Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week


Излъжи ме, моля те

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Излъжи ме, моля те

Писане by valencety on Пет Апр 13, 2012 2:45 pm

Фика не е кой знае какво , но все пак мисля , че не пиша чак толкова зле...

Предлог:

-Никога не искам да се боря като нея-чувах нежният и глас съвсем тихо , сякаш беше на метри от мен, но усещах сълзите и, да мокрят лицето ми. Чувствах леко къдравите кафяви коси да гъделичкат плътта ми.Виждах болката в очите, тези тъмно кафяви нейни очи, а моите очи бяха затворени .Студени вълни на болка, отново заляха цялото ми тяло .Сякаш умирах.
Но нека започна от самото начало на историята.

Глава 1

Бях тръгнала отново на там.Гледах безжизнено, както винаги. Черно кафявите ми коси бяха разрошени, но не прекалено, дънките ми бяха скъсани на коленете, единствено черната ми блузка беше нито скъсана , нито раздърпана.А защо бях така? Ами по простата причина , че скочих от един парапет, не много висок, но аз съм си непохватна.
Не вървях дълго и стигнах до ‘нашето’ място , там се събирахме всички от групата ‘Ангели от ада’, не мислете, че сме някакви хипари или нещо подобно, просто името ни харесва.Все още никой не бе дошъл и реших да послушам музика.Вече слушах пета песен, а нямаше никого.И в този славен миг вратата се отвори… и влезе някаква стара жена.След нея влязоха те.Ник беше най-отпред и масивното му тяло закриваше останалите двама.Ризата му беше, леко разкопчана, панталоните му небрежно смъкнати, устните леко разтворени , а очите му очите му шареха безсрамно навсякъде . Беше сладък, но пък за сметка на това беше адски груб.Зад него Кая и Тайлър стояха мирно.Кая беше тъмнокоса със леко начупена коса стигаща до средата на гърба и , имаше и адски тъмни очи , висока , стройна с красиви черти.А Тайлър, ами той беше слаб, но не прекалено, косата му стигаше до врата и беше на етажи , имаше красиви лешникови очи и остро лице, беше красив младеж.
-Здрасти Лин-поздрави ме Кая учтиво , усмихвайки се лъчезарно , момчетата само ми кимнаха сковано и продължиха да се оглеждат наоколо , нещо не беше наред… Обърнах се настрани и погледнах към ъглите на правоъгълната стая.Почти не можеше да се различи момичешката сянка, защото стаята не беше осветлена, но въпреки това я забелязах.Да наистина беше момиче, но имаше и още нещо…нож. Ник беше с лице към мен и момичето се възползва от това, опитвайки се да го нападне в гръб.Чух се да казвам:
-Залегни-след това се засилих скочих и изритах момичето право в корема.Тя падна на земята, но усетих нож забит в рамото ми . Обърнах се и видях Ник да се бори с някакво момче.Нямаше нож, защото явно ножът му бе този забит в рамото ми .Завъртях се на пети и усетих удар, паднах, станах и видях момче с черна коса и зелени очи.Познавах това момче, някога бяхме съученици, но това беше отдавна, шепнеше един глас.Момчето ми се усмихна , някак странно, сякаш казваше съжалявам.Не разбрах този поглед , но не ми остана много време да мисля , защото видях как момчето пада на колене, а след секунда вече беше целият на пода.Кая беше забила ноктите си във врата му, явно беше уцелила сънната артерия, но той беше все още жив. ‘ Издръжлив е’ помислих си усмихвайки се леко.Отново се огледах .Ник вече беше повалил онова русо момче с което се биеше, а Тайлър отдавна беше победил врага си.
Рамото ме болеше, трябваше да се превърже , но първо исках да узная какво се е случило и защо тези ни нападнаха.Може би всички искахме да знаем, освен Ник , той вече беше наясно с всичко това. Той сякаш прочете мислите ми и тихо каза:
-Това са банда , с която имах работа преди време, нападнаха ни, за да ми дадат урок.-той явно не беше забелязал ръката ми до сега и погледна леко в страни , за да прикрие срама си.След като му мина се обърна отново към мен и проговори тихо- Отиваме към болницата след това ще останеш в нас няколко дни както и вие.Трябва да сме близо един до друг , защото ако сме далеч ще ни нападнат по отделно и ще сме лесна мишена.
Всички се съгласиха без мен, не можех да им помогна ако онези пак ни нападнат, щях само да им се пречкам. Ние не се занимавахме с такива неща, понякога се дуелирахме за забавление , но рядко се случваше да ни нападнат.Ние бяхме прост четирима обикновени двадесет годишни( е колкото може да сме обикновени в днешни дни) , които не целяха нищо друго освен да се забавляват. Познавах се с тези хора от както бях безпаметно дете. Обичах ги, някои повече от колкото трябваше .Бих убила заради тях.
Пътувахме към най- близката болница, вече бях изгубила много кръв и ми се виеше свят, но никой не трябваше да разбира.Жалко, че не бях добра лъжкиня, а и в този момент, не можех да излъжа.Можех единствено да се оправдая с това , че Тайлър караше със 120-130 километра.След около 5 минути размисли от моя страна, бяхме на паркинга на болницата.Лекарите веднага ме приеха в спешното, защото съм изгубила много кръв и трябва да извадят, зашият и превържат раната.Биха ми упойка и от там на татък всичко ми е като в петно.
След 4 часа мотаене от един кабинет в друг ме изписаха казвайки на Ник, как да сменя бинтовете и с какво да ме маже. Изписаха ми и някакви хапчета, навярно болкоуспокояващи . Но мен това не ме интересуваше особено , по скоро защо обясняваха на него , а не на Кая.Оставаше да се окаже че той е тайна медицинска сестра и трябваше да ми предпишат нещо и против неудържим смях…. Но не оказа се , че е работил като масажист миналото лято докато беше във Италия. ‘Аз защо не знам?’ , този въпрос ми се въртеше в главата през цялото време докато пътувахме към къщата му.И той нали е четец на мисли ми отговори съвсем спокойно :
-Лин ти сега ме използваш като възглавничка , когато ти се спи , а ако ти бях казал, че съм работил като масажист , щях да ти стана слуга…-в думите му имаше голяма доза истина и това ме разсмя.Показах любимата си детска усмивка и се закикотих леко . Този човек ме влудяваше.Просто беше нежен и груб, сериозен и забавен.Беше кавалер, но не и дженталмен .
avatar
valencety
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : nqkude
Рожден ден : 14.08.1994
Години : 23
Мнения : 17
Дата на рег. : 25.05.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Излъжи ме, моля те

Писане by liuba4e on Пет Апр 13, 2012 9:12 pm



Let all the heat pour down
I’m good as long as he’s around
He let’s me wear the crown
I do my best to make him proud
Now all my super ladies
I got my baby
If you got your baby, baby
[/center][img]
avatar
liuba4e
Състезател
Състезател

Female
От : Страната на Мухъла!
Рожден ден : 04.09.1993
Години : 23
Мнения : 1230
Дата на рег. : 05.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: ,,Naruto'' , ,,Samurai 7'' ;

Върнете се в началото Go down

blue Re: Излъжи ме, моля те

Писане by valencety on Съб Апр 14, 2012 12:27 pm

Бяхме почти пред дома на Ник, който същност представляваше луксозен апартамент с шест стаи , две от които бяха за гости.В хола имаше голяма плазма и луксозен диван с две меки столчета около него.Малко по настрани имаше и бюро , върху което имаше преносим компютър .Имаше две врати една върху лявата стена, която водеше към спалните и банята , другата врата беше върху дясната стена .Зад нея имаше дълъг коридор водещ до кухнята и трапезарията. Бях идвала на това място стотици , не хиляди пъти , но никога преди не се чувствах толкова спокойна тук, както вкъщи.Вкъщи, спомних си как когато бяхме малки седяхме в дома ми и гледахме филми.Лежахме четиримата на леглото…Усмихнах се при спомена, което май учуди приятелите ми , защото ме гледаха се едно съм им изсипала ледено студена вода в врата. Това ме разсмя, а те…Само да ги бяхте видели . Липсваха ми тези дни, когато се смеехме така .Сега единствено се усмихвахме леко и продължавахме да гледаме безизразно , студено.Тайлър разцепи смеха ми, моят сладък смях:
-А, къде ще спим, имам предвид има само две стаи за гости???-Тайлър не беше най-умния , но сега беше прав, много прав, затова нали съм си нахална и аз се включих към ‘разпита’:
-Да къде ще спим…-и тогава ми хрумна идея-ако искате а мога да си тръгна, тъкмо няма да има такъв проблем.-ол, май това не беше добра идея да го казвам, защото Ник ме изгледа страшно , да този човек наистина умее да бъде страшен, бележка ‘Не спори с Ник, защото ще те изяде с парцалите ‘..
И тогава Ник се сети да отговори:
-Ти- посочи ме и пак изпитах страх, но го погледнах студено-ще спиш на земята…- той базика ли ме????А не аз си тръгвам , тръгнах към вратата бутайки го лек , но той нали е гаден и ме хвана за болната ръка казвайки-базикам се , ще спиш при мен…
‘О, господи , защо не ме застреляш’ до рева ми се , но тай не ме пускаше да изляза , а доколкото го познавах , нямаше и намерение да ме пуска.Той беше по-силен, по-бърз , но аз бях по хитра, и какво от това.Примирих се със злата си участ.
Седнах на дивана и се отпуснах , опитвайки се да забравя малко за ‘това’, но изключвайки го от мислите усетих ужасната болка в рамото си, при което изпищях тихо от болка, този писък накара Кая да се втурне към мен.С нея можехме да се разбираме и без думи, тя беше толкова истинска и красива.Познавахме се от както бях на девет години, забравих да ви кажа тя е по малка от мен с една година и от Тайлър също, Ник е с една година по голям от мен и Тайлър. Но това сега не е от значение , Кая сякаш казваше ‘ О, боже!Добре ли си ?’.Аз и кимнах , но това беше лъжа и всички го знаехме.Кая почна да ме масажира за да облекчи малко зверската болка , но нея я биваше повече в неща , като оправяне , мода , готвене , тя щеше да бъде страхотна жена.Ник веднага усети какво си мислех и дойде до мен , хващайки косата ми нежно и отдръпвайки я настрани.Това откри окървавения бинт.Лекарите ни предупредиха за това, че може да има кръв по бинта и ни увериха , че не е страшно.Ник почна нежно да ме масажира, наистина беше добър и вечерта щях да го използвам за възглавничка. Много пъти като малки сме спали така, ние сме просто приятели, спала съм и с Тайлър така.Спомням си един път когато спахме четиримата.Аз бях единствената, която падна от леглото , а те си спаха сладко , сладко.Злодеййй!! Имахме толкова много спомени заедно, и се познавахме вече от…много години.Почти цял живот.Масажа беше толкова приятен, че се унесох в сладък сън и сънувах маймуни и едно ниско грозно човече , нарекох го Митко…Усетих че някой ме вдига от дивана и ме носи към едно меко легло.Нямах против, тъй като бях много изморена.След ..не знам колко време усетих някой да си ляга до мен.Аз веднага си казах ‘Я ето възглавничка ‘ и си легнах отгоре на нещото.Беше удобно , но и малко твърдо.Е, не може всичко да е перфектно.
Помня , че се събудих към три през нощта .Ник беше станал.От коридора се чуваха шумове.Излязох и се огледах за някой, който може да ме удари.И удара не закъсня , но аз успях да го блокирам с здравата си дясна рака .След няколко секунди размисъл ритнах нападателя си право в корема, от което той се сви.Огледах се за останалите , видях момичето което днес се опита да нападне Ник в гръб.Явно не и беше достатъчно. Но имаше нещо в нея.Нещо странно познато.Спомени от детството нахлуха отново в главата ми.Познавах това момиче, като много малки бяхме приятелки.Тя ме унижи и аз и го върнах….Гнева ми нарасна при тези спомени.Много мразех това момиче…Нещо отново не беше наред.Огледах се за Тай той беше повален на земята и не мърдаше . Едно момиче беше надвесено с нож към него.Замислих се , какво ли ще стане ако я ритна отзад .Но това щеше да е много лоша идея, защото можеше да нарани тъмнокосото момче лежащо под нея.Реших да я ударя с ритник в корема и да отнема ножа и , докато се свестява от удара.Познавах и нея от детството си и не ми беше никак жал.Даже го направих с удоволствие. Всичко мина точно както го бях планирала, даже по добре.Единственото лошо нещо беше , че Тай е в безсъзнание.Реших да се огледам отново, ако има някой, на когото да помогна , но такъв нямаше .Всички се бяха справили с противниците си.
Веднага изтичах при Ник и му се развиках , той е знаел , че ще бъдем нападнати.Бях бясна , трябваше да знаем за всичко това , но по интересно ми беше какво толкова е направил , че да ни преследват.Той отново прочете мислите ми и проговори мрачно :
-Излизах с тяхната примадона няколко седмици , но тя се оказа отвратителна и я зарязах..-млъкна, знаеше много добре , че това не ни учудва и знаем как я е зарязал, но реши да продължи-по най- гадния начин.
Кая го гледаше изпитателно, беше му ядосана.Реши да ни остави да оправим само двамата този проблем и веднага изтича при Тай.Вдигна главата му и я постави на коленете си .Буйната и коса докосваше кожата му, най –вероятно го гъделичкаше, защото тай веднага се съвзе .Погледна я учудено , но това не му попречи да я прегърне. Тази прегръдка беше адски нежна, детска , беше напълно невинна и приятелска прегръдка.Той продума:
-Благодаря-каза и го тихо, но аз успях да го чуя.След това се обърна към мен и ми кимна в знак на благодарност, тъй като знаеше кой го е спасил.Най –вероятно е бил в съзнание когато изритах онова момиче. Ние изнесохме телата от апартамента.Нямаше да се върнат поне не днес.
Всички отново отидохме по стаите си.Аз и Ник се запътихме мълчаливо към стаята , на нито един от нас не ни се говореше в момента.Той легна пръв, но този път , аз бе го използвах за възглавничка, щеше да е нагло от моя страна, а и трябваше да помисля малко преди да заспя…Замислих се, защо той не ми беше казал за нея, най- вероятно не беше казал и на Тайлър.Но по интересния въпрос беше защо изобщо е бил с нея.Не е защото я харесва, това е ясно:
-Исках да разбера повече за тяхната група..-чух го да казва тих, отново ми чете мислите.Понякога си мисля, че е екстасентз , но истинската причина, е че ме познава като петте си пръста.Аз нямаше да го използвам за възглавничка, но той явно не ме на същото мнение , защото се излегна върху мен най-нахално и затвори очи готов да заспи.Явно така се чувства той като го ‘ използвам’.Е , да но аз не тежа толкова много, в него има само мускули , но не прекалено.Изглежда много добре.
Унесох се в сладък сън, но този път не помня да съм сънувала нещо.Просто спя , усещайки ръката на тъмнокосия на кръста си.
Станах късно на другата сутрин, всички явно бяха станали, но в къщата нямаше никого. Явно пак са ме изоставили , но пък може и да са разбрали, че само ще им преча.Повъртях се малко в стаята и забелязах , че тук имаше негови снимки със семейството , както и четири снимки със мен, Кая и Тай.На снимката три от снимките беше с по един от нас, а на четвъртата бяхме всички.Аз , Кая и Тай също имахме такива снимки.Абсолютно същите снимки…След около десет минути въртене из стая му реших да тръгна към апартамента , в който живеехме с Кая .Той не беше толкова луксозен , но малко апартаменти можеха да се мерят с този.Нашият апартамент беше с пет стаи.В началото имаше малък коридор , който се разделяше на три части.Главната стая беше холът , в който имаше тридесет и две инчова плазма , малка масичка за кафе, диван, и два висящи от тавана стола.Имаше също и масичка на която стоеше общият компютър. След Хола отново имаше коридор , който водеше до трапезарията, в която имаше кухненски бокс и две стаи за гости.Моята стая и беше точно до хола , а тази на приятелката ми от другата страна.В стаите имаше по един лаптоп.
Тъкмо се бях приготвила да тръгвам, когато вратата се отвори и от влязоха тримата ‘глупаци’.Отново бяха в същият ред , както когато дойдоха вчера на ‘нашето’ място, което същност беше изоставена къща , но беше добре поддържана преди.Приятелите ми ме изгледаха въпросително.Тай и Ник ме хванаха за двете ръце и буквално ме занесоха да седна на дивана, при което такива епитети ми минаха през красивата , но не много пълна глава.
avatar
valencety
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : nqkude
Рожден ден : 14.08.1994
Години : 23
Мнения : 17
Дата на рег. : 25.05.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Излъжи ме, моля те

Писане by liuba4e on Нед Апр 15, 2012 10:10 pm



Let all the heat pour down
I’m good as long as he’s around
He let’s me wear the crown
I do my best to make him proud
Now all my super ladies
I got my baby
If you got your baby, baby
[/center][img]
avatar
liuba4e
Състезател
Състезател

Female
От : Страната на Мухъла!
Рожден ден : 04.09.1993
Години : 23
Мнения : 1230
Дата на рег. : 05.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: ,,Naruto'' , ,,Samurai 7'' ;

Върнете се в началото Go down

blue Re: Излъжи ме, моля те

Писане by valencety on Пон Апр 16, 2012 12:57 pm

Те бяха отишли до апартамента ми, за да вземат дрехи за мен и Кая.Мисълта, че трябва да остана цяла седмица тук не ми харесваше особено , но не бях в позиция, в която мога да споря. Щяхме да излезем следобед да се поразходим около плажната ивица.Мислехме да вечеряме навън и след това да се върнем отново в апартамента да гледаме филм .Да играем на някакви детски игри и да си легенем.Може да не ми харесваше да оставам тук, но наистина щеше да е забавно , жалко че беше едва обяд.Е имаше и добра страна , от часа, защото можех да вляза да се изкъпя, но преди това трябваше да сменим бинта с такъв, който може да се мокри…Кая ми помогна да сваля блузата си , а след това смени и бинта.Стаята беше точно до банята.Когато влязох в банята, не можех да не забележа , че е много луксозна, както целият апартамент. От другата страна на вратата се чуваше смеха на Кая и писъците на Тай , който тя гъделичкаше.Ник се присмиваше на двамата борещи се младежи.От кога не съм ги чувала да се смеят така.Отговора дойде веднага в главата ми.Жалко , че той беше ‘От много време’. Продължих с къпането , мислейки си за продължението на деня.След това излязох от банята с хавлиена кърпа…видях Кая върху Тай налагайки го с един чехъл , а той я гъделичкаше.Бяха интересна гледка.Той почна да я гъделичка по слабото място.Беше забавно, особено като ги гледаш.Дори Ник се смееше с глас.Наистина много отдавна се бяха смеели така.Не знам защо но тази гледка ме натъжи.Побързах да вляза в стаята…Избрах да облека червена туника , а от долу черен клин до коленете. Изсуших дългата си коса и я вързах на кок, оставих единствено два-три кичура, които да закриват малко лицето ми.След около половин час мотаене в стаята излязох готова . Вече беше почти четири, всички бяха готови и изглеждаха много добре.Ник беше с разкопчана риза и смъкнати дънки. Кая изглеждаше невероятно с черният си потник от коприна и също толкова черната си пола.Беше изправила косата си и я беше пригладила назад.Откъде беше намерила преса , не знам.А Тай ами той беше оставил косата си разрошена , много му отиваше.Беше със зелена фланелка и черни дънки.Беше наметнал през рамо и едно черно кожено яке, което не мисля че ще му трябва тъй като е август и вечерите са топли.
Както бяхме планирали , отидохме към брега на плажа , за да се поразходим.Обичах да се разхождам по плажа, а и вече нямаше много хора, всъщност , на този плаж никога нямаше много хора.Имаше само скали , подводни и такива които бяха над брега.И четиримата знаехме на къде сме тръгнали.Ходехме към километър и стигнахме избраното от нас място.То беше обградено от скали, откъснато от морето, няколко сантиметра пясък делеше това басейнче от литрите вода на морето.Приличаше на оазис, беше екзотично , но две големи черни птици загрозяваха гледката. Още по странното беше , че бяха с парашути.Е това не бяха точно птици, но оставаха черни петна.Приятелите ми проследиха замисленият ми поглед и също забелязаха парашутистите.Беше адски глупаво да скачаш от самолет над морето, но явно всичко беше преценено добре.След няколко скучни минути ‘птиците’ кацнаха на метри от нас , а парашутите паднаха върху тях.На нас ни стана смешно и вместо да помогнем на горките хора изпаднахме в неудържим смях.След много време смях и въргаляне в пясъка, ние леко се поуспокоихме и забелязахме , вече оправилите се хора.Те всъщност бяха мъж и жена.По скоро момиче и момче.Изглеждаха на не повече от двадесет и три-четири години.Момчето беше с светло-кестенява коса и хубаво стегнато тяло.Имаше плочки , които си личаха през прилепналия костюм.Имаше готини черти, но изглеждаше прекалено мил, невинен .Лицето му беше като на дете.Имаше тъмнокафяви очи и много къс бретон. А момичето, ами тя също беше с кафява коса , но повече отиваше към русо.Имаше рунтави бузки и стегнато тяло.Очите и бяха проницателни.Тя не приличаше на момчето до нея.Тя беше плашеща, но някак и лигава.Имаше правилен нос и дълги мигли, под които се криеха проницателни очи.Няколко мига се гледахме втренчено, изучавайки отсрещната група.Сигурно изглеждахме много смешни отстрани. И тогава ‘магията’ свърши .Двамата чудаци извадиха някакви документи, които аз лесно познах , върху тях имаше и значки.Полицай!Интересно , какво правеха в това забравено градче от бога, а още по малко на това място.И защо скачаха от самолет, а не идваха като нормалните хора!!!Полицията винаги ще си остане загадка за мен.Както си мислех сладко сладки някакъв глас ме прекъсна с думите :
-Както вече ви е ясно сме полицай и сме тук , заради пратки с оръжия.Незаконни оръжия.-каза го съвсем просто, но според мен не трябваше да го споделя с нас, нали сме цивилни.-Знаем , че не сте най обикновени младежи.Имаме записи.Групата, с която се бихте е тази поръчала оръжията.-Ама този наистина знаеше много за нас…Е сега ще ни арестуват ли или какво ?
Тръгнах да вървя право към момчето гледайки го студено.След това го подминах като пътен знак.Това означаваше да ме последва.Тук не беше безопасно.Мислех да ги заведа в някой бар.В бара на Дейв.Това е бар, в който не се допускат групи като онази.Не беше много луксозен, но не беше и някоя дупка. Беше място, където да отидеш да пийнеш по бира със приятели.Не беше далеч от плажа, за това не вървяхме дълго.Когато влязохме Дейв ме поздрави с прегръдка и няколко забавни шеги за рамото, след което ни настани в една задна стаичка .Донесе на всички по бира и кола .Знаеше , че ние обичахме тази комбинация.Не мислех да се бавя много с тези полицайчета, затова почнах направо:
-Какво искате от нас ?-въпросът беше директен и очаквах такъв отговор, който не закъсня особено:
-Искаме помощ.-това беше по добре от колкото арест, така че му кимнах да продължи:-Аз съм Алекс , а това е сътрудничката ми Сандра.Знаехме че скока ще привлече вниманието ви .Използвахме го за да се запознаем.Отседнали сме в хотел , близо до апартамента на Ник Келър. Това ако не се лъжа си ти.-Момчето посочи стоящото зад мен същество с показалец и се усмихна дружелюбно.
На Ник не му се нравеше идеята да работи с полицията, но знаеше , че това ще му е от полза затова само кимна.На лицето му се беше появила малка загадъчна усмивка . Неговата любима усмивка.Момичето до Алекс стоеше мълчаливо.Беше се замислила и гледаше в една точка като хипнотизирана.Но когато се усети , че я гледам веднага отклони погледа си към мен.Изглеждаше приятна, макар и малко плашеща.Беше красива, това не можеше да се отрече.Имаше малък белег на бузта.Чудех се от какво ли е. Може би от някоя акция , а може би просто е паднала.Усмихваше се мило , но никога не бих искала да я ядосам.Но това явно щеше да стане скоро, каквато съм си аз.
Явно щяхме да прекараме вечерта тук , опознавайки се с новите двама членове на екипа.Те имаха доста интересни истории .Макар млади , бяха преживяли доста.Обсъждахме също и няколко незначителни подробност около плана срещу ‘Примадоните’.Макар и примадони не трябваше да ги подценяваме.Тихите води са най- дълбоки.Чух и Сандра да говори, всъщност беше разговорлива и забавна.Наистина я харесвах.Кая, която рядко говореше с полицай, сега също се включи към разговора. Тайлър веднага се сприятели с младежа.Ник все още имаше известни притеснения. Имаше право да ги има.Се пак ние бяхме много близки и не знам дали някой би приел да загуби един от четиримата.Просто помежду си ние бяхме някак си свързани.Но не бяхме единствени.Алекс и Сандра също изглеждаха добри приятели. Може би живота ги бе накарал да се подкрепят един друг.Това може би беше истината .Смисъла на приятелството, смисъла на хората, на човечеството .Да се ПОДКРЕПЯМЕ!!!
След дългите разкази и периода на опознаване , ние решихме да тръгнем към ресторанта, в който бяхме направили резервация.Вече беше към девет часа, бяхме се забавили малко.Ресторантът , също не беше много далеч от плажа, а и от бара на Дейв.След няма десет минути аз, Ник ,Кая и Тайлър бяхме в заведението и се настанявахме.То беше луксозно.С пет маси , два огромни телевизора и малко барче.Имаше и три-четири сепарета за ВИП гости.Атмосферата беше доста приятна, отпускаща.Тайлър и Кая вече си бяха поръчали, оставахме само аз и Ник. Той си поръча, някаква пържола, а аз спагети болунезе. Ник и Тайлър се впуснаха е оживен разговор за мотори , а аз и Кая си говорехме за полицаите, след това прехвърлихме на тема „Сладури’.И докато си говорихме за това един сладур мина покрай нашата маса с палав поглед.Това ме разсмя, но явно само мен, защото Ник и Тай му хвърлиха заплашителни погледи, а Кая само леко му се усмихна.Момчетата явно не харесаха погледа на младежа , защото бяха в бойна позиция.На мен отново ми стана смешно и не успях да се удържа да не се разсмея, Кая също не успя да не се разкикоти, по скоро да не се разхили.Момчетата ни гледах се едно бяхме извънземни.Аз гушнах Ник в знак да не ме гледа така .Той се усмихна и също ме прегърна.Кая се сгуши в Тайлър , а и прати, такава красива усмивка .Чувствах се страхотно. Сякаш живота беше цветен , хубав, сякаш проблемите не съществуваха. Това беше от онези незабравими моменти с приятели, въпреки , че никога няма да забравя и един момент с тези хора.Една мисъл изникна в главата ми и аз побързах да я споделя с тях:
-За бога , обичам ви!!!!-това не ги изненада , бяха свикнали с моята спонтанност , но това беше цялата истина.Обичах ги!Те бяха просто моите приятели , никога не бих искала да ги изгубя, но само времето ще покаже, какво ще се случи.
Вечерта продължи, както бяхме планирали.Отидохме в къщи.По скоро в апартамента на Ник.Направихме си пуканки , извадихме бира и кола и почнахме да гледаме филмът ‘Drag me to hell’, беше адски гнусен , за това аз се крих зад Ник, той ме бъзикаше и ме държеше за рака.По скоро се опитваше да изпробва колко е здрава.Тай и Кая пък се биеха с пуканки и се наливаха с бира и кола.Даже май ги смесиха.Тай вече беше победил в наливането, но Кая го водеше със значителна преднина в целенето със пуканки.ИИИ право в десетката , кая беше уцелила Тай точно в средата на челото.Той се беше строполил на земята правейки се на умрял.Имаше план, да я нападне, когато тя се приближеше да види какво му е.И тя се върза в капана , тъмнокосото момче лежеше паднал на пода вече десет минути.Беше със затворени очи, но усещаше кой беше над него, ако аз се наведях над него, той щеше да усети, бретона ми и нямаше да действа. Но Кая, тя нямаше бретона, а и косата и не беше вързана на опашка.Тя знаеше , че това е капан, но след десет минути лежене на пода , тя имаше коле*ание.Започна да лази бавно към него, беше предпазлива, но не достатъчно.Той беше бърз, много бърз.Тя се приближи достатъчно , за да може да се наведе над него.Точно в този миг той отвори бързо очи.Беше зловещо.Дръпна я и се изправи , така че тя да е под него.Почна да я гъделичка, а тя се заливаше от смях.Усетих нечии ръце на корема ми.Знаех какво следва, за това изпищях.А след това Ник почна да ме гъделичка безмилостно , той нямаше гъдел , за това трябваше да измисля нещо друго.Бях малко заета да се хиля и не можех да мисля.Погледнах към Кая .Тя се бореше с всички сили, да накара момчето да стане от нея и да спре да я гъделичка, личеше си че не може да си поеме дъх…Аз измислих нещо, докато гледах, Кая.Ник нямаше гъдел, но щеше да спре , ако мислеше , че ме боли рамото.Извиках от болка и той спря мигновено.Погледна ме разтревожено и ми помогна да стана.Точно това чаках.Хвърлих му се на врата.Не бях бърза като Тай, но жертвата ми нямаше да ме изпусне.Явно силата с която се метнах върху него беше много силна, защото и двамата се строполихме на пода.Той беше учуден от това мое действие.Точно това и очаквах, аз се настаних удобно върху него и започнах да се смея надменно.Но това не продължи за дълго, защото той е господин мускул и ме дигна с лекота .След това ме пусна да падна на пода по дупе и да се натъртя.Кая още не се беше освободила от хватката , на ‘злодея’.Аз се реших и тръгнах към тях , за да помогна на приятелката си.Но нечия ръка ме хвана за крака.Чух някой да казва с забавен тон:
-Още не сме свършили , Лин!-това си беше чиста заповед или поне на мен така ми прозвуча.Аз се опитах да се измъкна от здравата хватка на похитителя ми , но без успех. Единственото нещо , което успях да направя , е да хвана ръката , на приятелката си.Щях да използвам това, че момчето ще ме влачи за да я измъкна от хватката на злодея, който я гъделичкаше.Тя имаше здрава хватка , за това и прошепнах :
-Дръж се , слънце!-щях да я измъкна , защото виждах , че вече , наистина не може да си поеме дъх.Ник ме влачеше безмилостно по пода, навярно към дивана.Планът ми за спасяването на Кая се оказа ефикасен и след, няма пет минути вече тя беше свободна.И си поемаше тежко дъх.Тай беше изморен и не можеше да я хване отново.А аз …ами аз гледах, като уплашен заек.В очите ми горяха победоносни пламъчета.Бях успяла да помогна на Кая.Ник явно също беше изморен, за това легна на пода с ръце зад главата. Беше доволен, ох как ми се искаше да му махна тази мазна усмивка от лицето, но като се замисля и аз бях изморена.Облегнах се на дивана , за да се отпусна малко. Всички бяхме изморени и това бе ясно.Войната свърши за днес.И тъкмо решихме да се отдадем на малко почива, ядейки шоколада и пийвайки портокалов сок , на звънец се звънна . Кой пък беше сега ?Все пак беше към дванадесет часа.Аз явно трябваше да отида да проверя, кой беше досадникът.Отворих врата , без дори да поглеждам през шпионката. Беше Алекс , той бе с някаква смешна пижама.Никога не съм виждала мъж с пижама. В смисъл имам брат, но той спеше по гащи.Стана ми смешно , когато видях, картинката , върху пижамата, която между другото беше на някакви пистолети и полицейски значки.Този човек много си обича работата явно.Бях забравила за присъствието му и се бях втренчила в пижамата му.Но той започна да говори сънливо:
-Ъм..дойдох да помоля за малко по тихо..но явно вие живеете в този апартамент..е аз съм от другата страна..Ще се видим утре.-Каза го леко сънливо и объркано.Явно бяхме лоши съседи, особено вечер.Аз му кимнах и му затворих вратата под носа.Върнах се в хола и забелязах , че всички са почти заспали.Навярно бяха много изморени,Казах има да си лягат и те ме послушаха.Аз останах , да пооправя малко тази бъркотия.Изчистих пуканките и измих чините.Когато приключих вече беше към един часа,Реших да си легна .Отправих се към стаята и влязох на пръсти, но нямаше смисъл.Ник беше буден и лежеше на една страна.Погледнах го мълчаливо , а той ме погледна с укор, сякаш казваше, знам защо беше този поглед.Той не мислеше, че трябва да седя до толкова късно , за да оправям.Усмихнах му се леко и отидох да се преоблека.Когато се върнах той беше почти заспал.Легнах си до него и заспах спокойно.Чувствах се в безопасност.

На следващата сутрин, когато станах..по скоро на следващия обед , когато станах , всички още спяха.Аз се измъкнах, тайно от стаята и отидох да направя закуска.Най вероятно когато станат ще са гладни.Но какво да им сготвя?Не, знаех много добре как се готви, за това реших да направя нещо по просто като пица.Заех се с правенето на следобедната закуска.Първо изкопах тава от един шкаф , а след това отворих , хладилника.Направих пицата и я сложих да се пече.След около половин час приятелите ми станаха. И както предположих бяха гладни.Заобичаха ме , когато им поставих пицата. Аз също хапнах, но не бях много гладна.Към шест трябваше да се видим с полицаите.Те искаха да ни снабдят с оръжия.Жалко , че не знаеха, че аз и Ник имахме два склада с оръжия.Бяха законни , тъй като ние търгувахме с тяс.Се пак парите не растат по дърветата.Аз имах разрешени за притежание на лично огнестрелно оръжие.Имах такова в къщи .Навярно и Ник имаше пистолет у дома , тъй като и той има същото разрешение.Аз стрелях много точно.Рядко пропусках целта.Бях тренирала няколко години стрелба.Ник си беше точен по природа.Доколкото знам Кая и Тай могат да стрелят.Кая е по добра в ръкопашният бой , а Тайлър, ами той може от всичко в умерени количества.Тай и Кая се занимаваха с ядрени горива и оръжия.И те имах два склада, огромни складове.Там имаше хиляди оръжия и бутилки с ядрено гориво в тях.
В този миг чухме вратата да се отваря и отидохме да проверим, беше Алекс.Очаквах Сандра да бъде зад него, но беше сам.Знаехме, че ще дойде, но не очаквахме да е толкова рано.Поканихме го да влезе.Кая му сервира пица и той не отказа да похапне.Аз минах на въпроса:
-Къде е Сандра?-всички се питахме това, а той не беше изненадан от въпроса и бързо отговори:
-Гони бабички-засмя се лекичко и продължи спокойно.-Бабите са взели триста хиляди евро от една банка.-Той отново се разсмя, ние вече се хилехме без спирка, но аз се сетих за размислите си по рано днес.Нямаше връзка онази Сойар да ни гони само, защото Ник я е наранил…Те искаха оръжията.Това беше логично обяснение и аз го извиках на глас:
-Хора, те искат оръжията.Не искат теб!-посочих Ник с показалец.-Нито някой друг.Искат складовете и оръжията. В смисъл няма какво друго да е.
Всички ме гледаха смаяно , но и бързо схванаха какво искам да им кажа.Ник бързо се намръщи.Стана мъртвешко тихо.Всички стояхме гледайки се.Кая мислеше нещо.Тай се оглеждаше , а Алекс и Ник се споглеждаха.Тогава нещо разцепи тишината.Мина точно до ухото ми, но не го докосна.Усетих топлина.Чух удар в стената.Ник и Алекс извадиха пистолети .Заоглеждаха се още по тревожно.Ник ми кимна .Показа с брадичка нещо на пода , подутина.Отворих една от дъските и взех пистолета от там.След миг се чу трясък.Входната врата падна.Чуваха се изстрели .Алекс стреляше.Уцели едно русо момиче право в корема.Тя се сви на пода.Видях едно ниско набито момче и стрелях.Познавах и това момче. От кога ми се искаше да направя това, от много време.Уцелих момчето право в корема.Да наистина бях точна.Ник беше паднал на пода, а Сойар стоеше надвесена над него.Ох, как ме дразнеше това момиче. Ходех към нея с пистолет в рака.Доколкото виждах тя нямаше пистолет, но в дясната си ръка държеше нож.Бях ядосана, поради тази причина изстрелях един куршум малко над нея.Тя ме погледна с пламък в очите.Засмя се тихо и се надигна от момчето , казвайки:
-Защо, толкова ли го обичаш , че да убиеш старта приятелка , заради него?-стана ми смешно.Тя не разбираше приятелството.Никога не го бе разбирала.За нея , винаги тя беше на първо място.Беше едно от онези момичета, които бяха скучни и еднообразни, но в същото време се мислеха за забавни и дълбоки.Те не разбираха добре чувствата.За тях имаше само два вида чувства.Да се увлечеш по някой и да го унижаваш .Аз реших , че вече е време да и отговоря на въпроса :
-Това, Сойар е най-добрият ми приятел, а теб с най-голямо удоволствие ще очистя!!!-тя май не очакваше да чуе точно това.Беше прекалено влюбена в себе си.Огледа се. Явно бе решила да си ходи.Видя всички на пода.Кая , Тай и Алекс също лежаха на пода. Бяхме само аз и тя.Тя се уплаши до някаква степен от това, взе русокосото момиче и побягна.Момчето вече беше мъртво.Аз преместих приятелите си в стаите.Беше ми трудно.Тъй като се наложи да ги местя с една рака.Реших, че ще е по добре , ако и четиримата са ми под око, за това ги натиках , в най- близката стая.Отидох до банята за да взема аптечка. Огледах четиримата пострадали , за да реша кой е най- зле.Това беше Тай.Той имаше няколко наранявания, едно от тях беше дълбоко, но не достатъчно, за да доведе до последствия.Превързах ръката му, която беше със дълбокото нараняване. Другите рани промих и им сложих лепенка.Огледах след това Ник.Той имаше не много голяма рана на главата, но въпреки това можеше да се окаже фатална.За това я превързах и реших, че по късно трябваше да я види лекар.Кракът му също беше ранен, но това бяха само драскотини.Кая, не беше в тежко състояния, но някой я ударил доста лошо зад врата .Това е причинило припадането.Алекс, ами той, се бе пазил доста добре, но историята му беше същата като на Кая.Огледах врата му и забелязах следи от нокти. Явно Сойар добре го е подредила.След като приключих с частичния преглед на приятелите си реших да видя , какво е положението при мен.То бе доста добро.Не бях ранила рамото, щях да сваля бинта скоро, тъй като тогава е бил засегнат само един нерв.По краката си имах драскотини, а дясната ми рака беше почти цялата в кръв.Не беше сериозно, тъй като кръвта се стичаше от драскотини.Промих ръката си и сложих няколко лепенки , на по големите рани.След което реших, че тук не е безопасно. Всичко беше разбито .Викнах двама стари приятели , които имаха голям бус, да ми помогнат да ги закараме до апартамента ми и да ги настаним там.Те се отзоваха на мига.Помогнаха ми, а след като пристигнахме, ми помогнаха и да ги настаним вътре.Стаите отново не стигаха.Настаних Тай и Алекс в стаите за гости.Кая беше в стаята си , а Ник в моята.Бях изморена, но реших, че не е практично да си лягам.Поне , докато някой от тях не стане.Реших да си направя кафе и да погледам телевизия.Точно това и направих.Кафе и Телевизия.Страхотна комбинация.
Беше някъде към четири сутринта, когато чух шум от към собствената си стая.Реших да взема и пистолета с мен, за всеки случай.Отворих един шкаф и взех оръжието.Настаних го между двете си ръце и тръгнах към стаята си.Отворих вратата бързо и забелязах Ник седнал на леглото оглеждайки се, явно още не бе разбрал какво става.Погледна ме въпросително и аз веднага му разясних ситуацията:
-Дома ти беше разрушен, вие бяхте в безсъзнание и реших да ви доведа тук…-казах го бързо.Нямах сили да му обясня подробно.Бях прекалено изморена.На него това не му убягна и ми направи място да легна.Аз му кимнах отрицателно.Той разбра , че чакам другите да се събудят.Явно имаше много въпроси, но си направи труда да не попита сега, защото виждаше, че всяко движение ми коства много усиля.Аз се досетих , че може би е гладен и зададох въпроса си:
-Гладен ли си?-той кимна и побърза да каже:
-Аз сам ще си приготвя нещо.Ти си почини изморена си.-Каза го загрижено , все едно говореше на малко дете.Мелодичният му глас се разля из стаята бавно.Той стана, но се олюля.Аз изтичах, колкото се може по бързо до него и го накарах да легне.Усмихнах му се мило и продумах тихо:
-Имаш сътресение.Трябва да си почиваш.-гласът ми прозвуча дрезгаво и уморено.Не се разля мелодично из стаята както неговия.Той се намръщи , при мисълта , че ще трябва да лежи, но знаеше, че не е редно да ми се противопоставя точно сега.Аз отидох и му направих сандвичи с кашкавал.Нямах сили за нещо по- сложно .
Към девет сутринта и Кая се размърда, също и Тай.Разказах им какво е станало, но те май бяха заслепени от ужасния ми вид.Ник също се присъедини към лошите погледи, които ми отправяха.Те ме изпратиха да спя.Аз не възразявах, но ми беше гадно, че трябва да ги оставям сами да се оправят.Чувах гласовете им съвсем тихо.Те обсъждаха постъпката ми.Чух и едно ‘Нищо ново под слънцето , това е Лин’ това беше реплика на Тай.Кая оповести, че се чувства гузна, че съм седяла, два дни без да спя заради тях.След около час вече не чувах абсолютно нищо.Просто спях на топло в собственото си легло.
avatar
valencety
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : nqkude
Рожден ден : 14.08.1994
Години : 23
Мнения : 17
Дата на рег. : 25.05.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Излъжи ме, моля те

Писане by liuba4e on Нед Апр 22, 2012 2:43 am



Let all the heat pour down
I’m good as long as he’s around
He let’s me wear the crown
I do my best to make him proud
Now all my super ladies
I got my baby
If you got your baby, baby
[/center][img]
avatar
liuba4e
Състезател
Състезател

Female
От : Страната на Мухъла!
Рожден ден : 04.09.1993
Години : 23
Мнения : 1230
Дата на рег. : 05.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: ,,Naruto'' , ,,Samurai 7'' ;

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите