Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Пламък.
Вто Авг 15, 2017 9:29 pm by justwannabeone

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 14, 2017 2:18 pm by justwannabeone

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Нед Юли 23, 2017 5:26 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

Top posting users this week
rosi_rosi
 


Кръв,черна като нощта

Създайте нова тема   Напишете отговор

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Кръв,черна като нощта

Писане by dark_woman on Сря Апр 03, 2013 7:57 pm

Така,знам че имам още две истории недовършени.Но това,че пускам нова не значи че няма да ги довърша.Надявам се тази,да ви хареса ^^

Кръв,черна като нощта

Пролог
Опитваха се да избягат.Но не можеха!Изход нямаше!Не и когато преследвачите им бяха те.Едно от момчетата спря,опитвайки да си поеме въздух.Груба грешка.Мигът в който се изправи,усети острите му нокти.Впиваха се безмилостно в плътта му,а болката бе ужасяваща.Викът му огласи гората,но това нямаше да помогне.Останалите му приятели го чуха и ужасени,се разделиха.Поредната груба грешка.Откриха ги и избиха,бавно и мъчително.Отнеха живота им по-толкова жесток начин,че никой човек не би издържал на гледката.Това бяха те!Тези,които отнемаха живота на хората.Хора,които не го ценяха и сами викаха смъртта.Това бяха те,могъщи и безсмъртни същества.Същества с кръв,черна като нощта.
Първа глава
Гледката,караше дъха й да секне.Сърцето й биеше до пръсване,а тялото й отказваше да се движи.Прекалено много кръв имаше,а писъците я караха да се ужасява.Тогава го видя него!Приближаваше се право към нея,а червените му очи я гледаха с омраза.Опита се да вика,но нямаше глас и се чу само леко задъхване.Искаше да побегне,но краката й отказваха да я слушат.Видя в ръката му необичайно дълъг кинжал,кръвта й замръзна.Започна да се мята,но това само го развесели.Злобния му смях,кънтеше в ушите й.Острието се докосна до нежната й плът,ококори се.Знаеше,че ще умре.За миг се почувства безкрайно спокойна,затвори очи.Смеха му престана да оглася всичко около нея,замисли се.Престраши се и отвори очи.Нямаше го!Какво ли го бе подтикнало да спре?Не можеше да проумее,как точно той ще спре?Той,който обожаваше да мъчи и вселява ужас в тях .. смъртните .. Изведнъж пред очите й се разкри заслепяваща светлина,закри с ръка очите си.Бе толкова ярка и силна,сякаш щеше да изпепели тялото й .. А тази необичайна горещина,която излъчваше ? .. Страхуваше се обаче,че това не е сън.Махна ръката от очите си и светлината сякаш проникна в очите й.Тялото й се разтресе,сякаш го удря ток и се свлече на земята.Задъха се и притвори очи.Чу дразнещ звук,познат до болка.Протегна ръка и спря досадната аларма.Легна по-гръб и закри лицето си с длани.Дълбока въздиша излезе от устните й и отвори очите си.Сън,всичко за пореден път се оказа .. просто един сън .. Изправи се бавно и се подпря на коленете си.Мислите й бяха разбъркани,в душата й бе пълен хаос.Какво по-дяволите ставаше с нея?Защо всеки път всичко изглеждаше тъй реално?Объркана и леко раздразнена,стана от леглото и тръгна към тъмно кафява врата.Озова се в банята.Пусна бавно водата и наплиска лицето си.Когато вдигна поглед и видя отражението си,се подсмихна някак .. зловещо .. Забеляза,че е прекалено бледа,нещо което за нея бе нормално.Нежните черти на лицето й я правеха по-невинна,но и опасна.Странно.Как две толкова отличаващи се думи,бяха ту красиви и ту опасни.Тъмно розовите й устни бяха извити в усмивка,а дългата й светло медено кестенява коса,бе разпиляна свободно по-раменете й.Дългите й мигли,правеха сянка на забележителните й очи.Светло сини,но когато настроението й се променяше от добро към лошо,потъмняваха като буреносни облаци.Дългите й перфектно извити вежди,правеха лицето й по-предизвикателно.Изми зъбите си и се усмихна,оглеждайки снежно белите си зъби.Взе мека бяла кърпа и подсуши лицето си.Закачи я обратно и излезе от банята.Влезе в потъналата в мрак стая и отиде до прозорците.Дръпна рязко тъмно сивите си копринени пердета и слънчевата светлина нахлу жадно в стаята.Вдигна щорите и погледна към улицата.Наблюдаваше внимателно,как малките деца играеха дама и весело се смееха.Звънлив,невинен,нежен.Предположи тя,че е смехът им.Чу външната врата на къщата да се затваря,красивото й лице помръкна.Облече си набързо анцуг и тениска,среса дългата си коса и излезе.Вървеше бавно по-коридора и за слезе бързо по-стълбите.Мина покрай стената окичена с семейни снимки,за миг се загледа в една от тях.На нея беше тя като дете,а родителите й бяха щастливи и усмихнати.Намръщи се и влезе в модерно обзаведената кухня.Погледа й намери това,което търсеше.Усмихна се.Средна на ръст жена,бе наведена пред отворения хладилник и слагаше купените продукти.Дънките подчертаваха стройните й крака,а потника тясна талия и едър бюст.Жената най-после при върши с подреждането и се обърна към наблюдаващото я момиче.Беше красива близо тридесет и шест годишна,а нежното й лице изглеждаше невинно и чувствително.В сините й очи се появи учудване,което постепенно премина в интерес.Усмихна се и отметна един тъмно рус кичур от лицето си.
- Станала си рано,какво има ? – наруши първа тишината жената,наблюдавайки любопитно стоящото момиче пред себе си.
- Защо трябва да има нещо ? – отвърна с студен глас младото момиче.
Памела огледа дъщеря си замислено,но не отвърна нищо.Момичето не продума и думичка на майка си и й обърна гръб,качвайки се в стаята си.Още с затварянето на вратата,тялото й се свлече на пода.Прегърна колената си и положи главата си на тях.Стисна силно зъби и сви малките си ръце в юмруци.Мразеше живота си,ненавиждаше фалшивите си родители.Но най-много от всичко презираше него.Мразеше го,защото я измъчваше в собствения й сън .. Нахлуваше нагло в него и й причиняваше болка .. Стресираше я,но тя бе прекалено горда за да се признае за победена.Почувства се заредена с енергия и стана рязко от пода.Отиде до големия шкаф,върху който стояха малкото й гримове и взе оставения си телефон.Набра някакъв номер и търпеливо зачака да й се дигне.
- Дам ? – чу мелодичен глас.
- Къде си ? – попита нетърпеливо момичето.
- О,това си ти – засмя се момичето от другата страна – мм навсякъде – отговора й не се хареса на красавицата.
- Без игрички,ако обичаш – нервно процеди тя.
- По-спокойно де,нали не искаш да го ядосаме – предпазливо отвърна момичето.
Ледени тръпки пропълзяха по-тялото й,при споменаването за неговото присъствие.Алисън изгаряше от желание да удуши тази нагла глупачка,която помагаше за вгорчаването на живота й.Пое си въздух и отвърна:
- Не,не искам.Но сега отговаряй ! – рязко й нареди Алисън.
- Колко сме груби днес,а ?
- Не ми губи времето Ребека – отряза я момичето.
- За държанието си,ще пострадаш – изсмя се засегнато Ребека и й затвори.
Алисън стисна телефона и г захвърли в стената.Разглоби се и частите му се разпиляха.Взе си черен суитчер и излезе затръшвайки вратата след себе си.Тази нямаше да я бъде!Ако си въобразяваха,че могат да я разиграват – грешаха жестоко!С излизането на улицата,погледа й попадна върху играещите деца.В очите й заиграха дяволити пламъчета.Съсредоточи се и само след миг чу писъците им.Усмихна се зловещо.Бе направила така,че едно от децата както скача да се парализира.Жестоко,но всеки в нейното положение би я разбрал.От раждането си я бяха белязали .. проклели .. избрали .. Тогава бе твърде малка и невинна,за да осъзнае един ден в какво ще се превърне.Направиха от нея нещо,което тя ненавиждаше от дъното на черната си душа.Можеше да прави каквото си поиска,с когото си поиска.Без ограничения и забрани,но той й пречеше.Той и само той!Единствено той,имаше контрол над нея .. А това не й харесваше .. Алисън беше господарка сама на себе си,но той опитваше да я пречупи .. Нямаше да го допусне!Скри се зад ъгъла на една затворена улица и се подпря на студената стена.Притвори очи и в следващия момент бе изчезнала.Телепортира се точно пред една от най-старите сгради в града,огледа се.Нямаше никого,както винаги.Но това бе само прикритие за тези,които дори и не подозираха какво ги дебне .. Чу шум и още преди да са стигнали до нея,спря времето.Огледа раздраните им дрехи,които висяха жалко по-телата им.Сините й очи помръкнаха страховито.Доближи се до ядосаното лице на Ребека и забеляза,как зелените й очи я гледат преценяващо.Въздъхна и потискайки желанието си да ги убие,пусна времето.Всички паднаха лошо и от няколко страни,Алисън,дочу псувни.Подсмихна се и видя приближаващата се към нея Ребека.
- Какво си въобразяваш,че правиш ? – избухна макар и с зелени очи,блондинката.
- Играя си – съвсем спокойно отвърна момичето.
- Логан няма да си играе толкова нежно с теб,а ти най-добре знаеш последствията от игрите му – думите й накараха Алисън да изпита гняв.
- Не ме мисли мен,а погледни окаяното си състояние – подигравателно подметна,посочвайки й дрипавите дрехи.
- Съжалявам,но толкова много му харесва сексът с мен,че дрехите ми разкъса – нагло се похвали Ребека.
- Бях чувала за какъв ли не вид секс,но със отрепки като вас,дори и не подозирах – презрително промърмори Алисън.
- Той ще те накаже за тези думи Алисън и тогава аз ще ти се смея – закани й се зеленооката и изчезна.
Никой не можеше да я види,защото притежаваше дарбата да става невидима когато си поиска.Но Алисън я виждаше.Тя имаше тази дарба,да е над всички по-слаби от нея.Замисли се какво ли мъчение ще й подготви тази нощ Логан …
avatar
dark_woman
Учaщ се
Учaщ се

Female
От : From Hell
Рожден ден : 28.01.1997
Години : 20
Мнения : 112
Дата на рег. : 25.11.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Vampire Night

Върнете се в началото Go down

blue Re: Кръв,черна като нощта

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Апр 05, 2013 10:28 am



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Кръв,черна като нощта

Писане by dark_woman on Съб Апр 27, 2013 10:59 am

Втора глава
Вързана!За пореден път се оказа с вързани ръце!Гневни пламъчета играеха в сините й очи,а лицето й бе намръщено.Отново си играеше с нея!Този път обаче,тя щеше да му се противопостави.Огънят започна да лази по-тялото й,като буболечки.Очите й потъмняха рязко,а ръцете й се свиха в юмруци.В следващия миг,оковите бяха разкъсани и разхвърлени по-пода.Падна на колене и се подпря на земята.От ръцете й заизлизаха змии и тарантули.Знаеше отлично,че те нищо няма да му направят.Все пак самият той бе отгледан от подобни влечуги.Изправи се и за миг тялото й се скова.Беше зад нея!Усещаше парещия му дъх в врата си,а кожата й гореше от допира му.Обърна се и застана смело очи в очи в него.Логан я наблюдаваше с своите червени очи,които нямаха зеници.Бяха изцяло червени!Нещо,което преди я плашеше.Огледа лицето му внимателно,бе много красиво – макар и сурово.А тези устни,сякаш я приканваха да ги докосне.Но разбира се .. всичко бе просто театър .. Косата й промени цвета си в светло сиво,а очите й станаха виолетови.По-тялото й се появиха йероглифи и светнаха в черно.В очите му прочете задоволство и интерес.Харесваше му да го предизвикват,а после жестоко да прекършва всяка здрава кост по-тялото им .. Вдигна ръка и го докосна по-лицето,кожата потрепери.Изгледа я подигравателно,но само след миг плътта се разложи.Ококори се и я изрита от себе си.Алисън се приземи гъвкаво като котка и го изгледа с триумфална усмивка.Бе го наранила!Най-после великият Логан,да бъде наранен!При това от едно седемнайсет годишно момиче.
- Мислиш ли,че ми е забавно ? – проехтя красивия му плътен глас.
- Не знам за теб,но на мен ми е – сладко отвърна момичето.
- Искаш ли да видим,сега на кого ще му е смешно – този път чу гласа му прекалено близко.
Беше зад нея!Сърцето й заби лудо,кръвта й кипна.Усещаше топлината,която излизаше от силното му тяло.Тяло,което преди тя харесваше .. но тогава дори и неподозираше какъв е .. Опита се да помръдне,но силните му ръце хванаха раменете й и ги стиснаха.Напрегна се.Този път ръцете му не я изгаряха,не й причиняваха болка или забиваха в плътта й като хиляди ножове .. Не!Сега я милваха нежно,както любим милва любимата си .. Бе намислил нещо,усещаше го!Прекалено добре бе опознала Логан и отлично знаеше,че от новата му игра .. тя ще пострада .. Притвори очи и щом ги отвори пак,забеляза че са в спалнята му.Всичко беше в черно!Мебелите,пердетата,чаршафите – абсолютно всичко.Вече можеше да се движи,но се оказа вързана за леглото.Алисън се ужаси.Какво по-дяволите възнамеряваше да й стори сега?Дивият й поглед оглеждаше всяко кътче в приказно мрачната стая.Откри го!Седеше на нещо,наподобяващо трон.Гледаше я усмихнато,но този път очите му бяха нормални.Бяха метално сиви,а стоманения им блясък я правеше слаба.Макар и тъмно,тя знаеше че косата му черна като самото му сърце.Не много дълга,по-скоро стигаща само до врата му,а това му придаваше повече сексапилност.Чу как става от трона,тежките му стъпки приближаваха.Видя го надвесен над себе си,а едва когато плъзна поглед по-тялото му .. се вкамени .. Той беше гол ?Сърцето й препусна учестено,сякаш е бягала до сега.Против волята си,го огледа.Лицето му бе толкова красиво,а тези широки рамене.Струваше й се,че дори и мечка биха закрили.Вицепсите и трицепсите му бяха изпъкнали,над кожата му която бе потъмняла от слънцето.Гърдите му бяха стегнати,а талията тясна.Мускулите и плочките по-корема му,караха дъха й да секне.Погледа й страхливо продължи надолу и остана смаяна .. Логан .. бе голям .. Но и някак нормален,нещо което я учуди.Дългите му бедра бяха мускулести и стегнати,а ходилата му определено по-големи от нейните.Пръстите – каквито трябва да бъдат.Тялото му докосна леглото,ледени тръпки пропълзяха по-тялото й.Мрака сякаш се сгъсти и тя не успя да го види.Усети ръцете му които докосваха нежно раменете й,а след това продължиха надолу.Обхванаха гърдите й,стисна ги и тялото й се напрегна.Харесваше й,но той виждаше само едно в жените.Отвор,чрез който да задоволят желанието си.Дръпна ръцете си,но белезниците я държаха здраво.Изви тялото си,но по-този начин само го улесни.Усещайки тежестта на мускулестото му тяло,Алисън,загуби разума си.Искаше да я има,да е негова .. но какво щеше да стане после .. Устните му се впиха в нежната й кожа,Алисън стисна зъби.Целуваше нежно врата й,а ръцете му продължаваха да държат и стискат едрите й гърди.Желаеше го,но и мразеше.Харесваше го,но и презираше.Бе объркана,много объркана .. Опита се да изкрещи,но устните му се запечатаха върху нейните .. Съпротивата й моментално се изпари,Той я целуваше!Не можеше да го проумее,поради простата причина – Логан спеше само с блондинки.А мисълта,че иска да вземе единственото нещо което нямаше,я ужаси.Не можеше да го позволи,то си бе нейно.Ръцете й се зачервиха и пламнаха в огън.Металът се разтопи под силното нагряване и освободи ръцете й.Алисън хвана раменете му и го изблъска от себе си.Скочи пъргаво на пода и осъзна,че бе останала само по-бельо.Но как ? .. Кога бе успял .. Изгледа го объркано,но секунда след това погледа й стана мрачен.
- Ако искаш секс,вземи си метресата – студено проговори тя – Но с мен няма да си играеш !
- Сигурна ли си Алисън ? – изправи се и застана до нея,стигаше до брадичката му.
- Да – коле*аейки се отвърна.
Без да й дава време,Логан,се наведе и сля устните им.Тялото й реагира инстинктивно и се притисна в неговото,подсмихна се доволно.Логан бе богът на страданията,смъртта,но и на удоволствията и игрите.Само когато я погледнеше,усещаше колко силно го желае.Но въпреки това,реши да я изпробва.Прокара отново ръце по-раменете й,обхванаха гърдите й и ги стиснаха.Тин стон излезе от сладките й устни,хареса му.Единствено тя се различаваше от другите му подчинени,беше специална.Прокара ръцете си още по-надолу и обхващайки стегнатото й дупе я вдигна,тя уви бедрата си около него и отвърна на целувката.Положи я на леглото и махна и останалите дрехи по-нея.Отдръпна се и огледа младото й красиво тяло.Бе заслепен от красотата му,а това не му беше случвало досега.
- Каква красота – възкликна с дрезгав от желание глас.
- Логан – произнесе за пръв път името му тя.
- Не очаквай от мен да те пусна,не и сега сладка ми Алисън – прошепна й страстно и зарови лицето си в копринено меката й коса.
- Не мога ..
- Защо ?
- Ти искаш единствено секс от мен,а не ти ли е хрумвало някога че мога да искам и друго – погледна зад него момичето.
- Като например ? – нетърпеливо попита мъжът.
- Любов .. – думите й се забиха болезнено в сърцето му,като копие.
Самият той,някога бе обичал .. Но и болката след това,го направи именно такъв.Безчувствен,жесток,студен,затворен!Но тя?В нея имаше нещо различно,нещо истинско.Не изглеждаше фалшива,както повечето момичета в днешния свят.Момичета,които жадуваха само за секс и пари.Не,тя не беше като тях.В нея имаше нещо уникално,но какво?Загледа се в унилото й лице,почувства се слаб.Но това бе невъзможно .. Логан Кинкейд,не можеше да бъде слаб!Не и пред една смъртна!Но като се замисляше,тя не бе напълно смъртна.Усмихна се.Може би след време,щеше да й сподели че е неговата избраница.Дали и тогава щеше да иска любов?Дали тогава ще можеше да отвори нежното си и чисто сърце,за да го слее с неговото – черно,мъртво и ледено?Можеше само да гадае.Това,което виждаше в бъдещето – му хареса.Защото виждаше именно,че красавицата под него ще му подари сърцето си.Това обаче,което го шокираше бе че и самият той ще й подари своето? Струваше му се невъзможно,поради простата причина.Той нямаше сърце .. Но може би с времето,то пак ще оживее ? Кой знае,може би сам ще го осъзнае?Или пък Алисън ще му помогне ? ..
- Свободна си – нареди й хладно и стана от голото момиче,макар и да не искаше.
- Ти – изгледа го шокирано – ме пускаш ?
- Тръгвай,преди да съм размислил – кисело отрони младия мъж.
Алисън стана бързо и започна да се облича,но през цялото време усещаше жадния му поглед в тялото си.Не можеше да повярва,че не я взе?Може би не чак толкова лош и безчувствен .. Но какви ги говореше,явно предпочиташе Ребека пред нея .. Нещо,което не я учуди.Защо обаче се чувстваше празна? .. Без да каже и думичка,изчезна.Логан прокара ядосано пръсти през косата си и извика гневно:
- Доведете ми Ребека !
Алисън се прибра и затвори в стаята си.Седна на пода и сълзи напълниха красивите й очи.Какво ставаше с нея?Защо изведнъж омразата й към него .. започна да избледнява .. Нима чувстваше нещо към Логан ? Сълзите се стекоха по-красивото й лице,а лицето й стана бледо.Макар и да се наслаждаваше на Ребека,Логан,виждаше ясно какво прави Алисън.Не ползваше никакви сили,просто пред очите му бе само тя.сълзите й го правеха безсилен,а тъжните й очи сломяваха.Прокле високо и опита да игнорира,момичето което му действаше не особено добре ..
avatar
dark_woman
Учaщ се
Учaщ се

Female
От : From Hell
Рожден ден : 28.01.1997
Години : 20
Мнения : 112
Дата на рег. : 25.11.2012

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden,Vampire Night

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Можете да отговаряте на темите