Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

Убийци  fallen  

Top posting users this week


Детство мое

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Детство мое

Писане by liuba4e on Пон Фев 18, 2013 5:07 pm

Забравила съм как се слага картинка за коментар. Съжалявам.

Детство мое


Пролог

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.


Кристина летеше из белите облачета. Обикаляше, поздравяваше..., а слънцето тамън се показваше и вече огряваше златните ниви. Къщите бяха малки и смешни, а хората изглеждата като мравки в мравуняк. Кучето на отсрещния бряг на река Марица лаеше срещу минувачите. Децата седяха пред витрините на сладкарницата и облизваха влажно устни, а каручките на старите хора се пълнеха със слама. Фабриката за тютюн на стария Пешо, все така работеше, а от комина излизаха черни сажди. Кметицата пък яростно викаше след децата, които я целеха с хартийки от бамбукови сламки, а в кафенето на Веселка все така се вдигаше олелия. Единствено кръчмата стоеше и чакаше да стане привечер, за да може и тя да покаже истинският си блясък.
- Тук е толкова красиво! Иска ми се да живея тук. Как мислиш Прасчо, дали някога това ще се върне – каза Кристина на малката си плюшена играчка.
- Ако знаех, щях да ти кажа – отвърна й Прасчо, докато все така се рееха из небето.

Из малките улички на градчето се носеше детска песен. Заедно с нея, вятърът весело повдигаше падналите листа от дърветата. Цветята сякаш в хор, танцуваха и пееха, а Кристина не можеше да се удържи, заради това се снижи да чуе по – добре песента

Оранжево небето, оранжево морето,
Оранжева тревата, оранжев и градът
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
Оранжеви китари, оранжево звънят.

Тази песничка навред, все така ще пея
Знам добре и за напред ще дружа със нея
Даже и да си голям, славно е да виждаш сам...


От всякъде се носеха весели песнички и гръмогласни крясъци. Малките калинки излизаха от скривалищата си, кокичетата весело се удряха едно в друго, птичките летяха, а недалеч от градчето беше училищният лагер. Никое от децата не стоеше. Ту копаеха, ту садяха, ту засяваха с ръчички цветни луковици... Момчетата – юнаци, носеха дърва, оправяха палатките, ловяха риба в реката, а катеричките игриви гледаха от хралупите си пълни.
В една малка постройка без таван, недалеч от фабриката за тютюн, имаше деца, които крещяха и лудуваха. Играеха на нещо, но Кристина не можеше да разбере каква бе играта. Единствено виждаше деца, които се купяха пред един ластик. Децата скачаха, говореха... Ластикът се вдигаше все по – нависоко, но децата бяха умели.
- Ем-а ес-ас-а ес-ас-а пи-пи-а. Ема-ема есаса есаса пипия. Ема есаса есаса олимпия – говореше Калина
- Глупости. Остави на мен. – намеси се Георги. - В горна-долна махала, черно циганче умря. Майка му го жалеше „Ой Гане, Гане, кога беше жив, кюнци ковеше и ги броеше — едно, две, три — пръв излизаш ти.
- А, бе Гошо, стига си са прайл. – говореха децата.
- Гошо, я кажи на Калина, че я харесваш. Не дей отрича.
- Кой, аз ли бе? Тая флъорентеса? Да не сте пили в кръчмата? Аз толкова момичета съм имал... – каза Гошо – Фръц, мръц... Няма такива. Аз, внимание на кокони, не обръщам.
- А преди малко, какво правеше бе, Гошо? Хахахах
- Мхм... Гледаше, Калина и лигите ти течаха, не дей отрича, Гошко – крещяха едно след друго децата.
Калина и Гошо се изчервиха и започнаха да усукват малките си ръчички. Всички се смееха, единствено Гошо почервеняваше. Дали беше от срам или от яд...
- Затваряйте си къопавите усти. Какво сте разбрали...
Гошо пъхна ръцете в джобовете си и излезе от малката къщичка с гордо вдигната глава, а снежната Калина от срам стана червена.

Кристина летеше ли летеше и все повече се чудеше къде е попаднала, и що чудо е това? Какви бяха тези хора и какво говореха?
- ‘’Фръц, мръц...’’ Какво означава това, Прасчо?
- Не знам, хубавице. – отвърна Прасчо.

Недалеч от малката постройка, Кристина видя малко езеро. Слънчевите лъчи огряваха водата и я караха да изглежда като диамантена. Водата беше толкова чиста и бистра, че хората си пълнеха шепите, а след това се обърсваха с опакото на ръката си, гледаха към слънцето, прикривайки челото си и се усмихваха. Малките юнаци пък, спореха кой е по - добър и кой пръв ще скача във водата. В един глас момчетата с всичка сила закрещаха – ‘’Камък, ножица, хартия. Едно, две, три!‘’
На зеления бряг пък едно момиче и едно момче седяха и се любуваха на гледката. Гледаха се мълчаливо, а очите им светеха по – силно и от слънцето над тях. Бръмбърите летяха наоколо, мушичице обикаляха навред, а щурците заспали... Слушаха песента от другия край на брега.

Когато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.

Да, да, да, да това не е шега!
Защото знам, че другите момчета нямат бански на
лалета,
нямат твоите сини очи...
И сега ще ти призная, с теб обичам да играя,
ти си принца на мойте мечти.
Да, да, да, да това не е шега!



Децата скачаха във водата, катереха се по дърветата и пееха песни. Обикаляха насам и натам, търсеха съкровища, удряха с малки пръчки и подскачаха весело.
Кристина все така бе учудена и омаяна от този свят. Децата, песните, животните... Сякаш всичко бе в идеална хармония. Пъпките на цветята се разлистваха, клоните на дърветата изпълняваха своят танц, а слънцето окичваше със златните си лъчи всички поля, градини, реки и езера. Но що за чудо беше това?
Тя преминаваше вълшебното езеро и ето, че сега бе над един хълм, а на хоризонта един юноша въртеше педалите на колело. Пуфтеейки, пъшкайки, момчето се изкачи и започна да вика към близката къща.
- Дядо, излизай. Време е. Трябва да прекопаем градината.
Дядото се показа на прозореца, а след броени секунди, той излезе с няколко градинарски уреда.
- Това са оръжия, Прасчо – извика Кристина.
- Господи, ще убие внука си – възкликна Прасчо!
Но не се случи това. Момчето забиваше лопатата в земята, вадеше пръстта и удряше черните буци. Дядото пък беше на колене и засяваше лучени глави. Градината мигом оживя и не след малко от всички краища заприиждаха най – различни животинки. Кристина се маеше и чудеше. Накъдето и да погледнеше, все виждаше неща, за които дори не бе чувала. Толкова вълшебно и игриво бе всичко, че Кристина, беше започнала да си мисли, че това е само сън. Но дори да беше само част от въображението й, тя не искаше да напуска това магическо място. Беше толкова красиво и безгрижно...

Отнякъде, Кристина чу войнишки нареждания, наред, с които се пееше и някаква песничка.

Ние сме войници, ще вървим напред.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си пушки, от папура дръжки.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си кончета, от върбови клончета.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Младите юнаци бяха наредени в една редица. На главите си имаха тенджери, а в ръцете си дрържаха дървени пръчки. Всички те козируваха на някакво друго момче. Краката на войниците бяха обути в галоши, а на гърба си мъкнеха някакви чували.
- Войници, да вървим напред!
Юнаците се наредиха в една колонка и следваха водача си. Тропаха с крака, удряха с пръчките и пееха песента.
- Войници-и-и-и, пред нас има диво животно. Който го хване, получава един геврег и пробитата пара от 20 стотинки – нареди Капитана. – Напре-е-е-е-д!
Смелчагите запрепускаха един през друг и гонеха ли, гонеха заека. Спъваха се, падаха, отърсваха се, тръскаха глави, но продължаваха. Заека беше толкова бърз, че децата останаха без сили за минути. Половин час след наредбата на Капитана, едно от войничетата хвана животното и каза:
-Хванах го. Успях!
Всички мигом замръзнаха и се огледаха задъхани и изморени, а когато видяха Лазар с плячката, започнаха да се мръщят и ядосват. ‘’Ако аз бях хванал заека, сега щях да купя пастичка на Детелина’’. ‘’Щях да си купя онази дървена количка. Още толкова ми оставаха.’’ Всички си мислеха нещо и всеки имаше добра причина да желае 20 – те стотинки, а Лазар се усмихваше, защото заедно с плячката щеше да получи и меденото геврече.
- Не забравяйте, че да участвате в армията, трябва да заплатите такса от 1 стотинка – обяви Капитана. – Гевреците са от фурната на баща ми. Да се връщаме.

Ние сме войници, ще вървим напред.
Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред...

Вече се мръкваше и всички хора се прибираха по – домовете си. Влюбените на езерото се разотиваха, ластикът за игра остана в малката къщичка, лагерът на дечицата ставаше пуст и самотен, тютюневите черни облачета от фабриката на дядо Пешо се разсейваха, песничките затихваха, войниците оставиха тенджерите и пръчките, а животните... те стояха в хралупите.

- Кристина, моля те! Знам, че искаш още, но си на училище. Вчера не трябваше да стоиш до толкова късно. Хайде, купила съм от магазина маргарин и сирене! Ставай... хайде.
Но Кристина не помръдваше. Стоеше в леглото си и все така спеше. Завивките бяха паднали, краката й бяха в най – различни посоки, а отворената й уста се допълваше с глуповатата й усмивка. Майка й ту викаше, ту шеташе, ту мърмореше... Но Кристина все така се рееше из сънищата си.
- Кристина, вече започваш да ме ядосваш. СТАВАЙ.
Малкото дете се събуди, затърка очички, огледа се и запя:

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при теб да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.





Let all the heat pour down
I’m good as long as he’s around
He let’s me wear the crown
I do my best to make him proud
Now all my super ladies
I got my baby
If you got your baby, baby
[/center][img]
avatar
liuba4e
Състезател
Състезател

Female
От : Страната на Мухъла!
Рожден ден : 04.09.1993
Години : 24
Мнения : 1230
Дата на рег. : 05.02.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: ,,Naruto'' , ,,Samurai 7'' ;

Върнете се в началото Go down

blue Re: Детство мое

Писане by -*-What The Hell-*- on Пон Фев 18, 2013 6:54 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите