Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week
justwannabeone
 


Върколакът до мен

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Сря Окт 03, 2012 11:08 pm

ИЗВИНЯВАМ се , ако има грешки или не съм описала хубаво ситуациите :3 . Приемам каквато и да е помощ :D .


- Пролог-

Живеех в малко градче на име ‘’Дери ‘’ не беше, кои знае колко голямо.Имаше около 450 жители. Живях спокойно с семейството си и другите хора в града , докато не откриха трупа на една от съученичките ми – Елеонора. Беше изнасилена и сърцето и липсваше , но тя не беше единствената жертва.Имаше още много , майки , деца , баби , дядовци. С всеки изминал ден някой изчезваше и след седмица бива намерен или в гората до голямата река , или на края на градчето. Сега ‘’Дери’’ го наричат ‘’ Прокълнатото градче ‘’ преди да станат убийствата , идваха хора на почивка , а сега – никой , просто го подминават.


- Глава 1 -

- Хриси ! – усещах как майка ми ме буди отново за училище . Отворих бавно очите си и се надигнах – 6:30 е ставай , заминавам на работа закуската е в кухнята – видях усмивката и , и след това излезе от стаята ми . Флегматично станах от леглото и отворих гардероба си и извадих униформата си . Тя се състоеше от бяла риза , черна вратовръзка и къса пола до коленете. Облякох се , измих си зъбите и лицето , и вързах дългата си кафява коса на отпуснат кок , и оставих два кичура да паднат отстрани на лицето ми . Не слагах много грим , единствено спирала , малко руж и розов гланц за устни. Взех чантата си през рамо и отидох в кухнята , не си харесах закуската и я прибрах в хладилника , взех си пари и излязох за училище. Докато вървях се загледах в една изоставена къща , огледах я и видях светнали прозорци на 1-вия етаж и втория от лявата страна. Къщата наистина беше много хубава . На два етажа , голяма с хубава градина , е сега нямаше цветя , но новите съседи определено щяха да я спретнат . Видях как входната врата се отваря и от там излезе едно момче. До колкото го видях имаше черна коса и беше висок около 185-190. Имаше стройно тяло , но не успях да видя лицето му , поради причината , че гледаше някъде в земята. След няколко секунди усетих как някой ми се нахвърля .
- Хрииисиииииии ! – няма начин да не позная този глас . Това беше най-добрата ми приятелка Александра .
Обърнах се и видях голямата и лъчезарна усмивка. Винаги беше усмихната . Отвърнах на усмивката и , и я прегърнах . Тръгнахме отново към училище и отново се загледах в момчето . Той също ни гледаше . Поради някаква причина тялото ми изтръпна. Лицето му беше бледо , не бяхме чак толкова далеч и забелязах студените му черни очи , от които ме побиха тръпки . Но пък беше красив . Дяволски красив.
-Хей .. – побутна ме Алекс – къде блееш ? – почна да се оглежда .
- Никъде замислих се нещо – усмихнах и се и влязох ме в двора на училището .
Първия ни час имахме с класната – Английски .
Качихме се в класната стая и си седнахме на мястото до прозореца. Започнаха да идват и другите ми съученици и след около 20 минути всички бяхме в класната стая . Бяхме общо 19 човека в клас . Вратата се отвори и влезе класната. Беше млада с къса черна коса и не беше много висока . Станахме да я поздравим и тъмно щях да си отворя устата , когато онова момче влезе след нея . Тя го извика при себе си и ни го представи.
- Това е новият ви съученик – Джейсън Смит . Искам да се отнасяте добре с него !
Не отделях очи от него , от както беше влязъл . Изглеждаше ми загадъчен , мистериозен . Изражението на лицето му беше студено и мрачно . Оглеждаше класа с студените си мрачни черни очи и ги спря на мен . Срещнах ме погледите си , а аз бързо отместих очите си върху класната. Тя му даде разписка с часовете и имената на учителите и му каза да седне зад нас. Там седеше бившата ни приятелка – Елеонора , но чинът вече беше празен . Той мина покрай нас и усетих погледна му върху мен , но не го погледнах и се намести зад нас.

Съжалявам за кратката глава ! ОБЕЩАВАМ , че другата ще е по-дълга :3 Разбира се , ако ви хареса де < 3 .


Последната промяна е направена от BeautifulQueenStyle на Сря Окт 17, 2012 10:29 pm; мнението е било променяно общо 4 пъти
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Пет Окт 05, 2012 4:41 pm

Извинявай се , ако има грешкиии :3 ^^

- Глава 2 -

Разменихме няколко бележки с Алекс и часа най-сетне свърши . Докато слизахме по стълбите към закусвалнята , Алекс ми разправяше колко симпатичен и бил новия ни съученик . Само , че аз не бях на същото мнение както нея . Не го харесвах , не ми изглеждаше човек на , който мога да се доверя.
- Нямам му доверие – погледнах я – Нека просто не се занимаваме с него ? – пуснах стотинките и натиснах копчето за ‘’ Късо кафе ‘’.
- О , я стига – засмя се тя – Искам да го опозная – замечта се.
Въздъхнах и си взех готовото кафе от кафе машината и тръгнахме към стаята ни .
- Поне този път ме послушай , Алекс – погледнах я и се надявах , че ще се съгласи , но както винаги сгреших . Поклати глава и се засмя .
- Не , ще го опозная ! – изкачи бързо стълбите и се засмя , после се завъртя и ме погледна весело . Отново въздъхнах и отпих от топлото кафе , и влязохме в стаята . Докато се усетя , тя вече беше се наместила до него . Но той въобще не и обръщаше внимание . По изражението , с което драскаше по тетрадката си личеше колко досадно му беше да я слуша . Последните два часа седях сама и драсках какви ли не глупости по тетрадката си . Прибрах учебника и тетрадката в чантата си , и се обърнах назад да кажа на приятелката си да тръгваме , но нея я нямаше. Нито тя беше там , нито той . Огледах се и ги забелязах да излизат от класната стая , а тя го беше хвана под ръка и нещо пак му дърдореше . Въздъхнах тежко и нямах намерение да търча след гъза и , сложих чантата на рамото си и бързо излязох от училището .Извадих телефона си и , и написах смс – ‘’ След като се прибереш ми звънни ‘’ .
Прибрах се колкото е възможно по-бързо , нямах търпение да си взема една топла релаксираща вана . Отключих тъмно кафявата входна врата на къщата ни и влязох вътре .
- Мамо , прибрах се ! – викнах и оставих чантата на белия ни диван , но не получих отговор – чудесно , пак я няма – изръмжах и се качих в стаята ми . Майка ми работеше като медицинска сестра в болницата , а баща ми … дори не го познавам . Побързах да напълня ваната с топла вода и съблякох униформата си , и я метнах на разхвърленото ми легло . Изчаках няколко минути и вече беше готова , бавно влязох в нея , наместих се и се отпуснах затваряйки очи да се насладя на хубавия момент . След като вече ги бях затворила ме мързеше да ги отварям и не разбрах , кога бях заспала .

Започнах да отварям бавно очи , и все още всичко ми беше замъглено . Неясна светлина се мърдаше и ту ставаше светло , ту тъмно . Потърках очи сънено и се надигнах леко . Огледах се . Забелязах ,че не бях в банята или поне не беше моята . Бях в стая , непозната за мен люлеещата се малка лампа на тавана не осветляваше всичко в нея . Успях да забележа , че стените бяха мръсни оцветени в черно , напукани и мазилката беше паднала на места. Явно бе причинено от пожар . Пода беше мръсен , миризмата в стаята беше тежка и .. гнусна . Огледах се отново не виждах врата , нито прозорци , паникьосах се. Размърдах се и усетих , че все още съм в ваната . Погледнах надолу , но това което видях определено не беше вода . Надигнах ръцете си и ги погледнах . Бяха целите в кръв , самата аз бях цялата в кръв . Почнах да викам опитвах се да стана от ваната , но все едно нещо ме държеше и не ме пускаше . От бурните ми движение кръвта се проливаше из целия под . Започнах да се задушавам , гърдите ми почнаха да ме болят , тялото ми трепереше от страх , а сърцето ми прескачаше лудо всеки момент можеше да се пръсне . Изведнъж нещо започна да се издига от ваната . Фигура ? Да беше човек , приличаше повече на женска фигура отколкото мъжка. Дишах тежко и гледах втренчено в нея . Тя погледна към мен и се усмихна.
- Хриси , моя скъпа Хриси – започна тя . Колко познат глас … загледах се в кървавото и лице , да това беше Александра. Свих вежди.
- Алекс?- тихо и отвърнах и примигнах няколко пъти в неразбиране.
Усмивката и не се сваляше от лицето , очите и станаха изведнъж по-светли кафяви сякаш блестяха, започна да се смее истерично . Приличаше на психопатка туко-що избягала от лудницата . Стреснах се още повече . Кучешките и зъби започнаха да ръстът , станаха по-дълги , по-големи , по-остри . Все едно куче стоеше пред очите ми . Но не приличаше на куче , а по скоро на върколак. Върколак? Невъзможно , те са съществували преди милион години . Тялото и започна да расте бързо . Ръцете и станаха по-големи и силни , ноктите дълги и остри . Муцуната и започна да расте напред . Тя наистина бе върколак . Страхът растеше все повече и повече в мен . Не знаех как да се измъкна. Тялото ми се бе вцепенило от страх , просто стоях и я гледах с широко отворени очи. Нямах смелост даже да се разрева , камо ли да почна да викам за помощ , а и бях сигурна , че никой няма да ме чуе. Последното , което видях беше как се облизва кръвожадно , отвори голямата си уста и ме потопи заедно с себе си в кървавата вана .

Надигнах се на повърхността на водата и се огледах изплашено. Слава богу , беше сън. Бях в банята си , в чистата вече не чак толкова топла вода. Облегнах се назад и прокарах пръстите си , по мократа си коса. Що за сън беше това , по дяволите? Сетих се за Алекс , и реших да я проверя . Станах увих се в кърпата и набрах номера и. Но уви телефона и бе изключен. Припомних си , че я видях да излиза с Джейсън и звъннах на майка и .
- Ало? – чу се от другата страна .
- Добър вече Г-жо Грей , исках да попитам дали Александра се е прибрала – прехапах устна в очакване на положителен отговор и седна на леглото си .
- О , здравей Хриси , Алекс се прибра да , но си легна беше изморена може да е настинала – отвърна майка и . Зарадвах се и се усмихнах.
- О , добре лека вечер – любезно и казах и затворих. Почувствах се изморена от гадния сън и реших да си лягам. Изсуших косата си с кърпата , облякох пижамата си и си легнах под меките ми топли завивки на леглото. Заспах бързо и се надявах да не сънувам отново този сън.


И тази глава не беше кой знае колко дълга , за което се извинявам ^^"
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Окт 05, 2012 11:22 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Съб Окт 06, 2012 3:49 pm

- Глава 3 -


Събудих се както винаги от ръчканията на майка ми.
- Ставай ! – тая жена сигурно стой вече от 5 минути над мен , опитвайки се да ме събуди .
- Да , да ей сега – измрънках и забих лицето си в меката ми топла възглавничка . В следващата секунда тя дръпна рязко завивката от мен и ми стана хладно . Излезе от стаята мърморейки си , че ще закъснее заради мен. След около 2-3 минутки се надигнах сънено от леглото и стъпах на мекия бял килим. Протегнах се , прозях се и станах от леглото. Както винаги измих си зъбите , лицето , и облякох униформата си. Погледна се в огледалото и се чудех дали да си вържа косата или не. Усмихнах се леко , хванах два не много дебели кичура от двете ми страни на косата. Сплетох единия , после другия , опънах ги назад и с силиконено черно ластиче ги вързах.Краищата на косата ми бяха накъдрени леко и изглеждаше сладко.Както обикновено сложих си спирала , но този път си извих миглите, малко руж , и бледо розов гланц за устни.Размазах устните си една в друга , за да може гланца да се разнесе по-хубаво по тях , грабнах черната си чанта , сложих я през рамо , обух се , целунах майка ми за чао по бузата и излязох от нас. Беше 07:15 и ако не побързах , щях да закъснея за първия час – Химия. След 5 минути бързо ходене и леко потичване , влязох в коридора на училището и се за изкачвах по стълбите до 4-тия етаж. Там беше кабинета ми по химия.Отворих вратата и слава богу не бях закъсняла. Огледах се да намеря Алекс , но никъде я нямаше в стаята , а на нейното място , където седяхме заедно се беше наместил Джейсън. Свих леко вежди и тръгнах към него. Оставих чантата на земята си и го погледнах.
- Тук седи , Алекс – седнах на стола срещу него и надигнах вежди. От негова страна последва само поглед , съблече анорака си и го остави на седалката на стола. Беше по черна не много прилепнала за него блуза , но все пак мускулите му ясно си личаха.
- Да , но нея я няма – сви големите си рамене и ме погледна .
- Може да закъснее!-не ми беше приятна компанията му – Като се замисля…ти вчера беше с нея . Би трябвало да знаеш къде е!?
Устните му се извиха в лека усмивка и отново надигна рамене.
- Тя сама притича при мен , не съм я канил -продължи да ме гледа с черните си очи , а аз нямах смелост да погледна в тях , затова очите ми шареха по лицето му.
- Само да си я наранил .. – изсъсках му и го хванах за блузата стискайки я силно.Сбръчках вежди и яростно го гледах в очите , вече събрала нужната смелост , за да го погледна право в тях.
- Християна , Джейсън ! Всичко наред ли е ? – Провикна се учителката и това ме накара да го пусна и се облегнах назад .
- Да , госпожо – погледнах я с усмивка. През целия час правехме какви ли не експерименти и не обръщах никакво внимание на този кретен. Няколко пъти усещах погледна му върху лицето ми , но не го поглеждах , а продължавах да се занимавам с експериментите. Бях отметнала косата ми от лявата страна , а дясната ми беше открита. Чух го да става от стола и да минава зад мен.
- Чудя се … - чух гласа му близо до ухото ми , а устните му ми го докосваха. Стреснах се и леко подскочих – Дали ще бъде толкова сладка ,колкото ти изглеждаш … на вкус ! – дъхат му беше топъл и се разпиляваше по цялата ми дясна открита страна. Бях се вцепенила , а ръцете ми леко трепереха.Това каза преди , да излезе от стаята с лъжата , че му се ходи до тоалетната. Какво , по дяволите ? Сладка на вкус ? Какво имаше предвид с това ? Главата ми започна да се пълни с въпроси , на който определено не можех да си отговоря .. сама. Звънеца започна да бие и разтърсих главата си , за да се отърва от тези мисли. Взех си чантата и бързо излязох от стаята влизайки в женската тоалетна. Наплисках внимателно лицето си.Ръцете ми все още трепереха. Ами ако бе наранил Алекс? Трябваше да и звъна. Извадих телефона си и набрах бързо номера и . Изчаках няколко сигнала и тя вдигна. Успокоих се.
- Да?-чух от другата страна.
- Тъпачко, остави ме сама вчера ! И днеска не си на училище-почнах да и се карам , но вътрешно се радвах , че я чувам. Тя започна да се смее.
- Спокойно де - не се разбираше много какво говори , по скоро все едно устата и беше пълна явно закусваше – Вдигнах малко температура , утре обещавам да дойда – въздъхнах и чух звънеца.
- Добре , ще ти се обадя по-късно , трябва да влизам в час – затворих и влязох в следващия час. Часовете минаха бавно , скучно и мъчително. Изпитваха ме по Физика , естествено изкарах едвам едвам 3-ка , с малко моления към госпожата.

Излязох от двора на училището и се замислих над думите на Джейсън. Откакто беше излязъл от първия час , така и не се бе върнал. Къде ли можеше да е ? Мамка му , защо мисля за него ? Исках да го видя , не отричам , исках да го разпитам , за думите му . Сладка на вкус ? Какво , да не би да я изяде? Засмях се вътрешно. Невъзможно. В следващия момент замръзнах на място.Сетих се за съня отново. Съня в който Алекс е върколак и ме убива. Ами ако той е виновен? Не..не..ме. Няма начин просто. Започнах да отричам вътрешно , че това е глупаво той да е върколак , но всъщност много се притеснявах , не за него , за Алекс. Тя го харесваше , беше ме страх , че може да я нарани. Стиснах ръката си в юмрук. Щях да науча всичко за него , за родители му , за миналото му , дали има братя или сестри , откъде идва. Всичко! Отключих вратата и влязох в нас. Беше само 13:30 , какво ли щях да правя цял ден. Оставих чантата си и се съблякох. Може би малко шопинг би ми подействало добре да разчистя всички тези въпроси от главата си. Облякох къси дънкени черни панталонки леко раздърпани , бял потник , а него имаше устни оцветени в червено канещи се за целувка. Двете му страни бяха по дълги , не беше като обикновените потници. Обух си черните кецове и звъннах на Мишел. Тя също ми беше добра приятелка , но за жалост не беше в моя клас. Уговорихме се да се видим след 30 час на центъра. Така и стана. Видяхме се , взехме си по един шейк. Тя с ягода , а аз с шоколад. Тръгнахме по магазините и си накупих толкова много неща. Рокли , обувки , дънки , блузи , потници , даже ново бельо. Скоро идваше годишнината на училището- правеше 65 години. Трябваше ми някой наистина нова , хубава рокля и някой друг нов ток. Влязох ме в ‘’ Calliople’’ и започнах да разглеждам. Очите ми се спряха на една рокля. Чисто черна, Имаше само едно рамо , което минаваше настрани. Беше къса съвсем мъничко над коленете. Гърба и отзад беше до по средата изрязан. Свързваше се по странен начин , но беше разкошна. Влязох в пробната и я облякох внимателно. Стоеше прилепнало по тялото , а аз сякаш бях точно по мярка на тази рокля. Излязох да ме види Мишел. Очичките и светнаха щом ме видя.
- Като богиня си! – започна да ме оглежда и ме завъртя няколко пъти. Погледнах се в огледалото на вратичката. Очертаваше всяка една моя извива от тялото ми. Подчертаваше хубаво гърдите ми и дупето ми.
- Вземаш я , нали? – обади се зад мен Мишел и ми връчи едни високи чисто черни токове.
- Шегуваш ли се? Разбира се! – засмях се и ги обух. Отдавна не се бях качвала на високи токове , трябваше ми малко време да свикна с тях. Пак се завъртях пред огледалото и се усмихнах. Влязох в съблекалнята и се съблякох и отново сложих дрехите , с които си бях. Отидохме на касата платих ги и излязохме. Започваше да се стъмнява и трябваше да се прибираме. Казахме си чао и всеки пое по пътя си. Минавах по тъмните улички , за по пряко към вкъщи. Тананиках си една весела мелодика. Така се радвах , че няма никой по тези улички чух стъпки зад себе си. Обърнах се , но нямаше никой.
- Сигурно полудявам – казах си тихо и продължих. След няколко секунди отново ги чувах , но този път не се обърнах , а забързах крачка. Те също забързаха , започнах да бягам и се измъкнах от тъмната уличка и се озовах на моята улица ,където живеех обърнах се към уличката и видях висока стройна мъжка фигура. Мъжът беше с качулка и сложи ръцете си в джобовете на анорака си. След това се обърна и се загуби някъде в тъмнината. Отдъхнах си и се прибрах бързо. Изненадах се щом видях токовете на майка ми и още 3-ри чифта непознати мъжки обувки.
- Мамо? – влязох в хола , нямаше я. Влязох в кухнята.
- О , мила – чух гласа и да идва от стаята където се хранехме , когато тя си беше вкъщи де. Влязох в голяма стая и я заварих с един малко по-стар от нея мъж. Момче може би с две години по-голям от мен и … Джейсън? Погледнах я с неразбиране и ги огледах. И тримата имаха черни на цвят коси , но очите им бяха различни , е поне на баща , неговите бяха страшни , мрачни , бяха тъмно кафяви.
- Това са новите съседи , мила – тя ми се усмихна и сипа още малко червено вино в чашите им – Господа , това е дъщеря ми Християна - сипа малко и на себе си.
- Приятно ми е - усмихнах им се леко и забих поглед в Джейсън , както и той в мен .
- Остави нещата в стаята си и слез да вечеряме – кимнах и се качих бързо в стаята ми и се заключих. Оставих всичките торби на земята и се хванах за главата. Какво , по дяволите търсеха ТЕ тук? Започнах да крача нервно из стаята си . Трябваше да се успокоя , да не изглеждам нерва. Поех си въздух и слязох долу сядайки срещу Джейсън , а явно брат му беше до него.
- Стефан – усмихна ми се чаровно той и протегна ръка към мен . Поех я внимателно .. колко студена беше и колко груба . Изтръпнах , но се усмихнах .
- Приятно ми е , Стефан – нямаше нужда да споменавам името си , те вече го знаеха .
Пусна бавно ръката ми и не сваляше усмивката от лицето си . Той също бе красив , но не толкова колкото по-малкия си брат. Имаше черна коса , тъмни очи и лицето му също беше бледо. И тримата бяха бледи , се едно..са не знам , мъртви ?
- Чарлз , приятно ми е милейди – стареца пое ръката ми и я стисна леко. Усмихнах се в знак , че ми е ‘’приятно’’ да се запозная с него и внимателно издърпах ръката си от неговата.
- Джейсън , ти няма ли да се запознаеш с хубава госпожица? – попита го баща му , и го погледна.
- Ние вече се познаваме – отпи от виното си гледайки ме - в един клас сме. – обърна се към баща си и се усмихна. Вечерята мина в разпити и отговори , е не на всички въпроси от моя страна , но все пак беше спокойна. Изпратихме ги и се качих в стаята си бързо.

Извинявам се , ако има грешки :3 !
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Окт 07, 2012 5:22 pm

- Глава 4 -



Заключих вратата след като влязох в стаята си да не досажда майка ми. Тръшнах се на леглото и се загледах в тавана. Какво им имаше на това семейство? Поне научих едно за Джейсън , има брат , но няма майка. Чакай малко? Защо мисля за тях ? Изръмжах из дразнена , че постоянно мисля за това сбъркано семейство. Сложих възглавницата на лицето си и затворих очи. Може би , ако спра да се занимавам с тях .. с него. Нямаше да си имам проблеми. Но гадното е , че е от моя клас и най-добрата ми приятелка го харесва. Отпуснах се на леглото и заспах.


Събудих се с крясък , цялата обляна в пот и кичури бяха полепнали по челото ми.Надигнах се и се огледах , станах от леглото и излязох от стаята си. Нуждаех се от малко студена вода. Слязох бавно по стълбите да не събудя майка ми. Навлязох бавно в кухнята и все още търках сънено очите си , когато стъпах в нещо мокро.
Опипах стената да напипам ключалката за лампата. Натиснах го и от гледката пред мен ми се повдигна. Целия под беше в много количество кръв , навсякъде имаше трупове на непознати хора. Не ги познавах , но лицата им ми бяха познати. Хванах се за устата да не извикам и направих няколко крачки назад , но се спрях щом усетих нечии гърди зад мен.
- Харесва ли ти? – тихо и бавно говореше непознатия глас в ухото ми – ако си вреш носа там където не ти е работата и теб ще те сполети това , което и тях ! Това определено си беше гласът на Джейсън , толкова студен.
Очите ми бавно започнаха да се пълнят с напиращи сълзи , но ги сдържах .
- Защо? .. Те са невинни хора – започнах да говоря с треперещ глас , но чух само смеха му , после усетих как силната му ръка обгръща раменете ми.
- Такава е природата ни миличка , но тези които се бъркат в чужди работи , о повярвай ми тях ги наказваме жестоко!
Усещах как хватката му ставаше все по-силна и силна около раменете ми. Задушавах се. Започнах да се съпротивлявам и хванах силно ръката му , която ме държеше здраво.Чух ръмжене и ръката му бързо се окосми , ноктите му се забиха дълбоко в плата ми и потече кръв от лявото ми рамо, капките бързо се стичаха до лакътя ми и започнаха да образуват малка локвичка кръв на пода .Стиснах устни , болеше , наистина много болеше. Вече не сдържах сълзите си и те започнаха да падат от очите ми стичайки се по зачервените ми бузи. В следващия момент големите му остри зъби , болезнено се забиха в врата ми. Изпищях от болка , пред мен всичко стана черно , започнах да се унасям и в следващия момент затворих очите си.

Надигнах се от леглото потна с лек писък. Сложих ръка на гърдите ми и затворих очи за момент да се успокоя. Беше само сън. Бавно започнах да се успокоявам и погледнах към часовника си , беше 05:45 имах още 15 минути до алармата ми. Влязох да се изкъпя набързо. Главата ме болеше , не се чувствах добре , но трябваше да отида на училище. Излязох от банята и изсуших косата си . Облякох униформата си и чух стъпките на майка ми до вратата.
- Не влизай , оправям се – извиках и , и продължих да се оправям. Вързах косата си на висока опашка и сложих обикновения си грим – спирала , руж и гланц за устни . Бях готова , за първи път в 06:20. Взех чантата си и слязох долу да закуся. Изядох две палачинки набързо с шоколад и тръгнах към училище.
Сложих слушалките си в ушите и си пуснах музика , но все още ме болеше глава. Вече бях сигурна , че той е върколак бях на 100% сигурна ! А следващата жертва можеше да е Алекс , можеше да е майка ми , можеше да е всеки ..дори и аз. Дръпнах входната врата на училището. Нямаше никой по коридорите , все пак беше 06:35 беше прекалено рано. Качих се на 2-ри етаж и тръгнах към класната ми стая. Отворих вратата и махнах слушалките си. Огледах чиновете докато вървя към моя , не видях никой на тях , освен този зад нас. Защо беше толкова рано тук? Беше подпрял лицето си на ръката си и очите му бяха затворени , изглеждаше толкова спокоен , не отричам изглеждаше даже много сладко. Седнах тихо на моя си чин и оставих чантата си на земята.
- Рано си дошла – чу се глас зад мен. Явно даже не спеше , или ако е спал , не спи прекалено дълбоко.
- Ти също – не се обърнах , не исках да го гледам след съня , който сънувах. Но той бързо се намести до мен и ме погледна. Продължавах да гледам някъде другаде правейки се , че все едно не е до мен.
- Бледа си … да не си болна – посегна да пипа лицето ми , но бързо отблъснах ръката му и го погледнах.
- Добре съм , просто..не можах да се наспя – отвърнах му тихо и се подпрях на облегалката на стола.
- Сигурна ли си? Да не си сънувала нещо? – усещах как се приближава , сякаш сърцето ми спря да бие.
- Н-не…-започнах да заеквам. Глупачка! Защо заеквам разбира се , че ще разбере , че го лъжа. Преглътнах и си поех въздух – Нищо не съм сънувала! Просто не можах да спя , това е – повиших леко тон. Той леко се усмихна и стана от стола.
- Добре , щом така казваш – съгласи се с мен и си седна на неговото място. Играех си с малкото ми огледалце , което не беше цяло защото половинката му беше счупена. Загледах се в прозореца и несъзнателно се порязах дълбоко. Изпуснах го и погледнах пръста си.
- Мамка му..-изпсувах тихо и се обърнах назад.
- Хей имаш ли…- очите му се бяха втренчили в порязания ми пръст , а от него капеха мънички капки кръв. Станаха светло кафяви-блестяха , премести ги на мен и облиза устните си.
Не трябваше да се обръщам към него. Колко глупава съм. Тръгнах да ставам от стола , да избягам от стаята , но бях прекалено бавна.
Той вече се намираше пред мен , а чина му беше избутан назад до стената. Стреснах се.
Правех бързи крачки назад , докато не опрях собствения си чин.Стиснах ръката си в юмрук , а кръвта се стече по вътрешната страна на ръката ми. Той я хвана силно и я надигна високо , отвори устата си , а капките кръв падаха на езика му. Опитах се да я издърпам от силната ми ръка , но той я стискаше още по-силно .
- Боли..пусни ме , моля те – от негова страна нямаше отговор. Без много усилия издърпа порязания ми пръст от юмрука , който бях стиснала и го облиза. После ме погледна.
- Сега , вече може да си сигурна , че съм върколак – усмихна се и показа страшните си кучешки зъби , пусна ръката ми и излезе от стаята бързо. Краката ми омекнаха и добре , че беше чина ми за да се хвана за него. Погледнах пръста си , а рана вече нямаше. За едно вече можех да вярвам на баба ми . Както казваше тя – ‘’ Кучешката слюнка е вълшебна’’ .
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Окт 07, 2012 7:41 pm

- Глава 5 -



Реших днеска да пусна две глави :3 Дано ви е харесала тази !


Седях сигурно 5 минути подпряна на чина втренчила поглед в пода.Чух стъпки. Вероятно на идващите ми съученици. Бързо пооправих чиновете и седнах на мястото си. Започваха да влизат по групички , първо момичетата. Все така шумни , както винаги. Не им ли омръзваше да клюкарстват по цял ден и то от сутринта ? Или пък да се оплакват , харесвали това момче , но то си имало приятелка , но пък била грозна и надута и т.н . После влязоха и момчетата и те не бяха кои знае колко ‘’тихи’’.
Гледах с надежда , че ще видя огромната усмивка на Алекс , но пак си останах разочарована. Тя отново нямаше да дойде.
Очертаваше се скучен ден пълен с глупави и безсмислени уроци. И бях права. Имах само разказвателни часове като – История , География , Биология , Литература и слава богу Физическо! Деня мина някак си , бързо. Получих нова цицина на главата заради грубата игра от страна на момчетата по волейбол. Но нищо ново под слънцето , нали са момчета. След последния час Физическо , се преоблякох с униформата си , взех чантата си и тръгнах към кафето отсреща. Отдавна не бях стъпвала там. Влязох вътре и седнах на масата близо до прозореца поръчах си едно кафе и парче торта от шоколад. Подпрях се на ръката си и гледах през големия прозорец. Загледах се в един красив батко-градинар , който се разхождаше с косачката по алеята с райграс , но телефона ми ме отскубна от хубавата гледна , извадих го и вдигнах.
-Ало?
- Миличка , къде си? – да беше майка ми.
- В едно кафене , защо? – тъкмо ми носеха кафето и парчето торта.
- Мивката вкъщи се развали и Стефан ще дойде да я оправи , но трябва да го наглеждаш
- Стефан…Стефан..-започнах да умувам и отпих от кафето си- А , да Стефан брата на Джейсън и какво?
- Ще дойде вкъщи да оправи мивката , ти изобщо слушаш ли ме? – повиши тон и разбрах , че съм я изнервила.
- Да , добре прибирам се – затворих и преди да е казала нещо друго и си платих сметката. Излязох от кафенето раздразнена , че не можах да изпия на спокойствие кафето и да си изям парчето торта. Прибрах се бързо и го заварих , да чака пред входната ни врата.
- Извинявай , че закъснях – извадих си ключовете и отключих от негова страна получих само чаровно усмивка. Влязох след него и затворих.
- Нещо за пиене?- хвърлих чантата си на пода до дивана и пуснах телевизора.
- Кола – влезе в кухнята и погледна мивката и кофата под нея. Явно някоя тръба се бе спукала.
Налях му кола и му подадох чашата.
-Заповядай-връчих му чашата и погледнах към кофата- Ще можеш да го оправиш , нали?
- Разбира се – взе внимателно стъклената чашата от пръстите ми и я изпи на един дъх. Клекна пред мивката и почна да човърка с инструментите си.
Седнах на стола и го наблюдавах. Беше доста сръчен. Носеше бял потник , който очертаваше стегнатите му гърди и плочки , ръцете му също бяха доста мускулести , надолу беше с черни леко изхлузени дънки и сивите му боксерки леко си личаха.
-Хубави боксерки – засмях се и надигнах едната си вежда.
- Мерси – без да отделя очи от работата си се усмихна и след 10-25 минути мивката беше здрава. Надигна се и изтупа ръцете си.
- Готово ли е? – станах и огледах внимателно мивката.
- Да , като нова е – прибра инструментите си и ми се усмихна. Отвърнах на усмивката му и го изпратих до вратата.
- Е , мерси за чудесната работа , Стефан – подпрях се на вратата и скръстих ръце.
- Пак заповядай – понечи да си тръгне , но после пак заби поглед в мен – брат ми създавали ти проблеми? . Учудих се , че ме попита точно това.
- Цялото ви .. сбъркано семейство ми създавате проблеми. Нищо лично – свих рамене и вероятно щях да си изпатя за обидните думи към семейството му , но той само се усмихна.
-Значи , все пак си наясно какви сме? – надигна хубавата си вежда – Наясно си , че имаш за съседи върколаци и не те е страх?
Добре , беше ме страх , но какво? Да изпадна в някаква депресия , че за съседи си имам цяло семейство кръвожадни убийци?
- Не – излъгах – Добре , може би малко ! – признах му. Засмя се . Боже имаше доста секси смях.
- Не можеш да четеш мисли , нали? – примигнах няколко пъти молейки се да получа отрицателен отговор , все пак ще е малко неудобно да ми чете мислите , докато аз си мисля , че има секси смях.
- Не , да ти приличам на вампир?
- Всъщност не , но има ли?
- Ще разбереш скоро – намигна ми и тръгна към своя си дом. Ще разбера скоро ли? Не можеше ли просто да каже ‘’Да има’’ ? Прибрах се вътре и заключих. Взех си от хладилника голямата купа с шоколадов сладолед и седнах пред телевизора търсейки , някой страшен или екшън филм. Усещах как следобеда ми щеше да мине скучно , както целия ми ден или по-точно както ЦЕЛИЯ ми живот. Беше забранено да се ходи до реката , но и без това нямаше какво да правя а и беше светло , защо пък да не разходя до там? Качих се горе , като смених униформата си с бледо розово потниче без презрамки и светло сини къси дънкени панталонки. Взех телефона и ключовете си и се запътих натам. Трябваше да мина през сумати и храсталаци , даже на моменти потника ми се закачаше за клончетата , но слава богу не се скъса. Седнах няколко пъти на някой камък да си почина , защото проклетата река не беше близо. Когато най-накрая стигнах гледката беше удивителна.
Реката все едно блестеше заради отразяването на слънцето. Имаше по някой друга катеричката и се чуваха сладките песнички на птичките. За първи път да благодаря на Господ заради хубавата гледка. Но докато се наслаждавах на красивото място , чух шум и се обърнах откъдето идваше. Останах без ума и дума.
Беше с лице към мен , но главата му беше наведена , стоеше прав в реката , която стигаше малко под коленето му. Крачолите на сивите му дънки бяха навити и беше без блузата си , с която беше тази сутрин. Тялото му беше мокро , както и косата. Малки капки вода се стичаха по стройните му гърди и стегнатите му плочки. Под слънцето сякаш изглеждаше още по-красив. Прокарваше силната си длан през мокрите си рамене и бицепса му изглеждаше удивително голям. Несъзнателно се бях за запяла в него неразбираща , че той вече ме беше забелязал.
- Ще ти падне ченето – изсмя се Джейсън и излезе от водата.
- Аз..Аз..- не знаех какво да кажа и после се опомних- Какви глупости говориш? Не гледах теб , гледах…хубаво дърво зад теб!
- Ха-ха , добре , добре – пусна крачолите си и седна на зелената трева – Там ли ще стоиш? – погледна ме и сложи блузата си.
- Страх ме е , че пак ще ме нападнеш – признах си и скръстих ръце.
- Не си се порязала , нали? А и трябва да ми благодариш , че раната ти зарастна толкова бързо заради мен – усмихна ми се. Въздъхнах и се наместих до него прегръщайки коленете ти.
- Стефан беше в нас – загледах се в чистата блестяща вода .
- За? – чух го как се изляга на тревата и сложи ръце зад тила си.
- Да оправи мивката , вие не може да четете мисли , нали? – погледнах го.
- Разбира се , че не . Само вампирите го могат – лицето му беше на сянка , заради голямото дърво зад нас.
- А , те съществуват ли ? – Стефан не ми отговори както трябва и затова щях да си получа искания отговор от брат му.
- Да – протегна се настрани и скъса някакво лилаво цветенце.
Знаех си . Сигурно има още много други създания , за които съм смятала , че съществуват само в книгите или по филмите. Но явно доста съм се залъгвала.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Окт 07, 2012 8:01 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Пон Окт 08, 2012 8:15 pm

- Глава 6 -

Съжалявам много , че главата е толкова къса , но нали знаете училище , уроци и още други простотии ^^" Надявам се да ви е харесала и може да коментирате

Замислих се. Ами ако под това ‘’скоро ще узнаеш ‘’ има предвид , че и други ‘’Същества’’ ще дойдат? Побиха ме тръпки още щом си го помислих , но Джей ме откъсна от мислите ми.
- За какво толкова се замисли? – премести се с лице към мен и го подпря на дланта си.
- А , за нищо – свих рамене и погледнах към небето. Сигурно ме мислите за луда седяща тук до върколак? Без да ме е страх , е всъщност страх ме е да , но бях сигурна , че няма да ме нападне … поне така си мислех. Всеки нормален човек , би избягал от това градче , още докато разбере за тези свръх ненормални същества . Така и аз трябваше да направя , но не исках. Исках да се впусна в приключенията както по детските филмчета и книжки . Още от малка мечтаех като порасна живота ми да е такъв. Кой знае може след време да ме превърнат във вампир , или фея , или пък върколак. Ха-ха шегувам се , разбира се! Въпреки , че хората са казали ‘’Вярвай в невъзможното’’. Дори може някой ден да стана една от тях , да живея вечно. Звучи малко налудничаво и …егоистично.
- Кръвта ми .. наистина ли е сладка?-обърнах се към него гледайки го в очите. Исках единствено истината.
- Да те излъжа или да ти кажа истината?- беше забил поглед в цветето и го въртеше от време на време.
- Да – отвърнах му бързо и сериозно.
- За пръв път , харесвам кръвта на някой толкова много! - вдигна погледа си към мен – Ако бях толкова жесток и безмилостен още преди 3-ри дни да те бях изял – една загадъчна усмивка се появи на красивото му бледо лице. Сърцето ми се ускори при тази ужасната мисъл и преглътнах тежко.
- Ха-ха-ха спокойно ! – силния му смях се разнесе навсякъде – Не съм толкова жесток и няма да го направя – смигна ми и се изправи от тревата подавайки ми ръка да стана. Успокоих се , хванах ръката му и се изправих.
- Дано , да е така !

След прекалено бавното ни прибиране научих толкова много за тях , за върколаците. Те не бяха единствени , имаше още един вид – Омега. Жестоки , безмилостни , способни да направят всичко само за да получат жертвата си.Движещи се на големи глутници , не както семейството на Джейсън. Те бяха от вид Алфа – състояща се от трима членове. Този който е създал малката си глутница е най-висшия – Алфа. Но също така ако някой от ‘’Служителите’’ му го убият – те присвояват цялата му сила .Все пак ако искаш да си най-добрия-трябва да отстраниш най-добрия.Тоест ако Джейсън или Стефан убият баща си , един от тях става Алфа търсеща нов член за групата. Те се криеха тук от другия вид върколаци , бяха нещо като..врагове. Омега могат да превръщат по всяко едно време хората в поредния член от групата им , но при Алфата не беше така. При тях се чакаше 1 месец до пълнолунието чак тогава имаха възможността да си набавят нова жертва. Видях , че свети вкъщи и разбрах , че мама си е вкъщи. Леле чудо! Влязох вътре и затворих след себе си.
Запътих се към кухнята и какво да видят очите ми. Ченето ми щеше да се смъкне до земята ако имаше начин. Моята мила майка и Чарлз , бащата на Джейсън се натискаха на масата за ядене! Изкашлях се нарочно и щом ме видяха веднага се отдалечиха един от друг. Чарлз беше свел поглед в краката си , а майка ми се бе изчервила като малко момиченце , което получава първия си комплимент колко е хубава.
- Има стаи за тази работа! – погнусена им се скарах. И бързо избягах в стаята си заключвайки се.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Окт 08, 2012 8:28 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Чет Окт 11, 2012 5:40 pm

- Глава 7 -



Все още погнусена от това , което видях преди няколко минути разтрих очите си. Не нямам нищо против майка ми да излиза с мъже. Все пак никой не я спира , не познавам баща си и тя не се е чувала с него сигурно от 100 години , а и не искаше. Бил е пияница и тя го е хванала в изневяра няколко пъти. Но да се натисна с висш върколак – Алфа , това вече не беше нормално. Е тя не знаеше какви са , слава богу и надявам се да не разбере. Легнах на леглото и извадих книгата си от шкафчето до леглото. Беше все още 22:00 и не ми се спеше. Пъхнах слушалките в ушите си пуснах си музика и се зачетох.

Сутринта се събудих с книга на лицето а слушалките се бяха оплели. Погледнах часовника и беше 08:30 боже бях закъсняла за училище. По най-бързия начин се оправих и тръгнах бегом от нас към училище. Влязох точно по средата на часа , имах Български.
- Госпожо , извинете за закъснението- стоях на вратата и всички ме зяпаха. Мразех този момент. Закъснял си и всички те зяпат като извънземно .
- Радвам се , че реши да влезеш в час , сядай – заповяда ми и бързо седнах на мястото си , а отзад Джей отново спеше.
Всъщност нямаше смисъл да влизам имаше 10 минути до края на часа , но не исках да трупам отсъствия.
-Видя ли я? – обърнах се
- Кого да видя? – надигнах вежди в неразбиране.
-Алекс..- зарадвах се , че е дошла най-накрая на училище и ще я видя .
- Къде е? – огледах се , но я нямаше в клас.
- После ще ти покажа – Джей се намести до мен и се подпря на ръката си. Не го разбрах много , но в този момент исках само да я видя. Часа свърши той ме хвана за ръката и бързо ме изведе от стаята.
- Чакай Джей , където отиваме? – едва не се спънах няколко пъти от силното му дърпане – Джей! – извиках му пак , но той продължи да ме дърпа и излязохме на двора. Огледах се и тогава я забелязах , имаше още няколко момчета около нея и две момичета. Това наистина ли беше Алекс? Беше с къса черна пола , бяло потниче без презрамки , черни високи токове и късо черно яке. Косата и бе станала сякаш .. по-светло кестенява.
- Не – засмях се – Това не е Алекс – погледнах го.
- Да , права си това не е тя , защото Алекс вече е мъртва – изтръпнах . Моля? Мъртва? Стрелнах я веднага с поглед и видях как се обръща към нас , това определено бе Александра с няколко големи промени.
- Тя не е човек вече – погледна ме после погледна и нея – Тя е Омега. Не..невъзможно. Тялото ми започна да се тресе и сложих ръка пред устата си. Тя се запъти към нас , но не с онази усмивка както всяка сутрин , а някак си фалшива.
Двамата с Джейсън се спогледаха и просто отмина , без да каже нищо , а другите от групата стояха и я гледаха. Явно те не бяха от това училище. Огледах си набързо , преди да хукна на някъде. Момичетата , малко приличаха на Алекс , но с различни очи и физиономии , лицата им бяха бледи , безизразни. До тях стояха четирима момчета. Бяха доста красиви , но сега не ми беше точно до това. Не бяха по-различни от Джейсън или Стефан , също бяха бледи с кафяви очи , имаше едни изключение беше с руса коса , висок с доста здраво тяло , но очите му бяха сини.
- Този , който гледаш , русия. Той е водача им- прошепна ми на ухо Джей , не ме интересуваше кой е простия им водач , исках просто старата си Алекс , хукнах нанякъде и просто бягах без посока докато не стигнах до гората. Навлязох навътре и спрях до едно дърво да си почина. Бях потна , изморена от цялото това бягане и се огледах. Наистина не знаех къде се намирам само знаех , че съм в гората нищо друго. Зад себе си чух стъпки и се обърнах , но никой не видях. Отново се обърнах .. пред мен стоеше Алекс , изписках и паднах на калта и опадалите листа.
- Ха-ха-ха , стресна ли се? – изсмя се тя и повдигна кафявите си вежди .
- А-Алекс…-заекнах и преглътнах – какво е станало с теб? – погледнах я изморено.
- Не ти ли харесва новата ми визия? Как какво е станало с мен? – отново се изсмя – Дадоха ми по – хубав живот ! Предложиха ми нещо истинско! По-хубаво е от това да си просто един човек , както всеки друг – искаше да се каже , че и харесва да е това ?
-Как може да си щастлива , че са те превърна ли в животно? – станах от мръсната земя и се изтупах , от нейна страна получих злобен поглед – Не ти ли харесваше предишния си живот , когато бяхме двете ? - почти и се развиках.
- Не – каза го съвсем спокойно и започна да се върви около мен – Нямаш си и на представа , какво е чувството да те захапят тук – отметна мократа ми коса и погали врата ми с студената си длан , настръхнах – Този адреналин , този страх … на малко хора се случва това горда съм , че станах една от тях! Безсмъртен си , имаш възможността да си млад цял живот , без никакви проблеми , а кръвта , о да тя е божествена! – прошепна го в ухото ми и после се отдалечи.
- Как .. как може да го кажеш – обърнах се бързо към нея и очите ми се бяха насълзили. Още малко и щях да ревна.
- О , не плачи – направи муцунка и ме огледа – Но знаеш ли , като се замисля и от теб ще стане добър Омега – тя започна да се променя – Мога да те превърна още сега , да не чакам до пълнолунието ! – спусна се към мен , но в този момент нещо друго голямо се изпречи на пътя и. Видях , че онова което ме защити също беше върколак , но по голям от нея , другото не го помня защото загубих съзнание и се строполясах на земята.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Окт 14, 2012 7:17 pm

- Глава 8 -

Пишете коментари , за да знам дали ви харесва или не ^^" Ако да , ще го продължа , ако не го спирам.


Събудих се и бавно се надигнах от леглото , слагайки ръка на челото си.
- Ох .. – главата ме болеше и разтърках челото си .
- Радвам се , че се събуди – погледнах напред където Джейсън беше седнал на леглото. Огледах се . Не бях в моята си стаята , а явно в неговата и пак погледнах към него.
- Какво стана? – не си спомнях много от това , което беше станало.
- Алекс те нападна , спасих те и ти припадна – каза ми го точно кратко и ясно. Алекс ме е нападнала? А , да сега се сетих. Не мислех , че ще го направи все пак сме най-добри приятелки или поне бяхме. Въздъхнах тежко и погледнах през прозореца беше се стъмнило.
-Колко е часът ? – отвих се и тръгнах да ставам , но пак ми се зави свят.
- 21:30 – погледна телефона си – спокойно обадих се на майка ти да кажа , че ще спиш в твоя приятелка и тя се хвана. А и баща ни и прави компания не се притеснявай. Изръмжах.
- Пак ли са заедно? Не мислиш ли , че е прекалено да замесваме и майка ми в тези глупости? – погледнах го – Искам поне тя да си живее живота , като нормален човек.
- А твоя живот не е ли нормален? – надигна черните си вежди и стана от леглото.
- Не определено , не е нормален ! Едва ли е нормално да имаш съседи върколаци , майка ти да се натиска с един от тях , а най –добрата ти приятелка да се е присъединила към опасен вид върколаци , и която преди 2-3 часа се е опитала да те ИЗЯДЕ ! Това определено не е нормално , Джейсън. – станах от леглото ядосано , а той се засмя бурно.
- Много ми допадаш , когато си ядосана – пак се засмя – Добре , имаш право живота ти не е нормален и ще почне да става още по-ненормален. Стреснах се от тази мисъл. Какво още по-ненормално можеше да стане?
- Чудиш се нали? – смени тениската си с черен потник – Живота ти не стига , че ще се обърне с главата надолу както вече е станало , ами и ще губиш близки за теб хора. Както Алекс. Ще си свидетелка на много убийства , само защото ще имаш врагове като Омега. А след като те направят една от тях , ще започнеш да убиваш невинни хора , само защото си гладна или това ти е задължението. Всичките тези убийства ще тежат на твоята съвест и когато се погледнеш в огледалото ще виждаш себе си като чудовище , цялото покрито в кръв . – останах на място след като чух всичко това. Не . Аз не исках да ставам една от тях исках да умра като човек , да имам семейство , деца , да бъда баба и после да умра от старост или инфаркт както повечето старци.
- Глупости ! – сопнах му се – Аз няма да стана една от тях , ще си умра като човек . – скръстих ръце и го гледах намусено.
- Да , добре и аз така си казах , преди да ме ухапят – отвори вратата и излезе навънка. Последвах го и тръгнах след него надолу по стълбите.
- Аз няма да стана една от тях , нито от вас – отново му напомних и влязохме в кухнята , където беше Стефан и ядеше нещо.
- О , най-накрая се събуди – усмихна ми се и отпи от червената течност в чашата си.
- Да – имаше сок от праскови на бар плода и си сипах после седнах на един стол.
- Гледа ли си ви се страшен филм? И без това няма какво да правим? – предложи той и прибра в хладилника шишето , в което вероятно имаше кръв. Съгласихме се , направих пуканки , а двамата отидоха да търсят някакъв страшен филм. Усетих как телефона вибрира в джоба ми и го извадих. Беше непознат номер поколе*ах се , но после вдигнах.
- Ало? – сипах си сок и извадих готовите пуканки.
- Имаш късмет , че те спасиха , няма да се отървеш толкова лесно от мен – ръката ми се разтрепери и едва не изпуснах купата с пуканки. Бързо затворих и изключих телефона си оставих го на масата и се върнах при момчетата.
- Забави се – седяха пред големия плазмен телевизор и вече бяха намерили страшен филм.
- Съжалявам , какво ще гледаме? – седнах между двамата и сложих купата на бедрата си.
- ‘’ Ловец на вампири’’- от дясната ми страна беше Джейсън , а от лявата Стефан.
Странно , нали ? Да седиш между два върколака без да се притесняваш. Е , вече бях свикнала с тази мисъл и не се притеснявах , само едно ме човъркаше – Алекс и глутницата и. Какво щяхме да правим с тях? Те са по-силни , по-бързи , след всяко пълнолуние те стават още по могъщи. Сега не трябваше да мисля за това , взех си пуканки и се засмях.
- Чудно как не гледаме някой филми за върколаци – пошегувах се и ги погледнах и двамата.
- Стефан искаше , но – сви рамене – По-добре е да гледаме нещо различно и без това ще виждаш върколаци почти всеки ден – погледна ме и си взе пуканки.
- Стига си я плашил – защити ме Стефан и обви голямата си ръка около раменете ми.
Изкашлях се и се дръпнах от него.
- Не ме плаши – изсумтях – не съм малко момиченце ! – скарах им се и на двамата и се загледах в филма. През цялото време или подскачах от някоя гадна сцена или си крих лицето в рамото на Джейсън , тъй като на него има по-голямо доверие. И двамата не спряха да ми се подиграват затова се нацупих и се преместих долу на земята.
- Стига си се цупила де , това е само един филм – почна да ми се моли Стефан , а Джейсън само седеше и се подхилкваше.
- Махай се – замерих го с пуканки и го бутнах , намусен отиде на мястото си.
Големи момчета , а се държат като бебета.
След около 30 час филма свърши и се преместихме в кухнята.
- Защо ти е изключен телефона – Стефан го взе от масата и го включи.
- Алекс ми звъня – въздъхнах – Заплаши ме и аз затворих и после го изключих – взех го от ръката му и го прибрах в джоба си.
- Че иска да те направи като тях? – надигна вежди и само кимнах – Няма лошо , ще станеш още по-красива , по-секси – усмихна ми се съблазнително.
- Ужасен си – изръмжах – Вие мислите само и единствено за себе си , как и с кого ще се нахраните кой да съблазните , за да ви се охладят страстите , отвратителни сте ! – скръстих ръце пред гърдите си.
- Такава ни е природата не ни се карай – Провикна се Джей и се засмя .
- А и гърдите ти ще пораснат – цялата се зачервих , а той започна да се смее. Копеле гадно , как ще говори за бюста ми?!
- А при теб какво?Като си станал такова животно ти се е смалил или ти въобще си нямаш? – свих вежди и играта започваше да загрубява. Джейсън започна да се смее , а Стефан направи ядосана физиономия и погледна надолу после върна погледна си отново на мен.
- Да разбереш сама искаш ли? – езика му се спусна по устните му и те се извиха в самодоволна усмивка. Погнусих се от перверзните му мисли.
- Не , мерси! Предпочитам да умра пред това – поклатих глава и седнах на стола.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Окт 14, 2012 7:25 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Сря Окт 17, 2012 10:20 pm

С малко забавяне я пускам главата , но нищо :3 Колкото можах се опитах да я редактирам сама ^^" Надявам се да ви хареса.
Смених името , защото реших , че е по-подходящо ^^ .


- Глава 9 -


И двамата започнаха да се смеят. Какво толкова смешно бях казала?
- Защо принцесо ще ти хареса , гарантирам ти - отново започна да се заяжда Стефан и извъртях очи.
- Голям си кретен , знаеш ли?– сопнах му се и отново предизвиках смеха и на двама им. – Какво толкова се смеете? – изнервих се и тръшнах по масата с ръка. Боже колко досадни бяха , щом почнеха да се лигавят.
- Много е секси , когато е ядосана , нали? – изсмя се Джейсън , а Стефан веднага се съгласи с него.
- Ужасни сте! Искам да си лягам – погледнах към Джей и след малко той престана да се кикоти насреща ми.
- Ще спиш при мен – каза ми спокойно и се усмихна самодоволно. Какво при него?
- Защо при теб , а не при мен? – надигна черните си вежди Стефан.
- Защото ти туко-що ѝ предложи да разбере сама дали имаш нещо там долу , глупако – тук вече бях съгласна с него , имах повече доверие на Джей отколкото на Стефан. Той само изръмжа и излезе от кухнята.
Двамата се качихме в стаята му и той ми подаде една черна дълга тениска скрих се в банята му , за да не ме гледа. Съблякох мръсните си дрехи и си нахлузих тениската му. Започнах да разглеждам банята , беше голяма и навсякъде имаше боксерки , а и по някоя друга прашка. Имаше гел за коса , шампоани , мъжки парфюми , не разпечатана опаковка от кондоми , направих гримаса и веднага излязох от банята му.
- Банята ти е в ужасно състояние – споделих му и се мушнах под топлите завивки на леглото му.
Засмя се.
- Не ми остава време да я почистя – сви рамене и се беше завил само до кръста. Обърнах се с гръб към него , за да не гледам полу-голото му тяло , ставаше ми неудобно. За първи път лежах до момче , въпреки че съм 17 годишно момиче.
- Утре е годишнината на училището , имаш ли с кого да отидеш? – тъкмо бях затворила очите си , готова да заспя.
- Не , защо ? Ти имаш ли си? – обърнах се леко към него.
- Нямам си , затова щях да те питам дали искаш да дойдеш с мен – леко се усмихнах и кимнах в съгласие – Хубаво ли ще си облечена , нали няма да си с дънки ? – започна да ме разпитва и го сръчках с лакът.
- Ще видиш , спри да питаш иначе ще си останеш сам ! – скарах му се и затворих очи.

Сутринта се събудих от лъчите , които светеха в лицето ми. Сложих ръка , за да го прикрия и се обърнах на другата страна отворих ги , но Джейсън го нямаше. Надигнах се и се протегнах , днес нямахме учебни занятия , защото подготвяха бала за вечерта. Станах от леглото и влязох в банята , без да чукам. Отворих вратата , а Джейсън беше там и се къпеше , навсякъде имаше пара и успях да видя само гърдите му.
- Искаш да се присъединиш? – усмихна се и се протегна за бялата гъба от рафта.
- А-а-аз…Не исках само да си взема панталоните! – скрих почервенялото си лице , грабнах си панталоните и изтичах в стаята затръшвайки вратата , нахлузих си ги бързо и избягах долу.
- Какво да не го видя , гол ? – Стефан тънко закусваше в кухнята.
- Всички ли слизат толкова бързо ? – той само кимна и беше направил палачинки с шоколад. Изядох две и изпих една чаша сок.
- Аз ще се прибирам , кажи му в 19:00 да бъде пред нас – махнах му за чао и бързо тръгнах към нас. Погледнах часовника на телефона си беше 11:30 имах много време до 19:00.

Подредих стаята си , после измих чиниите и другите прибори , подредих и в хола , и влязох да се изкъпя. Там доста се забавих , бях се настанила в голяма си вана и си почивах от всичкото чистене. Замислих се , дали Алекс щеше да е там , както и другите от групата и , те не бяха от това училище , но ако искаха можеха да ги пуснат.Въздъхнах , станах от ваната увих се в кърпя и влязох в стаята си.Сложих си черно бельо тон с роклята.Намазах се с лосион за тяло от праскова и почнах да суша дългата си кафява коса. След около 30 час вече беше суха и извадих новата си рокля от гардероба и токовете. Сложих само черните високи обувки , за да свикна с тях. Седнах пред голямото си огледало и започнах да се гримирвам. Извих си миглите , после внимателно си сложих спирала , очна не много дебела линия, черен молив , за да подчертая малко зелено-сините си очи и накрая червено червило.Малко руж , но без фон дьо тен лицето ми си беше чисто и не исках да му запушвам порите.Стоях още 30 час пред огледалото , докато си изправя косата и вече оставаше само да облека роклята си. Отметнах коса назад и я нахлузих бавно върху тялото си , застанах пред огледалото и я наместих както трябваше да е. Завъртях се няколко пъти и даже сама не можех да се позная , отдавна не бях се контила така. Оставаха 10 минути до 19:00 изкарах една бяла чантичка , нещо като портмоне и прибрах телефона , ключовете си и още много други неща. Сложих едно мъничко , но наистина красиво колие с диамант по средата и отметнах косата си на лявото ми рамо.
Огледах се няколко пъти и чух звънеца от входната врата. Беше точно 19:00 , добре беше точен това ми хареса. Угасих навсякъде , оставих бележка на майка ми и му отворих с усмивка.
- Еха.. – погледна му мина през цялото ми тяло – Прелест ! – усмихна ми се и ми направи път като кавалер да мина. Черната му коса бе небрежно настрани , не беше много дълга , нито много къса просто нормална. Носеше бяла риза , отгоре черно сако закопчано само по средата , черен панталон и черни обувки , но нямаше папийонка или вратовръзка , но и така си ми харесваше.
- И ти не си за изпускане – смигнах му и се усмихнах.Протегна ръката си към мен и в нея държеше червена роза , наистина беше много хубава. Благодарих му и внимателно я взех да не се убода , последния път от порязването ми не беше много приятно.
Отвори вратата на черно скъпата си кола :
- Заповядай – подкани ме с ръка да вляза в колата , така и направих наместих се , оставих чантичката в краката си и отгоре розата. Пусна музика по радиото и се отпуснах на меката кожена седалка и се загледах пред прозореца.
- Какво има? – погледнах го и се усмихнах.
- Нищо , замислих се просто – свих рамене и се загледах в розата.
- За Алекс и всичко случващото се около теб? – държеше волана с една ръка другата си я беше извадил през прозореца.
-Напоследък само за това мисля – усмихнах се и го погледнах – Обещавам няма да се сдухам , ще съм добра дама ! – той се засмя и спря пред входа на училището.Слязохме от колата , той я заключи , хванах го под ръка и застанахме пред входа.
- Добре ли си? – огледа лицето ми.
- Да – кимнах – просто имам странно чувство , това е.
- Не позволявай на чувствата да ти развалят вечерта – намигна ми и ме дръпна вътре. Имаше толкова много хора.Различни светлини пресвяткващи в ритъма на песента. Целия под се тресеше под краката ми , заради силната музика. Имаше танцуващи двойки , някой самотни момичета зарязани от безотговорните си ‘’кавалери’’. Беше хубаво , влязохме навътре и видях Мишел и приятеля и – Деймън. Запознах ги набързо и ги оставихме да си говорят момчешки работи , а ние с Мишел тръгнахме към масата с пунш.
- Много хубав кавалер имаш – засмя ми се и си наля в червената пластмасова чаша.
- И твоя не е за изпускане , внимавай да не ти го открадне някой – налях си и се засмях ме. Оглеждах се за Александра , имах странното чувство , че ще се случи нещо.Нещо от вътре ме стискаше и не ми позволяваше да се отпусна и да си прекарам вечерта страхотно. Забелязах едно русо момче , онова момче което бе водача на Омега.Беше с бяла риза , сако което не беше закопчано , вратовръзка , черен панталон и черни обувки , а в ръката си държеше чаша с пунш и оглеждаше наоколо , накрая спря погледа си на мен.
Гледахме се известно време , докато няколко момчета от неговите не го наобиколиха. Забелязах , че всички се обърнаха към входната врата последвах ги и аз.


Последната промяна е направена от BeautifulQueenStyle на Сря Окт 17, 2012 10:53 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Сря Окт 17, 2012 10:42 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Пет Окт 26, 2012 11:29 pm

Съжалявам много за закъснението.
- Глава 10-





Всички присъстващи се обърнаха към отварящата се входна врата. Влязоха с цялото си величие Алекс и новите й две дружки. Носеше червена къса рокля до коленете, високи черни токове, а на ръката си имаше няколко тъмно-червени гривни. Светло кафявата й коса бе на висока конска опашка, а малките й хубаво оформени устни в червено. Имаше спирала, която правеше миглите й по-дълги и извити, а клепачите й бяха в светло розово, над което блестеше дебела очна линия. Приятелките й не оставаха назад и също бяха хубаво облечени. От дясно на нея момичето носеше светло синя рокля с тъмно сини обувки и косата й бе накъдрена. От ляво, другата бе с черна рокля с голямо деколте, с дължина малко под колената, но не носеше толкова високи токове, а те бяха средно високи и черни. Косата на момичето беше на плитка, спускаща се от дясното й рамо. Присъединиха се към другите си съотборници. Джей се изпречи пред погледа ми и го погледнах.
- Какво?- изпих цялата чаша пунш и си налях още малко.
-Обеща ми да не се сдухваш , стига си я зяпала. – смъмри ме набързо и аз само кимнах. Вярно, наистина му бях обещала да си прекарам страхотно тази вечер. Огледах се за Мишел, явно тя не се интересуваше от новата Алекс и танцуваше с приятеля си.
- Един танц ? – протегна ръката си към мен и показа чаровната си усмивка, но аз не отказах и хванах ръката му. Бяха пуснали бавна романтична музика. Увих ръце около врата му и усетих силните му ръце на кръста ми. Затанцувахме в ритъма на песента. Подпрях главата си на рамото му и погледна ми тършуваше за старата ми приятелка. Мярнах я с чаша в ръка, стояща до водача им. Гледаща ни. Тялото ми се напрегна, а на лицето и се появи злобна усмивка.
-Престани да я гледаш! Нали ти казах нещо? – ядоса ми се Джей и стисна леко кръста ми.
-Извинявай. – казах му тихо и надигнах главата си от рамото му. Той само въздъхна и гледаше нещо зад рамото ми.
- А сега ти какво зяпаш? – присвих леко очи и забелязах тъмните му очи да шарят около нас.
- Заобиколили са ни. Има един срещу нас, още двама от двете ни страни, седнали на масите и един зад нас. Погледнах зад гърба му и там наистина имаше един, както и от двете ни страни.
- И какво ще правим? - погледнах го. Той прехапа устната си и се замисли.
- Ще се правим, че все едно ги няма, ясно? Няма да позволяваш на Александра да те доближи или някой от тях. – каза ми го тихо в ухото и само кимнах. Следващата песен беше бърза целия дансинг сега беше пълен. Хората се бутаха и се изгубих някъде в тълпата. Започнах да се въртя и да се оглеждам за него, но единственото, което се изпречи пред мен беше Алекс.
- Не мислех, че е толкова лесно да ви разделим. – усмихна се и кучешките щ зъби се показаха.
- Какво искаш от мен, Алекс? – очите ми шареха навсякъде за Джей, но не можех да го видя.
- Сега няма кой да те спаси! – облиза червените си устни и вдигна ръката си. Ноктите и пораснаха бързо и тя замахна към мен. Слава богу, че някой от танцуващите я бутна и тя не можа да ме уцели. Бързо си направих път през хората и побягнах към стълбите към втория етаж. Изкачих ги бързо и тъкмо когато побягнах към женската тоалетна, русокосия се изпречи на пътя ми, а отзад се появи Александра. Преглътнах тежко и се оглеждах.
- Не се оглеждай, нямаш шанс да избягаш! – доближи се русото момче, оглеждайки ме. Прав бе. Нямах никакъв шанс да избягам, а единственото ми спасение беше Джей. Но точно в момента сигурно танцуваше с някоя друга.
- Какво искате? Не може ли просто да си живеете живота? Да се разкарате от тук и да отидете да досаждате другаде. – почти им се развиках.
- Ха-ха-ха, точно в този момент не си в позиция да държиш такъв тон! – приближи се и спусна студения си пръст по бузата ми. Опитах се да се дръпна, но ме хвана силно за лакътя. Усетих как острия му нокът порязва плътта ми и струйка топла кръв се спусна от нея. Стиснах зъби и избърса кръвта от бузата ми с пръста си, а после я облиза.
- Ммм, не е зле! – очите му се промениха – Никак даже.
Стреснах се. Погледнах към големия прозорец срещу нас. Беше пълнолуние. Точно в този момент ТЕ бяха най-силни, дори Джейсън и Стефан нямаха шанс срещу тях, нито пък аз. Аз съм просто обикновено момиче, което може би точно сега ще им стане вечеря. Но трябваше да се опитам поне може и да се получи нещо. Обърнах се към него бавно и с всичка силна захапах ръката, която все още държеше лакътя ми. Захапах го толкова силно, че чак започна да тече кръв. Усетих нечий ръце да се увиват около кръста ми и грубо ме дръпна от ръката му.
Алекс ме държеше силно, а аз с всички сили все още се опитвах да се измъкна от тях. Русокосия силно стискаше зъби да преглътне явно голямата болка.
И ГОЛЕМИ благодарности на Зори , че ми е редактор :3
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Окт 26, 2012 11:36 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Ное 04, 2012 11:10 am

-Глава 11-




Тъкмо отново сядах на дивана, когато на вратата се позвъня. Ядосах се и рязко я отворих, но отново нямаше никой. Огледах се, а долу на земята имаше голяма дълга кутия в розово с плик отгоре. Взех го и затворих вратата. Качих се горе, отворих кутията, а вътре имаше красива бледо розова рокля без презрамки. Извадих я и я огледах - беше дълга и беше тип-балон. Оставих я на леглото внимателно, взех плика и от него извадих лист.
’’Г-це Стоянова, надяваме се да посрещнете новото семейство Хуева. Ще го отпразнуваме с бално парти, на което се надяваме да присъствате. От 19:30 в голямото имение на края на града.‘’
За първи път чувах тази фамилия. Огледах за нещо друго и видях, че в кутията имаше маска. Бледо розова като роклята и в края на лявата страна стояха не много дълги черни пера на бели петна. Дали само аз бях получила такова писмо? Не, съмнявам се! Сигурно ще има и други хора. Надявам се Стефан и Джей също да са поканени. Има още около 2-3 часа, така че няма за къде да бързам. Взех телефона си и набрах Джейсън.
- Да ? – от другата страна се чу сънен глас. Явно още не беше станал.
- Извинявай, че те будя, но получи ли голяма кутия с писмо отгоре? – седнах на леглото и заоглеждах маската.
- Да, даже две. За мен и Стефан, но и ти ли?
- Да, имаш ли си на представа кои са тези?
- Ммм, мисля че се сещам, но ще разберем като отидем. Да си готова в 19:00 – преди да му отвърна той ми затвори.
Бе станало 18:00 имах един час да се оправя. Започнах както винаги първо от косата. Накъдрих я и я отметнах да се спусне по дясното ми рамо. Облякох роклята и сложих светло-розови токове. Сложих си малко руж, спирала, червено червило и се огледах в огледалото. Взех маската и я сложих на лицето си. Имаше около 5 минути до 19:00 и слязох долу, като угасих навсякъде и чух клаксона му. Излязох от къщата и се качих в черната кола.
- О, колко си изискан! – огледах го и се засмях.
- О, ти също – смигна ми и потегли към имението.
Не бяхме само ние поканените. Имаше още много коли, запътили се към голямата къща.
- Къде е Стефан? – погледнах на задната седалка, защото можеше да не съм го забелязала.
- Той е с другата кола с новата си приятелка. – сви рамене – Приятелка само за една нощ, разбира се. Засмях се.
- Е, какво да се очаква от вас момчетата. Вие сте си просто такива. - свих рамене. Той само ме погледна с надигната вежда и нищо не каза.
След половин час пътуване най-накрая спряхме пред имението. Имаше коли навсякъде и пристигаха още. Слязохме от колата и тръгнахме към големия вход. Когато влязох вътре започнах да се оглеждам. Имаше голямо стълбище, което се разделяше на три части - едната наляво, една надясно и една по средата. От тавана висеше голям стъклен полюлей, навсякъде имаше хора с маски. Няколко иконома стояха до стълбището, а другите се разхождаха с подноси, на които носеха питиета, храна, сладки и още много други неща. Взех си от едната табла чаша с червено вино и тръгнах към голямата зала, а Джей ходеше до мен. Той чак сега си беше сложил маската, която беше чисто черна, но по-дълга от моята, и закриваше носа му. Но на маската имаше очертан нос. Момчето беше с черна риза, бяло сако, черен панталон и изискани лъскави черни обувки. Влязохме в голямата зала и имаше сцена пред нас с два микрофона. Малки, но високи кръгли масички бяха наредени навсякъде из залата, на които също имаше много други ястия и различни питиета. Застанахме по-близо до сцената и отпих от виното си, когато и Стефан се появи. Също бе облечен като Джей, но с бяла маска, а приятелката му носеше дълга бяла рокля с ръкави и малка цепка отстрани. На лицето й имаше бяла съвсем обикновена маска, а черната й коса бе дигната на стегнат кок.
Момичето протегна ръката си към моята.
- Мариса , приятно ми е.
- Християна, на мен също – поех ръката й и се усмихнах.
След дълги и скучни разговори на сцената се появи мъж. Може би с три години по-голям от нас. Беше в червено сако, бяла риза и черни панталони. Маската му бе на половина червена на половина черна, а косата му - къса и черна. Тялото му бе стройно и беше висок около 1.70-1.80.
- Радвам се, че всички успяха да присъстват на това парти. – започна той и се усмихна
– Искам да ви се представя казвам се Едуард, а сега да ви запозная първо със сестра ми, Елена.
На сцената се качи жена с тъмно червена коса. Носеше бяла рокля по нея, къса до колената, черната й маска закриваше половината й лице.
- Добър вечер на всички. Казвам се Елена, на 22 съм и много се радвам, че дойдохте. Надявам се с всички да се разбираме. – червените й устни се извиха в усмивка. Тя отстъпи и даде думата на брат си.
- Това са двамата ми братя. – до него застанаха две стройни момчета – Никълас и Андре, а сега ви оставям да се забавлявате. Слязоха от сцената и музика озвучи цялата зала.
-Мислех, че ще пристигнат след два три дни. – нечия ръка се уви около ханша ми. Обърнах се и Клаус стоеше до мен усмихнат, с тъмно червена маска на лице. Дръпнах се от него. Цялото стадо върколаци се бяха наредили при нас.
- Е, значи няма да чакам много за експеримента ми. – обърна се към мен.
- Аз не съм се съгласявала! Нямаш право – направих му гримаса и оставих чашата с вино на масичката до нас.
- На мен не ми трябва съгласието ти, нито тяхното, миличка. – премести погледна си настрани където стояха семейство вампири.
Обърнах му гръб и тръгнах към стълбището да потърся тоалетната.
Изкачих стълбите и завих наляво по коридора. Имаше много стаи и стигнах до последната. Коридора свърши и на стената беше закачена голяма картина. На нея бе нарисувано дърво. От едната му страна имаше клекнал ангел с разперени криле и листата на дървото блестяха, озарени от светлина. От другата му страна също имаше същество с разперени криле, но зъбите му се подаваха зловещо от устата му. Тази част на дървото беше без листа и клоните му бяха почти изсъхнали.
Отворих вратата на последната стая и, слава богу, там беше тоалетната. Влязох, погледнах в огледалото и после свалих маската от лицето си. От толкова носене се беше отпечатала леко на очите ми. Отметнах накъдрената си коса назад по гърба и сложих маската отново, пих малко вода и излязох. Не забелязах кой беше пред мен и се блъснах в някого.
- Ох, извинявам се. – надигнах глава и пред мен стоеше онзи Едуард.
- Няма нищо. – погледна нагоре – Не е ли малко странно момиче да излиза от мъжката тоалетна?
- О! –сложих ръка пред устата си – Объркала съм вратата. Той се засмя и ме погледна.
- Няма нищо. – не откъсваше очите си от лицето ми. Чак сега забелязах очите и лицето му от толкова близо. Бяха пъстри. Той свали маската си, но аз не очаквах да е толкова красив. Имаше плътни устни и брадата му растеше, но това бе нормално за мъжете. Щом се усмихнеше бузите му сладко се очертаваха, а очите му леко се дърпаха настрани като при японците.Миглите му бяха гъсти и извити, а веждите му бяха хубаво оформени.
- Аз свалих маската си, може ли и ти да я свалих? Да видя красивото Ви лице! – усмивката не слизаше от лицето му. Засмях се и поклатих глава.
- Съжалявам, но не може, иначе за какво са тези маски?
- Има логика все някога ще видя красивото Ви лице!– протегна ръката си към мен. -Едуард, а вие сте?
- Християна, приятно ми е! – поех ръката му и той леко я стисна и след като минаха няколко секунди аз любезно я отскубнах от неговата.
- Беше ми приятно, но мисля, че трябва да се връщам при приятелите си. –подминах с усмивка.
- Ще се срещнем някой друг път. – отвърна ми и влезе в тоалетната. Забързах крачката си, за да сляза по-бързо долу при другите. Хванах роклята си и я вдигнах съвсем леко, за да не се спъна в нея докато слизам по стълбите. Отново се върнах при Джейсън и застанах до него.
- А къде беше ти? – отпи от виното си и се обърна към мен.
- До тоалетната, нещо интересно да е станало? – взех си чашата от масичката и отпих от нея. Той само поклати глава.Оставих празната чаша и го дръпнах да танцуваме.
Хванах ръката му и сложих другата си на рамото му, а той постави неговата на ханша ми и затанцувахме. Имаше и други танцуващи двойки и от тях бяха Мариса и Стефан. Чу се писък и чупене на чаша. Всички се спряха и се обърнаха към мястото, от където идваше. Едно момиче се бе порязало, а чашата с виното се беше пръсната пред краката й. Погледнах Стефан, който се държеше, но Джей не. Силно стисна ръката ми и очите му се промениха. Жадно гледаше към кръвта, която се стичаше от пръста на момичето и изръмжа. Беше готов да се спусне и да я изяде, но го дръпнах рязко към входната врата и избягах навън с него. Все още не се беше успокоил и дишаше тежко.Започваше да се преобразява и навлязох с него в тъмната гора. Колкото се може по-далеч от имението.
Зъбите му бяха излезли и ръмжеше силно и зловещо. Стреснах се. Как щях да го успокоя? Най-много мен да нападне. Хванах лицето му в двете си длани и го разтресох малко.
- Джейсън, успокой се! – стиснах бузите му, а той се опитваше да се измъкне от мен, но аз не му позволих. Започна да се успокоява и затаи дъх. Зъбите му се прибраха , очите му отново станаха нормални. Усмихнах се, успокоена от това, и го пуснах.
- Слава богу! – въздъхнах.
- Аз…извинявай! Не трябваше да става така. – потърка нервно челото си.
- Спокойно, разбирам те, животно си и не мога да те виня. - той кимна и махна ръката от челото си.
- Хайде да си ходим! - хванах ръката му и го задърпах към изхода на гората нищо , че не го помнех. Лутахме се така сигурно 10 минути.
- Не знаеш пътя, нали? – не отговорих на въпроса му и продължих да го дърпам нанякъде. Спрях се след няколко минути и се огледах.
- Добре , изгубихме се – въздъхнах.
- Или по-точно ти ни изгуби? – сръчках го .
- Не ме обвинявай! Радвай се, че те изведох от имението, иначе досега всички да са разбрали какви сте. – скарах му се, а той млъкна и скръсти ръце. Чу се ръкопляскане зад нас и се обърнахме.
- Браво, браво! – засмя се Клаус – Героинята на нощта спасява всички от големият лош върколак.
- Какво искаш? – сбръчках вежди.
- Ами трябваш ми ти как да ти кажа мм… Без теб няма как да ми подейства плана! – смигна ми .– Чувствай се поласкана, че някой като мен те търси! – протегна ръката си към мен, но Джей я отблъсна и застана пред мен.
- Съжалявам, че ще трябва да ти проваля плановете ти, но тя остава с мен!
- Не ме карай да го правя по трудния начин! Пусни я и няма да ти изтръгна сърцето! – бутна го от пътя си. Джей му отвърна и този път получи силен юмрук в лицето. Започнаха да се бият, аз крещях да спрат, но никой от тях двамата не ме чуваше. Опитах се да дръпна Клаус от Джейсън, но получих силен шамар, от който залитнах и паднах.
Започваха да се преобразуват. Замахваха един срещу друг, а кръвта от раните им се пръскаше по земята. Клаус успя да хване Джей и го извъртя към мен. Обви ръката си силно около врата му, а с другата ръка заби ноктите си на мястото на сърцето му.
- Или идваш с мен, или той умира! – забиваше още повече ноктите си, а Джейсън издаваше жални звуци.
- Добре, добре! – извиках – Само го пусни, моля те!
Той го пусна и го избута на земята. Тръгнах към него, но Клаус ме спря. Качи ме пред рамото си и с нечовешката си скорост излезе от гората.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Ное 04, 2012 6:21 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Дек 08, 2012 10:04 pm

поради технически проблеми главата я качвам аз

автор: BeautifulQueenStyle
редактор: -*-What The Hell-*-


След много удари, които понесе по гърба си от мен, за които бях сигурна, че даже не го е заболяло, спря до един стар завод посред нищото. Беше голям и целия в графити. Прозорците бяха поизпочупени, вмъкна ме вътре и остави голямата желязна врата отворена. Пусна ме грубо на един стол и малко след него влязоха още няколко от неговите типове.
-Къде сме? – започнах с въпросите.
-Не те интересува къде сме! – грубо ми отвърна и завърза ръцете ми с дебело въже.
- Но мен ме интересува! – повиших му тон – Искам да знам!
От негова страна не последва отговор. Почнах да се оглеждам.
Бях завързана на стол в средата на големия завод. Явно беше завод за храна.
Докато бях заета да оглеждам къде се намирам не забелязах, че Клаус бе излязъл. Момчетата му стояха на вратата с гръб към мен.
Опитах се да измъкна ръцете си, но той здраво бе стегнал въжето и даже имах чувството, че имам синини по китките.
-Не, моля те остави ме! – чуваше се приближаващ женски плач.
-Млъквай! – строгия глас на Клаус накара жената да млъкне и я вкара в склада.
Тя беше сестрата на онези вампири. Завърза я до мен на друг стол и сложи тиксо на устата й. Клаус клекна пред мен и ми се усмихна.
-Обещавам да бъда нежен, когато вземам от кръвта ти! – погали лицето ми с грубата си ръка. – Нали все пак си банка кръв.Направих гримаса и се изплюх в лицето му.
-Майната ти! На тебе и на тъпия ти извратен експеримент!
Самодоволна усмивка се появи на лицето му и с дългия си език облиза бузата си, където се бях изплюла. Колко извратен беше.
-Чудя се кой да е първата ми жертва?! – надигна се и започна да ходи напред-назад – може би Стефан? Или пък Джейсън? А може и майка ти.
-Да не си ги докоснал, копеле! – развиках се и почнах да се тръшкам на стола.
Смехът му се разнесе из цялата сграда и впи поглед в лицето ми.
- Мисля майка ти да я ползвам като, хм.. – замисли се – плячка, така да се изразя. Направиш ли нещо глупаво няма да я видиш повече! – обърна се и тръгна към изхода. Отново замина нанякъде и погледнах момичето до мен.
Червената коса закриваше лицето й, а бялата и къса рокля беше мръсна, изпокъсана и имаше петна от кръв. Стана ми жал за нея. Нищо, че не бе човек.
- Елена – просъсках и тихо.
Тя вдигна главата си и ме погледна изморено.Очите й бяха подути и зачервени от плач, долната й устна и носа бяха разкървени.Явно се е съпротивлявала срещу Клаус, но без успех. Едната й буза бе зачервена и пръстите на Клаус се бяха отпечатали. Красивото й лице сега беше обезобразено.
Вярно, че вампирите бързо се възстановяваха, но само когато пиеха кръв, за да оправят раните си, а тя нямаше от къде. Дочух , че някой пада и погледнах напред. Момчетата, които ни пазеха бяха в безсъзнание на земята, а Джейсън се приближаваше бързо към мен. Зарадвах се щом го видях.
Направи ми знак да мълча и дойде отзад зад стола да отвърже ръцете ми.
-Не, първо нея тя има по-голяма нужда. Той я погледна и кимна, развърза ръцете й и махна тиксото от устата й.
- Махай се от тук – нареди й и тя бързо хукна към входа, но някой попречи пътя й.
-Къде си мислиш, че отиваш?! – това беше гласът на Клаус стреснах се и погледнах Джей. Той я хвана грубо за лакътя и я избута навътре тя се спъна и падна на мръсния цимент.
- Я виж ти! – засмя се и ни погледна – Кой е дошъл. Доброволеца ти ли?
- Не! Дошъл съм за тях. – впусна се бързо срещу него и започнаха да се бият.
Елена стана бързо от цимента и се опита да ме развърже. А онези двамата не спираха да се бият и хапят, но за огромно съжаление Клаус бе много по-силен от Джейсън и го запрати в стената. Хвана го за гушата и го вдигна високо и с едно движение счупи врата му и го пусна на земята.
Затаих дъх от това, на което бях свидетелка.
-Как можа?-развиках му се и очите ми се насълзиха.
Той сви рамене и хвана Елена за косата карайки я да падне на колене.
С едната си ръка държеше косата й, а в другата държеше малка епруветка.
Пусна косата й и хвана китката й .Захапа я и остави кръвта да се стича в стъклената епруветка. След като беше запълнена до средата с кръв тръгна към мен с усмивка.
-Няма да боли много, обещавам. – намигна ми и откри врата ми. Пусна дългия си остър нокът по врата ми и го поряза. Държеше косата ми и кръвта ми се стичаше в епруветката. Лицето ми пребледня, а устните ми издъхнаха. Усещах как клепачите започваха да ми тежат, опитвах се да ги държа отворени, но това не се получи и ги оставих да се затворят.

Чух нечий мъжки викове и това накара да отворя очите си. Беше вече сутрин и светлина влизаше през счупените прозорци, но все пак не се виждаше всичко.
Из целия завод се чуваха викове и започнах да се оглеждам.
-Виждам, че си се събудила най-накрая. – някой погали рамото ми.
-Клаус...- леко извих глава, за да го видя.
- Чудиш се на кого са тези викове? – махна ръката от рамото ми и тръгна нанякъде. След малко хвърли тялото на Джейсън на светлина.
Очите ми се разшириха. Беше в ужасно състояние. Дрехите му бяха разкъсани, имаше рани по цялото си тяло и се превиваше от болка.Чуваше се силно пукане на кости, явно неговите, явно той беше изпил смесената кръв от епруветката.
-Какво си му направил?-повиших му тон.
-Просто реших той да е жертвата за експеримента ми, ще видим дали ще оцелее.
Виковете на Джей спряха и тялото му спря да се движи остана на място все едно беше мъртъв.
-Е явно няма този късмет да…-не можа да довърши изречението, защото тялото на Джей започваше малко по-малко да се издига. Ръцете му бяха станали по-мускулести както и самото му тяло, косата му по-светла, а когато вдигна главата си едното му око бе светло кафяво, а другото тъмно червено.
-Хм, явно съм сгрешил – усмивка се плъзна по лицето на Клаус.
Не можех да откъсна очи от Джейсън. Клаус дойде и ме отвърза.
-Е, аз ви оставям ще се видим утре. – бързо изчезна и останахме само двамата.
Потърках китките си , защото ме боляха и бяха насинени.Тръгнах към него с бавни крачки.Сега си беше в човешка форма единственото променено нещо в него беше по-голямото му мускулесто тяло и светлата му коса.
Когато бях достатъчно близо до него се впуснах и го прегърнах.
-Глупах, защо дойде? – прегърнах го силно. Усетих силните му длани около кръста ми и лицето му се зарови в косата ми.
-Мислеше си, че ей така ще те оставя на този кретен? – говореше тихо в ухото ми.
-Заради мен виж какво стана – дръпнах се от него и го огледах – ти си полу-вампир полу-върколак .
-Не ми пука важното е ти да си добре, а и не съм се чувствал толкова жив от векове. – усмихна се – Не се тревожи за мен аз съм добре.
Въздъхнах и кимнах. И все пак се тревожех за него.
-Хайде да се прибираме – протегна ръката си към мен, хванах я и бързо изчезнахме от това място.
Озовахме се бързо на терасата ми и ме пусна.
-Сигурен ли си, че си добре? – огледах го – целия си в рани, ела да ги превържа. Отворих стъклената врата и го дръпнах вътре, бутнах го да седне на леглото и от шкафа ми си извадих аптечка. Клекнах пред него и почнах да промивам раните по гърдите му.Не знаех какво да му кажа, затова мълчах. Когато го превързах навсякъде тръгнах да ставам, но той хвана ръката ми. Погледнах нагоре към лицето му, а той само ме дръпна към себе си.
-Благодаря ти, че се грижиш за мен – една леко палава усмивка се плъзна по бледото му лице.
-Аз… такова… няма защо – бяхме прекалено близо и ми стана леко неудобно. Не, че преди не съм била толкова близо до момче, но просто чувствата при него бяха други.Корема ми се сви , колената ми омекнаха , цялото ми тяло се разтрепери при допира на ръцете му. Какво ми ставаше?
Дали започвах да си падам по него? Та той беше полу-вампир полу-върколак.
Другата му ръка се премести на бузата ми.
-Защо си толкова топла? – повдигна едната си вежда.
-Е, какво? Да съм студена ли?
Той само леко се засмя и започна бавно да приближава устните си към моите.
Усещах дъха му да се слива с моя, сърцето ми лудо се блъскаше в гърдите ми.
Точно когато беше на косъм да впие устните си в моите майка ми реши да влезе в стаята без да чука.
-О,…прекъсвам ли нещо? – стоеше на вратата и ни гледаше учудено.
-Ъ, не! Разбира се, че не! – веднага се дръпнах от Джейсън и прибрах аптечката.
-Какво е станало с теб? – тя се впусна към Джей и започна да го оглежда заради раните.
-Леко се сбих. – засмя се той и прокара ръка през косата си.
-Леко ли? – въздъхна майка ми и телефона и звъна – Е, аз ще тръгвам, мила. Няма да се прибирам рано тази вечер. – дойде целуна челото ми, каза „Чао” на Джей и излезе бързо от стаята.
-Е , аз ще тръгвам. – стана от леглото ми и се усмихна. – Благодаря ти пак, че ме превърза. – намигна ми и изчезна от стаята.
Подпрях се на бюрото и поставих ръката си на челото. Поех си дъх да се успокоя, но това не действаше. Дали наистина започвах да се влюбвам в него? Или това беше просто, не знам увлечение? Трябваше ми един топъл и отпускаш душ.Съблякох се и влязох под душа. Нещо започна да ми щипи на врата и се погледнах в огледалото. Съвсем бях забравила за раната, която Клаус ми беше оставил. Въздъхнах и я докоснах не беше кой знае колко дълбока.
Изкъпах се бързо и излязох от банята , облякох се бързо защото в стаята беше хладно и изсуших косата си с кърпата. Слязох долу в кухнята и си направих две яйца с бекон.Сипах си малко вино и добавих две ледчета, седнах на дивана и започнах да ям и сменях каналите, търсейки нещо интересно.



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Дек 08, 2012 10:05 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by BeautifulQueenStyle on Съб Дек 29, 2012 10:44 pm

- глава 13 -


Спрях на един романтичен филм. Качих краката си на стъклената масичка пред мен и започнах да ям. Докато гледах филма се замислих над действията на Джей. Какво трябваше да правя оттук нататък с него? Да бъда с него или не , защото постоянно щях да съм в опасност? Но така или иначе вече бях замесена и нямаше връщане назад.
Облегнах се назад и затворих очи. В съзнанието ми се появи случката преди няколко часа. Устните му, ръцете му, всичко. Докоснах устните си с пръст и се зачудих , ами ако ме беше целунал? Какво щеше да последва? Може би секс? Съмнявам се… Но сега нещата бяха съвсем различни.Чувствах, че може би той е правилното решение, но и все още бях много объркана. Не знаех какво следва за в бъдеше. Какво щеше да стане с него, дали тази промяна в природата му, щеше да промени и него самия. Грабнах телефона си и се чудех дали да му звънна или не. Гледах името му в телефона ми и накрая реших да му звънна и набрах номера му. След третия сигнал той дигна.
-Ало? – мъжкия му глас накара корема ми да се преобърне.
- Здрасти, почиваш ли си? – прехапах устна и станах от дивана.
- Не, тъкмо се изкъпах. Какво има?
- Ами нищо, исках да те питам дали искаш да се видим. И без това няма какво да правя. Е, ако искаш, де. – сложих празната чиния в мивката и си доизпих виното.
-Разбира се, след 15-20 минути съм при теб. – затвори ми и започнах бързо да чистя.
Бях готова за 10 минути и се огледах в огледалото. Вързах косата си на отпуснат висок кок и няколко кичура падаха отстрани на лицето ми. Сложих си един черен потник и къси дънкени панталонки.Чух звънеца от входната врата и бързо слязох да му отворя.
Хванах дръжката и ръката ми се разтрепери, стиснах я и отворих вратата рязко.
Косата му беше все още малко мокра, носеше черни леко изсипани дънки и бял стегнат потник , който подчертаваше хубавата му фигура.
Усмихнах му се и го поканих вътре.
Той направо си влезе в кухнята и си наля студена кола.
-Е, какво ти се прави днес? – обърнах се към мен и отпи от чашата си.
-Не знам, да отидем на кино. – свих рамене.
-Съгласен съм, само да има интересни филми. – изпи колата си на една глътка.
Кимнах и си взех бялата чантичка.
- Ти как се чувстваш? – огледах го и видях, че вече по него няма и нито една драскотина.
- Страхотно. – усмихна се и затвори вратата след мен.
Отвори вратата на спортната си кола и влязох вътре, затвори я и си седна на шофьорското място. Пуснах радиото и свалих прозореца си.
- Знаеш ли, че баща ми е с майка ти.– потегли към мола.
- То няма с кой друг да е, но ако нещо и направи ще го отнесеш ти! – заплаших го, а той ме погледна леко надменно все едно ми казваше „Какво би ми направило едно обикновено момиче като теб? Мога да те изям още сега , ако искам” .
- Не ме гледай така, сериозна съм ! – сложих колана си и се отпуснах на седалката.
- Както кажеш, принцесо! – засмя се той и спря пред големия мол.
Слязох от колата и го изчаках да слезе и да я заключи.Точно когато си мислех, че ще имам един нормален ден Клаус и Александра се появиха.
- Здравейте. – поздрави ни Клаус и ме погледна.
- Какво искаш? – присвих очи и скръстих ръце.
- Какво трябва да искам. – сви рамене – Джей после трябва да се видим.
Джейсън, само му кимна и тръгнахме към входа.
-Откога се разбираш толкова с Клаус? – погледнах го и влязохме вътре.
- Откакто ме направи Хибрид . – усмихна се и ме дръпна към асансьора.
Подразних се. Преди го ненавиждаше, не искаше да го вижда, а сега какво?
Въздъхнах и разтърсих глава, днеска нямаше да мисля за тези неща щях да си прекарам хубаво дори и само днес.
Вратите се затвориха, а киното беше на последния етаж. Обзе ме странно чувство. Почувствах се неудобно, отново бе близо до мен. Преглътнах тежко и реших да го питам за сутринта, това с целувката.
- Какво ти стана днес сутринта? - погледнах го.
-Какво да ми е станало? - сви рамене си.
-Ами където щеше да ме целунеш. - оставаше един етаж.
-Ммм, не си спомням такова нещо. – отново сви рамене и вратите се отвориха.
Сякаш замръзнах щом каза това. Не си спомнял? Малоумник.Започнах да го ругая на ум и вървях до него. Дали това бе само една игра за него? Но определено за мен не беше.
Избрах ме да гледаме „ Заразно зло: Възмездие” взехме си две големи коли и голям пакет пуканки, два билета 3D очилата и влязохме вътре, настанихме се на третите редове нямаше много хора.
След около 2-3 минути филма започна. Сложих си очилата и още при първите страшни сцени леко подскачах и кожата ми настръхваше. Беше наистина много реалистично с 3D очилата, все едно аз бях вътре в филма. Бръкнах да си взема пуканки, но усетих ръката на Джей вътре и бързо тръгнах да я изкарвам, но той я хвана. Както сутринта и го погледнах. Държеше ръката ми вътре в пакета с пуканки и накрая я извади. Пръстите ми имаха вкус на масло от пуканките и той внимателно ги облиза. Сърцето ми ускори движението си и цялата се разтреперих, колената ми омекнаха, а корема ми се сви на топка. Бързо дръпнах пръстите си от устните му и избягах в тоалетната. Какво му ставаше? Първо това сутринта, после ми казва, че не си спомнял да се е опитвал да ме целуне, сега това?! Наплисках лицето ми и пих малко вода, а когато дигнах лицето ми той бе зад мен. Обърнах се рязко към него.
-Какво правиш тук? Това е женската!
- И какво от това? Защо избяга?
- Защо ли? – изсмях се – първо се опитваш да ме целунеш, после отричаш, а сега това! –почти се бях развикала. Бях готова да му викам още много, но преди да кажа още нещо той хвана зачервените ми от яд бузи с двете си длани и впи устните си силно в моите. Боже, колко меки и сладки устни имаше. Усещах, че цялата се разтапям под него. Направих няколко крачки назад и опрях перваза където бяха мивките, ластика падна и косата ми се разпиля по гърба ми. Отдръпна се от мен, а аз все още стоях, подпряна на перваза. Дишах учестено и краката ми леко трепереха, гледах го право в очите. Отново се приближи и погали бузата ми с ръката си а аз като коте се отърках в нея. Поех си въздух и затворих очи за момент.
- Добре ли си?
- Да, да. – кимнах и отворих очи – Да се връщаме.
Хванах го за ръката и се върнахме по местата си.
Не говорихме много по време на филма, няколко пъти ставах да вземам кола или пуканки и най-накрая свърши. Беше донякъде интересен. Излязохме от киното и той все още беше гладен.
-Още ли си гладен?
-Разбира се. – дръпна ме към Subway и влязохме вътре. Той си поръча голям сандвич с голяма кола, а аз си взех малък сандвич с малка кола.Седнахме да ядем.
-Какво е чувството да си полу-вампир, полу-върколак?
- Изумително. – усмихна се – Всички чувства които си имал се увеличават тройно, още повече при нуждата за… секс – изсмя се.
Щях да се задавя и го погледнах.
-Сериозно?
-Напълно сериозен съм! Всичко е много по-хубаво от това да водиш един обикновен живот като всеки втори.
Замислих се. Ами ако аз един ден стана или вампир или върколак? Дали щеше да ми хареса или щях да се презирам през целия ми живот. Дали чувството наистина е толкова хубаво, отпих от колата си замислено.
-За какво се замисли?
-А, за нищо .– усмихнах му се и си изядох сандвича.
Когато бяхме готови с яденето излязохме от мола и вече се беше стъмнило. Бе хладно, зимата идваше. Усетих нечии топло яке върху раменете си, беше на Джей и му се усмихнах в знак на благодарност.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 18
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Върколакът до мен

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Дек 29, 2012 10:47 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите