Вход
Намерете ни във facebook
Top posting users this week

Share
Go down
avatar
sakura_sasuke_fenka
Учaщ се
Учaщ се
Female
От : Пазарджик
Рожден ден : 14.08.1997
Години : 20
Мнения : 125
Дата на рег. : 17.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

blue Любовни изпитания {СасуСаку}

on Вто Юни 22, 2010 7:56 pm
First topic message reminder :

Мисля, че ако започва с съществената част, а тя е историята ще е най-добре! От вас само се иска да ми казвате дали да го продължа





[b] Бяха минали 5 дълги години. Пет години без него. Без Саске. Коноха беше в апогея на икономическото си развитие. По-точно във всяко отношение селото скрито в листата беше най-желаното място от което да потърсиш помощ, ако си в беда. Всеки който погледнеше величествено изваяните, сякаш от глина, лица на всички Хокагета управлявали Коноха до тогава, можеше с ръка на сърце да каже, че това място беше като дом на собствената си история.
Днес бе празника на Коноха - 200 години от създаването и. Всеки празнуваше, всеки се смееше, всеки се радваше. Всеки без розовокосото кунойчи, което тренираше неуморно дори и днес. Да, косата и беше розова, като цветчетата на дървото Сакура, на което беше кръстена; очите и- зелени като пролетна трева днес бяха тъжни. Всеки би се запитал "Защо? Та нали днес е празник??" Да, беше празник, но не такъв какъвто би трябвало да бъде. Точно днес, преди 5 години любимият и я беше изоставил и отишал да търси мощ за да заличи селото от лицето на земята. Никой не знаеше защо, но вече и на никой не му пукаше. Всеки бе забравил за някогашния си приятел - Саске Учиха. Момчето, чийто способности бяха ненадминати, чийто мозък режеше като браснач, чийто атаки бяха изпипани до последния детайл. Вече никой не го помнеше, никой не го търсеше и.... никой не го интересуваше.
Сакура все още беше сред малцината който помнеха славния Саске Учиха. Тя бе негова съотборничка, приятелка и фенка. Никога обаче не бе предполагала, че ще се случи това, което в действителност се случи. Той си замина - изостави отбор 7, Коноха и нея. Но откакто той си бе тръгнал, Сакура бе разбрала, че има потенциал да стане велико кунойчи. Беше го развила до такава степен, че даже беше надминала учителката си - Тсунаде, петият хокаге. Днес Сакура тренираше една от най-трудните си техники, но се справяше сравнително добре. Докато...

Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Пон Май 30, 2011 6:18 pm
sakura_sasuke_fenka
Учaщ се
Учaщ се
Мнения : 125
Дата на рег. : 17.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Чет Юни 23, 2011 10:07 pm
Карин потропваше нервно с крак. Саске ги бе накарал да чакат в някаква си пещера, докато той свърши някаква си работа за някакво си неопределено време. С две думи - не се знае кога ще се върне. Бяха минали няколко часа от заминаването му, а тя вече бе на границата между разума и лудостта.
Суигетсу от друга страна си стоеше спокойно, облегнат на една скала и си бършеше меча, като тайничко хвърляше по едно око на червенокосата си съотборничка и и се чудеше на акъла. "Кое нормално момиче ще преследва мъж като Саске? Е, да - той е готин (тва прозвуча грешно ), но очевидно не изпитва абсолютно нищо към нея! Защо продължава да се поти по него??" си помисли той и на лицето му се появи лека усмивка. В последно време тя беше станала къде-къде по-заядлива и раздразнителна, а той просто си умираше от кеф да я дразни. А сега като го няма и принца и на бял кон нещата ставаха още по-забавни за него.
- Къде е? Защо се бави толкова??
Чу се мърморенето на Карин. "Започва се!" помислиха си едновременно Суй и Джууго. Да, дори и мълчаливия и потаен Джууго се забавляваше на постоянните изблици на нервност на съотборничката си. А когато въвлечеше и белокоското .... те просто си бяха родени един за друг. Това бе заключението с което бе останал той - че те двамата са сродни души.
- О, успокой се, Карин! Саске-сама не е бебе! Може да се грижи сам за себе си!
При това "гръмко" изказване на Суй, Карин се обърна към него и му хвърли най-кръвнишкия поглед на който беше способна. Това само го накара да избухне в лудешки смях. О, как обичаше да я дразни!!
- Какво се смееш, акуло???
Изсъска злобно тя, като се надяваше че това ще го накара да млъкне. Уви - той започна да се хили още по-силно. Смехът му се разпространи като чума и скоро и Джууго започна да се киска. Лицето на Карин вече бе придобило цвета на косата и. От злоба тя не знаеше къде да се дене!! Взе най-близкия камък от земята и го хвърли по акулоподобното момче. За жалост или късмет атаката беше отбита с лекота.

В Коноха празника бе във вихъра си. Нямаше мъж, който вече да не е пиян, жена която вече да не се е разгорещила и дете, което все още да тича по улиците. Мда, в тези късни часове децата биваха заключвани в домовете си и пратени да си лягат за да не станат невинните им очи свидетели на пиянството и глупостта на възрастните.
Цунаде, която се славеше като купонджийка и комарджийка в цялото село стоеше напълно трезва и спокойна в офиса си и гледаше през прозореца множеството то мъже и жени да се забавлява, да се бие, да се смее. Погледа и търсеше някъде из тази тълпа розовокоса жена. Но за жалост търсенето и не бе успешно. Нещо вътре в нея я стягаше и казваше, че с ученичката и нещо не е наред. Вдигайки пълната чаша със саке към устата си, хокагето обмисли възможността това да е просто чувство и Сакура да си е у дома.

В дома на Сакура беше настъпила гробна тишина. Никой от присъстващите не бе очаквал бременната и психически нестабилна в момента Сакура буквално да изрита Саске през прозореца. И макар че той беше наясно със свръх силата, която тя притежаваше и с избухливия и характер не беше очаквал че тя наистина ще го удари. И все пак тя го фрасна, при което той разби прозореца и.
"Не мога да повярвам, че го направих!!" си помисли тя, като остана в бойна позиция и не откъсваше поглед от неподвижната фигура на Саске. В момента в който той се беше ударил в покрива на съседната къща не бе помръднал, което бе накарало младата жена да си мисли, че това е клонинг. И естествено и този път инстинктите не я излъгаха. Секунди след приземяването "Саске" изчезна в облак от гъст сив дим. Всички се заоглеждаха за да видят от къде ще изскочи чернокосия нинджа.
За всеобща изненада той бе точно зад Сакура. В момента в който тя го усети установи, че вече е прекалено късно. Кунай бе опрян в гърлото и, а другата ръка минаваше над гърдите и и я придърпваше към него, пречейки на ръцете и да се движат. Сърцето и дори не повиши туптенията си. Остана си спокойно. Розовокоската знаеше, че Саске не би рискувал нейния живот, за да не загуби този на детето им. Но я притесняваше мисълта за следващия му ход.
Ссаке се наведе към нея и и прошепна тихо:
- Това заболя, С-а-к-у-р-а ч-а-н!!!
Всички в стаята бяха притаили дъх. И най-малкото движение, и най-малкият грешен или необмислен хода биха били способни да отнемат живота на приятелката им или на детето.
- Какво искаш, Учиха?
Изсъска злобно Сакура. В онзи момент тя изпитваше само необуздан гняв. Искаше да му каже толкова много неща, да изрази толкова много мисли, да му покаже болката през която премина заради него и да го накара да я почувства така, както я е почувствала тя. Но в момента тя не бе в позиция да иска.
- Хм. Като за начало да поговорим.
- А после?
- ... После ще видим какво ще стане.
Гласът му беше мек и приятен. И ако се заслушаше човек можеше да долови топлината, обичта и загрижеността с която Саске говореше на Сакура. Потресена от тази невидяна негова страна тя не знаеше какво да направи, какво да каже, докато не усети ръката му на корема си. Инстинктивно тя я хвана и я отдалечи грубо от детето.
- Да не би да си помисли, че ще нараня детето ни?
Тя не отговори но и не пусна ръката му, когато той се опита да си я прибере обратно.
- Нямам ти доверие вече!
Каза тъжно Сакура, но все пак пусна ръката му, а той свали кунай, при което тя се отдалечи на безопасна дистанция, но не и твърде далеч. Загледа се в очите му за момент, докато обмисляше вариантите. Беше си представяла този разговор толкова пъти, какво ще си кажат, как ще реагират и как той ще се отнесе към нея и детето. Но никога не бе си и помислила, че той ще дойде при нея да говорят. Беше предполагала, че ще стане обратното. но не! Този път той я беше потърсил и искаше да говорят. Да говорят за все още нероденото дете. А този разговор плашеше най-много розовокоската.


Ем .... коментирайте?!? Дано само не сте спрели да го четете yoah
avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки
Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 24
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Сря Юли 13, 2011 10:45 pm


Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
sakura_sasuke_fenka
Учaщ се
Учaщ се
Female
От : Пазарджик
Рожден ден : 14.08.1997
Години : 20
Мнения : 125
Дата на рег. : 17.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Съб Юли 23, 2011 3:17 pm
Настъпи неловка тишина. Приятелите на кунойчито чакаха да чуят отговора и, за да знаят какво да направят. Но тя мълчеше. Държеше всички, включително и самият Саске, в напрежение.
В главата и се въртяха толкова мисли, спомени и мечти. Цареше пълен хаос. Тя се опита да се овладее, но дори това се оказа непосилно за нея в момента. Затвори очи и се съсредоточи максимално. Тя не знаеше какво да каже на Саске и за това щеше да потърси малко помощ от другаде. Започна да диша по-леко, сърцето и вече не биеше лудо, гневът и болката изчезнаха. За секунди тя усети онова странно чувство и отвори очи. Беше на една красива поляна с безброй много цветя във всички багри. Слънцето напичаше приятно, водата в близкото поточе беше спокойна. Птичите песни бяха приятни и унасящи те, карайки те да легнеш върху одеялото от цветя и да заспиш. Но Сакура не беше тук за да релаксира, а за да поговори с определен човек. Тя се огледа и тогава я видя. Млада жена, на около 40 седеше края реката, потопила крака в приятно студената вода и рисуваща нещо. Тя стоеше с гръб към розовокоската, но това не и попречи да я усети. Без дори да се обърне тя каза:
- Какво те води тук, Сакура?
Кунойчито се приближи бързо до брюнетката и седна до нея на тревата. Мина известно време преди жената отново да заговори:
- Разбирам! Дошла си да търсиш отговор на въпроса си при мен.
Това не беше въпрос, но Сакура кимна. Сисилия се усмихна топло на дъщеря си.
- Мила, ти най-добре знаеш отговора на въпроса.
- Но, майко! Ами ако греша? Ами ако той се опита да ми отнеме детето?
Сисилия не каза нищо. Тя гледаше дъщеря си. Колко бе пораснала от последното и идване тук преди 2 години. Сакура бе търсила съветите на покойната си майка тук, на това райско кътче, остров между двата свята. Единственото място, където Сакура можеше да се види и поговори с майка си. Макар, че повечето време минаваше в мълчание, двете си казваха много.
Младата жена въздъхна и първа наруши настъпилата тишина:
- Време е да се връщаш, мила.
- Но~
Сакура не успя да довърши, защото съзнанието и вече се бе върнало в нейния свят, като последното нещо, което бе чула, бяха думите на майка и:
- Послушай сърцето си!
Наруто стана нетърпелив. Макар, че не бе минала и минута от както Сакура затвори очи и се замисли, на него му се струваха часове. Тъкмо щеше да направи нещо, когато кунойчито отвори очите си и зелените и ириси се впиха в тези на Саске. Но нямаше злоба или отвращение, а топлота и вяра. Не беше нужно нищо повече. Наруто хвана Хината под ръка и каза достатъчно високо, така че всички да го чуят:
- Хайде! Всички вън! Ще се проведе важен разговор!
И никой не възрази. Един по един те напускаха стаята, като хвърляха последен поглед през рамо към приятелката им. След като всички напуснаха дома на розовокоската и се върнаха към празника в стаята настъпи тишина. Сакура първа наруши очния им контакт, като му обърна гръб и се запъти към леглото, като седна на края и сведе поглед към земята. Беше и крайно неловко. Какво щеше да му каже? Или по-точно - той какво щеше да каже на нея? Тези въпроси караха главата и да пулсира болезнено, изпращайки сигнали за дискомфорт чак до върха на пръстите и!
Саске също не знаеше какво да каже. Всъщност знаеше, но не знаеше как да го направи. Никога не е бил типа хора, които говорят за такива неща. "Трябва да го направя! Трябва да говоря!" заповядаха си и двамата мислено и казаха в едни глас:
- Аз...!
Смутени те погледнаха в две различни посоки. Сакура промърмори едвам-едвам, усещайки червенината по бузите си:
- Ти пръв!
Саске кимна и придърпа едни стол и седна близо до майката на детето му, но все пак не твърде близо за да я накара да се държи агресивно.
- Искам да поговорим за .... - той се поколе*а. Можеше ли наистина да преглътне гордостта си до такава степен, че да и го каже? Може би. Можеше ли да си позволи да загуби нея и детето? Твърдо не! Така, че беше време да постави някой друг над тази гордост. - за нещата които ти казах.
Сакура го погледна крадешком и из мрънка:
- Какво за тях?
- Не бяха верни!
- Тогава защо ги каза?
- ....
Той не отговори. Розовокоската се обърна да го погледне и видя, че главата му беше сведена ниско. За нея означаваше много, че той преглътва гордостта си и дойде да говорят, както и че се опитваше може би да се извини, но това не значеше, че щеше да му направи услуга и да каже "Прощавам ти!" просто така.
- Защото бях ядосан. И се държах .... глупаво.
Едвам-едвам каза той.
- Е?
Сакура се направи на не чула и се наклони леко към чернокосия нинджа. Той повтори казаното, но отново не достатъчно силно. Тя отново се наведе, но коремът и пречеше да се доближи повече, затова се премести по- към Саске. Той се учуди на факта, че тя е толкова близо, при положение че едва не го беше убила преди по-малко от половин час. Но реши да не се оплаква.
- Кажи директно каквото имаш да ми казваш Саске-кън! Не ме карай да се свивам на кълбо за да чуя какво си мрънкаш под носа!
Изхленчи тя, като малко дете, което молеше майка си да му купи и ТАЗИ играчка. Естествено тя само си играеше, но Саске го прие на сериозно и каза на едни дъх всичко което беше в главата му:
- Съжалявам, че бях такъм глупак! Моля те прости ми! И~
Той не успя да довърши. Сакура го беше дръпнала в доста яка прегръдка. Сълзите и се стичаха по лицето и мокреха блузата му, но той не възразяваше! Даже въобще! Прегърна я и я притегли внимателно към себе си, като следеше за някакъв намек да спре. Нямаше такъв и той я сложи да седне на крака му.
"Пак се разплака! Проклятие!" прокле вътрешната Сакура от чиито очи, в интерес на истината, също капеха сълзи. Истинската Сакура вече хлипаше и стискаше Саске толкова силно, че още малко и щеше да го задуши. Но на него не му направи впечатление. Той отново я държеше в обятията си, като едната му ръка беше на гърбя и и я крепеше, а другата на корема и - галейки го нежно.
Постояха така известно време. Нито един от двамата не искаше да разваля хубавия момент, но Сакура реши да постави няколко условия:
- Ако отново ще бъдем заедно имам няколко условия!
Заяви тя сериозно като вдигна глава и погледна чернокосия мъж пред себе си. Той само кимна.
- Първо-връщаш се в Коноха! Второ-ще живеем заедно! Трето-намали вижданията с червенокосата чума до минимум! Четвърто-ще ми помагаш в отглеждането на дете БЕЗ да се скатаваш! Ясно?
Саске кимна без даже да се замисли. Това ли бяха правилата и? Та той щеше да ги прави на драго сърце, стига Тсунаде и съвета да не решат, че трябва да го екзекутират.
- Обаче има един малък проблем!
Каза той. Сакура само повдигна едната си розова вежда въпросително.
- Ако ще се връщам ще ме накажат. Аз нямам нищо против, но съвета може да реши, че ще е най-добре да не ме оставят жив.
Той зачака някаква реакция. Тази, която получи бе точно в стил "Сакура".
- Ха! Не се бой! Аз ще се погрижа за дъртаците! Може да те наказват, но няма да те убиват! Аз и Тсунаде-шиншо сме се разбрали.
- Чакай! Планирала си всичко това?
Тя само кимна. Преди да може да каже каквото и да било друго, Сакура се наведе и го целуна. Момента беше идеален, но! Винаги има едно "НО"! За жалост неговото име в този случай е Наруто >.<
Той влетя в стаята като хуна, карайки Саске и Сакура да подскочат от страх и се развика радостно:
-Заедно са! Той се връща! Заедно са!
Естествено дневната доза удари беше удвоена за него в онзи момент, но ... той си го заслужи, нали?
- Нещата най-сетне се наредиха, нали Сакура-сан?
Чу се тихия глас на Хината от вратата. Розовокосата жена кимна, но едва ли можеше да се досети, че списъка с неприятности сега се е увеличил?
(Много далеч от Коноха, близо до селото скрито в Звука, в базата на Акатски)
Той изслуша цялата история търпеливо. Когато Зетсу най-сетне свърши лидера на организацията махна с ръка. Зетсу изчезна моментално в земята.
- Наследника на Учиха ще се роди скоро, а сега и двамата ще го пазят? Това става все по-забавно!
Страховит смях се разнесе из цялото подземие, карайки дори мъничките буболечки да се скрият веднага в дупките си.
- Нямаш си и на идея каква изненада съм ти подготвил, отото!
Последната свещ в стаята хвърли бегла светлина към лицето на мъжа, карайки червените му очи да заблестят и да се видях странните символи в тях да се движат бързо.

Така! Много сори че ви карах да чакате ... отново! doh Искам да ви кажа, че това не е края (очевидно) и че ще има продължение. Нещо като втори сезон! И да ви уведомя - в края на този месец тръгвам на море и ще се върна на 10. август! Така че в този период от време няма да мога да пускам нищо! НО! Преди това може да пусна първата глава от втория сезон! Няма да правя нова страница или както там се води! Продължавам си тук! За ваше и мое улеснение! И също така - обичайната молба - пишете коментари, и ако някой има някакви идеи за продължение нека не се срамува да сподели!
avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски
Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Съб Юли 23, 2011 11:31 pm


avatar
sakura_sasuke_fenka
Учaщ се
Учaщ се
Female
От : Пазарджик
Рожден ден : 14.08.1997
Години : 20
Мнения : 125
Дата на рег. : 17.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

on Чет Ное 03, 2011 6:12 pm
Мдобре reading след дъъъълго (и като казвам "дълго" имам в предвид АДСКИ ДЪЛГО) размишление и пресмятане стигнах до две много важни заключения:
1ВО - Когато си скъсваш меките части от писане музата ти решава, че е страхотна идея да си вземе почивка и те зарязва най безцеремонно!!! koye
2РО - Както казах в 1ВО музата ми ме заряза ( rev ) и затова СПИРАМ Любовни изпитания!!!!!!! Не знам дали въобще някога ще го продължавам!! Така че в този ред на мисли - ако се намери желаещ да я довърши по собствен начин да ми прати едно ЛС и е негова!!!
Знам, че с това мое решение най-вероятно разочаровам СТРАШНО много хора, но трябва да разберете, че проста нямам време, а сърце не ми дава да зарежа фикът просто така. sakura-chan--- ми даде много хубави идеи как да я продължа, за което съм и безкрайно благодарна!
Имаше ли друго ... reading хмм.... за сега ще продължа The goddess war макар че нз дали скоро ще пусна нова глава. Както и да е! Отново - СЪЖАЛЯВАМ СТРАШНО МНОГО, но просто нямам възможност!! Бих била безкрайно щастлива ако някой опитен и можещ, с хубави идеи довърши историята! Би било страхотно!
Благодаря, че бяхте с мен и се надявам, че тези от вас които следят другия ми фикт ще продължават да го четат и да ми пишат коментарчета blush BB :*
Sponsored content

blue Re: Любовни изпитания {СасуСаку}

Върнете се в началото
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите