Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week
justwannabeone
 


Demon School [по Naruto]

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Пон Май 07, 2012 9:20 pm

Хей, хорица.. Това ми е първото фикче, което пиша някога ии искрено се надявам, че ще ви хареса Знам, че е малко глупава темичка.. Enjoy!

1ва глава


15 септември, хм? Днес започвам в ново училище. Казвам се Сакура Харуно и съм 10 клас. Собственичка съм на дълга розова коса, бледа кожа и зелени очи. Сираче съм – майка ми е починала при раждането ми, а баща ми загина в автомобилна катастрофа преди 2 месеца. Сега живея при сестра му – леля Цунаде. Тя определено не е като филмовите персонажи за зли лели – да ме насилва да й слугувам и прочие. Винаги се е отнасяла нежно и грижовно към мен. Чувствам я като втора майка още откакто бях малко момиченце. Сега, когато татко не е сред живите, леля е моят настойник и управлява наследството ми. Странното е, че дори не знам какво е това наследство.
Голямата ни двуетажна къща се намира в село Коноха (уж е село, но си има всичко като в градовете – мол, много магазини, кафета и т.н.). Пред входната врата има голяма веранда с люлееща се пейка. Вечерно време можеш да наблюдаваш малките мъждукащи звезди, да почувстваш лекият ветрец, който подшушва нещо на дърветата, докато тихо поклаща крехките листенца в танца на природата, да усетиш спокойствието и прохладата на ноща. Дворчето е пълно с овлошни дървета – ябълки, круши, сливи, смокини и още много други. Между две череши е вързан хамак, при който обичам да се крия от палещите лъчи на жаркото слънце с любимата си книга и MP3 плейъра. Вляво от къщата има гараж с малка алея. Там леля паркира Mercedes-а си. На първият етаж в къщата се намират кухнята, хола, килера, перилното помещение и антрето. Метална спираловидна стълба води към вторият етаж, където са стаята на леля, три гостни и моята стая. Всяка от стаите си има собствена баня, за по-голямо удобство.
Що се отнася до моята стая, тя не е нищо особено, но аз много си я харесвам. Всяка стена е боядисана различно. Стената срещу леглото ми е с пролетен пейзаж – разцъфнало черешово дърво, спускащо клони над езерце. Малките му цветчета падат във водата, образуват кръгове и нарушават хармонията на живото огледало по един прелестен начин. С леля решихме да сложим бюрото ми до прозореца, за да не закрива прекрасната рисунка. На следващата стена е изобразено небето. От дясната страна е светло синьо с прекрасни бели облаци, а от лявата страна – мрачно синьо с нощните брилянти - звездите. Пространството под и над прозореца играе ролята на сливателя. Там двата сини цвята преливат един в друг. Стената, на която се намират вратите, е цялата облепена в плакати (включително и вратите). Еминем, Лил Уеин, Криско, Крис Браун, LMFAO, Джеси Джей, Рияна, Бионсе, Линкин Парк, Еванесънс, Найтуиш, Тату, Как се запознах с майка ви, Карибски пирати... И още много, много други! И последната стена, тази зад леглото ми и при вратите на дрешника и банята, е боядисана в кремаво розово. Тя не се вижда особено много. Между другото, сама изрисувах стаята си и мисля, че се получи доста добре. Като гледам и моите „съквартиранти” не се оплакват. Кои са те, ли? Те са моите домашни любимци – санбернар на име Сам Берк Наров и черна котка - Юки. Ох, ето, че отново се самозабравих... Ще закъснея за първият учебен ден!
Станах бързо и се запътих към банята. Юки и Сам, които спяха на леглото ми, дори не трепнаха – бяха свикнали с моите скоростни ставания. Без да се размотавам много се измих, облякох черните си впити дънки и бяло потниче. Сложих си черен молив и спирала за да подчертая очите си и вързах косата си на висока опашка. Взех черната си чанта, в която имаше само 1на тетрадка и химикал, целунах спящите си сладурчета и изхвърчах от стаята.
Влетях в кухнята. Доста модерно обзаведена е. Шкафове и рафтове в сиво и черно, хладилник-фризер с машина за лед, барплот от черен мрамор, тостер, кафемашина, сокоизтисквачка и още куп домакински уреди. Извадих котешката и кучешката храна от шкафа, сипат я в двете купички и налях другите две с вода. Написах си бележка, за да се подсетя да купя нови пакети и я лепнах на хладилника. Точно преди да изхвърча и от там, един плик на барплота привлече вниманието ми. На него има закачена бележка:
„Направих ти закуска.
Целувки.
Леля”
Забравих да спомена – леля е директорката на училището, в което ще уча. Сигурно е излязла доста рано, все пак е първият учебен ден. Което ме подсеща... ЗАКЪСНЯВАМ !!! Грабнах пакета, пъхнах го в чантата и дим да ме няма. Взех си коженото яке от закачалката в коридора, обух черните кецове и излязох.
Отидох до гаража, където ме чакаше паркиран моят любим – черният пистов мотор, който ми открадна сърцето още щом го видях! BMW S1000RR - 1000 кубиков с 193 конски сили. Затворих гаража, проверих дали съм заключила навсякъде и настъпих газта. Карах като бясна. Това ми беше навик. Чувството на адреналин, начинът, по който вятърът да развява косите ми – това е нещо неописуемо. Но сега трябваше да се лиша от това чувство. Бях на главен път и можеше да ме глобят, ако карах без каска.
Благодарение на високата скорост, с която карах, стигнах бързо до училище. Сградата е доста внушителна. Прилича на някакъв старинен затвор. Да, всяко училище е затвор, но това наистина изглежда така. Огромни прозорци с решетки, висока ограда с остри шипове на върха, оголените вековни дървета, пръснати навсякъде около училището. Изглежда доста злоковно. Главната порта явно е сензурна, защото се отвори веднага щом я доближих. Влязох в двора, направих едно дрифтче, паркирах мотора си до Mercedes-а на леля и свалих каската. Когато се обърнах към училището, забелязах как всички са се наредири на прозорците и наблюдават любопитно. Да, аз съм „новата”...
Без много, много да ми пука за зяпачите, се запътих към главният вход. Когато влязох, пред мен се разкри разкошна гледка. Лобито беше просторно, с кожени дивани и кресла, с мек мокет, който просто те предизвиква да легнеш отгоре му и да потънеш в рестничките. В средата има малко фонтанче. Беше декорирано с доста интересни монаменти на митични същества – русалки, харпии, феникси… Наистина ми грабнаха вниманието, но сега трябва да намеря кабинета си.
Лутам се из етажите. На всяка врата е залепен лист с номера и паралелката на класа, но аз съм заета да се възхищавам на сградата. Такива прекрасни стенописи, стъклописи и фрески не се виждат всеки ден, и то в коридорите на училище. Най-накрая намерих кабинета си. Солидна дъбова врата със златиста дръжка. Погледнах листчето в ръката си, за да се уверя за последно, след което притаих дъх и почуках лекичко. От вътре се чу мързелив глас:
- Влез!
”Добре Сакура, сега или никога. 3...2...1” Натиснах бравата, вратата се отвори и усетих как 21 чифта очи изучават всяка част от мен.
- Простете за закъснението. Отне ми доста време за да намеря кабинета. – казах леко притеснена. Това, че съм център на вниманието, доста ме смущава.
- Няма проблем. Ученици, това е новата ви съученичка, Харуно Сакура. Добре дошла в 10а клас! Аз съм класният ти ръководител – Хатаке Какаши. А сега ще те помоля да се представиш с няколко думи пред съучениците си. –подкани ме Какаши-сенсей. Той е на около 30 години, със сива коса и маска на лицето, която закриваше и едното му око. Изглежда някак странно, но ми се стори мил. Бръкнах в джобовете си, подпрях се на катедрата и въздъхнах.
- Е, добре. Вече знаете как се казвам. Както забелязахте от „зяпането зад прозорците” съм моторист. Също така владея някои бойни изкуства. Боксът е любимото ми занимание. Нямам приятели и семейство, така че, не съм интересна личност. Няма какво повече да кажа. – едва ли им се занимаваше с личните ми проблеми.
- Благодаря ти, и от името на класа, Сакура. А сега можеш да седнеш на онова място. – каза усмихнато сенсей като посочи един от последните чиновете. Повдигнах рамене без да изваждам ръце от джобовете си и се запътих към мястото. На чина вече седеше чернокос красавец, с добре очертано тяло и с черни очи като бездна – можеш да потънеш в тях.
- Значи си боксьорка? – чернокосият ме гледаше със самодоволна усмивка.
- Дам. Как се казваш? – попитах учтиво, но не получих отговор. Стана ми тъпо, затова почнах да слушам Какаши. Агх! Защо точно на мен... Математика?! Никак не ми върви този предмет. Наистина, имах 6ца за годината, но за да я изкарам трябваше да зубра купища теореми, чертежи, основни задачи и още МНОГО неща.
Бях подпряла брадичката наръцете си и точно когато бях почнала да се онасям в сладък сън, някой ме сръчка. Погледнах го, а той седеше и гледаше замислено през прозореца. Всякаш дори не ме беше докосвал. Съмнявах се, че някой от задният чин го е направил. Върнах му жестта, за да не му остана длъжна. Той явно беше на същото мнение като мен. И така „Великата война на ръчкането” продължи около 15 минути, докато Какаши не ни направи забележка. За да няма повече мрънкане от страна на сенсей, реших да игнорирам чернокосият, затова се обърнах на другата страна. На чина до нас седяха две момичета. Усмихнах им се мило, до колкото успях, но те ме гледаха с омраза. Огледах и другите чинове. Нещо не е наред. В погледите на останалите момичета също се четеше гняв и завист. Защо ме зяпат така, за бога? Забелязал обърканото ми изражение, той се доближи близо до мен и ми подшушна леко:
- Скоро ще разбереш.
- Какво ще разбера? – попитах го объркана.
- Името ми и защо всички те гледат така. - отвърна и лепна една самодоволна усмивка на лицето си. После отново се обърна на другата страна и се загледа през прозореца. Беше ми любопитно какво гледа, затова и аз надзърнах скришно. До едно от дърветата в двора седеше красиво момиче с дълги руси коси. Слънцето ги караше да блестят, всякаш са от злато. Тя беше облечена в къса бяла рокличка, която прилягаше идеално на стройното й тяло. Свиреше на малка арфа. Мелодията се долавяше съвсем тишо, защото само един от прозорците беше отворен. В цялата картинка липсваха само крилата и ореола. Как ли се казваше тайнственият ангел, който чернокосият наблюдаваше с такъв интерес?
Звънецът би. Станах от мястото си и следвах група момичета от класа ми. Трябваше да се отправим към съблекалните за следващия час – физическо с Гай-сенсей. Съблекалните бяха малко теснички, имаше недостиг на шкафчета. За сметка на това, банята беше доста голяма. Понеже не знаех къде да си оставя нещата, помолих едно русокосо момиче да ги оставя в нейното шкафче. И така се запознах с групичката момичета, които следвах.
Съквартирантката ми по шкафче се казваше Ино – има дълга до кръста руса коса, вързана на опашка, сини очи и светъл тен. Хината пък е с дълга синкаво-лилава коса, бели очи и леко изчервена. Срам ли я е от мен? ТенТен е с кафяви очи, а косата й беше сплетена и после сързана на две кокчета. Прическата на Темари ми хареса най-много. Беше вързала късата си руса коса на 4 малки опашки. А що се отнася до очите й – малко по-тъмно зелени от моите са.
- Е, какво си ти? - попита ме любопитно Ино.
- Не е върколак, разбира се по сребърното колие с кръст на врата. – отбеляза Хината.
- Може би, е вампир. Има много бледа кожа. – замисли се ТенТен.
- Ъъ, момичета, за какво говорите? Аз съм просто човек като вас! Ъм, нали сте хора? – Какви, по дяволите, ги дрънкаха те? Да не би...
- Сакура, ти знаеш ли въобще, какво е това училище? – въпросът на Темари ме извади от размишленията ми.
- Ами, мислех, че е обикновено училище. – момичетата се спогледаха.
Излязохме от съблекалните и отидохме пред салона. Бях облякла черни къси панталонки и тениска със знака на “Piece”. Забелязах как момчетата ме оглеждаха от глава до пети, затова пробвах да се скрия измежду другите момичета. Човече, мразя хормоните на тъпият пубертет! Реших, да ги игнорирам. Сега трябваше да разбера някои неща. Приближих се до едната от новите си приятелки и я попитах тихо:
- Ино, би ли ми обеснила, какво имахте предвид с въпросите си от съблекалнята? Естествено, преди да ми отговори се появи учителят ни по ФВС.
- Добър ден, цветове на младостта! Готови ли сте да изпитате силата, преливаща в жилите ви? – той подскачаше и се премяташе като някакъв палячо докато говореше. Изглеждаше напълно абсурдно с зеленият си екип и прическата тип „паница”. Започнахме със разгрявка. Сенсей продължаваше да се подмята наляво надясно. Дали не беше напушен, или просто беше прекалил с кафето и шоколада преди работа? Отговорът си остана загадка. Започна покриването на нормативи. Докато чаках реда си, погледът ми беше прикован в един от моите съученици. Руса рошава прическа и прекрасни сини очи. Като се вгледаш в очите му разбираш, че са по-необятни от океана и небето взети заедно. На състезанието щафета се оказахме в един отбор. Той трябваше да направи една обиколка на игрището и преди финиша, да ми предаде щафетата, за да направя 60метров спринт и да завършим. И ето, че започнахме. Толкова е бърз. Всякаш наблюдаваш освирепял вълк, преследващ жертвата си. Единствената му конкуренция – чернокосият. Изравниха се. Всички бяхме напрегнати. Седях на линията с готовност, щом ме докосне, да се изтрелям като ракета. Гледах как се борят за надмощие с „г-н Ръчкало”, когато накрая Блонди го изпревари. Поемайки щафетата, аз се затичах със всички сили напред, а зад себе си чух нечий глас да вика.
- Давай, Сакура-чан! Знам, че ще успееш да победиш!
Ино ме настигнаше, но аз не й се дадох. Напрегнах мускулите си докрай. Така се засилих, всякаш ме гонеха стадо разярени бикове. И... УСПЯХ! Победихме! След като финиширах, блондинът дойде при мен. Беше толкова заслепен от радостта си, че без да се усети ме прегърна и започна да ме върти. Бях в шок. 1во – напълно непознат човек (за сега) ме прегръщаше, 2ро – не усещах земята под краката си и 3то - чувствах, че направо се разтапям в ръцете му. По някаква неизвестна причина, ми беше приятно да ме прегръща. Дали пък не беше, защото очите му излъчваха такава топлина и невинност? Чувствам се толкова защитена в силните му ръце.
Изведнъж той трепна. Пусна ме бързо и прехапа устни. Притискаше едната си ръка към гърдите. Какво му стана, за бога? Строполи се на земята и започна да се превива от болки. Неволно отмести ръката си и видях отпечатък от кръстчето си върху гърдите му. Всякаш беше... изгорено?! Тогава си спомних думите на Хината за веришката ми. Какво по...?! Той е върколак?! Трябва да направя нещо и то бързо. Мисли, Сакура, мисли... Сетих се! Бързо извадих малко шишенце от джоба на панталонките си и с течността от него леко намокрих раната. Тя изчезна за секунди и той се съвзе. Реших да махна веришката с кръсчето, за да не го притеснявам повече.
- Агх, какво се случи? Защо съм на земята? – запита той докато се съвземаше.
- Извинявай. Стана заради мен. Не знаех, че... – звънецът ме прекъсна. Подадох му ръка, за да стане. Той я пое и ми се усмихна лъчезарно. Запътихме към съблекалните. Ходеше изправен, сложил ръце зад врата си и широко усмихнат. Не мога да повярвам, че той е едно от онези същества, които до днес смятах, че съществуват само във филмите на ужасите. Докато минавахме през игрището, не се стърпях и попитах:
- Ти върколак ли си? – мислех, че това ще помрачи настроението му, но не се случи нищо подобно. Той се засмя лекичко и отговори:
- Нещо подобно.
Останалото време, през което вървяхме заедно, премина в тишина. Преди да влезе в съблекалнята, момчето ми благодари за помощта и помаха за довиждане. Аз също му помахах и слязох в женската съблекалня. Всички погледи бяха приковани в мен. Момичетата ме гледаха още по-странно и злобно от преди.
- Ино, мисля, че наистина трябва да поговорим. - леко й подшушнах и влязох под душа.
След като изкъпахме и облякохме, отидохме в столовата. Беше меко казано „огромна”. Имаше около 30 маси с по 4 места. Стените бяха бели, подът беше от плочки. В близост до изхода се виждаше опашка от ученици с табли, които се редяха до витрината и си избираха закуска. Отдъхнах си, след като напипах пакета в чантата си. Нямаше да чакам цял век, за да закуся. Оказа се, че и момичетата си носят закуска, затова никоя не се реди на опашката, а направо се настанихме на една маса в ъгъла. Започнахме да си говорим за училището, или по-точно, те да ми обесняват.
- Сакура, това е „Demon School” и както се досещаш от името му, всички тук сме...
- Демони. Е? Какви сте вие? –прекъснах я, защото любопитството ми надделя.
- Дявол. – отвърна просто Ино.
- Аз съм пясъчен демон. – усмихна ми се Темари.
- Нещо като... котка! – ТенТен показа дългите си нокти и се засмя.
- Ами ти, Хината? – погледнах тъмнокоската с усмивка.
- А-аз съм паднал ангел. Затова си нямам криле. – леко се изчерви. Наистина ли, все още я е срам от мен, или просто винаги си е такава?
- Ти черодейка ли си? – въпросът на Ино ме накара да се засмея.
- Казах ти вече - аз съм просто човек. Нямам никакви свръхестествени способности. Що се отнася до това, с което намазах момчето, имам го от баща си. Когато ми го даде, той ми каза да го използвам само в спешни случаи. А съдейки по малкото си знания за върколаци и коментара на Хината, това си беше спешен случай.
Изведнъж в столовата настана суматоха. Момичетата пощуряха. Една си оправяше косата, друга си слагаше гланц, трета „дискретно” поглеждаше в огледалцето си, за да провери дали не й се е размазал грима. Всички около нас започнаха да шушукат и да се оглеждат. Чувах момичетата от съседните маси:
- ОМГ! Ето го и него!
- Не е ли уникален?
- Ах, как искам да потъна в тези очи..
- Саске-кун ще седнеш ли при нааасс??
Какво, по дяволите, ставаше с тях? Все едно някоя филмова звезда беше влязла. И когато се обърнах... WTH?! Това беше... Това беше... „Г-н Ръчкало” ?! Ето защо всички момичета ме гледат лошо. Е, поне разбрах името му. С наперена походка и високо вдигната глава, той крачеше между масите като същински пуяк, а госпожиците слюнкоотделяха, докато го наблюдаваха.
- Ино, защо, по дяволите... Охх, извинявай! Защо всички момичета се държат така? - тя доста се подразни от въпроса ми, а за отегченото ми изражение да не говорим. Или може би, защото прекъснах и нейното слюнкоотделяне по Саске? (Извинява й се, понеже Ино е дявол, а тя каза „по дяволите”.)
- Ехоо-оо? Саске е playboy-ят на училището! Не му ли личи? – Ино го погледна с поглед от типа на „ще те скъсам ако ми паднеш”, а на мен направо ми прилуша.
- И кое му е playboy-ското, за бога?! – гледах я невярващо.
- Сакура, просто недей. Ино е луда по него, така че, опитите ти да спориш по този въпрос с нея, ще са напълно безуспешни! – каза ми Темари като се подхилкваше, заради физиономията на Ино, която очевидно се разтапяше по момчето.
- Добре, Сакура, ние ще тръгваме към стаята. Идваш ли с нас? – попита учтиво ТенТен.
- Мисля да поостана още малко. – усмихнах им се преди да тръгнат – Ще се видим в клас!
Тъкмо останах сама на масата и реших да поразмишлявам над някои неща, когато...
- Може ли да седна? – някой провали плановете ми.
- Все тая. Охх, извинявай! Не знаех, че си ти. – стана ми много тъпо, когато се обърнах и видях Блондинчо да сяда до мен. Беше облякъл тъмни дънки и жълта тениска. – По-добре ли си?
- Не се притеснявай, Сакура-чан. Добре съм. Между другото – аз съм Узумаки Наруто!
- Приятно ми е да се запознаем, Наруто! – гледаше ме толкова мило и приветливо. И с тази негова усмивка, която може да разтопи дори айсберг. Сигурна съм, че се е родил с нея. Стиснах му ръката и се заговорихме.
- Значи си смъртна? – попита ме и той учудено.
- Мхм. – Този въпрос ми дотегна вече. Явно няма клюкарки в това училище, за да го разгласят на всички и най-накрая да спрат да ме питат. Погледнах на другата страна, за да прикрия смущението си, но вместо това го увеличих още толкова. Забелязах Саске, който седеше на съседната маса и гледаше лошо към нас. Имам чувството, че съм откраднала близалката на някое дете, когато ме гледа така.
- Какъв му е проблемът? – посочих Учихата като повдигнах веждата си.
- Агх, Сакура-чан, не си вади погрешни заключения за него. Знам, че изглежда доста надут и студен, но всъщност не е такъв. Просто има много проблеми. Знам го, защото съм най-добрият му приятел. Алкохол, наркотици и т.н. „Bad Ass”, нали знаеш? – кимнах с глава. Той се позамисли, после се озъби и с мили очички каза - А, да те питам нещо. Момичетата усведомиха ли те, че си първата, която не му обръща внимание?
- Ъм, с какво е толкова специален, че да му обръщам внимание? – наклоних глава на една страна като кученце и го погледнах въпросително.
- Ами, вампир е, има мусколесто тяло... – започна да изброява Наруто, но аз го прекъснах с чиста съвест:
- Според мен, твоето е много по-оформено от неговото! – заявявих най-спокойно. Макар че, си е чистата истина, прозвуча като свалка, но се усетих прекалено късно.
- Радвам се, че мислиш така. – усмихна ми се още по-широко - Но повечето, по-скоро всички, не са на твоето мнение. Превърнали са го в някакво божество. Организираха му фен-клуб. Даже снощи дойде да спи в моя апартамент, защото едни откачалки му изнасят „чалга серенади” всяка вечер. – подшушна ми последното изречение докато се кикотеше.
- YOU DON’T SAID! - извиках и всички започнаха да ме гледат.
- OH, YES, I SAID! – извика той и след като се спогледахме, кикотът се превърна в бурен смях. Изведнъж Саске стана и тръгна право срещу нас. Наруто му се усмихна приятелски и го поздрави.
- Хей, Саске! Разбрах, че си бил много оборотен. – ок, ок, гадна съм, но просто имам странното желание да се заяждам с него. Като че ли, високомерието му ме предизвиква най-много.
- Да не би да искаш да се присъединиш към „оборота ми”? – погледна ме той със самодоволна усмивка. Никога преди не бях виждала такава мазна усмивка. Има много голямо самочувстие, ама то как да няма с толкоз много обожателки.
- Как ли пък не! Все още имам останал мозък в главата си! - отвърнах му уверено.
Той си врътна стегнатия задник и запраши към вратата. Все едно гледам манекенка. Сега остана само да започне да прави чупки в кръста. Наруто се намръщи леко, но после се усмихна и каза тихичко:
- Ще ти издам една тайна, но се наведи към мен, за да не я чуят другите.
Аз нали съм си от любопитните и не се стърпях. Леко се наведох към него, а той прошепна в ухото ми:
– Мисля, че ти си най-необикновеното и красиво момиче, което някога съм виждал. И си голям инат при това! Сигурно, не е голяма тайна, защото няма как да останеш незабелязана.
Той се отдръпна и започна да се подхилва. Замръзнах на място. Бас държа, че съм била червена като домат. Просто усещах как бузите ми горят. Как, за бога, това момче ме докарваше до такова състояние? Много пъти са ми правили комплименти, но никога не съм се изчервявала, както сега. Леко хвана брадичката ми и погледите ни се срещнаха. Намирахме се на много малка дистанция един от друг. Вече направо чувах пулса на сърцето си в ушите. Сигурна съм, че ако не се намирахме в училище в този момент щеше да ме целуне. Но, уви, ние сме в столовата и звънецът прекъсна прекрасния момент.
- Хайде, Сакура-чан! Звънецът туко що би! – стана от стола си и ми подаде ръка, усмихнат до уши. Наистина беше кавалер. След като се изправих, той ненадейно хукна нанякъде. Седях и се пулих като невидяла, докато не извика:
- Който стигне последен е препариран хамстер!
- Чакай, Наруто! Не е честноо! – побягнах с всички сили след него, смеейки се. Гонихме се по коридорите, чак до кабинета.


Чакам коментарчета


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:40 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by s.m.i.l.e.p.e.s.t on Вто Май 08, 2012 3:28 pm


Image and video hosting by TinyPic

В коментарната тема можеш да влезеш, като кликнеш на картинката.



Boy you can say anything you wanna
I don't give a shh, no one else can have ya
I want u back
I want u back
Wa-want you, want you back
I broke it off thinking you'd be cryin'
Now I feel like shh looking at you flyin'
I want u back
I want u back
Wa-want u, want u back
avatar
s.m.i.l.e.p.e.s.t
Член на суб група
Член на суб група

Female
От : София ... ;()
Рожден ден : 27.12.1998
Години : 18
Мнения : 1517
Дата на рег. : 30.11.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama и други...

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Сря Май 09, 2012 10:56 pm

Eто я и втора глава! Надявам се да ви хареса..

2ра глава


Влетяхме през вратата и всички впериха погледи в нас. Наруто леко се почесваше зад врата, а аз седях като препарирана до него. Май, наистина, се оказах препариран хамстер. Фенгърлите на Саске си отдъхнаха, когато ме видяха с него. За тях това означаваше, че няма да извършвам атентати или покушения над „техния бог”. За сметка на това, „божеството им” не спираше да гледа злобно към нас. Добре де, не съм много мила с него, ама чак пък толкоз. Реших да оставя класа на страна и да обърна внимание на кабинета, за да разбера какъв час имаме. Да, определено е литература. Стените са обсипани с портрети на известни писатели и илюстрации на моменти от изучаваните творби. Подскочих, когато чух мъжки дрезгав глас:
- Я виж ти! Имаме си ново попълнение в класа! Доста красиво попълнение бих казал. – сенсеят ме оглеждаше с доста мръснишки поглед, но слава богу Наруто застана пред мен и го погледна лошо, затова той продължи – Аз съм учителят ти по литература, казвам се Джирая. Вече можете да седнете по местата си и друг път да не закъснявате! – каза уж строго. Седнах на обичайното си място – до Саске. Докато Еро-сенин дрънкаше за някакъв роман, „г-н Ръчкало” влезе в действие. След 10-минутно ръчкане му направих знак с ръка да спре и започнах да пиша на тетрадката си. Бутнах я по средата на чина за да прочете какво съм написала.
„СХ: Престани, Учиха, останах без бъбреци!”
Той повдигна едната си вежда, дръпна тетрадката ми и започна да пише нещо. Нарочно застана с гръб към мен, за да не видя какво пише. Когато ми я върна,
видях, че съм получила доста интересен отговор.
„СУ: Не е мой проблем. Какво има между теб и Наруто?”
Изгледах го на криво. Бързо написах нещо и му я бутнах в ръцете.
„СХ: Какво те грее?”
Той също не ме погледна особено миличко. И така започна една безмислена дискусия:
„СУ: Наруто е най-добрият ми приятел.”
„СХ: По нищо не личи! Днес в столовата, той ти се усмихна и те поздрави, а ти дори не му отвърна. Само ни гледаше злобно!”
„СУ: Не него гледах злобно, а теб. Не те харесвам! Много си досадна!”
„СХ: И ти не си ми от най-симпатичните. И за инфо, ти си този, който досажда! Да не би аз да започнах да те ръчкам?”
*За да няма въпроси, СХ е Сакура Харуно, а СУ е Саске Учиха. Написах го така, за да се разбира кой и кога пише.*
Седяхме и се гледахме кръвнишки. Охх, какъв шамар ми се искаше да му отвъртя в този момент! За съжаление, бяхме в час и нямаше как това да стане. Еро-сенин явно забеляза, че си пишем и се прокашля. Не исках наказание още първият ден, затова дръпнах тетрадката отново пред себе си и заслушах урока. Саске видя реакцията ми, залепи една от мазните си усмивки, дръпна тетрадката изпод ръцете ми и написа нещо. Бутна я към мен с един пръст всякаш пипаше нещо опасно заразно или радиоактивно. И целият този пренаслък, защото тетрадката е момичешка. Обаче, ако ми пипаше г*рдите нямаше да ги пипа само с един пръст, нали? Взимам аз тетрадката и чета:
„СУ: Надявам се скоро да се присъединиш към бройките ми.”
Очите ми се разшириха, до такава степен, че щяха да изскочат. Сериозно, първо ми обеснява, че съм го дразнела, а сега, че иска да ме мине. Нещо сериозно му хлопа.
- НИКОГАА!! – сложих ръце на устата си и се изчервих. Туко що, бях изкрещяла „отговора си” пред целият клас. Меко казано, изтерясах. – Джирая-сенсей, много съжалявам! Аз...
- Няма защо да се оправдаваш, миличка. – Еро-сенин ме прекъсна - Учиха, престани да тормозиш момичето! Наблюдавам те от началото на часа. Няма да впечатлиш една дама като й счупиш ребрата от ръчкане, млади момко! – всички започнахме да се хилим. Само фенгърлите и Саске се мръщеха и стрелкаха гневните си погледи към мен. 1:0 за мен! Чааа! Свалям шапка на сенсей. Наистина, е луда глава, както ми го описа Нару в столовата!
След часа заприпках весело при новото си другарче. Имахме още един час литература, затова не трябваше да сменяме кабинетите.
- Нарутоо! Какво ще правиш след даскало? Хайде да излезем! Моля те, моля те, мооооляяя теее! – докато се молех, подскачах пред него. Също така направих и една кучешка муцунка, за по-голяма убедителност.
- Добре, Сакура-чан, не е нужно да подскачаш, за да ме обедиш. – смееше ми се сладурът. Наистина, имам чувството, че си намерих страхотен приятел.
- Yo, dobe! Как си? – Ухото ми долови неприятен глас. Усещах дъха му във врата си. Тази близост, определено, не ми е по вкуса.
- Много добре, teme. Ти? – Наруто се усмихваше до уши на Саске. Обърнах се към арогантният господинчо и с досада измънках:
- Учиха, ако нямаш нищо против, увеличи дистанцията помежду ни.
- Не съм дошъл при теб, така че, млъкни! – изсъска той през зъби.
- Трябваше ли да се разстроя от този факт? Бъди така възпитан, да напуснеш и повече да не прекъсваш разговора ни. – наистина, само с присъствието си ми досажда, а като си отвори устата да не говорим.
- Наруто е най-добрият ми приятел и ще говоря с него, когато си поискам! Така че, ти се махай! – гледахме се толкова злобно, че може би искри щяха да заизлизат от очите ни. Имам чувството, че всеки момент ще се хванем за гушите. Боже, от няколко часа съм в това училище и вече не мога да понасям някои хора.
- МРАЗЯ ТЕ, МРАЗЯ ТЕ, МРАЗЯ ТЕ, МРАЗЯ... – седяхме и крещяхме един на друг.
- Ъм, хора... – Наруто се опита да ни прекъсне.
- МЛЪКВАЙ, BAKA! – изведнъж и двамата със Саске креснахме в лицето на горкия Наруто. Ох, какво направих в яда си? Онова тъпо животно е виновно за всичко!
- Охх, Нару, много, много, ама много съжалявам! Без да искам си го изкарах на теб. Не го мислех, наистина! – чувствах се много виновно, затова го гушнах. Наруто се изчерви малко. След 10на секунди коле*ание, той също ме гушна и ми каза тихичко:
- Няма нищо, Сакура-чан. Може да се случи на всеки. – Усещах аромата на парфюма му. Беше толкова благоуханен, че направо ме опияняваше. А тези негови силни ръце. Чувствах, че докато ме гушка, никой и нищо не може да ми навреди. Дали го възприемам само като приятел, или като нещо повече? Бях толкова отнесена, че дори не усетих, кога Учиха се беше изпарил или кога Еро-сенин беше влязъл. Стана ми адски неудобно, изчервих се цялата и бързо си седнах на мястото.
През целият час бях усмихната. Ароматът на парфюма му още гъделичкаше нослето ми. Мечтаех часовете да се минат по-бързо, за да може да съм с него. От време на време, той се обръщаше към мен и правеше по някоя смешна физиономия. Радвах се като малко момиченце и се смеех. След часа се разбрахме къде ще ходим следобеда.
Реших, че трябва да се сближа повече с момичетата, затова отидох да си побъбря и с тях. Говорихме си за всичко – мода, музика, кино, хобита, момчета. Слава богу звънецът би, точно когато Ино започна да ми обеснява колко голяма щастливка съм, задето седя до Саске.
Имахме история. Оо, да, сега ще се развихря, бебчо! Историята е един от любимите ми предмети! Какаши-сенсей ни води и този час. Явно не беше много по датите и годините, но винаги когато сбъркаше аз го поправях.
- Виждам, че си имаме експерт по историята. Защо не излезеш да преподаваш урока вместо мен? – каза сенсей арогантно като си мислеше, че ще се засрамя и няма да го направя. Но както каза Нару – аз съм голям инат!
- Ако нямате нищо против, бих ви заместила и то с удоволствие! – заявих самоуверено, а Какаши ме подкани с ръка да застана пред катедрата. И така аз заобеснявах урока пред класа. Всички ме гледаха втрещено. Само Наруто и момичетата ми се усмихваха. Всякаш не се учудваха от това колко много знам. Саске от своя страна се беше подпрял на ръцете си и ме следеше с поглед. Всеки мой жест, всяка дума. Човече, чувствам се като под лупа! Оо, да. След като свърших с изнасянето на урока, сенсей леко се прокашля и се усмихна изпод маската си.
- Възхитен съм, Сакура. Явно първата оценка в дневника ще е 6ца. Поздравления! – Ино и Наруто започнаха да ръкопляскат. Към тях се присъедини и остатъка от класа. Леко се изчервих. Тъкмо преди да седна отново на мястото си, чух Какаши да казва нещо, което едвам не ми докара инфаркт.
- Е, Саске, изглежда си имаш конкуренция! – каза сенсей с лукав поглед. КАКВО?! Знаех, че трябва да има все някое генийче из между съучениците ми, но не предполагах, че е Саске!
Последният ни час беше английски. Мина съвсем спокойно. Куренай-сенсей ме похвали за отличното владеене на езика, но мен не ме огря особено. Бях свикнала, затова казах само едно „благодаря”. Преди да си тръгне, Ино ме покани на парти с преспиване у тях. Много се зарадвах и естествено се съгласих. Обясни ми къде живее и ми каза да съм там в 18:00. Прегърнах я за довиждане и тя си тръгна. Останах да чакам Наруто на вратата.
- Готов ли си? – усмихнах се широко, щом го видях да застава до мен.
- Аз съм се родил готов, Черешке! – той също ми се усмихна. Хех, вече си имам и прякор. Отидохме до паркинга. Отвързах мотора, качихме се и потеглихме, а звукът от въртене на гуми се разнесе из целият двор.


Знам, че е кратичка, но скоро ще пусна следващата!


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:41 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Съб Май 12, 2012 9:30 pm

3та глава

Бяхме се разбрали да си оставя нещата, да се преоблека и да идем на разходка. Спрях пред входа на къщата. Наруто свали каската си и погледна втрещено.
- Това не е ли къщата на директор Цунаде?!
- Да. Аз съм нейна пременница. Но, ти... Шшт! Никой не трябва да знае! – погледнах го сериозно.
- Споко, аз пък съм племенник на Джирая. – засмя се на свой ред Нару.
- Ето защо след като го погледна лошо днес, той спря да ме зяпа! – възкликнах учудена – Ще влизаме ли? – той само ми кимна с глава и ме последва.
След като го разведох из къщата, го поведох към хола, за да ме изчака там. Когато отворих вратата и той мина напред, нещо скочи отгоре му. Наруто падна на земята.
- САМ БЕРК НАРОВ!! – скарах му се аз – Какво си мислиш, че правиш? Бързо слизай от Наруто! – кучето ме гледаше, връцкайки опашка, „целуна” жертвата си доста влажно и избяга в другата стая. Заведох Наруто в банята, за да си измие лицето.
- Нека позная. Кръстила си го така, защото ти е подарък от две момчета Сам и Берк, чийто коси са ти напомняли за нар? – попита ме Наруто с доста сериозно изражение като излизаше от банята.
- Или се казва така, защото породата му е сан-бер-нар. – казах я на срички, за да се усети. „Добре, че поне е хубав!” обади се Inner. Ъъъ, wait a second... Inner?! Какво по...?! Откакто скъсах с последното си гадже, тя въобще не се беше появявала! Тя е моето „перверзно вътрешно аз”. Винаги изказва мнение за всички момчета и прожектира доста „интимни” сценки между мен и някой пич. Ужасно е да живееш с още един човек в главата си и то такъв като Inner.
Отидох в стаята си и по най-бързият начин се оправих. Облякох бяло потниче без презрамки, на което имаше черешка, черни дънкови къси панталонки и черните си сандали с ток. Взех една малка черна чантичка и набутах нещата си в нея(тела, гланца, портмонето и слушалките). Върнах се при Наруто. Той седеше на земята и си играеше със Сам и котката ми. Котето веднага дотича при мен щом ме видя и аз го взех.
- Виждам, че си се запознал и с Юки. – казах му и се усмихнах – Ще тръгваме ли?
- Както кажеш, Сакура-чан. Между другото, много си хубава! – каза той и ми се усмихна, а аз се изчервих. Ето пак. Какво ми става покрай него?!
- М-мерси. Чао, милички, ще се видим после! – пратих въздушна целувка на животинките си и излязохме.
Наруто ме разведе из града. Беше прекрасно! Ходихме в музея, в галерията и на всички възможни културни забележителности в Коноха. Той знае толкова много за изкуството! А аз го помислих за глупав, когато издрънка странната си теория за името на Сами. Също така ми показа къде е мола, после аз го помолих да ме заведе и до библиотеката. Тя беше просто огромна – тонове книги, които чакаха да бъдат прочетени! говорехме на всякакви теми – музика, кино, храна и т.н. Той много се учуди като разбра, че слушам Еминем. А за Рамщайн и Тату да не говорим. Разбрах, че е вманиячен по рамена и му обещах някой път като ми дойде на гости да му сготвя. Все пак не е голяма философия. Имахме доста общи неща по отношение на семейството и приятелите – и на двама ни майките бяха умрели при раждането ни, сега и бащите ни бяха мъртви. Той живееше при чичо си, а аз при леля си. Нямаше много приятели – само Саске. И мен от днес!
Когато се изморихме, седнахме в една сладкарничка в центъра. Имаше шадраван близо до нея. Настанихме се на една масичка отвън и си поръчахме. Говорехме си
на всякакви теми – музика, кино, храна и т.н. Той много се учуди като разбра, че слушам Еминем. А за Рамщайн и Тату да не говорим. Разбрах, че е вманиячен по рамена и му обещах някой път като ми дойде на гости да му сготвя. Все пак не е голяма философия. Имахме доста общи неща по отношение на семейството и приятелите – и на двама ни майките бяха починали при раждането ни, сега и бащите ни бяха мъртви. Той живееше при чичо си, а аз при леля си. Нямаше много приятели – само Саске. И мен от днес! И както бързо пребинавахме от тема на тема, заговорихме и за училище.
- Виждаш ли, Черешке, това не е просто училище за демони. Нашето училище е събрало най-обещаващите демони по цял свят. Колкото и да не ти се вярва, ние сме много, и все различни. Но тук са „съвършенните”. – натърти последната дума.
- Ясно... Значи предполагам, че всеки е добър във всичко? – попитах го, повдигайки вежда.
- Може да се каже. Например, в музиката! Всички пеем хубаво, но не във всички стилове. Просто всеки си има своята специалност в определена сфера. Разбираш ли?
- Ами, предполагам да. Искам да те питам нещо. Как така толкова добро и мило същество като теб е станало най-добър приятел на самовлюбен и арогантен индивид като Саске? – този въпрос ме ръчкаше през целият ден в училище и сега, когато го зададох, ми олекна. Келнерът донесе поръчката ни. Бях си взела Кока Кола и шоколадова торта, а Наруто – черешов пай и Спрайт. Блонди му кимна, в знак на благодарност и започна да ми разказва.
- Не винаги е бил такъв. Познавам го откакто се помня. Стана такъв с времето, защото смяташе, че техните винаги ще го сравняват с брат му Итачи, че го обичат по-малко. После, когато станахме малко по-големи и момичетата почнаха да му се лепят, той си вдигна самочувствието толкова много. Свикна, че може да има всяко момиче.
- С колко от нашето училище е бил? –е, беше ми любопитно. Нали е „playboy”?
- С всички, освен с теб. И като казвам всички, имам предвид АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ! От дванайсетокласничките, които завършват тази година, до миналогодишните зайки. – не можех да повярвам. Седях и се пулех като луда. Очите ми бяха по-големи от сателитни чинии. Наруто се облегна на стола, въздъхна и се усмихна.
- Това е Саске, все пак.
- Значи и Ино, и Темари, и ТенТен, дори и... ХИНАТА?!?! – вече изпадах в шок.
- Черешке, нали казах всички? Сега за всяка една по отделно ли ще ме питаш? – попита ме саркастично Наруто и после продължи – Всяка нощ е с поредната. Но и за това си има причина. Преди много време бях влюбен в едно момиче. Тя беше супер мила с мен и реших, че и тя ме харесва. Но се оказа, че ме е използвала само за да се добере до Саске. Много трудно го преживях. Той от своя страна, намрази момичетата, които тичат след него и реши да си играе с тях, както му падне. Затова толкова ти се дразни – ти не припадаш по него! – започна да ми се хили насреща. Гледах го и не вярвах. Предполагам, че усъдих Саске прекалено сурово в началото, но все пак за мен той си остава егоистичен, надут и самовлюбен глупак, който се е*ава с момичетата. Поне да беше почернил живота само на онази, дето е наранила Наруто, не на всички момичета в училището. И това с бройките, което ми намекна днес...
- Ъм, Сакура-чан, добре ли си? – Нару ме извади от мислите ми.
- Д-да. Добре съм. – усмихнах му се.
- Много си бърза! От няколко часа си тук и вече по срещи ходиш. – и като говорим за вълка. Саске седна на стола между мен и Наруто.
- Учиха, и тук ли ще ме дразниш? – гледах го с усмивка. Нару не можа да разбере от къде се взе приятелят му, но реши веднага да изясни нещата.
- Ъъ, Саске, ние с Черешка сме само приятели.
- Аха. И за какво си говорехте? – попита отекчено чернокосият.
- Тъкмо обеснявах на Наруто, че мисля да се запиша във фен клуба ти. Чух, че тази седмица раздават тениски с лика ти и ми се прииска да имам една! - метнах му един любовен поглед. Саске побледня и погледна към Наруто, който от своя страна му кимна сериозно, за да потвърди думите ми.
- Ааа... Аз имам малко работа! Чао! – стана от стола и точно, когато тръгваше, с Наруто започнахме да се хилим неконтролируемо.
- Ох, Череш-ке! Го-ляма си майтап-чийка! – говореше през смях Блонди, а аз вече не можех да си поема въздух. Саске седеше и ни гледаше злобно. След като се успокоихме и изтрихме сълзите от смях, аз се обърнах към него.
- При положение, че ти казах, че те мразя преди няколко часа, как можа да се хванеш? – Наруто пак го напуши на смях, но Саске го сръчка и той престана.
- Цялото училище тича по задника ми. Включително и новите. Ти си единствената, която не се залепи за мен още от първият момент... – обесняваше Саске, но аз го прекъснах.
- Шанс, Саске. Просто не съм като разглезените госпожици, с които си свикнал да общуваш. – погледнах разсеяно към часовника. Оо, не! Беше 17:00 часа! След един час трябва да съм в Ино! – Ъъ, момчета, много съжалявам, но трябва да тръгвам, че ще закъснея! Ще се видим утре в даскало! – целунах Нару по бузата и избягах. Това беше начинът, по който му се отблагодарих за хубавата разходка.
- Чао, Черешкее! – чух го как викна зад мен, но не се обърнах. Прекалено много бързах. Прибрах се вкъщи доста задъхана. Беше 17:20. Слава богу имах време. Взех си 10минутен душ и докато чаках косата ми да изсъхне си взех учебниците, дрехите за утре и една пижамка. Беше ми хрумнала една щуротия, докато бях под душа. Написах смс и го пратих на всички момичета:
„Вземете с вас най-секси дрешките, които имате. За гримовете ще се погрижа аз! Имам идея, доверете ми се!”
Облякох светли прилепнали дънки и любимият си тъмносин потник без презрамки. Затичах се към вратата и срещнах леля, която се прибираше.
- Аа, лелче, аз ще спя в Ино тази вечер. Нали помниш, че ти казах?
- Не си ми.. – леля започна, но аз я прекъснах.
- Ооо, лельо, не е добре! Почваш да остаряваш и забравяш. Я, вземи се омъжи вече, бе! Виж се само каква жена си! Айде, че бързам...
- И да не правиш дивотии, че ще те накажа! Приятно изкарване, диваче лудо! – каза ми шеговито тя.
- Yes, sir... Ъъ, pardon... Madam! – казах аз и леля си влезе. Тъкмо заключвах портата, когато чух глас зад себе си.
- Значи тук живееш, а, Черешке? – каза прякора ми доста лигаво. Обърнах се и... Прааааас! Все едно ми падна тухла на главата.
- Учиха! Ти какво правиш тук? – седях и го гледах стерео.
- Ами, предполагам, че се прибирам вкъщи. – посочи ми къщата срещу тази на леля. Лол, та това си е цял дворец! Толкова е огромна, че... ЗАКЪСНЯВАМ!! Затичах се надолу по улицата.
- Сори, Учиха, но закъснявам! До утреее! – виках докато тичах. Отговор естествено не последва. Все пак говорех със Саске.
След 10минутният нечовешки спринт се озовах пред къщата на Ино. Не беше особено голяма, но изглеждаше много красива с цялата зеленина около нея. Eдната стена беше цялата с брашлян, а беседката в двора изглеждаше толкова разкошна с разноцветните розови храсти около нея. Ходех по малка пътечка, цялата обсипана с бели камъчета. Стигнах до вратата и позвъних, а отвътре се показа усмихната блондинката.
- Здравей, Ино, не съм закъсняла, нали? – попитах я задъхано.
- Ни най-малко, миличка, или да те наричам вече „Черешке”? – каза Ино, подмятайки ми smirk погледче. – Видях те днес с Наруто в галерията! Хайде, влизай и ще ми разкажеш всичкоо! Ааа, и искам да ми кажеш каква е идеята ти!
- Спокойно, Ино! Цяла вечер ще можеш да ме разпитваш на воля. – усмихнах й се и тръгнах след нея.


Надявам се да ви харесва!


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:45 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Чет Май 17, 2012 10:13 pm

Сори за забавянето, даскалото не прощава на никой.. Смятам утре да пусна две-три главички наведнъж, понеже съм без ПС цялата ваканцийка hehe Е, enjoy!

4та глава

- Спокойно, Ино! Цяла вечер ще можеш да ме разпитваш на воля. – усмихнах й се и тръгнах след нея.
- Ами, всъщност, ще мога, докато сме само двете. – каза тихичко Лимонката.
- Ъм, защо? – попитах учудено.
- Работата е там, че Хина също харесва Наруто и...
- Ясно. – прекъснах я аз – Споко! Щом си го е заплюла, няма да и развалям работата. Но, ако Наруто я одреже, съм аз на ход!
- Ууу, значи съм оцелила в 10ката! Харесваш го, нали? – започна да ми върти очи и да прави муцунки.
- Еми, не точно. Обаче днес си изкарахме супер! Разведе ме из града, показа ми музея и галерията. Той знае толкова много за изкуствата! И имаме толкова общи интереси. – толкова се бях вживяла в разказа си, а Ино само седеше и ме слушаше с голямо внимание и очудване. - Наистина е голям сладур! Смешното беше, че преди да избягам, ей така от нищото го целунах по бузата и офейках! Не знам защо го направих, просто ми дойде от вътре. А как измайтапихме Учиха!
- Момичееее! Ти хлътваш! – блондинката беше залепила усмивка до ушите си.
- Аа, не, въобразяваш си. Ние сме просто приятели! – почнах да нервнича. – Ами ти? Освен Саске, друг хваща ли ти окото? Видях, че с Шикамару сте много близки! – леко я сръчках като се подсмихвах лукаво.
- С Шикамару сме просто приятели, а и Темари си пада по него. Но, наистина, не е само Саске. Знаеш ли, кой е Сай?
- Ааа, да! Срещнахме го в галерията и той ни покани на изложбата си. Наистина е хубав, а и не е надут като Саске! – след последната реплика смръщих вежди, а Ино започна да ми се хили. Тогава на вратата се позвъня и изтичахме да отворим. Бяха Хината, Темари и ТенТен. И след като всички бяхме на лице, можех да започна с разкриването на плана си! Те се настаниха на дивана, а аз застанах срещу тях и започнах да им обяснявам.
- И така, дами, сигурно се чудите, защо ви накарах да си вземете най-секси дрешките? – попитах ги със самодоволна усмивка тип „Учиха” – Утре ще е много хубав ден за всички! Реших, че ще ви сватосам! От вторият час сме, така че имаме време да станем и да се понаконтим за „набелязаните субекти”. Все пак трябва да ги привлечем някак си. Какво ще кажете?
- Е, ако Мохарем не отиде при планината, планината ще отиде при Мохарем! – извика вълдушевена Ино.
- Сговорна дружина, планина повдига! – добави ТенТен.
- Да покажем на тъпите курви кой командва в даскало! – окуражи ни Темари.
- С-съгласна съм. – лекичко измънка под носле Хината.
И след мъдрите поговорки и дословния разпит за техните „набелязани субекти” остановихме, че ще набутам Ино при Сай, Темари – при Шика, ТенТен – при батко Неджи (батко, `щот е по-голям от нас), а Хината – при Киба. Всички бяхме изненадани от Хината, нали уж харесваше Наруто? Абе, момичето е свободно да си живее живота!
Взехме купите с чипс и пуканки и се настанихме на дивана, за да гледаме „Euro Trip”. След края на филма, още не ни се спеше, затова решихме да играем карти. Седнахме на кръглата маса в хола и започнахме. Покер, белот, свара и всички възможни хазартни игри, които знаехме. Слава богу, че не играехме с пари – иначе щях да ги обера до последната стотинка! Докато играехме установих, че Ино и Темари пушат, ТенТен не носи на пиене, а Хината се беше отказала и от двата „порока”. Естествено, покрай мен нямаше как да не се завърне поне към единия от тях. След има-няма час, бяхме доста пияни.
- Ей, момичета, имам чисто хипоте-хипотетически въпрос. – говорех аз и размахвах неадекватно пръстта си – Как, за бога, всичките сте преспали с Учиха?! Че вий мозък в тез глави имате ли, ве?! – олеле, край. Вече го ударих и на „миеко”. Когато почна да говоря така, или съм супер лигава, или съм супер пияна. И в интерес на истината, няма голяма разлика между двете състояния.
- Какво, бе? Аз бях отчаяно влюбена в него! Бях му на повикване за една седмица... – замрънкя Ино, но ТенТен я прекъсна:
- Аз пък се изчуках с него, щото Неджи преспа с Карин! И реших да не му оставам длъжна, а пък Саске беше единствения, с който си заслужаваше. И като се замисля, по-див с*кс не бях правила с никого до тогава! Като ме хвана с ония силни ръце и аз направо...
- Ох, не, ТенТен, млъкни, че ще взема да върна поръчката, ако продължиш! – прекъснах я, защото наистина ми прилушаваше. Дали от многото алкохол, или от мисълта, че всичките ми нови приятелки са преспали със Саске – ще си остане загадка. Темари продължи изповедта:
- Аа, ми той, Учихата, кат` иска може да е много настоятелен. А оня задник Шикамару, пръста си не мръдна, хем го видя как ми досажда! И аз, таковата. –избелтечи тя и хвърли една карта на масата.
- Аз пък бях пияна, нищо не помня. Зат`ва и не пия вече. Ноо! Тая вечер, няма опастност някой да ме изнасили, така че... НАЗДРАВЕ! – извика Хината и надигна бутилката със скоча.
На сутринта, алармата звънна в 7 часа. Лежах по корем на дивана, облечена с тениска и бекини, а в провесената си ръка държах чаша с малко уиски в нея. Темари спеше на масата с фас в устата, а ТенТен на един стол с асак каро в ръка. Ино беше легнала на корема на Хината и беше разперила крайниците си все едно е октопод. Хината пък се беше сгънала на полукълбо. Реших, че първо ще се измия и чак тогава ще ги будя, защото после имаше опастност да не се доредя. Минах през банята и тоалетната, облякох къса черна дънкова поличка и червено потниче със надпис „Сan’t touch this!”. Хванах косата си на кок като пуснах два кичура отпред. Сложих си само черен молив и спирала, колкото да подчертая очите си, и малко балсам за устни. След като вече бях готова, реших да „събудя” поспаланите. Взех една тенджера и една дървена лъжица, отидох в хола и започнах да тряскам и викам с всичка сила.
- ХЮСТЪН, ИМАМЕ ПРОБЛЕМ! МОМИЧЕ БЕЗ ПРИЯТЕЛ Е КАТО РАКЕТА БЕЗ ДВИГАТЕЛ! СТАВАЙТЕ, СЪНЛИВКИИИ!
Иии, скивай к’во става! ТенТен падна със стола, Темари си глътна фаса, Ино скочи и зае бойна позиция, Хината се разкрещя с цяло гърло, а аз... Аз седях и чистосърдечно се спуквах от смях!
- ХАХАХАХА!! Да си бяхте видяли реакциите! Охх... Е, поспалани, бързо се измивайте и обличайте, а аз ще направя кафенце! – усмихнах се и тръгнах към кухнята, а те ме гледаха като гръмнати. След около 10на минути кафенцето стана готово. Сипах го в пет големи чаши. До колкото разбрах, Ино го пиеше чисто, Хината с 2 лъжици захар, Темари с мед, а ТенТен само със сметана. Доста странни вкусове, а? Занесох им кафенцата и отидох да взема моето. По принцип, пия Нескуик, но когато няма, пия кафе с мляко и малко захар. Върнах се при тях и седнах на дивана.
Хината беше вече готова. Късите прилепнали черни панталонки и синьото потниче с гол гръб идеално подхождаха на очите и косата й. Беше си избрала черни токчета в тон с панталонките. Вързах косата и на опашка, като за ластичката закрепих една сладурска синя панделка. Сложих финна линийка синя очна линия и спирала. Всички единодушно решихме, че изглежда зашеметяващо!
Сега беше ред на Ино. Лилаво потниче с тънки презрамки и малко по-дълбоко деклоте, къса светлосиня дънкова поличка с ниска талия и лилави платформи. Реших, че прическата на ТенТен ще й отива, затова й я направих. Взех светло лилавият си молив за очи и й направих опушен грим и както при Хината, сложих спирала. За да не се повтарям повече – на всички сложих спирала. Все пак, трябва да се подчертае и дължината на миглите. Ино веднага изтича до огледалото в стаята си и се чу писък. Изплаших се, че не се е харесала, но когато се върна с усмивка до уши, притесненията ми се изпариха.
Темари беше заложила на впито черно панталонче до коленете, цикламено потниче с надпис „Kiss me” и цикламени сандали на висок ток. Вързах я на две опашки, сложих й розови сенки и – воаля! Изглеждаше много сладко!
ТенТен остана последна – черни впити дънки, голям колан в кремаво розово и потниче, което се връзва около врата, в същият цвят с надпис „Sexy” и черни кецове. Сплетох я на рибена кост и подчертах очите й с розов молив.
И ето, че вече всички бяхме готови. Беше 8 часът. Набутахме учебниците и пижамите в раниците си и потеглихме към училище.

Надявам се да ви е харесало!


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Съб Юни 02, 2012 6:09 pm

Върнах се от почивката! Еnjoy!!

5та глава

Имахме час по музика в Актовата зала. Тя беше голяма, с много столове вътре и катедра отпред. Шмугнахме се точно преди да влезе Анко-сенсей. И слава богу. До колкото знам от другите, попринцип е добра, но сутрин винаги е кисела. Че то, кой ли не е кисел, когато се налага да става рано? Залата вече беше пълна. Видях последните места и ги посочих на момичетата:
- Хей, момичета, ето там има 5 свободни места! Хайде да...
- Ооо, точно в нейните часове не искаш да сядаш на първият ред! – прекъсна ме Ино.
- Е, да, но прави ли ще седим? – попита Темари. Бяхме толкова олисани, че не забелязахме как всички погледи са приковани в нас. Всички момчета ни изпиваха с погледи и шушукаха по наш адрес. Хах, нека Учиха види какво е изпуснал като се е подиграл с приятелките ми.
Чу се трополене от токчета и аз бързо дръпнах момичетата към местата. Седахме по доста интересен начин. Зад Хината седеше Киба, зад Темари беше Шикамару, зад ТенТен – Нару, зад Ино – Сай и по „Законът на Мърфи” зад мен седеше Учиха. Анко-сенсей влезе без дори да поздрави. Точно както ми казаха момичетата – ужасно кисела е сутрин. Беше висока жена, със сива коса, не защото е стара, просто това беше естественият й цвят и с кафяви очи, над които се сивееха свъсените й тънки вежди. Както обесняваше нещо за Романтизма в края на XVII век, изведнъж започна да говори за съвременната музика.
- Хайде, сега да попеем малко. Скоро ще правим мюзикъл, а съм забравила гласовете ви. – погледна към мен – А струва ми се и някои от вас. Как се казваш? – посочи ме с пръст сенсей.
- Харуно Сакура. Нова съм тук. – казах свенливо и се усмихнах.
- Чудесно! Значи ще започнем от теб. Ще ти обесня как процедираме: посочих теб, което означава, че Саске ще избере какво да изпееш, защото той седи зад теб. Ясно?
DAMN IT, DAMN IT, DAMN IT!! Защо точно Учиха?! Кой знае какво ще ме накара да пея сега!
- Beyonce – Why don’t you love me. Надявам се, не те затруднявам. – ама той, сериозно ли? Аз съм луда по Beyonce! Да не говорим, че това е една от любимите ми песни. Застанах до Анко-сенсей и се подпрях на катедрата – силата на навика. Както се очакваше, целият ми клас ме зяпаше. Въздъхнах и започнах:

Why don’t you love me?
Tell me, baby, why don’t you love me
When I make me so damn easy to love?
And why don’t you need me?
Tell me, baby, why don’t you need me
When I make me so damn easy to need?

Спрях. Цареше пълна тишина. „Толкова зле ли беше?” – тъкмо си го помислих, но изведнъж чух аплодисменти. Целият клас ръкопляскаше, викаше, свиркаше. Само дето не развяваха запалки или светещи пръчки. Хваленето ми дойде в повече тези два дни, но какво пък. Бях супер щастлива. За първи път гласът ми радваше другите.
- Имаме си ново славейче в гнездото. Добре дошла, миличка! Надявам се би приела някоя главна роля в мюзикъла? – Анко-сенсей не изглеждаше намръщена като по рано. Сега на лицето й грееше широка и заразителна усмивка.
- С най-голямо удоволствие, сенсей! – аз също й се усмихнах. Седнах на мястото си.
- Знаех, че ще се справиш. – Ино ми подшушна леко, но Анко-сенсей се прокашля, за да запазим тишина и не успях да отговоря на приятелката си. Просто хванах ръката й и се усмихнах. Последваха и други изпълнения. Слушах изумена и се радвах на прекрасните гласове на съучениците си. След всяко изпълнение аплодирах бурно. Дори фенгърлите на Саске ме гледаха мило и си разменяхме комплименти. Но за съжаление, хубавите часове минават бързо. Взехме си нещата и се запътихме към кабинета по литература. Момчетата продължаваха да ни зяпат. Почувствах се много засрамена, но аз съм си виновна. Все пак идеята беше моя. Побързах да вляза в кабинета, за да не привличам особено голямо внимание покрай момичетата. Тъкмо си оставих раницата, когато ТенТен ме задърпа към съседната стая.
- Сакура, моля те, ела с мен до Неджи! Моля тее! – леле, все едно съм Господ.
- Спокойно, дишай. Е, не забравяй да издишаш, де! – започнахме да се смеем, след което я хванах под ръка – Хайде, докато не е бил звънеца.
Влязохме в стаята и естествено, погледите пак се приковаха в нас. Inner скандираше в главата ми като мажоретка „ Давай, момиче! Усещам мръснишки погледи върху нас!” Както се мъчех да игнорирам погледите, така и Inner.
ТенТен ме запозна с Неджи. Светли очи и кестенява дълга коса. Доколкото знам от дружката ми, той е голмайсторът на отбора по футбол в училището и също е братовчед на Хината. Поговорихме си малко и аз реших да ги оставя двамката да си гукат. А и кабинетът ме подтискаше – беше по физика. А аз мразя, ама НАИСТИНА мразя физиката.
- Е, аз отивам да преговарям, че може да ме изпитат. Беше ми приятно, Неджи. – ходех напред, но гледах назад към тях и точно когато им махнах, се блъснах в някого. Затворих очи и очаквах, че ще тупна на пода по дупе, но нечия ръка ме хвана през кръста.
- Внимавай къде ходиш, фъстък. – каза ми момчето докато ме изправяше. Когато си отворих очите останах като тресната. Той... Той беше същият като Саске! Само дето беше по-висок, по-мусколест и по-хубав. *Даа, но иначе е същия като Саске, нали... хДД*
- По-голяма версия на надувката Учиха Саске, я дай пак?! Аз не съм фъстък!! – скръстих ръце пред гърдите си и повдигнах едната си вежда.
- Не ме сравнявай с глупавият ми малък брат! – каза той сериозно, но после тона му се промени – Хей, май и ти не го харесваш, а?
- Да кажем, че го познавам само от два дена и не съм особено очарована. – погледнах намусено встрани, като нагръчках носа си. Момчето започна да ми се подхилва. – Междо другото, аз съм Харуно Сакура. И след като си брат на Саске, значи сме съседи. – погледнах го дяволито.
- Учиха Итачи. Къде живееш? – той също му гледаше някак съблазнително. Inner подскачаше и крещеше от кеф: „ Йей, имаме си съсед за секс! Олеле, колко е стегнат! Искам да пипна пак, искам да пипна пааак!”
- Къщата срещу вас. – отговорих напълно спокойно. Надявам се, не съм почервеняла заради онази мръсница, която гърми с фоерверки в главата ми.
- Яко, значи ще се виждаме често. – огледа ме от глава до пети и точно когато щеше да каже нещо, звънецът би.
- Да се прибираме заедно? – попитах го на бързо.
- Добре. Пред входа на училището след 7мият час.
- Супер. – тръгнах да излизам, но чух нещо, което ме вбеси.
- Хайде, фъстък, тичай, че ще закъснееш! – каза Итачи и почна да се налива от смях.
- ИТАЧИ! АЗ-НЕ-СЪМ-ФЪ... – не можах да довърша, защото ТенТен вече ме дърпаше навън. По най-бързият начин бях завлечена до кабинета. Извадих учебника, тетрадката и тухлата, която учехме в момента – Анна Каренина на Лев Толстой. Наистина, много яко романче. Разказва се за светска дама, която е омъжена по сметка и води извънбрачна връзка. Само края нещо депресира – Анна се мята под влак. И искам да изразя възмущението си от филма, направен по романа. Направили са Каренин (съпругът на Анна) толкова мил и нежен, а Толстой го описва като студен и превзет от светския живот човек.
- Дай си учебника по средата на чина. – изкомандори Саске, а дори не погледна към мен.
- Няма да го направя, докато не си промениш тона. – отговорих спокойно, докато прелиствах книгата.
- Сакура, би ли била така любезна, да преместиш учебника си по средата на чина, моля? – издрънка с цялата ирония, на която беше способен.
- Така е по-добре, въпреки че не беше никак искрен! – преместих учебника така, че да вижда и той.
- Да не ти се обяснявам в любов, за да трябва да звуча искрено? – той ме погледна с каменна физиономия.
- Не, но поне малко учтивост няма да те убие. – аз него с Poker face.
- И от къде знаеш, че няма? – доловиш подигравателна нотка в гласа му.
- Щом брат ти може и е още жив, значи и ти няма да умреш. – Шах и Мат! Ударих там, където най-много боли. Харуно 2:0 Учиха! Чаа! Очаквах да се развика или да ме погледне накриво, а вместо това получих един „страшен” поглед, който само ме накара да се спукам от смях. Беше смесица между погледа „ще те скъсам, ако ми паднеш” (запазена марка на Ино) и безразличният поглед в Учиха style. Явно Наруто не ме е излъгал – аз съм първото момиче, което се дърпа на Саске. И ето, че Еро-сенин влезе. Огледа класа (по-скоро женската половина), поздрави ни и се настани на учителския стол.
- Отворете на страница... бля бля бля бляяя... – въобще не го слушах. Гледах Хината и Киба как си премятат бележки. Радвам се, че плана ми върви по мед и масло. Но изведнъж „ дъртият перверзник” се провикна:
- Сакура! Ти ще четеш думите на Анна, Саске ще бъде Вронски, Ино ще бъде неговата майка, Наруто ще чете репликите на Облонски, Сай ще бъде мъжът, който говори с Анна, а Шикамару взима думите на разказвача. 72 страница, XVIII глава. – изкарвайки ми ангелите, Джирая-сенсей без да се интересува много, много ни надава ролите. След като ни изкомандори, всички се наредихме пред катедрата с книгите в ръка и следяхме внимателно Шикамару. Мъчех се да представя Анна такава, каквото я е направил Толстой. Жестовете, интонацията, чувствата.
- „ ...Тя излезе с бърза походка, с каквато така странно леко се носеше доста пълното й тяло.” – прочете Шикамару и тогава се намести реплика от страна на Саске, която определено я нямаше в сценария.
- Сакура не може да играе Анна. Шикамару почете „доста пълното й тяло”, което значи, че Анна е по-закръглена. А Сакура си е ходеща клечка! – Е, не! Това беше! Едно от нещата, които най-много мразя, е да ми кажат, че съм кльощава! Предпочитам да ми казват, че съм дебела! Даже се радвам, когато някой ми го каже. По-добре дебелана, отколкото скелет на батерии. Това значи война! Аз също започнах да го критикувам:
- Ти също не можеш да играеш Вронски. Той е чувствена и спонтанна личност, а ти по-скоро трябва да си Каренин. И двамата сте безчувствени пънове! – гледахме се на кръв.
- Ъм, приятели, хайде мааааалко да се поуспокоим. Все пак, това е само четене по роли, нали, Саске? – Наруто се помъчи да оправи нещата, като натърти името на виновника. Еро-сенин въздъхна и се изправи от стола си.
- Тц, тц, тц. Сакура, не се сърди на нескопосания език на Саске. Той се мъчеше да ти каже, че си слаба и стройна, че си по-красива от героинята в романа, но на него не му се получават никога комплиментите. – сенсей погледна към Саске, който седеше нацупен като петгодишно хлапе и гледаше встрани. Съучениците ни, естествено, започнаха да се смеят на коментара. А Учихата си седеше и се мръщеше на среща ми. Наистина се разсърдих на себе си, за това което направих в този момент, защото знаех, че после ще съжалявам. Протегнах ръката си към него и единственото, което казах беше:
- Примирие?
Не искам врагове още от първите си дни тук. Той ме погледна някак странно. Седеше, скръстил ръце и не даваше признаци да мръдне скоро. Търпението ми се изчерпваше и точно когато реших да дръпна ръката си, той я пое. Наруто въздъхна облекчено. Сенсей ни накара да седнем обратно. През целият час обсъждахме „символичната” смърт на Анна. Това наистина страшно ме депресира. Когато би звънеца, аз бях първата, която изфръкна от кабинета. Лицето ми се беше вкаменило. Искаше ми се само да се прибера вкъщи под завивките с една голяма купа сладолед и да гледам анимации. Докато се бях замечтала за така желаната почивка, думите на сенсей, че Саске искал да ми направи комплимент се прокраднаха в съзнанието ми. Веднъж ми звучеше абсурдно, друг път логично. После още по-абсурдно и още по-логично. Имах нужда да поговоря с някой, но нямаше с кой. Всяко момиче беше при момчето, което харесваше. Радвах се за приятелките си, наистина. Сай беше попитал Ино, дали ще го придружи на изложбата като негова дама. Хината и Киба бяха станали гаджета в часа, заради бележките. ТенТен си говореше с Неджи за футбол и изглежда много се забавляваха. Темари седеше заедно с Шикамару, обесняваше му нещо и се смееше на реакциите му. А аз си седях сама. Бях свикнала и преди не ми пречеше, но сега нещо ме човъркаше отвътре.
- Сакура-чан, може ли да седна при теб? – чух познат лъчезарен глас.
- Да, Наруто, разбира се. Между другото, мерси, че се намеси в спора предният час.
- Споко, Черешке. Саске си е такъв – заядливец. – чаровната усмивка се възцари на лицето му. Като я видиш тая негова усмивка, и просто не може да останеш безразличен – дори да не ти е до усмивки, просто от самосебе си се усмихваш! И аз естествено не бях изключение. – Сакура-чан, всъщност, дойдох, за да говорим за нещо много важно. Става дума за баба Цунаде и Еро-сенин. – последното изречение ми го подшушна, за да не чуят другите.
- Слушам те.


Надявам се да ви хареса!


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:46 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Вто Юни 05, 2012 5:48 pm

Мнооого съжалявам за забавянето, но имам класно по математика, а нищичко не разбирам от геометрията Малко глупавичка се получи.. Е, enjoy it!!

6та глава

- Wow, wow, wow... Time out! Леля и Еро-сенин?! – бяхме се преместили на покрива и за това си виках спокойно – никой нямаше да ни намери или чуе. Наруто ми беше разказал всичко, което беше успял да изкопчи от чичо си.
- И аз не можах да повярвам, когато разбрах! – хилеше се на среща ми, облегнал се на една от кулите и с ръце зад врата си. Катко го гледах, ми хрумна гениална идея:
- Хей! Защо не ги съберем? И без това си приличат – стара мома...
- И дърт ерген! – довърши изречението ми той. Само като си помисля, че са били гаджета като млади и всичките обиди и глупости, които са правели заедно, направо се заливам от смях.
- Не искам да си представя какъв смях ще падне, ако ги съберем някъде извън училище. – започнах да разсъждавам на глас. Наруто само сложи едната си ръка през раменете ми като ме гушна приятелски и каза:
- Черешке, официално ни признавам за гении! Така ще ги наквасим, че ще се чудят от къде им е дошло.
Пропуснахме часа по Химия, но какво пък. Седяхме на покрива и крояхме капан за нашите „влюбени гълъбчета”. След един месец е рожденият ден на леля. Имахме достатъчно време да ги сближим поне малко. Аз щях да направя вечеря и торта, а Нару трябваше да довлече чичо си у нас. И след като разтопим леда между тях, щяхме да ги оставим да си гукат спокойно и да отидем да полеем успеха си.
- Ще бъде доста забавно. - Синеочко все още ме беше гушнал и се смеехме на поредната простотия, когато някой се прокашля зад нас. Моментално и двамата се обърнахме, и що да видим – Саске. Явно беше забелязал отсъствието ни.
- Смятате ли, да влезнете в някои от оставащите часове? – погледнах го тъпо. Да не ни е майка, че го грее дали сме в час или не? Наруто повдигна едната си вежда.
- И ми го казва човекът, който миналата година не се задържаше в повече от 2 часа? – Учиха погледна малко злобничко Нару, който път си се беше ухилил до уши.
- Ъм, Саске, ако нещо ревнуваш Наруто от мен – кажи си го направо. Няма да ти се разсърда или нещо. – започнах да овъртам с невинно гласче, а Наруто се пулеше до мен.
- На педал ли ти приличам, малоумно фламинго с крива човка?! – извика Саске.
- Естествено, че ДА! Ти, тъпа рошава гарго с проскубана перушина! – подбрах го аз на свой ред.
- Я да престанете и двамата, че не проскубани фламинга и гарги, ами не знам какво ще видите! – Наруто също започна да крещи. Man, за първи път го виждах ядосан. Седяхме един срещу друг. Саске гледаше намръщено към мен, Наруто гледаше ядосано и двама ни, а аз гледах настрани намусена.
- Не обвинявай мен – тя започна! – каза студено гаргата.
- Ой, бебето Учиха побърза да се оправдае! – еми, не мога да си държа езика зад зъбите.
- Лазиш ми по нервите! – изсъска Чернокосия.
- Ти пък ме забавляваш! Много си смешен! – започнах да се кикотя. Истината беше, че Саске пак ми подмяташе от перверзните му „страшни погледи”. Май го правеше несъзнателно.
- Господи, къде отиде примирието? – Наруто се хвана за главата. При вида на отчаяното му лице ми стана още по-смешно. Ама така почнах да се хиля. А те, горките, първоначално се чудеха на какво се смея, но като се спогледаха и си видяха физиономиите, и на тях им стана смешно. Хилихме се един на друг поне 15 минути, докато накрая не се успокоихме. Следващият час беше започнал одавна, но на нас не ни се влизаше, затова останахме на прокрива да си говорим. Със Саске не спряхме да се заяждаме, бихме се, гъделичкахме се, аз постоянно се криех при Нару, който направо си умираше да ме гушка. Беше голяма веселба, но всичко хубаво си има край. Телефонът ми звънна. И кой мислите беше?
- Опааа... Леля е! – Нару ме погледна притеснено, а Саске се чудеше какво ни тревожи. Вдигнах и държах тела на 1м от ухото си. Леля така крещеше, че щеше да ми продъни тъпанчетата. Даже момчетата я чуваха.
- ХАРУНО САКУРА!! НЕ ЗНАМ С КОЙ СИ И КЪДЕ СИ, НО ЗАМИНАВАЙ ВЕДНАГА В ЧАС, ИНАЧЕ ЩЕ ТЕ НАКАЖА!! – край на разговора. Дори не можах да се оправдая.
- Ама, чакай малко! Това не беше ли... – Саске започна, но го прекъснах.
- Тя беше, но моля те, не казвай на никой! – погледна ме и се усмихна мазно.
- Изкушавам се да ти поставя някое условие, но знам, че Наруто ще ми развали кефа и няма смисъл. – усмивката му се скри накрая, но пък тази на Наруто се появи.
Аз и Наруто се затичахме надолу по стъпалата с пълна газ, а Саске се влачеше като охлюв зад нас.
Влязохме в стаята, извинихме се на Какаши за закъснението и си седнахме. След пет минути довтаса и Саске. В цялото си величие се разпльокна като жаба на стола до мен. Имахме отново история, но този път нямаше как да поправям сенсей. Той обесняваше неща, които за първи път чувах – как са били създадени демоните, как са запечатвани в хора, къде и кога са възникнали първите династии вампири и върколаци. Мда... Все пак, сме в „Demon School”.
Абсолютно никой не слушаше урока. Какаши или беше сляп и не заблелязваше, или просто не му пукаше. По едно време и на мен ми доскуча и реших да се закачам с „рошавата гарга”. Обърнах се и що да видя? Учиха нана като бебе до мене. Излегнал се на чина, с ръце под главата и лице към мен. Неизбежно беше да не забележа колко спокоен изглежда. Прилича на ангелче, но само докато спи! Лъчите, прокрадващи се през щората, леко галеха снежнобялото му лице. Един кичур от абаносово черната му коса лениво се спускаше по челото му. Оо, да. Просто няма как да се отрече, че е красавец. Като добавиш визията на „лошо момче”, убийственото безразличие, мусколестото му тяло и онези катранено черни бездънни очи, въпроса защо всички момичета припадат по него става тотално безмислен. Средоточена в анализа си, не забелязах кога „гаргата” се беше събудила и сега ме гледаше със самодоволна усмивка.
- Наслаждаваше ли се на гледката? – и дотук с ангелското сравнение.
- Ами да кажем, че да. От 15 минути наблюдавам паяка, който се мъчи да се скрие в косата ти и май най-накрая му се получи, защото не го виждам. – усмихнах се леко, а Саске моментално започна да рови с ръце в косата си за да махне „паяка”. Всички го гледаха странно. Само Наруто се хилеше, защото беше сигурен, че пак съм пуснала Учиха по пързалката. Аз просто седях и си се усмихвах спокойно, сдържайки смеха си. След 5минутен обиск на „перушината си”, „гаргата” се осети и спря.
- Приключи ли с пощенето? – попитах с отегчен тон, а Наруто вече не можеше да си поеме въздух. Дочух непознат смях и се обърнах към сенсей. Останах като попарена. Момичето, което наблюдаваше Саске вчера, седеше до катедрата и също се смееше. Смехът й беше като песен – толкова звънлив и приятен за слуха. До тук нормално, но какво правеше тя зад сенсей? Той не я ли виждаше? Ами остатъка от класа? И те ли не я виждаха? Саске също погледна към сенсей с наистина злобен поглед, а смеха на момичето секна за секунди. Тогава тя просто му се усмихна дяволито и каза:
- Колкото и лошо да ме гледаш, Саске, не можеш да ме изплашиш.
Саске изскърца със зъби лекичко и насочи гневния си поглед към мен.
- Сакура, честно ти казвам, просиш си го. – това ме накара да се опомня. Реших да си направя малък експеримент като повторих думите й дословно:
- Колкото и лошо да ме гледаш, Саске, не можеш да ме изплашиш.
Той се учуди до такава степен, че усетих как за миг дъхът му секна. Но само за миг. После отново сложи безразличната си маска, неговото идеално прикритие. Погледна ме надменно без да обели и думичка. Момичето продължаваше да седи зад сенсей и да ни гледа. Дали знаеше, че и аз мога да я видя? Дали Саске разбра, че я виждам? И защо, по дяволите, мога да я видя? Та, аз съм просто човек, нищо повече. Или... не съм? Трябваха ми логични отговори на тези въпроси и то веднага. Разбрал, че часа е към края си, сенсей направи последно изказване:
- За следващият ни час по история искам да разучите от къде произлиза вашият род. Ако искате да разберете по-конкретно, погледнете задача 5 на стр. 12. А сега отидете в 405 кабинет, за да ви вземат мерки за униформите.
- УНИФОРМИ?! – изкрещя целият клас в хор. Това беше единственото нещо, на което всички обърнаха внимание в този час. Звънецът би, но аз го осъзнах, чак когато Учиха започна да ми мрънка да стана, за да мине. Бързо набутах нещата си в раницата и се запътих към 405та, където щяха да ни взимат мерки. И ето, че както тичах се спънах в едно кенче и полетях надолу. Точно когато предполагах, че ще цункам мозайката, нечии здрави ръце ме сграбчиха през кръста. Днес ми се случва доста често.
- Добре ли си, Сакура? – чух непознатия глас на моя спасител зад себе си. Толкова мил и спокоен. Лекичко ме изправи и когато се обърнах щях да се разтопя. Бунтарски разрошена червена коса, светло зелени изкрящи очи. Беше облечен целият в бяло. Под тениската му личеше силно оформеното тяло. Носеше се приятен аромат на ягодки от него.
- Ъм, д-да. Ъъъ, от къде знаеш името ми? – леко се засмя на затруднениет ми.
- Да кажем, че сестра ми Темари не спира да ми се хвали с новата си яка приятелка, Саске не спира да мрънкя колко си досадна, а Наруто да му се подиграва, че се хваща на всичките ти майтапи. Между другото, казвам се Гаара.
- Приятно ми е, Гаара. Аз съм... Ох, да. Вече ми знаеш името. – започнахме да се смеем и двамата докато се здрависвахме. – Щом си приятел на Наруто и Саске, предполагам, че ще се виждаме често.
- Надявам се, че да. – той ми се усмихна нежно. Все още не беше пуснал ръката ми. – Сестра ми ти е много благодарна, че си и помогнала с външният вид. Явно най-накрая си е уредила среща с Шика.
- Много се радвам, че плана ми подейства! – усмихнах се още повече.
- А ти за кого си се нагласила? – видях малки похотливи пламъчета в очите му, докато ме оглеждаше от глава до пети.
- Аа... Ами, няма никой специален. – започнах да се смея леко притеснено.
- Тогава се надявам, че няма да имаш нищо против някой път да излезем заедно? – приближи ръката ми към лицето си и устните му леко погалиха кожата ми.
- Разбира се. – усетих как се изчервявам. Гаара ме гледаше все така усмихнато, като все още не беше пуснал ръката ми. А Inner прожектираше в главата ми еротични сценки с мен и Гаара, от което все повече се изчервявах. Седяхме и се гледахме докато...
- САКУРА!! Тъпо фламинго! Забрави си учебника и трябваше да... – Саске замлъкна, когато видя Гаара държащ ме за ръка. Сигурна съм, че сега съм по-червена и от Хина.
- О, Саске! Здрасти, брато! – Гаара му се усмихваше леко, а Учиха беше повдигнал една вежда и всякаш погледа му казваше „Какво по-дяволите правиш?!”.
- Ъъ, проскубана гарго, я си ми дай учебника, че ше му лепнеш някоя заразна болест! – бързо си дръпнах учебника от ръцете на „гаргата” и побягнах пак – Чао, момчета!

***
В кабинета бяхме всички момичета от 10тите класове. Понеже се бях подпряла на стената, останах последна. То целта ми беше да съм първа, но не спирах да мисля за тайнственото момиче. Какво беше тя? Все едно ме бяха вкарали във „Фантомът от операта”. Почти сигурна съм, че само аз и Саске я виждаме. Възможно ли е, Наруто или Итачи да знаят за нея? Не мога да рискувам да ги питам, ако не съм сигурна, че знаят. Не мога да питам и Саске направо. Доколкото го познавам, ще отрече и ще каже, че съм луда. И докато се правех на Шерлок, се оказа, че съм останала последна. Незнайно защо, другите момичета не си бяха тръгнали. Когато започнаха са мерят ханша и гръдната ми обиколка, всички започнаха да си шушукат. Долавях всякакви реплики:
- Не може да бъде!
- Не е честно!
- Да не си е правила пластични операции?!
Какво ви става, бе, хора? Малко по-развита съм за възрастта си. Чувствам се ужасно. Inner от друга страна не спря да се кефи: „Завиждайте, кучки! Не сте си намерили майстора все още? Е, поздравления! Вече го намерихте!”
Добре, сега ще кажете: „По-неудобно от това, няма накъде!” Е, аз също го помислих. Но точно тогава Куренай-сенсей направи един коментар, който ще ми почерни живота до завършването.


I hope you like it!


Последната промяна е направена от inner_me97 на Сря Авг 01, 2012 3:47 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Юни 11, 2012 1:14 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Сря Авг 01, 2012 3:50 am

Айде на фикчето!! Така... Първо, искам да се извиня, че ви накарах да чакате, но родителите ми са виновни. Заточиха ме на село без нет и чак днес ми го пуснаха. Второ, редактирах предишните глави и ще ви помоля да ги прочетете пак, защото вмъкнах нов герой. hehe И трето, ето я 7ма глава. Смотаничка е, но за ваше успокоение, така желаният екшън почва от следващата глава! Е, enjoy! blush

7ма глава

Тръгнах си смутена от коментарите на Куренай-сенсей и съученичките ми. Само ако знаеха колко мразя женственото си тяло и колко беди ми е навличало. Но, да оставим това настрана. Тайнственото момиче беше превзело съзнанието ми отново. Определено няма да оставя нещата така и ще разбера повече за нея. Бях толкова умислена, че дори не усетих кога съм подминала Итачи и Саске.
- Ей, фъстък, спри! – викът на Ита ме накара да се обърна – Най-накрая някакво внимание. – каза с надсмешка той. Настигнаха ме и тръгнахме заедно към вкъщи. Оглеждах се наоколо, търсейки русокосото привидение, но от него и следа нямаше. Ходехме в тишина, докато „гаргата” не си отвори плювалника.
- Фламинго, какво само се оглеждаш? Да не би да си търсиш мозъка?
- Мне. Моя мозък си е на място. Виж сега, за твоя може да поспорим. – усмихнах му се и отново насочих погледа си напред. С Итачи завързахме разговор, но за малко, защото вече бяхме стигнали до къщите си.
- Е, чао, момчета. Ще се видим по-късно или утре. – помахах им и се прибрах. Затворих вратата, сабух токчетата и бавно се заизкачвах по стъпалата. Влязох в стаята си и се метнах на леглото. Лежах неподвижна 5 минути, после станах и започнах да се събличам. Тъкмо си свалих потничето и чух силно свиркане от отвън. Обърнах се към прозореца и що да видя? Саске седи на прозореца срещу моя и ме гледа как се преобличам. Голяма съм идиотка! Оставила съм прозореца отперден. Отидох до него(прозореца), показах на „гаргата” един красив среден пръст и запердих. После облякох синия си анцунг и изведох Сами на разходка. Направихме две кросови обиколки на квартала и се прибрахме. Изкъпах се, написах домашните, сготвих пиле с картофи на фурна, поразчистих малко и зачаках леля да се прибере от работа. Реших, че малко телевизия няма да ми навреди. Настаних се на дивана с дистанционното в ръка, в скута с Юки и седящият до мен Сами. Нямаше нищо интересно, затова си пуснах детският канал и гледах „Том и Джери”.
Леля Цунаде се прибра към 20:00. Както предполагах беше доста изморена. С влизането дръпна един стол и се трупяса на него.
- Лелче, искаш ли да ти сипа от пилето с картофи? – заех се да слагам масата.
- Ти ако си гладна, хапни си. Аз съм направо смазана и мисля само да се изкъпя и да си легна. – каза леля с пресилена усмивка. Стана и се запъти към стаята си, пожелавайки ми лека нощ. Ако се беше задържала още малко на стола, сигурно, щеше да заспи в легнало положение. Аз също последвах примера на леля и си легнах рано.
Алармата звънна в 6:45. Едвам успях да се измъкна от леглото, благодарение на Сами, който ме беше барикадирал, лягайки върху краката ми. Оправих се за около 5 минути в банята. Погледнах през прозореца, за да видя какво е времето. Беше доста хладно затова облякох черните си дънки, една розова тениска с усмивка и любимият си черен суичер на розови и оранжени точки. Пъхнах необходимите учебници, портмонето и телефона със слушалките в раницата си. Минах през кухнята, за да си взема ябълка. Леля отново ми беше оставила плик със закуска на барплота. Милата, става толкова рано, че и закуска ми прави. Обух черните кецове и се запътих към училището.
Оказа се, че първият час ще има събрание. Бяха събрали цялото училище на скамейките във физкултурния салон. Тъкмо се отправях към едно свободно място, когато пред мен изкочиха Гаара и Наруто. Завлякоха ме при нашата групичка и се настроихме за слушане. На мен обаче ми се спеше ужасно много. Подпрях брадичка с ръце и зачаках събранието да започне. Както си седях и се мъчех да остана будна, пред мен застана едно червенокосо момиче с очила.
- Ей, ти с розовата коса! Да не си пипнала моят Саске, защото ще... - в този момент видях Саске и Итачи да влизат. Не я оставих да се доизкаже. Отидох до него и го сръчках с пръст. Братята Учиха се чудеха на действието ми, докато се върнах при червенокосата.
- Ето, пипнах го. И сега, какво ще ми направиш? – седях и я гледах с надменен поглед. Глупачката се пробва да ме зашлеви, но аз хванах ръката й, извъртях я и я сложих зад гърба й.
- Нямам намерение да се бия с глупаво момиченце като теб и то точно заради Саске. Препоръчвам ти, да изчезнеш от погледа ми, преди да съм си променила мнението. – пуснах я. Тя се обърна, погледна ме злобно и си тръгна. Бях се наканила да седна, когато нечия ръка дръпна рамото ми и ме накара да се обърна. Беше Наруто, който седеше и ме гледаше начумерено.
- Сакура-чан, би ли престанала да се забъркваш в неприятности?
- Наруто, Нарутчице, блондинчото ми той. Не съм бебе, мога да се оправям и сама. Пък видя, че тя дойде да се заяжда. – щипнах го по бузката, а той се засмя. Ох, като малко детенце е. Седнахме си на местата, а аз извадих очилата си, за да мога да видя човека, който ще говори.
- Сакура, ти очила ли носиш? – попита ме Гаара изненадан.
- Ами, да, но не са за постоянно носене. Само за дъската и когато трябва да гледам нещо далечно. Леко късогледа съм. – спрях с обесненията, защото събранието започна. Леля седеше с един микрофон точно в центъра на игрището, четеше точки от дневният ред в училище, съобщения за извънкласни дейности и други. След като оповести пристигането на униформите, директорката се изниза от салона по най-бързият начин. Ние също станахме, за да се придвижим към изхода. Докато ходехме, чух разговора на момчетата пред нас:
- Директорката забрави да спомене, че розовката е новата рекордьорка.
- Чух, че ц*ците й били по-големи и от на Хиуга.
- Да, даже Куренай-сенсей я е похвалила за големината им.
Ино и Наруто също ги бяха чули. Блондинката се заливаше от смях, докато блондинът гледаше объркано.
- Черешке, за какво говорят тези двамата? – логично беше да попита. Смятах да му обесня, но Ино реши, че е по-добре тя да го направи.
- С ръка на сърцето и с пълна точност, цитирам думите на Куренай-сенсей – Ино се прокашля и заговори с цяло гърло – „В днешно време рядко се срещат жени с пълна глава и естествено пълен сутиен.”
След като Синеочка се погрижи да достигне до ушите на всички, закопчах суичера си до горе, сложих си качулката и тръгнах на някъде. При това мое действие двамата блондини се спукаха да се хилят, а на мен не ми беше никак смешно. Сега цялото училище ще обсъжда гърдите ми или по-лошо – ще започнат да ми викат „Цуцулана” както в едно от предишните ми училища.
Оттук нататък, денят ми беше скучен. Нямах търпение часовете да свършат и да се докопам до меките завивки. И ето, че последният час дойде. Имахме Химия при Ирука-сенсей. Благодарение на глупавата схема, която Какаши-сенсей направи, съм принудена всеки час да седя със Саске. Трябваше да правим някакви смеси, за да се получи оттайка.
- Саске, би ли ми подал натриевия хлорид? – той се пресегна и ми подаде една епроветка. Аз я взех и успях да капна точно една капка преди епроветката да избухне в ръцете ми. Глупакът нарочно ми беше дал някоя от киселините. Резултатът на гениалното му дело – и двамата бяхме с почернели, опушени лица, рошави коси и тотално изложени. Ирука-сенсей не се поколе*а изобщо и веднага ни прати в кабинета на директорката. След като обеснихме какво се е случило, леля ни наказа да чистим училището в петък. Докато другите започват заслужената двудневна почивка, аз ще търкам пода в даскало със Саске Учиха. Излязох от кабинета бясна. Захвърлих престилката, взех си раницата и отидох в тоалетната, за да се приведа в нормален вид. Там се засякох с Хината и Ино.
- Сакура, какво ще правиш в събота? Чух, че Саске организира парти и се чудех дали ще дойдеш с нас? – попита ме Ино, докато слагаше гланц на устните си.
- Ако леля ми позволи, с удоволствие. – след като приключих с почистването, си взехме довиждане и си тръгнах. По пътя видях Саске да ходи пред мен с някакво момиче, но нали съм късогледа, не можах да позная кое е. Но след като отметна златистата си коса назад, веднага я познах. Това отново беше тя. Приближих се незабележимо, за да чуя какво си говорят.
- Какво ще правиш, Саске? В събота е Хеулин. – пророни тихо момичето.
- Не знам. Но, усещам как самоконтролът ми отслабва с наближаването на 31ви. – изглеждаше по-мрачен от обикновенно. – Старешините все още не са избрали...
- Не се тревожи. Усещам, че тази година церемонията няма да се състои по обичайния начин. – гласът й стана по-жизнерадостен.
- Какво имаш предвид? Няма как да има външна намеса. Охраната винаги е засилена, а и знаеш, че се страхуват от мен. – гласът му беше изпълнен с тъга.
- Повярвай ми, тази година ще е различно, усещам го. – образът й избледняваше малко по малко, всякаш догаряща свещ, докато накрая не изчезна напълно. Саске въздъхна шумно и заби поглед в земята. За каква церемония говореха? Какво щеше да е различно? Защо Саске мисли, че хората се боят от него? Не знам нито един от отговорите на тези въпроси, но знам със сигурност – няма да се откажа, докато не разбера какво, по дяволите, се случва в това село!

Надявам се, че ви е харесало!
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by -*-What The Hell-*- on Сря Авг 01, 2012 10:22 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Съб Авг 04, 2012 3:24 am

Eто я и 8ма глава! smile Еnjoy!
8ма глава

Естествено, домашните ми задължения попречиха на разследването ми. По прищявка на природата, мрачните облаци избягаха и на тяхно място се показа приветливото слънце. Реших, че може би това ще е последната възможност да се порадвам на топлото по моя си начин, затова напълних басейна с вода и докато я чаках да се стопли си написах домашното. След като се уверих, че водата е топла, си облякох банския и изведох Сами навън. Точно така – време е за баня!
Вкарах го в надуваемия басейн и започнах да го поливам с топлата вода. После взех шампоана му и го сапунисах обилно. Както го търках с четката, той ме подуши леко, захапа четката и я дръпна толкова неочаквано, че и аз се озовах във водата. Явно беше подушил миризмата на дим от „инцидента” по Химия. Седнах вътре и продължих да го търкам с четката, когато той се умилкваше около мен и ме покриваше с пяна. Дойде време и за любимата част на Сами – пускането на пръскачките. Кучето веднага изкочи от басейнчето и започна да тича под летящите струйки вода. Аз също не оставах по-назад. Гонихме се, докато пръскачките не се изключиха. Със Сами се спогледнахме и едновременно започнахме да се изцеждаме водата от себе си. Аз въртях главата си, за да може косата ми да се изцеди, а кучето се разтърси от глава до пети. Източих водата от басейна и щях да го прибирам, котаго чух мъжки глас зад себе си:
- Приятно е да имаш куче, а? – обърнах се и видях Итачи, който ми се усмихваше приветливо. Аз също му се усмихнах и той продължи. – Исках да видя как си след номера на брат ми в часа ви по Химия.
- Ти от къде... – понечих да попитам, но той ме прекъсна.
- Лейди Цунаде се обади на татко, за да го предупреди, че Саске е наказан.
- Няма защо да се притесняваш, Ита. Това беше просто малка бомбичка. – казах аз като несъзнателно се усмихнах до уши и се почешаш зад врата. Точно както правеше Наруто. Итачи за момент ме погледна странно, после се засмя.
- Е, аз ще тръгвам, защото имам среща. Пази се, фъстък. – след това премести мокрия ми бритон и ме целуна по челото.
- Чао, ний-сан! – помахах му аз и той тръгна надолу по улицата. Познаваме се само от един ден, а вече сме толкова близки. Лъчезарни хора като Итачи и Наруто се срещат все по-рядко. Прибрах басейна и вкарах кучето вътре. Изсуших го със сешуара, а той се опъна царствено на леглото и заспа сладко. Целунах го по муцунката и влезнах в банята, за да си взема душ. Нямаше начин да продължа да се разхождам из вкъщи, миришеща на мокро куче и изгоряло.
Вечерта настъпи бързо и леля се прибра. Сега беше моят шанс да науча нещо повече. Вечерята ни мина в тишина. Не исках да започвам веднага с въпросите, все пак се прибираше преуморена от работа. За моя изненада, леля заговори първа.
- Сакура, да са те канили на парти в Учиха на Хеуин, тази събота? – въпросът й ме изненада. От къде знае за това?
- Всъщност, да. Ино ми каза и тъкмо се канех да те попитам дали мож... – тя дори не изчака да се изкажа.
- Не.
- Но, защо? Къщата им е точно срещу нашата. Ако стане нещо, ще се прибера веднага. Обещавам че... – тя отново ме прекъсна.
- Сакура, казах ти вече. Няма да ходиш на това парти и точка. – тонът й беше толкова твърд и строг, че направо ме накара да замръзна. Не исках да и възразявам.
- Както кажеш.
Привърших с чинийте, пожелах на леля лека нощ и се качих в стаята си. Сам и Юки се бяха настанили от едната страна на леглото. Мързеше ме да обличам пижама, затова просто свалих късите панталонки, с които бях и останах по тениска. Метнах се на леглото по корем и забих носа си във възглавницата. Започнах да мисля за разговора си с леля и си спомних нейният въпрос. Чакай малко! В събота е Хеуин!? Това значи ли, че партито и церемонията са едно и също нещо? Определено става доста интересно. Трябваше да поразпитам леля за някои неща, затова станах и се запътих към вратата. Но точно когато посегнах към дръжката, чух женски глас зад себе си:
- Аз мога да ти кажа всичко, което те интересува.
Обърнах се бавно и ченето ми беше готово да удари пода, когато я видях. Тя седеше точно пред мен. Инстинктивно протегнах ръката си, за да я докосна, но тя мина през нея. Погледнах я, мигайки на парцали. Какво беше тя? Привидение? Мираж? Призрак? Тогава забелязах отпердения прозорец и мозъкът ми щракна. Ами ако Саске ни видеше? По обърканото ми изражение веднага би заподозрял, че я виждам. По най-бързия начин стигнах до прозореца и дръпнах пердето. Застанах с лице към момичето и я попитах:
- Той знае ли, че и аз мога да те видя?
Тя се засмя и всяках чувах малки камбанки. Гласът и е толкова звънлив.
- Естествено, че не, глупаче. Сега да минем на въпроса. Сакура, не знам защо и как, но ти си единствения човек, който ме вижда. Освен Саске, разбира се. Искам помощта ти. – продължавах да я гледам учудено. Седнах на леглото и я подканих да дойде до мен, защото усещах, че разговорът ни няма да е къс. Тогава тя отново подхвана да говори, забила поглед в земята.
– Знаеш, че Саске е вампир. На външен вид той е перфектен, но това съвсем не е така. За разлика от другите членове на клана си, той е роден с рядка болест, която не му позволяза да контролира жаждата си за кръв. Всяка година на Хеуин, той губи самоконтрол и за да може да се възтанови, старешините на селото избират момиче от по-нисша класа, чийто живот е незначителен за тях, и тя бива убивана от Саске. Веднъж утолил своя глад, той възвръща самообладание и не пожелава да пие кръв до следващият Хеуин, когато лудостта го обзема отново. Това няма да приключи никога, ако някой не го спре. – тя направи кратка пауза, след което ме погледна и продължи – Но, аз вярвам, че ТИ си способна да предотвратиш тази лудост. Моля те, от все сърце и душа, намеси се и спри тазгодишната церемония.
Погледът й излъчваше толкова жал, болка и надежда. Надеждата, че ще се съглася да го направя. Тя чакаше да отвърна нещо, а аз стоях и мълчах. Понечих да отговоря, леко лазтворих устните си, но от тях не излезе и звук. Накрая си поех дълбоко въздух и върнала си способността да говоря я попитах:
- Какво ще стане със Саске, ако не пие кръв? За да организират тази жестокост толкова дълго, трябва да си има причина, нали?
Тя се усмихна леко и промълви:
- Не се притеснявай, ще се погрижат веднага за него.
Не се стърпях и я попитах:
- А ти какво ще спечелиш от това, че Саске ще спре да пие кръв?
- Душата ми ще бъде свободна. Както ти казах и по-рано, не знам как и защо ме виждаш, но чувствам, че това е Божи знак. – момичето погледна към тавана. – Е, Сакура. Какво ще кажеш? Ще ми помогнеш ли?
Това беше абсурдно. Цялата демонска сган щеше да бъде там. Какво мога да направя? Как ще се промъкна там? И как, по дяволите, ще проваля церемонията? Не знаех, но сърцето ми се свиваше, когато погледнех лекопрозрачната фигура до себе си. Толкова фина, красива и млада. Дали тя не беше една от жертвите на Саске? Спрях да мисля, защото усещах, че главата ми ще експлодира, поради голямото количество на въпроси без отговор. Русокоската погледна към мен и отново съзрях в очите й надеждата, която тръпнеше и копнееше да чуе отговора ми.
- Не знам, как ще свърши това, но да. Ще ти помогна. – изведнъж тя ме прегърна.
- Сакура-чан, аригато. – тихичко промълви. Малки сълзички се стичаха по снежнобялата й кожа. И най-странното беше, че можех да ги осетя. Малки, мокри капкици. Точно като истинските сълзи. Леко я обвих с ръце, за да не стане като предния път – те да преминат през нея. Но, не. Тя се беше материализирала и можех да я докосна. За момент, не беше призракът, през когото мога да премина, както през обикновения въздух. После усетих как леко се отдръпва от мен. Погледнах към лицето й, а тя отново се усмихна лъчезарно. Започна да избледнява в ръцете ми, докато накрая не изчезна съвсем.
Не мога да повярвам какво направих туко-що. Аз обещах на призрак да спра вампир, който обезумява всяка година на Хеуин. Определено, трябва да направят мемоари или филм за живота ми. Ще пожънат милиони, когато излязат на пазара.
Отпердих прозореца, за да влезе малко от лунната светлина. Погледнах към звездите и се зачудих каква ли е нейната история? Дали наистина Саске я беше убил? Саске. Погледнах към отсрещната къща, точно към неговия прозорец. Той изглеждаше толкова мрачен, че създаваше илюзията за безкрайна тъмнина. Толкова беше тъмен. Изведнъж две червени очи се появиха в мрака. Когато ги видях, цялата настръхнах. Като малко момиченце се свих зад завесата и останах неподвижна близо пет минути.
След като се успокоих, отново се проснах на леглото по корем. Замислих се какво ще правя и как може приятелките ми да наричат това „купон”. За бога, убиваха човек пред очите им, а те го смятаха за забавление. С напредването на нощта и възмущението ми, неусетно се бях предала на умората и бях заспала.


I hope you like it! ^^
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Авг 04, 2012 7:44 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Пон Авг 06, 2012 2:41 pm

Малко е късичка, но... Enjoy! smile

9та глава

Събудих се с пресъхнало гърло. Погледнах часовника и с досада разбрах, че беше едва 3:26 сутринта. Без да включвам лампите се запътих към банята, за да пия вода и да се мушна под завивките отново. Когато босите ми крака допряха плочките, леко подскочих, но после привикнах със студенината им. Светнах лампата, за да видя местонахождението на мивката. След като се напих с вода, се изправих. Поглеждайки в огледалото пред мен, забелязах и друг образ освен моя. Беше на Саске! Стресната се обърнах към мястото, на което трябваше да бъде, но него го нямаше. За момент си помислих, че Inner пак си прави шеги с мен или просто от напрежение ми се привиждаха разни работи. Но тялото ми беше на друго мнение. Усетих дъха му във врата си и силните му и същевременно нежни ръце да се плъзгат по гърба ми, пренебрегвайки тениската ми. Премести ръцете си на кръста ми, притисна ме плътно до себе си и впи жадно устни в шията ми. Не можех да му окажа никаква съпротива, бях толкова безсилна. Кръвта ми бавно, но сигурно се носеше по вените ми към неговите устни. Пулсът ми се забавяше малко по малко и вече усещах слабостта, която обземаше треперещите ми крака. Леко притворих очи и се зачудих. Дали тове не е краят? Дали всичко нямаше да свърши сега? Тогава Inner започна да блъска и вика вътре в мен. „САКУРА! Съвземи се, за бога! Спомни си коя си! Нима ще умреш по този начин? Нима ще оставиш на Саске да те убие?!”
Шок разтърси тялото ми. Какво правех? Не, нямаше да се предам! Нямаше да умра в ръцете му, още по-малко заради него. Хванах нищо неподозиращият Саске за ръцете, които бяха още на кръстта ми и го преметнах пред мен. Той не успя да отреагира на време и се просна на плочките. Бях готова да му се нахвърля, когато през вратата на банята влетя Наруто. Видял лежащият Саске на пода и мен с окървавена шия, слоби картинката в главата си. Отиде до Саске и го разтресе из основи. Глупакът се съвзе и оранжевата фурия започна да му крещи:
- ТЕМЕЕ! Полудя ли, бе?! Какво си направил на Сакура?
Наруто щеше да му хвърли един голям тупаник (заслужено), но аз се намесих и го дръпнах от Учихата.
- Наруто, успокой се, нищо ми няма. Добре съм, наистина. – като че ли, малко се кротна. И двамата се обърнахме към лежащият вампир, но него вече го нямаше. Наруто беше на път да побеснее отново.
- Ще отида в тях още сега, ще извлеча шибаният му вампирски задник оттам и ще го пребия пред родители и брат му, и пред всички слуги и съседи! – запъти се към прозореца на стаята ми, за да излезе през него. Последвах го на бегом и извиках:
- Наруто, моля те, недей! Остани с мен. Страх ме е и съм много объркана, затова, моля те, остани. – очите ми се бяха насълзили и бях на косъм да се разплача. Виждайки това, той слезе от перваза на прозореца, прегърна ме и заговори с мек и нежен глас:
- Не се тревожи, Черешке. Няма да те оставя самичка. А сега, ела да промием раната и да ми разкажеш какво стана. – Наруто внимателно промиваше раната от зъбите на Саске, докато аз му разказах за нападението. След като приключи с раната, отправи погледа си към мен и ме попита:
- Колко минути продължи пиенето на кръв?
- Мисля, че не повече от 10 минути. Може би, 7 или 8. Защо питаш? – пулсът ми се ускоряваше, защото погледът му издаваше нещо нередно.
- Сакура-чан, вампирът пие по два литра кръв в минута. Ако наистина, е продължило колкото ти казваш, за обикновен човек вече трябваше да си мъртва. И то одавна. Което ме навежда на мисълта, че ти не си просто човек. – сега вече сърцето ми щеше да изкочи. Не можех да повярвам на чутото туко-що. Трябваше да има някаква грешка. Аз съм си нормално човешко същество. Двамата ми родители бяха човеци, без никаква смесица с митични създания, или поне така си мислех. Всичко беше толкова откачено и объркващо. Щом не бях човек, какво бях тогава? Един въпрос изплува в съзнанието ми и устата ми го изтреля като къртечница:
- Смяташ ли, че след ухапването на Саске, ще стана вампир като него?! – Наруто се засмя, въпреки че, не виждах нищо смешно във въпроса си. Тогава той заговори отново:
- Споко, Черешке, това с ухапването е само в глупавите филми на ужасите. Всичко е наред. – весело ми се усмихна той, а аз зададох следващият си въпрос:
- Дотук, всичко е окей като оставим факта, че съм Н.О.(неиндетифициран обект). Но ти как разбра, че съм в опасност?
- Честно казано, и аз не знам. Както си спях, усетих пареща болка на гърдите си. Подскочих и първата мисъл, която ми дойде на акъла беше, че си в беда. Не можех да ти се обадя по телефона, защото рискувах да те събудя, ако спиш. Бях решил, че просто ще дойда и ще надникна през прозореца, за да съм спокоен, че спиш и си добре. Но когато не те видях в леглото ти, реших, че нещо не е наред. И ето ме тук по боксерки, седящ с теб на леглото ти. Яко, а? – двамата започнахме да се смеем. Всякаш преди малко не бях в смъртна опасност и той една не се беше сбил със Саске. Неволна прозявка се изтръгна от устата му. Когато погледнахме към часовника установихме, че вече е 4:34. Наруто стана от леглото ми и се запъти към прозореца.
- Ще можеш ли да се прибереш така? Имам предвид, все пак си по боксерки. – подсмихнах му се аз, а той се засмя леко и отговори:
- По-добре по тъмно, отколкото по светло. Лека нощ, Черешке. Ще се видим след няколко часа в училище. – понечи да скочи през прозореца, но аз го дръпнах за ръката и той обърна красивото си лице към мен. Луната го огряваше, показвайки лекия му бронзов тен и изкрящите му сини очи, които ме омайваха все повече и повече. Леко разклатих глава, за да се отърса от влечението си и тихо прошепнах:
- Благодаря ти, за всичко.
Наруто се наведе напред, хвана лицето ми и ме целуна по челото. Скочи през прозореца и го видях как се придвижва по покривите на къщите. Върнах се в леглото си, но размишленията не ме оставяха. Възможно ли беше това, което той твърдеше? Наистина ли не бях човек? Реших, че утре достатъчно ще си блъскам главата с ненормални въпроси, затова се проснах на леглото си и заспах.


Чакам вашите коментари! ^^
avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Авг 06, 2012 6:00 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by inner_me97 on Пет Авг 24, 2012 2:15 am

Първо, искам да се извиня за забавянето на главите, просто ми избяга музата. Второ, пускам 10та и 11та глава наведнъж и изкрено се надявам, да няма грешки, било то правописни или пунктуационни. hehe Е, enjoy! smile

10та глава

Събудих се и първото нещо, което направих, бе да погледна към часовника. Закъснявам. О, БОЖЕ МОЙ! Закъснявам! По най-бързия начин се изтрелях в банята, за да се измия. После сресах косата си, напъхах се в черните кожени панталони и бялата ризка, навлякох бежовото сако, грабнах чантата и се затичах надолу по стъпалата. Изтичах в кухнята, за да си взема закуската, после отпраших към гаража, изкарах мотора и го избутах до шосето. Точно когато щях да го подкарам, видях Итачи да излиза от тях. Погледът му беше забит в земята, а лицето му изглеждаше разтревожено и унило.
- Добро утро, нийсан! Да те закарам до училище? – поздравих го аз, с усмивка на лице.
- Благодаря, Сакура, но предпочитам да походя малко пеша. – каза и ми се усмихна леко, всякаш на сила.
- Нийсан, всичко наред ли е?
- Да, не се тревожи. Ще се видим в училище. – тихичко промълви и закрачи бавно напред. Беше глупаво от моя страна да попитам. Сигурно се тревожеше за Саске. Сложих каската, настъпих газта и след 10 минути на бясно шофиране, бях пред училище. Паркирах мотора и го завързах с веригата. Нахлух в стаята, задъхана от тичането по коридорите, но слава богу, оставаха още 5 минути до началото на часа. Явно, опасенията ми, че ще закъснея, бяха погрешни. Метнах нещата си на чина и с облекчение установих, че Саске все още не беше тук.
Тръгнах към тоалетните, за да поогледам състоянието, в което се намирах. И точно, когато щях да вляза, някой зграбчи ръката ми и ме притисна до стената. Тялото ми потрепера. Тъмните му очи бяха впити в мен, всякаш пиявици. Лицето му беше безразлично, както винаги. Дъхът ми секна при мисълта, че случката от снощи ще се повтори. Не! Нямаше да го позволя! Нямаше да се предам на страха си отново! Започнах да се боря с всички сили, за да се измъкна от силния му захват.
- Пусни ме! – извиках в лицето му, измъкнах едната си ръка и посегнах да му зашлевя шамар, но той я улови и я притисна в стената.
- Ще те пусна, ако спреш да се дърпаш и викаш! – каза остро той. Зловещият му тон ме смрази на място. Бях извърнала поглед, но той стисна ръцете ми в едната си ръка и, хващайки ме за брадичката, извъртя главата ми към него, така, че погледите ни се срещнаха. Мъчех се да разчета някакво чувство в очите му, дори това чувство да бе омраза, но не. Те отново бяха празни и прозрачно безразлични като стъкло. Продължавах да стоя като закована и не мърдах. Усетил как се поддавам на страха си, Саске заговори отново:
- Как така си все още жива след снощи? Нали каза, че си човек? Трябваше вече да си мъртва! И какво...
- За това ли е било всичко? Искал си ме мъртва?! – прекъснах го аз с крясъци – Ти, долно нищожество! С какво ти е потребна моята смърт?!
- С нищо, просто те искам мъртва. – това бяха единствените му думи, преди да ме пусне и да си тръгне. Гледах как се отдалечава с обичайната бавна походка и ръце в джобовете. Несъзнателно се плъзнах по стената и седнах на пода. Притиснах колене към гърдите си и заплаках. Докоснах белега на врата си и сълзите започнаха да се стичат по страните ми все по-бързо. Защо? Защо искаше да ме убие? Дали не е разбрал, че аз също я виждам? Дали не знае, че аз съм тази, която планира да спре тази лудост? И защо, по дяволите, се чувствам толкова слаба и нищожна, когато той ме доближи? Не, това не може да продължи така! Вампир или не, ще се справя с него веднъж завинаги! Стиснах ръцете си в юмруци, изтрих сълзите си и се запътих към стаята с решителна крачка. Когато влязох, се извиних за закъснението. Седнах най-спокойно до Саске, свалих сакото си и останах по бяла ризка с къс ръкав. Обърнах се към него с кръвнишки поглед и изшушках през зъби:
- Няма да се оттървеш от мен толкова лесно, вампирчо!
Несъзнателно преместих цялата си коса на едното рамо и така открих белега на врата си. Забелязал това, леко се приведе към мен и най-нагло заяви:
- Ще я видим тая работа, Харуно! Забърка се с неправилния вампир.
Погледнах го с надменен поглед, след което си сложих очилата и започнах да преписвам плана от дъската като тотално го игнорирах. Обстановката беше ужасна. Какаши обесняваше поредната теорема, а минутите, че даже секундите, се нижеха по най-бавния начин. В кабинета се намирахме около десетина ученика, защото, незнайно как, повечето ни съученици бяха болни. Ако някой си позволеше да се разсее, сенсей му правеше забележка или го изкарваше на дъската. И така, докато звънецът най-накрая не оповести края на часа.
В коридора настигнах Наруто. Слава богу, поне той не беше болен.
- Хей, Наруто! – застанах аз до него и му се усмихнах.
- Здравей, Сакура-чан. – измънка тихичко той. Личеше, че е доста притеснен. Сигурно, заради ритуала и Саске. Саске – този нагъл идиот! Само всичко това да свърши и така ще му наритам ш*бания вампирски з*дник, че ще се чуди от къде...
- Черешке, ехоо, черешке! Добре ли си? – блондинът стоеше пред мен, размахвайки ръка пред лицето ми.
- Ъъ, да, нищо ми няма. Ти защо си притеснен? – попитах загрижено. Точно тогава, Итачи мина пред нас. Поздравих го, но той всякаш не ме чу. Изглеждаше много по-лошо, отколкото сутринта. Ходеше, забил поглед в земята, с печално изражение, всякаш ще заплаче с глас всеки момент. Наруто се обърна към мен. В сините му очи се четяха много тъга и тревога.
- Сакура, има нещо, което не знаеш за Саске...
- Наруто, знам за ритуала утре. – прекъснах го, защото знаех какво ще ми каже, а той ме гледаше учудено.
- От къде? Момичетата ли ти казаха? – запита ме блондинът.
- Не, леля ме предупреди да не ходя. – Добре, съгласете се с мен, че няма как да му кажа за призрака и саботажа на така наречения „ритуал”. – Притесняваш се за Саске, нали?
- Да, но повече се притеснявам за Итачи. – след като го каза, той също заби погледа си в земята.
- Но, защо? Не е ли Саске този, който ще бъде центъра на ритуала? Или и Итачи има роля в него? – въпросите ми заваляха един след друг, всякаш бяха проливен дъжд. Нямаше начин нийсан да участва в церемонията. Момичето щеше да го спомене!
- Не, той няма нищо общо с тази глупост. Има общо с тазгодишната жертва. Старейшините са избрали Конан – приятелката на Итачи. Те са заедно вече от две години и той наистина много я обича. А сега, тя ще бъде убита и то от собствения му брат. И само, защото няма родословие.
- Как така няма родословие? – попитах го объркана.
- Не е потомък на династия вампири. Когато се е родила е била човек и в последствие, някой я е превърнал във вампир. Нима не може да има потенциал и способности на лидер, само защото преди е била човек?! – усетих как Наруто започва да се ядосва. – Това е толкова нечестно! – леко пристъпих към него, прегърнах го и тихичко му казах:
- Успокой се, Наруто, всичко ще бъде наред. Ще видиш, че нищо няма да се случи на Конан. – той ме прегърна силно и тихо прошепна:
- Не ме лъжи, Сакура. Той ще я убие.
„Довери ми се! Няма да позволя никой да пострада!”
Искаше ми се да можех да му разкрия всичко, но Наруто и неговата голяма загриженост. Щеше да провали плана, а това определено не ме устройва.
Щях да попитам още нещо, но звънецът ни съобщи, че часът започва и ние се отправихме към следващия кабинет.
Имахме биология при Орочимару-сенсей. По принцит, съм добра в този предмет, но сега мислите ми бяха напълно заети от това какво ще направя утре вечер. След като разбрах, че щастието на Итачи също е заложено на карта, окончателно реших, че ще попреча тази лудост да се състои. Както си съставях план за действие, неволно погледнах напред и забелязах женски силует зад Оро-сенсей.
- Хайде, Саске, не се прави, че не ме виждаш! – правеше опити да го дразни, но той гледаше зад желязната безразлична гримаса, която винаги беше на красивото му лице.
– Ооо, Саске! Много добре знаеш, че както аз съм тук, така и тя! – чакай малко. „Тя” ли каза? Коя ли има предвид? Огледах тук присъстващите и се оказа, че съм единственото момиче. Какво значение имаше дали съм тук или не?
Исках да направя някакъв знак на блондинката да престане или поне да й се намръщя, но не можех, защото Учиха веднага щеше да се досети, че аз също я виждам. Докато тя, най-спокойно, продължаваше да стои зад сенсей, да се смее и да прави физиономии. Погледнах в страни за момент, но когато върнах погледа си към мястото зад Оро-сенсей, нея вече я нямаше там. Къде ли беше изчезнала?
Другите часове бяха намалени, защото повечето ученици отсъстваха. През голямото междучасие, седнах на една отдалечена пейка в двора на училището и започнах да закусвам.
- Чудиш се, защо почти цялото училище го няма, нали? – стрестнах се, когато чух гласа й. Виждайки изненадата на лицето ми, тя звънко се засмя. – Уплаших ли те?
- Да кажем, че не е необходимо да се промъкваш така. – подсмихнах й се и се върнах на първоначалната тема – Е? Защо отсъстват толкова много хора?
- Знаеш ли, започваш да приличаш на Саске. – каза тя със замислена физионимия, но след като видя намръщеното ми изражение, отговори на въпроса ми.
- Трансформацията им е започнала още от днес. Силите на демоните стават все по-нестабилни с наближаването на Хелоуин. Тези, които са тук, имат доста силен контрол над тях. – обясни ми русокоската.
- Съмнявам се, че всички са така. Саске не е от най-себеконтролиращите се личности, които познавам. Предполагам, знаеш, за какво говоря. – тя просто кимна с глава. Настъпи една неловка тишина. Исках да я питам толкова много неща, но в главата ми беше пълна каша. Толкова много въпроси и никакви отговори. Лошото беше, че дори тя не можеше да ми даде отговор на някои от тях. Изведнъж наруши тишината.
- Кое беше русото момче, което налетя на Саске снощи?
- Името му е Наруто. Доколкото знам, той е върколак и е най-добрият приятел на Саске. Не си ли го виждала и преди? – попитах я учудено.
- Може и да съм, но да не си спомням. – смръщи вежди, явно, мъчейки се да си припомни нещо и после продължи - Сакура, какво ще правиш? Имаш ли план вече? Знаеш, утре вечер е...
- Довечера ще говорим. Тук може някой да ни чуе. А под „някой”, имам предвид Саске. – прекъснах я аз.
- Права си. – тихичко смотолеви тя и ми се усмихна. Знаех, че веднага щом отклоня поглед от нея ще изчезне, затова започнах да ровя в чантата си за мокри кърпички. Не успях да ги намеря, но нормално - кой знае дали въобще съм имала.
Останалите 2 часа минаха по-бързо от Ино на път за разпродажба. Тъй като беше петък, със Саске трябваше да чистим в училище. В момента, в който ми връчиха кофата и парцала, го зарязах на четвъртия етаж, а аз отидох да чистя втория и първия. Накрая се срещнахме в салона.
- Давай да го мием по-бързо и да си ходим. – измрънка той и започна да трие пода. Искаше ми се да му отговоря, но реших да се стърпя, затова му обърнах гръб и също започнах да мия. Повече работа, по-малко приказки. Естествено, той не беше на този принцип.
- И няма отговор? Закачка? Поне една псувня или обида?! Ооо, ясно. – започна да се смее по най-гадния начин – Сигурно съм те изплашил доста снощи и сега не смееш да ми говориш. Знаеш ли, ако ще си така послушна, трябва да го правя по-ч...
Чашата преля! Само още една дума и щях да го убия! Обърнах се и му натиках парцала в лицето с думите:
- Слушай ме сега, Учиха! Набий си в тъпата тиква, че аз никога, ама никога, няма да се страхувам от теб! Или птичият ти мозък не може да го асимилира?
Саске махна парцала от лицето си и започна да мрънка:
- Ти, тъпо розово фламинго! Само, ако те хвана, така ще те... АУЧ! Това боли! – ударих го с дръжката на парцала през краката.
- Така ти се пада, проскубана гарго! Или да те наричам г-н „пилешки мусколи”?
И в следващия момент вече бягах в кръгче от Саске, смеейки се. Зад себе си чувах всякакви закани и обиди, които правеха ситуацията още по-смешна. За капак на всичко, по невнивание, се подхлъзнах на мокрото и паднах на пода. Вместо да ми помогне да стана, Учихата започна да ме гъделичка.
- Ахахах, не, ох, хаха, Саске, хахахахаха, спри!
- Кажи вълшебната думичка! – каза гаргата през смях. Уж аз бях гъделичканата, пък той се смееше повече.
- Ахахуахаха, моля те, хуахахахуаха, предавам се! – спря. Охх, най-накрая въздух. Изтрих сълзите си от смях и седнах до него. За момент бяхме загледани един в друг. За първи път виждах истинска усмивка на лицето му. Не, от онези мазните. Това беше усмивка от щастие. Разтвори устни всякаш да ми каже нещо, но изведнъж от тях се откъсна стон от болка. Той се хвана за главата и буквално се сви на четири. Кожата му стана още по-бледа, почти бяла. Ръцете му се уголемиха, ноктите му се удължиха и изостриха. Косата и дланите закриваха лицето му.
- Саске, САСКЕ! Какво стана, за бога?! Добре ли си?! – развиках се безпомощно и се приближих до него.
- Сакура... Съжалявам... – това бяха последните му думи, преди в стаята да нахлуят четирима мъже в черни роби, носещи носилка и едно момиче. Мъжете бързо го сложиха на носилката и го изнесоха.
- Трансформацията започна. – каза тихо на себе си тя. Беше висока, мургава, със златисти очи и дълга червена коса. Странно, но мисля, че я познавам от някъде.
- Йо, момиче, добре ли си? – успях само да й кимна в отговор. После тя отново заговори – Името ми е Каруй. Аз съм чирак-магьосник при лейди Цунаде. Ти си нейната племенница, Сакура, нали? – този път се опитах да проговоря, но гласът ми се беше спотаил някъде дълбоко в гърлото ми, затова просто отново кимнах с грава.
- Видях те, онзи ден, когато едва не наби сестра ми Карин. – ето от къде ми е толкова позната – Не те упреквам, тя може да е доста досадна с нейните маниякални наклонности към малкия Учиха. Надявам се, че поне ти не си се вързала на сладките му лъжи.
- Не, ние сме просто приятели. – промълвих тихо, станах от земята и погледнах момичето пред мен – Има ли нещо, което искаш да предам на леля?
- Не. Тя знае всичко. Не случайно я наричат „Хилядооката вещица”. – усмихна ми се приятелски Каруй.
- Добре, тогава тръгвам. Чао. – взех парцалите заедно с кофите и излязох от салона.

*~*~*~*~*~*~*~*~*~

11та глава

Карах с бясна скорост към вкъщи. В ума ми се разиграваше една и съща сцена – как от щастливо усмихнатото момче, Саске започна да се превръща във вампир. Отново и отново, и отново. А това внезапно извинение? Чувствам, че ще се побъркам! Набих рязко спирачки пред портите на имението Учиха. Изглежаше толкова тихо и спокойно. Къде ли беше Саске? Какво ли ставаше с него сега?
- Вече няма нужда да се крия, нали? – попита тя, стояща зад мен. – Ела в стаята ти, за да обсъдим нещата.
Вкарах мотора в гаража и се затичах към втория етаж. Влязох с гръм и трясък, което накара спящите Сам и Юки да подскочат. Видях как, седейки на прозореца, беше сперила поглед в имението или по-точно в прозореца на Саске, който се намираше точно срещу моя. Нямах намерение да губя повече време, затова започнах с въпросите.
- Как така Саске може да убива демони? Мислех, че само смъртните умират, когато им изпият кръвта.
- Когато изпиеш почти всичката кръв на един демон, той се състарява, кожата му се сбръчква, няма сили да се съпротивлява. Саске използва безсилието в своя полза, разтваря гръдния кож на въпросния демон и изпива последната кръв направо от сърцето му. Това е единствения сигурен начин, по който един демон може да умре. Естествено, се искат някои други условия за ритуала. В нощта на Хелоуин, 31ви срещу 1ви, точно в полунощ, портите на ада ще се отворят и дявол трябва да предаде вече мъртвия демон на Сатаната. След като портите се затворят, Перлената жрица хипнотизира всички, така, че да не помнят нищо от случилото се. Демоните в тях заспиват и всичко става отново нормално. Освен за един човек – Саске си спомня всичко, до най-малката подробност. Борбата, водеща се в съзнанието му, да не разкъса бедното създание, избрано за негова жертва. Борбата да не убие последните сили за живот като изпие и малкото останала кръв от сърцето му. Семейството му също не забравя, а очевидно и приятелят му Наруто. Не е възможно да е обикновен върколак, след като хипнозата не му действа.
- Какво ще стане, когато Ино, тоест дяволът, няма тяло, което да предаде на Сатаната? – попитах, още шокирана от всичко чуто до сега.
- Принципно, ще убие всички там. Но благодарение на теб, няма. – каза тя съвсем спокойно.
- Как така благодарение на мен? Какво имаш предвид?! – бях тотално объркана.
- Не съм тази, от която трябва да го разбереш. Просто знай, че имаш силата да ги спасиш. Сега относно проникването в имението – охрана няма да има. Все пак ще гъмжи от обезумели чудовища, те са достатъчна охрана... – тя ми обесняваше с най-малки детайли вътрешността на имението, а аз я слушах и попивах като гъба. Трябваше всичко да е точно, идеално, да няма пропуски.
След два часа обсъждане на планове, възможни препятствия и т.н., решихме, че е крайно време да спрем. Тя изчезна така внезапно, както се бе и появила. Преди да изключа напълно, нахраних Юки и Сам. После се проснах на леглото и се помъчих да изпразня съзнанието си, но уви, нямаше никаква полза. Сцената от физкултурния салон продължаваше да се върти в главата ми като на кино лента. Потърсих Inner за съвет, все пак тя беше моето вътрешно „Аз”, моите истински чувства и емоции. Но не я открих. Навярно, се беше скрила в някое тъмно ъгълче на мозъка ми и, прегърнала коленете си, трепереше от страх. Точно това, което исках да направя и аз – да се скрия някъде и да забравя за целия този ужас. В крайна сметка не бях длъжна да залагам живота си на карта заради тях. Та аз едва ги познавам! Итачи, Наруто, Саске... Явно една седмица, че дори и по-малко, им беше достатъчна, за да ми влязат под кожата. А най-странното е, че леля ми е магьосница. Вие, представяте ли си? Познавате даден човек, откакто се помните и накрая ви сервират, че той не е този, за когото се представя. Единственото, което исках в момента, бе да заспя и, когато се събудя, всичко да се окаже просто един кошмар. В понеделник да отида на училище и да чуя дразнещо сладкия глас на Саске, който отново ме нарича „тъпо фламинго”, да видя усмивката на нийсан, когато се шегува с височината ми като постоянно повтаря, че съм фъстък. Наруто да ме души с неговите мечешки прегръдки и да ме нарича „черешке”, Ино да се прехласва по „рошавата гарга”, ТенТен да коментира последните спортни изяви разпалено, Хината да се изчервява при споменаването на някое момче и Темари, която не спира да говори за мода. Просто искам всичко да стане отново нормално.
Забивайки нос във възглавницата, реших, че трябва да си почина преди решаващия ден, взех телефона и слушалките, пуснах си музика и онесена от мелодията успях да поспя.

avatar
inner_me97
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : 0twъd realн0сtta ~*
Рожден ден : 04.03.1997
Години : 20
Мнения : 39
Дата на рег. : 22.04.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, Naruto Shippuuden, Death Note, Kuroshitsuji

Върнете се в началото Go down

blue Re: Demon School [по Naruto]

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Авг 24, 2012 8:00 am

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите