Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

fallen  Убийци  

Top posting users this week


Той е спасението ми.

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Апр 14, 2013 7:01 pm

Пролог

Никога не смятах , че ще се превърна в онова , което никога не исках.Но просто живота кара хората да се променят и то не винаги към добро.
Загубих майка си от тежка болест-туберкулоза преди две години. А след смъртта й баща ми превърна се в жалка пияница. Живота ми се промени коренно , както и аз самата.Започнах да употребявам цигари , алкохол , наркотици.Имах приятели , но не истински.Не вярвах на никого , защото рано или късно все някой ще забие нож в гърба ти.Не ми пукаше за нищо , докато не се появи той.Сега той бе наркотика ми.Той промени живота ми в нещо , което имаше смисъл , възвърна всеки цвят в него.Припомни ми отново какво е да си обичан.Сега той е спасението ми.


Глава I
Дима се измъкна от устните ми и се изпари във въздуха.Тялото ми започна да се отпуска , а клепачите ми се притвориха наполовина. Единственото нещо , което ме спасяваше от болезнения реален свят бе марихуаната.Тя отпускаше тялото ти и ти позволяваше да създадеш един свой свят.Дългата ми тъмно-руса коса се бе разпиляна по паркета в стаята ми. Загледах се в тавана , където все още стояха онези звездички светещи в тъмното , мама винаги казваше , че точно тези звездички те пазят чудовища и още много други създания.
Но сега мама я нямаше , за да ме пази от тези чудовища , нямаше я , за да ме успокой в трудни моменти или да е радостна , когато нещо хубаво ми се случи.Майка ми почина преди две години от туберкулоза , а баща ми е пияница и не се прибира с дни.С една дума грижех се сама за себе си , живях ден за ден , живота е просто една игра на оцеляване.Днес може да си жив , а утре да си мъртав.Днес може да си богат , утре може да си беден.Днес може да имаш семейство , пари , приятели , но утре може да останеш сам срещу целия свят. С времето се научих да не вярвам на никого , да не се влюбвам , защото един ден просто тези хора , който обичаш и би дал всичко за тях ти забиват нож в гърба и те оставят сам и боли наистина много. Надигнах се от пода внимателно и сякаш пред мен всичко се въртеше , но нямаше значение отдавна бях свикнала с това , застанах пред огледалото и погледнах лицето си. Беше бледо , а очите ми кървясали .Загледах се в тях имах чувството , че цветовете от светло синьо и жълто се бушуват , а зейниците ми се бяха разширили.

Името ми е Катерина Иванова на 17 , висока не повече от 1.67 , с дълга тъмно-руса коса и светло синьо-жълти очи.Извадих от кутията до мен една цигара и я запалих , дръпнах си силно от нея и дима навлезе в гърлото ми и леко ме подразни.Взех пепелника от бюрото ми и се излегнах на леглото , слагайки го върху корема ми.
Погледнах часовника на ръката си беше 21:30 , изпуших цигара си и я загазих в пепелника , оставяйки го на земята до леглото ми.С бавни крачки тръгнах към банята събличайки дрехите си , щях да се изкъпя и да си легна , да се наспя.
Влязох под душа и топлата вода ме поля , боже колко приятно беше.Измих косата и тялото си , спрях водата и увих бялата кърпа около себе си .Облякох пижамата си , подсуших леко косата си с кърпа и се пъхнах под топлите и меки завивки и се унесох.

Усетих лека вибрация и след няколко секунди отворих очи от силната музика на телефона ми беше точно до главата ми.Взех го и спрях алармата беше 6:30.Надигнах се от леглото и мързеливо тръгнах към банята.Наплисках лицето си и после си измих зъбите.Излязох от банята отваряйки белия ми гардероб и го разгледах.Извадих един потник с тънки презрамки и къси черни панталонки.Сресах дългата си коса и къдриците се спуснаха по раменете и гърба ми.Косата ми не беше много къдрава , но пък не беше и много права.Не си слагах фон дьо тен , защото лицето ми беше чисто , само го намазах с крем , сложих си спирала , нанесох върху устните си розов гланц и го размазах леко .Огледах се в огледалото и се завъртях.Не приличах на онова момиче , което употребява трева или , че живота и е пропаднал.Пред хората носех маска , показвах фалшивата си усмивка и сдържах всичко в себе си , никой не можеше да разбере колко голяма е болката ми , не позволявах на никой да достигне до истинското ми лице.Грабнах бялата си раница сложих я на рамото си и излязох от стаята слизайки по стълбите.Заварих баща ми да спи на дивана , а бутилката от водка стоеше в ръката му.Въздъхнах , взех едно одеало и го завих , взех бутилката от ръката му и я хвърлих в коша.Погледнах часовника беше 7:00 , излязох от вкъщи сложих слушалките в ушите си , пуснах си музика и тръгнах към училище.
За 20 минути бях стигнала и влязох в коридора , още от влизането ми една ‘’приятелка’’ се залепи за мен.
-Катерина – усмихна ми се тя – Добро утро !
-Добро и на теб , Рейчъл – отвърнах на усмивката и.Тя имаше дълга червена коса и тъмно зелени очи. Е , по принцип косата и беше светло кафява , но се боядиса.
-Днес , след училище знаеш къде се събираме , ела – да тя отново говореше за тайното им място , където се събираха и се друсаха.
- О , не знам ще си помисля – влязохме в класната стая и оставих раницата на чина си.
-Хайде де , не си идвала от 1 седмица , всички питат за теб – направи ми жална муцунка и въздъхнах:
- Добре , може и да дойда – седнах на стола и тя весело кимна и се намести до мен.
Рядко сядаше при мен , винаги седеше при някое от момчетата , падаше си леко курва , не леко ами доста.
Звънеца удари и учителя по математика влезе. Още от влизането си започна да преподава урока , да това отново щеше да бъде един от многото скучни часове.
По средата на часа вратата се отвори и от там влязоха две момчета.
- Значи все пак решихте да се появите? – погледна ги учителя и въздъхна. -
Това са Майк и Крисчън , синовете на директора.Вчера се върнаха от Италия.
- Боже , какви са сладури! – почна да ми шушука Рейчъл и се радваше.
Огледах ги от пети до уши.Този Майк имаше пъстри очи , а косата му беше леко разрошена , светло кестенява , даже леко биеше на русо , но съвсем леко.Бялата прилепнала тениска , която носеше показваше добре оформените му плочки и гърди , а на красивото му лицето се показа една доста привлекателна усмивка. Да сладур беше и то голям , но брат му сякаш беше още по-красив или на мен така ми се струваше.Косата му бе тъмно кафява , а очите .. боже какви очи имаше , едното бе синьо , а другото зелено .Точно това му придаваше още повече привлекателност,сексапил, даже ми изглеждаше доста мистериозен.Също така не оставаше по-назад с удивителното тяло и страхотната усмивка. Седнаха на чина зад нас и часа си продължи скучно , както винаги.
Часа приключи и Рейчъл ме дръпна да отидем да изпушим една цигара.Излязох ме от училището и седнахме на пейките.
-Хайде , после да се запознаем с тези новите сладури , какво ще кажеш? – погледнах ме радостно и запали цигара си , както и аз.
-Задължително ли е? – дръпнах си от нея и чух момичешки гласове да се приближават и погледнах към шума.
Цяла тълпа бе обградила двете момчета и не спираха да им правят комплименти.
’’ Имаш много хубаво тяло’’
’’Боже какви прекрасни очи имаш! ‘’
’’Истински ли са или са лещи?’’
’’Имаш най-страхотната усмивка , която съм виждала! ‘’
Въздъхнах и оставих дима да излезе от устата ми бързо.Ако бях на тяхно място , щях да се самоубия сериозно.Такива досадници бяха тези момичета.Докато гледах как им се радваха все едно са някакви Богове , срещнах погледна си с този на Крисчън и кожата ми настръхна.
Мамка му , какви страхотни очи имаше.Някой биха казали , че даже е страшничко , но на мен ми харесваха , бяха просто великолепни. Веднага се обърнах към Рейчъл и отново отдръпнах от цигара си нервно.
- Хайде , ела – взе цигара ми и я хвърли после хвърли и нейната , стана от пейката дръпна ме за ръката и с бързи крачки се запъти към тълпата , а аз отзад едвам не се спъвах.
-Хей , хей ! – извика тя. – Какво сте ги обградили , махай те се – изпъди ги като нищо и ме дръпна до себе си.
- Здравейте – започна мило тя с лека усмивка на лицето си – Аз съм Рейчъл , това е Катерина – подаде ръката си към Майк и се здрависаха после се здрависа със Крисчън.
- На нас също – отвърна Крис и ме погледна , после протегна ръка към мен.
Поех я и само се усмихнах без да казвам нищо , после се здрависах с Майк.Имах чувството , че след това запознанство нещо ще се промени , а аз никога не бърках.
Те тримата започнаха да си говорят , а аз просто вървях до Рейч и мълчах през цялото време , не знаех какво да кажа , а й не ми се говореше много.
- Хей , Кат – обърнах се към Майк – нали може така да ти викам? – усмихна ми се той , а аз кимнах само с глава. – Защо не говориш?
Свих рамене и въздъхнах :
- Нямам настроение , а й Рейчъл не ме остави да си изпуша цигара ! – погледнах я с присвити очи , а тя само се засмя и ме прегърна леко , а аз леко се усмихнах.
- Спокойно , обещавам другия час да те оставя да си я изпушиш! – влязохме в класната стая и седнахме по чиновете си , ние отпред , а те зад нас.
- Крисчън постоянно те гледаше! – прошепна ми тя тихо – май те е харесал , сладък е !
- Е й? Да ме гледа – свих рамене.
- О , я стига се прави! И ти го гледаше , виж сега какво ще направим – обърна се към момчетата.
- Хей , Крисчън ще седнеш ли при Катерина ? А аз ще седна до Майк?
- Да , разбира се – чух гласа му зад себе си и дръпнах Рейчъл.
- Какво правиш? – свих вежди , а тя само ми намигна и стана от стола.
Нацупих се , че ме остави така и в следващия момент той се намести до мен.
Само го погледнах и му се усмихнах , боже колко неловко ми беше.
Часа почна и бях се подпряла на ръката си и се правех , че слушам госпожата.
- Фалшивите усмивки , който хвърляш не ти отиват – прошепна в ухото ми , а аз бързо обърнах глава към него.
- За какво говориш? – повдигнах веждата си.
- За това , че се усмихваш фалшиво.Мислиш си , че никой няма да забележи? – на лицето му плъзна една самодоволна усмивка.
- Това си е моя работа , не се бъркай – изсъсках му тихо и обърнах глава пак към дъската ‘’слушайки’’ госпожата.
Часовете минаха доста бавно и най-накрая свърши и последния час.Взех чантата си и тръгнах да излизам от стаята.
- Хей , Кат – извика ми Рейч – ще дойдеш ли?
Само и кимнах леко и излязох от стаята тръгвайки надолу по стълбите.
Прибрах се възможно най-бързо.
- Тате? – извиках още от влизането ми , но не получих отговор.
Влязох в стаята му , там където би трябвало да спи , но никога не стигаше до нея.Отворих гардероба и внимателно прерових дрехите и влез една 50-тачка и излязох бързо.
Трябваше да се оправя бързо , защото мястото не беше много близо.
Изправих косата си и я преметнах на една страна.Нанесох малко червено червило по устните си и после гланц и го размазах.Оправих спиралата си и после си сложих очна линия не много дебела , колкото да подчертаваше очите ми.
Хвърлих дрехите , с който бях днес в прането.
Извадих чисто черни стегнати накъсани дънки , бяла блуза с паднало рамо и сложих не много високите черни токове и после черното кожено яке.Огледах се и леко се усмихнах и се напръсках с парфюма си с мирис на сладко .Взех чантата си , която отстрани имаше малки бели шипчета.Сложих всичко нужно вътре.Портмонето си с парите вътре , гланц , мокри и сухи кърпички , телефон , цигарите и запалката и едно малко розово парфюмче и си извиках такси.
След 5 минути чух клаксона от колата и слязох бързо , заключих и пъхнах ключовете в якето си и се качих вътре.
- На къде? – попита ме стареца и ме погледна в огледалото за задно виждане.
- Към стария завод за мебели- той само кимна и тръгна бързо.
С кола беше на 10 минути , но зависи как караш и да не попаднеш в задръстване.
След около 15 минути път спря пред завода , а от там се чуваше музика.
Платих му и слязох от таксито.Видях Рейч да говори по телефона и тръгнах към нея.
- Рейчъл! – леко и извиках и тя обърна главата си към мен.
- О , боже Катерина това ти ли си? – затвори бързо телефона и почна да ме оглежда. – Страхотна си!
- Мерси – и аз я огледах.Косата и беше накъдрена и дигната на стегната конска опашка , не много тежък грим , високи бели токове , черно късо яке и бяла рокля без презрамки къса малко над коленете.
- Хайде , да влизаме – дръпна ме вътре , а вътре нищо не се беше променило.
Имаше няколко спрени коли вътре и силната музика тресеше пода.Имаше също и няколко големи дивана сложени на различни места , не беше кой знае колко много осветлено вътре , но пак се виждаше.Забелязах няколко нови лица.Тук идваха какви ли не , лесбийки , гейове , бисексуални , но нямаше значение тук никой не ги съдеше и това беше хубаво.Това място беше за хора , чийто животи нямат смисъл или просто искат да опитат от наркотиците , опитвайки се да се впишат в някоя ‘’готина групичка’’.Тръгнах към голяма и дълга маса с всякакъв алкохол , чипсове , ядки , бирени фъстъци , коли , фанти , имаше всичко.Какво повече да искаш?
Имаше много алкохол , много момчета.
Налях си в една чаша Джак и смесих с малко кола и запалих една цигара.
- Познай кой още ще идва? – червенокосата ми приятелка взе чашата от ръката ми и отпи малко и после пак ми я върна.
- Кой ? –отдръпнах от цигара и отпих от чашата.
- Крисчън и Майк – ухили се тя.
- Какво? – опулих очи . – Луда ли си? Те са синове на директора , а половината от тук са от нашето училище включително и Ние! Не мислиш ли , че могат да ни кажат и да бъдем изключени – ядосах се , а тя тръгна да казва нещо , но бе прекъсната.
- Спокойно , няма да кажем на баща ни , за толкова гадни ли ни имаш? – обърнах се зад мен стоеше Майк и Крисчън.
Свих вежди и нервно тръгнах към единия фотьойл , където две момичета се натискаха.
-Намерете си друго място , момичета! – скарах им се и те освободиха мястото и седнах ядосано там и отпих голяма глътка.
Не можех да бъда сигурна , че няма да ни изпортят.
- Винаги съм ти казвал , че когато си ядосана си по-сладка. – познах гласа веднага , дори не си направих труда да се обърна.
- Какво искаш , Антонио? – това беше бившето ми гадже зарязах го , защото го хванах да ми изневерява с бившата ми най-добра приятелка – Мирела.
- От доста време не съм те виждал тук . – премести един стол срещу мен и седна на него и почна да ме оглежда. – Разхубавила ли си се или така ми се струва – повдигна черната си вежда и взе цигара ми и си дръпна.
- Не си и помисляй , че отново ще ти се вържа , миличък – усмихнах му се и изпих алкохола в чашата си.
Беше със светло руса коса и черни очи.Страхотни устни и страхотно тяло , но беше курвар и сменяше гаджетата си като носни кърпички , само с мен се задържа толкова много време – три месеца.Сега косата му беше леко разрошена , с сиви изухлени дънки и черен бял потник и черна броеница , която висеше на врата му.Той се приближи към лицето ми с лека усмивка и се опита да ме целуна , но сложих пръст на устните му и поклатих глава.
- Съжалявам , няма да стане – станах от мястото си и го оставих сам.
Сложих коженото якето на закачалката до голямата желязна врата.
Огледах се за Рейчъл , но очите ми спряха на Крисчън.
Две момичета бяха седнали от двете му страни и го разпитваха и по някой време опипваха тялото му и галеха бедрото му , а той спокойно си пиеше от текилата и не им обръщаше много внимание.Сипах си малко уиски и сложих едно ледче и отпих , а някой докосна рамото ми. Обърнах се и Майк стоеше пред мене , а усмивката не падаше от лицето му и клепачите му почти се затваряха.
- Какво правиш? – след въпроса , започна да се смее и си взе един бирен фъстък.
- Майк , надрусан ли си? – взех бирения фъстък от ръката му.
- Не , как може да си го помислиш? – както стоеше прав и ми се усмихваше , в следващия момент тръгна да пада и едва хванах тежкото му тяло.
-Мамка му..-изпсувах и едвам го домъкнах до голямата тераса и го сложих да се облегне на стената.
-Майк ! – започнах да му бия леки шамарчета.
-Добре съм , добре съм – сложи ръка на главата си и въздъхна тежко и седнах срещу него.
- Какво си взел?
- Ами едно хапче , пуших малко , пих повече – погледна ме и очите му бяха ужасно червени.
- С Рейчъл ли беше?
-Да – кимна само и вдигна главата си и държеше очите си отворени колкото може.
-Искаш ли нещо? Вода?Кола? – станах от цимента.
-Искам студена вода и една цигара.
Кимнах и влязох пак вътре ходейки бързо към голямата маса.Взех две шишета с вода и пак се върнах при него и му дадох цигара.
Той само ми кимна и отвори шишето с вода и пиеше на големи глътки.След минута в шишето нямаше дори и капчица и запали една цигара , дърпайки си силно от нея.
-Ще се оправя ли? – погледна ме и изпусна дима от устата си.
- Да , спокойно – усмихнах му се и пих малко вода от другото шише.
Огледах се за Рейч , но никъде нея виждах.
Явно сама трябваше да се справям , както винаги.Отново се върнах към масата и взех сладко.Седнах до Майк и набутах в устата му шоколадова бисквита.
-Какво става тук? – обърнах се.Имах чувството , че очите му буквално гледат през мен.
- Нищо , брат ти прекалено много се е надрусал.
Лицето му придоби ядосана физиономия и ме дръпна грубо за ръката.
- Ти ли си виновна? – изсъска в лицето ми и стисна ръката ми силно.
- Не! И бъди малко по-мил към момичетата , мамка му! – дръпнах се от него бързо и разтрих ръката си.
- Аз сам съм си виновен , Крис – изправи се брат му и се хвана за главата – не внимавах какво вземам и колко пия , не я обвинявай тя се опита да ми помогне и успя – усмихна ми се колкото можеше и бутна брат си по-рамото.-Да си ходим искам да спя.
Казах ме си по едно чао и си тръгнаха бързо. Сега трябваше само да намеря Рейчъл и да се прибираме , защото и на мен не ми се стоеше тук.

Съжалявам, ако има грешки.Надявам се да Ви хареса :3 !



Бележка от Butterfly: Следващият път, когато пускаш фик, старай се да пишеш с нормален шрифт. Големите букви се считат за крещене в интернет пространството. Червеният цвят ми извади очите и успях да прочета само началото преди да започне да ме боли главата!!!

Едитнах поста ти и се надявам да вземеш в предвид думите ми!
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Нед Май 12, 2013 7:49 pm

Глава II


Търсих я сигурно 15-20 минути , докато нея видях да влиза в сградата и тръгнах бързо към нея.
- Рейчъл! – дръпнах я към мене и я обърнах с лице към себе си.
Боже , тя бе в толкова лошо състояние.Беше пияна , надрусана и знам ли още какви неща е взимала.
-Тръгваме си!
- Не , Кат! Тъмно става интересно , да останем още малко – почна да ми се моли и да се дърпа.
- Не , казах! – почти и се развиках и тя се успокой , взех якето и чантата си и викнах едно такси.
- Как може да го надрусаш така , Рейч? – погледнах я. – как може и ти да си в такова състояние?
Държах я през кръста , да не падне някъде и отпусна цялото си тяло върху мен.
- Ами момчетата имаха доста и…казаха , че трябва да свърши всичко за тази нощ.
- Колко пъти съм ти казвала , да не ги слушаш , а? Знаеш ли какво може да стане? Може да бъдем изключени , мисли преди да действаш!
Таксито спря пред нас и я натиках отзад и седнах при нея.Казах адреса си и потеглихме.
Баща ми едвали ще се прибере за това тя щеше да спи в нас.След като се прибрахме първата ми работа бе да набутам Рейчъл под студения душ и го направих , дори не я изчаках да си съблече роклята.Държах я под душа пет , десет минути и я изкарах.
-По-добре ли си? – подадох й една хавлия.
- Да , благодаря ти – все още се люлееше малко , но лицето и започна да придобива предишния си цвят .
- Облечи каквото искаш , аз отивам да направя нещо за ядене . – оставих я да се облича и слязох в кухнята.
Отворих хладилника и извадих каквото ми падне.Направих в две купи спагети отгоре с разтопен кашкавал и сипах в две чаши кока-кола.
Качих се при нея , а тя стоеше на прозореца и пушеше цигара.Беше облякла един сив леко раздърпан анцунг и бял потник.
- Ооо , златна си просто! – светнаха и очичките като видя спагетите и загаси цигарата в черния пепелник.
- Имаш хубава стая! – почна да я оглежда.
- Луда ли си ? Една обикновена стая – свих рамене и седнах на диванчето до прозореца.
Наистина си беше обикновена.Имах едно дойно легло с едно бяло шкафче до него , на него имаше нощна лампа часовника ми и едни слънчеви очила.Нямах тераса , но имах един голям прозорец , а до него един черен не много голям диван с една малка стъклена масичка срещу него. Голямо бюро с учебници и тетрадки , лаптоп , книги и много други неща.
Гардероба ми седеше до вратата на банята той беше бял , а до него едно голямо огледало и всичките ми гримове и аксесоари на шкафчето до него.Цялата стая беше в бе*ешко розово не много светло не и много тъмно. Банята беше средно голяма с едно малко прозорче. Имаше вана , до нея малка душ кабина , тоалетна , и един голям шкаф над мивката,Вътре държах , паста за зъби , четка за зъби , два-три различни кремове за тяло , маска за коса и лице , шампоан , душ гел и още много други момичешки неща.
Наядох ме се и пуснах телевизора.Тя се излегна на леглото , а аз седнах на диванчето и се опънах на него.
Докато гледахме някакво шоу сме заспали и се събудих от алармата на телефона си.
Станах от дивана и се протегнах.Не се спеше много хубаво на дивана и се бях схванала.
Огледах се , а Рейч я нямаше точно тогава чух вратата на банята да се отваря.
-Добро утро – стоеше подпряна на вратата с черните ми накъсани дънки един сив потник и чантата и висеше от рамото й.-Хайде ставай , имаш 20 минути да се оправиш!
Само и кимнах и станах от дивана протягайки се.Правех всичко както всяка една сутрин.Миех си лицето , после зъбите , избирах си дрехи от гардероба , подреждах чантата си , слагах си грим и си оправях косата.
-Как е времето навън? – сложих бялата чанта на рамо и се огледах за последно в огледалото.Носех бели къси дънки с черна блуза с паднало рамо , а на нея имаше един тигър.Отметнах изправената си коса и грабнах слънчевите очила от щкафчето.
- Супер е – усмихна се тя и излезе от стаята , а аз след нея.Слава богу баща ми го нямаше все още и се зарадвах.Не исках да вижда какъв баща имам.
Излязохме от вкъщи и тръгнахме към училище.През целия път слушах за Майк и Крисчън.Наду ми главата с тия двамата.
Най-накрая влязохме в класната стая и фалшивата ми усмивка се стопи набързо.
Крис стоеше на чина ми и се беше обърнал назад , и говореше нещо с брат си.
Сложих чантата си на чина с трясък и той се обърна към мен поглеждайки чантата , после мен.
-Какво? – повдигна веждите си и се облегна на стола.
- Ти нямаш ли си място? Седиш до Майк не до мен! – скарах му се и скръстих ръце.
- Ммм , реших да стоя тук харесва ми. – една самодоволна усмивка се плъзна по лицето му и още повече се издразних.Колко е нахален само!
- Супер , аз ще седя до Майк! – радостно кресна Рейчъл и седна зад мен.
Седнах си на стола и часа почна.Нямаше да му обръщам никакво внимание .Точно в момента , в който бях се успокоила дръпна учебника пред него.
- Какво си мислиш , че правиш? – обърнах рязко глава към него.
- Нямам учебник , затова взимам твоя. - усмихна ми се нагло и се подпря на ръката си.
- Как ли пък не . – дръпнах си го пред мен . – ще си носиш! В момента , в който го дръпнах той също го дръпна и започнахме да се караме.
- Вие двамата! – извика господина по география – Навън! – изхвърли ни от часа като кучета , че и двойки ни написа.
- Видя ли какво направи? – развиках се . – Идиот!
Подпрях се на стената.
- Моля? Ти не ми даде учебник , трябва да бъдеш по-мила!
Погледнах го ядосано и тръгнах бързо към него.
- Да бъда по-мила? Как ли пък не? Не съм длъжна да ти нося учебници , камо ли пък да съм по-мила с теб ! – бутнах го леко.
Изражението му стана сериозно.
- Внимавай как ми говориш да не си изпатиш , ясен ли съм? – хвана лакътя ми грубо и ме дръпна към себе си.
Успях да го отблъсна и се засмях.
- Мислиш се за много голям , като си син на директора? Е , не си! Не се възгордявай толкова много , миличък да не си изпатиш ти. – подминах го бутайки го леко с рамо и слязох по-стълбите ядосано. Какъв кретен само! Да съм по-мила с него , да да ! Излязох навънка и седнах на една от отдалечените пейки и запалих цигара кръстосвайки крака.
Най-много обичах това , когато съм ядосана да изпуша една цигара.
Направо не исках да го виждам , ако ме ядоса още веднъж заклевам се ще му издера красивото лице! След няколко минути , всички започнаха да излизат от училище и видях Рейчъл да ми маха като луда и тръгна към мен. Само и тя ми трябваше сега , да ме разпитва.
-Хей какво стана? – ето , знаех си , че ще почна да ме разпитва.
- Нищо , изгониха ни , защото идиота не си носи учебници! – свих рамене и си дръпнах за последно от цигара , преди да я хвърля на земята и да я стъпча.
- Беше много ядосан , като го видях след часа , какво си му казала? – ох , колко мразех да ме разпитват.
- Нищо , Рейчъл какво искаш да кажа на разглезено момченце , като него? Стига си ме разпитвала! – скарах и се и я погледнах. Да стана и доста гадно , но какво да направя! Мразя да ме разпитват , няма да ми се сърди много. Тръгнах ме към училище и се качихме горе , но преди това минахме през стола и си взех един сок от банан и се качихме горе в класната стая.
Седнах си на чина и слава богу глупака го нямаше! Отдъхнах си и си отворих сока отпивайки от него.Разбира се , точно когато реших , че този час ще мине по-добре от другия той влезе в стаята.Извъртях очи и пак си седна до мен.
Правех се , че не усещам как ме зяпа ,но накрая се обърнах към него.
-Ще спреш ли да ме зяпаш ? – той само примигна няколко пъти и се засмя.
-Кой е казал , че гледам точно теб? –повдигна едната си вежда.
Кретен , кретен , кретен! Нямаше да му обръщам внимание! Няма да си хабя нервите заради него!
Часа мина по-добре , бях обърната леко с гръб към него и не му обръщах внимание , някой път буташе леко крака ми , но напълно го игнорирах. Така минаха и следващите 3 часа и си взех чантата ставайки от чина.
- Катерина ! – извика Рейч и се обърнах към нея.
- Днес ще излизаме , ще ти звъна по-някое време – усмихнах и се леко и излязох.
Беше се променила .. малко.Преди беше самодоволна кучка , която обръщаше внимание , само на момчетата.Прибрах се бързо и се качих в стаята си.
Пуснах си музика от лаптопа и трябваше да си оправя стаята малко.
Отворих Прозореца да се проветри.Оправих леглото си , бюрото си , изчистих прахта от рафтовете и събрах всички боклуци в една голяма торба и излязох да я хвърля.
Качих се отново в стаята си и телефона ми звъна.
- Кажи , Рейчъл?
- В 8:00 да си готова ще те чакаме пред вас! – това беше единствената информация , която получих от нея и ми затвори.

Съжалявам , че е толкова късо , но нямам много време да пиша.Извинявам се за грешките .
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by -*-What The Hell-*- on Нед Май 12, 2013 7:51 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Съб Май 25, 2013 11:14 pm

Глава III


Изчистих навсякъде и вкъщи направо блестеше.Беше станало 6:30 и почнах да се оправям.Изкъпах се , облякох си бельо и изсуших косата си. След това от гардероба извадих един черен потник , а върху него имаше едно голямо червено блестящо сърце.
Нахлузих си едни черни стегнати дънки и седнах пред огледалото.Накъдрих косата си и си сложих лек грим.Спирала , тънка очна линия и червен гланц.Извадих си бялото сако и една бяла чанта.Сложих всичко нужно в нея.Ключове , телефон , мокри и сухи кърпички , малко огледало , портмоне , цигари , запалка , и гланца си.Имах още някъде 30 час докато дойде Рейчъл.Изпуших две цигари и изядох един сандвич и чух звънеца на вратата си.Обух си белите обувки и отворих вратата.
Още от отварянето Рейч ми се нахвърли на врата.
- Ай , много си хубава! – огледа ме и се ухили до уши.
- Мерси , ти също – усмихнах и се и заключих. Беше облечена с бяла блуза с копчета на деколтето и черен клин с коженото си черно яке , и не много високи бели токове , а косата си беше вдигната на права дълга конска опашка.
Не видях никой с нея , затова си помислих , че ще сме само двете.Но когато се дръпна от мен видях черното BMW да чака пред нас , а вътре бяха Майкъл и Крисчън.
Крисчън караше , а Майк стоеше до него на предната седалка и ни гледаше.
Тя ме дръпна към колата и влязохме.Усмихнах се на Майк , но не и на Крис само му хвърлих един поглед и сложих колана си.
- Къде ще ходим? – попитах ги и отворих до средата прозореца си.
- Ммм , ще се разходим из плажа – отвърна ми Рейч и запали една цигара и си отдръпна от нея. Потеглихме към плажа и слушахме музика , и за какви ли не неща не си говорихме.
- Ние с Майк ще отидем да вземем нещо за ядене и после ще решим какво да правим . – Рейч взе портмонето от чантата си и излезе заедно с Майк. Останахме само аз и Крис.
През цялото време мълчах и гледах през прозореца.
-Още ли ми се сърдиш? - най-накрая той разцепи гробната тишина в колата и ме погледна в огледалото за задно виждане.
- Защо да ти се сърдя? Защото си задник? – повдигнах вежда и го погледнах.
- Моля? – обърна се към мен . – внимавай как ми говориш , в моята кола си!
- Е й ? мога да сляза от нея. – хванах дръжката и тръгнах да я отварям.
- Стой тук! – изръмжа ми и заключи вратите преди да съм я отворила.
Тръшнах се назад и скръстих ръце намусено.
- Добре , извинявай за днеска , окей? Ядосах се това е!
Въздъхнах.
- Приема се , но другия път внимавай ,защото ще си изпатиш!
Той само се засмя и отключи вратите и в този момент влязоха Рейчъл и Майк.
Всеки от тях носеше по две торби.
Вътре в тях имаше какво ли не.Ядки , бирени фъстъци , семки , две големи коли , много сладко , солено , две бири и още много.Потеглихме надолу към плажа и след 10 минути бяхме стигнали и спряхме под едно дърво.Слязохме от колата и се насочихме към пясъка.Събух си обувките и вървях по пясъка и краката ми потъваха от време на време.
Настанихме се близо до водата и запалиха огън и извадихме нещата от торбите.
Мина около един час и половина откакто бяхме там и Рейч и Майк решиха да влязат в водата.Караха и нас , но аз не исках да се мокра а и ми беше студено и стоях близо до огъня.
- Остави ги да се радват , като малки деца – Крис се изправи и ми подаде ръка да стана. – нека се разходим?
Усмихнах се леко и хванах ръката му и станах от пясъка и си изтупах дупето от полепналите песъчинки върху дънките ми.
Почнахме да вървих по пясъка и бавно се отдалечавахме от огъня , даже по едно време като погледнах назад вече не се виждаше.
- Е , разкажи ми нещо за себе си? – усетих как слага горнището си върху раменете ми.
- Какво искаш да знаеш? Аз съм като едно нормално момиче , това е . – свих рамене и го погледнах.
- О , хайде не ме лъжи – засмя се . – Не изглеждаш толкова нормална ,колкото се опитваш да изглеждаш!
- Добре. Живея само с баща ми , които не се прибира , откакто майка ми почина преди две години.
- Оу , съжалявам – усетих съжаление в гласът му и в погледна му.
- Няма нищо – сложих ръце в джобовете на дънките си . – Ами ти , какво ще кажеш за себе си?
- Няма нищо интересно да ти кажа.Аз и брат ми живеем с баща ми и доведената ни майка – Ребека. Бяхме за малко в Италия да учим т и решихме да се върнем. Не е толкова интересно.
- Ами Майка ти? Разведени ли са?
- Всъщност , да.Баща ми хвана майка ми в изневяра , с най-добрия му приятел.
- Ах , това е доста кофти . – засмях се леко.
Лек вятър развя косата ми и ми стана още по-студено и погледнах нагоре.Имаше черни облаци и май щеше да вали.
- Времето се разваля.- обърнах се към Крис. – искаш ли си горнището , ако ти е студено?
- Не , не спокойно добре съм . – една сладка усмивка заигра на лицето му.
Чуха се няколко гръмотевици и започна да вали на големи капки.С всяка секунда дъжда започваше да става все повече и повече и след малко валеше като из ведро.
Той ме хвана за ръката и затичахме нанякъде.Небето светна изведнъж и в края се видя нещо като мъничка пещера и се скрихме там.Седнах ме на студената земя и двамата бяхме мокри все едно туко-що сме излезли от морето.
- А , беше толкова хубаво времето. – въздъхнах тежко и се подпрях на стената и се загледах в една точна.Чу се още един гръм , но беше доста силен и подскочих и се хванах за Крисчън , а той започна да се смее.
- О , я стига си се смял!-дръпнах ръцете си от него и го бутнах.
- Не знаех , че те е страх от гръмотевици.- не спираше да се смее и започнах да се дразня и само изръмжах.
- О , хайде не се сърди. – направи ми муцунка и почна да ме гъделичка.
Имах гъдел навсякъде , особено на корема и избухнах в някакъв истеричен смях.
Усетих как тялото ми се свлича на земята и се свих да спре да ме гъделичка и корема ме заболя.
- Ох , стига моля те! – почнах да му се моля да спре и очите ми се насълзиха от всичкия този смях.Изведнъж спря и отворих внимателно очи.Погледнах го и беше върху мен и ме гледаше.
- Какво ме гледаш така? – извърнах поглед настрани да не го гледам в очите , защото ми стана неудобно.
- Знаеш ли , досега не бях го забелязвал , но си доста красива. – пръстите му извиха брадичката ми към лицето му наведе главата си готов да ме целуне.

Извинявам се , че е толкова кратко , но го написах набързо.Извинявам се , ако има и много грешки :3 ! Ако ви харесва пишете коментари !
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by Butterfly on Съб Юни 29, 2013 7:24 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Чет Авг 22, 2013 9:29 pm

Ав, МНОГО се извинявам за закъснението hehe 


IV глава


Гледах как приближава устните си към моите и побързах да сложа ръка върху моите.
- Не , какво си мислиш , че правиш?  – бутнах го от себе си и станах бързо от земята изтупвайки се.
- Помислих си , че…- погледнах го объркано.
- Че какво? Аз не съм този тип лесни момичета ,Крис не го забравяй! – тръгнах да излизам от пещерата , но усетих ръката му да хваща моята и ме дръпна преди да съм излязла на дъжда.
-Извинявай . – обърна ме към себе си и пусна ръката ми и направих две крачки назад по-далеч от него. Не знам какво ми стана , няма да се повтори.
Въздъхнах и поклатих главата си в знак , че приемам извинението му. Подпря се на стената срещу мен и пъхна ръцете си в джобовете си.
Мълчахме известно време , просто не знаех какво да кажа след случилото се.Сутринта щяхме да се избием , а сега се опитва да ме целуне?Какво , по дяволите ?Минаха поне 20 минути в мълчание , чуваше се само дъжда отвънка и гледах към него.Беше неловко , наистина.Дъжда продължаваше да се сипе така силно навън , а ние просто мълчахме и гледахме през входа на пещерата.Всъщност не знаех какво да кажа.Какво бих могла да кажа?Не мога да ги разбера момчетата , първо те дразнят , обиждат , заплашват , а после….? Се опитват да те целунат в пещера? Сериозно? Къде е Рейчъл в такива моменти? Докато се бях замислила не чух какво Крисчън ми говори.
-Катерина ? Кат ? Ехо !! . – накрая повиши тон и се стреснах , бавно обърнах глава към него.
- Ах , извинявай бях се замислила , какво има? – усмихнах му се леко.
-Дъжда намаля , предлагам да се върнем бързо при Рейч и Майк ? Сигурен съм , че са притеснени.
Просто кимнах и излязох извън пещерата и усетих как капките започнаха да се стичат по косата , лицето  и дрехите ми.Усетих топлата му ръка да се увива около моята и ме дръпна бързо към колата където сигурно ни чакаха.Потичахме малко по мокрия пясък , нямаше и следа от тях до морето.Огънят беше изгаснал заради дъжда , а морето беше доста бурно.
-Катерина! – чух името си и погледнах към пътя.Рейчъл стоеше там и ми махаше от прозореца на колата.Усмихнах се и тръгнах към тях , а Крис ме последва.
През целия път всички мълчахме.Какво можехме да кажем? Рейчъл и Майк също не си говориха , явно и при тях е станало нещо.Когато колата спря пред нас погледнах към приятелската си и се усмихнах , всъщност не исках да оставам сама , затова я помолих да преспи у нас и разбира се тя се съгласи.Казахме си довиждане с момчетата и влязохме вкъщи.Първото нещо , което направихме е да се преоблечем с сухи дрехи , пуснах мокрите  дрехи в пералнята и се наместихме на големия диван със две големи кутии шоколадов сладолед.
- Е , какво стана?-погледнах я.
- Ами , нищо …тоест стана нещо , аз .. целунах го-погледна ме и се засмя тъпо- не знам защо го направих , той не се дръпна , но не отвърна на целувката и каза , че може би е по-добре да сме приятели.Сви раменете си и взе сладолед със голямата лъжица и я набута в устата си.
- А при теб как мина? Едва ли с Крис сте бягали от дъжда?
Засмях се.
- Скрихме се в една малко пещера , говорехме си , смях се се и тогава….той се опита да ме целуне , а аз го отблъснах и му казах ,  че не съм лесна като другите му момичета. – погледнах я , а тя седеше и ме гледаше и избухна в смях.Смешно ли и е? На мен ми е толкова неудобно , а на нея и е смешно?
Какво е толкова смешното ?
- Не се смей , сега дори не мога да го погледна в очите! Защо го направи , първо се държим като куче и котка , ще се избием , а след това се държи мило и се опитва да ме целува!-излапах голямо парче от шоколадовия ми сладолед и стиснах зъби , боже колко студено беше , имах чувството , че мозъка ми замръзна за секунда.
- Такива са момчетата – просто сви рамене , да на нея и беше лесно , излизала е с толкова много момчета , знае толкова много за тях , за държанието им.
-  „Такива”? Аз не знам нищо относно момчетата , камо ли пък за рязката им промяна в настроението , не съм излиза с толкова момчета  колкото ти , Рейч.
Тя отново се засмя.Започваше да ме дразни с нейния смях.Тя само потупа рамото ми приятелски и сменяше каналите бързо , търсейки нещо интересно.
Гледахме страшен филм , целия диван беше в пуканки , едно празно голямо шише от Кока-Кола седеше под масата , а ние двете бяхме заспали.


Силното блъскане , което бях сигурна , че продължи 5 минути накара очите ми да се отворят и тромаво се запътих към вратата.Спеше ми се и това блъскане опъна нервите ми и рязко отворих вратата.
-Ти нормален ли си , да блъскаш толкова рано в събота сутринта , а? – дори не погледнах кой е , просто се развиках.Чак сега го забелязах.Двете му различни удивително красиви очи се впиваха в мен , а от лекия вятър можех да усетя мъжкия му опияняващ парфюм.
Вече не бях толкова сънена и примигнах няколко пъти.
- Какво…Какво правиш тук? – объркана огледах леката усмивка на лицето му.
- Времето е хубаво , а Рейчъл ме накара да те събудя и да те заведа на плаж където са тя и брат ми.
Накарала го е? Значи , ако не беше тя той нямаше да се появи в….не знам все още колко е часът , все тая той нямаше да се появи толкова рано сутринта на вратата ми?
Погледнах към дивана , чак сега забелязах , че нея я няма , а на масичката стоеше бележка , вероятно от нея.Пуснах го да влезе и да ме изчака да се облека и изтичах бързо горе.
Погледнах се в огледалото. Майко мила , изглеждах просто ужасно , даже ужасно беше меко казано.Разрошена къдрава коса , останал грим под очите , изсъхнали устни , и дори по краичетата им беше засъхнало малко сладолед от вечерта.Бързо избягах в банята и измих очите , лицето и зъбите си.Сресах чорлавата си коса и я вързах , мързеше ме да я изправям.Свалих дрехите от себе си извадих банския от гардероба си. Беше черен , върху долницата отзад имаше две отпечатани ръце , все едно някой ме беше хванал за задника , а ръцете му бяха оцапани с бяла боя.Горнището беше стегнато и нямаше презрамки , само една тънка , която се завързваше около врата ми , но не я слагах дразнеше ме.Огледах се в банския си , май трябва да ям повечко , бях отслабнала не много, но си личеше.Нахлузих едни лилаво-бели къси дънки и бял потник с целувка върху него.Напъхах всичко , което ми трябваше в плажната си чанта и слязох долу.
-Готова съм.- пъхнах бързо босите си крака в сандалите ми и му се усмихнах.
Отвърна ми със същата усмивка.Колко сладко.Донякъде бях спокойна , държеше се все едно вчера нищо не се бе случило , заключих след нас и се качих в колата му слагайки колана си.Слушахме музика и извадих ръката си през прозореца и се усмихнах.Беше толкова хубаво.

Вече от един час седях на дългия шезлонг и се опитвах да хвана поне малко тен , това беше трудно за мен.Никога не успявах да хвана хубав тен , винаги се зачервявах и ме болеше ужасно много и след това отново ставах бяла като сирене.Бях усилила на макс музика в ушите ми и се наслаждавах на прекрасния ден , макар да имах чувството , че слънцето разяждаше кожата ми.
И все пак се намери някой да прекъсне спокойствието ми , като ме заля със студена вода , а аз като опарена подскочих от шезлонга.Отворих очите си , но от слънцето не можах да разпозная кой беше ме прекъснал.

Обещавам , другата глава да е по-дълга blush 
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Авг 23, 2013 9:50 pm

Image and video hosting by TinyPic


avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Пет Авг 23, 2013 11:49 pm


V глава


Отворих очите си , но от слънцето не можах да разпозная кой беше ме прекъснал.
- Какво по…? – станах от шезлонга  ядосано.
- Ха-ха , трябваше да си видиш физиономията ! Безценно . – разбира се , че беше той .
- Крисчън! – извиках името му.
- О , звучи толкова секси да викаш името ми – отново започна да се смее , а бузите ми започнаха да горят…да горят? Чакай малко , но защо се червя пред този идиот?
- Копеле . – изръмжах му и се подсуших с хавлията си – Защо , по дяволите го направи ? . хвърлих му един ядосан поглед и го замерих с хавлията си.
- Мм , защо не? – сви рамене си безгрижно – стига си стояла на това слънце , ще станеш като домат , не че не си ! Хайде във водата. – дръпна ме рязко към морето.
Водата не беше студена , даже беше доста приятна.Гледах ги как се забавляват , плуваха , дразнеха се помежду си , пръскаха се с вода и се загледах в ослепителната му усмивка.Косата му мокра и се стичаше вода от нея ,и по добре стегнатото му тяло , изглеждаше толкова сладко и с тези трапчинки.Той беше момчето мечта , но трябваше ли да го харесвам , да се влюбвам в него?Един път бях наранена , не искам и сега да стане по същия начин , толкова е гадно.Но при всеки случай , болката накрая е една и съща.Може би си има вече момиче , което харесва?Някоя красива с хубаво тяло , богата , възпитана , с перфектно семейство.Въздъхнах.Всъщност какъв шанс имах с него , въобще?Мисля , че никакъв.Освен да преспи с мен и после да ме зареже , нямаше да се учудя ако го направи. Но не! Няма да му се дам така лесно , да прави секс с мен и после да се държи все едно нищо не е станало. Ха-ха , никакъв шанс аз не съм от този пит момичета и никога няма да бъда.Усетих силен удар върху челото си и потънах във водата.Мамка му , не бях добра плувкиня , никак даже.Аз съм толкова зле в плуването , ако има шанс ще се удавя и докато пия вода.Усетих как се нагълтах с вода и не докосвах дъното.Не трябваше да влизам толкова надълбоко , глупачка! Отворих очите си под водата , мамка му как пари! Край свършено е с мен , ще се удавя и ще умра!Сбогом живот , надявам се да преродя в някакво животно например котка или куче! Очите ми започнаха да се затварят и всичко започваше да става черно.

- Хайде , събуди се! – чувах неговия глас , да неговия прекрасен глас.Сигурно съм в рая ,но ако съм в него защо е тъмно?Или може съм попаднала в ада? Но какво лошо съм направила , че да съм в ада? Не съм убивала никой.
Водата , която бях погълнала се надигаше от дробовете ми и отворих очите си рязко , кашляйки и изплювайки водата.Те бяха около мен.Крис , Рейч , Майк и изглеждаха толкова притеснени.
- Май не съм се удавила , а? – засмях се леко и се надигнах.
- За малко ! – извика ми Рейч и започна да ме оглежда – Добре ли си? Искаш ли да се прибираш?
- Успокой се , няма ми нищо просто се нагълтах с вода , но какво стана? – пипнах челото си и болеше.
- Удариха те с топка по челото – погледнах Майк.
- О ,….-извърнах глава към Крис , а той стоеше и ме гледаше.Какъв беше този поглед?Очите му не се отделяха от моите и имах чувството , че всичко около мен замръзна за секунди , поклатих глава и бързо се надигнах.
- Добре съм ! – засмях се глупаво и тръгнах към местата ни и взех хавлията от шезлонга  , загърнах се с нея и  седнах на него.

И така прекарахме цял ден.Забравихме за тази случка въпреки , че не ме пускаха много навътре.Все едно съм някакво дете!Както и да е.Забавлявахме се , играхме волейбол , да бях добра в спорта.Смяхме се много , пихме различни коктейли от бара до нас и ето започваше да се стъмнява.Слънцето се скриваше.Господи , това беше от най-хубавите неща , който съм виждала някога.Морето буквално блестеше от последните лъчи на слънцето, небето се бушуваше от различните цветове.Синьо , лилаво , червено , жълто.Сливаха се и , и си подхождаха толкова много.Приятен и топъл ветрец подухваше леко и косата ми се разпиляваше по гърба и раменете ми.Стоях на брега , близо до водата , а тя мокреше леко пръстите на краката ми.Седнах и прегърнах колената си.Загледах се в леките вълнички , които се разбиваха в брега срещу краката ми.
- Какво , правиш тук сама? Защо не си при нас? – той седна до мен и го погледнах.
Не можех да му отговоря , просто думите не излизаха от устата ми.Тъмната му кестенява коса бе изсъхнала и няколко къси кичура се полюшкаха леко от вятъра , отстрани на лицето му.
Беше с онази чаровна усмивка , а тези устни…така плътни и приливличащи бях сигурна , че на допир са още по-хубави. Очите му , който никога не сваляше от моите.Сякаш ме изпиваха като някакво питие , как може да има толкова прекрасни очи.Синьо и зелено , тези прекрасни цветове , а той ги притежаваше и двете.
Осъзнах се най-накрая и примигнах няколко пъти и му се усмихнах.
- Аз…просто стоях и гледах , не ми се пие нищо вече.-свих голите си рамене – а ти ?
- Видях те , че си сама и реших да ти правя компания , а около тези двамата има толкова напрежение имам чувството , че ще се нахвърлят един на друг всеки момент.
- Същото е и с мен…-не се усетих , че го казвам на глас , но слава богу казах го тихо.
- Какво каза? – погледна ме и повдигна веждата си.
- А не , не нищо.- засмях се-Искам да ти благодаря за по-рано , че ме спаси да не се удавя.Не съм добра плувкиня , ако има възможност мога да се удавя докато се къпя или пия вода!
Само се изсмя и се облегна назад на ръцете си , последвах го.
- Красива гледка , нали?
Кимнах и погледнах нагоре.Затворих очи и се отпуснах назад.
Приятно е , да лежиш на мокрия пясък и водата да мокри краката ти.Но усещането стана още по-приятно , когато усетих устните му върху мойте.Този път нямаше да го отблъсквам , та това е само една целувка…поне така мисля.
Не отворих очите си и прокарах пръсти през лицето му и ги зарових в косата му , отваряйки устата си за него.Това беше най-хубавата целувка , която някога съм имала.
Неговия език около моя , засмукваше го леко , после хапеше долната ми устна.
Усещах лицето си горещо.Захапа устната ми за последен път и се отдръпна от мен , ставайки и тръгвайки нанякъде.А аз глупачката , лежах все още с затворени очи и бавно ги отворих.Вдигнах ръката си нагоре все едно се опитвах да докосна небето , което вече беше  обсипано със малки светещи звезди.Погледнах пръстите си , пръстите които бях заровила в меката му коса.Стиснах ги в юмрук и сбръчках вежди.Какво си мислех?Разтрих леко челото си и станах по най-бързия начин , наплисках лицето си с вода и тръгнах към бара при другите.Просто бъди себе си , повтарях си и отметнах косата и назад и се наместих на единия висок стол.
- Най-накрая дойде! – ухили ми се Рейчъл и отпи от коктейла си.
Отвърнах на усмивката и , и си поръчах една кола със лед и лимон.Точно в моменти ми трябваше нещо освежаващо , да се успокоя.

Тръшнах се на леглото си с лице върху него и се хванах за главата.Главата ме болеше , бях все още замаяна от целувката и мятах крака си.Станах и се погледнах в огледалото.
-Никога , никога , никога повече него прави! Как може да си такава глупачка , да го оставиш да те целуне , трябваше да го отблъснеш! – говорех на себе си в огледалото и се сочих с пръст.Все едно се накарам на малко дете направило пакост.
Влязох бързо в банята и се потопих във ваната пълна с гореща вода и пяна.
Ооо , страхотно!Отпуснах се назад и затворих очи.Какво щях да правя утре? Как щях да се изправя срещу него? Какво по-лошо може да стане? Няма да се учудя , ако нещата станат още по-зле.Киснах се половин час във ваната и излязох по хавлия.
Наместих се на леглото и отворих лаптопа си , наместих го върху бедрата си , почнах да се ровя във Фейсбук , но нямаше нищо интересно.Кога е имало нещо интересно? Просто влизаш там и не можеш да излезеш  и затъпяваш.Дори не се учудвам вече , колко много затъпели хора има.Запалих една цигара и получих покана … погледнах я.Беше той.Не исках да изглеждам така все едно съм нямала търпение да приема приятелството му и я одобрих чак след пет минути.Започнах да разглеждам снимките му.Имаше няколко от днес как се излежава на шезлонга , от разни партита явно в Германия и с няколко момичета.Подразних се леко и се отказах да гледам нататък.Хм , няма да ревнувам , разбира се.Да не съм луда?Загазих цигара в белия пепелник до мен и го преместих на масичката както и лаптопа и го изключих.Бях изморена , облякох пижамата си бързо и се наместих удобно в мекото си легло.

Чувах телефона да звъни до възглавницата ми.Толкова бързо ли се съмна?Отворих бавно очите си , но беше все още тъмно.Погледнах часовника на шкафчето си.
Мамка му три и половина е.Кой звънни в три и половина сутринта?Погледнах телефона си беше непознат номер.Вдигнах.
- Да? – сънено отговорих и ми беше любопитно кой беше.
-Връщам се…-познавах този глас....но как е възможно? Не той каза , че никога няма да се върне , аз не искам да се връща! Очите ми се разшириха.
- Д-Даниел? – едвам успях да кажа и се надигнах от леглото. Защо му е да се връща? Да преобърне живота ми с краката надолу отново?Точно когато успях да забравя случилото се.Не може да бъде.Не искам да мина през същото!Не искам отново да страдам , както миналата година!Не искам!Затворих му и изключих телефона си бързо.


Извинявам се , ако има грешки.angels 
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Чет Фев 13, 2014 7:02 pm

Адски много се извинявам за ДОСТА ДЪЛГОТО закъснение.Имах си малко проблеми , а и музата ми беше хванала пътя :D . Съжалявам , че и главата е късичка , следващата ще е по-дълга и интересна.
Глава VI


След шокиращата новина , която полупих в три през ноща не можах да заспя.
Гледах тавана втренчено и си припомнях разни спомени , които не исках да си спомям , но те сами се появяваха в главата ми.

Даниел беше…едно прекрасно момче , което обичах прекалено много.Бяхме заедно около половин година.Всъщност се заблуждавах , че е прекрасен , напротив беше ужасен.С времето започна да се отдръпва от мен , карахме се често дори смееше да ми посегне , със седмици не се обаждаше не ми отговаряше на съобщенията.
Докато се опитвах да го намеря и говорех с приятелите му тогава разбрах , че се е занимавал с наркотици , вземал е , продавал е , виждали са го с други момичета.
Тогава реших , че просто трябва да говоря с него и да му кажа , че късаме.
Но явно не бях улучила точни момент да говоря с него.За мое учудване той ми звънна , искал да поговорим за нас и за връзката ми и ме чака в тях.
Бях глупава да се вържа на това , но от къде можех да знам?
До десет минути бях пред тях и почуках да вратата.
Чух как извика да вляза и го направих, събух се и оставих коженото си яке на закачалката и тръгнах към стаята му.Това беше деня в , които целия ми свят се преобърна трябваше да го зарежа още като започнахме да се караме.Но това е нормално за едно двойка , нали? Да се карат за незначителни неща.Отворих вратата на стаята му , не беше сам.
С него имаше две момчета седящи на леглото му , а стой седеше прав със скръстени ръце сякаш само ме чакаше да вляза.Учудих се.Пред тях ли щяхме да говорим за връзката ни и за това , което прави?
Непознатите момчета ме оглеждаха изпитателно и от време на време си подшушваха нещо.
-Какво става тук?-погледнах към Даниел , а той само протегна ръката си към едното момче , а непознатия постави в ръката му голям пакет пълен с кокаин.
-Ваша е , момчета – погледна към мен и тръгна към вратата – не ме търсете повече , отплатих се.
Засилих се към него да го спра , но усетих някой да хваща ръката ми и да ме дърпа.
-Къде си мислиш , че отиваш , сладкишче? – след секунда се озовах с скута на единия и усещах ръката му да пипа тялото ми.Дърпах се , виках , сълзите се стичаха по лицето ми.
Беше ме продал на тези дилъри , вместо пари беше се отплатил с мен.
След тази случка не го видях повече , а и не исках.Мразех го.Затворих се в себе си и спрях да се виждам с приятелите си , рядко ходех на училище.

След като се припомних всичко , което се бе случило погледнах към часовника.
Време е за училище , станах и започнах да се оправям бавно.
Излях от нас и напъхах слушалките в ушите си , в такива моменти само музиката помага.
По пътя към училище се оглеждах на всяка крачка.Не бях спокойна не и след като разбрах , че той се връща.Погледнах часовника си часът е започнал преди 5 минути , почти бях до училище и забързах темпото си.Отворих вратата на класната стая и се извиних за закъснението си , седнах на чина си , а там ме чакаше Крисчън.Не бях в настроение нито за него , нито за Рейчъл.Затова просто сложих отново слушалките си и се загледах в черната дъска.Усещах погледна му върху себе си , но не обръщах внимание бях прекалено заета да мисля за това , ако се върне наистина какво ще правя?
Часът мина доста бързо и усетих някой да дърпа слушалката от ухото ми.
-Какво ти има?-погледнах към него и го дарих с една фалшива усмивка.
-Нищо , спи ми се , какво трябва да ми има?-свих рамене и прибрах слушалките си.
-Изглеждаш....притеснена и си леко бледа , да не си болна?
Боже как мразех някой да ме разпитва , тръшнах дебелия учебник по История на чина и му се сопнах:
-Не можах да спя това е ! Сега ще ме оставиш ли ? – той просто стана и излезе с брат си и Рейчъл , на нея и беше ясно , че не съм на кеф тази сутрин и реши да не ми се бърка , иначе и на нея щях да и се развикам , а тя бързо се разстройваше.
И така мина целия ден , не говорих с никой от тях и просто си седях на чина и мислех.
Докато се прибирах се загледах във витрината на един магазин.Може би ми трябваше малко промяна?Видях едно фризьорско студио и се запътих натам.Ако си променя цвета и прическата на косата , Даниел няма да ме познае ... или поне така си мисля.
И точно това направих смених цвета на косата си с червен и смалих дължината си малко под раменете.След около час и половина се прибрах вкъщи.Видях баща ми , за първи път не беше пиян и гледаше някакъв футболен мач.Вдигна погледна си към и мен и ме гледаше с учудване.
-Какво си направила на косата си? – огледа новата ми прическа и леко се усмихна – харесва ми.
Лека усмивка се появи на лицето ми , горе-долу това оправи настроенито ми , не беше пиян , гледаше футболен мач , както преди две години когато мама беше още жива.
Преоблякох се и слязох долу при него , вечеряхме , говорихме си за разни неща , за спирането му да пие.Разбрах , че е започнал да ходи по сбирки и това наистина му помага.За пръв път от смъртта на мама го видях трезвен.Стана късно и се качих в стаята си , когато телефона ми звънна.Беше Рейчъл.
Въздъхнах и вдигнах.
-Какво ти имаше днес? Нещо да не е станало? – звучеше притеснена.
- Не , спокойно добре съм ... просто не можах да се наспя като хората и бях ядосана , това е наистина съм дбре не се притеснявай.
Оправдания след оправдания.Наистина бях добра в лъжите , повярва ми.Прекарахме около час в говорене за нея и Майкъл , беше отегчително , доста при това.
- Добре , хайде лека утре ще се видим. – затворих и и се тръшнах на леглото , не бях сигурна , че и тази нощ щях да спя изключох телефона си за всеки случай ако някой непознат номер отново ми звънне.Загледах се в едно шоу по телевизията и неусетно съм заспала.

avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by BeautifulQueenStyle on Пет Фев 14, 2014 9:53 pm

Надявам се да ви е харесало , МОЛЯ да коментирате дали ви харесва или не.Приемам всякакви критики и идеи.

Глава VII

Скочих от леглото заради шумната си аларма и потърках челото си.Мразех тая аларма , сериозно.Мързеливо се запътих към банята да измия лицето и зъбите си.Чувствах се толкова уморена , все едно не бях спала изобщо.След като излязох от банята се облякох и огледах новата си прическа.Да су призная наистина си я харесвах така косата , усмихнах се леко и грабнах чантата от земята и излязох от стаята си.Минах покрай стаята на баща ми и го чух да хърка.Трябваше да му дам още един шанс , бе му трудно когато загубихме мама , всеки заслужава втори шанс.

Отворих класната стая и беше празна.Хм , дали съм подранила или е минал часа?Погледнах часовника си беше точно 7:30 , къде тогава са всички? ...
-Как може да съм толкова глупава , нямам първи час – въздъхнах и излязох от стаята.Перфектно щях да изпия едно кафе да се събудя малко.Извадих телефона си да напиша съобщение на Рейч да си домъкне по-бързо задника в кафето до училище.
Не забелязах кой минава покрай мен , но този парфюм беше до болка познат.
Вдигнах рязко главата си и се огледах , нямаше никой.Може би откачам?Прибрах телефона си и излязох бързо от училище отивайки към кафенето.
Дали наистина Даниел се е върнал? В моето училище ли щеше да бъде , в моя клас?
Не , не ! Няма да му позволя да съсипе живота ми отново.Но ако се е записал и е тук , нищо не мога да сторя , освен да го игнорирам.Седнах на една масичка отвънка и си поръчах едно 3в1 и запалих една цигара.
Усетих телефона ми да вибрира в джоба на якето ми и го извадих.
-Ало? – никога не гледах кой звънни направо вдигах.
-Къде си , мамка му? – да беше Рейчъл забравих , че нямаше да ме познае с тази нова прическа.Огледах се за нея и я видях да се върти като муха без глава и и затворих.
-Сляпа ли си , тук съм ! – извиках и , а когато ме видя физиономията и беше ужасно смешна и се засмях.Прибяга до мен и седна на стола като хвърли чантата си на другия стол.
- Мамка му....какво си направила? – огледа ме внимателно – секси си , заради Крисчън ли?Да те хареса още повече? – една подла и зловеща усмивка се появи на лицето и.
-Разбира се , че не ! – отпих от кафето си – просто реших , че ми трябва малко промяна това е!
Тя само кимна и си поръча също едно 3в1.Разказах и за баща ми и тя се съгласи да му дам втори шанс , говорихме малко за Крисчън и вече беше станало да отиваме към клас.Платихме си сметката и тръгнахме към училище.Имах някакво странно усещане в гърдите си , стомаха ми беше свит на топка и усещах сърцето ми да прескача лудо.Имам лошо пречуствие.Мразя когато чувствам това.
Влязохме в стаята и всички ме гледаха странно , просто седнах на мястото си и извадих учебника и тетрадката си.
-Хубава прическа – погледнах към Крис и му се усмихнах в знак на благодарност – Радвам се , че днес си в добро настроение ! – усмихна ми се и ми намигна.
Неприятното усещане се усилваше и започна да ме боли глава и разтрих челото си затваряйки очи.
-Добре ли си ? – той посви ръката си на рамото ми и се стреснах , погледнах го и кимнах.
-Малко ме боли главата , ще ми мине – отпуснах се на стола си максилно.
-Да отидем до лекарката след часа? Бледа си.-погледа му беше леко разтревожен и се съгласих , едно хапче за глава би ми дошло добре.
След часа се запътихме към лекарката.Влязох в кабинета , а той ме чакаше отвън.
Измериха ми кръвното и ми дадоха хапче за глава.Кръвното ми бе паднало и трябваше да хапна нещо сладко.
-Какво ти казаха?
-Кръвното ми е ниско и трябва да хапна нещо сладко , нищо сериозно.
-Нека отидем до магазина , тогава? – тръгна напред , а аз хванах ръката му.
-Не е нужно , аз ще отида , не съм бебе мога и сама да се оправя не се притеснявай за мен – тръгнах бързо напред без да го изчакам да ми отговори.
Трябваше за малко да съм сама , с него положението ставаше по-лошо , особено след онази целувка на плажа.Гледах към пода докато вървя и се блъснах в някого.
Леко залитнах назад и погледнах нагоре.
-Извиня....-все едно някой ме хвана за врата и започна да ме души , сърцето ми спря за секунди и усетих как започнах да се изпотявам.Колената ми омекнаха и всеки момент можех да се свлека на земята като нищо.Черните му очи ме пронизаха като меч.Стоях около 1 минута така и се съвзех.
-Извинете.-подминах го набързо , направих се на ударена , че не го познавам и излязох по най-бързия начин от училище и почти тичах до магазина.Значи наистина се бе върнал.Все едно ада се бе отворил под краката ми и дявола ме гонеше.Подминах магазина без да се усетя и даже не знаех накъде вървя , просто вървях напред докато не се спрях на една пейка и седнах на нея задъхана.Дишах тежко и не можех да се успокоя.Тялото ми трепереше.Скрих лицето си в дланите си.Не плачен , бях шокирана до такава степен , че не можех да заплача или да кажа каквото и да е било.
-Защо избяга така , Катерина? – вдигнах рязко главата си.Даниел седеше срещу мен със скръстени ръце и лека усмивка на лице , въобще не усетих , че някой идва.
Станах от пейката и го погледнах строго.
-Съжалявам , но сте ме объркали с някоя друга ! – измърморих бързо и направих крачка да си ходя , но хвана грубо ръката ми и ме дръпна.
- Не можеш да ме излъжеш , Кат.Няма как да не позная този шокиран поглед , пребледнялото ти лице и ужаса изписан на лицето ти.Както преди една година , спомняш ли си?
Издърпах рязко ръката си от хватката му и я стиснах в юмрук , толкова много копнеех да го ударя.
-Както казах и преди , препознали сте се ! – обърнах му гръб и поех към училище.
Запазих спокойствие колкото мога и преди да отворя вратата на класната си стая си поех въздух.Извиних се за закъснението и седнах до Крисчън.
- Не ме питай , много по-добре съм – казах му направо , не го изчаках да ме пита.Хвърлих му един поглед , а той кимна.
-Радвам се.
Това е , което ми каза и повече нищо не си казахме.Тримата се опитваха да говорят с мен , но не им обръщах внимание.Чувствах се ужасно.И има защо.Даниел беше тук , в моето училище , в съседния клас щях да го виждам всеки божи ден.
Щях да го игнорирам , но докога?Докато не ме хване сама някъде ? Тогава какво щях да правя ? Все някога трябва да се изправя срещу него.Както са казали ‘’За да превъзмогнеш най-големия си страх , се изправи срещу него’’.Даниел е най-големия ми страх.До такава степен се бях замислила за него , че не чувах пискливия глас на Рейчъл.
-Катерина???? – извика в ухото ми и подскочих – По дяволите , какво ти има днес?
Засмях се глупаво и потърках леко челото си.
-Замислих се , нищо повече.
-Хайде вземай си чантата , ще ходим на гости в Майк – хвана ме за ръката и ме задърпа след тях , даже не ми даде право на глас.Типично за нея.
Пристигнахме в къщата им.Каква къща , имам предвид палат! Огромно е и толкова луксозно , имат си собствени слуги , имат си всичко от което се нуждаят.
Поръчахме си китайско , пуснахме си филм , говорихме си , смяхме се , преядохме с това китайско.Погледнах към голямата тераса , вече беше се стъмнило , съвсем бях забравила за часа , както и за него.Погледнах към трима им и се усмихнах леко , накараха ме да забравя за този проблем и оправиха деня ми.
- Хей , Кат хайде да спим тук? – погледнах към Рейчъл с учудване.
- Как така , да спим тук? Луда ли си? – отпих от колата си.
- Майк каза , че може да спим тук , родителите им няма да се прибират тази вечер , хайде какво толкова обади се и кажи на баща си! – огледах лицето и , беше щастлива и се съгласих.Грабнах телефона от чантата си и избягах на терасата набрах баща ми.
-Ало? – чу се мъжкия му строг глас от слушалката.
- Тате , аз ще спя в Рейчъл , нали няма проблем? – гледах през прозореца и прокарвах пръст по студеното стъкло.
Не ми отговори няколко секунди и се притесних , че няма да ми даде.
-Разбира се , само не ходете по дискутеки! – скара ми се и се засмя.
Въздъхнах казахме си чао и му затворих.Загледах се някъде навън и някой дръпна леко един кичур от косата ми.Обърнах се и опрях стъклото.
-Баща ти даде ли ти? – Крис стоеше пред мен ... близо до мен и само кимнах.Защо седеше толкова близо? Пак ли се опитваше да ме целуне или си мислеше , че може да стане нещо тази вечер?
Седяхме един срещу друг и той скъсяваше все повече дистанцията между нас.Не си казвахме нищо просто се гледахме и не откъсвахме очи един от друг.Прокара пръстите си през косата ми и сложи един кичур зад ухото ми.
-Хей! Вие двамата домъкнете си задниците тук! – развика се брат му от хола и преглътнах , погледнах го запоследно и се върнах в хола при другите.
Рейчъл ме заяпаше с нейната дяволска усмивка , със сигурност искаше всичко да и кажа със детайли.
След дълго говорене с нея Майк дойде да си я пребере , защото уж беше станало късно все още беше десет и половина.
- Е какво , ще правим ние? – Крисчън се намести до мен на дивана и взе дистанционото от масичната срещу него.
- Ще гледаме нещо може би , или ще се качваме да спим? – свих рамене.
- Да спим ... какво имаш предвид под спим , обоснови се – засмя ми се и ме гледаше в очите.
Тук наистина ме хвана.
- Как да така под? Просто си лягаме и заспиваме , това е! Какво може да е , боже такъв си перверзник! – скарах му се и лего го бутнах.
Започна да се смее , хвана ръката ми , угаси телевизора и ме преметна през рамото си.
- Какво правиш , пусни ме долу , откачи ли ? – хванах се за тениската му.
Не ми отговаряше , просто вървеше тромаво към стаята си.Когато влязохме вътре , не можах да видя нищо , просто ме остави на леглото.
- Къде си , какво правиш? Светни , Крисчън! – имах чувсвото , че съм в черна дупка.
Чувах как сваля блузата и панталона си и ги захвърли на земята.
- Крисчън..моля те – защо мамка му не отговаряше , какво се опитваше да направи?
Хвана ме за раменете и ме бутна да легна.Сърцето ми затуптя и не можех нито да кажа или да направя нещо.
Топлите му пръсти се спуснаха под блузата ми и я свали внимателно.Чаках да ме целуне или нещо такова , но тогава ме облече с някаква друга тениска.Миришеше на парфюма му и ми беше доста дълга.Тогава светна нощната лампа и ми се усмихна.
- Стой ти като рокличка – засмя ми се.
- Боже , такъв си кретен , можеше и сама да се преоблека , а не ти !
-Какво? Да не се притесни мислеше , че ще те изнасиля ли?
Погледнах към пода и отново си припомних случилото се миналата година.
-Хей добре ли си ? Пак се отнесе някъде – хвана ръката ми и ме накара да го погледна.
-Да , да хайде да заспиваме , уморена съм .- завих се с меките му завивки и той легна до мен и леко подпря челото си на моето.
-Лека нощ.-измръкна леко и угаси лампата.Затворих уморено очи и усетих ръката му да се увива около кръста ми и ме придърпа до себе си , беше гол.Не чисто гол , ами по боксерки , внимателно поставих ръката си на гърдите му и се отпуснах в ръцете му.Чувството е наистина прекрасно и успокояващо.
avatar
BeautifulQueenStyle
Зарибен
Зарибен

Female
Рожден ден : 13.09.1998
Години : 19
Мнения : 435
Дата на рег. : 02.08.2010

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by Satan on Пет Май 23, 2014 6:38 pm

smile 
avatar
Satan
Развиващ се
Развиващ се

Female
От : Ада
Рожден ден : 26.03.2001
Години : 16
Мнения : 38
Дата на рег. : 05.04.2014

Върнете се в началото Go down

blue Re: Той е спасението ми.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите