Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week
justwannabeone
 


Lovers to Never

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Пон Дек 24, 2012 12:04 am

Ето продължението на : http://naruto-hit.darkbb.com/t800-topic и ще продължа превода на продължението, което след няколко глави аз и miss_Murder бяхме оставили, но от скука реших да започна пак да го превеждам, но този път до края ^_^ е ето тва , което бяхме превели и продължението ще е готово до 2 дни :

Chapter One - My Happily Never After



„Бийп!”

„Бийп!”

„Бийп!”

Някой… да изключи проклетата аларма…

„Бийп!”

- Саске-кун… - Сакура Харуно, наскоро навършила деветнайсет, промърмори като се напъхваше по-надълбоко в завивките си.

Бийп!”

- Саске-кун… - промърмори отново тя, този път по-силно, за да събуди „вързопа” до нея.


„Бийп!”

- Ъгхх… изключи я ти… - Учиха Саске, който ставаше на двадесет през юни, изпъшка като лениво уви ръка около своето „Плюшено мече” и продължи да спи.

„Бийп!”

- Ти си по-близо…

Това беше вярно, малката синя аларма стоеше спретнато на чекмеджето от страната на Саске, звъняща, като малката стрелка сочеше 6, а голямата 12.

„Бийп!”


- Ааргх… идиот. – Сакура изръмжа неговия никога незабравим прякор и махна ръката на Саске от себе си, плъзна се по неговото изумително мускулесто тяло за да стигне алармата. (Той все още беше запален баскетболист и играеше веднъж седмично.)

„Бийп!”

Почти…

„Бийп!”

Почти…

„Бийп!”

Тук.

„Тишина.”

Сакура въздъхна в облекчение радвайки се на приятната тишина, оттегли ръката си и запълзя обратно към първоначалното си място само, за да бъде пресрещната от внезапна игрива прегръдка в средата на процеса.

- Добро утро. – тя се изкикоти като затвори очи и се остави спокойно в ръцете на Саске.

- Хн…zzzzz.

10 минути по-късно

- Какккккккккккккккккккккккк! Колко е часа? Саске-кун, Саске-кун, Саске-кун! – Сакура изкрещя захвърляйки завивката си… добре, завивката на леглото „на Саске”, настрани.

- Само 6 и 10 сутринта е… заспивай – Саске се прозя и зарови главата си във възглавницата си.

- ОК… НЕ, ЧАКАЙ! Ще закъснея! НИЕ ще закъснеем! – тя се паникьоса и се добра обратно в стаята си и в банята - СТАВАЙ ПО ДЯВОЛИТЕ УЧИХА! - тя извика докато си миеше зъбите и си обуваше чорапа.

- Да, да мамо. – той промърмори и се надигна мързеливо – те никога не бяха закъснявали, поради уменията му да превишава скоростта. Незаконно е - пука ли ти.

Те имаха малко разногласна сутрин. Звъняща аларма. Спречкаха се кой да я изключи. Сакура изгуби. Имаха малък двубой. Продължиха да спят. Сакура се събуди и се побърка.

Дам.

Животът не можеше да стане по добър.

- Сакура! Довлечи си дупето тук долу, ти бавно движещо се нещо (slowpoke xD)! – Саске извика нетърпеливо от входната врата. Тя (Сакура) се събуди първа, само за да бъде готова последна.

- Сресвам си косата, тъпако!

- Защо я сресваш? Така или иначе ще се разроши.

- За твоя информация Господин Знам-всичко, – Сакура отвърна и затропа надолу по стъпалата със своята училищна чанта и с част от паста за зъби в устата – момичетата с разрошена коса, като твоята, не винаги изглеждат добре.

- Така ли? Изглежда добре в леглото. – той се подсмихна със самодоволна, игрива усмивка.


- УЧИХА! – извика тя със зачервено лице и тръгна да го гони по целия път до неговия любим всекидневен-изискан мотоциклет отвън.

- Не говори такива неща пред тях. – Сакура отвърна, когато пристигнаха до големия вход на „Blaze” института, който се водеше, като един от най-добрите университети в страната.

И като казваше тях, тя имаше предвид слугите в Учиха Имението. Родителите `и бяха останали в щатите, сами със семейството на Саске и правеха достатъчно пари, за да купят Антарктида. Бащата на Саске най-накрая сложи край на брачните въпроси и сега започна да се отваря повече около Сакура.

Що се отнася до двамата, те вече бяха щастливи и официално ангажирани. На Сакура `и беше позволено да стои със Саске сама със своите бебчета: Юки, котето `и и нейния Benz.

След като пристигнаха във вътрешната секция на сто-акровия училищен имот, двамата се разделиха и се запътиха към съответните си класове. Саске беше решил специалността му да е глобална бизнес търговия, докато Сакура бе избрала медицината.

Последно, но не на последно място, незабравимите приятели на нашата скъпа двойка. Всички от нашия малък екип, бяха влезли във Blaze института, с изключение на Кати, която реши да учи в щатите и Лий, който отиде в друго училище, със специалност бойни изкуства.

Ино се специализира в областта на изкуствата, Хината в музиката, Шикамару в математиката, Неджи, единствен се записа за глобална бизнес търговия, заедно със Саске, а ТенТен реши да влезе в професионален футболен отбор.

А нашия русокос идиот?

В бизнес ръководство.

Никой не беше изненадан, когато Наруто бе приет в Blaze института. Той беше работил много, за да изравни успеха си с този на Саске, Неджи и Сакура по време на последната година. Сега това беше чудо.

В клас Сакура седна на отдалеченото задно място в голямата класна стая. Нито някой я притесняваше, нито някой `и говореше. Всички бяха трудолюбиви ученици, в едно престижно училище. Бъбренето и бъзикането беше глупаво нещо и всички бяха достатъчно зрели, за да контролират своите бунтовнически тенденции.

Но понякога, заради спиртните напитки, някои се отприщваха, но това никога не ставаше около нея. Никой не смееше да го направи. Изглежда, че когато един Учиха се намеси, господството винаги ще си намери място. А в случая, мястото бе Blaze института.

Замеси се с момичето на звездата и…ще изпадаш на долу, долу, долу, докато не можеш да видиш и ада повече. Разбира се, по време на не-учебните периоди, в университета си имаше вечни фен клубове. Познай кой клуб имаше най-много членове?

Мда… клуба „Обичам Саске Учиха”, чиято цел е да се изгради фен клубен гроб за него, за да могат да го преследват завинаги и завинаги, и завинаги, и завинаги. Фюю..

Без съмнение, понякога това побъркваше Саске и Сакура, но те успяха да запазят здравия си разум, по някакъв начин с помощта на другите.

Сакура се бе втренчила в часовника, когато реши да се вслуша в монотонния глас на професора. Пет минути до обяда… помисли си тя, леко усмихната. Най-накрая щеше да може да прекара ценно време със своя човек.

Вътрешната Сакура: Да, по дяволите! Най-после ще се махна от това място!

Веднага тя запрепуска надолу към паркинга, където си каза дневното довиждане със Саске, който винаги оставаше следобед, за да се погрижи за бизнеса на баща си, като упражнение за в бъдеще. Можеше да се каже, че това бе неговата едночасова работа.

Повечето възрастни се оплакваха, че една сутрин на ден не е достатъчна за един ерген. Но за гений като Саске, това не беше проблем.Практически той бе взел последните изпити.

Сакура все още имаше час по търговия, който приемаше за незначителна част от следобеда, заедно с Ино, ТенТен, Шикамару и Наруто. Неджи, също като Саске беше още един умен задник, на който бе необходим един час през сутринта на ден.

След това той прекарваше времето си като врачка. (Ха ха, просто шегика.)

Неджи прекарваше останалата част от времето си, работейки заедно със Саске по семейната търговия. Сакура също работеше и в една малка клиника. След работа Саске идваше и я вземаше.

- Саске-кунннннннннннннннннннннннннннн!

Сакура скръцна със зъби и недоволно затвори устата си, тъй като няколко досаздни фенки я прередиха. След това се намуси, в това положение, тя никога нямаше да може да излиза със Саске.

Вманиачените хора бяха страшни тези дни. Те знаеха всичко за графика на Саске и Сакура, както и малко информация, която двамата не мечтаеха да се разчува, като например, че Сакура мрази пикантни храни и има страх от използване на тампони или марката на парфюма на Саске и номера на обувките му.

- ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН!

Те продължиха.

- Помощ, помощ, помощ! Ахххххх… Саске-кун, една мравка ме преследва!


Тези момичета си губеха самоконтрола, когато станеше дума за любов.


- Зарежи тази зла Харуно! Казвам ти, тя не е добра!

- Ще имаме специално гробище за фенове за теб! След като умрем, разбира се!

- Махнете се, по дяволите! – изръмжа Саске, като ги избута от пътя си. – Колко пъти трябва да ви казвам? Вече си ИМАМ ГАДЖЕ! Нямам нужда от фенклубно гробище, но да, прави сте за частта с умирането. Сега ме оставете на мира и УМРЕТЕ!

- Но, но, но…

Саске погледна през тълпата от момичета, търсейки своя тайно любим цвят.

Розово.

Бинго!

Устните му се извиха леко нагоре в малка самодоволна усмивка, докато вървеше към собственика на розовата коса, който седеше на стълбището на входа и чакаше фенките да се разотидат. Той не можеше да помогне за това, но си мислеше колко сладко изглежда тя с глава, пъхната между двете ръце и дланите `и подпрени на бузките.

- Йо. – той поздрави – Някоя мацка, която познавам районира навън. Чудя се какво ли си мисли.

- Хъхх? – Сакура подскочи изненадано и погледна нагоре, търсейки Саске – Хе-ей! Какво те задържа толкова дълго?

- Обичайното. – той отговори и посочи фенките си. – Хайде да отидем да хапнем нещо.

Тя кимна щастливо и го последва до близкия щанд за рамен.

Вътрешната Сакура: Да, по дяволите! Свободно време със Саске НАЙ-НАКРАЯ! Бу-Уа!


Щанда за рамен

- ЙООООО! САКУРА-ЧАН И САСКЕ-КОПЕЛЕ!

Сакура провеси глава в тревога за секунда като чу познатия глас зад тях. – Хей, Наруто и Хината-чан. – тя поздрави без да се обръща назад, защото знаеше, че където и да е Наруто, то и Хината е с него.

- Високо чело, надявам се да не си забравила за нас.

Отново, където е Ино, Шикамару ще е с нея.

- Сакура-чаннннн! Ами какво за нас?

Капка пот падна от челото на Сакура и тя за малко да не си изпусне главата в купичката с горещ рамен пред нея. Нейното време сама със Саске, със сигурност беше провалено от нейните така обичани приятели.

- Здрасти ТенТен-чан и Неджи.

Когато се срещаш с ТенТен, Неджи винаги ще е до нея, пазейки я от спортни шеги.

- ДА ЯДЕМ! – всички с изключение на Сакура, Саске и Неджи извикаха в един глас.

Вътрешната Сакура: До тук със свободното време.

Беше истина: тя не беше прекарала никакво време със Саске тези седмици. Или имаше тест или Саске трябваше да присъства на някакви срещи. Той, който не се притесняваше от тези внезапни прекъсвания си устрои малко състезание с останалите момчета, за да видят кой може да си изяде рамена най-бързо докато все още е горещ.

Накрая, Наруто, господаря на рамена спечели.

Вътрешната Сакура: Момчета…

Но междувременно, Сакура си изяде рамена бавно и наблюдаваше приятелите си внимателно, отразявайки колко е пораснал всеки един от тях. Нейните приятелки обсъждаха модните тенденции и новото момче, което се бе преместило в паралелката по рисуване на Ино.

Всеки един от тях беше пораснал по свой начин. ТенТен имаше здраво, силно тяло, беше в отлична форма и имаше два кока на които си беше вързала здраво косата. Хината притежаваше все още онова нервно изражение на лицето си, но всеки можеше да каже че тя е любезна жена.

Ино беше станала най-красива от всички с нейното перфектно изваяно тяло и дълга, обемна руса коса. Истински ловец на погледи, ако Шикамару явно не е на близо, за да отдалечава жадните за секс момчета.

Всеки от беше красив по свой си начин и същото се отнасяше и за момчетата. Изглеждаше, че трябва всяка седмица да тренират. Наруто и Шикамару бяха развили бицепсите и трицепсите си, Неджи работеше повече над краката си, докато Саске се беше фокусирал върху коремните си мускули. Разбира се всички имаха плочки, но на Саске бяха най-изумителни. (Текат ли ти лигите сега?)

Сакура въздъхна малко и се присъедини към дискусията на момичетата. Тя изяде бързо рамена си преди да започне следващия клас. Всяка двойка се раздели и се запъти към местата които трябваше да посети преди да започне класа.

- Ще ти купя сладолед, - Саске изведнъж предложи докато се насочваха към паркинга. Сакура го погледна озадачено, но му кимна щастливо. Той никога не и предлагаше нещо толкова открито, освен, ако тя не беше депресирана. Но сега тя определено не беше.

Саске и купи любимия ягодо-ванилов сладолед във фунийка от близкия магазин и отново се насочиха към паркинга.

Тя не можеше да се сдържи, но погледна подозрително към човека до нея, докато тихо си ближеше сладоледа. „Кога този идиот стана толкова мил?”

Изглаждайки тъмно зелената си пола тя изчака Саске да се качи на мотора си.

- Хей преди да тръгнеш, защо ми – тя беше прекъсната, не можеше да се контролира, но беше бързо отрязана от една целувка.

- Хмм… защото аз просто исках да ти купя сладолед, това е всичко. – Саске прочете мислите ‘и си сложи каската. – липсваше ми да се размотавам с досадно момиче като теб.

- Какв—

Преди да довърши, той тръгна без предупреждение, оставяйки я там да стой втрещена с „о” – то на езика ‘й.

Брингггггггггггггггггг!

Предупредителния звънец удари, сигнализирайки, че всички студенти трябва да се върнат е клас. Сакура се усмихна и се затича съм института с почти изядения си сладолед

„Имам такова страхотно гадже!” – одобрително извика в ума си. Животът беше толкова перфектен от както те официално се бяха събрали. Беше като някоя приказка.


Клас по маркетинг


- Сааккуурраааа-чанннн! – Ино изсъска по средата на часа, докато размахваше трескаво ръце пред розовокоската.

- Не я притеснявай Ино-чан. ТенТен се изкикоти тихо.

- Т-тя сигурно е заета да мисли з-за своя Саске-кун. – Хината завърши с усмивка

- Ах… силата на любовта. – Наруто добави романтично и намигна на Хината, като почти я накара да припадне.

- Тцц… колко проблемно. – Шикамару измърмори и захвърли мързеливо молива си.

БАМ!

- Яманака, Узумаки, Хюга, Шикамару! Моля бъдете тихи по време на учебните часове. – професорът се скара, потупвайки с длан на бюрото си.

- Да, госпожо – те казаха в един глас и се върнаха към работата си като ученици в предучилищна възраст.

- Загубеняци … - Сакура се захили тихо и се усмихна безпомощно на приятелите си.

БАМ!

- ХАРУНО. Няма да има абсолютно никакви прекъсвания в учебните часове, чу ли ме?

- Да професоре. – тя потрепна, спечелвайки кикот от страна на другите в замяна.

Това беше нейният живот… и беше наистина щастлив

Но въпросът е… колко щеше да продължи така?



Chapter Two - Marco Polo

Едно, две, те идват за теб
Три, четири, по-добре си заключи вратата
Пет, шест, земи своят кръст
Седем, осем, по-добре не си лягай късно
Девет, десет, никога не заспивай отново
-------------------------------------------------------------------------------

- Аааааааааааааааа! – Сакура, сама с останалата част от жените в Учиха имението в гостната стая, изкрещя когато едно зомби се показа изневиделица на 50 инчовия екран на телевизора.

Всъщност женската част от хората представяха Сакура, Хината, Ино и ТенТен.

Беше петък и както всеки друг бакалаварски обичай, бе филмова вечер. Нашите герой – момчетата, се пръскаха от смях от реакциите на своите гаджета.

Дам, типичната, фантастична осмица.

- Никога не съм смятал, че ТенТен може да крещи толкова силно – Наруто се засмя.

- Млъквай блонди - ТенТен изкрещя и го замери с възглавница в лицето.

- Сега вбеси напълно мъжкараната. - Неджи се захили подигравателно.

- Б-братовчеде, това е подло - Хината му се скара тихо.

- O, значи съм мъжкарана - ТенТен кръстоса ръце надменно - Ами какво за теб Неджи? Още помня какво стана последния път... женчо.

Усмивката на Неджи незабавно изчезна. Той зяпна момичето си в ужас. Саске погледна в посока на своя съперник и се усмихна. – Какво е станало последния път?

- Беше ужасно… поне за Неджи. Бях толкова изненадана, че той направи нещо такова. – ТенТен каза гладко и се заигра с кичур от махагоновата си коса.

- Какво е станало? – Сакура попита любопитно и ахна леко когато ТенТен плясна с ръце. – О, онова!

- КАКВО? Казала си им? – Неджи възкликна, губейки хладнокръвието си.

Сакура започна да се хили и погледна Ино със своите големи, зелени очи.

- Разбира се Неджи-кун! ТенТен-чан направи каквото трябва. Трябва да споделя нейните тайни с нейните най-добри приятели. – Ино се засмя.

- Муахахаха! Страхувай се от моята женска величественост, Неджи-кун!) – ТенТен се изкикоти дяволито и посочи с показалец нейната текуща сродна душа. – Късметлия си, че казах само на момичетата.

- Това е толкова проблемно. – Шикамару се прозя и се загледа в тавана. Само ако Саске направеше изкуствени облаци, цялата стая нямаше да бъде толкова скучна.

- Та Хюга… какво е станало? Напикал си се в гащите? – Саске му се присмя.

- Нещо такова. – ТенТен го прекъсна и си затананика някаква непозната мелодия. Внезапно всички момчета извърнаха главите си към Неджи. Направо ченетата им паднаха. – Опа… съжалявам… просто ми се изплъзна.

- НЕ СЪМ СЕ НАПИКАЛ В ГАЩИТЕ! – Неджи извика.

- НАПРАВИ ГО!

- НЕ СЪМ!

- Какво? Казваш, че имаш периоди сега? – ТенТен се подсмихна.

- Хюга… нямахме си и на идея… - Саске се усмихна самодоволно.

- Махнал си си пениса? – Наруто се изсмя. – Болеше ли? Болеше ли?

- Млъквай по дяволите! Не съм се напикавал в гащите! Кафето се разля. И така стана, че мъжкараната ме хвана когато се случи това. – Неджи обясни бързо.

- Тъпо извинение! – ТенТен провлачи и момичетата кимнаха с глава.

- Чухме, че си гледал Пръстенът (the ring – филмчето не е лошо), когато „случайно си разлял кафето” върху гащите си. – Сакура каза и се усмихна мрачно.

Саске потупа Сакура по главата, горд от нея, че така оспори съперника му – Вярно ли е Хюга? Винаги съм смятал, че си голям, силен мъж и, че можеш да се справиш с всичко. Особено с един детски филм като Пръстенът.

- Толкова си близо до това да те убия – Неджи изръмжа застрашително.

- Уоу, моментът е толкова перфектен… - Наруто размишляваше на глас. – Искам да кажа Пръстенът е филм на ужасите в края на краищата… и да разлее кафе на гащите си… човече… какво съвпадение.

ТенТен се ухили показвайки зъбите си. – Това получаваш като ме наричаш мъжкарана.

- Никой не се закача с Кок-момичето – Ино аплодира.

- Хейй!

- Само почакай ТенТен… ще те хвана… мила и сладка. – Неджи се усмихна самодоволни и студено, възвръщайки обичайното си спокойствие карайки ТенТен да потръпне.

И всички изведнъж млъкнаха.

- …

- Значи е истина, че си се напикал в гащите?

- Н-Наруто-кун…

- … УМРИ ТЪПА ЛИСИЦО!

- Тц… толкова проблемно…

Що се отнася до това дали Хюга Неджи се е напикал в гащите – това си го решава сам читателя защото писателя все още обмисля този така особен въпрос.


Следващия ден – Светла и Божествена събота
- Сасссссскеееееееее! – Сакура извика, докато удряше по съд от неръждаема стомана.
Фрас! Фрас! Фрас!
Бау! Бау! Бау!
- Събуди…
Фрас! Фрас! Фрас!
Бау! Бау! Бау!
- …се.
Фрас! Фрас! Фр…
Хъссссссс…
- Аааааа… Буден съм, буден съм! – Саске изръмжа и хвърли една възглавница по шумното момиче до него. Юки, която спеше до тях сега се опитваше да одраска Шадоу, затова, че я събуди. Мистерия е, как Шадоу е домашния любимец на Саске, а Юки на Сакура, когато трябва да е обратното.
- Откога се будиш толкова рано? – промърмори той, докато се протягаше.
- От сега. Но вината си е изцяло твоя. Не можах да спя цяла нощ, след като гледахме онзи проклет филм! – Сакура се намуси – Във всеки случай Мили има нужда от помощ, защото ще пазарува хранителни стоки днес, тъй като и седемте хладилника са празни. Не мисля ,че имаме някакви планове, затова `и казах, че ще помогнем.
Бележка: В случай, че сте забравили от Enemies to Couples, Мили е главният готвач в домакинството на Учиха. Вижте осма глава от Enemies to Couples, за повече информация относно другите служители.
- Защо трябва винаги да идвам с теб? – оплака се Саске и навлече черната тениска, която беше взел от шкафа.
- Защото… - Сакура обясняваше, като нетърпеливо потропваше с крак - Очакваш от мен да нося всичката храна, която е необходима за да се хранят всичките от двадесет и осемте ти служители, през целия месец
Вътрешна Сакура: Но по-важното е, че най-накрая ще можем да прекараме време заедно! Да, по дяволите!
- Ами… ти си много силна за момиче… - той се усмихна със самодоволната си усмивка.
- Побързай и се облечи, идиот! Тръгваме след 10 минути. – Сакура се намуси и с бързи стъпки излезе през вратата.
Вътрешна Сакура: Уей! Свободно време с този секси задник.
Когато всичко беше нагласено, повечето от тях решиха да карат коли, тъй като храна за един месец, достатъчна за 30 човека нямаше да се побере в една кола.
При пристигането, със Саске като водач (Сакура се тревожи много), те паркираха колите си и се надвесиха над списъка на Мили с хранителни стоки.
- Три торби с домати… пет торби с картофи… шест торби с брашно… три дини… петдесет ябълки… - Сакура прочете първите няколко неща от стоте изброени неща.
- Списъкът продължава и продължава… - Саске изкоментира раздразнено – Добра работа, Сакура. Сега трябва да прекараме останалата част от деня в търсене на храна.
- Хей, не знаех, че ще трябва да купим толкова много неща. Аз просто мислех да намалим служителите, като освободим няколко. – заключи Сакура.
- Можеше да прочетеш списъка преди да дойдем. Две коли не са достатъчни за тези неща.
- Как по дяволите са стигали до хранителния магазин преди?
- Не знам.
- Ами нека да си разделим списъка по средата и да срещнем след 1 час.
- Това е толкова досадно. Аз съм момче / човек. Guy's don't grocery shop. Казах го и преди.
- Не се прави на п*тка, Учиха. Много момчета пазаруват.
- Не и аз.
- Студеногъзен идиот. Ако бъда готова преди теб… ще трябва да измиеш колата ми.
Сакура се ухили широко и се отдръпна настрани, за да си вземе количка, преди Саске да каже каквото и да било.
- Момичета… - той се намръщи и дотича, за да си вземе количка и за себе си. Първо нещо от неговия списък: Десет чувала с ориз.

- Да видим… 12 кутии със захар… какво за бога ще прави Мили с толкова много захар? - Сакура размишляваше. Тя се запъти към коридор номер четири. Почти беше приключила с половината неща от списъка, а нейната пазарна количка бе почти пълна.

Ходейки по края на коридора, тя се спря и почеса главата си. Беше сигурна, че захарта се намира там. Оставяйки моментално количката си тя се затича обратно търсейки от край до край, когато…

БАМ!

- Оллл… - и двете жертви извикаха заедно.

- А-аз съжалявам. – Сакура се извини докато си изтръскваше задника.

- Няма нищо. – младият мъж в началото на 20-те си години ‘и отговори с усмивка. Той имаше тъмна коса и тъмни очи, подобни като на Саске. Но неговата (на онзи, в който се е блъснала) коса не беше толкова рошава, ами малко замазана. Обаче изглеждаше много добре.

- Това е добре. – тя въздъхна облекчена и гледаше как човека ‘и кимва учтиво и тръгна бавно. Все още замаяна от падането, тя продължи да търси захарта.

- А ххх… предавам се! – тя възкликна вбесена и погледна гневно хлебната сода на рафта. Само ако беше захар. На този етап тя никога нямаше да може да накара Саске да измие любимата колата.

Вътрешната Сакура: Защо просто не попиташ някой който работи тук, идиотке?

- О, вярно…. Ехехехех – Сакура се подсмихна на себе си и се огледа. Просто късметът `и, един продава` с пясъчно-червена коса минаваше покрай нея – Извинете ме господине! Знаете ли къде мога да намеря захарта?

Младият продавач се обърна към нея, кимвайки `и - Съжалявам, всички имат проблеми с намирането на захарта. Тя е ето там. Той я заведе в средата на пътеката.

- Уау, благодаря – бързо тя награби 12 пакета със захар и ги хвърли в количката си. След това се запъти към следващата си дестинация, оставяйки изумения червенокоско там.

- Това е много захар… - помисли си той.

- По дяволите. – Саске прокле. Два часа бяха минали, а той беше готов само с две трети от списъка. Балансирайки натоварената количка, той се забърза, за да приключи по-бързо с тъпата мисия.

Ринггггг

- Какво по дяволите? – той подскочи леко изненадан. Той прокле в раздразнение и бързо извади мобилния си телефон – Да?

- Саскееееееееееееее-кунннннннн…лаххх…

- О… ти си.

- Не мога да намеря последния предмет. – плаче –

- Мамка му… ти си почти готова?

- Винаги ще бъда по-напред от теб, муахахаха.

- Досадна си.

- Хахаха… чакай… значи още, уау! Значи още търсиш неща! Ела ми!

- Целуни. Ми. Хубавия. З–ОЛЛЛЛЛ. (целуни ми задника демек)

Саске се отдръпна от телефона си, когато трясъци и удари експлодираха в ухото му. – Сакура? Ехо? Сакура, там ли си?

Нямаше отговор.

Без да мисли, той остави там количката си и на спринт тичаше през коридорите.


- Внимавай!

Сакура изправи гръб и се издигна. Толкова известна, тя трябваше да възразява. - Говори за себе си!

Вътрешната Сакура: УМРИИ!

- На кого казваш да говори... ми... ако това не е Сакура Харуно .

- Какво? - Сакура огледа по-отблизо на текущата си опонентка и осъзна, че това бе Хитоми, кокошката която беше създала най-големият Саске фенклуб с Ино, преди Ино и Сакура да станат най-добри приятелки.

Тя се въздържа от това да каже на Хитоми, че е станала красива като смъртта, и да не споменаваме и к*рва. - Как е Саске? - попита тя (Хитоми) небрежно.

- Добре.

- Не се безпокой мила... не съм след твоят Саске-кун повече. Слава Богу, че преминах този етап. Сега вече си имам сериозен приятел. - Хитоми се засмя и погали лъскавата си черна коса.

- Хитоми?

И двете момичета се обърнаха и видяха Саске, който малко се бе задъхал и изпотил.

- Като говорим за дявола. И това ако не е Саске. Ние тъкмо си говорихме за теб.

- Вие? - Саске повдигна вежди, приближи се до Сакура и погледна зад нея.

- Мда. Твоята сладка малка приятелка, не обръща внимание къде ходи и случайно се блъсна в мен. Тогава я попитах как сте и предполагам, че тя малко повече те защитава. - каза сладко тя.

- Какво? - Сакура каза студено и стисна юмрук.

Вътрешната Сакура: Лъжец, лъжец, панталони в пламъци! Върви си вкъщи педал.

- Какво искаш Хитоми? - попита Саске раздразнено и въздъхна. Очевидно знаейки, че тя само си играе наоколо.

- Нищо.- Тя изпя в отговор, подготвяйки се да напусне. - Виж ти, ще се виждаме наоколо. Прощавам ти, че не се извини Харуно. Пхах.

- Това... глупаво... същество ... - Сакура изръмжа, като мисловно стреляше по Хитоми докато тя си тръгваше.

- Не се занимавай с нея. Тя просто се опитва да те изнерви. - Саске отговори и погледна Сакура дали не се е наранила. - Добре ли си?

- Да. Просто паднах. Не се притеснявай. - тя се усмихна.

Той кимна и се захили. - Хайде, луда глава. Да взимаме този боклук и да приключваме с това.

След всички часове и опити да намерят всичките пет буркани от туршия, те най-накрая приключиха с почти невъзможната задача. Тъй като и двете коли бяха паркирани на различни места, те отидоха първо до колата на Сакура отвориха я, а вътре имаше толкова много неща, колкото биха могли да се поберат в Мерцедес.

- Аз... никога… няма да правя това отново... - Сакура каза задъхано и изтри потта върху нея, когато привършиха почистването на всичко, което бе останало в колата на Саске.
- Радвам се, че си научи урока. - той отговори саркастично и изпука гърба си. Кой би си помислил че пазаруването на хранителни стоки ще бъде толкова уморително след игра на баскетбол.

- Пхах Учиха. Много смешно. Ти ще измиеш колата ми, когато се върнем. Ти загуби хехе. - тя се ухили.

- Никога не съм казвал че ще измия колата ти, ако загубя. - отвърна `и той - Защо не ме накараш?

- Наистина ли искаш това? - Сакура оспори.

- О да. - Той се подсмихна, говорейки на нейният любим език.

Сакура се обърна обратно, хвана Саске за ризата и го повлече към нея, докато носовете им почти се докоснаха. - Не съжалявам, че ме накара да се върна обратно.

Тя се засмя леко преди да изгуби контрол и остави той да управлява колата `и до домът им.

- Хн... досадно.
________________________________________________________

- Марко.

Той се усмихна и гледаше, докато чакаше. Не се налагаше да чака дълго време, преди едно момиче с розова коса мина край него и влезе в колата си.

Той почти бе там. И най-накрая намери своята цел.

- Поло.


Chapter Three – Seventh Sense

част първа


Проблясък!
– Саске – кун, нека да отидем на витринно пазаруване!
– Защо по дяволите искаш да купуваш витрини?
– Глупчо, витринно пазаруване означава пазаруване без всъщност да купуваш каквото и да било. Ха, така че технически не е пазаруване!
Техехе, той е толкова сладък когато си няма и на представа за какво става дума…
– Няма да дойда.
Проклятие!
– Но ти обеща. А и аз няма да ходя да пробвам дрехи.
– Вали, в случай, че не си забравила.
Никога не се страхувай! Харуно Сакура винаги има план!
– Имам чадър! Ще бъде забавно! Моля те?
– Хн…
Проблясък!
. – М-моето име е Конохамару, искам долу при мама! – Малко момченце ридаеше на дърво.
Проклятие, заседнал е! Какво да направя?
– Шш…шш… не плачи. Аз ще те заведа при майка ти; сега бавно протегни ръка, за да мога да я стигна.
– С-страх ме е! Не мога да отида м-много по-далеч… искам обратно при мама!
Какво да направя? Какво да направя? Трябва да помогна на момченцето! Майка му е толкова притеснена! Защо заваля толкова силно изведнъж? Не мога да се върна обратно и да се покатеря на дървото… прекалено хлъзгаво е…може би просто трябва да се кача на про-
– Сакура какво по дяволите се е случило?
– Момченцето! Заклещило се е на дървото! Требва да му помогнем!
Крак! (като звук)
– Сакура, момчето! Вземи момчето!
– С-Саске! Дървото… ще се счу-
– Просто вземи момчето Сакура!
Тя протегна треперещите си ръце на вън, но не беше достатъчно само да хване момчето.
Крак! (като звук)
– Саске-копеле! Събуди се! Проклятие… казах СЪБУДИ СЕ!
– Няма смисъл Наруто… той е в кома…
Проблясък!
– Саске! Хора, хора! Той най-сетне се събуди!
– Колко е часа?
-10 сутринта е Саске.
– Защо е толкова тъмно?
– Хъх?
?" – Защо е толкова тъмно? И кои по дяволите сте вие?
– К-какво?
- …Харуно, той е ослеп-
– НЕ! Той все още може да вижда! Виждаш ли, зениците му още се движат!
– Не Харуно, той не може… и това не е всичко.
– Какво не е всичко Неджи? Мисля, че трябва да спреш да се шегуваш защото не е смешно.
- Той страда от ам-
Проблясък!
– Сакура! Йо, събуди се!
– Х-хъх?
Нейните очи бавно се отвориха и първото нещо което видя беше Саске надвесен над нея. Прекрасна сутрин, трябваше да каже тя, но само ако нейната боляща глава не беше развалила момента и всичко.
– Това определено беше най-лошият ти кошмар от доста време. – Саске и каза замислен. Той беше на ръба да я залее със студена вода.
– Кошмар?
– Мхм… да не споменавам, говореше на някакъв извънземен език в съня си. Държа ме буден през цялата нощ, знаеш ли? – той се усмихна самодоволно.
Проблясък!
– Какво беше това по дяволите? – Сакура се учуди. Беше същото нещо което видя и в съня си. Какъв беше всъщност съня `и? Всичко което помнеше беше, че нещо много ужасно се е случило и, че е много мокро.
– От кога се страхуваш от светкавици? – Саске попита любопитно.
– Светкавица? – повтори Сакура и погледна навън през прозореца. Наистина...
Юки и Шадоу се бяха свили на топка в своите класни животински клетки; сигурно лошото време им въздействаше.
– Какво стана в съня ти? Имаше такова уплашено изражение на лицето си и не пускаше ризата ми (абе не го знам ко търси тоя с риза докато спи? Тениска ок ама shirt-риза ?) – той попита.
- Сънувах… хммм… сънувах… ъххх… аз-аз не помня. – тя въздъхна безпомощно. Може би ако тя седнеше щеше да си спомни по-добре. След няколко минути седнала, тя разбра, че това не работи. Саске седна до нея и се загледа любопитно в нея.
– Добре, помня, че беше дъждовен ден и светкавиците тогава бяха големи по това време. Мисля, че беше един от най-дъждовните дни който някога съм виждала. – Сакура започна да си припомня, издърпа синята си завивка нагоре. Колкото повече мислеше за това толкова по-студени тръпки минаваха по тялото и.
– Имаше ли малко момче? – Саске попита тихо.
– Мисля… не… чакай… аргх… не си спомням! – тя изплака гневно и разроши розово черешовата си коса в неудовлетворение. Тя винаги е можела да си спомня сънищата си, но защо сега не можеше?
– Хн… добре, няма значение. Просто сън. – Тийнейджърът с гарваново черна коса каза, пренебрежително лягайки и изравнявайки главата си на нивото на врата на Сакура.
– Дам, предполагам…
– Не се притеснявай. – той се прозя, премествайки плавно главата си между рамото и ухото на момичето си. – Сигурен съм, че момиче с голяма уста като теб, която може да изяде 3 парчета пържола на обяд може да се справи с малък сън.
– Млъквай! – Сакура за малко да изкрещи и почервеня от срам защото: Първо - тогава тя се смееше и второ - Саске се беше заиграл отново с нея. Но уви, тя не можеше да направи друго освен да се отпусне под докосването му и малка усмивка се появи на устните `и когато видя, че Саске вече е дълбоко заспал.
С неговата мраморно черна коса той гъделичкаше нежната кожа на врата й и дори с топлината на тялото му под завивките, не можеше да я накара да се чувства повече като у дома си. Всички казват, че най-младия син нан семейство Учиха винаги е бил непокорен и дистанциран, за разлика от талантливия си брат, но за нея, той беше най-грижовния мъж който някога е срещала.
Разбира се, Учиха Саске винаги е имал ледено изражение, но сърцето му е пламенно горещо. Е погледите му винаги са пламенно горещи, но все пак... Клюкарските списания винаги са правели анкети колко дълго ще продължи връзката им, докато други винаги са критикували и писали, че Саске просто си играе с нея за забавление по вестниците и други всевъзможни медии.
Но тя и приятелите знаят, че тези безполезни медии пишат това само за пари, подканвайки всички фен-момичета или фен-момчета да купуват продуктите им за да продължат да ъпдейтват тяхната текуща връзка и другите неща, с които разполагат.
Една от любимите техники на пресата беше да повдига надеждите на читателите си като прави фалшиви истории за нея и Саске да имат гадни битки и им дава съвети за срещи. Някои списания правят и заглавия като: „Най-голямата раздяла на Земята” или „Харуно удари Учиха! Какво следва? Да скъсат?” или „Истината на яве? Учиха казва чао-чао на Харуно!”. Това беше толкова нелепо, че Сакура и нейните приятели прекарваха часове са се хилят неспирно на тези глупави истории.
Във всеки случай, тези глупави фенове просто не схващаха, че медиите са навън само да си вземат парите и, че те (феновете) са попаднали в джакузи от клюки. Изглежда, че те са забравили, че клюките не винаги са верни.
Разбира се понякога клюките за Саске и нейните разправии бяха верни, но боят не беше толкова голям колкото пресата каза. Те винаги щяха да се допълват идеално и никога нямаше да се пречупят пред някакви глупави спорни въпроси. Нещата за Саске, който я подмята насам-натам като играчка очевидно бяха лъжи.
Тя е виждала Саске и всичките му малки привързани действия. Може би малки, но бяха достатъчни да и кажат, че той иска тяхната връзка да продължи, колкото и тя искаше. Начинът по който той винаги е тичал до нея когато е била наранена; дори когато беше и най-малката драскотина или пък галейки главата й нежно (навик, който си е създал през годините) или пък простото действие сега; отпуснал главата си на рамото й.
Тя не би оспорвала сърцето му за нищо на света.
„Бийп!”
„Бийп!”
„Бийп!”
Тя се изниза изпод завивките си и се наведа да изкючи алармата която настойчиво звънеше, че е 6 сутринта както винаги. За поспаланка като нея тя не можеше да заспи отново. Нито да дремне. Умът и се въртеше около случилото се след кошмара.
- Саске-кун, събуди се. - тя каза внимателно, бутайки раменете му.
- Мина ли един час? - той изхленчи като дете.
- Дам, сега си надигни задника и ме закарай до училище!
- Така или иначе ти ще си последната долу, първа се приготви. Аз ще се събудя по-късно... - Саске се върна към спането си.
Проблясък!
Светкавицата падна толкова неочаквано, че Сакура отново се изплаши. Нейните светло розови вежди се сбръчкаха, тя никога не се е страхувала от светкавици и гръмотевици.
- Саске-кун... - тя го повика повторно, разтърсвайки раменете му по-буйно сега. Тя не харесваше този ден.
- Добре де, добре, буден съм. Какво ти става днес? - той промърмори ставайки от леглото.
- Не знам... не ми харесва днес. Мисля, че нещо лошо ще стане. - тя прошепна.
Саске въздъхна и уви едната си ръка около нея. Гласът и звучеше смутено и изглежда знаеше, че това имаше нещо общо със съня й. Проклети кошмари... - Виж нищо лошо няма да се случи днес. Залагам живота си, ок? Така, че спри да се тревожиш и се обличай. Ще се видим долу след 10 минути... ако... успееш на време.
Сакура се намуси, но се почувства много по добре след като видя запазената марка на Саске - самодоволната му усмивка - Ок.
20 минути по-късно...
- Харуно? Готова си ли вече? - Саске крещеше нетърпеливо. Поне часта с „ да закъснееш докато се приготвиш” е все още нормална. Както и да е, все си беше досадно.
- Дам, идвам Учиха. - тя завъртя очи и се затича по стълбите надолу.
- Хмпх, да вървим.
Проблясък!
- Ърр... - Сакура прехапа устните си. Светкавиците изглеждаха по-страшни на вън от колкото тя си ги представяше. - може би не трябва да ходим... ъм... на училище днес...
- Като, че ли. - Саске отвърна и я издърпа в колата си. Валеше за това мотора беше извън картинката.
- Н-но, нещо лошо ще се случи. Мога да го усетя - тя се оплака.
- Единственото лошо нещо което ще се случи е най-вероятно глупави фен-момчета-клонинги да ме бомбардират - той каза готино.
- Добре. Нещо ще се случи... знам го.
- Инато момиче...


Seventh Sense

част втора


Института Блейз


- Добро утро Сакура-чан и Саске! - Ино поздрави по пътя си към стая по изкуство.

- Какво е това което държиш? - Сакура попита любопитно, като оглеждаше купчината от пищни дрехи, които Ино държеше.

- О, правя нова рокля. И си мислех, че може би ти ще бъдеш следващият ми модел! - Каза блондинката весело. В качеството си на моден дизайнер бе сбъднала мечтата си и сега тя правеше дрехи за Сакура, Хината и Тен-тен за забавление. Тя се шегуваше, че след време, когато стане известна, те ще са й благодарни за извънредните проби. Ино вече беше известна сред богаташите, но искаше да бъде на върха в модната сфера.

- Но във всеки случай, аз съм малко зад график. Ще се видим в часа по търговия! - Съобщи Ино и напусна.

- Чао Ино-чан. - Сакура махна назад.

- Аз трябва да тръгвам също. Звънецът ще звънне всеки момент. - Саске каза, като погледна часовника си.

- О... - Тя не можеше да помогне, но се чувстваше разочарована.

- Сакура, казах че нищо няма да се случи, нали? Ще те почерпя сладолед по-късно. - Той я увери и потегли, оставяйки я сама по дългия и уморителен път до класната й стая.

- Дрън, дрън, дрън, дрън... - Нейният професор бърбореше приспивно още и още. Сакура беше толкова отегчена, че почти заспа. Тя вече бе научила всичко това, което професора преподаваше в момента още преди месец.
Класът бе сериозно назад.

- ACK! - Тя изведнъж подскочи, когато мобилният й телефон неочаквано започна да вибрира в джоба й.

- Госпожице Харуно, виждам, че сте готова да отговорите на въпросите ми. Каква е формулата за нарастване на населението с ограничения? - Нейният професор попита студено докато Сакура си спечели няколко присмеха от класа.

- Ха ... формулата ще бъде "DN" върху "DT" равно на R (maxN) скоба „k” минус "N" върху „К”, край на скобите, професоре. - Отговори тя с нервна усмивка. Кой да знае, че трябва да знаем малко смятане по дяволите , когато сме в научната област на живота. Освен историята, тя мразеше и математиката до мозъка на костите си. Предметът просто не върви в семейството.

Вътрешната Сакура: Предполагам, че направи рекорд да бъдеш първата азиатка, която е лоша по математика.

Имаш това право...

- Ахъм...отговорът е...верен. - Нейният професор отговори мрачно, намести очилата си и погледна съмнително розовокосата си ученичка. Тя щеше да вкара в беда Харуно някой ден по невнимание ... ако само отговори на един от въпросите грешно.

Вътрешната Сакура: Искаш парче от мен ли проклет преподавател?

Усещайки убийствената аура от вътрешната Сакура, професорката си потри носа и продължи с урока. Само как желаеше да бъде преместена в нормално училище, където да може да наказва когото си поиска. Но не, училищното настоятелство трябваше да я прати в Блейз, където е пълно със сноби, който можеха да накарат своите невежи родители да я уволнят за един миг.

Сакура въздъхна когато в класът настъпи тишина. Тогава тя бавно извади розовия си мобилен телефон от джоба си, за да види кой идиот я търси. Но вместо досадно пропуснато повикване, телефонът й съобщаваше, че има СМС не от кого да е, ами от Саске.

. “внимаваш ли в клас?” Това беше всичко което каза.

Вътрешната Сакура: Ах ... този глупав идиот ... мисли, че ме познава толкова добре...

Ами ... всъщност е така…

Вътрешната Сакура: Млъквай ... глупачка ... четящ мисли ... убедителен ... глупав ... идиот...

„ти глупав тъпак” тя се ядосваше „почти ме въвлече в неприятности!”

„а, значи ти не внимаваш.” Той отговори няколко минути по-късно и една вена изпъкна на челото на Сакура.

„както и ти!”

„ами аз научих повечето от тези неща още преди години, така че не е задължително да внимавам.

„както и аз!”

„аха ... адски много,”

„не ме ядосвай Учиха ... КАКТО И ДА Е ...отегчена съм.”

„аз те знам… това е защото не съм там.”

Края на устата й се изви в усмивка.

„в твоите изглупели мечти приятелю”

– ГОСПОЖИЦЕ ХАРУНО! Мога ли да Ви попитам какво правите този път? – нейната професорка я прекъсна високо.

– А-аз просто си и-изключвам алармата на телефона, виждате ли… случайно съм я нагласила за 11:30 сутринта защото си мислех, че е неделя. – тя излъга.

– Тогава побързай Харуно, преди да взема този телефон и да го изключа за постоянно.

Вътрешната Сакура: Да кучко…

За останалото време от учебния час Сакура не посмя да пише повече съобщения. Тя щеше да хване Саске веднага щом биеше звънеца.


Дзъъъъъъъъъъъъъъъъъъън

„О щастлив ден, сега мога да сритам някой Учиха задник…” помисли си тя, пляскайки с ръце.


Саске се протегна за минута, когато дълго очакваният звънец най-накрая удари. Той се учуди за няколко минути защо Сакура не отговори на последното му съобщение, но се усмихна самодоволно при мисълта, че тя можеше да е загазила отново. Очевидно шегаджийската част от него никога нямаше да умре напълно.

- Х-хей, Саске-кун! – Момичешки глас проехтя в ухото му, карайки го да подскочи.

„Какво по дяволите?! Още съм в час!”

Фенките никога досега не го бяха безпокояли, когато бе в класната стая по глобална бизнес търговия. Само навън на площада. Може би това беше лошото нещо, което Сакура предчувстваше; тези фенки ще започнат да го безпокоят и в класната му стая сега. Каква свещена способност.

- Махай се.- Заповяда той.

- О, хайде де Саске-кун, аз не съм като онези фен момичета ! - Каза щастливо момиче с висока конска опашка.

- Приличаш на един от онези клонинги луди по мен.

- Ами добре, аз съм твоя фенка, но поне приемам факта, че имаш приятелка / годеница.

- Как ти е името?

- Кана Акихасе. - Съобщи тя.

- Добре Кана, ти си различна от тези, клонинги изроди, но все пак си откачена фенка. Така че ти препоръчвам да стоиш колкото е възможно по-далеч от мен, зает съм точно сега. - Саске каза раздразнено.

- Aммм ... е не изглеждаш зает, за мен Саске-кън. - Кана се усмихна хитро. - Не може ли просто да ме вземеш за второ гадже?

- Какво?

- Знаеш, като резерва. Аз няма да се притеснявам.

- ...Странна си. - Той повдигна вежда към лудото момиче и излезе от класната стая и Кана го последва. - И не, аз не искам втора приятелка, Кане.

- Кана!

- Както и да е.

- Саске-кън! - Обичайната група фен момичета пищеше когато той пристигна в голямата украсена зала на Блейз Института както всеки друг ден.

- Махай се Кана, ти си просто като тези лигави изродски клонинги зад мен. - Саске не знаеше защо се притеснява от това малко момиче, което оставаше като с лепило залепено за него. Той много искаше да се отдалечи, но то явно не разбираше това. Неговите ледени думи сякаш я радваха и тя без усилие оставаше незасегната.

- Трябва да престанеш да бъдеш такъв инат Саске-кун, ще боли ли, ако вземеш друго момиче като твоето? Често срещано е мъж да има още две жени освен съпругата си. Няма защо да се срамуваш, ако искаш да знаеш. Помисли за всички крале и многото техни жени преди време. Няма ли да бъде хубаво да бъдеш заобиколен от повече от една жена? Не е ли всичко, което един мъж може да си пожелае?

Тя определено беше извън ума си. Също така беше и тълпата от момичета зад нея, които й ръкопляскаха, сякаш е някакъв герой.

- Виж! – Саске изскърца със зъби, хващайки и задържайки нямащата представа Сакура, която вървеше надолу към голямата зала, не знаейки за случващото се. – Това, - той посочи към „плюшеното мече” в ръцете си. – е причината, поради която не желая друга приятелка! Нека това проникне в твърдите ви черепи! Вече съм отвратен и изморен от вас ненормални хора, преследвайки ме все едно съм някаква награда. Затова се върнете в скапаните си домове и стойте далеч от мен! Ако видя друго момиче, което да ахка след мен, ще изпратя цялата Учиха полиция след вас, за да изхвърли проклетите ви задници от училище!

И така това бе денят, когато нов и усъвършенстван Саске фен клуб бе създаден. Ултиматния Учиха Саске Дебнещ Клуб! Накратко: У.У.С.Д.К., или още по-накратко У.Д.К., чиято единствена цел е да следи Саске, докато не умре и после да продължи да го дебне, когато отиде в рая (или ада), без да бъде заловен от специално обучените Учиха полицаи! Така че, елате и се присъединете днес! Даваме безплатни бисквитки! J

Както и да е…

- Да тръгваме Сакура. – Саске я инструктира и излезе от сградата.

– О-ок. – тя нямаше наистина голям избор, нали? Докато все още беше в ръцете на Саске, като някое препарирано животно. – Трябва ли да излизаме на дъжда и светкавиците? – Тя попита като малко дете.

– Искаш ли да обядваме в отвратителното кафене?

– Добре, хехехе… не съм толкова гладна.

– Ще престанеш ли? Най-лошото мина. И няма по-лошо нещо от фен клубове.

- Нищо от това което казваш няма да промени моето…

Проблясък!

- Аа!

Саске изпъшка и положи Сакура на земята, която изведнъж беше станала тиха. – Предполагам, че и аз не съм толкова гладен, нека отидем на някое по-тихо място.

Те намериха място да се настанят в една изоставена зала (институтът Блейз беше много голямо място). Настаниха се удобно на една дървена пейка, пред голяма църква, виждаща се от прозореца.

- Знаеш ли, аз просто си спомних какъв беше сънят ми. - Тя каза тихо.

- Хн?

- В съня ми, беше дъждовен ден точно като днес. И светкавиците и гръмотевиците бяха много големи. Но някак си, аз настоявах да отидем на витринно пазаруване и успях да те убедя да дойдеш. Но в средата на всичко това, чух едно плачещо момченце да вика за помощ и се оказа, че то се качило на едно дърво. Майка му и останалата част от хората там търсеха помощ.

-...

- И добре, аз не можех да чакам толкова дълго за линейка. - Тя продължи. - Така, че отидох до тази сграда и се опитах да се покатеря през прозореца, но след това ти се оказа точно зад мен и излезе през прозореца, отвън.

Саске доби объркан израз и повдигна своите тъмни вежди. – Продължавай…

- Ъм, ти излезе навън, нали? – И започна да вали много силно. Наистина много силно. Всичко се случи толкова бързо и накрая аз взех момчето в ръцете си, а ти падна от дървото. След това беше изпаднал в кома за няколко седмици и накрая когато се събуди, не можеше да виждаш… но най-вече не знаеше к-коя съм. – Тя завърши тъжно.

Саске си пое въздух дълбоко и прокара ръка през настърчалата си коса; Сакура не си спомняше нищо, което се е случило в деня на инцидента или през времето когато имаше амнезия. Той и всички други от Учиха и Харуно не желаеха да си припомнят това, за това нищо не й бяха казвали.

- Саске-кун?

- Охх ... Е, аз не знам как да го кажа ... но Сакура, мисля, че трябва да знаеш, че ... кошмарът, който си имала ... те е заблудил ... всъщност това бе ... реално.

- Реално? Т-Това значи, че ти страдаш от слепота и а-амнезия? От къде знам?

- Не - Той поклати глава. - Разбрала си всичко това погрешно. Събитията от кошмара ти са истински, но не аз бях този, който бе ранен. Беше ти.

- Аз ли? Н-Но аз не си спомням.

- Ти не, а и ние никога не си направихме труда да ти кажем.Всички ние: Наруто, Ино, Неджи, майка, старчето, родителите ти, всички. - Саске обясни и видя наистина обърканото лице на Сакура.

- Около преди две години, ти искаше да отидем на витринно пазаруване в един дъждовен ден. Ние бяхме в това кафене, когато бях нападнат отново от тези идиотски мои фенки, а ти избяга.
Търсих навсякъде, за теб и най-накрая те намерих покачена в горната част на дърво и се опитваше да спасиш това малко момче ... след това, ти знаеш какво се случи. Всичко беше точно като в твоя кошмар.




Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Дек 24, 2012 2:27 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Сря Дек 26, 2012 12:08 am

извинявам се ако има грешки ..

Seventh Sense

част трета


"Казваш, че аз съм паднала от дървото и после съм била в кома?След , което съм била наполовина сляпа и съм страдала от амнезия?" Сакура започна да сглобява парчетата. "Т-Това е невъзможно!Мога да виждам всичко перфектно!"

"За щастие нараняванията на очитети не бяха фатални и Цунаде успя да излекува зрението ти. А за амнезията, ти успя да си върнеш памета с така нареченото дежа вю ."Обясни и Саске, казвайки и как случайно е паднала от ръба на сградата и е паднала в училищния басейн.

"Оу..."

"..Сърдита ли си за дето не ти казах?..."Попита внимателно той след няколко тихи момента.

"Н-Не! Защо да ти се сърдя Саске?" Тя се усмихна и го прегърна, като тази и реакция го изненада. Просто съм малко шокирана това е всичко и честно да знаеш се чувствам по-добре сега.Толкова се радвам , че ти не си бил наранен тогава.И е било изцяло моя вината , че съм искала да отида на витринно пазаруване в дъждовен ден."

"Н-Не е твоя вината, никой не можеше да предположи..."Той и отговори бавно отвръщайки на прегрътката и.

"Боже! Вземете си стая!!"

Мигновенно двамата се разделиха и подскочиха, виждайки как Наруто и бандата се кикотехазад тях.

"И-Ино? Хинатa? Тен-тен?!" Се изрепчи Сакура на приятелките си." Шпионирали сте ни?!!"

"Дам! Номер едно на приятелството: на приятелите им е позволено да шпионират птиятел, за да знаят и най-малкия детайл!"Тен-тен се ухили зъбато (тва прозвуча малко странно , но незнам как иначе да преведа това : Tenten grinned toothily ?? XD ). "Не дойде на обядваш с нас в магазина за рамен , така че започнахме да те търсим навсякъде ."

"Аааа! Предатели!!!" Изкрещя Сакура ядосано и започна да преследва и трите момичета.

"Но това правило е в книгата за приятелството!" Изпяха те.

"Каква книга с правила?! Незнам да има такава книга?!"

"Е Саске-чан." започна да го дразни Наруто. "Как беше прегръдката?"

"Да не ви прекъснахме преди да успеете да се целунете?" Неджи се изкикоти.

"Леле...защо облаците са толкова наситено сиви? "Коментира Шикамару.

"Млъкнете задници такива."Отговори Саске хладнокръвно и скръсти ръце.

"Аууу! Не бъди такъв Саске-чан.Знаем, че ни обичаш." Засмя се блондинът и даде на Саске голяма прегръдка .

"Иу!!! Двама гея на свобода (Two gays on the loose)!" Се пошегува Ино,докато избягваше летящтата пейка, която бе насочена към красивата и глава .

"И-Ино!" Хината и се скара ядосано.

"Хехе...извинявай Хината. Наруто не е гей."Намигна тя.

Дзъъъъъъъъъъъъъъън

Всички те се спряха и се заслушаха в предупредителния звънец.Пет минути преди часа им да започне.

"Хайде Чело," Каза Ино нарушавайки първа тишината. "Не искам да закъснея."

"Д-Да." Тя кимна, поглеждайки назад към Саске.

"Ще дойда и ще те отведа в клиниката."Той и каза и я потупа по главата след , което започна да се състезава с Неджи , за да видят кой спринтира по-бързо.Момчетата винаги ще са си момчета ( Boys will always be boy).

Маркетинг класа свърши по-бързо отколкото си мислеше Сакура, изглежда Саске наистина я беше накарал да се почувства по-добре. Сбогувайки се с приятелите си за края на деня, тя търпеливо изчака Саске да дойде и да я вземе за работа.Не и се налагаше да чака дълго черното порше на Саске (another one of Sasuke's beloved mechanic-babies) да дойди в училищния двор.

Качвайки се в колата колкото може по-бързо , за да избегне да се намокри , тя закопча предпазния колан и забеляза, че Саске бе облечен в костюм с ледена близалка в устата. Той почти изглеждаше много секси като шофьор ,но както и да е...обратно на ледената близалка.

Inner Сакура: На кого му пука за близалката?Ааах,колко е горещ, ще се разтопя .

Махай се , близалката е по-важна..може да охлади дори горещината ти..

"И къде е моято?" попита тя повдигайки вежда , спомняйки си как той и беше обещал , че ще получи мразовито лечение, тази сутрин.
Саске се ухили дяволито тихо и посочи замразения десерт в устата си.

"Изял си моята?!" Възкликна тя, като звучеше обидена.

"Не точно...само една-трета от нея." отговори рой изваждайки близалката от устата си. "Много е вкусна."

"Дай ми я!"

"Магическата дума!"

"Само през трупа ми Учиха. Няма да се предам сега! Не ми пука дали шофираш или не !" предупреди тя.

"Хех, червено е." Информира той,показвайки , че сега може да се защити. "Ако приближиш , ще я изям цялата."

"Садистичен глупак..." тя се нацупи и продължи. "Защо просто не ме оставиш да победя веднъж?!"

"Незнам." Той сви рамене , спирайки пред работното място на Сакура този път. Не беше далеч от Blaze.

"Магическата дума?"

"Просто изяш цялото проклето нещо."

"Добре." Саске сложи близалката обратно в устата си и започна да я яде бавно Толкова бавно, че на Сакура почти почнаха да и текат лиги .

"Добре, добре спри.Печелиш.Моля те?"тя се предаде.

"Хм добре...а си мислех, че този път ще мога да и се насладя до края.Той се подсмихна давайки и наполовина изядената близалка.

"Пфф и всичко това само за полу изядена ледена близалка."

"Ето другата част." Саске се ухили и притисна устните си срещу нейните небрежно пускайки студения си език в устата и. Той определено и даваше другата половина от близалката.

Сакура усети устните си сякаш сладка вълна от див портокал ги облива жадноЕзиците им нежно се приплитаха търсейки надмощие , точно каквото правеха и ръцете им, бавно преплитащи се заедно.

Капка от портокал капна на ръцете на Сакура и тя се насили да се отдръпне от Саске. Тя го погледна смутено като забеляза костюма му , който от перфектно изгладен сега беше намачкан. Преглъщайкивече разтопилото се лакомство тя приглади ризата му и оправи вратовръзката.

"Къде ще ходиш по-късно?" попита любопитно розовокоската.

"На събрание. Старецът иска да накарам управителя на електрическата компания да подпише този съюзнически договор." Той обясни, с голяма незаинтересованост. " Най-вероятно ще свърша преди ти да си свършила работата си, така че ще дойда да те взема."

"Добре тогава , аз ще тръгвам."Информира тя слизайки от колата. "Успех с подписването на договора, чао!"

"Хей Сакура." Извика той спирайки я.

"Хм?"

Той побърза да я дръпне обратно на мястото и, и облиза лявата страна на бузата й карайки я да се изчерви.

"Хе?"

"Близалка." Той се усмихна преди да я избута от колата и да потегли.

"Тъпак." Тя неможа да сдържи усмивката си.

"Сакура?Това ти ли си?"Тя чу гласа на Тсунаде, викайки я. Цунаде се прехвърли в клиника си не много отдавна като главен лекар откакто установи, че  е твърде трудно да е едновременно треньор по волейбол в Fiery Leaf High, както и да е главен доктор в най-голямата болница в града.

"Д-Да , идвам!!"

"Донеси си задника тук и се погрижи за този пациент!! Какво е това в устата ти? Да ядеш близалка в такова време?! И се наричаш доктор?!Тийнейджърите тези дни. Заминавай сега!"

"Д-Да Цунаде-сама!"

"Хината!" Хленчеше Наруто , въргаляйки се в леглото на приятелката си. "Отегчен съм."

"И-И аз съм отегчена." Повтори Хината, оправяйки струните на виолата си.

Те бяха толкова отегчени, че  вече бяха приключили да играят всички възможни игра на земята . Карти, видео игри, компютър, и т.н.

"Ааааах...какво да правим? Какво да правим?Защо, защо е петъка толкова далече ?" Се оплака блондинътТой обичаше филмовите вечери заедно с всичките си приятели.

"Времето е бавно п-предполагам." Отговори тя. З-Защо не кажем на други хора да дойдат тук?"

"Ooo!! Това е чудесна идея; толкова си умна Хината!"Наруто засия карайки я леко да се изчерви. "Нека видим кой е свободен понеделник вечер..пич..Мразя понеделниците...хммм..Неджи е долу занимавайки се с някакви документи...е не можем да го поканим след като е вече тук.Тен-Тен е на турнир по футбол...Шикамару и Ино са сигорно свободни! Оо и може и копелето Саске(Sasuse-bastard) и Сакура да са свободни също!"

"Наруто , Сакура е на работа . Смяната и ще свърши в 6 часа." Заяви Хината , знаейки графика на всеки. Беше почти 5 часа вечерта.

"Ами просто ще се обадя на копелето Саске."Наруто каза небрежно , взимайки мобилния си телефон. "Йей , повече няма да съм отегчен! Спайдърпрасе, спайдърпрасе, спайдърпрасе (Spiderpig), какво прави спайдърпрасето." Изпя той , чакайки Саске да отговори. Колко обичаше филма, който гледа преди няколко часа. Дам . той наистина беше отегчен.

"Е, натоварен ден нали Сакура."Каза Цунаде , докато избърсваше челото си. Те трябваше да се погрижарт за двадесет пациента този следобед. Пет от тях са били психично болни.

"Да." Съгласи се Сакура.

"Вземи си почивка, утре сигорно пак ще е голям ден .О ще имаш ли нещо против да изкараш болкука потвън? Има чадър до вратата." Тя подаде на Сакура завързана черна найлонова торба.

"Добре, ей сега се връщам Цунаде-сама."Каза тя, изнасяйки боклука. Мълниите бяха изчезнали, но дъждът се бе усилил.

Тя погледна предпазливо безлюдната улица извън болницата.Нямаше и следа и от една движеща се кола. Нещо по-вече всичко бе мрачно и мокро. Лампата на отрещната страна на пътя мигаше с комари около нея. "Някой трябва да с,ени тази крушка"...

Пренебрегвайки тръпките, които се стичаха по гръбнака и, тя хвърли боклука с една ръка, като в другата държеше малкия чадър. Чадъра едвам предпазваше Сакура от дъжда.

Контейнера за боклук бе на гърба на болницата.Единственият начин да се стигне до там беше през усойната уличка, покрита с жълто-зелен мъх. Тя мразеше мястото. Мястото беше неясно и отвратително. Тя бе виждала плъхове да тичат в подножието на казана преди.И понякога бездомници претърсваха казана , надявайки се да намерят лъскави тенекии .

Пръстите и чорапите и бяха мокри от стъпване в многото локви в тъмното. Темпото и се забързаотчаяно искайки да се махне от това място и да се прибере у дома. Не би било изненада ако се прибереше цялата мокра .

Пляс!

Тя се обърна , но не видя никого.Шумът не изглеждаше да е от нея. Подсмихвайки се тя продължи. Въображението и си играеше игрички отново. Полъхът на гнила воня я събуди от нервноста и, казвайки и , че е пристигнала до вонящия казан. Вдигайкии торбата със всичка сила,тя я хвърли при останалия боклук в казана.

"Хех видя ли...нищо лошо не се случи. Само ти и казана"...Утеши се тя. Обръщайки се към дългия и уморителен път обратно към топлата болница,тя се стресна като видягарван гледащо я втренчено с мънистено черните си очи. ...Гарван...

Пляс!

"Изцяло са твои." Каза на гарвана, сочейки боклука.Гарвана обаче просто наклони глава, погледна по посока на алеята и отлетя.

"Хъх?" Сакура гледаше как голямата черна прита отлетя неочаквано и мигновенно почувства , че е наблюдавана. Сърцебиенето и се ускори и неприятното усещане , че е наблюдавана от всеки ъгъл се усили. Без предупреждение, чифт ръце се появиха и сграпчиха раменете и карайки я да изкрещи.




Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Сря Дек 26, 2012 12:18 am





Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Вто Яну 15, 2013 5:09 pm

Sorry ако има грешки ии ето я първата част от новата глава

Chapter Four - No Goodbyes

Част 1


Ако можех да летя до рая,щях да се грижа за теб.
Ако поискаш да изчезна, ще умра за теб.
В замяна, искам да помниш.
Помни нашето обещание по време на първия сняг.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Сакура успокой се!Аз съм!"

Сакура незабавно затвори устата си и се взря в човекът, който почти я изплаши до смърт. Тя видя дълги руси кичури, падайки по гърба на тяло като на модел,въздъхна с облекчение, тъй като човекът бе не кой друг, а най-добрата й приятелка.

"Ино..."

"Да, аз съм. Доста време ти отне страхлива котко. Слушай, да ти се е случило ...всъщност, първо нека се махнем от това отвратително място и да се качим в колата ми, че да се скрием от дъжда. Трябва да поговорим." В бързината каза блондинката и поведе приятелката си към болницата.

"Хъм?" Сакура успокои дишането си, като направи това , което и бе казано.

"Хей Цунаде-сама," Ино поздрави бившата си учителка по волейбол, "Ще се нуждаете ли още от Сакура? Трябва да отидем на едно място."

"О здравей Ино, мина известно време откакто за последно те видях, тъкмо ще затваряме болницата." Отбеляза Цунаде, "Е можеш да вземеш чиракът ми."

"Сенсей..." Сакура каза смутено. "Не съм—"

"Добре Цунаде-сама! Ще тръгваме !" Ино дръпна бързо Сакура навън и я избута в колата си.

"Ау! Ино-прасе това боли," Изкрещя тя, удряйки коленете си в тежката кожена седалка.

"Какво по дяволите става? За къде бързаш?"

"Ще ти обясня по пътя." Изръмжа Ино и запали червеното си ламборджини.

"Хей чакай, тъкмо си спомних...Не мога да тръгна с теб където и да е !" Подскочи Сакура,
опитвайки се да се измъкне от луксозното возило.

"Саске ще дойде да ме вземе!"

"Там е проблема ...Саске няма да те вземе днес. Изчезнал е."


__________________________________________________________________________________________

"Сигурен ли си, че не е на събранието?"Попита Наруто за пети път.


"За пети път господин Узумаки,"Джин каза раздразнено, "Младия господар си е тръгнал от събранието точно преди 5 часа. Централата вече го потвърди."

"НО ТОВА КОПЕЛЕ НЕ МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ ПРОСТО ТАКА ВЪВ ВЪЗДУХА!" Наруто извика тропайки с крак.

"Е изчезнал е Узумаки."Каза Неджи мрачно, седейки на седем метровия диван в имението Учиха.

"Един вид това е невъзможно, не мислиш ли? Как може човек като него ПЛЮС един милион долара заедно с черен ВайпърSRT 10 (Viper SRT 10?) prosto taka da iz`eznat? ПРИ ТОВА НЕЗАБЕЛЯЗАНО!" Извика блондинът , скубейки косата си, но Хината го възпря.

"Щ-Ще го намерим Наруто."Изгука тя.

"Вече го търсим шест часа и най-малко една армия Учиха и частната полиция на Хюгго търси! Все нещо трябва да е намерено. Сигурен ли си , че са професионалисти?"Попита Наруто.

"ДА БЛОНДИ!" Избухна Неджи.Не можеше ли тъпия блондин да види, че той е разтревожен толкова колкото и него? "Тези полицейски сили са обучени специално, за да защитават нашите семейства и са преминали поне десет годишно обучение.Те са най-добрите!"

"Не схващам...всякаш той никога не е съществувал.Няма и една следа!" Наруто рухна на дивана.

"КАКВО ИМАШ В ПРЕДВИТ С ТОВА, ЧЕ Е ИЗЧЕЗНАЛ?! НЯМА ЛИ ГО?"

"И това трябва да е Сакура." Каза Хината бързо.

"Да! Саске Учиха е ИЗЧЕЗНАЛ! Хината и Наруто бяха отегчени и му се обадиха да дойде и да излязат , но никой не вдигнал, а знаеш, че Саске НИКОГА не пропуска обаждане от нас без значение какво . Та те се обадили на Джин и го попитали за местонахождението му и остановили, че "уж" е напуснал събранието, за да дойде и да те вземе, така че те пак му се обадили, но този път телефонът бил изключен. Това е лицемерно, защото отново Саске Учиха НИКОГА не си изключва телефона.Ти като негово гадже би трябвало да знаеш това."

Ино замълча и си пое дълбоко въздух.

"И НИЕ като негови най-добри приятели знаем това също. Така че, естествено, Наруто и Хината се притеснили, както и Джин, затова те започнали да го търсят навсякъде, но не могли да го намерят. О и споменах ли, че се обадиха на буквално всеки?Е разбира се с изключение на Микото и Фугако, защото не искаме те да откачат за това, че синът им е отвлечен или изчезнал от лицето на земята !"

"Е...дори тези специално обучени полицейски сили ли не могат да го открият?" Сакура попита тихо, бавно вярвайки, че това не е просто шега.

"Не...ами...те все още го търсят Сакура..." Каза Ино опитвайки се да се успокои и да бъде оптимист.

"Ще го намерим, Сакура." Хината я увери и я прегърна.

"Но вън вали проливно..."(But it's pouring outside)

"Т-Той ще бъде добре. Той е Саске У-Учиха все пак?"

"Знаеш...Все още не мога и няма да повярвам, че го няма."

"Знаем."




Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Вто Яну 15, 2013 5:18 pm





Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Чет Юли 25, 2013 2:38 am

No Goodbyes
Част 2


Ноща мина, след това и деня и скоро мина седмица.


"Някакви новини?" Попита Тен-Тен въпреки, че знаеше отговора.Сакура поклати глава в ужас и се загледа в дъжда, който отказваше да спре цяла седмица .Очите и бяха подути и подпухнали от плач и липсата на сън. До нея седеше Микото, която се бе върнала заедно с Фугако веднага щом научиха новините. Тя също имаше сенки под очите. Но сега цяла Япония търсеше Саске Учиха.

Новините се разпространяват бързо , нали? Цялото население на Япония гледаше новините в очакване да получат информация за изгубения наследник.

Имаше откритие за цялото отвличане. Полицейските сили най-накрая бяха способни да проследят  една къща , където се предполагаше ,че е колата на Саске,но докато полицията бе пристигнала до къщата нищо не бе останало и не бяха намерени никакви улики.Полицията все още оглежда района за някаква следа.

За седмица Сакура от мъчителния затвор в имението Учиха. Нито Фугако , нито Микото и позволяваха да излезе и да търси Саске страхувайки се, че тя може да бъде отвлечена също . Бодигарди стояха точно пред вратите на стаята и за безопасност и нейното обучение/работа трябваше временно да бъде прекратено докато полицията не разкрие всичко.

Като бъдеща булка на наследника на богатството Учиха, за всички бе приоритет номер едно да я пазят в безопасност.

"Госпожице Харуно, вечерята е готова."Информира един от служителите.

"Не съм гладна."

"Моля те Саку-чан, яж нещо."  Помоли се Микото.

Inner Sakura: Може би ще ям ако ме пуснеш да изляза.

"Не всичко е наред, стомахът ми се е свил."

"Донесете и супа и хляб и запазете останалата храна топла ." Майката поръча с въздишка галейки семейната снимка преди да я постави обратно на мраморната камина.

"Пусни ме да го потърся Микото-чан."

"Знаеш, че не можем Саку-чан.Какво ще стане ако похитителите на Саске са го отвлекли , за да опитат да те хванат?"

"……"

Inner Sakura: Ъххх...Не ми пука?

"Познавам Саске...той е силно момче." Утешаваше я Микото с насълзени очи. Сакура знаеше, че Микото казва тези неща само , за да я успокои и окуражи...но дълбоко в себе си тя се притесняваше както всяка друга майка би и  беше готова да направи всичко само , за да си върне сина обратно.

Сакура се насили да се усмихне и погледна надолу към стомаха си. " Да предполагам...Може би трябва да вярвам по-вече в Саске , че ще се върне невредим."

"Това е моето момиче." Микото се усмихна и я прегърна.

"И...Предполагам съм малко гладна."

Ако трябва да приложа обратна психология. Тогава така да бъде.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сакура започна да се разхожда из стаята си за кой ли път проверявайки за някакви отвори или цепнатини. По дяволите Саске все пак бе човек.И ако беше толкова 'силно момче' нямаше да бъде отвлечен.


Имаше двама пазачи пред вратата и , и четирима охранителя под прозореца и (Имайки в предвид, че стаята и е на втория етаж). Тяхната задача бе да предотвратят някой да влезе или излезе.

Inner Sakura: Как ли пък не, все едно ще ме победят в битка ...давайте де!!

Планът и не бе все още завършен , но тя знаеше сега или никога. Беше и писнало да чака. Обличайки си удобна тениска и къси панталони , тя задвижи плана си ; започвайки с отдушникът, който Саске и бе показал преди няколко години. Отваряйки вратата на гардеробът си тя бутна настрани купчината с дрехи разкривайки малка тайна врата зад тях.

Влизайки в малкия вход тя навлезе в тъмен коридор, който водеше до кухнята на долния етаж и до малко мазе към което тя бе поела. Като начало тя намери коридора за призрачен , но все пак продължи. Както и да е този път нямаше никой с нея  и нямаше друг избор освен да преглътне страховете си и да използва скритите тунели.

Спомняйки си пътя вярно тя стигна до мазето  и излезе от вратата на двора. Както и очакваше пазачите патрулираха навсякъде с пистолети на кръста си.За щастие Микото бе засадила редове  и редове с люлякови храсти  , които и даваха възможност за скривалище.

Трябваше да благодари на Микото за това.  Пълзейки през храстите внимателно , тя замалко не запоцкача от радост , когато видя големите стени, които заобикаляха цялото имение. За тази пречка тя трябваше да благодари на Цунаде, че я подготви. По време на волейболния сезон обратно в Fiery Leaf High отборът трябваше да направи нещо наречено "кондициониране" по време на тренировките.

Кондиционирането се състоеше от спринт в продължение на десет минути и бягане на дълги растояние за още десет минути. Беше изморително и понякога те правеха упражнения като изкачване на стени или да правят коремни преси , за да докажат тяхната способност, сила и мощ.

Всички тези ужасни часове на обучение най-накрая и бяха в употре*а. След внимателно планиране в спалнята и тя разбра коя е най-тъмната стена в цялото имение и тази която за предпочитане имаше най-малко охрана. Лека усмивка заигра по устните и , когато си спомни за времето когато тя и Саске когато се измъкваха тайно от имота , за да излязат навън без да бъдат хванати от охранителната камера.

"Добре все още мога да го направя."...Търкайки ръцете си , за да не се хлъзгат тя започна да се изкачва по лозите, които Микото отглеждаше миналото лято. Те порастнаха ненормално бързо и дълги. Стената бе основно покрита с лози. Всичко бе точно по план, освен дъжда. О проклетия дъжд.

За времето , когато тя успя да се изкачи над стената успешно , ръцете и бяха посинели и цялото и тяло бе покрито с мръсотия. Избърсвайки се за минута-две,тя продължи по пътя си към старият и дом, който родителите и бяха купили за нея. Те не искаха да го продават, в случай че някой от семейството се нуждаеше от място за живеене.

-

"Пич какво те забави толкова?"

"Хей ти не дойде от там от ,където дойдох аз. Ако беше дошъл от мястото от , където аз дойдох нямаше да приказваш." Сакура щракна уморено.

"От къде мога да знам от къде си дошла?"

"Не е забавно," Тя каза строго отваряйки вратата на дома си. "Изобщо не е забавно Шикамару."

Да от всички други хора Шикамару бе единствения човек, който можеше да и помогне   в момента. Хината , Тен-Тен и Ино само биха се тревожили за нея и не биха удобрили планът и да търси Саске. Наруто не бе достатъчно емоционално стабилен. Неджи бе един от екипа за издирване и оставаше само Шикамару.

Спокоен

Гъвкав

Мързелив

Умен

"Хакнах базата данни на електрическата компания и копирах записите от охранителната им камера, както и всички други камери за наблюдение на улицата."

Да не споменаваме, че бе отличен хакер освен Саске.

Странно, но истина.

Ино бе добър хакер също, и знанията му от приятелката му заедно с невероятният му ум го правеха в страхотен кандидат за криминален гений.

"Чудесна работа Шикамару! Намери ли нещо?Някаква следа?" Сакура попита нетърпеливо, поглеждайки към лаптопа, който Шикамару бе донесъл.

"Да намерих нещо наистина неверояно."

"Невероятно?"

"Да нещо изключително хитро." отбеляза Шикамару. "Не забелязах това преди , докато не прегледах записите за девети път.Много неприятно."

"Е?"

"Мисля , че Саске е бил отвлечен още преди  да отиде на срещата."




Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Чет Юли 25, 2013 2:40 am





Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by maya20202 on Нед Яну 26, 2014 5:11 pm

  

maya20202
Прохождащо
Прохождащо

Female
От : София
Рожден ден : 14.02.1999
Години : 18
Мнения : 11
Дата на рег. : 26.01.2014

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto, One Piece,Naruto Shipuuden,Vampire Knight

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by ..Bunny-By..!! on Нед Фев 09, 2014 9:16 pm

No Goodbyes
Част 3


"Какво" възкликна Сакура "Но това е невъзможно! Хората от събранието казаха, че са го видели със собствените си очи! Как може да се появи на двете места по едно и също време ?"

"Там е работата, не може."

"Обясни."

"Ами погледни първо това." Шикамару посочи екрана на лаптопа си.

Черен Вайпър , очевидно този на Саске кара по пътя както всеки друг ден. Виждайки, че светофара е червен намаля и спира. Втори прозорец се отвори показващ колата от друг ъгъл на същия светофар, който тъкмо бе станал зелен. Трети и четвърти прозорец се появиха показвайки останалата част от пътуването на Саске от различен ъгъл.

"Добре, сега когато имаш идея от къде е минал Саске, като превъртя записа искам да обърнеш внимание на колата на червения светофар."

Сакура наблюдаваше кадрите съсредоточено без да мига. Но без значение колко съсредоточено гледаше не видя разлика.

"Не схващам! Не виждам нищо! Кадрите ми изглеждат добре от който и ъгъл да погледна. Не изглежда Саске да е атакувам изобщо."

"Добре нека да увелича върху колата този път като пусна записа отново" каза той натискайки няколко бутона тук и там , за да получи йелания резултат.

Този път Сакура ахна.

"Боже мой..."

"Да много е лесно да го изпуснеш, а и полицейските части бяха толкова разсеяни с записите след срещата, че сигурно само са хвърлили един поглед на записите преди нея."

"...С който и да си имаме работа " Сакура потрепери и сърцебиенето и се ускори." Е много опасен."

Шикамару кимна в знак на съгласие.

"Този човек е наясно с неговата технология. Създал е напълно нов запис сам и хаквайки охранителните камери е заменил оригиналния запис. Със сигурност е някой от който да се боим."

Точно пред очите им имаше два прозореца на увеличената кола в момента , в който бе спряла на червения светофар. Същата позиция , но една секунда разлика. Тъй като всички филми записани с камерата бяха черно-бели следата лесно можеше да бъде изпусната. Плюс това дъждът , който валеше по това време ги правеше полу-размазани.

В първия прозорец се виждаше единичния контур на Саске на шофьорското място. Обаче на втория прозорец, сив сиует на втори човек можеше да се различи от шофьора, едва забележим тъй като камерата бе с ниско качество и безцветна.




Клати го, клати го, клати за бати,
клати за мама после клати за тати,
клати го здраво, щото клатих сестра ти.
Само тихо пред бати,
а щото знае карати.


avatar
..Bunny-By..!!
Аниме/манга/филми/сериали
Аниме/манга/филми/сериали

Female
От : Варна
Рожден ден : 28.10.1996
Години : 20
Мнения : 1298
Дата на рег. : 19.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Fairy Tail , Kaichou wa Maid-sama!

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by Satan on Пет Май 23, 2014 6:34 pm

 
avatar
Satan
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : Ада
Рожден ден : 26.03.2001
Години : 16
Мнения : 38
Дата на рег. : 05.04.2014

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by vanpirkata9 on Нед Юни 22, 2014 12:57 pm

Molqte kachi sledvashtata chast po purzo mn mn mn e interesno

vanpirkata9
Новородено
Новородено

Мнения : 1
Дата на рег. : 22.06.2014

Върнете се в началото Go down

blue Re: Lovers to Never

Писане by naruhina29 on Съб Юли 26, 2014 11:53 am

Next molq te

naruhina29
Новородено
Новородено

Мнения : 1
Дата на рег. : 26.07.2014

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите