Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Сря Яну 11, 2017 1:53 pm by IVE-STORM(bg)

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» Една душа, едно желание
Вто Сеп 20, 2016 7:30 pm by justwannabeone

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» Пламък.
Вто Юли 05, 2016 6:43 pm by justwannabeone

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

» Starway
Вто Яну 19, 2016 2:35 am by Lifeholic

Top posting users this week


Sharingan - one-shoot

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Sharingan - one-shoot

Писане by sSanDy on Съб Фев 04, 2012 11:30 pm

Зимата бе към своя край, отстъпвайки място за едно ново начало – пролетта. В ранните часове на новия ден, слънцето едва се показваше зад хоризонта. Нежните му, все още слаби лъчи, докосваха върховете на най-високите иглолистни дървета, подчертавайки тяхната величественост. Снегът се топеше и навсякъде се ръсеха малки, блещукащи капчици. Те падаха по свежата зелена трева, чиито стръкчета се подаваха изпод тук-таме останалата снежна покривка. Небето бе синьо, необятно. Отправиш ли поглед нагоре, ще видиш полета на волните птици. Как те се изтрелват нагоре, огласяйки околността с песента си. Как разперват крилете си, оставяйки се на вятъра да ги поеме в прегръдките си.
Тя беше там. Като фея, съхраняваща в себе си цялата хубост и нежност от света. Босите й крачета стъпваха леко, плахо, без да издадат и звук. Очите й, тези полу-угаснали звезди, в които прозираше лека носталгия, шареха с детска наивност наоколо. Дългата й коса потрепваше при всяко движение. Едва забележима усмивка плъзна по устните й. Да, сърцето й копнееше за спокойствието, което бе изчезнало с годините. Беше уморена от всичко преживяно. Искаше й се да забрави, да пусне миналото завинаги, да усети топлината на сегашния миг. Двайсетгодишната девойка сведе поглед към шепите си. В тях лежеше най-прекрасният вишнев цвят, който Сакура някога бе виждала. Лекият розов оттенък, наподобяващ самия изгрев, перфектното очертание на малките листенца, уханието, омайващо със своята неповторимост... Всяка частичка от него създаваше съвършенството.
„Но колкото и да търся... не намирам съвършеното в моя живот.”
Момичето въздъхна и спря. Повдигна бавно ръката си и прокара пръсти по шията си. Там имаше белег. Сакура затвори очи и, когато ги отвори отново, те бяха пълни със сълзи. В съзнанието й проблясна спомен. И макар да бяха минали три години оттогава, тя помнеше всеки малък детайл....Случилото се я преследваше, караше я да се буди през нощта, усещайки свитото си разбитото сърце. Станалото заличаваше усмивката й, убиваше смеха й...
Този, кого тя обичаше повече от всеки друг... Този, за когото бе рискувала живота си.. Този, когото умоляваше да не си тръгва...
„Приближи се към мен...”
Девойката потрепери.
„Извади меча си с очи, впити в моите, карайки ме да притая дъх, очаквайки смъртта...”
Сакура сведе поглед, вглеждайки се в ръцете си.
„Сграбчи грубо китките ми и допря студения метал в шията ми...”
По страните й се търкулнаха горещите сълзи.
„Усетих болката на предателството. Остра, режеща, непоносима... Кръвта ми започна да се стича надолу, а аз продължавах да го гледам...Това лице, тези очи и този глас... Толкова отчужден, така безчувствен...”
- Сакура... – Девойката трепна. По цялото й тяло преминаха хладни тръпки. Красивите й очи продължаваха да гледат надолу, а от тях една по една се да се отронват капчиците тъга. Тя не се обърна. А искаше ли?
„Този път не си сън... Нали, Саске..?”
Дъхът й спря, когато ръката му докосна рамото й. И след секунда, той бе пред нея. Нейната първа и последна любов. Саске забеляза как момичето пред него трепери като лист. Дали бе от студ? Не... Главата й бе сведена надолу, а прекрасната й коса падаше върху пребледнялото й лице. Младежът повдигна леко брадичката й и погледите им се засякоха. За пръв път от 3 години. Сакура не издържа на допира му и го отблъсна , пристъпвайки назад.
- Ако си дошъл да ме убиеш, направи го още сега... – отрони тя тихо. Не последва отговор. Учиха просто се приближи до нея. Девойката понечи да се дръпне отново, но той не й позволи, хващайки здраво ръката й.
- Къде те нараних, Сакура.... – Гърбът й опря в едно от дърветата. Нямаше накъде да избяга.... Сакура гледаше уплашено мъжът пред себе си, когато той се доближи още повече, а тъмните му очи не изпускаха нейните нито за секунда.
- Дали не беше тук...? - Тя усети горещият му дъх върху челото си. Девойката трепна, щом почувства целувката му. За нейно очудване не беше студена... Не, беше гореща...
- Или тук? – прошепна Саске, след което целуна вратлето й, а момичето затвори очи при допира на устните му. Още няколко сълзи се търкулнаха надолу, оставяйки мокри следи след себе си. Тя не разбираше... Не разбираше защо той си играеше с нея по такъв брутален начин...
- Кажи ми, Сакура, къде те нараних... – повтори младежът, вглеждайки се в устните й. Не бе виждал усмивка да се появява там от години... Сакура повдигна плавно ръката си и я постави на сърцето си.
- Тук... – отвърна. – Нарани ме точно тук... и все още ме боли... - Когато най-после отвори очите си, осъзна, че е сама.
- Нима това е единственото, което можеш? Да си тръгнеш...?


Малко по-далече две кърваво червени очи, в които имаше 3, завъртащи се черни точки, се превърнаха отново в черни. Саске отново сложи качулката на главата си. Наблюдавайки бившата си съотборничка, устните му се извиха в лека усмивка, след което младежът изчезна...
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Sharingan - one-shoot

Писане by Butterfly on Нед Фев 05, 2012 12:24 am





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 496
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите