Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Юни 05, 2017 11:39 pm by Death_Angel

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Сря Яну 11, 2017 1:53 pm by IVE-STORM(bg)

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Пон Окт 31, 2016 8:29 pm by Shizuka

» Една душа, едно желание
Вто Сеп 20, 2016 7:30 pm by justwannabeone

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

» Пламък.
Вто Юли 05, 2016 6:43 pm by justwannabeone

» непопулярно-популярно
Нед Юли 03, 2016 3:36 pm by desi78

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Сря Май 25, 2016 4:58 pm by desi78

» Starway
Вто Яну 19, 2016 2:35 am by Lifeholic

Top posting users this week


Да откриеш себе си (СасуСаку)

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Сря Май 25, 2011 12:18 am

`M.и.s.h.и.t.0` написа:
cool cheryll написа:


Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Пон Май 30, 2011 3:42 pm

Вървях след Гаара мълчалива. В съзнанието ми бе останал образът на мъртвия ми приятел. Бледото му лице, студената кожа, неподвижното тяло, в което така отчаяно исках да вдъхна живот. Всичко се бе случило толкова бързо, а аз не успях да направя нищо. Обвинявах се. Вътрешно болката ставаше непоносима. Сълзите вече не можеха да се отронят от очите ми , а си оставаха там, като доказателство за това, което преживявах. Крачка след крачка, все напред. Чувствах се сама. Не издържах повече.
- Гаара – продумах – Уморена съм. – Той ме погледна, а в погледа му прочетох мъка. Разбрах колко му е било трудно да избере хората си пред Наруто.
- Добре, нека седнем тук. – отвърна ми тихо. Истината бе, че аз нямах нужда от почивка. Изпепеляващата болка бе погълнала изцяло умората. Поседяхме няколко минути, след което аз се изправих, казвайки му, че ще се върна след малко. Още щом се изгубих сред дърветата, започнах да тичам. Трябваше да се върна. Безброй много пъти се извиних мислено на Гаара, за това, че го предавам по такъв начин, но той щеше да ме разбере. Наруто бе скъп за мен. Моят съотборик,брат, приятел.. Откъде знам? Спомних си всичко от началото до сега.. Странното беше, че именно Сасори ми помогна...
Излязох от другата страна на гората, но още щом стъпих на асфалта, се блъснах в някого. Тъкмо щях да се извиня, когато видях лицето му. Беше Саске. По най-бързия начин се дръпнах от него и продължих да тичам. Уплаших се. Не бях сигурна от какво.. Може би от реакцията му, че аз съм тук, а не у дома.. Както и очаквах, Учиха се появи пред мен и неволно попаднах в ръцете му. Цялата започнах да треперя. Опрях главата си на гърдите му.
- Сакура.. – промълви той, когато чу хлиповете ми. Постави дланите си на лицето ми и ме накара да го погледна.
- Какво ти е – попита, бършейки с палеца си една непокорна сълза, търкулнала се по бузата ми.
- Не..не.. НЕ – виках, опитвайки се да го избутам. Не ме пусна. Вместо това ме дръпна към себе си и докато се осъзная ме целуна. Не очаквах да го направи. Не исках да се случва. Не и сега..
- Сас- - опитах да се възпротивя, когато усетих горещият му дъх да гали врата ми, но той не ми позволи да говоря, като впи отново устните си в моите. Пробвах по всякакъв начин да възвърна свободата си, но на него не му пукаше.


Целувах я и не исках да спирам. Не смятах да се възползвам от нея. Държах я близо до себе си с определена цел. Трябваше да престане да се дърпа, да спре да трепери в ръцете ми, сякаш всеки миг бих я наранил. Не знаех защо се избяга от мен. Не знаех и защо плаче, но исках да разбера. Когато усетих, че Сакура се отпусна и успокои, се отделих от нея. Опрях челото си в нейното и прошепнах.
- Кажи ми какво ти е.
- Не мога.. – изхлипа тя.
- Защо..? – попитах.
- Твърде болезнено е...
- Някой наранил ли те е ? – усетих как стомахът ми се свива.
- По-лошо.. – поредната сълза се отрони от очите и и падна на земята. Някъде над нас се чу силен гръм и буквално след секунди настъпи порой. Но аз бях сляп за всичко останало. Виждах само и единствено нея.
- Сакура.. ! – настоявах
- Нападнаха ни Акатски.. – бях потресен. Тя говореше ужасно тихо. По измъченото и изражение ми ставаше ясно , че докато разказваше, преживяваше наново спомените си. – С Гаара бяхме сами. Наруто.. – при споменаването на името му гласът и потрепери – той.. беше отишъл да огледа наоколо. И тогава дойдоха Дейдара и Сасори.. – гняв настъпи в тялото ми. Мислено се заклех, че ако са я докоснали, ще ги убия. - Гаара ме защитаваше доколкото му беше възможно, но Сасори успя да ме хване. – Тук тя докосна крака си и чак сега видях, че на него имаше дълбока рана. Запитах се как стои права, а камоли да тича.. – Накара ме да забия куная в крака си. – „Мъртъв е” – Но това сега няма значение.. – отвърна ми вяло тя, като видя как се измени погледът ми. Когато Дейдара и Сасори изчезнаха, ние тръгнахме да го търсим Наруто.. и го намерихме.. – розовокоската закри лицето си с длани – Мъртъв. – Не можех да осмисля казаното. Спомних си това весело лице, усмивката, която не слизаше от него. Очите, в които имаше толкова много жизненост. И тогава се сетих. Ако са били Акатски, те не биха го убили. Трябва им жив, за да извлекат демона, намиращ се в него. Което означаваше само едно..
- Заведи ме при него! – казах твърдо. Бившата ми съотборничка ме погледна нерешително.
- Добре. – отвърна.
- Представи си мястото, където е той. – без да задава въпроси, тя затвори очи. Активирах Шарингана си, минах зад нея и я обгърнах с ръце. Усетих как тя потрепери при допира ми.
- Не се страхувай. – прошепнах. След това изчезнахме, изгаряйки в червени пламъци. За няколко секунди се озовахме на сред дърветата на някаква гора. Огледах се и го видях. Лежащ на земята. Безжизнен. Приближих се до най-добрия си приятел и се вгледах в него. Усмихнах се леко и се обърнах към Сакура, която не смееше да го погледне. Отидох до нея и казах
- Това е клонинг. – Никога нямаше да забравя усмивката, която изгря на лицето и. Беше толкова невинна и детска. От радост тя се хвърли на врата ми.
- Сакура.. Акатски за заловили нашият тъпак. Трябва да си го върнем.
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by Butterfly on Пон Май 30, 2011 6:24 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 496
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Пет Юни 10, 2011 1:17 pm

Съжалявам за закъснението hehe , но знаете как е в края на учебната година..

- Саске,.. Сакура.. тя отиде до магазина... в другото село. – Суйгетсу въздъхна, докато се взираше в собственото си отражение. За първи път виждаше оплаха в очите си.
- Не.. Трябва по-уверено.. – каза си момчето и като пое дъх, продължи с репетициите за „специалното посрещане на Учиха и оживяването след това.”
- Гари избяга и Сакура хукна да го търси.. – едно тихо мяукане накара белокосият да изсуми отегчено и да удари главата си в стената.
- Какво да направя.. – промърмори тихо. Ако не бяха АНБУ, които го издирваха под дърво и камък, щеше да тръгне след нея и да я върне. Не знаеше с какво тя е толкова важна за Саске, че не трябваше да я пуска никъде без негово разрешение. И все пак , независимо какво решеше лидерът на отбор Хеби, той нямаше да му се противопостави и НИКОЙ нямаше да го спре. Белокосият нахълта в стаята си и като си навлече дрехите, закачи огромният меч на гърба си. Слезе набързо по стълбите и внимателно открехна входната врата. Навън времето бе мрачно. Черни облаци закриваха слънцето, но независимо от това, Суйгетсу се радваше на всяка секунда. Жизнеността се възвръщаше в тялото му. Не бе излизал от седмици, а имаше огромната нужда да се почувства отново свободен. Сложил качулката и черните си очила, той тръгна с наведена глава. Колкото по-малко внимание привличаше, толкова по-добре. Трябваше да стигне до портите на Коноха, но как? Знаеше, че селото не бе много голямо и все някак щеше да се оправи. Стига да не попаднеше отново в ръцете на преследвачите си. Младежът тръгна направо. Докато умът му щеше да експлодира от многобройните мисли, които го заливаха, очите му напрегнато се взираха наоколо. В негова полза щеше да бъде, ако реагираше навреме, в случай, че го нападнеха. Той не беше сигурен къде отива, но имаше неприятното усещане, че някой върви зад него. За да се увери напълно, Суйгетсу започна да криви във всяка една уличка, покрай която минеше.
„Мамка му.. Проклетите АНБУ.. Как по дяволите са ме разпознали?!” – помисли си той, като напрегна всяко едно муслулче на тялото си. Щеше да предстои сериозна битка. За съжаление достигна до задънена улица. От двете му страни имаше единствено къщи. Белокосият се обърна с очакване в посока към преследвачите си. Ръката му по инстинкт се плъзна по дръжката на огромният меч и остана така неподвижна. Лицето му доби сериозен вид. Той затвори очите си, изостряйки всичките си сетива.
„10...9...8” – започна да брои на ум, като застана в бойна позиция, приклякайки леко. „7..6..5” – фокусира чакрата в ръцете си. „4..3..” Но тъкмо, когато очакваше да се появят пред него двете шинобита на Коноха, се чу тихо скърцане и някой хвана лакътя му и го издърпа настрани. Докато се осъзнае, младежът се намираше в една от къщите. Беше тъмно. Прозорците бяха закрити с черни платове, които не пропускаха нито един лъч светлина. Всичко бе прашно и мръсно.Мечоносецът веднага насочи оръжието си към качулатата фигура, стояща отпред, но веднага след това отпусна ръката си. Очите му се разшириха, когато зърна нежното бледо лице.
- С-сакура?! – извика невярващо. Девойката направи знак да мълчи, поставяйки пръста си пред устните и като се засмя тихо, прошепна
- Хайде! – след това се обърна и се затича навътре.
- Хей, чакай ме! – подвикна след нея момчето и я последва. Тя го поведе през някакъв тунел, издълбан в пода на постройката. Сакура припкаше като малко дете, танцуващо на мелодията, която само то чува. Отвреме навреме се обръщаше и го поразяваше със лъчезарната си усмивка. Суйгетсу беше объркан, но нямаше да я остави да изчезне отново. Когато излязоха от странното, пропито с влага място, се намираха на няколко метра зад портите на Коноха. Бяха се измъкнали напълно незабелязани от селото.
- Чакай.., Сакура! Ти какво.. – продума объркано белокосият, като отново се затича след нея.
- Просто не спирай! – изтананика тя. – Той има нужда от помощта ни!
- Саске ли? Къде е ?
- Аз ще те заведа при него. – отвърна му Сакура и звънкият й смях се смеси с настъпилия порой.


По същото време, Саске седеше облегнат на едно дърво. Той бе вперил погледа си към черните облаци , които се приближаваха все повече и повече. Летният вятър сега бе студен. Наближаваше буря. Момчето се обърна, когато усети как момичето до него неволно отпусна главата си на рамото му. Беше заспала. Нямаше да я буди. Бяха тичали без да спират с часове. Учиха погледна съотборничката си. Нейната тъй мека коса бе отново пораснала. Сякаш всяко негово присъствие от преди години бе изчезнало. Помнеше как тя бе спасила живота му. Благодарност? Не, той никога не бе изричал тази дума. Но Сакура я заслужаваше повече от всеки друг.
- Сакура.. благодаря ти. – прошепна тихо, преди да се отпусне назад и да затвори очи. Щеше да я пази. Така, както тя някога бе пазила него.
________________________________________________________________
Едри капки дъжд покапаха по красивото лице на чернокосият младеж. Той стреснато отвори очи. Кошмарът, превзел сънищата му още от детството, го преследваше непрестанно. И сега не бе направил изключение. Кръв, мъка, прорязваща болка, слабост. Колкото и да бягаше, Саске не можеше да се спаси, не можеше да забрави. Отърсвайки се от неприятния спомен, момчето внезапно се изправи. Сакура я нямаше. Викайки името й , се огледа наоколо, но дъждът, който се бе засилил, правеше видимостта значително по-малка. Той замръзна на място, когато осъзна, че мечът му липсва. Моментално активира Шарингана си и проследи отново с поглед околността. Този път забеляза крехката фигура на съотборничката си. Тя седеше на около десетина метра от него. Саске видя в ръката й неговото оръжие.
- Сакура! – повика я отново, но девойката не реагира. Проливният дъжд правеше гласа му тих и заглъхнал. Нямаше начин тя да го чуе. Учиха се затича към нея, когато я видя да пада на коленете си и да повдига меча му. „Какво по дяволите правиш, Сакура..” Момчето засили още повече темпото си, когато разбра какво става. „Ще се самоубие.. Няма да го допусна.” Саске се озова пред нея точно навреме, за да я спре, преди острието да я е пронизало. Той не пропусна да забележи и странният златен оттенък в очите й. Тя сякаш бе в транс. Празният й поглед бе вперен някъде в пространството.
- Сакура! – извика силно момчето, като издърпа оръжието и го запрати настрани. След това започна да разтърсва раменете й. – Отровил те е, нали?! Сасори.. порязал те е някъде.. Кажи ми, Сакура! – осъзнавайки, че няма смисъл от думи, той хвана лицето й и я накара да го погледне. Момичето изпадна в безсъзнание.
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by Butterfly on Пет Юни 10, 2011 2:35 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 496
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Чет Юни 16, 2011 3:29 pm

- Цунаде – сама! – извика Сакура, нахълтвайки в кабинета на хокагето. Стресната, русокосата жена се обърна към ученичката си.

- Сакура! Ти какво...

- Нямам време за обяснения.. Той.. – момичето не довърши. Озова се заклещена от ръката на Саске, който се появи зад нея и опря меча си във врата й. Лицето му бе студено и строго.

- Учиха! – изсъска хокагето – Пусни я веднага! Как въобще си се добрал до тук?!

- Няма да си губя времето в излишни приказки.. – отряза я момчето и продължи. – Тук съм, защото ми трябва нещо. – жената му хвърли свъсен поглед, с което го подкани да продължи.

- Знам, че тук имаш информация относно Акатски..

- Тя е строго секретна, така че не се и надявай! - извика тя. – Още повече това се отнася за теб.. Ти, Саске, нямаш никакви права. Вече не си считан за нищо друго, освен за престъпник. Рано или късно ще бъдеш заловен и ще бъде сложен край на живота ти! – хладен смях огласи помещението.

- Не ставай смешна.. Аз съм по-силен от всички ви взети заедно! А и няма да допусна никой да се меси в плановете ми, докато не извърша целта си! Или ми даваш информацията за местонахождението на Акатски, или Сакура ще умре.. Нали не искаш да загубиш най-добрата си ученичка, Цунаде? – Чернокосият повдигна вежда, като не откъсваше погледа си от бясното лице на хокагето. – Решавай! – извика, притискайки момичето

- Наистина ли си станал толкова пропаднал, че да убиеш собствената си съотборничка? – продума тихо жената, местейки погледа си ту към уплашеното лице на Сакура, ту към безизразното на Саске. Тих стон илезе от устните на розовокоската, когато острието поряза леко шията й няколко капки кръв покапаха по плочките.

- Имаш ли нужда от още доказателства, Цунаде? – попита той

- Ти си долно манипулативно копеле, Учиха... - казвайки това, хокагето отиде до сейфа от дясната си страна и го отключи. Извади от там папка, на която с главни букви бе написано „АКАТСКИ”, след това погледна към момчето и като се приближи бавно до него, му я подаде. След като я грабна, Саске промълви иронично

- Благодаря ти за съдействието! – след което двамата бивши съотборници започнаха да изгарят в сини пламъци. Виждайки това, хокагето се стъписа

- Чакай, Саске! Къде я водиш?! Нали получи това, което искаше?! – отговор не последва. Тя остана сама в офиса си, загледана още в мястото, където преди секунди стоеше най-добрата й ученичка...


- Добре ли си? – попита Саске Сакура, когато двамата се озоваха на малка полянка недалеч от портите на Коноха.

- Да, нищо ми няма! – махна пренебрежително момичето и се усмихна. – Май започваме да се осъвършенстваме в театралните си умения – отбеляза закачливо, като постави дланта си на малката рана на врата си.

- Не трябваше да настояваш да стигам чак до там, Сакура.. – промълви тихо момчето, гледайки как около ръката й се образува зелена чакра и порязването изчезва.

- Знаеш каква е Цунаде.. Ако бях отишла сама, нямаше да мога да я убедя..

- Да, сигурно.. – извъртя очи той и се зае да прелиства папката. – Ето го ! – извика след 2-3 минути мълчание. Близо е до селото на дъжда. – отбеляза замислено – Което означава.. около 5 часа път.

- Мислиш ли.. – обади се Сакура, а в гласа й се долавяше тъга – Наруто.. дали е добре..

- Не се притеснявай за него. Ще стигнем навреме. Знам методите на Акатски от Орочимару. – Но, Сакура.. – той постави ръката си на лицето й. – Искам да ми обещаеш нещо – каза, вглеждайки се в очите й . – Не искам да се месиш между мен и брат ми каквото и да става, чуваш ли?

- Добре. – отвърна тя кратко.


_________________________________________________________________
- Сасори- семпай.. Още много ли трябва да вървим.. – оплака се Дейдара, докато едвам влачеше краката си.

- Казах ти вече.. Стига си мрънкал като някакво бебе! – продума ядосано червенокосият младеж, докато се оглеждаше наоколо. – Тук някъде трябва да са.. – добави , като спря рязко.

- Откъде зна-

- Млъкни! – прекъсна го отново Сасори и докосна земята с дланта си, затваряйки очи. – След по-малко от минута... – прошепна. И наистина не след дълго пред тях застанаха двама мъже, облечени в черни мантии на червени облаци. Единият носеше огромен меч, а върху него бе преметнат самия Наруто, който бе в безсъзнание. Другият член на Акатски бе с дълга черна коса, вързана на опашка, а яката на дрехата му закриваше половината му лице.

- Значи все пак сте успели – обади се Сасори, усмихвайки се леко.

- Не беше никак трудно. – отвърна му, хилейки се, мечоносецът. – Това момче си хабеше напразно силите. Дори не прибегна до формата на деветоопашатия. Разчиташе изцяло на собствените си умения..

- Дейдара, - обърна се червенокосият към ученика си – сега отиди с Кисаме в базата и се пригответе за ритуала. С Итачи имаме малко работа.

- Е хубаво де.. – съгласи се с неохота другият и след секунди не остана и помен от четиримата.



avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by Butterfly on Чет Юни 16, 2011 4:56 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 496
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Вто Юли 05, 2011 12:00 pm

- Трява да сме близо. – промълви Саске, оглеждайки местността. Беше се спуснал мрак. Единствено лунната светлина се разпръсваше наоколо, правейки гъстата гора тайнствена и страховита.
- Ще отида да проверя какво е положението – добави, като се обърна към Сакура. – Ти стой тук и си почини. Ще дойда след малко.
- Но.. – опита се да възрази тя, но той я прекъсна
- Не се притеснявай. Имаш нужда от почивка. Просто ме почакай тук. – после младежът се изгуби сред дърветата. Виждайки,че няма избор, момичето се излегна на меката трева и затвори очи. Чак сега усети огромната умора да я настига и да завзема всяко кътче на тялото й. Чувстваше се отпаднала и краката ужасно я боляха. Но сега тези дребни проблеми нямаха значение. Няколко въпроса тормозеха съзнанието й. Първият от тях бе какво ще стане, когато Саске срещне брат си. Тя определено не искаше да седи безучастна. Ами, ако съотборникът й не бе толкова силен? Момичето потръпна при мисълта, че може да го загуби отново. От друга страна, Наруто я притесняваше не по-малко. Къде беше той? Какво му се случваше точно в този момент, когато тя просто си лежеше.. Трябваше да направи нещо.. Сакура отвори очи, когато усети нечие присъствие близо до себе си.
- Саске.. ти... – девойката млъкна, осъзнавайки че фигурата пред нея не беше на Саске.
- С-са.. – розовокоската понечи да се изправи, но една тънка синя нишка улови крака й и момичето падна.
- Сакура.. – надменният глас на Сасори закънтя в главата й. – Знаеш ли колко много се радвам да те видя..
- Чувствата не са взаимни – отвърна тихо тя, пронизвайки го с хладен поглед. – игнорирайки думите й , момчето продължи.
- Какво правиш тук... Сама.. Нима не знаеш, че наблизо се намира мястото, претъпкано с S – престъпници?! – тъй като не получи отговор, червенокосият с едно движение я накара да се изправи и губейки равновесие, тя попадна в ръцете му. По някаква причина, Сакура не можеше да контролира тялото си. Седеше отпусната и колкото и да се опитваше да помръдне, не се получаваше.
- Какво ми направи, тъпако.. - промърмори момичето едвам, осъзнавайки колко е безсилна. Ако той не я държеше в нещо като прегръдка, тя щеше да се свлече на земята. В случая розовокоската предпочиташе всичко друго, само да не усеща повече близостта му. Беше й писнало да си играят с нея.
- Много просто.Превърнах те в своя собственост още при предишната ни среща и сега дойдох да те взема. – отвърна й младежът, усмихвайки се леко.
- Твоя собственост?! – повтори тя неразбиращо, без да има силата да откъсне погледа си от земята.
- Навярно си спомняш онази нощ, когато съзнанието ти бе под мой контрол... – ръцете му обгърнаха талията й , а очите му се вгледаха в нейните, в които сега се четеше уплаха, объркване, гняв.. – Да, Сакура, животът ти вече ми принадлежи.
- Пусни ме... – прошепна тя, когато Сасори я вдигна и тръгна нанякъде. Сакура дишаше все по-трудно. Сякаш той определяше ударите на сърцето й. Момичето имаше чувството, че не й стигат силите да живее. Нима щеше да я убие?
- Саске.. – опита се да извика тя, но гласът й бе ужасно тих.
- Учиха няма да ти помогне... Да кажем, че вниманието му ще бъде заето от нещо друго... – засмя се червенокосият младеж, докато наблюдаваше безполезните й опити. Момичето видя как влизат в някаква пещера. Тук температурата беше много ниска и девойката започна да трепери. Сасори я притисна по-силно към себе си и тогава Сакура забеляза нещо странно. Той.. беше топъл. Кожата му бе мека...
„Как е възможно това.. Та той е просто една кукла..” – не разбираше девойката.
- Харесва ли ти промяната в тялото ми, Сакура.. – промълви той , виждайки обърканото й изражение. - Аз станах перфектното същество.. Човек като теб с много повече сила и същевременно безсмъртен като куклите, които създавам.
- Ти си чудовище.. – прошепна тя, правейки нов опит да се помръдне.
- Не... аз съм просто себе си. Освободен от чувства и емоции.. Това не ме прави чудовище. Аз не мразя, не обичам. Съществуването ми няма друга цел, освен да бъда непобедим. Липсата на човешкото е единствено в моя полза. Нищо не ме възспира. – докато говореше, погледът му бе вперен напред. Тъмнина. Само тя бе разпръсната наоколо. Внезапно младежът спря и се загледа в стената срещу него. Пред тях се образува отвор, през който Сасори премина. Щом кракът му стъпи от другата страна, стената зад тях отново възвърна предишната си форма, а хиляди факли осветиха пътя им напред. Сакура беше изумена. Базата на Акатски бе толкова добре скрита. Със Саске никога нямаше да открият мястото сами. След няколко минути ходене, следвайки дългия тунел, от двете им страни започнаха да се появяват врати на определено разстояние една от друга. Над всяка от тях имаше странен знак. А самите те бяха някак масивни. Оградени с нещо като енергийна бариера, бяха непроходими. Най-накрая младежът спря пред една от тях. Подпря Сакура с една ръка, а другата протегна напред. Момичето видя как искри от странното поле плъзват до лакътя му и за един миг изчезват. След като се увери, че вече може да влязат, червенокосият вдигна отново девойката и ритна с крак вратата. Пристъпвайки вътре, той пусна пленничката си на леглото , след което отиде в другия край на стаята. От големия рафт извади нещо и се върна при момичето. Чак сега, Сакура осъзна, че това е гривна. Червенокосият бързо й я сложи, с думите
- Да съм сигурен, че няма да правиш нещо глупаво.. – след което изрече някаква странна дума и девойката отново можеше да се движи. Тя скочи на мига на краката си и се вкопчи в ризата му, гледайки го на кръв.
- Пусни ме веднага от тук! – изръмжа, без да отделя очите си от неговите. Усмивката му я подразни още повече
- ВЕДНАГА! – натърти още веднъж, но изглежда нямаше полза. Той не реагира по никакъв начин. – Ти .. откачен маниак такъв.. – промърмори тя, разтърсвайки го леко. Изведнъж той хвана ръцете й и спокойно ги махна от себе си.
- Сакура... защо не разбираш.. – той прошепна нещо, а очите на момичето се разшириха от ужас.
„Ще станеш това, за което си идеална... ” – думите му прокънтяха в съзнанието й без дори да се налага Сасори да ги изговаря. Младежът само я гледаше. Нищо друго.. Девойката хвана главата си и падна на колене. Случваше се отново. Той я превръщаше в своя..
„Марионетка..”

Саске закова на място, когато още един писък, придружен от странен шепот се разнесе из дълбините на пещерата, пред която стоеше. Стомахът му се сви при мисълта, че може да е открил скривалището на Акатски. Жаждата за отмъщение помрачаваше всяка една трезва мисъл. Не бе сигурен какво се случваше там, но поне знаеше, че Сакура се намира далеч оттук. Нямаше я взима със себе си. Тя бе прекалено слаба. Щеше да бъде само пречка за изпълняването на целта му. Очите му се взираха невиждащо напред. Перфектното самообладание и хлад го завладяха изцяло.Младежът запристъпва навътре, а стъпките му отекваха наоколо, разпръсвайки насъбралата се по студеният камемен под вода. Въздухът бе влажен и остър.
Учиха вървеше машинално, следващ писъците, които прорязваха тишината. Страх? Не, за него това чувство бе мъртво от години. Карин, Суйгетсу, Джууго.. Сигурно те бяха там. А щом отборът му бе заловен, някой трябваше да го пази. Лека усмивка се появи на лицето му, когато достигна до голямо кръгло помещение, оградено от факли и странни йероглифи. На два дълги камъка, наподобяващи маси, бяха завързани за ръцете и краката Карин и Джууго. Младежът се огледа наоколо, но освен тях двамата, нямаше никой друг.
„Капан” – помисли си той, но въпреки това се приближи то момичето. Очите й бяха широко отворени, невиждащо вперени в пространството. Изражението й бе измъчено, на него бе изписана огромна болка и страдание. На няколко пъти тя изпищя силно.Саске огледа тялото й, но никъде не видя рани.
„Итачи..”
Младият Учиха рязко се обърна. Точно навреме, за да застане лице в лице с брат си. Гняв, омраза, желание за мъст. Всички тези емоции се разбушуваха като изригващ вулкан сърцето му. За секунди той сграбчи мечът си и го насочи напред.
- Значи все пак дойде... – гласът на Итачи бе тих и спокоен. Очите му кротко наблюдаваха ядосаното лице на Саске. Те излъчваха умора, отпадналост, но за един миг се превърнаха в безмилости и студени.
- Съмняваше ли се.. – изръмжа другият – Дойдох да те убия, Итачи.. Да те видя безжизнен в краката си. Да отмъстя за родителите си и всичките мъки, които си ми причинил! – извика накрая – Мечтая за това от деня, в който ме изостави насред трупове от собствения ни клан!
- Добре, брат ми – махна с ръка пренебрежително по-големият – Да те видим какво можеш! – след което изчезна, а десетки черни гарвани се разлетяха наоколо.
- Агх! – изръмжа Саске и като концентрира чакрата си, така че по острието на оръжието да плъзнат искри, се затича към изхода.

„Спри да се съпротивляваш, Сакура..” – тихият шепот на Сасори кънтеше в главата на девойката. Тя отчаяно се опитваше да си възвърне контрола на съзнанието и тялото си, но това далеч не бе най-леката задача. Намираха се в голямо помещение. Розовокоската бе застанала точно в центъра на голям кръг, описан със странни знаци. Ръката й , която бе сграбчила остър кунай, се плъзна към китката на другата.
- Не се плаши.. това е просто малък ритуал – отбеляза момчето доволно.
„Какво да правя.. какво по дяволите мога да сторя?!” – девойката трескаво се опитваше да измисли някакъв план, нещо, с което може да му се противопостави.
- Безполезно е... – засмя се Сасори – Виждаш ли, Сакура.. Ти си в едно доста кофти положение. Освен, че чувам всяка една твоя мисъл, аз имам власт и над всяко твое движение.. Примири се. Ще станеш перфектното същество! Като мен..
„Ти не си нищо друго, освен долна отрепка!”
- Сакура, Сакура, Сакура... – докато говореше, младежът застана зад нея, навеждайки се към ухото й. – Защо си такъв инат.. – той се пресегна и като хвана отпуснатата й ръка, дръпна ръкава й до лакътя.
- Знаеш какво да правиш.. – прошепна й Сасори, след което пристъпи назад.
Сакура с ужас осъзна как острието поряза нежната й кожа и малка струйка кръв се стече надолу към дланта й. Щом няколко капки паднаха в пределите на големия кръг, йероглифите започнаха да светят и да се завъртат наоколо. Съзнанието на девойката отново бе освободено и тя се свлече на земята. Започна да й се вие свят, силите й ту я напускаха съвсем, ту прииждаха. Тя с мъка се изправи и понечи да излезе извън тези очертания, но колкото и пъти да се опитваше, се блъскаше в някаква невидима стена.
„Не.. не мога да се превърна в това... Не може да ми се случва..” – тя се отчайваше все повече и повече, докато погледът й не попадна на Сасори. Самодоволното му изражение, хладните очи, злобната усмивка... Всичко това й идваше в повече. Нямаше да го позволи! Момичето извика и заби юмрука си напред. Звук на счупено стъкло се разнесе наоколо и тя вече бе свободна. Сакура рязко се изправи и тръгна към червенокосият, който бе .... ухилен.
- Ти.. болен маниак... – разкрещя се тя, като го хвана за яката. – Ще видиш с кого си имаш работа!!! – след това заби ръката си в корема му и той падна по гръб на няколко крачки от нея. Преди младежът да успее да се надигне, Сакура се озова върху него.
- Невероятно.. – продума той, без да смъква очите си от разгневеното й лице.. Той ловко я хвана за лактите и я придърпа към себе си така, че тя да легне изцяло върху гърдите му. След това се обърна рязко и розовокоската се озова под него. Сърцето й ускори ударите си, а дъхът й почти не спря, когато той застана на милиметри от нея.
- Такава сила.. – пръстите му докоснаха и очертаха устните й. – Това търся, Сакура..
- Разкарай се от мен! – извика тя, като започна да рита с крака. Тогава той се изправи, хвана я за ръката и я дръпна към себе си, така че девойката буквално падна в ръцете му.
- Знаеш ли.. – Сасори премести няколко дълги кичура от косата й настрани – Винаги съм искал да опитам нещо..
- Ти какв-- - момичето не довърши, защото червенокосият отне възможността й да говори, като впи устните си в нейните. И изведнъж точно между тях изникна..
- Суйгетсу!! – промълви доста учудена Сакура. – Ти как..
- Ами, знаеш ли,... – той спъна Сасори, за да предотврати атаката, отправена към него, като през това време погледът му шареше замислен някъде по тавана. – Не вярвах, че Итачи ме смята за толкова глупав.. – белокосият младеж се стопи и изникна зад другият, хващайки го за ръката и захвърляйки го нанякъде – че ще се вържа на твоят глупав клонинг..
- Чакай, клонинг? – недоумяващо повтори Сакура.
- Дълга история.. – Суйгетсу подскочи и избегна нишките, които се бяха стрелнали към краката му. След това се обърна и изрита Сасори в корема. – Така де, тръгнах от Коноха, за да те търся.. – продължи разказа си момчето – и те намерих! Там е работата, че не беше ти, а твой клониг.. И знаеш ли как се досетих, че не си ти?
- Как?
- Чакай малко. – като каза това, Суйгетсу се затича към Сасори, наведе се и го спъна, след което го хвана за крачола, завъртя го и го пусна. После се върна при момичето.
- Ти не пееш.. А онази не млъкна..
- Наистина добра логика имаш.. засмя се девойката, потупвайки го по рамото.
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by -*-What The Hell-*- on Вто Юли 05, 2011 12:25 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Пет Юли 22, 2011 2:39 pm

Съжалявам, че е кратко...

- Чакай, Сакура! – викаше Суйгетсу, опитвайки се да смогне на темпото й. Девойката тичаше колкото сили имаше. Тя се спираше пред всяка врата, изпречила се на пътя й. Отваряше я и, с надеждата да види познатото лице на най-добрият си приятел, надзърташе вътре. Със всеки опит, отчаянието в сърцето й ставаше все по-голямо.

- Наруто... Трябва да го намеря. – повтаряше си Сакура, като прокара нервно ръка през косата си. Внезапно тя спря и се обърна към момчето.

- Суйгетсу, ти...ти си бил в Акатски. Сигурно знаеш къде се намира мястото, където се извършват тези ритуали.

- Съжалявам, розовке... – въздъхна младежът виновно, свеждайки погледа си към земята. – Но това място бе достъпно само за по-старшите членове на организацията.

- Какво да правя... – проплака Сакура, свличайки се на коленете си.

- Ъъъ, розовке..

- Как е възможно да съм толкова безсполезна.. – продължаваше да се обвинява тя.

- Сакура? Трябва да ти кажа, че...

- Глупава, глупава, глупава!! – викаше момичето, удряйки се по главата.

- Ъъм...мисля, че трябва...

- Винаги трябва някой да ме спасява. Не е честно! – виждайки, че няма как да привлече вниманието й, Суйгетсу я хвана и я обърна така, че пред нея да се разкрие доста неприятна гледка. Недалеч от тях прииждаха странни бронирани същества – очевидно пазачи.

- Мм време ли е за бягане? – попита белокосият, усмихвайки се леко, след което двамата хукнаха напред.

- О, не не не не... мърмореше девойката, когато двамата се озоваха във задънен тунел. Странните същества приближаваха, а назад нямаше изход. Гърбовете им опряха в стената и тогава...

- АААааааааа – започнаха да викат, когато зад тях се образува отвор, който ги погълна.

- Спри да бягаш! – изръмжа Саске. Миг по-късно двамата братя кръстосаха мечовете си. Започна битка. Ужасяваща и трудна. Беше игра за надмощие. Ударите им бяха толкова бързи и ловки, че бе трудно да се видят с просто око. Със всеки сблъсък се мерваха искри в настъпилата нощ. Огнени кълба се разпръсваха от двете страни и се сливаха в едно. Итачи използваше умело очите си. Сега той проследяваше с тях Саске, оставяйки след него черни, неизгасващи пламъци. По-младият Учиха не се даваше лесно. Изчезваше и се появяваше на различни места, атакувайки от всички страни. Той протегна ръката си и събра в нея огромно количество чакра, наподобяваща мълния. С невероятна скорост се затича напред, но брат му се оказа по-бърз. С привидно усилие, Итачи улови китката му и го запрати настрани. С всяка изминала минута той се чувстваше все по-слаб. Но щеше да издържи докрай. Беше длъжен. По-големият Учиха изкрещя някаква техника и веднага след това огромен скелет надвисна над него, като покровител. Саске беше ужасен. Такава сила, той не умееше да контролира. След дългата битка бе немощен, а печатът, откъдето бе черпил сила, вече го нямаше. Смърт. Да, щеше да загуби от брат си. Човекът, предал целият им клан. И ето сега Итачи с мъка се приближаваше. Крачка по крачка...Вече бяха лице в лице, а Саске не смееше да помръдне. Младежът примижа, но единственото, което усети, бе една ръка да се плъзва по челото му. Глух звук от падане. Тишина. Спомени – неясни и чужди нахлуха в съзнанието му. Сълзи се търкулнаха от очите му. Саске бе разбрал цялата, крита с години, ужасна истина.

- Къде сме..? – обади се объркан Суйгетсу, докато се изправяше отново на крака.

- Тъмно е... – отбеляза тихо Сакура и пристъпи напред. И тогава очите й се разшириха от изненада и тъга. Без да осъзнае как се е озовала там, девойката опря длани върху голямото стъкло, зад което лежеше най-добрият й приятел.

- Наруто... – повика го, но отговор не последва. Той просто седеше безжизнен, а около тялото му имаше синя енергия, която сякаш изсмукваше всичката му сила, последната капка живот. Девойката цялата потрепери от гняв и започна да удря делящата ги преграда. Всеки удар й донасяше неописуема болка, но сега това нямаше значение.

- Сакура... – опита се да я успокои Суйгетсу, хващайки раменете й, но нямаше полза.

- Трябва да го измъкнем оттам! – викаше момичето, бършейки сълзите си. – Не можем да го оставим... Не тряба да става прекалено късно!

- Но по този начин няма да постигнем нищо! – разубеждаваше я младежът. – Трябва да има друг начин...

- Прав си. Акатски са прекалено силни. Сигурно има някаква уловка. – девойката започна да оглежда наоколо. Всичко, което забеляза бяха множеството йероглифи, печати и знаци, обграждащи цялото помещение.

- Трябва да се плати голяма цена – добави тихо тя след кратко мълчание.

- Каква цена? – неразбиращо я погледна Суйгетсу.

- Животът ми.
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by sSanDy on Вто Юли 26, 2011 5:15 pm

Ии.. най-накрая се добрах до края


- Какви ги говориш?! – извика Суйгетсу, хващайки ръката ми. – Ти не можеш...

- Суйгетсу! – дръпнах се аз – Трябва да го направя! Винаги съм седяла отстрани, докато Саске и Наруто даваха всичко от себе си. Не веднъж бях тази, която се нуждаеше от тяхната помощ... Спасявали са ме безброй пъти. Сега аз съм на ход! – виждайки ужасеният му, неразбиращ поглед, въздъхнах и го прегърнах. Чувствах го като по-големия си брат...

- Благодаря ти – прошепнах – За това, че беше до Саске, когато нас с Наруто ни нямаше. Благодаря ти и че си с мен сега. Нямаш си и най-малка представа колко ме е страх. Не ме разубеждавай, защото ще ми е по-трудно да го направя.

- Я гледай ти, хм – чу се подигравателен глас. Двамата се стреснахме обърнахме към новодошлия.
„Дейдара..”
- Суйгетсу – дръпнах го за ръкава – Моля те, задръж го възможно най-дълго – прошепнах.
- Да го задържа, за да умреш?! – попита ме, а в думите му се долавяше абсурда, който исках от него.
- Моля те! – стрелнах го с отчаяният си поглед, след което изтичах в средата на помещението. Усмихнах се, когато чух въздишката му, а след нея огромният меч, разцепващ въдуха. Без да губя повече време, направих комбинация от знаци с ръце и под краката ми се образува светещ кръг. Същият се появи и на прозрачната преграда, зад беше Наруто. Затворих очи, за да се концентрирам максимално и да си вдъхна малко смелост и докоснах с длан пода. В този момент от тялото ми сякаш започна да струи светлина. Нямаше болка, страхът се стопи... Останаха само спомените, които се завъртаха в съзнанието ми. Усещах как чакрата ми се събираше и ставаше все по-голяма. Отместих леко главата си, за да видя Дейдара, който падаше мъртъв в краката на Суйгетсу. Приятелят ми тръгна към мен, но светлината стана толкова силна, че за секунди помещението стана съвсем бяло. Силите ме напускаха. Случваше се толкова бързо. Всичко утихна. Аз се свлякох на земята. Звукът от счупено стъкло бе последното, което чух. Бях успяла.

Няколко дни по-късно в Коноха

- Моля те, бабо Тсунаде, нека да я видя! – рус младеж ходеше след хокагето на „Селото скрито в листата” и вече петнайсет минути се молеше и врънкаше, като малко дете, което иска торта преди обяд.
- Не ме наричай бабо!! – изкрещя жената, а в очите й заиграха пламъчета. – Казах ти вече! Не може! – Наруто изсумя недоволно и тръгна из коридорите на болницата. Не, той нямаше да остави нещата така. Щеше да я види със или без разрешение. Момчето се запромъква незабелязано покрай лекарите, които сновяха наоколо и тихо се вмъкна в една от стаите. Приближи се до леглото, на което лежеше Тя. Причината той да живее сега. Тъга се проградна по лицето му, виждайки колко е бледа и отслабнала. Наруто протегна ръката си и я погали нежно по главата. Освен всичко друго, чувстваше и вина. Лекарите пределно ясно бяха казали, че Сакура няма да може да се бие повече. Техниката, която е използвала била толкова силна, че девойката по чудо е оцеляла. Лошата новина беше, че тялото й вече не било способно да сформира чакра.
- Поне ще живееш живот без опасноти. – продума младежът, хващайки силно ръката й.

След няколко седмици

- Наруто, не беше нужно да идваш с мен дори до магазина... И сама мога да се оправям! – извика, смеейки се, Сакура като настигна приятелят си, който се бе натоварил с всички възможни торби.
- Ти..си..още..слаба и не трябва да се изморяваш прекалено. – отвърна, залитайки под тежестта момчето. – А и – добави той, щом влязоха в къщата и постави продуктите на масата в кухнята. – днес заминавам на мисия, така че реших да прекарам малко време с теб.
- Не ми се подмазвай! – перна го по главата Сакура – Искаш рамен, нали – попита го тя съмнително и като видя светналият му поглед, се засмя – Хубаво, отиди в хола, аз ей сега... – но беше прекъсната.
- Узумаки Наруто – двама АНБУ се бяха озовали в пред тях
- Какво има? – попита с готовност младежът.
- Хокагето те вика незабавно.
- Добре – кимна той и като хвърли един извинителен поглед на Сакура, изчезна заедно с тях.
Момичето въздъхна тихо. При други обстоятелства, щяха да се нуждаят и от нея. А сега? Тя се бе превърнала в обикновен цивилен, който да чака спасение, ако нещо се случи.
„Саске,.. защо те няма. Разбрах, че си убил брат си... Защо не се връщаш...” – ужасени писъци я върнаха в реалността Девойката не се замисли дори за миг, преди да захвърли чашата в ръката си и да изтича навън...

Седях безмълвна. Кървавочервеният залез навяваше у мен чувства, които бях неспособна да изразя просто с думи. За пореден път лицето ми бе мокро от горещите сълзи, показващи на света слабата ми страна – тази, която през годините толкова усилено се опитвах да скрия. Но макар и да извираха право от сърцето ми, което в този момент умираше, не можеха да поберат всичката болка, насъбрала се в душата ми. Аз просто бях там. Безучастна, безполезна. Като сянка – невидима и непотребна за никого. Всичко в мен се разбиваше. Като две вълни сблъскали се една в друга, оставящи след себе си само споменът. Отдавна бях спряла да живея с надежди и мечти. Осъзнах, че те създават някъде в съзнанието ти един друг свят - място, изпълнено със смях и радост. И както морската вода отмива стъпките от ситния, нежен пясък, така и те... изчезват.
Очите ми проследяваха човекът, за който копнеех толкова дни и нощи, чието лице си спомнях само щом погледнех нощното небе, осеяно със мъждукащи в далечината звезди. Саске вървеше напред, а изпълненият му с омраза и ненавист поглед,сякаш разцепваше пространството. Макар и да стоях на разстояние от него, аз усещах студенината пронизваща всяка клетка на тялото ми. Полагах огромно усилие да не извърна глава настрани и да не затворя очи. Исках с цялото си същество да забравя ужасът, който се разиграваше на няколко метра от мен. Да притъпя думите, звучащи така отчетливо в съзнанието ми. Гласът му...тъй студен и жесток
- Ще ви избия всичките! Ще разруша това място до основи! Ще отмъстя за брат си!
Учиха вървеше, а след себе си оставяше трупове. Писъците, които нарушаваха тишината, гледката на мъртвите ми приятели и познати... Караха ме да викам, но не бях способна да издам и звук. Треперех като лист и въпреки че всичко в мен ми крещеше да спра, аз тръгнах напред. Към своята бъдеща гибел. Но, разбирате ли, всичко губеше своя смисъл. Бях попаднала в паралелен свят. Светът на моите кошмари - така жесток, а аз не можех да се събудя. Крачка след крачка. Все по-близо. Сърцето ми замря, когато застанах пред него. Този, когото обичах дори и сега. Не знаех какво да кажа или да направя. Само седях, изучавайки лицето му, на което се прокрадна хладна усмивка.
- Сакура... – гласът му бе тих, но и достатъчно силен, за да ме накара да притая дъх. – Не си мисли, че ти ще си ми пречка! – засмя се гочиво, пристъпвайки към мен. – Ще ви избия до един! Ще си платите за стореното...
- Кога се превърна в това, Саске... – продумах глухо, задържайки хлипанията си.
- Когато вие разрушихте живота ми! – извика бившият ми съотбоник. – Гледах го без да помръдвам, макар и той да се бе озовал на крачка от мен.
- Давай тогава. – пророних.
- Сакура, махни се оттам!! – познат глас ме накара да се обърна. Какаши седеше близо до нас. За първи път го виждах толкова притеснен.
- Не, Какаши. – усмихнах се вяло, след което погледнах отново Саске – Не искам да бягам повече. Не трепнах, когато Учиха улови ръката ми и ме обърна с гръб към себе си. Звукът от сабята му отекна наоколо за части от секундата.
- Недей, Саске! – чу се отнякъде.
„Студено е... Колко... странен край.”
Ръката му се повдигна и застина във въздуха. Противно на всички емоции, които ме подлудяваха, аз бях отпусната, чакаща смъртта, която ми се струваше толкова лесна...
- Мислиш , че няма да го направя ли?! – чух шепотът му в ухото си. Острието започна да се спуска към мен.
- Аз вярвам в теб, Саске... – продумах, затваряйки очи. Нищо... Не почувствах абсолютно нищо. Още усещах дъхът му във врата си. Ръката му, стиснала моята. Но...защо? След секунди зад мен нямаше никого.
- Сакура-чан!!! – Наруто дотича до мен, но аз не откъсвах погледа си от мястото, на което преди малко седеше Учиха.
„Отиде си...” – не осъзнавах случилото се.
- Какво стана?! – русокосият ми приятел продължаваше да ме разтърсва, сякаш бях попаднала в транс. – Къде е Саске?! Какво ти направи?
- Той... – усмихнах се леко – Мисля, че осъзна, че не е способен да убие приятел. – въздъхнах – ..намери частичката светлина, таяща се дълбоко в него. Саске откри себе си...
avatar
sSanDy
Учaщ се
Учaщ се

Female
Рожден ден : 01.07.1994
Години : 22
Мнения : 159
Дата на рег. : 03.03.2011

Върнете се в началото Go down

blue Re: Да откриеш себе си (СасуСаку)

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Съб Авг 13, 2011 12:02 am



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите