило. – каза майка й докато Шана се бе качила горе на трапеца и чакаше подходящия момент да скочи.
- И така й помагаш да забрави страха си? – обади се скиптично Йошида като застана до нея и погледна нагоре към Шана. Сора повдигна раменете си в отговор. Тогава Йошида пристъпи напред и сложи ръка до устата си е се провикна.
- Просто приеми фактите Шана! Не се опитвай да забравяш нищо...това само ще ти навреди..просто приеми нещата такива каквито са. И когато си сигурна че си готова просто скочи...и не си затваряй очите по време на скока..и имай доверие на Кайто...сигурен съм че той ще те хване. – каза й Йошида и отмести погледа си на Кайто, който също го гледаше сега. Шана отмести погледа си от Йошида-сан на Кайто и си пое дълбоко въздух.
Няма я...не е тук...не я виждам...а дори и да я видя....просто ще я игнорирам. Помисли си Шана и започна да се люлее на трапеца...Кайто чакаше подходяшия момент и както стана време и той започна срещуположно на Шана да се люлее. И двамата набираха скорост и трапеца на Шана сега достигаше предостатъчна височина за да може да скочи. Кайто прецени движенията и скоростта й и знаеше кога щеше да скочи. Той застана в позиция готова да я хване...Шана скочи...тя не мислеше..просто се наслаждаваше на невидимите си криле които се подаваха от гърба й докато летеше във въздуха и правеше салто. После протегна ръцете си към Кайто и той я хвана...и двамата се олюляха на трапеца. Шана погледна на долу към земята и си помисли за Никора....тя не беше там...вече не я вийдаше там долу размазана...можеше само да види гордата усмивка на лицето на майка си...и на Йошида-сан. Шана се засмя весело към тях и камък им падна от сърцето след като видяха че всичко беше наред при нея. Тя се смееше и беше щастлива....много щастлива.


След 4 дена, баща й се появи в цирка и гледаше изпълнението на Шана. Можеше да види радостта в очите й което го дразнеше и още повече фактът че тя беше успяла да преодолее страха си. Баща й сведе глава....той бе загубил...Шана щеше да продължи с кариерата си като певица и с тренировките по акробатика.
- Татко! – викна Шана и се затича радостно при него. Той просто я погледна безизразно.
-Какво ще кажеш? Беше ли добре? – попита развълнувано тя.
- Не можем ли да променим малко сделката и да прекратиш тренировките тук? – попита той. Изражението на Шана се скова.
- НЕ! АБСОЛЮТНО НЕ! Сделката си е сделка и ти искаш да я нарушиш! Аз изпълних моята част и победих! НЯМА ДА ПРЕКЪСВАМ НИКАКВИ ТРЕНИРОВКИ ДОРИ И ДА МЕ ИЗРИТАШ ОТ ВКЪЩИ ЗАЩОТО СЕГА СИ ИМАМ НОВ ДОМ!! – кресна му силно Шана и се запъти към съблекалнята. На излизането от цирка обаче забеляза че баща й е този който трябва да я върне у дома.
- Ще ходя с автобуса. – каза му Шана и се обърна.
- Шана....ела с колата трябва да поговорим...Ще те оставя да правиш това което искаш. – Шана се спря и се обърна към баща си.
- Каква е следката?
- Няма следка..е може би освен една... – започна баща й. Шана го изгледа подозрително.
- Обещай ми че няма да играеш на трапеца.....без мрежа! –каза силно баща й. Шана се ококори и се затича към него.
- Значи мога да остна? В цирка? – попита развълнувано и щастливо тя.
- ДА. Можеш. – каза баща й и се усмихана.
Шана се зарадва много и се хвърли на врата му от радост. После се прибраха в къщи и тя му се извини за казаното по-рано.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:47 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Май 18, 2012 6:20 pm

10-ТА ГЛАВА


15 Август. 8:00 часа. Залата по танци на Amnesia. Всички членове са на лице. С огромни кръгове под очите и постоянно мечешко прозяване....така става като се опитваш да си готин и забавен и да стоиш до един часа през ноща знаейки че утре трябва да ставаш в 6:30 и си достатъчно напреднал по математика за да знаеш и да можеш да пресметнеш че ти остават само пет часа и половина сън, но си казваш ‘‘и преди съм го правила и няма да съм толкова уморена‘‘, но вътрешно знаеш че ще се събудиш като панда с огромни черни кръгове под очите и мечешки звуци които наподобяват прозявка. Да....до тук с имиджа на ‘‘идоли‘‘.
- Наистина ли? – попита отчаяно мениджъра им. – Стояхте до един часа? Момичета кога ще се научите?
- Съжаляваме... – каза Аюми като се прозя още един път.
- Аххх...не трябваше да ставам мениджър на момичета.....и при това цели седем....никога не съм разбирал жените.... – оплака се мениджъра на себе си. По едно време се почука на вратата и влезнаха трима души. Хореографката на групата, продуцентът на песента им и още един мъж който момичетата все още не познаваха.
- Добро утро момичета, както вече знаете това е продуцента на мини албума ви, Макото-сан а до него е един от учителите по актьорско майсторство, Айзава-сан. Той ще покаже някои техники как да изобразите имиджа на песента в клипа. – представи хореографката им. Момичетата бързо станаха от столовете си и се поклониха на деведесет градуса на част от екипа с който щяха да работят по новия им албум.
- Приятно ми е да се запознаем. – казаха в един глас те.
- Приятно ми е. – отвърна Айзава и се поклони.
- Ами добре по-добре да започнем още сега. – каза мениджъра им и седна на един от столовете.
- Бих искал да помоля преди това да построим един кръг от столовете...така ще е по-лесно всички да имаме очен контакт, ок? – помоли Айзава и момичетата се спогледаха странно, но в крайна сметка направиха кръга.
- Така...като за начало бих искал да започна с дебютната ви песен...може ли някоя от вас да ми опише стила й...като декор, чувства и прочие? – попита Айзава. Момичетата се спогледаха, коя да да бъде жертвата и да говори първа.
- Добре нека тогава аз избера. – каза спокойно Айзава. – Мики-чан. Ако обичаш.
- Ами..да...имиджа ни е на силна независима жена... в песента бяхме с тъмни дрехи и тежък черен грим който допълваше имиджа ни. – каза тя.
- Точно така. Иви-чан можеш ли да допълниш с още нещо? – обърна се той към нея.
- В клипа показахме добри вокални умения, танцови уменя и актьорски умения...дори и малко. – каза притеснено Иви.
- Вярно. Ами-чан? Искаш ли да допълниш?
- Концептът на клипа беше как ние сме наранени от човек който обичаме...човек който не е изпълнил обещанието към нас...показахме колко сме наранени и как омразата измества любовта ни от сърцето ни към този човек. Показахме силен женски имидж и никакви сълзи. – каза уверено Ами.
- Точно така. Дебютната ви песен ‘‘Broken Promise’’ изобрази всички тези емоции. Радвам се че сте се справили с конецепта на песента сами без помощ на учител по актьорско майсторство. А сега някой може ли да ми каже какъв е имиджа и концептът на новата ви песен която ще промотирате? Аюми-чан? – помоли я той.
- Отново сме наранени. – каза просто и кратко тя.
- Да точно така. Имиджа на новата ви песен наподобява имиджа на дебютната ви песен. Но има известни разлики. Никол-чан? – подкани я той.
- Наранени сме от човек който обичаме...но не умишлено..просто сме изгубили някой който обичаме. – каза тя.
- Точно така. Ели-чан?
- Ами...този път ще изобразим болката в сърцата си а не омразата, защото този който ни е наранил ни липсва..защото е мъртав.
- Отлично. Шана-чан ще си способна ли да завършиш разговора като добавиш още нещо към песента? Другите казаха дости верни неща. – попита той.
- Песента е балада...ще покаже силните ни певчески умения и актьорските ни уменя. Предполагам няма да има танц тъй като песента е бавна и тъжна. В клипа и на сцената ще имаме възможност да покажем актьорско майсторство и вокали. Този път бих предположила че грима ни ще е много лек и нежен..сякаш нямаме грим. Ще покажем как сме изгубили способността да обичаме някой и как мъката се е наместила в сърцата ни. Ще покажем че сме неспособни да продължим напред защото човека който е бил до нас...вече го няма и никога няма да го видим...отчаяност, болка, мъка, разбито сърце, безнадежност, никакво желание за живот. Това са емоциите които се крият в песента и които ще покажем. – каза уверено Шана в думите си.
- Отлично. Много вярно. Какво да се очаква от талнта на компанията..учили ли сте преди актьорско майсторство? – попита ги той.
- Не. – отговориха задружно те.
- Добре. Нека да започнем с уроците тогава. Бих искал да да правите лица с такава емоция каквато аз кажа. Искам да видя до колко добре може да различавате емоциите и да ги изобразявате, ок? – попита той.
- ОК – отговориха му момичетата едновременно.
- Първата емоция е радост. Как ще я изобразите? – попита той. Вместо отговор момичетата се усмихнаха и лицата им придобиха весело изражение.
- Изглеждате доста добре. И сладко. – засмя се весело той. Момичетата се засрамиха леко.
- Добре все още не бях виждал Amnesia да се усмихва, защото до сега сте изобразявали само тъжни и наранени емоции. Нека да опитаме с тъжна емоция как ще изглеждате така? – каза той и момичетата се намусиха и тъгата превзе лъчезарните им лица. Тази ‘‘тренировка‘‘ отне около един час. После Айзава започна да ги учи на различните видове техники за по-добро изобразяване на емоцията. Така минаваше и подготовката им за клипа. Идеи за костюми и грим, декор и сценария който имаха за клипа. Така до средата на септември когато бе време за снимането на клипа им.

- Добре Иви заеми позиция. Камера 2 е готова! – каза директора на видеото. – И...екшън. – допълни той. После Иви прилагаше наученото през последния месец в клипа им. Някои момичета бяха приключили със своята част а някои чакаха реда си. Декора беше мрачен и тъмен и наподобяваше призначна гора, другия декор пък беше малка тъмна стаичка с едно легло, шкаф и малък прозорец с решетки. Момичета показваха тъжните си лица и болката. Някои лежаха безжизнено на леглото други стояха на него и се взираха в нищото.
- Добре Шана твой ред е. – каза директора и Шана отиде до снимачната площадка. Шана носеше бяла дълга до земята рокля която символизираше чистота и невиност, само че тази рокля бе изцапана и раздрипана, което показваше незагрижеността на Шана към външния й вид. Дългата й коса, която беше малко над дупето й беше спусната, намокрена и разрошена което показваше отчайващ външен вид. Лицето й беше почти без грим и тъмните и кръгове под очите изпъкваха показвайки нощите в които не може да спи от мъка. Лицето й беше леко зацапано и леко влажно от потта и сълзите й. Всички членове имаха такъв грим, но само Шана изобразяваше бездушна кукла. Невероятно красива, но също така невероятно призначна и страшна. Директора, Айзава-сан и целия екип бяха изумени от промяната на Шана. Наистина беше призрачна кукла без душа и без сърце. Дори членовете на групата бяха във възторг от промяната й. Нямаше го онва детско невинно личице, сега имаше едно наистина женствено и наранено изпълнено с тъга лице. Празният поглед който Шана вадеше беше най-униклното нещо което Айзава беше виждал. През тези очи той просто можеше да я определи като куха...куха кукла, няма сърце, няма душа...няма нищо....само празен стъклен поглед през който можеше да се огледаш....невероятно красиво и добре изобразено. Никой не можеше да отдели очите си от нея докато играеше в ролята си на кукла....толкова истинско...толкова болезнено и мъчно чувство всяваше тя..и то само с празния си поглед...тя наистина гледаше в пространството и не виждаше нищо...беше напълно погълната от ролята си и героинята си....Шана я нямаше..имеше нещо друго там.
- Ямамото-сан...сигурен ли сте че Шана НИКОГА не е учила актьорско майсторство? – попита Айзава-сан докато не отделяше хипнотизирания си поглед от Шана.
- Вече дори самият аз не съм сигурен. – отговори още толкова хипнотизирано мениджъра им докато гледаше Шана. По едно време и двамата ококориха очи и ахнаха когато видяха сълзи в очите на Шана. Тя плачеше.....символизираше мъка...болка...неутихваща болка....болката да загубиш някой.....някой скъп за теб човек. Всички стояха измумени от играенето на Шана. Тя стоя там безжизнено на леглото и беше взела една кукла на която решеше косата. Хората онемяха. Песента скро свърши, но директора се отплесна и забрави да каже ‘‘стоп‘‘. После изведнъж се опомни и се провикна.
- А..стоп..стоп...Шана-чан добра работа...- похвали я той. – прекалено добра... – каза той на себе си.
- Шана-чан – повика я Айзава-сан. Шана избърса сълзите си и се усмихна. Айзава остана за пореден път очарован в бързата промяна на лицето й...тя отново бе онази енергична и лъчезарна Шана.
- Шана-чан...сигурна ли си че не си учила актьорско майсторсвто? – попита той.
- Да...това е първия път в който изобразявам такива емоции...може би се справих добре защото знам какво е да изгубиш важен човек – каза му Шана усмихнато.
- Беше отлично...не очаквах такъв талант от теб..но в крайна сметка...сега си най-новия и най-добрия талант на агенцията...и може би на Япония...добра работа. – похвали я той. Шана му благодари и се поклни.
- Вие сте добър учител. – каза му Шана и отиде в съблекалнята при другите.
- Шана! Това беше много яко което направи! На мен ми трябваше от онова нещо дето ти го мажат по очите за да плачеш...а как щипе все още плача. – каза й Иви докато бършеше сълзите си.
- Благодаря. – каза Шана и започна да се преоблича.


На 18 Октомври видеото им вече беше готово и започнаха първите му излъчвания по музикалните програми и интернет. На датата на излизане естествено че клипа се пусна и в лобито на агенцията където всеки можеше да го види на трите огромни телевизора. Хората оставаха изъмени от песента и красивите гласове на момичетата и не по-малко изумени от актьорсите им умения...особено тези на Шана. В една статия относно клипа им беше написано, че Шана е плакала по естествен начин което доказва таланта й да се всели толкова добре в ролята си. Тази статия беше доста разглеждана и беше в няколко интернет сайта, списания и естесвено в списанието на агенцията и вестника на агенцията. Президента на агенцията беше доста доволен от таланта на Шана и се подсмихваше дяволито на себе си докато гледаше клипа им за трети път.

Шана и другите бяха в агенцията и обсъждаха сценичните им костюми и грим и позиции по време на промотирането което предстоеше.
- Шана-чан, Мимори-сан иска да те види в кабинета си. – каза Ямамото-сан. Шана се спогледа с другите.
- Сама? – попита стреснато тя.
- Да. – отговори Ямамото.
- О боже...дано да не съм згафила някъде. – каза Шана и се запъти към кабинета на президента на агенцията, най-влиятелния човек в музикалната и актьорска индустрия. Шана неуверено почука на вратата и влезна в кабинета. После затвори вратата след себе си ,поклони се на деведест градуса, поздрави шефа си и пристъпи напред.
- Моля те седни. – покани я той. Шана седна на един от меките кожени столове срещу Мимори-сан и забеляза, че той гледа новият им клип.
- Добра работа с новия клип. – поздрави я той. – Разбрах че си плакал по естествен начин, което е доста впечатляващо за новобранц като теб, който до сега не учил актьорско майсторство. Но все пак си големия ни талант, нали? – захили се той. Шана също се усмиха засрамено.
- Благодаря. Айзава-сан беше добър учител. – каза спокойно тя.
- Реших да те повикам защото имам една оферта за теб. Възможност да разпространиш таланта си и да докажеш на всички анти-фенове, колко добра си всъщност. Имаш шансът да играеш главна роля във филм а не сериал. Нещо нетипично, обикновенно така наречените ‘‘лица на групата‘‘ дебютират като актриси за да промотират себе си и групата и то в сериали, но считайки че ти си доста талантлива певица и танцьорка е доста .. необичайно да дебютираш като актриса и то толкова скоро и то във филм. Обикновено идолите не получават роли във филми а в сериали които са по предназначени за хора на тяхната възраст, но ролята която ти получаваш ще е главна роля и героинята ти ще е с доста изразена личност. С много емоции и прочие. Какво ще кажеш?
- Ами...уау...аз... не го очаквах...искам да кажа..минали са едва пет месеца от дебюта ми и ...главна роля..това е доста...добре. – каза объркано Шана.
- Говорех с родителите ти .. имам тяхното съгласие...решението остава за теб. – каза й той.
- Ами...бих искала да знам повече за филма и за героинята която може би ще играя и с кого. – попита Шана.
- Ще играеш рамо до рамо с Рен Танака. – каза Мимори-сан. А за Шана новините дойдоха като гръм от ясно небе. Трябваше да игре с него.... с човека когото тя отмести като ‘‘големия талант на Япония‘‘.
- Аз... не знам-
- Ще играеш по-малката му сестра, Ичиго. Героинята ти е силно привързана към по-големия си брат и двамата споделят добра връзка помежду си. Живеят заедно и Каоро, героят на Рен, издържа семейството което се състои от вас двамата. Нямате родители а Ичиго все още е ученичка. Брат й е на 26 години и има интерес да създаде свое семейство, само че проблема е 16 годишната му по-малка сестра, която не иска да се разделя с брат си. – обясни й накратко той.
- Искам да ми кажеш решението си най-късно до утре и да ти кажа че това е голям шанс за теб..да се докажеш и да се оттървеш поне малко от злобните коментари на анти-феновете си. – предупреди я той. Шана само кимна.
- Танака-сан знае ли? – попита тя.
- Знае за ролята си, но все още не знае кой ще мъ партнира като сестра му. – отговори и той. Шана кимна още веднъж.
- Добре тогава ще Ви уведомя за решението си утре. – каза му тя, стана, поклони се и излезна от офиса му. После се върна при другите.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Май 18, 2012 10:47 pm

11-ТА ГЛАВА


- Предложение за филм? – повтори учудено Аюми.
- УАУ....сериозно...толкова..скоро? – добави още толкова учудено Иви.
- Да... – отговори смутено Шана. След това настъпи неловка тишина. Мики реши да я пречупи.
- Хей..не трябва ли някой като Иви или Ами да получи роля за...сериал поне?
- Какво искаш да кажеш с това? – попита раздразнено Иви.
- Ами на практика ти си ‘‘лицето на групата‘‘ и като такова е по-логично ти да получиш роля за сериал... – отговори й Мики.
- Ооо..така ли?! Съжалявам госпожице ‘‘главен вокалист‘‘ не знаех че нямам талант и затова трябва да се забия в киното! – отвърна й обидено Иви.
- Съжалявам нямах предвид в такъв смисъл..искам да кажа ти си една от водещите танцьорки на групата и ще е по-честно някой с по-малко позиции в групата да получи соло работа като актриса...това не значи че ти казвам че не ставаш за нищо! След като си влезнала в агенцията значи че си талантлива защото в тази агенция не влизат случайни хора! – отвърна й сопнато Мики.
- Момичета! Достатъчно... не става въпрос за честност или не...след като президента на агенцията така е решил значи така ще бъде! И вместо да се караме кой е трябвало да получи роля...нека по-добре да поздравим Шана! Поздравления Шана! – обърна се към нея Аюми и я прегърна.
- Благодаря. – каза тихо, засрамено и неловко Шана.
- Съжалявам Шана..сигурно ме мислиш за егоист...поздравления. – каза й Мики.
- Поздравления – каза едновременно останалите.
- И така...главна роля, а? С кого ще си партнираш? – попита Никол като уви ръката си около врата на Шана.
- С Рен Танака. – каза тихо Шана. За момент беше тихо....само за момент.
- КАКВО ЗА БОГАААААА!!??? – викнаха всички.
- С НЕГО О БОЖЕ МОЙ! ИСКАМ ТАЗИ РОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯ! – изкрещя силно Иви.



- Влез. – чу се мъжки глас. Шана отвори вратата и пристъпи напред, после се поклони.
- А Кобаяши-сан. Моля седнете. – покани я мъжът.
- Благодаря. – отвърна Шана.
- И? Реши ли дали да вземеш ролята? –попита Мимори-сан.
- Да. Реших да приема предложението. – каза уверено Шана. Очите на Мимори-сан се разшириха и насълзиха от радост. После започна да боготвори Шана и да й благодари.
- О боже мили! Мислех си че никога няма да приемеш...в крайна сметки ти имаш толкова готин имидж и си мислех че такава роля няма да ти се нрави...и някак си си недостъпна..ааааа благодаря ти!! Тази продукция ще стане чудо с твоето участие. – започна да вика от радост Мимори-сан. Шана просто стоя на място докато той я ръкостискаше и я боготвореше все едно беше кой знае коя. Шана осъзна че е обградена от идиоти и отърване от тях няма. За жалост. В този момент на вратата се почука и Ясаширо и Рен влезнаха през нея.
- Съжалявам, прекъсваме ли ви? – попита объркано Ясаширо като видя шефа си да коленичи пред Шана и да държи ръката й. Тя побърза да я отдръпне от неговия захват и да отстъпи назад.
- Абсолютно не. – отвърна им сериозно с нормалния си тембър на гласа си, който всяваше страх у всички, Мимори-сан. – Моля заповядайте. – покани ги той.
- А аз тогава ще си тръгвам. – каза Шана и се поклони.
- Кобаяши-сан. Проверете на рецепцията къде се намира Фуджимура-сан и отидете при него. Представете му се и поискайте от него копие от сценария. – каза й Мимори-сан, а Шана му кимна и излезна. След като затвори вратата двамата мъже се настаниха на столовете.
- Ще дебютира като актриса? – попита любопитно Ясаширо докато сядаше на стола си.
- Да. Рен запознай се със сестра си Ичиго. – каза възторжено президента. Рен и Ясаширо се спогледаха учудено докато загреят за какво става въпрос.
- И-искаш да кажеш че тя ще играе Ичиго във филма?! – попита потресен Рен. Мимори само кимна гордо и доволно.
- Но тя е....певица за бога! – каза разочаровано Рен. Мимори го излгеда злобно...приятелски злобно.
- Не беше ли ти, прочутия Рен Танака, който заяви в интервю, че ще е радостен да си партнира заедно с Кобаяши-сан? – попита надменно той за да го раздразни повече.
- Да, но тя няма никакъв опит! – запротестира Рен.
- Сам си изкопа гроба. – каза му с детински тон Мимори.
- Мимори-сан..колко месеца са минали от дебюта й...пет..на всичкото отгоре не се е тренирала в областа на актьорското майсторство..няма смисъл да я слагата за ГЛАВНА РОЛЯ...това просто..е унищожаване на продукцията! – запротестира Рен още веднъж.
- Рен. – започна сериозно този път Мимори. Рен усети тона му и се кротна малко.
- Рен...виждал ли си новия клип на Amnesia?
- Не се интере-
- Не те питам дали се интересуваш от идоли или не..питам те дали си го видял. – прекъсна го строго Мимори.
- Не. – отговори твърдо Рен.
- Чете ли статията за новата им песен и предстоящ мини албум?
- Не.
- Тогава виж клипа и прочети статията. Свободни сте. – каза им просто той.
- Какво това беше? За това ли ме повикахте? За да ми кажете да гледам клипа на една група? – попита слисано Рен.
- Не. Повиках ви за да ти съобщя че Кобаяши-сан ще ти партнира във филма. – отговори спокойно Мимори.
- Тогава защо ме карате да гледам клипа на песента им и да чета статии за тях? – попита нервно Рен.
- Защото не си опознал таланта на Кобаяши-сан и защото отказваш да го опознаеш, ето защо! Защото ако постоянно си набиваш в главата че тя не е достойна да играе главна роля с теб, не тя а ТИ ще си този който ще издъни продукцията! Затова сега ти казвам да прочетеш статията да изгледаш клипа и да признаеш таланта на Кобаяши-сан, защото тя ще играе главна роля с теб и решението ми няма да се промени! – каза му строго Мимори.
- Ясаширо-сан ще разчитам на вас да се уверите че Рен ще направи това което му казах. – обърна се той към Ясаширо и ги отпрати. От негова страна Ясаширо , който бе толкова тих до сега се поклони и двамата с Рен излезнаха от кабинета на Мимори.


След като Шана бе взела сценарият си и съответно графика си за снимките на филма, се запъти обратно към вкъщи тъй като за днес графика на момичетата бе приключил и другите бяха вече у дома си.
Не след дълго Шана също се прибра и отиде в стаята си, където завари Никол да прави коремни преси. Шана я подмина и се качи на леглото си, където разтвори сценария и почна да чете.


- Шана-чан новия клип на песента е доста различен и странен..в добрия смисъл. – каза срамежливо Нана, докато двете момичета се разхождаха из центъра на града. Шана днес нямаше график и реши да се поразходи с Нана наоколо след училище.
-Харесва ли ти? – попита я Шана.
- Определено групата има много различен и нетипичен стил за новобранци..обикновено се виждат онези сладки шарени клипчета и момичета с панделки по-големи от главите им които пея толкова сладко че диабет да хванеш само като го гледаш. – каза Нана съркастично. Шана започна да се залива от смях при коментара на Нана.
- Значи ти е харесало?
- Разбира се! Аз съм Memory. – каза гордо Нана. Шана и се усмихна и скоро се разделиха след като стигнаха близо до сградата където Шана живееше.
- Чао Нана-чан, до утре! – размаха ръката си Шана докато ходеше назад към жилището си.
- Чао Шана-чан. – отвърна й Нана. Скоро двете момичета се разделиха.


Беше 28 Октомври, часът бе 18:45. Amnesia чакаха в съблекалнята си да ги повикат когато стане време да излезнат на сцената. Момичетата бяха с дълги бели рокли до земята, косите им бяха пуснати и нямаха прическа, гримът им беше семпъл и нищожен. Беше първият ден от промоциите на новият им мини албум и песен ‘‘Bring Me Back To My Old Self’’. Бяха доста притеснени и нервни. Мениджъра им почука на вратата и подате главата си, после им даде знак с ръка да идват.
Скоро бяха на сцената и изпълнението им започна. Момичетата пяха и красивите им силни гласове омайваха публиката сякаш бяха русалки. Шана изпълни високия тон и получи аплодисменти от публиката.


На големия си телевизор в хола, с чаша с алкохол и с лед в ръка стоеше Рен на дивана си и гледаше клипът на Amnesia. Рен отпи още една глътка от алкохола си и после спря телевизора. Погледна до себе си сценария, остави алкохола на страна и почна да чете репликите си.
- Ще видим колко си талантлива Кобаяши Шана. – каза мрачно той и продължи да чете.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:50 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Сря Юни 27, 2012 10:57 pm

12-TА ГЛАВА


- Шана-чан на къде? – попита приятелката си Мики.
- Днес е пресконференцията на филма...имам график и ще се прибера по- късно. – отговори Шана.
- Момичета ще ви закарм у вас и после ще се върна при Шана. – съобщи Ямамото, доката пребираше някакви документи в чантата си.
- Шана-чан ще се справиш сама нали? Знам че ти е съвсем първият път в драма и то едва след половин година от дебютата ти...но все пак имам отговорност за всички ви. – каза загрижено мениджъра.
- Няма проблеми...ще кажа на директорите и продуцентите. – усмихна се Шана.
- Добре тогава момичета скачайте в колата. – каза Ямамото и ги подкара като стадо овце. Шана им помаха, нарами чантата си и се запъти към отделението по актьорксо майсторство, където щеше да се състои срещата на актьорите и обсъждането на продукцията.
Когато Шана стигна до стаята почука и после влезна вътре. Всички я поздравиха, а тя от своя страна им върна жеста с деведесет градусовият си поклон и мила усмивка. После отиде до директорите за да им се представи лично.
- Фуджимура-сан, приятно ми е да работя с вас, моля да се грижите добре за мен. – каза Шана и се поклони още веднъж.
- Кобаяши-сан, добре дошла. – каза приятелски директора и се усмихна.
- Ямамото-сан ще закъснее, защото има работа. – каза Шана. Фуджимура кимна и я помоли да седне докато всички дойдат за срещата. Когато всички актьори се бяха събрали, директора на филма започна с речта си.
- Добре дошли на всички. Аз съм директора на продукцията ‘‘Ясно небе с тежки облаци‘‘, Фуджимура-сан, приятно ми е да работя с вас. – представи се той и се поклни на екипа си. Другите му върнаха жеста.
- А сега към филма. В други ден ще започнем с репетициите над репликите и героите ви които ще изобразявате, ще ви помоля за точност и прецизност. Искам да работите сериозно и с желание естествено. Както вече знаете ‘‘Ясно небе с тежки облаци‘‘ разказва историята на семейство Икеда. След тежка катастрофа родителите на Каоро и Ичиго умират в инцидента и те двамата остават сами, нямат други близки. Историята е съсредоточена върху това колко е важно семейството за човек и колко е трудно да се разделиш с него. Рен Танака-сан и Кобаяши Шана-сан ще са главните герои, приятно ми е да работя с двамата таланти на Япония. – каза към тях Фуджимура и продължи – Иное Кари-сан ще играе воторостепенна роля, като годеница на Каоро, Мисаки, приятно ми е да работим заедно. – поздрави я той. След цели два дълги часа, срещата приключи и хората почнаха да се разотиват.

- Шана-чан поздравления за ролята! – каза Ясаширо-сан, докато чакаше Рен да се върне.
- Благодаря Ви. – каза мило Шана.
- Междудругото видях новия клип на групата, изумително Шана-чан прочетох че си плакала наистина! Невероятно добре се справяш като за новобранц. – поздрави и похвали я той. Шана се засрами леко и му благодари отново.
- Ясаширо-сан да тръгваме. – обади се Рен който стоеше зад него.
- А да.. – каза колебливо Ясаширо и се поклони на Шана и мениджъра й и после тръгна заедно с Рен.
- Шана-чан, по-добре и ние да си вървим..утре имаш график! – каза той и я прикани. Шана се прозя оттегчено и тръгна след мениджъра си.
- Какво ще правим с партито по случай рождения ден на агенцията? – попита Шана докато вървеше до мениджъра.
- За графика ли си питаш? Не се тревожи, в този ден няма да снимаш за филма...знаеш как е, сега когато си дебютирала можеш да присъстваш на партито... нямам търпение...вие момичета улучихте най-добрия момент за агенцията...цели 50 години от създаването й...половин век! Това е МНОГО важен момент за всички! – каза мениджъра й. Шана му кимна, но понеже блуждаеше някъде си, не забеляза стълбите и глезна й не бе готов на напрежението и на теглото на тялото й и Шана го изкълчи и се претърколи по стълбите. Мениджъра й се ужаси, но Шана стана и спокойно го увери че всичко си е наред и й няма нищо. След като почака той да се отдалечи от нея, Шана показа наистина болезнената си физиономия и започна да удря с юмрук по парапета и нервно да разтрива глезена си. Това продължи близо минута, след което се стегна и продължи напълно нормално напред игнорирайки болката в глезена. Естествено Рен бе успял да види болезненото й падане и болката в лицето й. От опит знаеше, че е сериозно изкълчване и ако не направи нещо..щеше да става все по-лошо и по-лошо.


На следвашия ден Рен беше решил да тества актьорските качества и умения на ‘‘сестра си‘‘. Още с пристигането й, на лицето на Шана грееше онази заразителна и чаровна усмивка. Рен не пропусна възможноста да я огледа от глава до пети, за да разбере че Шана нямаше никаква превръзка на глезена си, след като погледна още веднъж засмяното й лице, той повдигна вежда скиптично. Мениджъра му го побутна.
- Зяпаш. – каза на ухото му той. Рен бързо смени физиономията си и се обърна към мениджъра си.
- Не зяпам.....гледах. – каза с глупава физиономия на лицето си той. Мениджъра му само извъртя очите си и отиде до директора. Шана, както по процедура и уважение отиде и се поклони на директора, на сценаристите и режисьорите, след което удостои Рен, главната роля, с 90 градусов поклон и лъчезарна приятелска усмивка. Рен й отвърна на жеста...като изключим усмивката.
- Кобаяши-сан, как сте днес? – започна Рен.
- О, благодаря Ви добре. Танака-сан ами Вие? – попита Шана, не че я еняше как се чувства той ама нали е новобранка и все още трябваше да се прави на заинтересована от живота и чувствата на другите.
- Благодаря добре. Радвам се че и двамата сме в добро настроение, така нищо няма да пречи на снимките днес. – каза той. Лампичката на Шана започна да светка.
- Надявам се и физически да си добре все пак ще снимаме целия ден и ще се нуждаеш от издръжливост и два здрави крака които да те държат. – допълни той като натътри ПРЕКАЛЕНО МНОГО на ‘‘здрави‘‘.
- Какво точно знаеш? – попита Шана като от своя страна натърти на ‘‘точно‘‘.
- Освен за изкълченият ти глезен....нищо друго което да ме интересува. – отговори й студено той. Шана не се изненада от отговорът му и просто продължи разговора.
- Благодаря Ви че се тревожите за мен Танака-сан, като мой сенпай съм изненадана че се интересувате и тревожите за моето здраве. Изглежда вече сте влезнал в ролята на героят си. – каза му миличко Шана, поклони се и отиде при директорите. В опитите си той да бъде този който да я дразни и да я постави в безизходна позиция, Рен се провали за първи път! Не само че шестнадесет годишно хлапе го затапи, ами на всичкото отгоре новачка, която и понятие си няма от актьорско майсторство. Беше впечатлен от факта че избегна ситуацията по особено деликатен начин и дори му върна жеста на дразнене.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Шана... как минават репетициите за филма? – попита майка й докато сгъваше разни дрехи и ги слагаше в куфара на Шана.
- Добре. – каза кратко тя.
- Предполагам напрежението е доста...все пак си с най-големия актьор на Япония. – изкоментира майка й.
- Не може 21 годишен да бъде най-добрия актьор на Япония! – каза раздразнено Шана и метно една блуза в куфара си без да я сгъва. Майка й я погледна изразително.
- Ти си на 16 и си таланта на Япония... така че може. – каза майка й и закопча куфара й.
- Благодаря. – каза Шана и го взе. Преди да тръгне целуна майка си.
- Успех. – каза майка й и я изпрати до колата където мениджъра я чакаше.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

- ОК...Стоп! Добре това се получи добре. – каза директора. – Сменете декора с хола на семейство Икеда. Искам да снимаме сцената с Шана и Рен. – довърши той.
- Добре. – отговори един от продуцентите.
- Шана, Рен пригответе се. – каза им директора. Шана само кимна. Беше нервна...първта й сцена която щеше да снима. Мениджъра й беше с нея.
- Шана-чан не се тревожи. Ако направиш грешка директора няма да се сърди или вика..е освен ако не е десет последователни пъти..както и да е. Не се притеснявай. – каза й окуражаващо той.
- Не от директора се притеснявам. – каза Шана и погледа изразително към Рен който сега оправяше ръкавите на ризата си. Той също я погледна.
- Аммм...надявам се да не се мразите....не се мразите нали? – попита мениджъра надявайки се отговорът да е ‘‘не‘‘.
- Как ще съм способна да мразя накой който дори не познавам. – каза Шана й се усмихна, след това отидена на снимачната площадка.
- Лошо...това е лошо...тя се усмихна..- каза на себе си Ямамото.

- Добре нека да снимаме сцената в която Каоро се пребира в къщи, а Ичиго приготвя вечерята, след което Мисаки се появява. Шана-чан надявам се бързата смяна на изражения да не те обърка. – каза директора към актьорите и накрая към Шана.
- Няма проблеми. – отговори му Шана и се приготви за сцената.
- Добре тогава, успех на всички..моля застанете на standby....и екшън! – викна директора и камерите започнаха да снимат.


------------------------------------- Във Филма -------------------------------------------------


Вратата бавно се отвори и Каоро бавно пристъпи навътре. От кухнята се чу силен трясък и преди да събуе обувките си, той бързо се затича към посока на звука. Когато влезна в кухнята видя сестра си, шестнадесет годишната Икеда Ичиго, която сега седеше до съборените столове и тенджери на земята. Ичиго го видя и се изненада от появата му и най-вече от това че не бе чула врата да се отваря. Тя бързо се изправи и изтупа престилката си.
- Ний-сама! – каза изненадано тя и после се усмихна доволно.
- Отново си се катерила за тенджера, а? – каза шеговито той и потупа сестра си по главата.
- Нуждаеш ли се от още нещо? – попита той докато вдигаше съборените столове.
- Не...всичко което ми трябва падна на земята. – ухили му се детински Ичиго. Брат й се усмихна топло и отново я потупа по главата.
- Отивам да се преоблека. – каза той и излезна от кухята.
Докато оправяше ръкавите на пуловера си на врата се почука.
- Ичиго аз ще отворя. – каза брат й докато минаваше покрай кухнята.
- Добре. – каза му енергично тя докато поставяше приборите на масата.
- Мисаки-сан?! – каза изненадано Каоро. Ичиго чу името и лицето й веднага посърна.
- Моля заповядй. – каза Каоро и я покани в кухнята.
- Съжалявам че прекъсвам вечерята ви. – каза Мисаки и се поклони.
- Това започна да става много често. – каза злобно Ичиго. Брат й я погледна сърдито, но тя не му обърна внимание.
- Моля седни. – покани я той.
- Мислех си че ще вечеряме само ние двамата. – каза настоятелно Ичиго.
- Ичиго! – повиши тон Каоро.
- Не не, не се карайте, дойдох само да ви оставя тези документи, освен това вече имам планове за вечерта. – каза мило Мисаки.
- Чудесно тогава! Надявам се ти и приятелят ти да сте открили истинското щастие! – каза грубо Ичиго.
- Ичиго!!! – викна по-силно брат й.
- О не всъщност трябва да работя....е аз ще тръгвам. – каза тя и се запъти към вратата.
- Сбогом. – каза й Ичиго.
- Ичиго! – викна още веднъж брат й, после последва Мисаки и я изпрати.
- Съжалявам за това...наистина...не е такъв човек. – започна Каоро.
- Каоро-сан..няма проблеми...все пак е трудно за нея..сега само ти си й семейство.. и на мен нямаше да ми е приятно ако някой се опитва от открадне единствения мъж който ме обича. – каза му шеговито Мисаки. После се надигна и го целуна по бузата.
- Какво беше това държание? – попита сърдито Каро.
- Какво държание? – попита учудено Ичиго.
- Ичиго...вече не си дете...аз съм на 26 години нормално е да излизам с жени... и да имам семейство. – каза той опитвайки се да й намекне.
- Но ти вече имаш семейство! – сопна му се Ичиго. – Имаш мен! За нищо ли не ствам?
- Ичиго! Не говори така! Аз съм твой брат и семейство и като такъв брат съм длъжен да те защитавам и да се грижа за теб! Но искам да приемеш фактите, че е напълно нормално да съм в такава връзка. – каза брат й.
- Не ми се говори за хора които не са и НЯМА да бъдат част от семейството НИ! – каза Ичиго и седна на масата. Брат и реши да остви разговора на страна и седна срещуположно на нея и започна да се храни.

---------------------------------------- КРАЙ НА СЦЕНАТА --------------------------------------

- ОК! Стоп! Добра работа на всички, особени ти Шана-чан...за съвсем първата ти сцена във филм се справи блестящо! Успя да усвоиш героя си доста добре! – каза директора и продължи с обясняването на следвашите сцени.



До годишнината на агенцията Рен и Шана се бяха съсредоточили здраво върху филма по който работеха, а Шана също така и върху промоциите на песента им, на която скоро срока за промотиране изтичаше. Всеки артист, група, актьор и модел щеше да държи своя собствена реч, а артистите щяха да пеят едни от най-известните си песни. Шана и останалите работеха върху речта си която щяха да държат и естествено репетираха дебютната си песен от първият им албум и сегашната си песен, които също шяха да изпълнят.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Юни 29, 2012 5:29 pm

13-ТА ГЛАВА


12.12.12 или дванадесети Декември 2012, бе дългоочакваната годишнина. Цели петдесет години от създаването на най-добрата и най-известната агенция за таланти в цяла източна Азия, SAM Entertainment!

Беше рано сутринта.....може би седем когато дразнещият звук на будилника изпълни стаята на Никол и Шана и накара сънените им тела да се размърдат под завивките. Шана се изправи и спря будилника, после стана и се запъти към кухнята. Нямаше никой тъй като всички все още спяха защото днес нямаха график, но Шана все още имаше задължение като ученичка. Беше сряда и колкото и неприятно да беше, трябваше да ходи на училище...дори и на годишнината на агенцията. След около двадесет минутно хранене Шана се изкъпа, изми зъбите и лицето си, после отиде в стаята си за да се преоблече.
- Облечи се добре на вън е студено. – каза й Никол сънено под завивките като показваше само очите си, а останалата част бе покрита под юргана. Шана само кимна взе чантата си и излезна. На вън определено бе студено. Докато вървеше можеше да види репортерските коли да карат към посока на агенцията. Шана въздъхна тежко.....щеше да е тежка вечер.


В три часа следобед Шана се запъти право към агенцията веднага щом свърши с училище. Нана я придружаваше... или по-точно Шана нея.
- Шана-чан успех днес! – каза й весело Нана и й помаха за чао. Шана върна жеста.
Напослдък имаше и доста репортери около училището й. От както групата бе спечелила трикратната корона във всички музикални предавания и разбиха поредния рекорд поставен от Se7en…. Момичетата нашумяха още повече...особено Шана сега покрай новините около главната й роля във филм заедно със Рен Танака... ‘‘двамата таланти на Япония заедно във един филм‘‘, това бяха едни от заглавията на клюкарските списания и статии в интернет.


Пет часа вечерта...снегът бавно се трупаше навън и покриваше земята докато Шана и останалите бяха в съблекалнята си и се приготвяха за тържеството. Момичетата щяха да се отличават една от друга този път, защото всяка щеше да носи различен тоалет. Никол бе единствената която реши да носи панталон, останалите щяха да са с рокли. Роклята на Шана щеше да е чисто бяла и много семпла, дълга до земята, очертаваща красивата й талия. Шана щеше да покаже по-женствена, нежна и неввинна страна. Лидерът, Аюми щеше да е с дълга червена рокля, изразяваща стилът на силна красива и божествена жена. Стилът на Никол беше леко бунтарски.



Седем часът вечерта. Откриването на тържеството. Всички артисти, актьори, модели и работници се бяха събрали в най-голямата зала на агенцията, която побираше около хиляда души. Заместник директора, Йокогава-сан, пристъпи напред на сцената, за да открие официално тържеството.

- Добре дошли на всички артисти на SAM Entertainment! Аз съм заместник-директор на агенцията, Йокогава, а тази вечер съм и ваш домакин и водещ. Днес агенцията ни празнува изключителните петдесет години от създаването й, това е половин век, половин век в който агенция е номер едно в цяла Азия! Благодаря ви за усилената работа и се надявам и в следващите петдесет години да работим заедно така усилено. Пожелавам ви приятно и незабравимо прекарване. Сега когато нашето семейство се е събрало тук, за да отпразнува този вълнуващ и толкова важен празник за нас, се надявам, че ще се сплотим като семейство още повече и че скоро ще станем най-добрата агенция за таланти....в целия свят! – каза тържествено речта си той и се отегли бавно от сцената.

Гостите имаха цял час на разположение да разговарят един с друг, да потанцуват валс или да пийнат нещо докато изчакат до осем, когато ще дойде реда на президента на агенцията да държи своята реч. Лейла също беше на партито, въпреки че то беше само за работници на агенцията, тя като внучка на президента имаше позволението да присъства на него, все пак тя също е част от семействвото. Лейла бързо намери Шана и се запъти към нея.
- Шана-чан, днес изглеждаш много женствено. – каза Лейла и я хвана под ръка като й се усмихна приятелски.
- Мимори-сан! – каза учудено Шана, защото не очакваше атаката й в гръб.
- О, моляте нали ти казах че вече сме приятелки и можеш да ме наричаш Лейла. – каза с огромната си усмивка тя.
- Добре, Лейла-чан как си днес? – попита приятелски Шана.
- Благодаря ти добре! Нещо за пиене? Шампанско? – попита Лейла като и поднесе чашата.
- С удоволствие, но все още съм непълнолетна, а и дядо ти ще ни убие ако разбере. – каза й Шана в отговор.
- Напълно вярно, Шана. – чу се мъжки глас зад тях и момичетата се стреснаха като разбраха че това бе той, президентът на агенцията. Той взе шампанското от ръцете на внучка си и отпи от него.
- Лейла, моляте не предлагай алкохол на дребосъците и ти не прекалявай с алкохола, една чаша за теб ще е предостатъчна. Шана-чан ще мога ли да разчитам на теб да не прекалява? – попита той като се обърна към Шана.
- Не съм сигурна все пак съм дребосък... – каза Шана. Президентът се засмя и после погледна към часовника на ръката си.
- Е момичета скоро е време за речта ми... – каза той.
- Успех. – казаха в един глас Лейла и Шана. После президентът отиде на някъде. Лейла също се запъти по посока на Рен, Шана отказа да дойде, защото искаше да се запозне с другите, но истинската причина си бе, че Рен щеше да я дразни относно крака й. Шана бе използвала дължината на роклята си като прикритие за подутия си крак, беше сложила превръзка и беше пила няколко болкоуспокоявващи, за да не й пречи болката по време на седенето на крака и изпълнението им на сцената.
По едно време Шана забеляза малко момиченце, което явно беше изгубило родителите си, защото момиченцето се оглеждаше наоколо сякаш търси някой. Шана отиде при нея и клекна на земята за да са на една височина.
- Хей...търсиш ли някой? – попита Шана като й се усмихна. Момиченцето само й кимна защото самата тя не знаеше кой да търси или как да го намери.
- Искаш ли да дойдеш с мен до масата, ще ти помогна да се върнеш при майка си. – каза й Шана след което се изправи и хвана момиченцето за ръката и я притегли към масите.
- Как се казваш? – попита Шана като сложи момиченцето на един от столовете и отново клекна за да са на една височина.
- Мария. – каза момиченцето.
- Мария-чан? Хубаво име. Аз съм Шана приятно ми е. – каза Шана и й се усмихна още веднъж.
- Къде за последно видя майка си? – попита Шана.
- Мама не е тук. – каза момиченцето.
- Тогава къде е? – попита Шана.
- На небето. – каза момичето.
- На небе-..... тогава с кой си тук. – побърза да смени темата Шана преди да накара момичето да заплаче.
- С татко и кака. – каза момичето.
- Знаеш ли къде са те? – попита Шана. Мария само поклати глава. Шана въздъхна. Сега вече не знаеше какво да прави. Просто щеше да стои с нея докато някой не се появи, някой която я търсеше.
- Шана-чан, вярно ли е че хората които не са сред живите са при Бог? – попита момиченцето внезапно. Шана се изненада мнго на зададения въпрос.
- Ами...не съм сигурна. – каза объркано Шана.
- Дядо ми каза че мама е при Бог и че той се грижи за нея, но аз не му вярвам...мама сигурно е сама, съвсем сама докато аз съм тук с татко, кака и дядо. – каза момиченцето и очите й се насълзиха. Шана постави ръцете си на коленете на момичето.
- Мария-чан понякога възрастните казват неща за да не наранят близките и любимите си хора, но никой не знае къде са мъртвите. – каза Шана директно, което доста изненада момичето.
- Аз също като теб имам близък човек който не е тук, а някъде на небето, но не знам къде точно. Но ако все още си спомняш за майка си и я обичаш, мога да ти кажа че тя живее в едно много приятно място за нея. Където не е сама и е в безопасност. – каза й Шана, като усети и нейните очи да се насълзяват.
- Ти знаеш къде е мама? Къде? – викна силно момиченцето. Президентът на агенцията дочу разговорът им и се забърза към тях.
- Ето тук. – каза Шана и посочи сърцето на момичето. Мария я погледна странно.
- Спомняш си майка си нали? – попита Шана. Мария кимна.
- Обичаш я нали? – Мария отново кимна.
- От сърцата ни, ние хората обичаме. Там вътре могат да се съберат безброй много хора, щом все още обичаш майка си, значи че тя е вътре, където са сестра ти, баща ти и дядо ти. Майка ти е със семейството си. И живее вътре в теб на сигурно място. – каза Шана и я погали по-главата. Мария много се изненада от чутото и се хвърли от стола правво на врата на Шана. Шана запази добрия си баланс и също прегърна момичето. Президентът който бе чул всичко пристъпи напред.
- Мария, ето къде си била, ела ще те заведа при баща ти. – каза президентът, а Шана и Мария погледнаха нагоре изненадано като го видяха.
- Дядо! – викна Мария и се хвърли на врата му.
- Дядо? – попита изненадано Шана като се изправи.
- Да това е дядо! – викна радостно Мария.
- Значи ти си...Мимори Мария. – каза изненадано Шана.
- Това е втората ми внучка. – каза президентът и я остави на земята. Преди да тръгнат към баща й, президентът се обърна към Шана.
- Шана-чан, благодаря ти за днес. – каза той и се поклони леко. Шана не разбра за какво и благодари той, но след като се досети че той е дочул разговора им, тя също се поклони.


Осем часът. Време за речта на Мимори-сан. Светлините угаснаха и само един прожектор светеше по средата на сцената където стоеше микрофона и където президента щеше да заеме позиция.
- Уважаеми гости, днес е петдесет годишнината на нашата агенция, на нашият дом. Тук през 1962, моят дядо е основал и построил малка сграда, която е искал да използва като място за забавление, за креативност, за музика, за мечтаене. Лека по-лека, с времето все повече млади хора се присъединяват към тази тогавашна малка сграда за да се учат на музика и актьорско майсторство. С годините, сградата започва да се разширява все повече и повече, до това днес, една от най-големи сгради в Япония! Успехът също достига до неочаквани висотии, членовете на семейството ни се увеличава с всяка изминала година, все нови и по-модерни музикални стилове биват изучавани и така до номер едно агенция за таланти на Азия. Казвал съм го преди, ще го кажа и сега, всеки който е успял да влезе в агенцията не е случаен. Тук не влизат случайни хора! Тук влизат хора с талант, с мечти, с желание за забавление и работа. Всеки един от вас е специален, всеки един от вас е важен за агенцията, всеки един от вас е мое семейство. Ние тук сме семейство, едно огромно, пълно с таланти семейство! Много от артистите на агенцията, вече са се пенсионирали, а някои дори не са сред живите, но днес, преди да излезна на сцената за да кажа речта си, чух от една млада, но доста мъдра за годините си дама, че хората които помним и обичаме, живеят на сигурна място, живеят в нашите сърца. Дълги години вярвах, че агенцията е изгубила доста членове от семейството си, но грешах. Чак след двадесет години се появи човек който да отвори очите ми, те все още са тук, те все още са с нас, те все още са част от семейството ни, защото те са в нашите сърца и ние ги помним и обичаме. Благодарен съм, че този човек отвори очите ми и тези на внучка ми.
Тази година агенцията ни създаде само една група, но сама по себе си групата пожъна огромен успех и разби всеки поставен от предишните групи рекорди. Според мен тази група от седем прекраси дами и момичета ще се задържи за доста дълго място на първа позиция. В тази група е новият талант на Япония, Кобаяши Шана-сан, тя бе тази която каза на внучка ми къде живеят хората, които сега не са сред нас, за което съм й благодарен. Много хора, журналисти, репортери и дори президенти на други агенции ме питаха, с какво точно Кобаяши-сан е по-добра от Рен. И понеже Кобаяши-сан получава доста груби и злобни коментари от фенове на Рен и на други групи, аз ще използвам днешната възможност за да ви кажа какво точно ми хареса в Шана за да я нарека ‘‘големият талант на Япония‘‘. Шана се появи на прослушването на дванадесет годишна възраст, след четири дена навърши тринадест години. На кастинга тя пожела да покаже уменията си по пиано, тогава все още беше на дванадесет. Тя изсвири парче на Франц Лист, Унгарската Рапсодия. – хората в залата ахнаха и потърсиха с поглед Шана която се опитваше да се скрие зад приятелките си.
- Да, това беше и моята реакция когато я чух. Всички знаем че Франц Лист е известен с бързите си пръсти, за които се води слух че стават тридесет а не десет докато свири на пиано, движенията на Шана бяха изключително бързи, самият аз не повярвах че дванадесет годишно момиче може да изсвири толкова сложно парче перфектно. Естествено Шана премина към втория рунд с най-мнго точки. На следващия кръг от кастинга, когато вече бе на тринадесет, тя реши да демонстрира уменията си по цигулка. Този път тя реши да изсвири парче на Николо Паганини, Caprice No. 24, отново перфектно. – хората отново ахнаха.
- Вторият рунд, Шана го мина с най-висок резултат. На третия и последния рунд Шана изпя песен на Кристина Агилера, Hurt, това което ми направи впечатление бе доброто й произношение на английски, знаем ние японците не сме много по езиците, особено по английския. – каза шеговито президента и хората се засмяха. – Тоналноста и всичко останало беше перфектно. Беше ясно за мен, че Шана ще мине, но исках да разбера дали и танцовите й умения са добри колкото музикалните й способности. Оказа се, че Кобаяши-сан е доста гъвкава и има добра кординация. Заради това я нарекох таналта на Япония, защото наистина може да прави изключителни неща и то със желание и любов. Искам сега да помоля всички злобни коментари да престанат към нея, да помоля феновете на Рен Танака да престанат да казват че е откраднала позицията му като талант. Аз съм президент на тази агенция, но също така съм й баща на семейството. Като баща, не искам и няма да приема и позволя на никого да обижда някой от дъщерите и синовете ми без да знае що за талант имат! – каза тържествено президента все едно говореше на армията преди битка. Последните му думи звучаха повече като от сцена на ‘‘Смело Сърце‘‘ отколкото на реч. Хората започнаха да пляскат.

По-късно вечерта всички артисти получиха шанс да кажат няколко думи и благодарности и така до края на партито, когато вече беше полунощ.



До края на месеца се състояха едни от най-очакваните музикални награждавания и престижни събития за годината. Amnesia грабнаха награди като: Най-добра нова група, най-добра група за 2012, най-добра момичешка група, най-добри новодошли, най-добра песен за 2012, най-добър музикален клип за 2012 и още много , което им донесе поредния рекорд. Никоя японска група до сега не бе печелила толкова много награди за по-малко от година. Amnesia се прочуха с многократните им трофеи и награди, които получиха само за една вечер!


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:53 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Нед Юли 01, 2012 2:21 pm

14-ТА ГЛАВА


2013. Нова година, нов късмет, нови случки, много нови неща, които предстояха да се случат. На първи Януари започваха записванията за участие за годишния кастинг за нови таланти в агенцията. Антрето беше пълно с повече фенове отколкото хора, които наистина искаха да станат певци или актьори, защото входа бе свободен за всеки, но дори и с охрана, бе трудно да различиш кой е тук като фен и кой като сериозен човек, търсещ славата.

Дори и да бе едва първият ден от новата година, Шана трябваше да работи. Беше радостана, че поне можеше да отпразнува миналата година и да посрещне новата със семейството си. За разлика от нея, останалите момичета имаха отпуск цяла седмица, тъй като промоциите на песента им бяха приключили и график нямаха, но Шана все още беше заета със снимките на филма, а освен това щеше да е специално жури по време на кастинга за нови таланти в агенцията, заедно с Рен.

Шана все още бе сънена тъй като количеството сън, което бе получила бе точно три часа. И сега докато се предвижваше по ескалатора към антрето и входната врата видя колко много хора всъщност искаха да влезнат в агенцията. Шана се изхили на ум иронично, знаейки че на година агенцията приемаше само петнадесет души, а тук имаше над петдесет и това бе едва първият ден на записване..... да сега определено не искаше да е жури, но когато се спомена, че това е работа, не можа да откаже. А сега когато бе разбрала, че мениджъра на Рен се бе разболял, нейният мениджър щеше да поеме общият им график и щяха да прекарат следващите две седмици заедно докато Ясаширо оздравее. Шана стигна до колата и видя, че там вече я чакаха Ямамото и Рен. Тя се шмугна на задната седалка, а Рен седна отпред.
- Колко време ще пътувваме? – попита Шана докато махаше шалът от устата си.
- Днес ще е ден за фотосесия....доста дълъг ден, трябва ни час за да стигнем до студиото ако броим задръстването...час и половина. – каза Ямамото и запали колата.
- Ще се опитам да поспя още малко за да не преча на работата по-късно. – съобщи им Шана и легна на задната седалка. Мениджъра само й се усмихна и повече не каза нищо. От друга страна Рен извади сценарият си и започна да го чете. Бе минал половин час от пътуването им и Шана спеше шумно в колата.
- Предполагам вчера някой не е помислил за графика си. – каза Рен като се обърна и погледна Шана.
- Не е така, понеже другите момичета са си у дома, Шана не може да остане сама, а и все пак какво е Нова Година без семейство. Понеже живее далеко се нуждаем от час за да стигнем до агенцията. А сега е едва седем, Шана е станала към четири и половина за да се приготви за днешният си график. Аз бих казал, че се отнася сериозно към работата си. – отговори му мениджъра. Рен я погледна още веднъж и продължи да чете сценарият си.

- Шана-чан...скоро ще стигнем ставай. – каза мениджъра й, но без успех. Става ли въпрос за спане, нивото на спане на Шана бе на мъртвец....само будилникът й можеше да я събуди, а той не бе тук сега.
- Рен-сан ще прощавате, че ще ви помоля за това, но когато става въпрос за спане Шана е безнадежден случай, а сега аз карам, бихте ли я събудили ако обичате. Съжалявам, че ви карам да правите това. – каза мениджъра докато завиваше. Рен само кимна. Първо опита с думи. Резултат: неуспешен. После дойде време на бутането. Резултат: неуспешен. След това комбинирана атака от бутане и говорене. Резултат: неуспешен. Накрая се отчая и я бутна от седалка. Мениджъра ахна от изненада че джентълмен ще направи такова нещо с дама, но на Рен не му й пукаше особено. Шана се размърда леко и Рен използва момента.
- Кобаяши-сан заради вас не можем да продължим с работата си и сме длъжни да останем до по-късно. – каза ледено Рен, че чак мениджъра на Шана се смръзна. Джентълменският имидж който си мислеше, че Рен има е явно за пред фенове и повече хора, защото в момента третираше Шана като пречка. Шана се стресно от чутото и се изправи рязко, но забрави че все още е в колата и се удари силно.
- Излъгах. – каза спокойно Рен и продължи да чете. Шана зарастрива главата си и го прокле на ум.


След цял ден снимки Шана беше като сопол, вече не и пукаше за нищо особено за имиджа й след като се бе осмелила да покаже лицето си и без капка грим. Така ходеше на училище, но сега имаше наистина огромни кръгове под очите и освен това не беше сама колата, но все пак не й пукаше дори и да бе на едно място с един от най-желаните ергени на Япония и то без грим, не е като да се интересува от него или се опитва да го впечатли. Тя просто отново се просна на седалката и каза с уморен,но заядлив тон:
- Ако следващия път не сполучиш с това да ме събудиш моля да повикате майка ми! – каза Шана й заспа. Мениджъра щеше да остави първо Шана, а после Рен.


Петнадесети Януари, първи ден от прослушването за нови таланти. Президента на агенцията, Мимори-сан, главен директор на отдела по актьорско майсторство, Аканиши-сан, главен директор на отдела по музика, Ясашита-сан, главен директор на отдела за модели, Кирава-сан, Танака Рен и Кобаяши Шана, всички те бяха на една маса и щяха да са жури. Шана и Рен нямаха правото да оценават, но мнението им щеше да бъде чуто и премислено ако някой от участниците е на ръба да остане или да се провали.
- Да влезне участник номер едно моля. – помоли президента и след малко влезна младо и красиво момиче, което изпълни популярна японска песен.
- Добре, благодаря Ви. Танака-сан, имате ли да кажете нещо? – попита Мимори. Рен просто поклати глава и започна да си води бележки за всеки един от участниците.
- Кобаяши-сан? – обърна се той към нея.
- Учила ли сте музика преди? – зададе въпроса си тя директо към момичето.
- Не. – каза тихо тя.
- Хареса ми как я изпяхте, но.... някак си не беше..... ... пълна....как да кажа беше...копирана. – каза накрая Шана.
- Какво искаш да кажеш с това копирана? – попита я заядливо директора на отдела по пеене. Явно не харесваше Шана. – Момичето изпя песента перфекто точно като оригинала. – довърши той.
- Точно това е проблема, не търсим копия, търсим оригинали, нали? – попита Шана. Мимори се усмихна доволно от отговора й.
- Може би ако не се опитваше да я изпееш като оригиналната певица а със свой собствен стил, тогава щеше да е интересно за публиката. – каза Шана.
- И все пак я изпя добре. – заяде се Ясашита.
- Ясашита-сан, достатъчно. Мнението имат правото да изказват пред участниците само Танака-сан и Кобаяши-сан. Журито заедно с със специалното жури после ще обсъди насаме всеки един от участниците и ще се прецени дали ще продължи напред или не. – каза му строго Мимори и покани следвашия участник. И така си минаваше времето....


Шана беше отрупала масата с учебници и тетрадки и какво ли още не тъй като финалните й изпити наближаваха и трябваше да се подготвя за тестове. Мимори-сан й бе позволил да учи по време на прослушванията, защото той бе този който я затрупа с допълнителна работа.
- Добре дошъл, моля представете се. – каза Мимори на следашия участник.
- Добро утро. Казвам се Аизава Аканиши и съм на седемнадест, искам да посветя песента която ще изпълня на Кобаяши-сан, Честит Рожден Ден. – каза момчето с мила усмивка, а Шана вдигна главата си изненадано към него. Беше 19 Януари...рожденият й ден....напълно бе забравила за него. Момчето не беше особено добърн певец, но въпреки всичко на Шана й хареса.
- Ако можех да гласуам бих ти дала най-високия резулат, много ми хареса. – каза му Шана и се усмихна, момчето явно бе фен на Шана и се зарадва много от коментара й.

По-късно журито обсъждаха кой да пуснат към следващия рунд.
- Кобаяши-сан, какво беше това преди малко? ‘‘Ако можех да гласувам бих ти дала най-високия резултат, много ми хареса‘‘? – изимитира я Ясашита-сан.
- Казах си мнението, което ми е позволено да правя... и да наистина ми хареса. – каза му също толкова дразнещо Шана.
- Момчето едва пееше... и понеже посвети песента на Вас, Вие му дадохте празни надежди, че ще мине към втория кръг. – съобщи й той като почна да пише точките на участниците.
- Вие ли решаввате кой ще мине и кой не? – попита остро Шана, другите мълчаха за сега и просто наблюдаваха дискусията им, която приличаше на караница между диви котки за парче месо или нещо такова.
- Като главен директор на музикалното отделение, гласът ми е доста важен...а и мисля, че трябва да оправите тона си към мен, дадоха Ви титла талант на Япония и вече се надувате, родителите Ви не са се постарали във възпитаването Ви май, а? – каза заядливо Ясашита.
- Нека да оставим титлите и родителите ми на страна, защото същото мога да кажа и за Вас, все пак сте с петнадест години по-възрастен от мен, но въпреки това се държите на моята ввъзраст. – каза му Шана докато изрязваше някаква страница от тетрадката си. Един мъж от журито се изсмя и после побърза да се извини и излезна на вън.
- Кобаяши-сан настина-
- Достатъчно и двамата! – намеси се президента и тропна по масата. Шана се поклони в знак на извинение.
- Шана искам да чуя защо смяташ, че момчето има шансове да продължи напред. – каза й Мимори.
- Пя с чувство. – каза просто Шана.
- Да речем, че мине...вече сме решили кои хора ще продължат..не можем да допуснем човек повече...трябва да го заместим с някого, би ли направила такова нещо? – попита я той. Шана присви вежди.
- Знаех си че този ход не бе обмислила. – обади се доволно Ясашита.
- Всъщност....има човек с който бих го разменил. – каза Шана уверено.
- Нима ще унищожиш мечтата на един талантлив човек, за да може един не толкова талантлив да мине? – попита я Рен. Сега вече дискусията ставаше сложна и по напечена.
- Попринцип не, но в този случай да. – каза Шана след като добре премисли думите си.
- Бих искал да знам с кой ще го заместиш. – попита я президента.
- Със Сара-сан. – каза Шана.
- Със Сара?!? Та тя се справи най-добре от всички...пя божествено и красиво, гласа й достигаше до невъзможни тонове! – викна изненадано Ясашита.
- Причина? – попита кратко президента.
- Сара-сан пя като робот. Не усетих и капка желание за пеене или някаква емоция която песента да й носи. Беше безизразна и празна. Не ми изглеждаше като човек който наистина иска да е в музикалната индустрия, докато Аканиши-сан пя с чувство, забавляваше се и можеше да се усети силното му желание да пее. – каза Шана уверена в думите си.
- Правилно, това и аз го видях...личеше си, че Сара-сан е едно от тези деца които трябва да изживеят неизживяните мечти на родителите си, колкото и талантлива да е, тя не иска да бъде певица. Докато Аканиши-сан наистина се наслаждаваше на шесте души които му бяха публика, пееше с радост и чувство и най-вече, желание, желание да докосне сърцата на хората с музиката. – каза Мимори-сан като се съгласи с мнението на Шана.
- Да но това е най-добрата агенция, винаги можем да научим Сара-сан да пее със желание и да заобича музиката. – застъпи се Ясашита.
- На сила хубост не става. – каза му Шана. – Просто искаш пари от гласа й, не можеш да ‘‘научиш‘‘ някой да обича нещо. Когато обичаш нещо или някой .. то става от самосебе си, тогава се заражда желанието да правиш това нещо което обичаш. Просто го правиш защото те кара да се чувстваш добре и щастлив, но ако не го харесваш и си признал пред себе си, че наистина е така, без желание какво можем да постигнем ние хората? Нищо. Пеенето ми не е толкова уникално колкто на Сара-сан...това е факт, но желанието ми за пеене е огромно, желанието ми да бъда артист в тази агенция е огромно. Заради желанието си аз дадох всичко от себе си, за да съм тук днес. – каза Шана като говореше към всички, не само към Ясашита.
- Изумителна реч... – каза заплеснато Мимори.
- Но Аканиши-сан не може да пее! – каза ядосано Ясашита.
- Ясашита-сан не ме ли чухте. Аканиши-сан има желание да пее. Благодарение на желанието си, той ще се научи да пее, защото музиката го прави щастлив, това е неговото щастие което го кара да се усмихва. – каза мило Шана. Ясашита не каза и дума поввече.
- Добре, решението е взето, Сара-сан отпада, Аканиши-сан продължава. – каза заключително президента и затвори папката пред него, стана и излезна за да закачи листа с резултатите на таблото където утре щяха да видят всичи зели участие в конкурса.

А отностно рождения ден на Шана, брат й и бе пратил плюшено мече....ОГРОМНО ПЛЮШЕНО МЕЧЕ. Другите също й направиха подаръци и хапнаха торта заедно у дома, за съжаление този път не празнува с родителите си, но пък си прекара добре. Аюми й даде някакъв пощенски плик, който беше в пощата тази сутрин и той бе адресиран до Шана. По-късно когато бе в стаята си Шана го отвори и прочете съдържанието.

С пожелание за много късмет, щастие и успех в работата.
Нека всяка дейност да ти носи щастие и радост.

Кайто.

Шана се усмиха доволно на картичката и после забеляза, че за края на хартията беше прикрепена някаква висулка, която трябваше да е част от гердан или някоя верижка. Беше кръгло и сребърно, а на гърбът му му пишеше: Никора
Шана се досети, че сестра й имаше такове герданче, което бе получила от цирка като награда за най-прилежен акробат.
Шана свали гердана си и причаки висулката към верижката си към която стояха вече три такива висулки.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Авг 10, 2012 2:20 pm

15-ТА ГЛАВА


В началото на месец Февруари, групата започна с подготовките си с първият си пълен албум, който щеше да се състои от дванадесет песни, една от която бе написала Шана. И текстът и музиката бяха нейно дело, което много се хареса на групата, мениджъра им и на президента на агенцията. През Март щяха да записват песните и да снимат видео клипа, а през Април щяха да започнат промоциите им. Албума щеше да излезне на пазара точно на първата годишнина на групата.

След като работеха усилено върху имиджа си за новия албум и концепта му, момичетата забелязаха, че албума все още си няма име. Шана даде идеята албума да се казва нещо различно от песните им, да си има собствено име.
- Да, но какво? – попита замислено Никол като подпря брадичката на юмрука си.
- Знаем че този албум ще показва НАПЪЛНО друг стил от този с който дебютирахме. – добави Мики като седна на един от столовете.
- Стилът е по-жив...някак си по младежки и свободен. – обади се Ами докато отхапваше от вафлата си.
- И по шарен и цветен.... – запълни Ели.
- Това е! – каза Шана като плесна с ръце. – Сетих се за име.
- Какво? – попита я Иви.
- COLORFUL – съобщи Шана.
- Colorful? – повтори въпросително името Аюми. – Защо?
- Ами Ели го каза, стилът ни е по шарен и цветен, клипът ни ще бъде доста колоритен и ще има много цветове, няма да се ограничаваме до бяло и черно както предишните ни клипове. – отговори й Шана.
- На мен ми харесва, но на продуцентите? – попита Никол.
- Да се надяваме, че ще им хареса... – обади се Мики.

През Март албума беше записан и предстоеше заснемането на клипа, за който му трябваха много хора в него. Момичетата се бяха сдобили с един ден почивка, с която не знаеха какво да правят, на всичкото отгоре бяха станали в осем сутринта за да гледат някакво си предаване.
- Хей, Шана имаш ли график днес? – попита Никол докато отваряше пакетче чипс.
- Не. – каза Шана.
- Хайде тогава да ходим в цирка и да видим какво можеш да правиш. – каза тогава Никол с блестящи очи.
- В цирка? Да хайде да ходим! – викна развълнувано Мики, която бе запален фен на циркове.
- ДА! Хайде, хайде нека да отидем искам да видя какво можеш да правиш на люлката. – насърчи я Ели.
- Не е люлка, а трапец. – поправи я Шана.
- Все тая можем ли да дойдем? – попита Ами.
- Не съм сигурна.... – започна Шана.
- Моляяяяя. – казаха всички в един глас като гледаха с кучешки очички.
- Първо трябва да попитам. – каза им Шана, а Никол веднага й подате телефона. Шана се обади и после им каза, че могат да дойдат. Всички викнаха радостно и побързаха да се преоблекат.


Шана и останалите влезнаха в цирка, а другите ахнаха от огромните му размери. Момичетата слезнаха до първите редове където ги чакаше Кайто.
- Момичета това Кайто-кун, моят партньор. – представи го тя. Кайто се поклони и момичетата последваха примерът му.
- Благодаря ти че им позволи да дойдат тук. – каза Шана към Кайто.
- Няма проблеми, ако искаш ходи се преоблечи. – предложи й той.
- Ок. Вие може да изчакате тук или да направите една обиколка, но само и единствено тук! – каза им Шана все едно се караше на малки деца.
След малко Шана се появи в къс клин и потник.
- Мислех си, че ще облечеш едно тези трика, които всички акробати носят. – каза леко разочаровано Никол.
- Това е просто тренировка. – каза Шана и върза дългата си коса на кок. Кайто дойде при нея и изчака да върже косата си. После направиха нещо като ‘‘упражнение‘‘. Шана вдигна ръцете над главата си и зае позиция с която да пази добър баланс. Кайто от негова страна хвана с едната си ръка китките й, а другата постави на кръста й. Полсе задърпа ръцете й назад а кръста й го будаше напред. Напрежението падаше върху раменете и долнача част на кръста й, изглеждаше доста болезнено защото наподобяваше нещо на ‘‘мост‘‘, но с тази разлика, че ръцете на Шана бяха във въздуха а не на земята като опора.
- Ау, ау, ау! Не троши Шана, утре трябва да снимаме клип и ако сега й прекършиш гърба ще сме прецакани! – започна да вика Никол сякаш тя усещаше болката в гърба си.
- Не се тревожи, искам да проверя дали гърба й е добре. – каза Кайто като продължаваше да разстяга ръцете й.
- Повярвай ми няма да е добре след това! – обади Иви. Кайто само се усмихна и после остави Шана. Двамата се качиха на трапците си и Шана започна да се люлее.
- Колко яко... – каза Мики, която сега възпроизвеждаше звездички в очите си. Шана от своя страна пусна трапеца си и направи тройно салто във въздуха, после изправи тялото си като струна, а ръцете си протегна към Кайто, който се бе приготвил да я хване. След като я хвана, Шана се превъртя и се качи на трапеца му, после изчака сигнал от Кайто кога да скочи и да хване своя трапец отново. Направиха още няколко сложни номера и така останалите акробати се събраха и ги гледаха.
- Колко красиво! – обади се заплесната Аюми. Другите просто кимнаха и не отделяха очи от тях.


- Какво мислите? – попита Шана като се затича до тях.
- Беше толкова красиво... а и за първи път виждам такива номера от толкова близо. – каза щастливо Мики.
- Сега като се замисля...доста време в тренировки си прекарала тук нали? – попита Ели.
- Мхмм...все пак се тренирам от три годишна.. – каза Шана.
- Но резултата ти е добър..въпреки четирите години прекъсване..при децата тези неща се забравят лесно. – каза Кайто.
- Тренирах през тези години сама. Упражнявах баланса си, издражливостта и гъвкавостта си, не е същото като тук, но пак съм доволна от постиженията си, а и чувството на трапеца е толкова прекрасно, сякаш летя. – каза щастливо Шана.
- Кога ще се състезаваш? – попита Мики.
- Да се състезавам? – попита Шана.
- Да или кога ще вземеш участие в някоя от постановките?
- Няма да се съзтезавам или да участвам. – каза Шана.
- Каквоооо??? – викнаха всички.
- За да участвам в цирка трябва да отделя цялото си време в тренировки и упражнения и какво ли още не. Не е лесно. Един ден без подготовка може да ти коства здравето или вечна болка, че дори и смърт. Да не говорим че трябва да се спазва специална диета..трябва да имаш точно определените килограми и сънят е от огромно значение не трябва да се усеща умора в тялото ти, как ме очаквате да се съзтезавам или да участвам когато получаваме средно по пет часа сън и то когато нямаме график или работа в агенцията. Не мога да съчетая в синхрон три работи. Училище, цирка и агенцията. – каза им Шана.
- Тогава защото го правиш? – попита я Ели.
- Как защо? Защото ми харесва! Това е моят начин за релаксация! – отговори Шана с поразително лъчезарната си и щастлива усмивка.
- Като усещаш онази болка в тялото си. – каза съркастично Никол и погледна изразително Кайто.
- Тряба да те боли за да знаеш че правиш нещо, а какво си мислиш че болката я няма по време на номерата? Тя винаги си е там само дето ние акробатите сме учени да я игнорираме, но и да внимаваме с това до колко се напрягаме. – каза й Шана и отиде да се преоблече. После момичетата потеглиха обратно към апартамента си.



- Аххх.... – каза болезнено Мики като бе хванала главата си и дърпаше нервно косите си.
- Какво става? – попита Шана като влезна в кухнята където беше и Мики.
- Приемни писма за университет. – каза нервно Мики, като повдигна писмата за да ги види Шана.
- Офффф... – каза още по-нервно и болезнено Шана.
- Ти ще ходиш ли в университет? – попита Мики.
- С баща като моя...как мислиш? – отговори и с въпрос Шана. Мики само кимна разбирателно.
- А ти? Като гледам с каква мъка гледаш писмата или не са те приели или не ти се ходи. – коментира Шана. Мики я погледна измъчено.
- Най-голямата ми грешка бе да взема изпитите сега....а имах предостатъчно време миналата година...но не, аз исках да си почина! От какво? От нищо! Сега с този проклет график и изпити....просто... – каза нерввно и притеснено Мики.
- Тогава просто се откажи! Вече си започнала кариерата си така или иначе. – каза окуражаващо Шана.
- Да, но Аюми, Ами, Ели и Никол вече са завършили университета, Иви вече е втора година в университета, а ти си все още в гимназията...само ще опетня имиджа на групата ако съм единствената която не е била в университет! – каза й Мики.
- Кой ти каза че ще ходя в университет? – попита я Шана.
- Но ти каза, че с баща като твоя...
- Казах, но със семейството ми се разбрахме да помислим по-късно за университета...тогава ще съм пълнолетна а и вече не живея у дома, така че няма да имат право да ме пратят в университет. – каза хитро Шана.
- Да, но тогава ти ще си единствената, която няма да е в университет, на всичкото от горе си таланта на Япония..какво ще кажат феноете ти и хората от агенцията ако не отидеш в университет? – попита я Мики.
- Божичко Мимори-сан съсипа бъдещето ми! Ще тряба да ходя в университет!!! – каза ужасено Шана. Мики само се засмя на травмираният й поглед.
- Проблемът е че са ме приели в унивверситета който исках да бъда и да уча, но.. с този натовварен график ... няма да мога да присъствам на лекциите много често. – каза леко натъжено Мики.
- Това ли било? – попита потресено Шана. Мики само й кимна.
- Знаех си че с теб сме от други планети, ти обичаш да учиш аз не...хубаво си поговорихме. – каза й Шана и излезна от кухнята. Мики само се засмя леко на реакцията й.
- А къде са те приели? – попита Шана като подаде глава през вратата, прекъсвайки мислите на Мики.
- В университета по фотография и техническо изкуство. – каза Мики.
- Ооооо – каза Шана като олигофрен и изчезна.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Така... искам сега да заснемем сегментът с Иви...първо ще е близката версия, което ще рече, че ще снимаме от рамената на горе, пей песента независимо дали е твоята порция или не. – каза един от директорите и се върна на мястото си. Иви му кимна в знак, че е готова.
- Ок..екшън! – провикна се той и камерите започнаха да снимат и да се движат.
Останалите момичета стояха и наблюдаваха Иви, а на някои оправяха грима или сменяха костюмите си. Шана беше с висока рошава опашка на вафлички, кожено ярко розово яке и от долу черна мрежеста тениска под която се подаваше жълт ярък потник, къси дънкови черни панталонки с тук-там някоя пайета, черен чорапогащник на дупки и обувки тип боти/кецове лачено черно. Имаше тежък грим и огромни шарени обеци, ярък лак, много пластмасови пръстени по пръстите, гривни и гердани от всякакъв вид. На всяка крачка тракаше като теленце с поне 1000 чанове на врата му. Шана беше бунтарката в клипа заедно с Иви и Мики. Сцената се развиваше в класна стая, и едни от онези забутани улички с графити по стените им и дискотека естествено. Песента им беше поп и диско стил, което я правеше чудесна за танцуване, песента им се казваше ‘’Party Animal’’ и по клипа си личеше че песента бе купонджийска.
Отново трябваше да сменят тоалетите си за всяка една сцена, което си беше уморително и досадно. Този път честта се падна на Шана да изпълни рапа, а Никол да демонстира певческите си умения. Сегментът с Шана включваше как прави балончета от зелената си дъвка по време на час или ближеше близалка и не внимава по време не часовете или не слуша учителката си, която бе Аюми. Естествено екипът който работеше с тях остана отново доволен от работата й с образна на бунтарка който правеше наистина добре.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Не мога да повярвам! Дванадесет часа!! Цели дванадесет часа в това студио снимаме клип! – каза изморено и нервирано Ели и се шмугна в колата. Другите дори сили да се оплакват нямаха. Просто се прибраха вкъщи, вечеряха остатъци от закусаката им и си легнаха. Ден за репетиции и допълнителна подготовка и снимки ги чакаха на следващият ден. А на другия, Шана трябваше да продължава със снимането на филма си. За нейно щастие бе преминала финалните си изпити от училище и сега бе добавила още един час спане в ежедневието си.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Танака-сан, добро утро. – поздрави Шана и се поклони. Рен отвърна със същото.
- Танака-сан..имам една услуга за която ще желая да Ви помоля. – каза притеснено и нервно тя.
- Каква? – попита заинтересовано той, тъй като си бе рядкост Шана да иска нещо от него...по-точно това никога не се бе случвало.
- Една моя приятелка от училище ще има рожден ден скоро и Ви е фен..затова мога ли да ви помоля за автограф за нея? – попита Шана като не го гледаше в очите.
- Ооо..значи искаш автограф от мен? – каза дяволито Рен.
- Искам автограф за приятелката си. – поправи го раздразнено Шана.
- Е да, но го искаш от мен. – каза дразнещо Рен. Шана просто мълчеше и чакаше да каже нещо друго. Това е..по-ниско от това не мога да падна, мислеше си Шана.
- Добре, как се казва тази твоя приятелка. – каза Рен и се приготви да напише автографа. Шана изненадано и радостно го погледна в очите.
- Нана... Таканиши Нана. – каза Шана.
- Ще има рожден ден скоро така ли? – попита Рен, а Шана само му кимна.
- Заповядай. – каза Рен и й подаде негова снимка с автографа му на която пишеше ‘‘Честит рожден ден скъпа Нана, надявам се да продължаваш да ме подкрепяш.‘‘
- Благодаря Ви. – каза му Шана и отново се поклни.
- Кобаяши-сан...внимавай...децата в училище могат да те използват само за да докопат автограф от който и да е. – каза й сериозно Рен.
- Знам..но Нана-чан ми е истинска приятелка. – каза му Шана и се усмихна. Рен се изчерви леко от вида на усмивката й. Може би за първи път му се усмихваше от както се познаваха. Рен също леко се усмихна, но на себе си... Шана си бе тръгнала.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:14 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Пет Авг 10, 2012 6:11 pm

16-ТА ГЛАВА

- Нов мениджър?!? – попита шокирано Шана.
- Нали ти казах.. не е нов, а помощник мениджър или по-точно твой личен мениджър! – обясни за стотен път Мимори-сан.
- Но аз .. не се нуждая.. не искам..
- Кобаяши-сан! В момента групата се приготвя за промоциите на новият ви албум, а ти все още имаш филм за снимане. Ямамото не може да смогне с твоя график и този на групата, а и не бива да оставате без мениджър! Не можем да оставим шест момичета сами без надзор и наставление, камо ли пък теб, при положение че си непълнолетна и неопитна в тази сфера. – обясни той.
- Но аз..
- Кобаяши-сан...приеми го като нов член на екипа ви, ок? Той ще ти помага с графика ти като актриса, няма да има нищо общо с групата и останалите, ок? – попита той.
- Само и единствено с графика ми като актриса? – попита Шана за да е сигурна.
- Само и единствено. – повтори Мимори.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Значи ще имаш свой мениджър..какво толкова? – попита Аюми.
- Да.. какво толкова.. така Ямамото-сан няма да се тревожи за теб ако си сама, а той сам каза че се притеснява много за теб когато те оставя в студиото сама, така поне ще има човек който да те наблюдава и да се грижи за теб. – каза й Ами
- Да, но... сякаш аз не съм член от групата.... да имам свой мениджър и да работя по други неща докато вие сте заедно и репетирате без мен. – каза натъжено Шана.
- Винаги съм знаела че се привързваш лесно... но Шана ти си член от групата! Не е като да напускаш... а и така няма да е трдно и за нас и за теб и за Ямамото-сан. – успокои я Никол. Шана й се усмихна и се примири с този факт, че ще се налага да работи и с други хора не само с тези от екипа на групата.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Кобаяши-сан, добро утро! Мениджърът Ви ще пристигне след малко, но Мимори-сан Ви помоли да отидете до кабинета му. – каза личната секретарка на президента. Шана й благодари и се запъти към кабинета на Мимори.
На вратата се почука и след това Шана влезна.
- Вика ли сте ме. – каза Шана и се поклони.
- А, Шана-чан казах на мениджъра да дойде тук за това нека да го изчакаме заедно. Трябва да му кажа някои работи тъй като е нов тук. – каза Мимори.
- Нов? – попита Шана.
- Ами нов като за професия... тук се е тренирал за мениджър около четири години и е работил като помощник мениджър, но сега за първи ще е личен мениджър на някой. – съобщи той.
- Мисля, че ако Ямамото-сан разбере че сте ми назначили новак за мениджър ще го разтревожите още повече от преди когато бях сама. – каза иронично Шана.
- Сега не бъди толкова критична, първо нека да видим как ще свърши работата си ок? – каза й президента с приятелски тон и я потупа по рамото. На вратата се почука и Шана си помисли, че е мениджърът й, но когато видя младо и красиво момче да прекрачва прага на вратата си помисли, че е момче от някоя група която ще дебютира скоро.
- Кобаяши-сан запознай се с мениджъра си, Юджи Танака. – каза Мимори-сан и го представи. На Шана очите едва не й изкочиха като разбра че този....мъж? По-скоро това момче ще й помага и ще й бъде мениджър..не само неопитен, но и мега млад...ако Ямамото-сан разбереше за него щеше да е на нокти дори когато Шана е заедно с другите момичета от групата.
- За мен е чест да съм мениджър на таланта на Япония. – каза мило момчето и се поклони на деветдесет градуса пред Шана. Тя бе все още стъписана от вида на мениджъра си.
- М-моля да се грижите добре за мен. – каза Шана и се поклони. И по-добре наистина да се грижиш добре за мен! – помисли си тя.
- Наистина на живо сте по-хубава от очакването, агенцията ни отдавна не е имала такива красиви момичета като Вас. – каза той и се усмихна чаровно.
- Ахъм...работата Ви е друга ми се струва. – каза Мимори-сан като се прокашля.
- Разбира се. Кобаяши-сан, моля да ме наричате Юджи-сан. – каза момчето, а Шана само кимна. Фамилията му бе еднаква като на Рен, но се случваше дори и фамилното име да се повтаря в някои семейства и явно не искаше да има едно и също име като Рен или да бъде наричан по един и същ начин като него, ‘‘Танака-сан‘‘.
- Добре..по-добре да тръгвате за да не закъснеете, Юджи моля те да внимаваш с Кобаяши-сан и работата й. – каза му Мимори и ги отпрати.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Юджи имаше кола и бе предпочел да си върши работата с нея, а не със служебна. Преди Шана да успее да докосне дръжката на вратата, той я хвана и й отвори вратата, Шана му благодари и се шмугна в колата.
- Добре...сега трябва да отидем до KBC2 студио за снимките на филма нали така? – попита той.
- Точно така. – каза Шана. – Надявам се че знаете пътя до там.
- Не се тревожи, знам го. – каза й той.
- Юджи-сан мога ли да Ви попитам нещо? – попита Шана.
- Да, разбира се, но моляте говори ми на ти...разликата ни по години не е чак толкова голяма, а и аз съм ти мениджър. – каза й той.
- Добре. Юджи-сан на колко години си? – попита Шана.
- Това ли било? На 21. Защо? – попита той.
- Стана ми любопитно, не знаех че някой на твоята възраст ще е мениджър, защо не актьор или певец? – попита го тя.
- Не ставам за певец а и нямам интерес да съм актьор...за това реших че ще съм от полза на хората с талант, да им помагам.
- Интересно. – каза Шана и в колата стана тихо.
- Предполагам не си свикнала да е толкова тихо в кола нали? Все пак сте доста момичета в групата. – каза той като се замъчи да завърже разговор.
- Да така е...доста е шумно...но не защото говорим, а защото спорим по някоя тема и всяка се опитва да наложи своето мнение и решение. – каза развеселено Шана при мисълта за приятелките си.
- Изглеждате доста близки. – отбеляза той.
- Така е познаваме се от три години. – каза му Шана.
- Е крайно време беше някое красиво момиче да бъде наречено таланта на Япония...този Рен е просто актьор.. нищо повече, но ти си и артист и актриса... сигурно е доста трудно да съчетаваш тези две неща заедно с училището.
- Така си е... наистина е изморително. – каза му Шана и обърна главата си към прозореца.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Когато двамата пристигнаха в студиото, първата работа на Шана бе да представи новият си мениджър на останалия екип. После стилистките я повикаха за да се преоблече в тоалета на героинята си. Когато Шана бе готова отново отиде при мениджъра си. Когато бе повикана за снимки Шана се усети, че е забравила верижката на врата си, а ако се върне в съблекалнята само ще бави работата на другите.
- Юджи-сан може ли да вземете гердана ми и да го пазите докато не свърша със сцената, забравих да го сваля по-рано. – помоли го тя.
- Разбира се, няма проблеми. – отвърна й той. – да ти помогна да го свалиш?
- Няма нужда, мога и сама. – каза му Шана и свали гердана си после му го даде, той го пое в ръце и й пожела успех.
Докато Шана снимаше рамо до рамо с Рен, Юджи разглеждаше любопитно красивата вержика и окрашенията, които висяха по нея. Той забеляза изписаното на латиница име на Шана, едно сребърно кръгче в което отново бе изписано името й на латиница и дата й на раждане, предположи той. Накрая хвана другата висулка на която бе изграфирано ‘‘Никора‘‘. Юджи се позачуди коя е тази Никора и защо Шана носеше нещо, което не бе нейно.

След снимките, на края на деня Юджи и върна верижката. Шана му благодари, че се погрижил за нея.
- Кобаяши-сан-
- А да! – прекъсна го тя. – И ти може да ми говориш на ‘‘ти‘‘, няма да е честно ако по-голям от мен ми говори на ‘‘Вие‘‘, а аз от моя страна на ‘‘ти‘‘. – каза му Шана весело.
- Добре. – каза й той.
- Може да ме наричаш Шана.
- Радвам се. – усмихна се той.
- Кобаяши-сан. – чу се глас зад нея. Шана се обърна и видя Рен.
- Танака-сан! Това е мениджърът ми Юджи Танака. – побърза да го представи тя. Рен само кимна с глава и не благоволи да се представи..по-скоро го изгледа злобно или странно. Шана се почувства неловко в тази ситуация.
- А.... познавате ли се? – попита Шана.
- От къде ти хрумна подобно нещо? – попита Рен.
- Ами не знам ... гледате се кръвнишки и предположих че сте стари приятели и може би сте имали конфликт преди време и все още не сте си простили, или по някаква случайност сте братя и не можете да се понасяте по необясними причини, които дори самите вие не знаете. – каза им Шана. Рен и Юджи я гледаха невярващо и странно и недоумително.
- Само предположих.... – каза тихо Шана надявайки се да престанат да я гледат толкова слисано.
- Леле ... – каза Рен.
- Майко.. – довърши Юджи.
- Какво? – попита стреснато Шана.
- Наистина е таланта на Япония.. има си нюх за хората и то какъв! – каза Юджи.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита объркано Шана.
- Искам да кажа че позна! – каза Юджи.
- Каквоо?? Занчи наистина сте стари приятели?!? – попита изненадано Шана.
- И тъкмо те похвалих! – каза разочаровано Юджи. – Братя сме! – каза й той, а Шана замръзна на място.
- Б-братя?!? – попита тя още по невярващо и изненадано.
- Да...двуяйчни, за това не си приличаме. – каза с глупава усмивка Юджи.
- Н-невероятно! – каза Шана и ги огледа от глава до пети и обратно.
- Даа... – каза й Юджи.
- А президента знае ли? – попита учудено Шана.
- Естествено че знае. Той знае ВСИЧКО! Всичко за всички! Дори съм убеден, че знае коя е тази Никора. – подметна и палаво Юджи. Шана се стресна.
- Лошо! Ако знае за нея... – недовърши Шана за да не каже нещо което не трябва да се чува от другите.
- Не трябваше да казваш толкова много за нас. – обади се Рен, които до сега си мълча.
- Но пък и не можем да го крием вечно особено от нея и то сега когато и двамата работим с нея... е Рен ние ще тръгваме, Шана има да се подготвя за новия албум на групата. – каза му Юджи и подкани Шана в колата. После потеглиха.
- Шана, коя е Никора? – попита Юджи.
- Не ми се говори за това днес, съжалявам, но съм много изморена а все още ме чака работа, ще ти преча ли ако подремна малко преди да стигнем до агенцията? – попита го Шана.
- Разбира се че няма да е проблем. – каза й той и й се усмихна мило.
- Благодаря. – каза му Шана и се обърна към прозореца.
- Но ако тази Никора е млада и хубава да ме запознаеш с нея на всяка цена. – каза той и продължи да кара. А Шана се постара да не падне някоя сълза от затворените й клепачи.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:15 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Съб Авг 11, 2012 3:57 pm

17-ТА ГЛАВА


Бе изминала седмица и половина от както Шана се здоби с нов мениджър.... да имаше известни проблеми с него, като например че е пълен плейбой и сваляше всички млади и красиви момичета в полезрението му, но като цяло можеше да се говори лесно с него тъй като бе близо по години до Шана, в сравнение с Ямамото който бе на 41 години. Кой да знае, че да имаш такъв млад мениджър може да ти е и приятел в същото време. Времето когато прекарваха сами си говореха на най-различни теми и така се зближаваха все повече и повече, накрая Шана познаваше Юджи по-добре от Рен, при положение че Рен и Шана работеха заедно, а и се познаваха от година... но не говореха помежду си.

- Наистина ли е казал това? – каза през смях Юджи. Шана, която също се смееше през сълзи само му кимна. Бе му разказала една история от училище, която дори и момичетата от групата не знаеха.
- Не мога да повярвам! Явно в това училище става купона всяко междучасие. – каза Юджи.
- О... и не само, случвало се е и по време на час! – съобщи му Шана.
- Ти сериозно ли? – попита учуден той. Шана отново кимна.
- Божееее... какви деца само. – каза й Юджи и паркира колата си.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Добре, 45 минути почивка... – обади се един мъж и седна изморено на стола си. Шана обядваше заедно с Юджи.
- Искаш ли да отидем на покрива на студиото? – попита Юджи.
- Можем ли? – попита учудено Шана.
- Защо не, ще си с мениджъра си! – каза й той и Шана му кимна в съгласие. Рен забеляза, че двамата отиваха на някъде и това не му се хареса особено.

- Уоу...огромно е... не може да се сравнява с училищния ми покрив! – възкликна Шана и се намести на парапета. Юджи седна до нея.
- Юджи-сан ... защо си в лоши отношения с Танака-сан? – попита го Шана.
- Ти сама го каза ... и ние самите не знаем защо. – каза й той.
- Но вчера изглеждахте доста близки. – отбеляза Шана.
- А ти какво очакваш, да започнем с караниците пред момиче? – попита я той. Шана кимна разбирателно.
- Какво е станало тогава че не си говорите? – попита тя.
- Не знам ... почнахме да се караме след развода на родителите си .... сигурно заради това. После майка ни се разболя и явно се опитваме да си прехвърлим вината на лошия син. – каза той.
- Защо?
- И двамата сме заети с работа и не ходим често при родителите си. Рен не е виждал майка от както се завърна от Америка.
- ЦЕЛИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ!!! – изкрещя Шана.
- Да, аз за последно я видях преди шест месеца, не беше особено добре, но беше щастлива когато ме видя. – каза той с лека горчива усмика.
- От какво е болна майка ти?
- Не ми се говори за това. Не говоря много и за Рен, така че...
- Съжалявам. – каза Шана.
- Стига по тази тема, ами ти?
- Какво аз? – попита изненадано тя.
- Как е семейното ти положение?
- Мама е медицинска сестра, а татко адвокат, брат ми е в Америка, там учи, не съм го виждала от четири години ...
- И на теб май не ти е лесно. – отбеляза той и Шана му кимна.
- Ами Никора? – попита той.
- Какво за нея? – попита шокирано Шана.
- Коя е тя? – попита той.
- Аааа... виж часа, по-добре да се връщам! – каза Шана и скочи от мястото си и побягна.
- Чакай! Шана! Изпусна....вече няма и да ме чуе. – каза повече на себе си от колкото на Шана и повдигна изпуснатото от Шана нещо. Беше портмонето й. И понеже бе отворено, когато Юджи го повдигна, видя снимка на Шана като по-малка и още едно момиче на около четиринадесет, петнадесет.
- Може би това е Никора... – помисли си на глас той и тръгна след Шана.

В коридорите, където бяха съблекалните Шана тичаше бързо. Тъкмо щеше да се размине с Рен, но той я повика.
- Кобаяши-сан, всичко наред ли е? – попита я той преди Шана да го е подминала.
- Ами, да защо? – каза запъхтяно Шана.
- Защо бягате?
- Ами ... мислех си че ще закъснея... – каза Шана.
- Имаме още двадесет минути. - Съобщи й той.
- Така ли? – попита престорено Шана. Рен просто я погледна съмнително.
- Ами ... тъкмо ще имам време да се преоблека. – каза Шана и тръгна напред, но преди и да е успяла да го задмине, Рен хвана ръката й и я спря. Шана се изнендата от реакцията му.
- Всичко наред ли е? – попита по-сериозно той.
- Н-нали Ви казах -
- Не лъжи! – повиши тона си той.
- Не Ви лъжа! Всичко наред! Наистина си помислих че ще закъснея! – викна на свой ред Шана.
- Какво ти е казал? – попита той.
- Какво?
- Какво ти е казал Юджи? – попита по-силно той, все още държейки я за ръката.
- Какво да ми е казал? – попиа го Шана.
- Защо тичаше до тук? И защо си сама без него? Трябва да ти е казал нещо! – каза й Рен. Шана се отдръпна рязко от захвата на Рен и го погледна ядосано.
- Това дали съм сама или не и какво си говоря с другите не е ваша работа! – каза му ядосано тя и си тръгна. Рен отдъхна разочарован от себе си и от подхода си към нея.
- Сигурно за това те мрази. – обади глас. Рен се обърна и видя брат си. После го погледна намръщено.
- Уоу! Споко братле, нищо не съм й направил ... наистина си помисли че ще закъснее. – каза му Юджи.
- Не е вярно.. казал си й нещо.
- Не, само я попитах нещо. – поправи го той.
- Какво?
- Не ти влиза в работата, мисля че и Шана ти го каза. – каза със злобна усмивка той.
- Къде отиваш? – попита го Рен, когато Юджи се запъти към посоката на Шана.
- Да й върна портмонето, изпусна го. – каза му той и продължи.
- Внимавай какво я питаш, ще съжаляваш ако ти се обиди. – предупреди го Рен.
- Гледай си работата Рен. – каза му Юджи и продължи по пътя си.

Когато стигна до съблекалнята на Шана, той почука на вратата и изчака да му се отвори. Шана си помисли, че е някоя от стилистките, но се стъписа леко, когато завари Юджи.
- Юджи-
- Изпусна го. – прекъсна я той, преди да успее да довърши и вдигна портмонето на нивото на очите й.
- А! Портмонето ми! Благодаря-
- Но искам да ми кажеш нещо! – каза й той, преди Шана да се доизкаже и преди да успее да вземе портмонето си.
- Кое е момичето на снимката? – попита я той.
- Юджин-сан, това е изнудване! Не съм длъжна да ти давам обяснения! – каза му ядосано Шана.
- Просто те питам за едно момиче! Няма да я изям! – обясни той. Шана усещаше как й кипва леко по-леко.
- Това е по-голямата ми сестра, Никора. – каза му тя.
- Уоу...красавица... но не я спомена когато те питах за семейството ти. – отбеляза той.
- Сигурно съм пропуснала, сега мога ли да си получа портмонето обратно? – попита тя.
- Как така ще забравиш да я споменеш? – смени темата той.
- Ами случват се подобни неща. – каза му ядосана Шана.
- Явно не си говорите с нея много, а? – попита я той.
- Слушай...така както ТИ не говориш много за семейството си и за брат си, така и АЗ не обичам да говоря за сестра си! – каза му тя още по-бясно.
- Ясно.. но да ме запознаеш с нея, голяма сладурана е, предполагам сега е по-голяма от тук на снимката нали? – попита отново той.
- Нямам намерение да ви запознавам. – каза Шана като стискаше юмруците си силно за да не удари нещо или по-точно него.
- Тогава ми кажи къде живее. Къде е сега? – попита той. Това беше. Шана не издържа на напрежението. Рен беше отишъл при тях за да види какво става, но преди да се намеси, просто стана свидетел на казаното от Шана.
- МЪРТВА Е ГЛУПАКО!!! МЪРТВА Е! ОТ КЪДЕ ДА ЗНАМ КЪДЕ Е! СИГУРНО Е В РАЯ ИЛИ В АДА НЕ ЗНАМ КЪДЕ, НО Е МЪРТВА! ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА НИ СНИМКА НА КОЯТО СМЕ ЗАЕДНО ПРЕДИ ДА УМРЕ!! УМРЯ ПРЕД ОЧИТЕ МИ КАТО КУЧЕ! РАЗПЛЬОКА СЕ НА ЗЕМЯТА КАТО ЯЙЦЕ! ПРЕДИ ПЕТ ГОДИНИ УМРЯ!! ДОВОЛЕН ЛИ СИ СЕГА ОТ ОТГОВОРА МИ! АКО ТОЛКОВА МНОГО ТИ Е ЗОР ДА Я СВАЛЯШ, ЛЕГНИ ПОД НЯКОЯ КОЛА И СЕ МОЛИ ДА ОТИДЕШ ПРИ НЕЯ ЧЕ ДА СИ ПОГОВОРИТЕ!!! – крещеше му насреща Шана. Тя толкова силно му викаше, че беше почервеняла, а вената на челото й бе изпъкнала. После яростно издърпа портмонето си от ръката му и побягна на някъде, оставяйки Юджи потресен и шокиран от чутото. Рен също бе останал изненадан от реакцията на Шана.
- З-з-знаеше ли?!? – попита потресен Юджи брат си.
- Да. Знаех. – каза Рен като бе забил погледа си в земята.
- З-защо не ми каза! – викна му Юджи.
- Защото тя ме помоли да не казвам на никого. – каза му спокойно Рен. Юджи само преглътна тежко. Усещаше, че доверието и приятелството което бяха изградили помежду си, щеше да се развали тотално след този разговор.
- Освен това те предупредих, казах ти че ще съжаляваш. – каза му още по-спокойно Рен за да налее сол в раната.
- Какво да направя? – попита го отчаяно Юджи.
- Каквото и да ти кажа да направиш, няма да ме послушаш, винаги си бил такъв и винаги си си патил след това, но сега мисля че задмина всякакви граници. – каза му Рен и си тръгна, но преди да се е отдалечил от брат си се спря и му каза:
- Но единствения съвет който мога да ти дам сега е.... да я върнеш в нормалното й състояние до десет минути преди снимките да са започнали. Все пак, да утешаваш жени е твоето призвание, нали така братко? – каза му със злоба последното изречение Рен и продължи напред.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Авг 12, 2012 9:01 am



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Shana's Amnesia

Писане by Hara on Нед Авг 12, 2012 10:50 am

18-ТА ГЛАВА

Докато обиколи повечето места от студиото, Юджи се сети, че Шана може би е на покрива на сградата. Когато стигна до там видя Шана, която бе седнала на един от парапетите с гръб към него. Юджи не знаеше как да постъпи и какво да каже. Той леко пристъпи напред и после се спря.
- Шана-чан ... аз ... наистина ужасно много съжалявам от казаното! – каза с измъчен тон на гласа си той и направи още една крачка към нея. Шана не помръдваше, а той не можеше да разбере дали тя плаче.
- Шана-чан, умолявам те да ми простиш, аз наистина ужасно много съжалявам! Съжалявам за ужасното си поведение! - каза още по-измъчено и извинително той. Шана стана рязко, което го изненада и си помисли че тя отново ще побегне, но се изненада, когато тя му се поклони на деведесет градуса, без да успее да види лицето й.
- Съжалявам, че ти се развиках и че те нарекох глупак. – каза му Шана и отново обърна гърба си към него, но този път не седна, а стоеше права.
- Какво? Аз не заслужавам да ми се извиняваш! Аз трябва да съм този който да го направи! А теб те моля само да ми простиш! Моляте Шана, прости ми. – каза натъжено той и застана плътно зад нея, като постави ръката на рамото й. Шана не можеше да отговори защото се давеше в сълзите си затова му кимна в знак на съгласие. Юджи се усмихна успокоен и радостен.
- Благодаря ти Шана-чан, такова нещо няма да се повтори, обещавам ти! И още веднъж съжалявам. – каза й той. Шана пак му кимна.
- Плачеш ли? – попита той като все още държеше ръката си на рамото й. Шана поклати глава в знак на отрицание.
- Стига...не ме лъжи ... ако ти се плаче си поплачи. – каза й той и я обърна към себе си, но Шана сведе главата си надолу и бретона й закри лицето. И все пак той видя мокрото й лице и я прегърна. Тогава Шана заплака по-силно и започна да хлипа. Шана закри лицето си в гърдите му, а той галеше главата й докато Шана започна постепенно да се успокоява.
Рен, който наблюдаваше сцената гледаше скиптично.
- Значи все пак те бива да успокояваш момичета .. – каза Рен на себе си и си тръгна.
Шана подигна леко главата си и се отмести от прегръдката на Юджи.
- Благодаря, по-добре съм. – каза тя с наведена глава.
- Шана, ти кървиш! – каза леко стреснато Юджи и веднага извади кърпичка от джоба си и я даде на Шана.
- Това е нормално, предполагам имам високо кръвно или капилярните ми стени не са здрави. – каза Шана и избърса кръвта от носа си.
- Сигурна ли си? Ще се оправиш ли? След малко започват снимките. – съобщи й той.
- Да, добре съм. По-добре да се връщаме. – каза му Шана и тръгна на пред.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

След снимането на филма, Юджи се погрижи Шана да стигне жива и най-вече здрава у дома си. Колата му спря пред апартамента на групата и Шана се приготви за слизане.
- Шана-чан..съжалявам за днес...наистина. – извини се отново той.
- Нали ти казах че ти прощавам! Не е нужно да се извиняваш по сто пъти. – каза му Шана и се усмихна лъчезарно.
- Как си способна да ми простиш? – попита той невярващо.
- Ами след като ми се извини няколко пъти и си искрен и наистина го мислиш и ме молиш за прошка.... няма ли аз да излезна лошата по-този начин? А и освен това всеки заслужава втори шанс. – каза му усмихнато Шана.
- Благодаря. – каза й той и също се усмихна.
- До други ден. – каза Шана и понечи да излезне от колата, но той я спря.
- Как така до други ден? Утре нямаш ли график? – попита я той.
- Имам, но с групата, а снимането на филма е в други ден. – каза му Шана.
- Ясно....предполагам че сега ще си сама у вас? Все още няма девет, другите сигурно работят. – каза й той.
- Винаги е така, понеже съм невръстна, законите не ми позволяват да работя до след девет, така че аз съм първата която да се прибере в къщи. – каза му Шана.
- Не се ли чувстваш самотно? – попита я той.
- Понякога, но понеже съм твърде уморена за да се чувствам самотно, просто се къпя и си лягам, защото когато се подготвяме за нов албум обикновенно ставаме в пет сутринта. – каза му Шана.
- Предполагам и утре ще станеш по това време?
- Да. – отговори тя.
- Тогава нека не те задържам, лека нощ и гледай да се наспиш добре за утре. – каза й той.
- Лека нощ. – каза му тя и слезна от колата. Юджи изчака докато Шана влезне в сградата за да е сигурен че е в безопастност, после потегли към вкъщи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Виж я само...спи като ангелче. – каза Никол и целуна Шана по челото. После извади фотоапарата си и реши да я снима. В хола си бяха окачили снимки на себе си и заедно, една стена бе пълна само и единствено със снимки.
- Никол вместо да я снимаш си лягай! Утре ставаме в пет сутринта а сега е единайсет! Трябва ти сън! – каза й сърдито Аюми, която стоеше в стаята по пижама и тропаше нервно с крак по земята.
- Добре, добре, наистина се държиш като майка, а и не само аз се нуждая от сън! – каза й Никол.
- Другите вече си легнаха, проверих ги! Само ти още се бунтуваш тук! Ще събудиш Шана! – скара й се шепнейки тя.
- О моля ти се и двете знаем, че Шана е полумъртва когато спи, само будилникът й може да я събуди! – оплака й се Никол и се покатери в леглото си, после се зави.
- Гася лампите. – съобщи й Аюми.
- Добре, лека нощ! – каза й Никол и прати въздушна целувка на Аюми. Тя направи същото и после затвори врата след себе си, оставяйки само и единствено мрака и тишината в стаята.


Последната промяна е направена от Hara на Съб Окт 27, 2012 11:17 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите