Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week
rosi_rosi
 


В търсенето на Офиукус

Създайте нова тема   Напишете отговор

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Нед Апр 21, 2013 12:09 am

- Глава 26 -
Praeparatio promнsit




След около месец чакане, балът на таз годишните абитуриенти бе почти пристигнал и много тийнейджъри се подготвяха за повода. Подобни, характерни, нормални вълнения имаше и при дванайсете носителя на зодиака, чиито животи бяха застрашени.

- Чудя се какво да облека, какъв цвят ми отива? – попита развълнувано Сорая останалата част от момичетата, които не бяха толкова весели колкото нея.
- Изненадвам се че ти си тази със супер, хипер момичешката реакция, а не Тамара. – отбеляза впечатлено Емина и хвърли горд поглед към Тамара.
- О, хайде де! Като се замисля кога сме оставали сами без момчетата, няма да е зле да поговорим за момичешки неща, а не за астрология и астрономия и това как някакви други съзвездия искат да ни убият. Говорим за завършването ни, трябва да е специално! – обясни им настойчиво тя. Другите въздъхнаха.
Всички се бяха събрали в къщата на Сорая и обсъждаха ... предстоящия бал, а други предстоящата атака.
- Ти от кога се вълнуваш така? Съмнителна си. – каза й Тамара и я погледна изпитателно. Сорая се усмихна като малко момиченце.
- Истината е че Торвалд ми предложи да е кавалер за бала. – призна накрая тя.
- Ооооооооо. – каза останалите в един глас.
- Ето от къде идва цялото това вълнение, Торвалд. – каза палаво Каролина и намигна игриво на Сорая, която се изчерви като домат.
- Сигурно го харесваш щом си толкова щастлива. – отбеляза Лидия.
- Нали? Да не забравяме че им е отнело седмици за да открият останалите, което ще рече че са прекарали доста време сами .. – съглси се Тамара.
- Престанете! – каза с притеснен тон Сорая и скри лице във възглавницата си.
- Сорая харесва Торвалд, Сорая харесва Торвалд! – започнаха да пеят останалите за да я дразнят.
- Стига, стига момичета. – прекъсна ги накрая Каролина, която не звучеше особено убедително.
- Добре, добре съжаляваме. – извини се от името на останалите Емина.
След като се поуспокоиха, те отново продължиха по темата си.
- Като се замисля ... ние се разбрахме да отидем заедно на бала ... което ще рече заедно като .... по дввойки? - обади се накрая и Амаре.
- Разбира се че по двойки как иначе? Всички дванадесет на куп? Да ще сме заедно в залата, но ще сме заедно по двойки за да се пазим ако нещо се случи, така всеки ще е с един от зодиака и останалите няма да се притесняват. – обясни Емина.
- Добре ... тогава някой друг да е поканен от момчетата или ние трябва да си изберем? – попита Амаре.
- Аз поканих Томас. – призна си Тмара, но лицето й бе прекалено сериозно, не се знаеше дали го е поканила защото трябва или защото иска. Другите я погледнаха въпросително и чакаха допълнителна информация.
- Какво? Харесвам момчета с мускулста фигура и жълтеникави очи. – обясни тя. Другите кимнаха одобрително.
- Какво? На мен ми се качихте на главата като разбрахте че харесвам Торвалд, а нея я гледате удобрително и мълчите! – оплака се ядосано Сорая.
- Работата е в характерите ви, ти си лесна за дразнене, а тя ... да кажем че ние ще станем жертви. – обясни й Лидия.
- Някоя друга двойка? – попита Каролина.
- Аз мисля днес да попитам Алекс. – каза намеренията си Емина. Другите кимнаха без да казват нищо.

Темата постоянно се местеше от балът, на момчетата, от момчетата на дрехите, от дрехите на съзвездията ... накрая накои си тръгнаха с главоболие от Сорая.

Както по ‘‘план‘‘ Емина покани Алекс на бала и той с удоволстиве прие приятното предложение. Оскар пък покани Каролина. Някои все още не бяха решили кой да бъде партньорът им за вечерта, а малкият брой на хора правеше изборът по-труден.

Накрая Лидия се бе решила да покани Кристоф, но нямаше възможност кога да го направи защото цялата група бе заедно през повечето време. Затова просто чакаше подходящ момент в който ще е сама с него.

- Лидя, какво ще кажеш да отидем заедно на танците? – попита я Виктор. Лидия се стъписа за момент. Първо защото не очкаваше да бъде поканена и второ защото не очакваше да бъде поканена от Виктро. Естествено ако сега каже ‘‘не‘‘ щеше да стане ясно че е хвърлила око на Кристоф, а тя определно не искаше никой да разбира.
- О! – възкликан изненадано и притеснено тя, после преглътна тежко. – Разбира се. – каза тя и насили усмивка на лицето си.
- Не звучиш особено убедително. – сподели Виктор.
- Не, не! – размаха ръцете си тя и поклати глава. – Просто се шокирах че ти ще ме поканиш, искам да кажа .. аз бях готова да те поканя. – каза накрая тя.
- Наистина ли? – изненада се той. – Супер тогава ... ще бъдем заедно на балът. – подтвърди Виктор, а Лидия му кимна усмихнато.

Малко разочарована от развитието на нещата, но пък и щастлива че бе поканена, Лидия тръгна към останалите, които прибираха приборите, сгъваха одела, отъпкваха трева .. прикриваха следи че някой е бил в парка.

- Мисля че е ясно, че ще се наложи да сме заедно на бала. – чу Лидия Кристоф, който разговаряше с Амаре докато двамата тупаха огромното одеало.
- Казваш го по такъв начин, че човек ще рече че на сила съм те накрала да си ми кавалер. – изкоментира Амаре.
- Не го вземай твърде лично, приемо го като шанс или възможност. – каза й поетично той.
- Какво намекваш? – попита предпазливо Амаре.
- Сега ще може да ми докажеш че можеш да се защитаваш и да пазиш гърба на останалите. – отговори й той.
- О, така ли? Още ли ме взимаш за слабачка? – попита тя и обърна одеалото така че малкото останали трохи да се приземят на лицето на Кристоф.
- Ах ти малка... – започна Кристоф и се опита да я овие в оделаото като мумия но не успяваше защото тя бягаше на посоки.
- И този път ще ме носиш на гръб, защото много ти знае устата! – изплези му се Амаре докато размахваше оделаото така че да блокира виждането на Кристоф, накрая той се спъна и падна по корем, което доведе до силния и изтеричен смях на победа от страна на Амаре. Другите спряха погледите си на тях и също се засмяха.

- Мисля че на балът ще се избият взаимно вместо да си помагат. – изкоментира Оскар и се почеса зад врата.
- Поне ще е весело. – каза Каролина до него.

Лидия ги наблюдаваше тихо от страни и си мислеше че колкото и да се обиждаха, заяждаха и да си погаждат номера, те се разбираха наистина много добре, а и изглеждаха добре заедно. Тя въздъхна тежко и отиде да помага на останалите.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Апр 21, 2013 9:12 am

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Нед Апр 21, 2013 2:09 pm

- Глава 27 -
Рromнsit



Дългоочакваната вечер бе пристигнала и много хора се готвеха за предстоящия бал. След официланото си завършване в училище, след като всички бяха получили дипломите, сега беше време да отпразнуват денят в който най-хубавите им дни приключиха завинаги.
Всички се бяха облякли официално и в тон с партньора си.

Сорая беше с тъмно-наситено червена, дълга рокля, която подчертаваше високата й слаба и стройна фигура, високи червени обувки на токчета. Лек грим и красивата й буйна гъста, червена като огън коса, която сега се спускаше свободно по рамената й, а само крайщата бяха захванати с една красива блестяща шнола. За кавалерът й не можеше да се кажа много, освен че бе с черен костюм и тъмно червена вратовръзка, която пасваше на роклята на Сорая. Рошавата му коса сега бе сресана и той изглеждаше адски добре и много мъжествен, точно като истински лидер.

За Тамара нямаше какво да се каже, тя блестеше и сияеше както винаги, но днес в пъти повече. Това е да си Дева. Роклята й бе бледо розова до колената, откривайки красивите й крака и подчертавайки тъмно зеленият цвят в очите й. Беше на високи токчета и имаше аксесоари. Косата й този път, може би за първи бе вързана на високо, красиво и голямо кокче. Томас също бе облечен в черен коатюм, но вратовръзката му бе бледо розова като роклята на Тамара.

Емина също не оставаше назад. Тя беше с нежна бяла, леко разперена към краят, до колената рокля, а небесно синя панделка от коприна обгръщаше талията й. Вместо на високи токчета тя беше обула бели балерини, които я правеха като малка фея и изглеждаше много нежно. Косата й бе вързана на странична плитка и имаше една небесно синя панделка-лента около главата. Като останалите момичета и тя имаше бижута. Алеск не беше нищо особено от останалите, черен костюм с черна риза от долу и бяла вратовръзка, като роклята на Емина.

Каролина също като Сорая бе с дълга рокля. Красива, тъмно синя рокля с голи рамена, които я правеха да изглежда много зряло. Косата й бе прекалено къса за да направи каквато и да било прическа, затова сега там имаше сребриста шнола, която довършваше видът й. Като останалите на високи токчета и с красиви аксесоари се допълваше с кавалерът си, високият Оскар. Който беше облечен като останалите, но вратовръзката му бе тъмно синя като роклята на Каролина. Бе вдигнал русата си коса на горе, което го правеше по-привлекателен.

Лидия бе с къса, над колената, светло синя, много прилепнала рокля по нея. Около бюста роклята имаше сини пайети, а в края си до колянто си, мотиви от рози. Беше с високи, бели обувки на токчета. Имаше аксесоари, а в косата си бе сложила сребриста диадема, тъй като косата й бе твърде къса за друга прическа. Виктор бе като останалите, но със светло синя вратовръзка.

Амаре бе облечена в тъмно зелена къса над колената рокля, тип балон и високи черни обувки на токчета. Роклята беше без презрамки и откираваше хубавите й рамена. Дългата й попринцип права коса, сеге бе накъдрена на вълни и се спускаше надоу, само горната част от косата й бе вързана на кокче с красива блестяща шнола. Амаре имаше само едно нежно и финно колие около врата си. Кристоф облечен като останалите, с тъмно зелена вратовръзка и коса както винаги вдигната нагоре.

Дванайсетте приятели сега стояха пред залата в която обикновенно се държаха подобни събиятия. Всеки до партньора си, облечен, нагласен, готови да влезнат вътре. Преди да влезнат обаче те решиха да си направят групова снимка.

- Добре, плана е да не се отделяме един от друг и всички да са наблизо. – каза им серионо Торвалд. Другите кимнаха одобрително.
- Ще се наложи да правим като момичетата, ако някой ще ходи до тоалетната, няма да го прави сам. – допълни той. Някои момчета поклатиха глава разочаровено, сякаш настъпваха достойнството им, а момичетата се кикотеха.
- Сериозен съм, не се знае кога и как ще се случи нещо, пазете се! – предупреди той и тръгна заедно със Сорая към залата.
- Споко, аз съм с кардинално качество. – каза зад него Амаре като погледна заядливо Кристоф.
- Ти май продължаваш с това, а? – каза той и двамата също тръгнаха след Сорая и Торвалд към залата. Лидия само ги погледна докато се караха, но все пак стояха един до друг.
- Да тръгваме? – попита я каварелси Виктор и подаде ръката си към нея. Лидия отмести погледа си към него, усмихна се и пое ръката му, след което тръгнаха към останалте. Другите също ги последваха.

Вътре осветлението беше слабо, прожектори се движеха на всички посоки в такт с музиката, някои танцуваха, други си говореха, трети седяха по малкото маси или около тях и пиеха или си похапваха.
- Това ще бъде дъъъълга и изтощителна вечер. – изкоментира недоволно Кристоф и се огледа наоколо. Амаре кимна в съгласие също толкова незаинтересувана и оттегчена от обстановката.
- Какво да се очаква от нашият град, накрая единственото забавление си остава зодиака. – добави тя. Кристоф също кимна.

Останалите ... също скучаеха, някои дори се бяха събрали на една маса и обсъждаха скучният бал и коментираха кой изглеждаше подозрителен и кой не.
Само Торвалд и Сорая танцуваха.
- На мен ли ми се струва или между тези двамата наистина има нещо повече от .. привличане или химия? – попита Емина и ги погледна докато танцуваха вкопчени един в друг.
- Поне някои от нас се забавляват. – сподели нацупено Лидия докато въртеше чашата си върху масата. В този момент Амаре и Кристоф се присъединиха към тях.
- Хей! – поздрави Амаре уморено останалите и остави малката си чантичка на масата.
- Хей. – отвърнаха останалите също толкова безжизнено и оттегчено.
- И вие ли сте разочаровани от бала? – попита Кристоф. Другите кимнха в отговор, защото ги мързеше да говорят.
- Добре, Емина хайде да танцуваме! Ако киснем тук, само ние губим! – предложи Алеск и подаде ръката си към Емина, която с усмивка на лице се съгласи и двамата тръгнаха към дансинга. Каролина само погледна Оскар и той също стана от масата и двамата отидоха към дансинга. Амаре и Крисотф седнаха при Виктор и Лидия. Никой не знаеше къде са Тамара и Томас, но на никой не му и пукаше особено.
- Добре ... изглежда на всички ни е адски скучно .. – обяви искренно Кистоф. Другите кимнаха, а Амаре оглеждаше отаналите.
- Какво, пазиш момичетата от момчетата ли? – попита я заядливо Кристоф забелязвайки погледа й. Амаре се нацупи.
- От такива като теб е по-добре да се пазят. – отговори му тя.
- Ти тогава защо си с мен? – попита закачливо той.
- Защото мога да ти наритам задника! – отвърна също закачливо тя.
- Така ли? Хайде да видим де! – започна да я провокира той.
- Не ме карай да чистя пода с теб. – отвърна му само тя.
- ООО каква заплаха само!
- И ДВАМАТА ПРЕСТАНЕТЕ! – викна силно Виктор. Повечето погледи се насочиха към тях защото Виктор извика прекалено силно. Амаре и Кристоф замръзнаха.
- Ти и ти. – каза гневно той като посочи първо Амаре с показалец, а после и Крисотф. – Марш да танцувате! И ако разбера че се храните докато танцувате или има някакви признаци на насилие, собствено ръчно ще ви избия зъбките и ще ви счупя ръчичките! – обясни им той с гневни, бързи и резки движения на ръцете си. Амаре и Кристоф се спогледаха стреснато.
- Марш казах! – викна още веднъж Виктор и двамата бързо станаха от масата и отидоха към дансинга.
- Съжалявам. – извини се после той по-успокоен на Лидия, която също бе толкова шокирана колкото останалите двама.
- Няма проблем. – каза накрая тя.
- Предлагам да изчакаме някой от танцуващите ни приятели да се върне за да запазим масата за нас, и след това и ние да потанцуваме? – каза с надежда Виктор, а Лидия се усмихна доволно и в съгласие.

Амаре и Кристоф все пак събраха ръцете си заедно за поредния бавен танц. Амаре се оглеждаше наоколо и забеляза заплашителният поглед на Виктор и рязко се дръпна назад.
- Какво? – попита Крисотф.
- Виктор ни гледа наистина страшно! – добави тя.
- Ооо страх те е от Виктор? – заяде се той.
- О я не се заяждай! – започна наред тя. Накрая и двмата забелязаха Виктор, който стоеше прав и ги наблюдаваше. И двмата му се усмихнаха глупаво и продължиха да танцуват нормално без да се карат.
Сорая и Торвалд се присъединиха към Лидия и Виктор, а те двамата се възползваха от възможността да танцуват. След като танцът приключи Амаре и Кристоф тръгнаха към масата.
- Хей! – усети Амаре някой да хваща внимателно ръката й, тя се обърна и видя Одио.
- Хей! – каза радостно тя след като го видя и се усмихна.
- Мога ли да открадна един танц? – попита кавалерски той.
- Разбира се. – отговори му тя и пое ръката му после спря. – Само момент. – намигна му тя и настигна Кристоф, който явно не забеляза че Амаре не е около него.
- Кристоф ще танцувам с един приятел. – съобщи му тя.
- Е, и? – попита той сякаш очакваше да чуе нещо по-интересно.
- Казвам ти, така че и другите да знаят, нали не трябва да се делим .. – обясни му тя, а Кристоф само й кимна и отиде към масата си.
Амаре и Одио затанцуваха.

- Къде е Амаре? – попита леко разтревожено и най-вече любопитно Сорая.
- Танцува с някакъв приетел. – отговори кратко Кристоф и седна на масата.
- Ооо, откраднали са ти момичето. – каза престорено-натъжено, с устни издадени напред, с бе*ешко гласче Сроая.
- Какво? Не трябва да се делите! – намеси се Торввалд.
- Споко. Нали всички сме тук, няма страшно. – отговори Кристоф.
- Мисля че бях ясен когато казах че ще сме заедно по двойки и няма да се делим! – доближи се до лицето му Торвалд и се скара, беше наистина ядосан.
- Успокой се, нищо не е случило, а й какво лошо има да потанцуваме със стари приятели? – опита се да го успокои Сорая като постави ръката си на рамото му. Торвалд отблъсна ръката й и тръгна на някъде.
- Какво беше това? – попита Тамара станала свидетел на случката заедно с Томас.
- Торвалд е ядосан. – отговори тя.
- Защо? – попита Томас.
- Кристоф и Амаре са се разделили и сега Торвалд е ядосан защото не се придържаме към плана ... предполагам че търси Амаре. – обясни им ситуацията Сорая.
- Кофти ... странна реакция за него ... не е нищо фатално не разбирам защо трябва да се държи по този начин. – сподели Тамара.
- ... Да изчакаме другите и тогава ще решим какво да правим. – предложи накрая Томас, а останалите кимнаха с глава.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Апр 21, 2013 2:14 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Вто Апр 30, 2013 6:13 pm

- Глава 28 -
Captionem




- Какво става със съзвездията? – попита Амаре обвила ръце около шията на Одио.
- За сега нищо, няма никакви признаци. – каза той поставил ръце около талията й, оглеждайки се обезпокоено наоколо.
- Изглеждаш притеснен, всичко наред ли е? – попита го тя забелязвайки разтревоженият и разконцентрираният му поглед. Одио я погледа за момент и насили усмивка после продължи да се оглежда.
- Знаеш че винаги можеш да се присъедиш към нас, искам да кажа ... ти си един от нас, а и това е задачата ни да те върнем там където придналежиш, при семейството си. – каза тихо Амаре загледана във вратоврузката му. Не се бе усетила кога бяха спряли да танцуват, а Одио бе забил любопитен и някак си тъжен поглед в нея.
- Семейство? – попита натъжено той. – Няма такова нещо.
- Не си единствен, който няма смейство. Някои от нас имат само по един родител, други са съвесем сами, но споделяме болката заедно и това ни сближава повече. – обясни му тя. Одио сякаш не разбираше. Амаре въздъхна.
- Както и да е, въпросът е че ние сме твоето семейство и ти си винаги добре дошъл. – каза тя, а той само кимна.

Махни се от него. Той е измамник и предател, само ще пострадате, Амаре изчезвайте от тук.

Амре сбърчка веждите си, това което чуваше не бе Каприкорн, не бе нейният зодиак. Тя погледна объркано към Одио, който явно не бе разбрал какво се бе случило.

Да аз съм Офиукус, дълга история, а и нямам време. За сега просто бягай, бягайте докато все още имате шансът.

- Одио. – той я погледна. – Не вярвай на непознати. – каза му тя и се отскубна от ръцете му. После се затича към масата, където другите би трябвало да бъдат. Преди да стигне до там обаче, някой я издърпа настрани и запуши устата й.
- Тихо аз съм. – чу гласът на Торвалд тя. Той я пусна и тя се обърна към него.
- Какво по дяволите става? – попита объркано тя.
- Добре дошла в клуба сестро това и аз искам да знам. – каза Торвалд и я погледна изразително, Амаре се опита да отбегне погледът му. – Нещо да ми кажеш? Да се намерила случайно един приятел, който търсим от месеци вече? – попита я някак си заплашително той като доближи лицето си до ухото й и я загледа от близо.
- Добре, добре! Съжалявам! Намерих го и не ти казах, не каза на никого ... съжалявам. – избухна накрая тя. Торвалд се засмя.
- Ти от къде знаеш? – попита нацупено тя.
- Един лидер трябва да знае всичко. – кимна той. – Та какво знаем до тук?
- Нищо ... освен че трябва да се махаме от тук възможно най-бързо. – отговори тя.
- Амаре ... нищо. – започна той сериозно, но накрая се спря. – Да намерим другите.

- Ето къде сте! Започнах сериозно да се притеснявам, особено след като чух от реакцията ти Торвалд! – обърна се предимно към него Каролина като видя задаващите се Амаре и Торвалд.
- Съжалявам, но нямаме време. Трябва да тръгваме. – отговори Торвалд.
- Какво? Защо? – попита объркано и разочаровано Лидия.
- Амаре пак ли нагази лука? – обърна се Кристоф към нея с поредната предстояща караница, но преди Амаре да е казала нещо Торвалд я прекъсна.
- А ти не зарязвай дамата си повече, ясно ли е? – озъби се Торвалд на Кристоф и отиде до Сорая. – Много съжалявям че те оставих сама. – извини й се той.
- Споко братле, танцувала е с приятел. – защити се Кристоф.
- Приятел? От кога Амаре има толкова близък приятел че е склонна да наруши правилата? – попита го ядосано Торвалд.
- Не знам ... някой специален, гадже .. – започна да изрежда Крисотф, което допълнително раздразни Торвалд.
- Остави! Ще им кажем после, сега трябва да изчезваме от тук! – каза му Амаре като се вкопчи в ръката му. – И оправи държанието си, днес си плашещо гневен, сигурен ли си че съм единствената която крие нещо? – попита го накрая тя, а Торвалд веднага се успокои.
- Чакай, чакай, чакай. Какво става тук? – намеси се Сорая.
- Дълга история, както Амре каза трябва да се омитаме, Сорая с телепатия кажи на другите да се придвижът към изхода. – каза й Торвалд, а Сорая впрегна мозъкът си така че да достигне всеки. Тази способност бе присъща само на нея.
- Не могат .. Емина е с някакви хора. – каза объркано Сорая.
- Ами Алекс? – попита нервно Торвалд.
- Не знам, само знам че ... не знам мислите й са разбъркани казах и да дойде, но явно е подложена на стрес или паника, не разбирам. – обърка се Сорая и допря слепоочията си.
- Отиваме при тях веднага, знаеш ли къде са? – попита напрегнато Торвалд. Сорая поклати глава стиснала силно очите си.
- Разпръснете се по двойки и покрийте цялата сграда, не се разделяите! – нареди им той като в последната част на изречението погледна изразително и със забележка към Амаре и Кристоф, които кимнаха.

Всички се разпръснаха на различни посоки и започнаха да търсят Емина и Алекс, вотри етаж, първи етаж, на балконите, из танцуващата тъпла, по масите, около сцената, навън, тоалетните .... никъде ги нямаше. Сорая поддържаше връзка с всеки един от тях чрез телепатия и като четеше мислите им.

- Никъде ги няма! Къде да ги търсим? – попита във вече паническо примесено с тревога състояние Сорая.
- Не знам, вече не знам какво да правя.. – отвърна също толкова тревожно Торвалд. – Кажи на другите да се чакаме пред входа. – каза накрая той и двмата се запътиха натам.

- Някой има ли някаква идея къде може да са? – попита Томас.
- Не знам, вече не мога да се свържа с тях ... ами ако са ги отвлекли? Ако вече не са тук? – попита разтревожено Сорая и се хвана за главата. Амаре забеляза Одио, който влизаше в залата и присви очи.
- Това подмолно, лъжливо, нещастно копеленце! – изсиска през зъби тя, избута някои от приятелите си и се затича след него.
- Амаре недей! – викна по нея Торвалд и също се затича. Другите се спогледаха объркано, но също ги последваха.
- Амаре! – викна още веднъж по нея Торвалд и я хвана за ръката, тя го отблъсна и започна да се оглежда за Одио, стиснала силно юмруци и ченето си.
- Остави го сега, не се дели от нас. – каза й той.
- Той знае къде са! Той е предател! – започна да вика тя.
- За какво говориш? – попита я объркано той.
- Знам че лъже, чух го от зодиакът му. – обясни тя.
- Какво? – попита още веднъж той.
- За какво говорите по дяволите?! – попита ги накрая Виктор и застана между тях. Торвалд не отделяше погледа си от този на Амаре.
- По дяволите! – каза накрая той и постави длан на челото си.
- Някой ще ни обясни ли какво става тук? – изнервено попита Тамара.
- Те ... те знаят кой е Офиукус. – каза със заекване Сорая прочела мислите им.
- КАКВО?! – извикаха останалите в един глас и погледаха Амаре и Торвалд невярващо.
- Защо .. защо не ни казахте? – попита Каролина и погледна ядосано към Торвалд, който погледа към Амаре.
- Съжалявам. – извини се той.
- Не ти искам извинението, а обяснение! – викна му тя. Амаре наклони главата си.
- Все тая .. сега е по-важно да намерим приятелите си. – каза Кристоф като погледна обидено Амаре и Торвалд, взе ръката на Сорая и продължиха търсенето си с останалите.
Торвалд и Амаре останаха сами един срещу друг с наведени глави.
- Ти ... от кога знаеш за него? – попита тихо Амаре с наведена глава, Торвалд я погледна и изчака тя да вдигне главата си, но тя така й не го направи.
- От известно време ... може би по същото време когато и ти. – отговори той, Амаре вдигна главата си.
- Знаел си че знам? – погледна го тя объркано.
- Както вече казах, един лидер трябва да знае всичко. Наблюдавах го от както момичетата се оплакаха от странно, чернокосо, непознато момче. – отговори той и въздъхна, а Амаре само кимна разбирателно.
- Съжалявам. – каза тя.
- Не се тревожи ... всички правят грешки. Хайде да намерим останалите, това сега е най-важното. – каза и той като я потупа по рамото. Тя го погледна с усмивка и кимна.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Чет Май 02, 2013 5:18 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пет Май 10, 2013 1:23 pm

- Глава 29 -
Verum



Торвалд и Амаре тичаха по коридорите на сградата и отваряха всяка една врата за да проверят дали приятелите им не бяха вътре. Токчетата на Амаре тропаха по керамичният под, придружени с лекото потропване от официалните лачени обувки на Торвалд.
Амаре отвори поредната врата за да види, че никой не бе в помещението, тя я тресна силно.
- По дяволите! – изруга тя и се облегна уморено на вратата. – Не можем да се свържем с останалите, защото ни зарязаха, не знаем къде са Емина и Алекс, също така и този лъжец, Одио.
- ... Надяам се Сорая да ми чете мислите в момента, защото това, което направиха бе най-голямата грешка за вечерта! Не трябваше да се разделяме, особено сега. – добави задъхано той и се облегна на парапета.
- Имаме още един етаж, дано да са там. – каза Амаре и тръгна по стълбите. Торвалд си пое въздух и също се затича след нея.

Врата след врата, от приятелите им и след нямаше. Амаре проверяваше стаите от лявата страна, а Торвалд тези от дясната. Накарая и двамата застанаха един срещу друг и се погледнаха. До тях беше и последната врата, тази в центъра на коридора.
- Последна врата ... – започна Амаре като гледаше Торвлад.
- Последен шанс .. – довърши той.
И двамата се обърнаха към врата и се доближиха до нея. Торвалд постави ръката си на дръжката и погледна към Амаре, която му кимна одобрително. Той въздъхна тежко и натисна дръжката надолу. От леко открехната врата се виждаше светлина, знак че вътре може би има някой. Торвалд накрая я отвори решително до край, за да види приятелите си, седнали около кръгла маса, заедно с още няколко, непознати лица.

- Очаквахме ви. – обади се една възрастна дама с много строг външен вид.
- Какво по- опита се да довърши той, но двама мъже ги придърпаха вътре и на сила ги настаниха на два свободни стола до приятелите си.
- Сега когато всички сте тук, може да започнем с обясненията, нали? – попита същата злобно излгждаща жена.
- Какво става тук, за Бога. Добре ли сте? Едвам ви намерихме! – започна Торвалд да се кара с другите. Чувствата му бяха примесени с гняв и тревога, самият той не знаеше как да реагира.
- Торвалд ... имаме много по-сериозни проблеми от колкото си мислиш. – съобщи му някак си уплашено Сорая.
- Какво? – попита разтревожено той.
- Точно така, в момента не сте в изгодна позиция. – обади се отново старата, злобно изглеждаща жена.
- Аман от стари взезнайки. – обади се с досада Амаре и извъртя очите си на 360 градуса.
- Наистина ще е добре за всички ни ако задържиш отровното си езиче зад зъбите, говоря сериозно, не искам да се заяждам или прочие. – обади се Кристоф, който излгеждаше доста притеснен. Амаре го погледна и присви вежди.
Всички започнаха да се оглеждат наоколо. Всички дванайсет зодиака бяха на една маса с други пет непознати души около нея. Стаята беше странна, цялата беше керамична. А таванът приличаше на този от обзерваторията. Някои преглътнаха тежко след като видяха тавана и приликата му с този от обзерваторията.
- Та ... искахте да ни кажете нещо? – опита се да започне Томас с весел тон, но не можеше да прикрие притеснението и тревогата си.
- Да, и това е че не сте ни нужни. – каза злобната жена. Явно тя бе босът на тази малка групичка хора на средна възраст, защото само тя говореше, другите явно бяха бодигардове или украса.
- Домъкнахте ни до тук за да ни кажете това? Интересно. – каза със сарказъм Тамара.
- На твое място не бих се държала по този начин. Истината е че знаем какви сте, знаем какво има в телата ви и смятаме че сте опасност за обществото ни. – обясни им жената. Другите разшириха очите си и преглътнаха звучно и тежко.
- Станала е някаква грешка. – опита се да обясни със спокоен тон Каролина.
- Не е. Независимо дали си с дълга рокля сега, белегът на ракът не може да изчезне от кръста ти. Наблюдаваме ви от много време, не може да ни излъжете сега. – каза заплашително и строго възрастната жена. Другите се опитаха да направят нещо, каквото и да е със силите си, но нямаше успех.
- Няма смисъл да се опитвате. Силите ви и зодиаците ви са тук подтиснати. Тази стая не е обикновена керамика, това е специален камък, който неутрализира силите ви и всякакъв контак със зодиаците ви. – проговори един от мъжете.
- По дяволите! Какво искате от нас! – извика вбесен вече неможещ да сдържа гнева и яростта си Торвалд.
- Спокойно, сигурна съм че ще намерим решение, или по-скоро не. Работата е там, че ще се наложи да ви използваме, а после ще се оттървем от опасността. – обясни жената със спокоен тон, сякаш бяха експеримент.
- За какво говориш? – попита ядосано Лидия.
- Трябваше да ви съберем по някакъв начин и какво по-добре от това на балът ви, когато всичките сте заедно и на наша територия? Насила доведеохме тук приятелката ви за да се довлечете и вие и сега когато сте тук ще можем да започнем. Истината е, че следяхме и предното поколение, тоест родителите ви, но нещата с тях не се получиха така като искахме. Затова ... сега е ваш е ред да си платите щетите и да свършите някои неща. – обясняваше им жената докато ходеше напред-назад, а токчетата и потропваха върху керамичната повърхност. Другите я наблюдаваха внимателно и със злоба.
- Това не е ли незаконно? – прекъсна я с въпроса си Лидия.
- Кое? – попита с наглост жената.
- Отвличане на деца. – отговори тя. Жената започна да се смее с изтеричен глас, токова дразнещ че тя рязко спря да се хили след като забеляза лицата на всички присъстващи и се закашля за момент.
- Според законът, вече не сте деца, и това не е отвличане. Вие сами ме намерихте. Е едно от момичетата бе подлъгано до тук, но не и отвлечено. – отговори презрително тя.
- Тогава не пропилявайте вечерта ни, а казвайте направо какво искате от нас. – обади се нервно Торвалд.
- Всъщност ми трябва само един човек от вас, който да свърши цялата работа, останалите ... вие ще сте просто жертвата, буквално. – обянси тя и злобна усмивка се прокрадна по лицето й. Другите ококориха очите си и преглътнаха тежко.
- Емина! – обърна се радостно жената сякаш Емина й е стара приятелка, която вижда за първи път от десет години на изискано парти. – Ти ще си тази, която ще осъществи плановете ми. – каза все така весело жената.
- Така ли? – попита преправено Емина. – Не искам да знам какви са те, нито пък да ги осъществявам. – отговори притеснено тя с нелепа усмивка на лицето си и мило гласче.
- Не те питам дали искаш или не. – отговори грубо жената, а усмивката й изчезна от лицето. Тази на Емина също.
- Мислите ли си че ще позволим да навредите на някой от нас? – попита я Торвалд.
- Естествено че не ... но ние няма да ви позволим да се опитате да си помогнете. – отговори му тя сякаш говореше на бавно развиващ се.
- Емина. – обърна се отново тя към нея, но този път със сериозне тон. – Има няколко хора, които бих искала да върнеш към живите. – каза й жената.
- За-за какво говорите? – попита стреснато Емина.
- Как за какво? За една от великолептинте способности на Каприкорн, съживяване на мъртвите! – обясни жената сякаш тя не знаеше. На останалите им паднаха ченетата.
- Какво? Не знаехте ли? – попита тя останалите след като видя израженията им. – Я виж ти, явно не си казвате всичко.
Останалите погледнаха Амаре, която се опита да им направи знак да не я гледат. Торвадля я разбра и се опита да спаси положението.
- Емина! – стана на крака той и я погледна разочаровано, другите се учудиха на реакцията му. – Ти ли им каза, или те знаеха? Знаеш че е най-добре за теб ако никой не знае за силите ти .. – обясни той настоятелно на Емина, така че и тя да започне да играе. Сорая го разбра и ритна крака на седящия до нея Кристоф, давайки му знак да насочи изнанаданият си поглед към Емина.
- Те-те знаеха. – заекна стъписано Емина. Все пак това бяха новини и за нея.
- Деца, деца ... не се тревожете. Скоро ще разберете планът ни, но за сега .... няма да напускате стаята, в която сте безсилни. – прекъсна ги жената и се усмихна подло. Другите я погледнаха притеснено.
- Има дванайсет души, които ще върнеш към живите, като жертваш живота на всеки един от приятелите си и себе си....
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Май 12, 2013 9:15 am

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пет Май 17, 2013 4:28 pm

- Глава 30 -
Necopinato auxilii



Напрежението лека по лека достигаше връхната си точка, всички мълчаха и се гледаха. Предимно погледите се насочваха към Амаре, която се опитваше да ги избягва. Тежко въздишане, нервно почесване зад тила или по главата, това бяха реакциите и единствените движения на тийнейджърите.
- Предполагам го приемате много тежко. Все пак, ваша приятелка ви предаде. Не ви е казала на какво е способна, могла е да върне родителите ви към живота. И лидерът не е цвете за мирисане, изглежда той е знаел и е мълчал ... това е още по-лошо. – започна да налива сол в раните им жената и да гази пресните им мазоли, Амаре сведе главата си до максимум, не искаше да среща погледите на приятелите си, които я мразеха и презираха в момента, които бяха разочаровани от нея, които се чувствваха наранени и предадени. Жената постави ръката си около врата й и клекна до нея. Амаре рязко изправи главата си и я погледана.
- Милата ти. – каза й жената с преправено съчувствие. – Сигурно ти е трудно ... знам колко е гадно да си лъган от най-близките ти. – започна да обяснява с мек глас тя и отмести няколко кичура от челото на Амаре, която беше на границата да й се нахвърли като лъв на сорово месо.
- Гняв? – отбеляза изненадано жената. – Странна реакция за подобна ситуация...
Амаре усети нечия ръка върху своята и тя рязко отмести гневния си див поглед на другата страна. Беше Тамара, която се стресна от изражението на Амаре, когато я видя лице в лице. Амаре сведе погледа си за момент и после се усмихна на Тамара в знак че е добре. Тамара й кимна усмихнато.

В този момент през вратата влезна човекът, който нацели най-лошото време за драматичната си поява. Тамара стисна ръката на Амаре по-силно, сякаш я държеше от това тя да не се спусне към врата му и да го прекърши. От шумът на затварящата се врата, беше предоставена възможност на Тамара да укроти Амаре с думи без никой да ги чуе.
- Моля те Амае, кротни се или ще прецакаш всички ни! – каза й бързо Тамара и после отново продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило.
- Майко, има хора, които искат да говорят с теб и се чудят къде си, по-добре иди аз ще се погрижа за ситуацията тук. – каза току-що пристигналия Одио на възрастната жена. Останалите ококориха очи за пореден път. Това чудовище беше майка му?
- Разбирам. – отговори жената и премести погледа си върху останалите младежи. – Поне знам че няма как да избягат и са в сигурни ръце. – каза доволно тя и потупа синът си по рамото, после излезна.
- Как не те е срам. – започна тихо, но гневно и яростно Амаре. Тмара само й изшътка за да се успокои.
- Историята е прекалено дълга. – отговори хладнокръвно той.
- Тя не ти е майка и това го знаеш много добре! Каква игра играеш? – попита го Амаре и понечи да се изправи, но други двама мъже, онези украшения или бодигардове, я притиснаха обратно към стола.
- Тя е човекът, който ме спаси от гибел и сега й се реванширам. – отговори кратко той.
- Знаеш че говорим за ясно убийство, нали? Знаеш че Ама-
- Да знам че Емина ще се наложи да убие приятелите си и да жертва себе си. – прекъсна бързо той Оскар, преди да се е изпуснал, в кого всъщност е Каприкорн. Другите се спогледаха, те знаеха, че той знае коя притежава Каприкорн, но той го криеше от останалите мъже и ‘‘майка‘‘ си.
- Сближих се с Емина, за да спечеля доверието й, а после казах на майка ми, кой с какъв зодиак е. – обясни той. Торвалд разбра че той всъщност им е помогнал, но само той разбра, останалите и най-вече Амаре бяха заслепени от гняв и ярост.
Одио се подсмихна като видя изражението на Торвалд.
- Време е. – каза той и отвори врата. Мъжете го погледнаха съмнително, но не направиха нищо. Одио излезна навън и погледна останалите. Изведнъж, петимата мъже, които стояха около масата припаднаха. Останалите се стреснаха от случващото се и погледнаха Одио.
- Бягайте докато можете и повече никога не стъпвайте тук, също така, никога не се разделяйте. – обясни им той, а другите просто го гледаха.
- Глухи ли сте! – викна им накрая той и всички се изправиха на крака и излезнаха от стаята.
- Ами ти? – попита го Торвалд.
- Аз все още мога да ги задържа, не се тревожи ще поддържам връзка със Сорая. – обясни той, влезна обратно в стаята и легна на земята сякаш е припаднал. Торвалд само кимна и тръгна към другите, които бяха на входа.
- Да не стоим тук, опасно е. Към обзерваторията. – каза им той и се затича, останалите го последваха.

----------------------------------------------------------------------------------

Задъхани и в не толкова привлекателен вид, всички пристигнаха пред обзерваторията.
- Не мога да повярвам. – задъхано каза Кристоф. – Да избягаме от собственият си бал ... нелепо.
- А, ти. – посочи Оскар с показалец Амаре и също толкова задъхано проговори. – Имаш обяснение да даваш, но първо да влезнем. – каза той и отвори ръждясалата стара метална врата на входа на парка.

Всички се събраха вътре в обзерваторията, пред олтарите си.

- Ще започнем първо със силите на Амаре. – обади се Каприкорн. – Аз й казах да не казва на никого от вас, именно поради причината, че на всеки ще му мине през главата да види отново мъртъв родител. За да стане това, Амаре трябва да убие друго човешко същество за да върне към живите мъртвец. – обясни Каприкорн.
- Не мисля че някой от нас би желал нещо подобно. – увери Каролина.
- Човешката психика е слаба ... особено вашата, когато бях в тялото на баща й, той беше притиснат от останалите да върне човек към живите, прикрихме истината за да не се повтори същото. – каза Каприкорн.
- Невъзможно! – изненада се Тамара. – Защо ще му е на някой да прави подобно нещо и то на приятелите си!
- Както вече казах, човешката психика е слаба. Освен това Торвалд и Томас знаеха за това, благодаря че мълчахте през цялото това време. – благодари им зодиака.
- Какво? Томас е знаел? – попита изненадано Амаре. Томас само кимна леко.
- И останалите нищо не са знаели ... доверието почва да се губи не осъзнавате ли? – попита раздразнено Алекс.
- Алекс ти от всички си най-потенциално застрашен да помолиш Амаре да върне родителите ти към живите, защото никога не си ги виждал. – обърна се към него Каприкорн. – Но нека да ви кажа на всички нещо, за да се случи подобно нещо, трябва да жертвате някой, който е кръвно свързан с този човек. Алекс, това значи че трябва да жертваме сестра ти ако искаш да видиш майка си или баща си. – каза Каприкорн.
- Какво ще стане ако е някой, който няма нищо общо с човека? – попита сериозно и заинтересовано Лидия.
- Съживеният ще започне да черпи от силите на своя възкресител, което ще доведе до неговата гибел след време. Амаре спомняш си когато ти казах, че баща ти беше най-издръжлив от групата и имаше най-голямата възможност да оцелее? – попита я зодиакът, а Амаре кимна. – Той почина именно поради причината, че върна човек към живите.

Амаре замръзна на място, останалите също. Всички погледнаха към Амаре, която в момента беше камък, стояща на едно място, непомръдваща, без изражение, сякаш я нямаше.

- К-кой ... кой го е накрал? – попита с треперещ глас тя. Останалите сведоха глави, почувстваха се виновни, че някой от родителите им бе замесен.
- Никого. – отговори Каприкорн.
- Лъжеш ме нали? Защото в момента съм сбособна да откъсна главата на този, чийто родител е виновен за смъртта на баща ми, нали? НАЛИ? – изригна тя като вулкан и удари олтара с юмрук. Другите подскочиха при викането й.
- Не те лъжа, баща ти сам реши да го направи. – каза Каприкорн.
- Преди малко каза че е бил притиснат! От кого! – изкрещя отново тя. Другите мълчаха със сведени глави, а само до преди малко бяха ядосани на Амаре че не им е казала за силите си и за Одио.
- Първоначално, от почти всички .. беше станал инцидент и по случайност, непознат пострада... тоест умря .. баща ти се почувства виновен за смъртта му, защото използваше телекинеза по време на инцидента и тежък предмет се приземи на грешното място... останалите се панираха, все пак бяха замесени в убийство. Някои се панираха и казаха на баща ти да го върне обратно към живота, така й направи той, но след този инцидент приятелството им не беше толкова силно колкото преди. Едната половина бяха против това, другата за... – обясни й Каприкорн. – Но като цяло, това бе решение на баща ти, не мисля че е нужно да знаеш чий родители са притиснали баща ти, това са били други хора, не твоите приятели тук, отмъщението е глупаво, само глупаците и слабаците тръгват по този път.
- Майната ви! – изсъска Амаре и напусна обзерватория. Другите въздъхнаха.
- Мисля че за днес на всички ни се събра в повече. – каза със насълзени очи Тамара и понечи да си тръгне.
- Къде отиваш? – прекъсна я Кристоф.
- На спокойствие, днес .. научих прекалено много неща, накрая се оказва че нищо не сме знаели, за зодиаците, за Одио, за хората които искат да ни убия, дори и за собствените си родители! Мислим си че са били светци, а се е стигнало до смъртоносен случай ...не искам да бъда като тях, вече не искам да съм част от каквато й да е компания, не го намирам за забавно или приключенско .... – говореше тя докато сълзи капаха от красивите й очи. Другите също напуснаха сградата.
- Време е .. да вземем нещата в свои ръце и да не се оставяме да бъдем контролирани. – каза Торвалд и застана до Сорая. – Да спрем да идваме тук, докато не разберем истината за родителите си и за всичко случващот се.
Останалите въздъхнаха тежко, но се съгласиха. На всички им беше нужно време, за себе си ... временно те щяха да се разделят. Не знаеха кога ще се съберат отново, не знаеха дали изобщо ще се съберат . . .
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Май 19, 2013 6:41 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Съб Май 25, 2013 11:29 pm

- Глава 31 -



Амаре бе легнала на пода в импровизираната библиотека в домът си и разглеждаше записки, журнали и дневници на баща си, относно зодиака, съзвездията, небето, латинския и всичко свързано с космоса.

‘‘reverterentur ad spacium‘‘ ... прочете тихо на глас тя от откъсната, стара страница.
- Странно .. написано е на ръка .. – започна да разсъждава на глас тя и обърна страницата за да види дали има нещо от другата страна, но уви ... нямаше нищо. - ... значи е писано от тати? – запита себе си тя и както лежеше по корем се изправи и седна по турски.
- Трябва да има още ... – продължи да си говори тя докато търсеше за други стари и откъснати от тетрадка страници, с латински по тях.
- Завръщане в космоса ... това е преводът! – възкликна тя и продължи да търси по-усърдно за останалата част, явно баща й бе описал или преписал и превел как зодиакът се завръща обратно в космоса, на небето, без някой да умира или да страда. План, който е трябвало да осъществят заедно, а не отделно.

-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.

- Амаре! – викна отново раздразнено Деа, като подритна сестра си по бедрото. – Лежиш на пода вече цял ден, виж каква кочина си направила, няма аз да подреждам! И ако ти се спи, имаш си стая и легло! – продължаваше да се кара като майка по-малката й сестра.
Амаре с мъки стана от твърдата и студена повърхност, все пак се бе схванала от толкова много лежене и спане, косата и бе разрошена, а една страница се беше зелепила на лакътя й.
- Какво искаш? – попита сънено и раздразнено тя, едва виждайки сестра си.
- Вече е единайсет, утре си на работа, а тук ще настинеш ако прекараш ноща. – обясни сестра й.
- Вярно .. работа. – повтори тя като бавноразвиваща се. – Не пипай тези неща, трябват ми за един проект. – каза й тя и се изправи на крака.
- Сякаш се интересувам от стари изпокъсани страници или книги. – каза сестра й и напусна стаята. Амаре се огледа наоколо, почеса врата си, прозя се и се запъти към стаята си.

----------------------------------------------------------------------------------

Каролина прекарваше ‘‘свободното‘‘ си време в библиотеката, ровеше се за каквата й да било информация относно зодиака, уви в най-голямта библиотека на града тя не намери нищо подбно. Сваляйки уморено очилата си за четене, тя въздъхна и се облекна на столът си уморено. Отказа да гледа за повече книги, очевидно бе че няма да намери нищо, а вече бе посетила няколко библиотеки.
Накрая й хрумна да се поразрови из стари вестници, за да намери някоя статия относно градчето.
След едночасово търсене, събрала цял куп вестници от миналият век, Каролина се захвана да търси нужната информация.
- ... Пореден смъртен случай в парк ...- прочете на глас тя и зачете статията на ум, започна да си води записки на най-важното от текста, дата, място, хора, жертви, свидетели, важни изречения и подозрения ... накрая разбра от текста че става въпрос за майката на Торвалд.
- О, боже ... – възкликна на глас тя и продължи да търси за още статии. – Родителите ни са се разделяли със зодиака си един по един, което е било грешка, редът е точно както е подреден и зодиакът, Ариес, Таурус, Гемини, Кансер, Лео, Вирго, Либра, Скорпиус, Сагитариус, Каприкорн, Аквариус и Писцес ... – разсъждаваше на глас тя за да се държи концентрирана и да мисли по-добре. – Паркът е бил закрит временно, след първият смъртен случай, но после са последвали още смъртни случаи и са го закрили за винаги .... все още е мистерия как хората са починали ... някои казват че са виждали от далече странно сияние или светлина идваща от парка ... – нареди събраната информация с главата си тя. Да, Каролина определено не искаше да ходи в парка повече, сега когато знаеше че нечии родители бяха починали там, само при мисълта тръпки я побиха и тя искаше да разбере възможно на-бързо, как да изкара зодиакът от себе си без да се налага да умира.

----------------------------------------------------------------------------------

Торвалд стоеше на същото място, на което стоеше винаги и на което не бе от както намери Сорая, а после и останалите. Като всички той бе потънал дълбоко в мисли. Какво да прави? Как да се справят с хората, които ги заплашваха? Как да защити приятелите си? Как да защити Одио? Как? Как? Този въпрос го измъчваше и подлудяваше. Не трябваше да повтарят грешката на родителите, не трябваше грешки от миналото да влиаят на сегашното им положение.
Тогава си спомни думите на Одио, осъзна и грешката която бе направил той. Ясно си спомняше как Одио застана пред отворената врата и им каза да бягат, докато той накара останалите мъже да изпаднат в транс, каза им да внимават от сега нататък и да не се разделят, изобщо да не се разделят..... А какво бе казал той .... ‘‘Да се разделим за малко докато всеки се успокои‘‘ .... Най-голямата му грешка до сега. Вместо да сплоти отборът, той го бе разделил, само защото той самият имаше нужда от малко време за себе си ....
- Какъв съм глупак! – каза ядосано на себе си той и разтърка слепоочията си гневно. – Какъв егоист съм само! Не струвам за лидер. – продължи да се обижда той.
Накрая се изправи и направи това, което един лидер трябва да направи, да ги събере, да събере приятелите си заедно ... но сам. Лично той, щеше да отиде при всеки и да го върне обратно в групата. Заедно щяха да намерят начин да оправят положението и да намерят отговор на всички въпроси.

----------------------------------------------------------------------------------

Сорая лежеше по гръб на леглото си и разглеждаше снимки от бала на мобилният си телефон. Въздъхна тежко виждайки веселите лица на всички ... това бе последната нощ, в която всички бяха заедно и се смяха и забавляваха, бяха сплотени, шегуваха се един с друг, живееха безгрижно и не позволяваха на историята със зодиаците да им пречи да са като останалите тийнейджъри. Вече беше изминала седмица и тя не се бе срещала с когото и да било... последва поредната въздишка.
На врата се почука и тя лениво стана от леглото си и отвори вратата. За нейна изненада, Торвалд стоеше задъхано подпрян на рамката.
- Торв- .. преди да може да каже нещо той я прекъсна.
- В седем часа, чакам те пред парка, не приемам ‘‘не‘‘ за отговор или ще се наложи да те завлека там на сила! – съобщи й бързо той новината и побягна. Изненадана от чутото, но и радостна че явно има някакво развитие, тя се усмихна зад тичащият Торвалд и на ум му отговори с ‘‘добре‘‘, после отново се прибра и започна да се приготвя за драматичната им, дългоочаквана среща.

----------------------------------------------------------------------------------

Същото бе и при Томас, лениво лежащ на леглото си, мислещ за веселите дни прекарани заедно и на неговта врата се почука и видя задъхан Торвалд да стои там.

- В седем пред парка, по-добре е за теб да си точен и да дойдеш! – каза леко заплашително той и се затича към следващата си дестинация. Томас само го погледна странно и кимна с глава, знаейки че Торвлад няма как да го види и се прибра отново.

----------------------------------------------------------------------------------

На вратата на Емина също се почука. Естествено тя нямаше намерение да отвори, защото бе току-що излезнало от банята и по хавлия, но след досадното и упорито тропане, чукане и звънене, не й остана избор и тя гневно отвори врата само за да види потния и задъхан Торвалд. Първоначално той се шокира от видът й и малко се притесни, но после продължи с култовата си реплика.

- В седем пред парка, гледай до тогава косата ти да е изсъхнала, че да не настинеш. – каза й той и продължи да тича към следващият си приятел. Емина се усмихна и започна да се оправя.

----------------------------------------------------------------------------------

Каролина завита във вестници от проучвания и какво ли не, подскочи от шумът на тропане на вратата. Тя махна вестниците от себе си и захапала молива в устата си и все още носеща очилата си тя отвори врата и видя Торвалд, който се мъчеше да си поеме въздух.

- В седем пред парка, важно е. – каза й той и тръгна да тича.
- Внимавай да не се преумориш! – викна зад него Каролина като загрижена майка, а той и помаха без да спира да тича или да се обръща с лице към нея, в знак че я е чул и че ще се постарае да не се преуморява. Тя се усмихна и започна да подрежда вестниците.

----------------------------------------------------------------------------------

Експериментирайки с новият си грим, Тамара седеше пред тоалетката и нанасяше внимателно спирала върху миглите си, когато чу силното тропане на вратата. Не искаща да отваря все още ненагримирана тя продължи внимателно гримът си, но тропането само я изнерви допълнително и тя стана гневно от мястото си изруга и отвори мощно вратата.

- В седем пред парка .... – направи кратка пауза Торвалд за да си поеме въздух и я огледа добре. – И се увери че и другото ти око е нагримирано. – каза той и продължи към следващата си дестинация. Тамара се нацупи леко на коментарът му и продължи със заниманието си.

----------------------------------------------------------------------------------

Лидия наливаше вода в пластмасовото си шише готова да излезне за привечерен джогинг. На врата настоятелно се почука и тя я отвори за да забележи Торвалд, който изглежда бе намислил същото като нея, да потича.

- В седем пред парка. – каза той и понечи да тръгне, но спря и се върна, все шишето от ръцете на Лидия отпи огромна глътка от него, а останала част изля на лицето си.
- Хей! – възкликна сърдито Лидия.
- Точам от час вече, а нищо не съм пил. – каза той и продължи да се отдалечава с тичане.

----------------------------------------------------------------------------------

Кристоф ядеше шоколад пред телевизора, докато гледаше някаква стара комедия от осемдесетте, когато на врата се почука силно. Той стана и бавно се провлачи до входа и също толкова бавно отвори вратата.

- В седем пред парка. – каза Торвалд и все шоколадът от ръцете му.
- Шоколадчето ми! – оплака се Кристоф като малко дете.
- Трябва ми енергия и не се тревожи ще ти купя друго. – каза му той докато вече тичакше към следващият дом.

----------------------------------------------------------------------------------

Оскар четеше спортно списание на леглото си и слушаше музика, докато не чу силно потропване, което му наподобяваше на ритане по вратата, а не на почукване.

- В седем пред парка. – едвам дивайки каза Торвалд и обърна гърба си и продължи да тича.
- По-полека .. – каза си тихо Оскар и погледна към часовника. – Имам още време. – каза си той и продължи да чете списанието си.

----------------------------------------------------------------------------------

Чувайки силният и настоятелен тропот на врата Деа отвори врата и едвам разпозна Торвалд.

- Къде е сестра ти? – попита едвам той.
- В библиотеката. – отговори объркано тя и го погледан странно.
- Тук съм. – показа се зад врата Амаре и се стресна от видът на Торвалд.
- В седем- започна той, но спря заради присъствието на сестра й. – На нашето място. – каза накрая той и продължи да тича. Амаре само кимна и погледана към сестра си и двете вдигнаха рамене и влязоха обратно вътре.

----------------------------------------------------------------------------------

С досада Алекс отвори врата, дори нямащ възмощност да сложи панталоните си, защото някой толкова настоятелно тропаше на врата че щеше да я събори. Изненадано той видя препотения Торвалд.

- В седем пред парка и гледай да обуеш нещо. – каза му той, виждайки че стои по бельо.
- Не се тревожи за тогава ще имам време и никой няма да блъска на врата ми като луд! – викна скед тичащият Торвлад той и се прибра.

----------------------------------------------------------------------------------

Виктор също отвори врата неподготвен. Облечен в розова фланелка, прилепнал по него клин и бретон вързан на опашка. Торвалд се стресна от видът му.

- В седем пред парка, и моля те да не си облече по този начин! – каза му Торвалд и събра сили за последен спринт към вкъщи за да се изкъпе и оправи за срещата.
- Станах жертва на сестра си след като загубих бас! – викна след него за да не си помисли Торвлад нещо друго.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Нед Юни 02, 2013 11:38 pm

- Глава 32 -



Срещата пред парка беше малко или много драматична. Торвалд, като лидер, беше по-рано там и очакваше приятелите си всеки момент. По едно и също време, като по часовник, сякаш са се разбрали, точно в седем часа всички единайсет дойдоха пред парка от най-различни посоки. Спряха на няколко метра от Торвалд и се огледаха. Погледнаха Торвалд, погледнаха човекът, който стоеше до тях и мълчаха. Впечатление им направи това, че Амаре и Каролина носеха разни записки и листя със себе си.
- Доста време ти отне, Торвалд. – каза му като поздрав Каролина и се усмихна.
- Съжалявам за което. – извини се той.
- Е, все тая, сега сме заедно. – обади се Томас. Торвалд огледа приятелите си още веднъж преди да влезнат в парка, макар и разделени и скарани за повече от седмица, те бяха добре и бяха разбрали че се нуждаят от помоща на другите и че ‘‘заедно‘‘ е начинът, по който се разрешаваха проблеми. Торвалд се усмихна на себе си и влезна първи в парка, обзерваторията и скоро всички бяха на старите си места.
- Радвам се че всички сме се успокоили, малко или много ... – започна Торвалд, а другите се спогледаха и се усмихнаха един на друг, не се бяха виждали от седмица, но им се струваше повече, защото бяха свикнали всеки ден да прекарват заедно.
- Да поработим над сегашните проблеми, а именно тези хора, които знаят кои сме и целта им. – насочи ги бързо към главният им проблем Каролина.
- Да, относно тях .. както вече каза Одио, не трябва да се делим, за това реших да сме на отбори, знам звучи смешно и детинско или като упражнение по физическо, но е за наша безопасност и сигурност, а и да не забравяме че самите те са доста и предполагам че също ще се движат на групи за да ни хванат. – обясни Торвалд, а останалите се съгласиха с мнението му като кимнаха.
- Реших във всеки отбор да има по един зодиак от кардинално качество, което ще рече че ще има четири отбора от по трима души с които ще се движим постоянно – обясни планът си той. – Исках да ви оставя сами да решите как да се разпределите, но накрая прецених че ще се здърпате и за това сам взех решение как да сте разпределени. – Другите се спогледаха съмнително, тактиката на Торвалд винаги беше свързана с логика и със способностите им и с това как всеки ще се разбира с другите .... критериите бяха безкрайни.
- Първо! – прокашля се той и се приготви да обяви първият отбор. – Сорая, Томас и Емина, вие ще сте постоянно заедно и по-добре да не се разделяте! – каза като капитан той.
- Това ‘‘постоянно‘‘ не ми харесва. – изкоментира притеснено Емина.
- Второ! – продължи той без да обръща особено голямо внимание на останалите. – Каролина, Оскар и Алекс. – обяви той. – Третият отбор е, Лидия, Тамара и аз и последните, то е ясно са Амаре, Кристоф и Виктор. – съобщи той. От страната на Амаре се чу кикот, нещо което не очакваха точно от нея.
- Нарочно ли ме сложи с Кристоф? – попита тя като възвърна сериозното си изражение.
- Да. – отговори просто и кратко Торвалд. – Вие двамата определено трябва да оправите шегобишките отношения между себе си и да проведете един нормален разговор, без да се храните или да си налитате, а Виктор е перфектния човек, който може да ви помогне да отстраните заплашителните си коментари, разбрано? – попита той сякаш говореше на група малоумни деца.
- Разбрано шефе! – казаха едновременно двамата като виднаха ръката си сякаш се заклеваха.
- Добре, това за сега е ясно, относно Одио ... той каза че ще поддържа контакт със Сорая, така че моля те Сорая, ако ти каже нещо, уведоми ме. – помоли я Торвалд, а Сорая му кимна в отговор.
- Пфф. – чу се от Оскар.
- Да, той е на наша страна и да той ни помогна, въпреки че не изглеждаше по-този начин. – отговори на незадеденият въпрос Торвалд.
- Но за целта е използвал Амаре ... а ти си знаел. – изтъкна Оскар и го погледна предизвикателно. Торвалд въздъхна тежко.
- Да, да така е! Знаех че Амаре го е намерила и предположих че ще я използва, но нямаше друг начин, жената, която му се води майка си мисли че е промила мозъкът му до такава степен че той е готов да умре. Съжалявам Амаре .. но моля те нека да продължим с това че Каприкорн придналежи на Емина. – помоли Торвалд, а Амаре го погледна безизразно.
- Хубаво. Но сега ще са след Емина, няма ли да е по-добре да съм с нея? – попита тя след като одобри планът му.
- Не, така и двете ще сте в риск. И прикривайте белезите си, по-добре ще е ако никой не може да ги вижда. – каза им после той, а двете момичета само кимнаха.

- Амаре, какво си донесла? – попита накрая Тамара след като й се бе отдала възможност да говори.
- О, това ли. – каза тихо тя и погледна списъците и тетрадкта, която беше поставила на олтарът си. – Намерих начин как да пратим зодиаците обратно в небето, без да умираме. – отговори тя.
- КАКВО? Как? – викнаха всички изненадано и най-вече невярващо. Амаре само се подсмихна доволно.
- При пълно слънчево затъмнение. – отговори тя.
- Значи .. когато земята, луната и слънцето за на една линия? – попита Лидия като си го представи.
- Да, това е ‘‘пътят‘‘ обратно към небесата за зодиаците ни. – допълни тя.
- Сигурна ли си? – попита я Торвалд.
- Да. Проучих доста неща за тази седмица. Очевидно баща ми е имал същите планове, но не са се осъществли. Има ясно приготвен план как трябва да се случи всичко, стъпка, по стъпка. – обясни тя.
- Как? – попита Кристоф.
- След три месеца ще има пълно слънчево затъмнение и сме късметлии, защото ще може да го наблюдаваме от тук. – отговори му тя.
- След три месеца, това не е ли малко .. скоро? – попита леко натъжена Сорая.
- Какво като е, ако не се разделим със зодиака, ще се наложи да се разделим с животите си, а не искам да ви убивам! – отговори й леко раздразнено Амаре.
- Знам, но ... да се разделим с тях е ... тъжно. Искам да кажа, отраснахме с тях, родили сме се с тях .. те са вече част от нас. – каза тъжно Сорая.
- Знам, но нямаме друг избор. Задачата ни е завършена. – каза Амаре.
- Каква задача? – попита объркано Оскар.
- Бързо забравяте какво ни казаха зодиаците в началото, а? Трябваше да намерим Офиукус и го направихме. Сега е време да ги изпратим обратно у дома. – отговори Амаре, а Торвалд се съгласи с нея.
- Но ... това е толкова скоро. – обади се Лидия.
- Да умреш ли искаш? Ако не ги отпратим след три месеца, кой знае колко време ще чакаме за пълно слънчево затъмнение, което да се наблюдава и при нас! – скара й се ядосано Амаре.
- Амаре е права хора ... ако не се разделим със зодиака, ще сме в беда. Има толкова луди хора, които ни принуждават да се жертваме за да се върнат други към живота, осъзнавате ли в каква опасност сме? Ами семействата ни? Ще почнат да ни изнудват, а аз определено не искам моето семейство да е замесено и да пострада. Да и аз не искам да се разделям със зодика си, но ... това е най-правилното. – подкрепи я Томас. Другите сведоха главите си и кимнаха.
- Не се тревожете деца, ще ви наблюдаваме от горе! – обади се весело Ариес.
- Това ни е ясно. – отговори й тъжно Сорая.
- Хайде, да се прибираме, за сега няма какво да обсъдим, а и стана ,много късно. – предложи им Виктор и останалите го последваха. Всички излезнаха от обзерваторията, а вратите както винаги сами си се затвориха. Над парака светеше пълната луна, която сякаш се беше приближила максимално до земята.
- Луната е голяма. – каза изумено Лидия.
- Аа. – съгласи се с нея Тамара. Групата напусна парка и се огледаха още веднъж, да луната определно се беше надвесила само над парка, сякаш щеше да падне отгоре му всеки миг.

avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Юни 03, 2013 6:40 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Сря Юли 03, 2013 6:42 pm

- Глава 33 -



Сутрин. Изгрев на слънцето над половината земя и първите не толкова приятни лъчи в очите. Всички бяха в парка, на определените си места и се тренираха.
Последният път когато се бе наложило да използват силите си бе когато Амаре бе облада от собственият си зодиак и не можеше да различи приятел от враг. Именно това се опитваха да контролират те, зодиакът си.
Състоянието, в което бе Амаре можеше да се нарече защитна реакция или ‘‘съхранение‘‘. Всеки път когато зодиакът усети опасност, поема контрол над тялото и ума на човекът у който е за да го защитите, каро рискува да атакува приятелите си защото ума на човекът е в безсъзнание.
Всички сега се опитваха да пазят съзнанието си будно по време на тази фраза. Беше опасно упражнение, защото ако всички дванайсет изгубеха съзнанието сега, нямаше кого да ги спре.

Да спрем до тук, това за сега е добре.

Емина се протегна и се изправи на крака. Прозя се сякаш сега ставаше и се запъти към обзерваторията, където видя останалите. Усмиха се и се затича до там.

- Ето те и теб. – каза Сорая и се приближи до нея. Двете започнаха да си говорят.
- Чакаме ли някого? – попита Емина забелязвайки лицето на Торвалд.
- Да. – отговори той без да я поглежда.
- Кого? – попита Емина.
- Него. – отговори й Сорая и погледна към портите на парка. От там влезна Одио. С нормална походка и константна скорост той се приближи до останалите.
- Добро утро. – поздрави той.
- Добро да е. – отвърна му Торвалд. Другите стояха на заден план и ги наблюдаваха. Обсъдиха неща от вечерта на балът им и си размениха полезни съвети.
- А, да също така ... Амаре. – обърна се Торвалд към нея преди Одио да си е тръгнал. Тя пристъпи напред и подаде на Одио една тетрадка с изпокъсани корици и отново се върна мястото си зад Торвад, като избягваше очен контакт с Одио.
- Прочети я когато можеш. – каза му той, а Одио му кимна.
- Аз имам един въпрос! – прекъсна го Емина преди да си е тръгнал. Одио я погледан и зачака.
- Защо аз трябва да се представям за Амаре? Или по-точно защо си казал че Каприкорн е в мен? – попита го тя. Одио погледна към Амаре преди да отговори и после пак върна погледът си върху Емина.
- Защото ти си приличаш с нея най-много от останалите. –отговори той.
- Заради това? – попита леко въмутено Емина. Одио й кимна.
- Ще тръгвам преди да са разбрали нещо, благодаря за тетрадката, ще я върна когато я прочета и когато имам възможност да дойда пак. – каза той и се обърна към изхода. Останалите мълчаливо го гледаха докато се скри от погледите им.
- Предполагам че вече можем да се приберем нали? – попита Тамара, а Торвалд й кимна. Торвалд, Лидия и Тамара си тръгнаха заедно, тъй като трябваше да се движат в една група като отбор.

- Аз трябва да ходя на пистата. – съобщи Амаре на нейният отбор.
- Ще дойдем с теб. – каза Кристоф.
- Имам работа, ще отнеме повече от три часа. – предупреди тя.
- Аз пък, нямам работа. – каза той.
- Хубаво. – съгласи се тя и тръгна, Крисотф и Виктор я последваха. Останалите шестима се спогледаха и те решиха да отидат с останалите, така щеше да им е по-забавно ако са повече докато чакат Амаре да свърши работата си.

----------------------------------------------------------------------------------

Нещата се развиваха доста добре и нормално ... всеки правеше това, което му бе казано да прави и това което можеше. Сорая поддържаше контакт с Одио и така те лесно обменяха нужната информация от разстояние. Всички се подготвяха за предстоящото слънчево затъмнение, предимно телата си. Нападения на обладани хора от непознато съзвездие нямаше, Одио се бе погрижил за тях, което караше останалите да се чудят колко ли силен бе той, що за сила притежава.

Амаре беше свикнала до такава степен да използва телекинеза, че не се усещаше когато я прилагаше в къщи, където сестра й можеше да стане свидетел на летящите чаши, чинии и движещи се от самосебе си ножове. Често именно поради тази причина, че сестра й бе на път да разбере, тя чупеше летящите прибори.
- За бога Амаре, това е шеста чаша тази седмица! – скара се сестра й, но все пак й помогна в почистването.
- Знам .. счупих цял сервиз... – каза недоволно от себе си тя и въздъхна.
- Утре ще ходя и ще купя нов ... но ако скупиш още една чаша, ще те карам да пиеш вода директно от мивката! – довърши конското си тя и напусна стаята, после се върне с метла и лопата.
- А, да! – започна разговора тя докато метеше счупеният порцеал от пода. – Видях Виктро днес на пазара, но когато ме видя се скри ... малко странна реакция.
- Сам ли е бил? – попита Амаре вече досещаща се причината поради, която Виктор се е скрил от сестра й.
- Да, защо? – попита я тя.
- Къде си го видя и преди колко време е било? – получи въпрос тя вместо отговор.
- Около час на централния базар на плажа. – отговори тя. Амаре взе телефона си и бързо набра Кристфо, после излезна от къщата. Деа остана с лопата и метла в ръце, после се досети:
- Ама чакай! АЗ ли ще ти чистя кочината?! – викна тя след сестра си, но твърде късно.

----------------------------------------------------------------------------------

Амаре и Кристоф обикаляха огромния базар на плажа и търсеха Виктор. За да предотвратят голям спор или недоразумение или каквото и да било негативно в групата, те бяха информирали останалите си приятели за случая.
- Сорая свърза ли се с него? – попита застанал до нея сред тълпата Торвалд.
- Да, каза че е с баща си и сестра си ... изглежда че е било семейно занятие и не е било уместно да вика Амаре и Кристоф. – обясни му ситуацията тя.
- Глупости! Трябвало е да им каже че излиза, а не да го прави тайно! Амаре и Кристоф можеха да се слеят с тълпата и да го наблюдават от разстояние! – противоречи недоволно Торвалд. Сорая само му се усмихна. Ядосаното му и притеснено лице отпусна чертите си и той й се усмихна.
- Така и така сме тук ... да се поразходим, кажи на останалите да не се отделят един от друг и този път да се групират както си искат, но само този път. – обясни на Сорая той.
- Спокойно, всички сме тук заедно. Нищо лошо няма да стане! – увери го тя и се постара да информира останалите за плановете на Торвалд.


- Я виж ти . . . виждам познати бегълци из тълпата. – каза възрастна жена със строг и груб глас. – Повикай Одио веднага, това ще е интересно. – нареди на един от мъжете до себе си тя и се облегна на близкото дърво до нея. Загледа се в младежите толкова доволно сякаш беше на цирк и се наслаждаваше на представлението.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пет Юли 05, 2013 3:21 pm

- Глава 34 -



Небето беше почервеняло от залеза на слънцето, а чайките все така шумно летяха и търсеха храна във водата. Хората на базара ставаха все повече и повече особено след като слънцето се скри зад водата изцяло и сега нощни лампи осветяваха стоката по сергиите, пътищата и градът. Всички се разхождаха спокойно без да знаят, че някой кроеше пъклени планове зад едно от дърветата.

Сорая спря шокирана на място, но се опита да не изглежда притеснена.
- Какво има? – попита Торвалд забелязал особената й реакция. Вместо да рискува да му каже, тя предаде съобщението на всики телепатично, което бе получила от Одио, който също като тях бе на базара, но не на покупки, а да играе лошата си роля.
След мълчаливият им разговор, всички дванайсет тийнейджъри се събраха заедно като по ‘‘случайност‘‘ и съвсем ‘‘спонтанно‘‘ решиха да предприемат нещо заедно, но и да не се отделят от хората, така че шансът да ги нападнат да е минимален.

- Събраха се заедно! Майко знаеш че аз сам срещу тях съм безсилен ... дори не можах да ги опазя в стаята в която не можеха да използват силите си! Какво остава за тук, на открито и сред хората, трябва ни по-удобен момент! – започна с убежденията си Одио. Жената до него изцъка раздразнено.
- Прав си . . . дори и на теб не мога да разчитам, защо ли те повиках? – каза злобно тя.
- Майко ...
- Все тая, ще измисля план как да ги хванем на тясно ... все пак имам цялото време на света! – каза доволно жената, взе торбите си и си тръгна. Одио се усмихна доволно от фактът че тя не знаеше за затъмнението, предаде информацията на останалите и последва ‘‘майка‘‘ си като наранено кученце.

-------------------------------------------------------------------------------------

Месец оставаше до затъмнението, а прогресът им все по-голям. Можеха за малко да държът съзнанието си будно под контрола на зодика си, но това не беше достатъчно дълго затова трябваше да се упражняват всеки ден неуморно.
Сега, както всеки друг ден, те тренираха от седем сутринта до осем вечерта. Виждайки че слънцето е залязло, те напускаха парка на групички и се прибираха в къщи.

- Донякъде, не искам да се разделям със зодиака си, но в същото време не искам да ме следят група психясали старци, които искат да жертват живота ми за нечий друг. – започна тема за разговор Кристоф, поставил ръцете на тила си, ходещ небрежно до Амаре и Виктор.
- Знам, но имаме ли друг избор? Освен това .. такъв бе планът, да намерим Офиукус и после да изпратим зодиака обратно в галактиката. – подкрепи това носталгично чувство Виктор.
- Да но ние сме роди с тях, няма ли да сме ... празни когато те си отидат? Ами няма ли да има някакъв страничен ефект? – попита любопитно Кристоф сякаш си търсеше извиниение да задържи зодиакът си.
- Има. – обади до сега мълчащата Амаре. – Именно затова се тренираме.
- И какъв може да е той? – попита Виктор.
- Да изгубим паметта си. – отговори лаконично тя.
- Знаеш ли, в такива моменти лаконичността ти не е нужна, това е сериозен проблем жено! Обясни ни го подробно, не е като да съм те попитал дали си купила хляб! – развика се изтерично Кристоф.
- По-кротко мъжки! Това че съм го казала кратко не прави проблемът по-малък! Аз самата се притеснявам това да не се случи, именно за това се тренираме. По време на отделянето на звездното тяло от нас, те поемат контрол над тялото ни и съзнанието ни, ако изгубим съзнанието си по време на процеса, губим паметта си, защото именно ние трябва да ги изпратим в космоса. – обясни им тя.
- Тоест ... от нас зависи дали те ще се върнат? – попита Кристоф.
- Много ясно! Ако слънчевото затъмнене е ‘‘пътят‘‘ за дома, то ние сме ‘‘правилната посока‘‘! Но ако сме в безсъзнание, кой знае какво става със зодиаците ни. – довърши обяснението си Амаре, а Кристоф и Виктор възкликнаха разбирателно.
- И все пак ... не искам да се разделям с тях. – сподели Кристоф.
- Хайде сополивко стегни се! Това ни е работата. – закачи се с него Амаре.
- Ах ти проклетия неземна! – започна Кристоф.
- Торвалд ще съжалява че ме остави с тия двамата! – каза тихо на себе си Виктор преди да е скочил да ги разтървава.

-------------------------------------------------------------------------------------

- Наздраве! – казаха едновременно Лидия и Тамара на току-що кихналия Торвалд.
- Мерси. – благодари им той.
- Внимавай да не настинеш. – посъветва го Лидия.
- Не е настинка ... сигурен съм че Виктор ме кълне защото го сложих с Амаре и Кристоф. – обясни той, а момичетата се спогледаха засмяно.
- Тези двамата са като куче и котка нали? – зададе реторичен въпрос Тамара. Торвалд само се усмихна. – Но не е като да имат лоши взаимотнишения, те просто комуникират по този начин, защо ги сложи двамата заедно? – попита го тя.
- Знам ли ... може би защото съм садист и ми доставя удоволствие да гледам как Виктор страда? – отгвори й той.
- Хайде сега не лъжи, много добре знам че подбра отборите за да са добре съвместими. – каза му Тамара.
- Така е, това отговаря ли ти на въпроса? Според мен тези тримата са добър отбор. – сподели мнението си той и я погледна лукаво. Тамара го погледна с недоверие.
- Не знам .. да предполагам са добър отбор, но ... някъде четох че от Скорпиона и Козирога може да излезне страхотна връзка ... – сподели Тамара.
- Това изобщо не ми е минавало през главата и не го знаех! – защити се бързо той като размаха ръце пред лицето си в знак на отрицание.
- Така ли? – попита го дразнещо и палаво Тамара.
- Не съм световник за Бога! – отговори той.
- Предполагам е така ... защото от Скорпиона и Везните също може да се получи добра връзка ... – намекна му Тамара, след това се обърна към тихата Лидия и й намигна палаво сякаш и даваше надежда да не се отказва.
- Не мисля че сме в изгодна позиция в която спокойно може да обсъждаме интимните си връзки и прочие. – опита да се отклони темата Торвалд.
- За това ти и Сорая сте заедно нали? – попита го тя.
- Виж ако си харесваш някой от групата му го кажи преди да си изпуснал шансът си! – отговори й той.
- Не се тревожи, аз НИКОГА не изпускам шансовете си! – увери го тя и наперено мина покрай него и започна да върви по-бързо. Торвалд само въздъхна и забърза крачката си за да я настигне, Лидия също ускори темпото като добре мислеше над думите на Тамара ...

-------------------------------------------------------------------------------------

На другия ден, след поредният им пикник в парка, голямто почистване отново започна. Лидия се бе облегнала на едно от дърветата и мълчаливо гледаше Кристоф докато оправяше огромно одеало ... или поне се опитваше. Сега той беше сам и бе точното време да отиде и да му помогне, същот така да си поговорят. Решена да не изпуска шансът си и да опита Лидия пое дълбоко въздух и се приготви да излезне от сенките на дървото, но спря.

- Амаре! Ела и ми помогни с одеалото! – викна Крисотф по Амаре която оправяше приборите.
- Оправи си го сам! Имам си работа, попитай някой друг! – отговори му тя.
- И другите си имат работа! – викна към нея той.
- Съмнявам се. – отговори тя. – Левак. – каза по-тихо.
- Това го чух! Ела и ми помогни ти жалко подобие на коза! – започна да вика по нея той ... и поредната им караница беше започна ....
- На кого ще викаш коза, точно ти с две леви ръце! – продължи с обите тя като вече му помагаше с одеалото. Той хвърли трохите към нея, тя към него, накрая дърпаха одеалото за да могат да се удрят с него.
- СТИГА ВЕЧЕ! – викна Виктор по тях и ги подгони. Двамата с Амаре се спогледаха, хвърлиха одеалото към Виктор за да му попречат и побягнаха.
- Ах вие малки говеда такива! – викна след тях той, докато махаше одеалото от главата си. Сега тримата се гонеха из поляните, а другите не им обръщаха осоебно вниманние, това бе напълно нормално и вече част от разтребването.

Лидия пристъпи назад и се скри отново в сенките на дървото.
- Изпускаш шансът си! – каза глас зад нея, а Лидия подскочи стреснато.
- Тамара! Изплаши ме! – каза й тя.
- И? Това ли е решението ти? Имаше доста добър шанс, но го изтърва. – каза й тя и застана до приятелката си да гледа шоуто което се разиграваше пред очите им.
- Да, няма смисъл .. – каза обезнадеждено тя.
- В това отношение, жените са шефките ... и почти винаги печелим, трябваше поне да опиташ! – скара й се Тмара.
Лидия я погледна благодарно, приятелката й бе толкова проницателна и загрижена за нея. После й се усмихна, а Тамара се зачуди на реакцията й:
- Когато момчето има очи за едно момиче, независимо дали тя го харесва или не, войната за останалите е загубена ... – каза й тя и отиде да помага на останалите, оставяйки Тамара в недоумение и шок.
- За човек без опит определено знаеш много. – каза си тихо Тамара и последва приятелката си.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пон Юли 08, 2013 10:25 am

- Глава 35 -
. . . Спомени . . .



Само две седмици оставаха до слънчевото затъмнение, а желанието и мисълта да се разделят със зодиакът си ставаха все по-немислими и нежелани. Както всеки хубав ден, дванайсете приятели прекараха заедно в паркът на поредният им пикник. Времето беше приятно и слънчево. След мъката да приготвят храната, сега спокойно си похапваха на огромното одеало наредени в кръг.

- Спомняте ли си когато част от мазилката едва не падна на главата на Томас? – захвана темата Емина като се засмя с пълна уста.
- Хаха, много смешно, добре че беше Оскар да ме избута настрани! – започна саркастично Томас и после благодари на Оскар.
- Нямаш проблеми. – отвърна му той като повдигна братски ръката си и се здрависаха.
- Тук .. имаме доста приятни спомени заедно, нали? – попита натъжено Лидия и заби погледът си в обзерваторията.
- И доста неприятни ... – добави оттегчено Тамара, като преметна красивата си коса назад.
- Не е нужно да разваляш момента! –скара й се Каролина.
- Ако не го, Лидия ще зациври ... – защити се тя и отпи от чашата си.
Настъпи мълчание, всички въздъхнаха тежко и погледнаха към огромната порутена сграда.

- Като се замисля ... когато видяхме обзерваторията за първи път не беше ли малко ... занемарена? – попита Емина.
- Не малко, а много! – поправи я рязко Сорая.
- Мислите ли че ще възвърне старият си вид след като се разделим със зодиака? – зададе пореден въпрос тя.
- Определно! – обади се Лео. Другите подскочиха от внезапното му включване в разговора. Рядкост си бе зодиаците да се мешат в разговорите им ... всъщност това не ставаше никога, само когато бяха в обзерваторията и обсъждаха настоящите си проблеми.
- За първи път да се обадиш! – възкликна в знак на поздрав Емина. – Някакви новини?
- Не, просто реших да се намешам, за първи и последен път.
- За първи и за .... последен, а? – повтори натъжено Томас.
- Исках да ви напомня и за прекрасните моменти в които се тренирахте кротко и слушахте всяка една наша заповед .... красиви времена бяха! – наля някак иронично и саркастично Лео сол в раните им. Част от тях се разсмяха, други отделиха момент за да си спомнят началото на тренировките, силите им, способностите, които владееха благодарение на зодиака и споделените моменти, проблеми, щастие.

- Хайде хора стегнете се! На финалната права сме! Още малко и скоро ... скоро ще започнем да живеем в спокойствие и мир! И ще може да се оплачем на полицията ако заплахите продължават! – укуражи ги Каролина, като самата си даваше сили и кураж. Другите въздъхнаха и продължиха с храненето.

Почистването протече като всяко друго почистване, с викове и караници предимно от страна на Амаре, Кристоф и Виктор, в някои случаи и Торвалд, с оплакване на зодиаците сякаш щяха да ги погребват и с това колко хубаво е било времето днес. Нищо ново под слънцето, поне за сега.

- Здравейте! – поздрави в далечината току-що пристигащия Одио. Всички спряха това което правеха и се приближиха до него.
- Здравей! – поздравиха някои в синхрон.
- Дойдох да върна тетрадката на Амаре. – съобщи той и протегна ръката си, в която бе тетрадката, към Амаре. – Трябва да призная, че бащата ти е свършил чудесна работа. Това много ще ни помогне при затъмнението. Бил е доста проницателен човек. – похвали той докато Амаре взимаше тетрадката си обратно.
- Естествено, нали според зодиите Козирога е потенциален лидер. – съгласи се с мнението му Торвалд.
- И същински дявол ... – добави под нос Кристоф.
- Какво искаш да кажеш с това? – попита ядосано Амаре.
- Ами четох че Козирога е способен на по-гадно и крайно отмъщение от Девата ... – започна той.
- Не искаш да се закачаш с мен мъжки, щипя по-гадно и от скорпион. – предупреди Тамара.
- ОК, ами фактът че дяволът е изобразяван като коза? С копита и брада ... падналия англел Луцифер .. – продължи с обясненията и наблюденията си Крисотф.
- Кристоф! – прекъсна го остро Торвалд преди да е станало меле. – Едва ви разтървахме сега, не започвай отново защото този път няма да ти помагам, сам си го просиш! – Крисотф само повдигна ръцете си невинно и отстъпи назад. Одио се засмя.
- Добре е че се разбирате. Е ще се видим пак след две седмици отново тук. – каза той и понечи да си тръгва.
- Чакай! – викна след него Каролина. – Затъмнението започва в 17:46, постарай се да си с десет минути по-рано тук, окей?
- Окей! – усмихна се той и тръгна към портите, останалите се разпръснаха на различни посоки и довършиха недовършената си работа.

-------------------------------------------------------------------------------------

Седмица до затъмнението. Тамара продължаваше да седи пред огледалото и да се краси за разлика от приятелите й, които тренираха от рано сутринта, но пукаше ли й на нея? Това бе начин да изрази притеснението и нервността си. Въпреки че лазеше по нерввите на другите, щом не знаеха че тя закъснява с три часа за тренировки всичко беше наред. Когато отвори вратата готова за тръгване, видя Торвалд и Лидия на входа.

- Не толерирам подобно поведение Тамара, особено когато е свързано с такъв сериозен проблем. – каза сериозно и много строго той със скръстени ръце пред гърдите и приятелката й, която тихо се криеше зад него.
- Казала си му? – попита ядосано Тамара Лидия.
- Само защото той ме попита ... – защити се тя.
- И двете ми паднахте в очите. – изкоментира недоволно и обидено той. – Тамара, с теб ще наваксаме с тренировките, окей? Не искам да се провалим, Лидия също ще потренира повече от необходимото задето ме лъжехте че тренирате докато ти всъщност си стоиш в къщи и мързелуваш! – викна й той.
- Не това което си мислиш! – опита се да обясни тя.
- Ами кое е тогава? – попита разгневено и яростно той като я погледна в очите.
- Майка ми ... – започна тихо тя като избягваше погледът му. – Майка ми ... роди и .. трябва да й помагам.
- Лъжеш ли ме? Защото ако ме лъ-
- Не те лъже, истината ти казва! – защити я Лидия. – Не искахме да ти казваме, по-точно Тамара не искаше, каза само на мен. Вярно е че тренираше с четири часа по-малко от останалите, но затова вечерно време стоях с нея и наваксвахме. – обясни му ситуацията тя.
- За Бога, нали сме отбор? Нали уж можем всичко да си кажем? Този път е последния в който ти прощавам, не ме интересува, но те искам всяка сутрин точно на време в парка да тренираш с останалите, окей? – Торвалд я погледа още веднъж ядосано и си тръгна. Лидия само леко се усмихна на Тамара и двете заедно настигнаха Торвалд за да не са разделени. Забелязал присъствието им той се подсмихна леко, а след като чу извинението й и обясненията й, пусна усмивката си наволя.

- Тези хлапетии прекарват необичайно много време в парка ... съмнително е, трябва да разбера какво става.
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Юли 08, 2013 5:56 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пон Юли 22, 2013 6:34 pm

- Глава 36 -
. . . Finis . . .
Pars una



Мъдрите хора са казали,
че всяко начало има край.
Всеки край е едно ново начало . . .



Dixitque populi sapienti
Initium omnis finis.
Omne initium novum finis . . .




Последния ден. Денят на затъмнението. Денят на раздялата. Денят на тъгата. Денят в който нещата се объркаха . . .?

Рано сутринта в шест часа, недоспали, преуморени и притеснени, лежейки все още в леглата си макар и будни от часове, тийнейджърите погледнаха часовниците си и станаха синхронно от леглата си, макар и да не го знаеха.
Всеки започна да се оправя: Едни си миха зъбите, други ресаха косите си, трети се гримираха, четвърти оправяха леглата си. До час те щяха да се срещнат пред портите на старият и пуст парк, да се сбогуват със зодиаците си и да напуснат паркът веднъж и завинаги. Предимно тежки въздишки огласяваха стаите им. Всеки размисшляваше над днешният ден, а притеснението им ставаше все по-голям с всяка изминала секунда и всяко едно изщракване на часовниците им, които отбелязваха отминалите минути.
Всеки взе чантата или раницата си и тръгна към парка. Този ден щеше да е различен. Всеки щеше да отиде сам до парка, за да имат малко време за себе си и зодиакът си, за последният им разговор. Всеки един от тях тръгна бавно и унило по улиците с наведени глави. Тази магия, която бе в тях цели осемнайсет години трябваше да си ходи ... завинаги.
Зодиаците им ги окуражаваха и даваха надежда, но нямаше голям ефект. Те много добре знаеха ... това беше краят.

На крачки разстояние от портите на парка, всеки един от тях чу последните думи на зодиака си:

‘‘Не случайно съм в твоето тяло!‘‘

Сега, един до друг, очи в очи, с тежки въздишки всички се поздравиха за не толкова доброто утро и заедно влезнаха в парка. Днес щеше да е последният им пикник в парка. Нещо като ‘‘сбогом‘‘ парк и зоидиаци.

- И? Как спахте? – попита ги Тамра като размяташе ръцете си наад-напред и ходеше в една редичка с останалите.
- Предполагам като всички останали. – отговори Сорая. – Зле.
- Е ще си наваксаме със съня ... сега да се заредим с енергия и да похапнем. – Каролина внимателно постави кошницата на влажната трева и отиде да вземе одеалото, това прочуто голямо одеало. Тамара и Лидия отидоха да й помогнат с разтилянето му, а останалите извадиха необходимите прибори. Скоро храната стоеше приятно подредена на одеалото, очакваща да бъде изядена от незакусилите младежи.
- Струва ли ми се или има необичайно много храна този път? – попита Томас и погледна изразително Каролина.
- Винаги си ни била като майка Каролина. – сподели с тъжна усмивка Емина. – Но моляте те, не ни ставай баба.
- Хайде, стига сме гледали храната като сирачета, а да я нападаме! – викна весело Торвалд и се метна на одеалото последван от Сорая, която се настани удобно до него.
- Гхх, романтична закуска за двама! – добави нацупено Тамара и превъртя очите си.
- И храна за дванайсет! – добави Торвалд като повдигна чашата си с чай за тост и отпи огромна глътка от нея. След секунда обаче той изплю чаят си, очевидно забравил колко горещ е той. Тамара се засмя на нещастието му и се присъедини с останалите към Торвалд и Сорая.


След обилното им закусване всички се бяха опънали на одеалото и чакаха коремите им да приспаднат, а храната да започне да се храносмила.
- Небето е красиво. – изкоментира замислено Лидия. Тамара, която лежеше до нея се обърна и я погледна в профил. Личеше си колко тъжна бе тя всъщност.
- Мм – съгласи се тя с нея и отново отмести поглед към небето.
- Като се замисля .. за първи път лежим всички така заедно един до друг и просто гледаме и мълчим ... – обади се Емина и насили усмивка на лицето си, беше й приятно как е заедно с приятелите си и как просто си мълчат, но също така й беше тъжно.
- Или един връз друг. – добави без въздух Кристоф. Другите се засмяха звучно.
- Сори брат. – извини се Оскар, който явно бе поставил тежкият си крак на гушата на Кристоф.
- Няма проблеми. – отвърна той сега с дробове пълни с въздух.
- Ако бях аз щеше душата ми да изядеш! – обади се сърдито Амаре.
- Естествено.... ако имаше такава! – наля масло в огъня Кристоф.
- И моля за вашето внимание, великото дуо, което съм сигурен че един ден ще се вземе, отново почнаха да се хапят! – обяви с преправен глас като ТВ водещ Оскар като постави ръката си пред устата сякаш е микрофон. Останалите отново се засмяха.
- Млъквай Йовис! – казаха едновременно Крисотф и Амаре.
- Слушам! – отговори им той със същият преправен глас. След като гласовете им затихнаха от смеха, те отново заедно и в синхрон въздъхнаха тежко.
- Колко е часът? – наруши тишината Каролина.
- Почти пет. – отоговри й Емина. Каролина въздъхна тежко и се изправи.
- Скоро се започва. – каза си тихо тя.
- Не се знае. – отвърна й също тихо Амаре.
- Какво искаш да кажеш с това?
- Без Одио нищо не може не може да започне. Все още се съмнявам че е от страната на ‘‘добрите‘‘ или че ни помага.
- Стига глупости, той наистина направи много за нас! – защити го Емина.
- Да ... – добави сакрастично Кристоф.
- Добре, добре! Да спрем до тук преди това да се е превърнало в огромен спор точно преди затъмнението, окей? – намеша се бързо Торвалд като ги помоли да оставят темата на страна. Другите само се спогледаха, но от погледите им си личеше, че това няма да приключи дори и след затъмнението.

- Колко сладко, карате се в последните си моменти като специални тийнейджъри. – чуха те познат глас зад себе си.
- О, Боже! – възкликна притеснено и нервно Каролина.
- Опа .. – каза си тихо Емина.
- Ето сега сме прецакани! – викна на висок глас Кристоф като посочи жената с показалец, която за тяхна изненада бе сама.
- Какво искаш? – попита я Торвалд.
- Да внеса малко хаос в последните минути, в които ще сте със зодика си ... – отговори така сякаш не бе сериозна или просто не знаеше и тя самата какво върши.
- Знаела си? – попита изненадано Каролина.
- Аз знам всичко! – отговори изведнъж със старият си строг тон тя и то високомерно. – И постигам това, което желая.
- За какво говориш? – попита още по-объркано и неразбиращо Емина.
- За това, за затъмнението. Всичко е както по план, то ще се състои и вие по-добре да се справите със задачата си!
- Ние ... ти, чакай... – започна объркано Торвалд.
- Не се мъчи, ще ви кажа всичко. – прекъсна го тя. – Стига да искате да ме изслушате.
- Зависи колко дълго ще трае историята ти, нямаме много време. – отговори й Оскар. Жената се подсмихна доволно и се настани удобно на одеалото. Другите се спогледаха недоверчиво и седнаха в полу-кръг около жената, готови да чуят историята й.
- Имаш тридесет минути. – даде начало на историята й Торвалд ...

avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Пет Юли 26, 2013 8:28 pm

- Глава 37 -
. . . Finis . . .
Pars duae



- Какво?!?! – възкликанаха всички след чутото. Историята приключи с непредвидим край и най-вече в рамките на поставените й тридесет минути. Сега имаха още малко време докато усмислят чутото и да задатат въпросите си.
- Това не е възможно, ти ни лъжеш! – обвини я Крисотф. – Не може от веднъж да се окаже че си на наша страна, та ти се държа напълно гадно с нас! Заплашва ни! Така не се постъпва когато човек иска нещо от другите! – Крисотф беше наистина ядосан, както всички останали, но го показваше, а не го криеше. Никой не се и опитваше да го спре или да му направи забележка, защото той бе в пълното си право да е в това състояние, което и другите искаха да изразят, но не можеха.
- Как да ти повярваме? Та той е прав! Ами ако наистина просто ни лъжеш, разсейваш ни за да изпуснем затъмнението, просто ни лъжеш? Как да ти повярваме, осъзнаваш ли колко абсурдно звучи историята ти, колко смешно и невярващо. В нея няма никакъв смисъл! Особено след това, което се случи, след това, което ти ни причини! – повиши гласът си Торвалд. Объркването му беше дошло в повече и той не знаеше какво да мисли или да прави ... или да каже.
- Имам обяснение и за това. – каза жената.
- Така ли? Какво? Какви глупости още ще ни наговориш?! Не виждаш ли? Изслушахме те, но не ти вярваме! – разкрещя й се насреща Каролина, всички бяха загубили ума и дума и не знаеха как да постъпят. Само Амаре стоеше и я гледаше сякаш й вярваше, но се коле*аеше.
- Истината е че ... – започна жената като гледаше към Амаре, а тя от своя страна вдигна погледът си към нея и очите им се срещнаха. - ... страдам от биполярно разстройство. – Очите на Амаре свтнаха сякаш логиката, която търсеше бе намерена, а нишката бе наредена. Сега нещата придобиха смисъл и останалите погледанаха жената в недоумение.
- Моля? – попитаха няколко гласа наведнъж.
- Амаре? – попита я Торвалд сякаш искаше потвърждение, че тя не лъже. Амаре само му кимна в знак, че казва истината.
- Но .. това все още няма смисъл! Ами другите? Тези от групата ти, и те ли са болни?!?! – разкрещя се Каристоф, който просто не желаеше да приеме фактите, ако наистина бяха верни и като цяло не искаше да повярва на тази жена.
- Не, не са. Но понеже знаят от много време за зодиакът, още от времето когато зодиаците бяха в телата на родителите ви, се опитваха да попречат на каквото и да било действие от страна на родителите ви. За това й станах част от тях, те така й не знаят че аз също съм част от зодиака, а с моята болест, играенето на добра и лоша не бе трудна задача. – обясни им жената.
- Малко ми е трудно да ти повярвам за точно тази част. – погледна я Торвалд. Жената се усмихна и смъкна леко на долу, до под глезена си чорапа на десният си крак. Там от вътрешната страна на глезена бе изобразен знакът на Pyxis, компасът. Сега вече другите й повярваха, малко или много.
- Но ... защо не съм чувал че на зодиакът му трябва ‘‘компас‘‘?! – попита все още недоверчиво и отказващ да повярва Кристоф.
- Когато луната, земята и слънцето се наредят, това образува пътят към небесета, пътят към дома на зодиаците. За да го намерят обаче им трябва правилната посока, за да не се изгубят. За това е и ролята на компаса, да им покаже правилният път у дома. – обясни им Амаре.
- Добре, но какво щяхме да правим ако тя не се беше появила? – попита я Емина.
- Щеше. – отговори лаконично тя.
- От къде знаеш?
- Това е работата й, да помогне на зодиака. Трябвало е да го свърши преди осемнайсет години, но имайки в предвид грешката на родителите ни, тя така и не е успяла да помогне на зодиаците, довеждайки ги в нашите тела. Сега е време това да се приключи веднъж и завинаги.

Останалите се спогледаха. Имаше логика в това, което казва.
- Имаме ли друг избор освен да ти повярваме? – попита Торвалд и се изправи.
- Почакай малко ... ами Одио? Ти си му причинила толкова много болка! Не ми казвай че и това е било игра, тогава вече губя доверието си във всички! – заяви Емина.
- Не, не е игра. Истината е, че Офиукус беше в тялото на майка му. Не можах дори и на сестра си да помогна. Това доведе до повече психически отклонения и се държах наистина грубо с детето ... дори му дадох такова зло име ... – започна да се обвинява тя, а очите и се наводниха със сълзи. – Но той знаеше иситината, когато бях на себе си или просто се държах като нормален човек му обясних как стоят нещата, че аз съм му леля и че съм болна, а че майка му го обичаше и го желаеше ... но ... едва ли ми е повярвал ... знеше и че съм от зодиака, но се съмняваше че ще му помогна, на него или на вас. Заради тази ми болест, която става все по-лоша с всеки ден, аз наранявах хората, които трябваше да защитавам и да правя щастливи. Само за днес, само днес ми простете и ми позволете да помогна, аз самата трябва да се оттъвра от съзвездието си. – помоли ги тя с насълзени очи.
- Стига да не откачиш по време на ритуала .. –
- Кристоф! – викнаха останалите.
- Ще се постарая. – отговори жената засмяно.
- Окей, колко време имаме до затъмнението?
- Петнайсет минути, а Одио още го няма. – съобщи Каролина.
- Очакваше се. – каза тихо Амаре.
- Ще дойде, има поне четирайсет минути. – каза й Емина.
- Ако ги използва разумно .. – добави Кристоф.
- Стига сега, да се приготвим. – прекъсна ги Торвалд и се запъти към обзерваторията. Останалите го последваха.

- Е, Госпожо ..
- Делимаре.
- Делимаре, кажете ни какво да правим. – помоли я Томас.
- Като за начало, зодиаците ще трябва да отворят покрива на обзерваторията.

Така и стана. Като по команда, покривът се отвори и все още светлото небе се разкри пред очите им.

- След това, поставете камъните си върху олтара в центъра. – помоли ги тя като остави собственият си камък също.
- И сега? – попита Сорая.
- Чакаме, Одио. – отговори просто тя. Амаре въздъхна, а Торалд я погледна изразително.

Пет минути. Него все още го нямаше.

Четири минути.

Три минути.
- Супер, на това му се вика най-високо вързаната тенекия някога! – не можа да сдържи нервите си Амаре и запона да обикаля около олтарите като настинал кон.
- Ще дойде! – каза й спокойно жената.

Две минути.

Една минута ...

- Тук съм, тук съм! – провикна се Одио и бързо постави камъка си върхи олтара в центъра.
- Добре имаме тридесет секунди, трябва да се наредим в кръг и да се хванем за ръце подред, така като са зодиите. – обясни жената и отиде в центъра до олтара. – Аз ще съм в центъра.

Сорая се хвана за Томас, Томас за Емина, Емина за Каролина, Каролина за Торвалд, Торвалд за Тамара, Тамара за Лидия, Лидия за Кристоф, Кристоф за Одио, Одио за Оскар, Оскар за Амаре, Амаре за Алкес, Алеск за Виктор, а Виктор затвори кръга със Сорая.

- Добре. – обади се жената. – Сега ще влезнета във фазата на зодияка, тази в която те поемат контрол над вас. Надявам се сте се упражнявали и можете да се справите. - Другите кимнаха.

Жената постави ръцете си на олтара и затвори очите си. Другите я бяха обградили в кръг, държаха ръцете си здраво и също затвориха очите си.

Затъмнението настъпи . . .
avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Юли 26, 2013 8:46 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Hara on Вто Юли 30, 2013 4:14 pm

Ето я и последната глава от историята ми. Благодаря на всички, които си направиха труда да я прочетат и да коментират. Това е втората ми история, която завършвам и съм доста тъжна, защото вече няма да работя по нея и просто е като един вид сбогуване с някого. Надявам се да ви е харесала, надявам се че ще продължавате да четете историите ми, които скоро ще пусна и се надявам да ми помагате да подобря писането си. Благодаря ви и приятно четене!



- Глава 38 -
. . . Finis . . .
Pars ultima
Последна Глава


Добрите приятели са като звездите,
не винаги ги виждаш,
но знаеш,
. . . че винаги са там.



.... Затъмнението започна. Луната бавно си проправяше път между слънцето и земята. Скоро небето се стъмни, а небесните тела се бяха наредили точно над покрива на обзерваторията. Пълно. Пълното затъмнение започна, слънцето бе изцяло скрито от луната и се започна...

Телата им започнаха да светят. Не като на призраци или като крушки, аурата им засвети. Енергията, която дълго време обитаваше телата им сега ги обгради и засвети в различни цветове, цветовете на стихиите им, на аурите им, на самите тях. Беше като магия, която ги обгръщаше и защитаваше, сякаш оцветен пушек танцуваше около тях. Беше красиво на фона на тази тъмнина, много красиво.

- Pyxis nobis hoc ostenderent! – викна силно жената с вдигната глава на горе към небето на латински докато от самата нея светеше бяла енергия.
Затъмненията са за кратко, за две три минути, може да достигнат и седем, но трябваше бързо да приключат с това. Енергията, която сега обгръщаше жената се издигна нагоре извън тялото й, а тя стегна челюстта си сякаш се опитваше да задържи белия облак в себе си. Но не бе така, тя се опитваше да не губи съзнанието си докато съзвездието й я контролираше. Изведнъж то съвсем се откопчи от нея и сега беше като призрак, който виснеше над нея. Жената отвори очите си. Нейната работа бе приключила, тя се бе справила успешно със задачата си. Съзвездието й бе над главата й и приличаше на дух, защото не бе самото съзвездие, а духът и енергията му. Pyxis се изстреля нагоре към небесата като ракета за да поведе зодиакът.
От всеки един от тях, енергията която ги заобикаляше, се опитваше да се изтръгне от телата им. Всички те стиснаха челюстите си и стиснаха ръцете си по-здраво.

- Zodiaco, sequere Pyxis – викнаха младежите в един глас. Красивите светлини, които ги обгръщаха сега се отскубнаха от телата им и застанаха над тях. Младежите отвориха очите си и погледнаха нагоре. Най-различни цветове се движеха плавно над тях, сякаш сатенени платове се движеха заради силен вятър. Изведнъж тези безформени облаци се промениха. Всеки един от тях образува символът на зодията си. Беше наистина много красиво. Всички се усмихнаха топло докато наблюдаваха красотата, която се разкриваше пред очите им и която осветяваше тъмнината.

- Gratias! – чуха те искренните благодарности на зодиакът. Всички се усмихнаха и кимнаха в отговор. Като по команда, целият зодиак се изстреля нагоре към небесата след Pyxis. Всичките тринайсет зодиака бяха заедно, сякаш се държаха за ръце точно както младежите. Гледката бе неописуемо красива. Сякаш дъга летеше срещу луната. Като красив път. Този феномен можеше да се наблюдава от всички.

Изведнъж, красивата дъга сякаш удари луната и изчезна внезапно от погледите на всички, а на нейно място ярка и много силна светлина озари целият град. Всички поставиха ръце на очите си за да се предпазят от светлината. Сякаш продължи цяла вечност, толкова силно блестеше тази светлина, че сякаш си пазеха очите от нея с часове.

Скоро се приключи. Светлината вече я нямаше, а луната се отместваше от пътя на слънцето, позволявайки му то отново да блесне и освети красивият летен ден. Тийнейджърите отместиха ръцете си от очите. Отнме им време да се приспособят към светлината. Всички се огледаха, сега когато очите им се адаптираха към обстановката. Камъните ги нямаше. Като за начало самите олтари не бяха там. Помещението, в което се намериха сега, бе напълно различно от това, което те знаеха и помнеха. Всички бяха шокирани и започнаха да се оглеждат. Покривът бе все още отворен. Но сградата бе изоставена по този начин .. с отворен покрив. Сигурно това е било като покана за зодиакът, когато са дошли на земята. Нищо не бе така както те знеха, всичко бе различно.

- По-добре да излизаме, сградата не е много стабилна. Особено сега когато зодиакът не е тук да я крепи. – наруши мълчанието жената и пристъпи напред. На входа на вратата тя спря и се обърна към обърканите младежи. – Сбогувайте се с това място. Веднъж излезнете ли, няма да може да влезнете пак. – обясни тя и излезна. Другите се спогледаха в недоумение.

- Какво ... какво стана? – попита объркано Томас и почеса тилът си.
- Успяхме, това стана. – отговори му все така хладнокръвно и безчувствено Тамара.
- Очаквах да има някаква промяна в характерите ни след като зодиакът не е вече в нас, но .. уви. – изрази мислите си Торвалд. Тамара му хвърли един злобен поглед.
- Хайде. Да излизаме преди нещо да е паднало на главите ни. – подкара ги Каролина като майка.

На входа всички застанаха мирно и тихо и се огледаха. Последният им път тук. Съвсем последният им път, в който те ще се намират в тази сграда. Всички въздъхнаха тежко. Това бе сбогом. Сбогом на красивите, забавните, лошите и тъжните моменти създадени тук между тях и зодиаците им. Тук, където чуха гласовете им за първи път, тук където чуха гласовете им за последен път. Тук, където приключението им започна и тук ... където приключи. Тук където много думи, слова и мисли се изсипаха ... те ще си останат между стените. Тук, където бе първата им среща и тук .... където се сбогуваха. Поредната тежка въздишка се чу от тях.

- Готови ли сте? – попита Торвалд и постави ръцете си върху Сорая и Емина, които бяха от двете му страни. Всички кимнаха. Нямаха сили да говорят. Така бе по-добре, тихо да вземат сбогом, сякаш нищо никога не се е случвало. Телата им бяха тихи и спокойни, но мислите им бяха шумни и тъжни. Всички заедно синхронно се обърнаха и излязоха от обзерваторията. Вратата се затвори сама.

- Знаците ... – започна шокирано Емина, очите й бяха достигнали максималният си размер.
- .... ги няма! – довърши Лидия. Сорая заплака. Торвалд я прегърна и целуна главата й.
- Сякаш никога не са били тук ..... сякаш никога не ги е имало! – проплака през сълзи тя. Очите на Каролина и Емина се насълзиха. Всички мълчаливо гледаха старата и порутена обзерватория.
- Наистина ли е била в толкова окаяно състояние? – попита Амаре.
- Да. Зодиаците са я поддържали с енергията си, да не се срути . – отговори й Оскар. Амаре му кимна.
- Ейшш ... само това ли можете да кажете? – направи забележка Томас на Амаре и Оскар. – Вижте другите ... за това ли мислите сега? – Амаре и Оскар се спогледаха объркано и двамата кимнаха като идиоти.
Кристоф се засмя, отиде при тях и ги прегърна.
- Това са моите хора! – похвали ги той като държеше здраво раменете им. Някои се засмяха през сълзи. Беше хубаво да видиш приятелите си спокойни и да се разбират добре, а не да се карат и заяждат както обикновенно.
- А? – възкликна изненадано Офиукус. – Къде е май- ... леля ми? – поправи се той. Останалите се огледаха наоколо. Нямаше и следа от жената. Всички вдигнаха рамене в знак на отговор.
- Явно е решила, че няма много за правене тук .. права е. – предположи Кристоф, а Каролина го зашлеви леко зад тила.
Останалите отново се засмяха.
- Е .. предполагам това е краят. – заключи тъжно Виктор и погледна нагоре към небето.
- За какво говориш?! – скара му се Алекс. – Всичко едва започва! Нали знаеш поговорката: ‘‘Всеки край е едно ново начало‘‘!
- Той е прав! Това че сега ще се учим да сме нормални хора и да не говорим сами на себе си е друг въпрос! – подкрепи го Каролина и постави ръцете си на раменете му. Другите кимнаха удобрително.

Това, което научихме в този ден бе ... че едно приятелство не приключва заедно с едно приключение. То продължава да се развива и да е силно, точно както преди. Всичко си беше както преди ... е освен че нямахме зодиакът със себе си ......................................................
........................................................... Или греша???








- Амаре какво е това на вратът ти? – попита я Крисотф любопитно и се приближи до нея. Тя бе вдигнала косата си на конска опашка след като всичко приключи и всички бяха забелязали, че знакът на Каприкорн го нямаше на тилът й. Всъщност, никой нямаше знак на зодията си. Всичко беше изчезнало така сякаш зодиакът никога не е съществувал, никога не е бил с тях.
- Кое? – попита тя, а любопитните пръсти на Кристоф зашариха по вратът и сякаш проверяваше дали не се е изцапала с нещо.
- Много странно ... като татуировка е, а до преди малко нищо нямаше на вратът ти.
- До преди малко и знакът на Каприкорн беше там! – заяде се тя.
- Говоря сериозно! Прилича на китайски символ.
- Може ли? – попита Одио и внимателно погледна вратът на Амаре и докосна ‘‘нещото‘‘. Усмивка се изписа на лицето му.
- Какво се пулиш не мога да разбера? – заяде го Кристоф, а Каролина го шляпна за пореден път.
- Хора .. – обади се Сорая зад тях, която гледаше объркано китката си. Там където бе знакът на Ариес някога, сега имаше друг символ, китайски или японски символ. Останалите също огледаха телата си. Точно там, където само до преди минути бяха символите на зодиакът, сега се изобразяваха нови.
- Какво по... – питаха се останалите докато Одио кротко ги наблюдаваше от страни и им се смееше.
- Ти! – викна срещу него Кристоф. – Няма ли да ни обясниш какво е това? И защо се смееш? Виж дали и ти нямаш белег!

Вместо да му отговаря, Одио просто повдигна гъстият си бретон от челото. За голяма изненада на всички, там нямаше нищо.

- Но ... защо ние, а той ...? – зададе несвързано въпросът си Емина.
- Знаците, които се образуват по телата ви са на зодиакът. – отговори им той.
- КАКВО?!? – викнаха останалите на среща му.
- Китайският зодиак. – допълни той.
- Но ... но защо? Ние тъкмо приключихме със зодиакът ... защо отново ..? – питаше се в недоумение Лидия.
- Това е като ... награда. – отговори той. – Приемете го като прощален подарък от зодиакът, силите ви ... са се още с вас. В тези символи са запечатани силите ви, тези които владеехте докато бяхте със зодиакът. Това е техният подарък от тях ... за вас. – обясни им той с усмивка.
- Добре, но ... защо ти нямаш, ем ... подарък? – попита Амаре.
- Китайският зодиак се състои от дванайсет животни. Легендата разкава, че Буда повикал всички животни за сбогом, когато щял да напуска физическият свят, но само дванайсет се появили. А именно плъхът, бивола, тигърът, заекът, драконът, змията, конят, овцата, маймуната, петелът, кучето и прасето. Китайският хороскоп е доста по-различен от нашият, изчислява се според годината, в която си роден, но във вашият случай е по характер. Едно от тези жиотни описва вас като характер. Не случайно китайците кават: ‘‘Това е животното, което се крие в твоето сърце!‘‘ Това е вашата награда задето върнахте моят зодиак обратно в небесата. Аз не бях част от тежката ви работа, а и зодиакът е по-добре, когато е четно число. – обясни той. Другите стояха в недоумение и гледахе него и символите си.

- ПХАХАХАХАХА! – отвратителният, истеричен смях на Кристоф развали тихата и спокойна обстановка. Всички го погледнаха сърдито и гневно. – За Бога! – каза през сълзи той едва здържащ смехът си. – Амаре .... Амаре е прасе! – викна силно той и продължи да се смее със сълзи. Амаре просто го гледаше като идиот, който спешно се нуждаеше от помощ.
- Така ли? Мишленце малко ... – започна с мило гласче тя.

Останалите само извъртяха очите си.
- Нямат спирка тези двамата! – оплаках се те.
- Независимо какво става, винаги трябва да се джафкат! – изкоментира недоволно Тамара.
- Каза го маймуната .. – обаси те тихо Сорая и я подкачи.
- Овчица! – викна по нея Тамара и започна да я гони.
- Сериозно ... зодиакът щеше да ни направи по-голяма услуга ако си бяха тръгнали тихо, сякаш никога не ги е имало! – оплака се Лидия недоволно докато гледаше Амаре и Кристоф заедно с Виктор, които се караха, Сорая и Тамара и Торвалд, който също се опитваше да ги разтърве, и останалите които или им се присмиваха или се подиграваха един на друг .... златна картинка, направо за снимка!


...... Да, в този ден разбрах, че приятелството продължава незаисимо краят на едно приключение ... защото всеки край е едно ново начало, едно ново приключение.
А нашите приключения изглежда че нямаха край ... както приятелстово ни!

avatar
Hara
Любител
Любител

Female
От : Sofia, Bulgaria
Рожден ден : 19.01.1996
Години : 21
Мнения : 233
Дата на рег. : 24.01.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by -*-What The Hell-*- on Съб Авг 03, 2013 11:25 am

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: В търсенето на Офиукус

Писане by Satan on Пет Май 23, 2014 6:32 pm

 
avatar
Satan
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : Ада
Рожден ден : 26.03.2001
Години : 16
Мнения : 38
Дата на рег. : 05.04.2014

Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите