Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

fallen  

Top posting users this week


СасуСаку - Тайната

Предишната тема Следващата тема Go down

blue СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Пон Фев 07, 2011 8:06 pm

1 глава - Срещата

Телефонът ми звънна , това беше алармата и както винаги закъснявах за училище.Облякох си униформата,която се състоеше от къса черна пола,бяла ризка и черно сако,гримирах се,вързах си косата на две опашки и тръгнах.По пътя срещнах Неджи и ТенТен и продължихме заедно.Когато стигнахме,видяхме и останалите.Звънецът би и влязохме вътре(понеже бяхме на вън).Първият час беше Литература с Джирая,в този час може да се чуят повече псувни отколкото да прекараш цял ден с каруцар.След като часът свърши,излязохме на вън се срещнахме с другите и такъв беше целият учебен ден.Последния час беше физическо-аз и ТенТен танцувахме,Ино играеше футбол с момчетата,а Хината четеше.Когато свършихме всички си тръгнаха,освен мен.Аз отидох в гората да тренирам.След като приключих тръгнах към кулата на Хокагето.Понеже закъснявах,минах през прозореца и познайте кой видях..Саске Учиха и отбора му.Какво ли прави тук ? Всъщност не ме интересува.Как може да се връща,след всичко,което ни причини? Бях вцепенена и ядосана.Когато се осъзнах,се огледах и видях,че и Наруто е в стаята.Минах пред бюрото на Лейди Цунаде,обърнах се към нея и и се извиних за закъснението,а после се обърнах към отбор Хеби.Подпрях се на бюрото на Хокагето и го стиснах здраво за да не пребия някой.
- Сакура-чан - каза с треперещ глас русият ми приятел
- Какво - попитах аз
- Бюрото - отговори ми той
Аз се обърнах и видях как то се пропуква.
- Спокойно,Сакура,това е деветото бюро,което сменям - усмихнато каза Цунаде.
Нищо не казах,а спокойно тръгнах и излязох от стаята.През този кратък период,който прекарах в кабинета на Хокагето,забелязах че Саске не откъсва очи от мен и Наруто.Понеже бях бясна,съм си забравила раницата в кабинета.Към 19:00 се звънна на вратата,и какво друго да направя-отворих.Пред мен стоеше Учиха с моята раница в ръка.
Следва продължение...
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by Butterfly on Вто Фев 08, 2011 12:10 am

avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Вто Фев 08, 2011 7:03 pm

Глава 2


Аз си взех раницата и преди Саске да е успял да каже нещо,затворих вратата.
-Сутринта-
Беше петък и отново закъснявах за училище.Оправих се(както в началото).Днес тръгнах с Наруто.През целия път и двамата мълчахме.За малко да закъснеем за час,но учителят закъсня.Първият час беше Математика.Общо взето целия де беше скучен.След като свиршихме и двамата се прибрахме.Към 15:30 на вратата се звънна,отворих,но нямаше никой,само една бележка,на която пишеше"Ела на плажа в 21:00".Иведнъж телефонът ми звънна - беше Наруто.
- Добър ден - поздравих аз
- Какво му е доброто,днес като ме изпитаха ми писаха 3,а сега получава странна бележка - каза той
- И аз получих.Да отида на плажа в 9 вечерта - отвърнах аз
- За каквото и да е,няма да отида - нервно отговори той
- Аз пък ще отида,може да е нещо важно - така си и беше
- Едва ли /Наруто/
- Както искаш,чао /Сакура/
Затворих и отидох да се оправя.
- 20:30 -
Аз тръгнах към плажа,но щом стигнах видях Саске.Беше на мястото,което е било написано отзад бележката.
- Какво правиш тук - попитах аз
- Чаках ви.Къде е Наруто?/Саске/
- Значи ти си оставил бележките?/Сакура/
Още преди да чуя отговор,се опитах да си тръгна,но усетих как Саске хваща китката ми.
- Моля те,прости ми за всичко - каза той
Не можех да повярвам на това,което чувам.Истина ли беше?Мислите ми бяха прекъснати.
- Моля /Саске/
- Ами...Добре - отвърнах аз
Аз и Саске отидохме да кажем на Наруто.Колкото повече се приближавахме до къщата му се чуваше все по силна музика.У тях явно имаше купон.Вратата беше отключена и ние влязохме.
- Честито,най-после се сдобрихте - казаха всички в един глас.
Наруто явно знаеше,беше ме излъгал.

Съжелявам,че главите са къси,и че има "дупки"!!!


































Последната промяна е направена от mariqvladi на Съб Май 28, 2011 10:08 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Чет Мар 24, 2011 4:16 pm

Хораааа,това е редактираната версия на 1 и 2 глава(слети са).Скоро ще пусна 2 глава(понеже това,което пускам вече е една глава тоест 1 глава).Приятна четене и се надявам този път да Ви хареса :)





Телефонът ми започна да вибрира и секунда след това вибрацията бе последвана от любимата ми песен. Протегнах се мързеливо към телефона, изключвайки алармата и отново се завих през глава, но понеже съм "късметлийка" одеялото се изхлузи от тялото ми и бавно се свлече на пухкавия килим в стаята ми.
- По демоните! - изпъшках и застанах в седнало положение на леглото, поглеждайки към стенния часовник, който се намираше на срещуположната стена, високо над бюрото ми, отбелязвайки си наум, че отново закъснявах за училище.
Изправих се рязко от леглото и набързо минах през банята, измивайки лицето и ръцете си.
Излизайки от банята, грабнах униформата поставена на стола пред огледалото. Огледах късата черна пола, обличайки я и я придърпах възможно най-надолу, след което взех и бялата си ризка. Набързо закрих горната част от тялото си с нея и закопчах черните й копчета, а като за финалния изглед на училищната униформа взех отново черното си сако, но не обгърнах раменете си с него, а го преметнах през рамо, придържайки го с показалеца си.
Застанах пред елипсовидното огледало и взех чантичката с гримовете си, изкарвайки оттам бледорозовия ми гланц, спиралата си и бледорозовите си сенки.
Прокарах тънка струйка гланц по подбухналата ми от съня долна устна, след което го размазах и по горната, а след като приключих и с това, затворих капачката му. Оглеждайки се, грабнах спиралата и поставих от нея обилно количество на миглите си, а за финал сложих и бледорозовите си сенки върху клепачите ми.
Отново се погледнах в огледалото, взимайки четката си за коса от тоалетката и я прокарах бавно през дългата си розова коса. След като счетох, че косата ми е в приличен вид я вързах на две опашки и напуснах къщата си.
По пътя към училище срещнах Неджи и ТенТен, които ми предложиха да продължим заедно, а аз се съгласих с усмивка на лице.
Когато пристигнахме в двора на училището, от където идеално се виждаше високата постройка, в която учехме, се видяхме и с другите ни съученици, но срещата ни бе прекъсната от звънеца, който оповестяваше началото на учебния ни ден.
Прекрачвайки прага на училището ми, извадих програмата си от чантата и с изненада открих, че първия ми час бе Литература с преподавател Джирая, а всички знаеха, че в този час можеше да се чуят повече псувни, отколкото цял ден прекаран с каруцар.
След като часът свърши излязохме на вън, срещайки се с другите си съученици и така, в шеги и закачки с приятели и скучаене в часовете дойде време и за последния час, който по случайност бе физическо. През него аз и ТенТен танцувахме, Ино играеше футбол с момчетата, а Хината четеше любовни романи.
Когато учебният ден приключи и всички си тръгнаха, аз реших да потренирам в гората, а след като приключих и с тренировката си бе време за задълженията ми.
Запътих се към кулата на Хокагето, но понеже закъснявах, реших да мина през прозореца, но гледката, разкриваща се пред мен бе изненадваща.
В кабинета на петата се намираше не кой да е, а самият Саске Учиха, придружаван от отборът му.
В главата ми нахлуваха безброй въпроси, които явно нямаха никакъв отговор. Бях много ядосана, но осъзнавайки се, се огледах и видях,че и Наруто се намира в стаята.Отидох до Лейди Цунаде, поглеждайки към дългата й руса коса, която притежаваше и се вгледах в кафявите й очи, извинявайки се за закъснението, а после се обърнах към отбор Хеби.
Погледнах съвсем за кратко Саске, установявайки, че косата му, все още бе черна и щръкнала на всички страни, а очите му, все тъй черни и неразгадаеми. След приключването със Саске погледнах и Карин, забелязвайки странната й червена коса и тъмносините й очи, а след като приключих и с нейния "оглед", погледнах и зъбатия член на отбора, а именно Суйгетсу. Специфичния бял цвят на косата му идеално се допълваше и от лилавите му очи.
За финал оставих Джуго, който бе собственик на оранжева коса и кафяви очи, а след завършения успешно "оглед", се подпрях на бюрото на Хокагето, разположено под прозореца, стискайки го много здраво, защото ако не го направех, то тогава щях да смеля някой от присъстващите.
Започнах да оглеждам кабинета на петата с ясната нагласа да се разсея от всичко това.
Забелязах присъствието на шкаф с някакви досиета намиращ се от дясната страна на прозореца, а от лявата бяха разположени картини.
- С-Сакура? - каза Наруто, треперейки.
- Какво има? - попитах, стрелкайки го с поглед.
- Бюрото на баба Цунаде! - възкликна, а аз се обърнах, виждайки пропукването му.
- Спокойно!Това е деветото бюро, което сменям, а те никак не са евтини, Сакура! - възкликна лейдито, усмихвайки се, но аз не счетох за нужно да дам някакъв отговор, а вместо това си тръгнах, но скоро осъзнах, че бях забравила раницата си в кабинета й, но си казах, че утре непременно ще мина и ще си я взема.
Вървейки по коридора отбелязах, че през дори и краткото прекарано време в кабинета на русокоската, ясно долових погледа тъмният поглед на Саске и то многократно, но повдигнах рамене, напомняйки си, че това не ме интересува и продължих напред.
Към 19:00 се звънна на врата у дома и аз отворих,но гледката, която се разкри пред мен ме шокира. Там, пред моята врата стоеше Саске Учиха с раницата ми в ръка.
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by Butterfly on Пет Мар 25, 2011 10:31 am





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Съб Май 28, 2011 1:35 am

Ето я и новата глава
Enjoy

Взех си раницата и преди да е успял да каже нещо,затворих вратата.Толкова много чувства се разбушуваха днес в мен,че просто не знаех какво да направя.
-Сутринта-
Беше петък и отново закъснявах за училище.Оправих се(както в началото).Днес тръгнах с Наруто.През целия път и двамата мълчахме.Тази тишина ме убиваше,но къркорещия корем на русокосия ми приятел я прекрати.
- Не ми казвай,че.. - възмутих се аз,а той ме прекъсна.
- Гладен съм! - отбеляза синеокия - Хайде за рамен!Мммм,рамен!
- Ти шегуваш ли се с мен?!Отсъствие ли искаш?
- Не,но искам да ям! - настоя Наруто - Хайдееее!
- Уф,добре.Но ще побързаш! - предадох се
- Дадено! - блондинът ми се ухили и тръгна напред,а аз го последвах с въздишка.Понякога имам чувството,че се е родил с тази усмивка.
За малко да закъснеем,заради най-добрия ми приятел и рамена му,но учителят все още не беше дошъл в стаята.Секунди по-късно влезе и Орочимару.Първият час беше Математика,която както винаги мина много бавно.Общо взето целия ден беше скучен.След като свършихме и двамата с Наруто се прибрахме.Към 15:30 на вратата се звънна,отворих,но нямаше никой,само една бележка,на която пишеше:
"Ела на плажа в 21:00".
Иведнъж телефонът ми звънна - беше Наруто.
- Добър ден - поздравих аз.
- Какво му е доброто,днес като ме изпитаха ми писаха 3,а сега получавам странна бележка - каза той,като повишаваше тон.
- И аз получих.Да отида на плажа в 9 вечерта - отвърнах аз
- За каквото и да е,няма да отида - нервно отговори русокоското
- Аз пък ще отида,може да е нещо важно - така си и беше
- Едва ли! /Наруто/
- Както искаш,чао /Сакура/
Затворих и отидох да се оправя.
- 20:30 -
Тръгнах към плажа,но щом стигнах видях Саске.Беше на мястото,което е беше написано отзад бележката.
- Какво правиш тук? - попитах аз
- Чаках ви.Къде е Наруто?/Саске/
- Значи ти си оставил бележките?/Сакура/
Още преди да чуя отговор,се опитах да си тръгна,но усетих как чернокоското хваща китката ми.
- Сакура,прости ми за всичко.С-съжелявам! - каза той
Не можех да повярвам на това,което чувам.Истина ли беше?Саске Учиха се извинява?Той ме изтръгна от мислите ми с дума,която не очаквах да чуя отново от него.
- М-моля те /Саске/
- Ъъъ,ами,аз..аз...добре /Сакура/
Аз и черноокото момче отидохме да кажем на Наруто.Колкото повече се приближавахме до къщата му,се чуваше все по силна музика.У тях явно имаше купон.Вратата беше отключена и ние влязохме.
- Успя ли?Успяяя.Сакура-чан прие извинението!Видя ли не беше трудно - синеокия ми приятел направо се нахвърли върху Саске
Наруто знаеше,беше ме излъгал.Аз просто въздъхнах и им се усмихнах.Тримата си взехме напитки и отидохме при другите.Общо взето вечерта мина неусетно.Към 03:25 реших да си тръгвам.Щях да стоя още,но повечето от присъстващите се бяха напили.Тъкмо отварях вратата на апартамента на Наруто,някой пак ме хвана за ръката.
- Какво по дяв..? - попитах разгневено и се обърнах рязко - Саске? Какво има? - попитах аз,а въпросът му ме обърка
- Искаш ли да те изпратя?
-Ами..както искаш - отвърнах аз и му се усмихнах,той просто кимна и отвори вратата.Минах покрай него,а чернокоското ме последва.
Когато излязохме от сградата,усетих как лекия вятър,гали кожата ми и развява косата ми.Луната огряваше лунните цветя,чиито нежни цветове се бяха разтворили и обърнали към нея.Аз и Саске вървяхме мълчаливо по пътечката към към нас.Погледнах го с крайчето на окото ми,а после се опитах да завържа разговор:
- Значи оставаш в Коноха,така ли ?
- Мхм - какъв отговор само
- А отборът ти ще остане ли?
- Не утре тръгват към селата си.Хокагето говори с Кагетата на страните им и ги убеди да се върнат с изпитателен срок - я виж ти
- Ами ти?
- Аз също имам срок. - каза той
- Аха.Ъм,ще,влезех ли? - поканих го аз,докато отключвах вратата на апартамента ми
- Не ще се прибирам. - просто отговори Саске
- Добре.Чао - черноочкото ми махна и продължи напред.
Гледах как се отдалечава,докато не се изгуби в тъмнината.Влязох в къщи и заключих след себе си.Отидох в хола,тръшнах се на дивана и си пуснах телевизора.Погледах около час,но после се качих горе,изкъпах се,облякох си пижамата,която бе светло зелено потниче и къси панталонки(такъв е модела) и си легнах.
Зъъън..Зъъън..Зъъън..
Застанах в седнало положение и погледнах към часовника,след което взех телефона и отговорих:
- Ало
- Сакура-чан още ли спиш?
- Да,Наруто.Какво има? - попитах нетърпеливо
- Нищо реших да ти се обадя и да те питам..ъъъ..какво щях да те питам? - извъртях очи и се изправих,а той все още мърмореше - Ааа,сетих се!Хайде на плаж.
- ОКИ.След час на скалата.
- Добре.Чао. - казах му довиждане и затворих.
Влязох в банята и се измих(зъбите и лицето),после си изкарах банския и го облякох,а върху него лилава рокля,приготвих чанта с всичко нужно - плажно масло,хавлия..закусих и тръгнах.
- На скалата -

Когато стигнах Наруто го нямаше,затова седнах на меката трева и си пуснах музика.След около половин час русокосия се появи,но не беше сам.
- Здравейте - казах аз и им се усмихнах
- Здрасти,розовке - поздрави ме ухиления Суйгетсу.
- Хъх - обади се Карин.Тази червенокоска си проси боя.
- Хайде Сакура-чан да си оставим нещата. - каза блондинът и ме задърпа надолу към пясъка.Очилатката и белокосия ни последваха.След като си оставихме чантите влязохме във водата.
Докато си лежах на шезлонга,чух,че телефона на Наруто изпиука и го извиках.Той прочете съобщението,погледна ме и каза:
- Баба Тсунаде ни вика довечера в някакъв ресторант,и не приема отказ. - тъкмо щях да попитам за какво,но ме изпревари и отговори на незададения ми въпрос - Било много важно!!! - успях само да кимна,защото някой ме хвана през кръста и ме метна в морето.Щом се показах на повърхността и успях да си поема въздух,видях смеещия се Гаара.
- Аааааа,Гаара!!! - разкрещях се аз,а той побягна - Ела тук безмозъчен идиот такъв!!! - хукнах след него.Настигнах го и скочих на гърба му. - Хванах те! - червенокоското си обърна главата - Защо ме хвърли?
- Отмъщавам си - ухили се Гаара,а аз го погледнах объркано - Последния път ти ме метна във водата само с едно движение.
- А,да - слязох от гърба му и тръгнахме към другите.Саске, Джуго и Какаши също бяха там. - Здравейте - поздравих ги,а те кимнаха
- Карин,Суйгетсу трябва да тръгвате. - каза белокосия сенсей - Ще ви изпратя до портите на Коноха,оттам ще тръгнете с отряди от селата ви.
Четиримата от вече бившия отбор "Така" се сбогуваха.Беше тъжно - преживяли са толкова много заедно.
След раздялата чернокоското остана при нас.Стояхме на плажа до 18:30,после се прибрахме за да се оправим.
Изкъпах се,избрах си дрехи - плисирана дънкова поличка,малко над коленете,синьо потниче с качулка,на което със сребристи пайети е изрисуван знака на селото скрито в листата,обух сини обувки на висок ток,медальон и една гривна.Сложих си спирала,бледорозов гланц,светло сини сенки и излязох.
Пред ресторанта имаше маси,а над тях козерка,върху която имаше табела с надпис "La Phone" .Влязох вътре и един от келнерите ме посрещна,заведе ме при лейди Тсунаде и другите.
- Добър вечер - поздравих ги,те мен също.
Те бяха поръчали,а аз последвах примера им.Поръчах си бира и салата.След като ги донесоха,петата започна да говори:
- Имам да ви казвам нещо много важно..
- Пенсионираш се и даваш поста си на мен - радостно каза Наруто
- Не е това и не ме прекъсвай! - нареди тя - Аз..аз..ще се омъжвам
- Какво?!Ще се омъжвате?За кого?
- Да Наруто.За Джирая.
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Вто Май 31, 2011 11:39 pm



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Нед Юни 12, 2011 4:37 pm

Ето я новата глава,написана с помоща на редакторката ми - Темари Акатски

- Доообреее.Това е много интересно! - казах странно аз - Тсунаде-сама,добре ли сте?Да не сте пияна?Знаете,че алкохола не ви действа добре!
- Не съм пила от седмица! - възрази петата
- Явно още ви държи - каза саркастично Наруто,а учителката ми беше готова да го убие
- Зарежи.Честито лейди Тсунаде! - поздравих и се усмихнах,а русокосия продължаваше да се мръщи,затова го настъпих с токчето.
Той почервеня,беше готов да изкрещи,но в този момент донесоха рамена му,а глупакът както винаги се нахвърли върху пълната купа.Сервираха и нашите поръчки.Аз си налях част от бирата в празната чаша и отпих.Какаши сенсей пробва виното и се усмихна,хокагето изпи на екс едно саке,изпи й това на Наруто и си поръча още.Тъкмо щях да й направя забележка,тя ме прекъсна:
- Да не си посмяла! - намекна тя - Ааа,здравей Саске. - мило отвърна русата.
За какво говореше?Обърнах се и го видях.Гледах учудено и докато се осъзная той беше седнал и поръчал.Чернокосото момче размаха ръка пред лицето ми,а аз от своя страна премигнах.
- Добър вечер - усмихнато казах аз,той само кимна.
Ядохме,пихме и се веселихме,но имахме един проблем - Тсунаде,Какаши и Наруто се напиха.Със Саске се чудехме какво да направим и накрая извикахме едно такси,казахме къде да ги закара,платихме и изчакахме да се изгубят от погледите ни.
- Е аз се прибирам. - каза черноочкото и ме погледна
- Аз не,ще се поразходя - отвърнах аз
- Хн.
- Ако искаш ела с мен. - поканих го и зачаках отговора му.
Той повдигна рамене и пак ме погледна.
- Е?
- Ами,добре. - тези кратки отговори ме изнервят. - Накъде? - вдигнах рамене,а Саске се смръщи - Как така не знаеш?Ще се разхождаш,а не знаеш накъде отиваш.
- Ти си можел да говориш,а? - попитах с лека усмивка на лицето
- Заяждаш ли се? - отговори на въпроса ми с въпрос момчето
- Може би.
- Дааа,определено. - отвърна чернокоското
- Мисли каквото искаш. - докато се усетя вече тичах,а той ме гонеше.
Стигнахме плажа и започнах да бягам по пясъка,но скоро паднах,заради токчетата.
- Сакура! - извика Саске и дотича при мен - Добре ли си?
- Да.Нищо ми няма,но обувките ми са за боклука - разочаровано отвърнах аз
- Аз съм виновен,не трябваше да те подгонвам!Съжелявам - каза той и се изправи,но аз го хванах за ръката.
- Почакай. - станах и го обърнах към мен - Защо се разстройваш?Това е просто обувка.Не мислех,че си такова бебе.
- Ей,просто се тревожех.
- Ахаа.Хайде да продължаваме.
Тръгнахме и след около 30 минути седнахме на все още топлия пясък..
Наблюдавах го как гледа морето, чиито вълни се разбиваха в скалите. Лицето му бе осветено от магическата лунна светлина, а устните му бяха леко разтворени, сякаш размишляваше над въпрос, от чиито отговор зависи живота му.
- Сакура.... чудех се... - обърна се към мен, започвайки да говори напълно несвързано.
- Какво има, Саске? - попитах тихичко, продължавайки тайно да се любувам на лицето му.
- Искаш ли да играем на една игра? - демонична усмивка пробягна по лицето му.
- Игра ли? Каква? - приближих се към него, поглеждайки го любопитно.
- Ами.... аз ще ти задавам въпроси, а ти ще ми отговаряш... - провлачи уж незаинтересувано той.
- Какво? Това е глупаво? - той ме погледна снисходително. - Добре, ще играя, но аз също искам да задавам въпроси.
- Ти.... - изсъска той, а аз се засмях. - ... добре! - възкликна и се намести по-удобно на пясъка.
- Ти си първа. - подкани ме самодоволно.
- Ами .... - изчервих се. - ... чудех се какъв е типа момичета, които харесваш! - възкликнах на един дъх и веднага съжалих за думите си.
Той се потупа по брадичката замислено и скоро отново се обърна към мен с усмивка, която можеше да те отведе до ада и обратно.
- Харесвам русокоси, с дълги, стегнати крака, огромен бюст и неустоим сексапил. - обяви той, но изведнъж ме посочи, а аз изтръпнах. - Тоест - всичко, което ти не притежаваш.
- Ах, ти, самовлюбен, ексцентричен и нагъл идиот. - Изкрещях първите думи, дошли ми на ум и го бутнах на пясъка.
- Боже, колко си досадна. Наистина не мога да си представя какви нерви трябва да има човек, за да те изтърпи. - продължи да ме дразни той.
- Но пък - това ме навежда на мисълта... - изведнъж той уви ръка около талията ми, издърпвайки ме към себе си. - ... с колко момчета е излизала нашата розовокоска! - възкликна, а аз зяпнах смаяно.
- Не съм длъжна да отговарям на това. - обявих и опитах да се отдръпна, разбира се, неуспешно.
- Хайде, Сакура! - прошепна до ухото ми. - Аз отговорих на въпроса ти и сега е твой ред.
- Не е твоя работа! - отново избухнах и го избутах от себе си, въпреки, че бях сигурна, че ако той не бе пожелал да ме пусне нямаше да успея.
- Искам да си ходя. - продумах след секундно, неловко мълчание.
Имах чувството, че за миг по лицето на Саске пробягна изненада, но той бързо се овладя и студеното, неизразяващо нищо изражение отново се завърна.
- Да вървим! Ще те изпратя. - каза го с тъй леден глас, че ме удари огромна вълна вина, която никога досега не бях изпитвала.
През целия път към дома ми никой не продума и думичка, а на вратата той просто си тръгна, отново безмълвно.

Събудих се рано сутринта, учудена, че изобщо бях успяла да затворя очи. Грубото ми държание към Саске гризеше съвестта ми през цялата нощ.
Знаех, че не трябва да бъда толкова груба, но той отново бе сринал самоконтрола ми за секунди. По демоните, беше ме изнервил само с един въпрос и защо? Дали не се страхувах, че щом чуе отговора ще ми се присмее?Та, кой нямаше да се присмее? Бившите ми се брояха само на пръстите на едната ми ръка...
- Как е възможно да съм толкова безнадежна? - въздъхнах и се изправих от пухкавото ми легло.
- Аз не смятам, че си безнадежна. - подскочих и светкавично се обърнах към зейналия прозорец, на чиято рамка се бе облегнал натрапника.
- Гаара! - възкликнах и се метнах върху му, обгръщайки ханша му с крака, а врата му с ръце.
- Хей, по-кротко, черешке! - засмя се, поставяйки длани на талията ми.
- Нямаше те толкова време. Липсваше ми, пясъчно момче! - възкликнах, но усетих потръпването му, когато използвах прякора му.
- Хей, черешке... - подхвана ме по-здраво и започна да ме носи към гардероба. - Наистина ми е приятен допира ти, но смятам, че би искала да смениш облеклото, а? - сведох очи към късата ми нощничка, която се бе набрала по бедрата ми и го погледнах извинително, със зачервено лице.
- Съжалявам, Гаара-кун, просто появата ти е твърде изненадваща. - заобяснявах, ровичкайки в гардероба си.
Той промуши ръката си покрай мен и извади синьо-бяла рокличка без презрамки.
- Това? - попита, повдигайки вежда, а ръката му, в коята се намираше дрехата повтори движението.
Ухилих се и грабнах секси дрешката от ръката, намигайки му.
- Хайде, хайде! - хвърлих облеклото си на леглото и го забутах към вратата.
- Хей, мога и сам! - възкликна недоволно и забърза крачка, опитвайки да избягва натиска на ръката ми върху рамото му.
Затворих вратата веднага щом кракът му се озова в антрето и се усмихнах, щом чух мърморенето.
Навлякох набързо рокличката и грабнах четката от тоалетката. Прокарах я бавно през косата си, докато гледах отражението си в огледалото.
Изведнъж вратата се отвори и аз панически се обърнах натам.
- Гаара-кун? - премигнах, опитвайки се да си върна дар словото.
Той, в цялата си прелест стоеше на вратата, хилейки се самодоволно.
- Ами ако не се бях облякла? - шокиращо, но през главата ми мина образа на пясъчното момче, което стой срещу мен, а аз съм само по белио
- Ох, черешке не се впрягай толкова! - запристъпва към мен и чак тогава забелязах поклащането на чантичката ми с гримове.
Преди да се усетя той бе зад мен и грабна четката, започвайки внимателно и извънредно старателно да разрешва косата ми.
- Може ли? - попита, а аз се отпуснах в ръцете му. Не знаех какви могат да бъдат последствията от една щура намеса на момче във външния ми вид, но знаех, че вярвам изцяло на Гаара, затова затворих очи, наслаждавайки се на ласките му.
След около 5 минути спрях да усещам ръцете му, затова отворих очи, но още преди да премигна неговата длан се озова пред погледа ми.
- Хей, още не си готова, черешке. - обяви и ме дръпна за ръката, изправяйки ме от стола и отвеждайки ме по-далеч от огледалото.
Погледнах го объркано, но миг след това забелязах чантичката в ръцете му.
- Точно така... Време е за грим! - възкликна, а аз зяпнах ужасено.
- Но... Гаара- кун... аз мога и сама... - започнах да пелтеча и този момент бе използван срещу мен. Той бързо прокара тънка линийка черен молив по очите ми и се засмя доволно.
- Гаара - кун... - оп, вече имах и гланц по устните.
Притворих очи раздразнено, а той, разбира се, се възползва и от това. Докато успея да ги отворя вече имах и сенки, чиито цвят все още бе неизвествен за мен.
- Eто, сега си добре! - възкликна дяволито, а аз бързо се запътих към огледалото.
- Черешке? - дръпна ме за ръката и постави обеци на ушите ми. - Да, сега си перфектна.
Пристъпих несигурно пред огледалото и онемях. Там, срещу мен стоеше съвсем непознато момиче. Черния молив подчертаваше зелените ми очи, а бледо синкавите сенки ме правеха небрежна.Дългата ми розова коса бе вързана със синьо-бяла лента, а сребърни обеци във формата на черешки висяха от ушите ми.Обърнах се към него и преди да се е усетил, се метнах отгоре му.
- Как успя да ме превърнеш в синьо-бяла фея? - прозвуча като шега, затова и двамата започнахме да се смеем.
- Хайде, време е да тръгваме! - възкликна и отново се засмя.
- Къде ще ходим? - повдигнах вежда, избягвайки от прегръдката му.
Така и не получих отговор, но скоро сама разбрах какво има предвид.След около десет минути вървене из Коноха се озовахме пред хранителен магазин.
- Шегуваш се! - погледнах го скиптично, щом прекрачихме прага на постройката.
Той сякаш въобще не ми обърна внимание, защото взе кошница и се запъти към щанда със зеленчуци. Наблюдавах го как я пълни с всичко, което му попадне, а след това и как минава през касата.
- По демоните, кажи ми какво правиш! - възкликнах, когато се озовахме извън магазинчето. - Купи безброй ненужни неща, изпразвайки джоба си за нищо.
- Просто днес се остави на мойте грижи и щури планове, черешке! - възкликна и той на свой ред, хващайки ръката ми и ме поведе към границите на селцето.
Вървяхме цял половин час, през който аз не спирах да мрънкам, а той да въздиша, докато накрая не се озовахме на полянка в близост до езерце.Гаара-кун се настани на тревата и аз последвах примера му.След това започна нехайно да изважда зеленчуците от торбата, нареждайки ги върху самата нея.
- Пясъчно момче, какво... - проблъка на острието на малкото джобно ножче, което извади от джоба си, ме прекъсна. - Добре, вече наистина започвам да се плаша. - информирах, а той само поклати глава, смеейки се.
Момчето срещу мен започна прецизно да нарязва продуктите, а след като приключи и с това, започна да ровичка в единствената цялa торба, която бе останала.
- Хехе, знаех си, че съм взел! - възкликна и с демонична усмивка изкара солница оттам.
- Сега остава само да ме посолиш и да си ме хапнеш сладко, сладко. - засмях се, но в момента изобщо не ми бе до това.
- Черешке, черешке.... - отново поклати глава. - Всъщност, сега като се замисля не е толкова лоша идея. - ококорих очи, а той започна да се тресе от вълните на веселие, които го завладяха. - Добре, сега по-сериозно! - възкликна, щом се овладя и започна да соли зеленчуците, а след като приключи ме погледна очаквателно.
След секундно мълчание се пресегнах и грабнах едно резанче краставичка, излапвайки го.
- Е? - попита плахо, сякаш бе възможно да сбърка при правенето на "салата".
Грабнах още едно резанче и го пернах по носа с него.
- Разбира се, че е добре! - изхрусках поредното.
Той ме погледна изпитателно, но скоро се присъедини към хапването.Така, денят премина в смях, закачки и хапване, докато залеза не измести слънцето от хоризонта.
- Смятам, че е време да тръгваш, черешке. - продума Гаара, изкарвайки ме от унеса, в който бях попаднала, гледайки оранжевите нюанси.
- Д... да... - извърнах се към него. - И аз мисля така.
Той се засмя на затруднението ми.
- Хайде, ще те изпратя! - възкликна.
Събрахме излишните неща, останали по полянката и тръгнахме по обратния път.
- По демоните, днес съм на работа! - изпсувах тихичко по средата на пътя, но достатъчно силно за слуха на спътника ми.
- Добре, тогава ще те изпратя дотам, черешке. - отвърна с усмивка той.

- Сакураааааа.... - крясъкът на Цунаде огласи кабинета.
- Наистина съжалявам, просто бях с Гаара-кун и не забелязах кога е станало толкова късно! - възкликнах, присвивайки се на стола.
- Гаара ли? - учуди се тя, а аз се проклех на ум за изпускането си. - Сакура?
- Да? - попитах и вдигнах глава.
- Какво има между теб и Гаара? - очичките й светнаха любопитно. - Хайде, кажи ми! - приближи се към мен, сякаш щяхме да обсъждаме секретна тайна.



Не бях мигнал цяла нощ, питайки се какво става? Защо продължавах да мисля как се чувства тя, при положение, че ми беше отказала информация за живота си по толкова груб начин?Какво ми ставаше, за бога? Защо не успявах да си отговоря на толкова лесен въпрос?Питах се за това цяла нощ и шибан ден, а накрая просто не издържах и реших да я проверя.Толкова късно вечер вероятно щеше да спи сладко в леглото си и да е добре, но имах нужда да я проверя, просто трябваше да знам, че е добре.
Тичах по покривите, защото не исках да виждам никой в момента, никой освен нея.Скоро се озовах пред прозореца й, който по някаква странна причина бе отворен.Влязох тихо през него и надникнах в тъмното, но след цели 3 обиколки на къщата осъзнах, че тя просто не бе тук.Излязох, отново през прозореца, тръгвайки към болницата, където се предполагаше, че трябва да бъде.Пристигнах там за сравнително кратко време, но тъкмо когато смятах да вляза и да я потърся, светлината, идваща от прозореца на хокагето ме разубеди.Може би обсъждаха нещо важно и щях да ги прекъсна, а пък и какво щях да кажа, когато ме попита за какво ми трябва?Може би обсъждаха нещо важно и щях да ги прекъсна, а пък и какво щях да кажа, когато ме попита за какво ми трябва?
Обърнах се към улицата с намерението да тръгвам, когато оттам се чу трясък.
Светкавично бързо се покатерих до прозореца и надзърнах несигурно.
Обиколих помещението с поглед, нащрек за потенциална опастност, но нов трясък привлече вниманието ми.
- Но това е толкова хубаво, Сакура! - чух да възкликва Цунаде и отново удари по бюрото. - Толкова ще се радвам да се съберете. Та, вие сте чудесна двойка! - отново възкликна и нов удар накара розовокоската да подскочи.
Настръхнах, но не от ледения вятър навън.
- С Гаара-кун сме само приятели, затова не съм напълно сигурна. - прошепна Сакура.
Какво? Гаара-кун ли? Какво трябваше да значи това?
В главата ми изникнаха цял куп въпроси, чиито отговори не знаех.Засега знаех само едно и то бе, че вече щях да забелязвам Гаара, но не като убиец, а като човек, който явно печелеше моята розовокоска. Да, от днес нататък щях да виждам Гаара само и единствено като съперник...



Последната промяна е направена от mariqvladi на Пет Юни 24, 2011 3:43 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by Butterfly on Нед Юни 12, 2011 7:51 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Пон Авг 01, 2011 6:46 pm

Ето я и новата глава

- Добре, аз приключих. Ще се видим другата седмица, а засега чao! - продумах нa кoлeгитe си.
- Довиждане, Сакура! - с възклицание отвърнаха те в един глaс.
Излязох от болницата и се запътих към апартамента си. Бях толкова изтощена, но и погледнато реално нямаше как да не съм след двойна смяна. Чувствах се толкова безтегловна и единственото, за което копнееха тялото и ума ми бе съня.
Потънала в мисли дотолкова, че не усетих дори кога се озовах пред дома си. Извадих мързеливо ключа от чантата си и отворих вратата, едва-едва. От вътре ме лъхна приятната миризма на вишни и аз затворих очи, наслаждавайки й се, но за кратко. Продължих да навлизам навътре, пускайки чантата си на земята и започнах да се изкачвам по стълбите, докато свалях дрехите си завеяно. Когато стигнах до банята, вече не притежавах нито една дрешка, а веднага щом влязох вътре, пуснах топлата вода. Перлените капчици започнаха да се стичат по дългата ми коса, след което продължаваха пътя си по извивките на тялото ми, галейки го нежно.
Веднага след приятната баня, напуснах помещението и затърсих с поглед нощницата си. Скоро пред очите ми мина бял плат и се запътих към стола, на чиято облегалка почиваше дрехата. Облякох я и се хвърлих върху леглото, а при това мое движение края й се повдигна и вече не стигаше до малко над коленете, а почти се опираше в белиото ми. .Обърнах се на една страна, размърдвайки леко тънките ми презрамки, като затворих очи, изпадайки в еуфория и скоро сънят ме завладя напълно.
Пип, пип, пип...
''Какво по демоните?!'' - помислих си и разтърках, предполагам вече почервенелите ме очи, сънено. - ''СМС от Наруто?'' - повдигнах вежда разсеяно, а единственото, което измъчваше ума ми бе набързо да прегредам СМС-а и отново да се потопя в приказния свят на сънищата. Отворих съобщението - виновник за събуждането ми и зачетох на глас:
- Сакура-чан, довечера идваш с нас на луна парк. НE приемам отказ, затова в 22:45 бъди готова, защото ще минем дa тe взeмeм. По-късно сме предвидили да минем и през караоке или някоя дискотека... Предполагам, че сега се питаш кои сме "ние", но аз няма да ти кажа - ще видиш *изплезено човече*. А, да - говорих с баааа Цунаде и тя потвърди, чe пoчивaш цялата седмица, затова БЕЗ оправдания!!! Между другото самият aз организирах всичко, така че не се безпокой - погрижил съм се нищо непредвидено да не се случи.
Замислих се, затова какво ли е искал да каже с това " нищо непредвидено да не се случи...'', но бързо зарязах идеята да си блъскам главата по този въпрос и вдигнах поглед към часовника. Стрелките показваха 19:43 и аз наклоних глава невярващо. Не бе възможно да съм спала толкова... Нали?!?
Къркорещ звук, идващ от корема ми ме извади от вихрушката, създадена от мисли и аз погледнах надолу.
- Хмм, какво да ям? - потърках брадичката си замислено, абсолютно сигурна, че ако от някъде ме гледат със сигурност ще си помислят, че съм поредната откачалка, която си говори сама. - Пица? Да, това ще е! - възкликнах.
Грабнах телефона, набирайки номера на близката пицария и поръчах, така желаното от мен. Сега оставаше да чакам, докато я доставят, но точно през това време в главата ми отново се промъкна образа на Саске. Застанах в седнало положение на светло зелените чаршафи,като леко ги разместих и се замислих за него. Знаех, че трябва да му се извиня, но как? Дори и да измислех решение кога щях да го видя? Ами ако довечера и той присъства? Обзалагам се на 100%, че Наруто и него е извикал.
Отскочих от леглото, право дo гардероба и от него извадих розова поличка и бял потник, върху който имаше изображение на огромна черешка. Облякох ги набързо, след което сресах и косата си.
Зънн...
''- Най-после пристигна. Вече е осем и половина, затова трябва да побързам!'' - възкликнах на ум и се затичах към входната врата.
- Добър вечер! - поздрави разносвачът, щот я отворих, а аз кимнах задъхано. - Ето ви пицата. - подаде ми я с подмолна усмивка. Бас държа, че когато ме видя задъхана си помисли всичко друго, но не и за обикновенно тичане.
- Благодаря! - възкликнах, взимайки я и му подадох парите със свободната си ръка. - Задръжте рестото!
- Мерси! Приятен апетит!
- Приятна работа. - отвърнах с лека усмивка и затворих вратата след себе си с крак.
Запътих се към хола и се настаних удобно върху зеления си диван, след което пуснах телевизора и започнах да ям.
Към 21:15 вече бях приключила с яденето и си взех душ, измивайки и зъбите си. След това отново се озовах пред гардероба. Поровичках известно време и накрая харесах тъмно-сини, прелепнали дънки, стигащи до коляното ми и светло-розов потник - туника, който образуваше кръст около врата ми.
Облякох се и реших да се издокарам малко повече. Взех синия си несесер с гримове и го отворих, изваждайки от там спиралата и започнах внимателно да подчертавам миглите си, като внимавах да не си изкарам някое око. Последва черен молив за очи на клепача и отдолу, а после и нанесох по устните си червеникав гланц. Накрая взех четката за коса и се сресах. Като завършек хванах косата си, навих я и я вдигнах с черна шнола, като издърпах два кичура. Сега, когато облеклото и грима бяха готови, бе ред на обувките. Поставих черни сандали с цип на петата и бях готова, затова грабнах чантата си в среднощно син цвят и излязох.
- Сакураа? - изкрещя ми Темари развълнувано, веднага щом ме видя. - Точна си, както винаги! - възкликна, а аз се усмихвах в отговор.
- Здравейте момичета! Къде е... - още преди да довърша, Хината ми отговори.
- Чакат ни на центъра.
- А, кои са те? - полюбопитствах на мига.
- Наруто, Шикамаро, Сай, Киба с Акамаро и Канкуро с приятелката си. - отвърна Темари.
- Разбрах! - това възклицание бе единствения ми отговор.
Чувствах се като пълна идиотка. Всички щяха да са по двойки,а аз сама... Какво ми става по демоните? Аз съм глупачка! Държах се ужасно! Уф,та дори и Саске да беше тук нищо не се променяше. Той ме възприема като приятел,колкото и арогантно да се държеше. Ще му се извиня, каквото и да ми струва.
- Хей, Сак, какво си се замечтала? - попита ме Ино.
- Ам... нищо. - усмихнах се неловко. - Какво има?
- Отиваме направо на луна парка... - повдигнах вежда. -... Ще чакаме момчетата там. - кимнах. - Ааа, забравих да спомена, че и Саске ще идва.
- Добре. - отвърнах вяло.


- Момичетааа? - провикна се Наруто, изкарвайки ме от мислите ми за Сакура.
- Къде е Сакура? - попита Канкуро, сякаш прочел мислите ми. - Дължи ми прегръдка. - засмя се.
- Обикаля, като пущоряла луна парка поне за пети път, а ние просто я изгубихме в тълпата. - разтревожено продума Хината. - Някой да й звънне, защото аз си забравих мобилния.
- Саске, звънни и ти! - набързо реши проблема Киба.
- Защо аз? - изнедоволствах.
- Хайде де, моля! - направи мили очички, в съчетание с кучешка муцунка.
- Тея при мен не минават. - поклатих отрицателно глава.
- Знам, че искаш да я видиш, Саске... - Шикамару се бе приближил до мен. - ... не играеш честно, въпреки че ти сам си си виновен за поведението. За бога, как може да й зададеш такъв въпрос? Кое нормално момиче би ти отговорило?
- Добре де, прав си, затова, че не биваше да го правя.
- Сега тя смята, че й се сърдиш, затова й се обади и й кажи да дойде!
- Добре де, добрe. Ще й се обадя. Извадих телефона от джоба си и набрах номера й.
''Какво щях да й кажа, когато вдигне'' - замислих се аз - ''Да започна със здравей или къде си, чакаме те? Не знам какво да правя'' - погледнах отчаяно, докато размишлявах..
- Саске? - разнесе се медения й глас.
- Сакура? Къде си? - проклех се веднага, щом изрекох думите. Как можах да изръся такава глупост? Сега щеше да помисли, че и държа и сметка.
- Хммм.... зад теб! - възкликна, а аз моментално се обърнах, забелязвайки я.
Стройната й фигура стоеше пред мен, а красивите й зелени очи ме наблюдаваха.


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Пон Авг 01, 2011 7:58 pm



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by mariqvladi on Пет Авг 05, 2011 3:43 pm

Чернокосия красавец стоеше и ме наблюдаваше с тъмния си поглед. Гледахме се, стоящи един срещу друг.
- Хей! - възкликнах първа, прекъсвайки очния контакт и се запътих към приятелите си.
- Саки,къде беше? - попита ме Хана.
- Проверявах дали има нещо ново. - отвърнах веднага, страхувайки се, че ако дори и за секунда замълча, ще го сметнат за коле*ание.
- E, има ли? - лепна се Ино за мен, а очите й светеха любопитно.
- Има! - възкликнах, а тя ме погледна с поглед тип: "Кажи ми веднага или ще те убия!" - Ами голямата гондола я няма, а на нейно място са сложили огромно виенско колело. - Сега очите й казваха "По - добре да си бе мълчала!"
- Ето защо не си го спомням. - обади се русокосоя, след което всички насочихме погледи към него и последва неловка тишина.
- Нарутоо! - възкликна Хината. - Уф, къде ще ходим? Хмм, на топчето.Да, там ще отидем. - приказваше си тя сама - Е, хайде...Ъъъ, какво ще кажете?
- Хайде! - обади се Киба. - На него има по 2 места, което значи, че ще се качваме по двойки. - изтръпнах от тези думи и забих поглед в земята. Винаги, когато ходех на луна парк с Гаара се качвахме по атракциите заедно. Спомен от последното ни посещение тук изникна в главата ми.

- Не, не мога да се кача! - възкликнах вече за 3-ти път.
- Хайде де,Сакура. Ще бъде забавно! - уверяваше ме Гаара, а аз го погледнах жално. - Да не би да те е страх? - последва идиотско мълчание. - Страх те е! - възкликна червенокоското, засмивайки се.
- Да! Някакъв проблем?! Виж как хвърля хората нагоре! Ами ако ние се качим и въжетата се скъсат? Имаме толкова много врагове... - започнах да бръщолевя всякакви глупости, но той ме хвана през кръста, придърпвайки ме към себе си и ме целуна, а след което отдалечи лицето си от моето, проговори.
- Щом си с мен нищо няма да се случи. - погледнах го и се усмихнах едва забележимо - Повярвай ми!
- Добре! Да вървим! - възкликнах и за първи път от много време се почувствах в безопастност.

Върнах се отново при приятелите си, отбелязвайки на ум факта, че от този момент нататък, се качвах на всички атракции с него без да се страхувам и до ден днешен продължавах да го правя.
- Аз ще съм с Акамару, Ино със Сай... - продължаваше да говори Киба - Наруто с..
- Да, да, разбрахме! Просто млъкни! - прекъснах го аз с леко повишен тон. - Ох, Съжалявам! - изтърсих възклицанието след малко.
- Няма нищо, Сак. Явно пак си с променливо настроение. - кимнах - Хайде!
Топчето представляваше топка с две места, като пред всеки човек слагаха две железа. Тази топка беше закрепена с четири въжета, а колоните, на които бяха сложени светеха в различни цветове.
Когато стигнахме и се наредихме, открих, че самата аз щях да се кача с Учиха, а щом всички от групата се качиха, дойде наш ред. Станахме от пейката, върху която бяхме седнали и със Саске отидохме, платихме и се настанихме. "Заклещиха" ни и бяхме готови, след което въжетата се опънаха и малко след това ни изтреляха нагоре.
След около 7-8 минути ни свалиха и аз проговорих.
- Юхуу,беше супер! - възкликнах аз. - Хайде на...на къде? Хах, Саске хареса ли ти?
- Да. - черноокия се усмихна леко.
- Сетих сее! - извика възклицанието Сай. - Да пробваме виенското. - Ино го изгледа с кръвнишки поглед. - Каквоо? Няма да не се качваме на него само, защото с него са заменили гондолата. - тя го погледна.
- Уф,хубаво. По-голямо е и е по-високо от предишното.
- И по-светло. - каза Хината. - Дам, променили са и цвета на светлините, защото помня, че миналите бяха червени,а тези са светло сини... Нека вече се качваме.
Дадохме жетони и се наместихме. Въртяхме се 20 минути, но си заслужаваше. От върха се виждаше цяла Коноха.
После пробвахме новите влакчета, а върху батутите скачахме като малки деца. Накрая тръгнахме към един ресторант, чието качество бе, че не беше за рамен. Казваше се "NAPIANA" и по средата му имаше огромен фикус, който се подаваше от тавана. Имаше маси вън и вътре.
Настанихме се навън и поръчахме, като аз си поръчах суфлаки(шишчета) с картофки и коктейл, а Саске почти същото. Наруто и Хината поръчаха рамен и бира,затова сметнах, че явно го бе прихванала от него; Киба и Акамару - пилешко и кола, а Ино и Сай - пица и сок. Като последна двойка поръчаха Канкуро и Хана, желаейки салата и сок от моркови и цвекло.
- Вие да не сте на диета? - попита Сай с повдигната вежда.
- Не и двамата - само той е. Напоследък много е надебелял. - отвърна с усмивка Хана. - Аз просто му помагам.
Цялата картинка бе доста весела, а след като изядохме вечерята, поръчахме й десерт.
- Аз ще се поразходя малко, докато дойде десерта. - изправих се и се запътих към изхода.
- Чакай! - чух гласа на Саске, после усетих и присъствието му, щом застана до мен.
- Ще дойда с теб, защото наистина вече трябва да поговорим. - кимнах в знак на съгласие
и двамата излязохме пред ресторанта. Навън нямаше никой, заради изненадващия дъжд.
- Саске?
- Сакура?
- Ти започни! - отвърна чернокоското.
- Виж, аз не исках да ти говоря така, просто въпросът ти ме... - опитах се да обясня ужасно объркана и се надявах да разбере поне малко от неспокосаното ми обяснение.
- Няма значение, все пак аз започнах всичко. - прекъсна ме той.
- Е сдобрихме ли се? - попитах аз глуповато.
- Да. - каза той, а аз се усмихнах щастлива от този факт.
- Супер! - възкликнах радостно, но в същия момент настръхнах от внезапния вятър. - Да влизаме вътре, защото захладня.


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Съб Авг 13, 2011 12:04 am



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: СасуСаку - Тайната

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите