Вход

Забравих си паролата!

Намерете ни във facebook
Твоето късметче
Latest topics
» Пламък.
Сря Сеп 27, 2017 11:59 pm by justwannabeone

» *--:ЛАФЧЕ:--*
Съб Сеп 23, 2017 3:58 am by Butterfly

» Не знам какво казва сърцето ми (по Наруто)
Сря Авг 30, 2017 6:56 pm by Mimi_Georgieva

» Всички заедно. ( Наруто ФенФикшън )
Вто Авг 29, 2017 8:02 pm by Mimi_Georgieva

» Кой хокаге е направил най-много за страната?
Вто Авг 29, 2017 7:53 pm by Mimi_Georgieva

» Със сигурност мъртва
Пон Авг 28, 2017 10:32 pm by justwannabeone

» Кулинарни мисии. (Наруто) - КОМЕНТАРИ
Пон Авг 21, 2017 3:14 pm by rosi_rosi

» Метресата {GaaSaku} +18
Пет Юли 28, 2017 4:58 pm by Death_Angel

» Търся аниме
Нед Юни 25, 2017 2:03 pm by lipsitooo®

» Първия ми фик ( мисля заглавието ) ;д
Пон Юни 05, 2017 10:24 pm by Death_Angel

» Кулинарни мисии. (Наруто)
Нед Юни 04, 2017 10:16 pm by WeHeartIt

» Малко и от мен - Крис
Съб Юни 03, 2017 12:51 am by Chris

» Сълзите на Лалето +18
Вто Май 30, 2017 10:22 pm by Death_Angel

» Моето Наруто форумче
Вто Май 30, 2017 10:12 pm by Death_Angel

» Сълзите на Луната
Съб Май 27, 2017 3:09 pm by Death_Angel

» ( Коментари) Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:23 pm by Death_Angel

» Нечистокръвният наследник на Катарската империя
Сря Май 24, 2017 11:15 pm by Death_Angel

» ~Намисли съществително преди да влезеш!~
Вто Май 23, 2017 8:51 pm by Death_Angel

» Да бройм до безкрай ..
Вто Яну 24, 2017 12:45 pm by streleca_stz

» Обичаш или не обичаш !?
Вто Яну 24, 2017 10:58 am by IVE-STORM(bg)

» One shot fic - THE NEW BEGINNING * Sasuke meets Sakura
Съб Яну 21, 2017 2:02 am by sita

» С кого?
Вто Авг 30, 2016 12:42 pm by IVE-STORM(bg)

» Ctrl+V игра
Вто Авг 30, 2016 12:36 pm by IVE-STORM(bg)

» Aniventure 2016
Вто Авг 30, 2016 12:34 pm by IVE-STORM(bg)

» Горките родители на богатите деца - Епизод 64 - Бг Аудио
Чет Авг 18, 2016 11:35 pm by galia_del4eva@abv.bg

Keywords

fallen  

Top posting users this week


1 chapter

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Вто Май 31, 2011 11:37 pm



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by mariqvladi on Сря Юни 15, 2011 9:49 am

Такам,момичето,което пуска фика е заето и ме помоли да пускам главите.


- Беше стархотно. – надвиках мотора.

- Ха, това беше нищо! – отговори ми Саске махайки своята каска.

Тъкмо когато тръгнах да говоря друг мотор ме прекъсна. До нас застана някакъв и изръмжа със своята машина.

- Какъв му е проблема на тоя? – попитах готика.

- Иска съзтезание. – някак си можех да усетя доволната му усмивка. – Сложи си каската! – извика изръмжавайки със своя мотор.

Послушах го и нахлюпих черното нещо и веднага го прегърнах. Знам ли кога ще излети?Погледнах другия моторист, който ми помаха. Усмихнах му се ,ама едва ли ме е видял. Погледнах секундите.

4 – Двама се погледнаха

3 - Мотора на пича изръмжа

2 - Саске не остана назад

1 – Дадоха газ

0 – И двата мотора се изтреляха напред.

-1 Благодарих на кефещия се че останах на черната машина , а не се изръсих някъде по пътя.

Двамата водихме с един-два метра и докато се усетя набихме спирачки на следващия светофар. Но другия съзтезател се нареди на платното за надясно и с това съзтезанието преключи. Саске, разбира се, победител.

Облегнах се на гърба му и ми се искаше тази каска да я няма. Само пречи! Затворих очи и се съсредоточих и след няколко секунди започнах да усещам дишането му! Страхотинско! Преди да се усетя мотора беше спрял на плажна алея.

- Може да ме пуснеш вече. – кога успя да си свали чудото от главата?

- Хах, забравих. – изплезих се и го пуснах.

Доакто си свялях каската черния готик плавно стана, без никакви усилия. Застана пред мен и положи ръце на талията ми. Аз не се изчервявам. Не, аз не се изчервявам. Не.

...

О, боже мой! Изчервявам се! Преглът. Защо си махнах проклетото чудо от главата?!

Хванах го за ръцете и вдигнах крака си за да прескоча ,а той пое теглото ми и ме вдигна от черното чудовище. Последната поза беше аз на сантиметри от него, настъпала дясното му ходило, ръце все още на талията ми ,а мойте на бицепса му. Една огромна вълна се разби в буната близко до нас и ме изкара от транса, в който бях попаднала. Незнам откъде, но ми хрумна странна идея.

Навдигна се на пръсти го целунах на бързо по бузата и тръгнах да бягам по пясъка, смеейки се. Учудената му финзиономия беше сладка и смешна!

Отидох до мокрия пясък, на стъпка разтояние от водата, което ту навлизаше, ту отстъпваше. Небето бе пълно със сиви дъждовни облаци, а небето беше в един от най-тъмните си цветове. Вълните бяха огромни и когато се разбиваха образуваха много пяна. С други думи беше си страшничко. Но на мен така ми харесва. Клекнах, внимавайки да не си изцапам дънките и се опитах да докосна водата. Тогава чух стъпки зад мен и погледнах нагоре. Саске бе вперил поглед в мрачното море и бавно клекна до мен. Усмихнах се.

- Красиво е. – въздъхнах, разбиването на бурните вълни заглушавайки гласа ми.

Саске се обърна към мен и се усмихна.

- Не по-красиво от теб. – прошепна.

Мисля че сърцето ми спря. Не знаех какво да му отговоря, никое момче досега не бе казвало „красива си” или нещо то рода. Забих поглед в мокрия пясък. Чуваше се само шума от морето и силния вятър.

- Благодаря.

- Разбира се, намирам онази черупка за по симпатична ...

- Задник! – извиках.

Точно в този момент една вълна стигна почти до кецовете ми и без да се замислям с едно рязко движение на ръката го опръсках със студената морска вода.

- Ха! – станах веднага и тръгнах да бягам по мокрия пясък.

Чувах стъпките му плътно зад мен, но не се обръщах, защото така щях да си изгубя малката преднина, която притежавах. Да бягаш по пясък е доста трудно, особено ако имаш моята гразциозност.

- Внимавай Сакура! – извика Саске.

Тогава видях голямата вълна, как се разби и как щеше да стигне до краката ми. Напрвих жалък опит да скоча настрани, но беше късно, водата облиза глезените ми.

- Страхотно. – въздъхнах спирайки се.

Е, така или иначе вече съм мокра. Обърнах се към чернокосото момче и ритнах вода към него. Той пристъпи настрани и ритна обратно. Разбира се това ме намокри още повече.

- Така ще играем, хъх? – изсмях се и ритнах отново вода към него.

Този път го улучих и тръгнах отново да бягам. Но преди да имам възможността две силни ръце се обвиха около мен.

- Хванах ли те сега, хм? – прошепна в ухото ми, топлия му дъх каращ ме да настръхна.

- Не мисля! – извиках и с краката си се отблсънах назад.

Саске не го очакваше и пое няколко стъпки назад, позволявайки ми да се освободя. Обърнах се с лице към него и му скочих бутайки го назад. Целта ми беше да го накарам да навлезе до колене, но той само ме хвана и вдигна и се засилвайки се да ме хвърли в студената вода. Споменах ли че през цялото време умирахме от смях. Е когато се засили смехът ми се секна.

- Н-не! Да не си посмял! – извиках прегръщайки го здраво за да не ме хвърли.

- И какво ще направиш за мен? – попита самодовлно.

- Ами... – забавих се мислейки какво да кажа, но той отново се засили – Не!Не чакай! Кажи какво искаш!

Той се спря.Да, проработи!

- Хмм – замисли се – Целуни ме. – прошепна, гледайки ме в очите.
avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by Butterfly on Сря Юни 15, 2011 4:20 pm





Butterfly
Ако можех да летя, никога не бих докоснала земята... дори да съм с прекършени криле...




http://place-the-butterfly.webnode.com/
avatar
Butterfly
Модератор на раздел "Фикчета"
Модератор на раздел

Female
От : Earth
Мнения : 497
Дата на рег. : 18.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Naruto Shippuuden, Monster, Higurashi No Naku Koro Ni, Kuroshitsuji, Elfen Lied, One Piece, Berserk, Neon Genesis Evangelion, Soul Eater, Mirai Nikki, Byousoku 5 Santimeter, Samurai Champloo

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by sakura-chan--- on Пет Юни 17, 2011 5:12 pm

Времето всякаш спря.

Плъзнах едната си ръка по тила му докато не вплетох пръсти в черната му коса, а другата оставих на врата му. Повдигнах главата си, а той наклони своята. Бавно устните ни се срещнаха. Минаха няколко сладки секунди, докато той не облиза долната ми устна. Отворих уста и езиците ни се срещнаха в началото бавен танц, но после темнпото се усили. Белите ми дробове изгаряха....искаха въздух, а аз изгарях за още.Пеперуди пърхаха из стомаха ми. Зави ми се свят, но чувствена целувка като тази не бях имала. Никога. Е, има си първи път за всичко.

Бавно се одръпнах, но не и преди Саске да захапе долната ми устна. Страхотинско. Дишах дълбоко все още в ръцете му, погледа ми забит в прекрасния му медальон. Тогава чернокосия готик тръгна към сухия пясък и седна. Наместих се в скута му и се облегнах, полагайки глава на рамото му.

- Саске?

- Хмм? – отговори докато увиваше ръце около мен.

- Имаш прекрасен медальон.

Саске силно ме прегърна.

- Беше на майка ми. – промърмори заравяйки лице във косата ми. – Беше убита, заедно с целия клан преди тринадесет години, тогава бях само на осем.

Усетих как сърцето ми се сви болезнено.

- С-съжелявам! – прошепнах и се сгуших още повече в него.

- Благодаря. – въздъхна.

Реших да не го питам повече, виждах че му беше трудно да говори за това. След известно го заговорих за Университета, какво точно учи и после за лекциите. Говорихме си дълго време за музика като най-накрая той ми обеща да чуя новата песен над която работи утре или вдругиден. Също го накарах да ми позира за проекта по скулпуриране. После всичко се обърна към мен и му разказах за вкъщи, приятелите ми и лудориите които сме вършили като малки. Накарах го да се смее, когато чу как аз и Наруто бяхме отмъкнали книгите на директора и после ден след ден ги връщахме. Горкия човечец си помисли че има полтъргайст в кабинета!

*Полтъргайст на английски (poltergiest) идва от немски език и означава "призрак"

Казах му и за семейството си. Че не познавам баща си....казах му и за ужасната среда в която живеех от 8 до 15-годишна възраст. Той на своя страна ми разказа за приемното му семейство и..,че с Дрю са нещо като братя. Как червенокоското му помогнал да преживее загубата и болката. Как от малки мечтаят да станат рок звезди. Тоагва Саске ме попита за моята мечта, а аз му отговорих че искам да стана моден дизайнер, главно за сцената.

- Хмм, както вървят нещата ще трябва да си намеря дизейнер за дрехи, визия. Хмм. Трудна работа. – замисли се чернокоското.

- Наистина трудна! – изсмях се.

След известно време вятъра стана много силен и слънцето напълно заляза, правейки морето черно и ужасно страховито. Двамата решихме да се прибираме преди да стане прекалено студено. След половин час стигнахме общежитието, но не и преди да загърми и завали пороен дъжд. И двамата се измокрихме, но и без това вече си бяхме мокри от плажа, не пречеше особено. Преди да се усетя вече бяхме пред вратата ми.

- Ще се видим ли утре? - попитах с усмивка.

- Разбира се. Но си мислех за целувка за лека нощ.

Той се приближи и ме прегърна. Аз не останах по назад, надигнах се на пръсти и устните ни отново се сляха в нежна целувка, която колкото и дълга да беше ми се стори толкова...ами не знам...кратка. Саске се одръпна и ме целуна по челото.

- Лека нощ. – прошепна нежно.

- Лека нощ. – отговорих му, облегнала се на вратата без намерението да влизам вътре.

- Няма ли да влизаш? – попита със усмивка.

Бръкнах в джоба си и извадих ключовете.

- Може би.

Отключих си и на пръсти без да светвам и стигнах до леглото. Съблякох се на бързо в опити да не събужадам Тем. След мъченията се проснах на леглото и тежко въздъхнах(отново :]). Затворих очи. Днешния ден започна лошо, но завърши прекрасно.

Определено влиза в Дневника!
avatar
sakura-chan---
Учaщ се
Учaщ се

Female
От : софия
Мнения : 131
Дата на рег. : 12.04.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by sakura-chan--- on Пет Юни 17, 2011 5:14 pm

Ами отсега две ще сме тези дето постват фика-аз и "mariqvladi".Може би ще се редуваме,защото и двете ще сме заети,но ще се постараем да не се забавяме много.Благодаря
avatar
sakura-chan---
Учaщ се
Учaщ се

Female
От : софия
Мнения : 131
Дата на рег. : 12.04.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by -*-What The Hell-*- on Пет Юни 17, 2011 5:40 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by mariqvladi on Нед Юни 19, 2011 2:36 pm

Ah come on!

I can't believe the drama that I'm in
The flood is getting closer.
I don't think they know that I know how to swim.
Your feeling numb from all that has become
It leaves your gums, slips down your tongue
And travels fast down towards your lungs.
All because I'm... [leaving you behind]

- Сак! Тази песен я знам, човек! Усили я!!! – извика Тем от леглото си.

I feel the pressure it's coming down on
Me. it's turning me black and blue. Ooh whoa,
You left me on the side of the road, and now
I've got no place to go.
You brought the flood.

Преди да се усетя всяка се бе качила на високо с четките в ръце, пеейки заедно с Крег.

I can't believe the troubles that you've caused.
The pain is getting stronger, like
An open wound without the gauze.
It's on my brain, driving me insane.
It's on my mind all of the time and if it
Left I would be fine.
All because I'm... [leaving you behind]
Слязох от стола и се качих на нейното червено отрупано с възглавници легло, подскачайки.

I feel the pressure it's coming down on
Me.
It's turning me black and blue. Ooh whoa,
You left me on the side of the road, and now
I've got no place to go.
You brought the flood... [flood, flood]

Oh! Leave it be!... hind!
I take it back, take it back!
Leave it be!
I take it back, take it back!
Leave it be
Leave it be
Leave it BE... HIND!

Крещяхме заедно с уредбата накланяйки се напред и назад.

I feel the pressure it's coming down on
Me.
It's turning me black and blue. Ooh whoa,
You left me on the side of the road, and now
I've got no place to go.
You brought the flood.

I feel the pressure it's coming down on
Me.
It's turning me black and blue. Ooh whoa,
You left me on the side of the road, and now
I've got no place to go.
You brought the flood

I take it back, take it back!
Leave it be!
I take it back, take it back!
Leave it be!
Leave it be!
Leave it be!

Песента завърши и двете паднахме от леглото превивайки се от смях. След като се поуспокоихме останахме да лежим на паркета. Тавана бе толкова ... презен и неравно замазан. Тогава ми хрумна нещо.

- Тем? Днеска нямаш лекции нали?

Темари се опъна, протягайки ръце нагоре и бързо се отпусна.

- Не. Нали е събота? – попита игрейки със синята си тениска.

- Супер. Хайде да отидем до града да си купим разни неща за стаята и кухнята.

- Може! – извика намествайки се, глава върху корема ми. – Как е времето навън?

- Снощи заваля доста яко и предполагам че ще е облачно.

Главата и рязко се обърна и сините й очи се вкопчиха в моите.

- Снощи! Къде беше?? Знам че определен чернокоско е замесен!

- Хъх?! Откъде знаеш?

Тем, пое дълбоко дъх и го задържа усмихвайки се.

- Едно птиче ми каза. Хайдееее разказвай! Прегръщахте ли се? Целувахте ли се? Говорихте ли си? Натискахте ли се? Правехте ли го??! – въпросите и излетяха като японкси изтребители през Втората Световна.

- Ъъъ ... – усещах как ми става топло.

- О, боже! Правехте го! – извика.

- Неее! Темари! Не сме естествено, та това беше първата ни среща! Разбира се, че не!

На мен ли ми се стори или започна да ми става много топло? Не. Какво по дяволите? Аз да не съм 9-ти клас?!
Не.

- Добреееее де! – каза потърквайки ухото си.

Толкова силно ли го извиках? Може би.

--------------------------БУМ-ЧАКА-ЛАКА-БУМ--------------------------------------------------

Тем веднага се изправи, хукна като ненормална към чантата си и извади сребристо телефонче. Рабира се единствената ми мисъл, която мина през ума ми бе :

УАТ ДЪ ФЪК?! Какво по дяволите е това?!

---------------------------БУМ-ЧАКА-ЛАКА-БУМ-------------------------------------------------

Мисля че ми излезе тик. Такъв, където мускулите над окото ти трепват. За сметка на това обаче, съквартирантаката ми(която заслужава да и изиграя един) бе отворила телефончето и притиснала към кхъм... гърдите си, издавайки онези странни шумове, които се прозвеждат в гърлото на оскубана кокошка пред разгонване или в процес на раждане ... т.е. снасяне.

---------------------------БУМ-ЧАКА-ЛАКА-БУМ-------------------------------------------------

- Той е! Не мога да повярвам! Той е! Той е! – пискаше докато се вътеше в кръг подскачайки на един крак.

Мисля че изгуби респекта ми.

--------------------------БУМ-ЧАКА

- О, подяволите! Вдигни най-накрая! – изкрещях от земята.

-------------------------ЛАКА-Б-ПЙУ------------------------------------

Тенк ю год!

-Ало? – леле поне сега гласа и бе нормален.

- Ами, чек да погледна дали ще мога.– махна сребристото чудо от ухото си за три сек и после пак го постави.

- Идеално! Няма никакви планове.– да не би да и се пишка?

Не сериозно. Изглежда все едно се стиска да не се напикае ... от радост. От кога хората се напикават от радост Сакура?

-Супер! Нямам търпение.... До скив!

Тем се обърна към мен със някакси плашещ в очите й блясък

- Познай кой отива на срещааа! След един чаааас! – изпя.

- Радвам се за теб. – промърморих.

Ами това да купуваме неща за стаята????

- О, Сак! Не се сърдиш, нали?

- Нем.- тона ми изобщо не беше убедителен.

- Супер!

Или пък можеби е бил.В следващите 45мин стана някакъв феномен. Да Тем се приготви а такова отрицателно време.(повярвайте ми за жена е отрицателно) Направо й свалих шапка. Но после врата се затвори и аз останах сама.

- Юхуу, какъв купон само! – казах си.


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by mariqvladi on Пон Юни 27, 2011 7:17 pm

Реших да си направя домашните които ми отнеха някъде около четери часа. Когато го свърших направо умирах от глад, затова се облякох и отидох на гости на Джей и Виктор. Разбира се Джей не отказа да на предложението за храна. Съквартиранта му каза че имал домашни. Нещастник. Добре де може би мааалко прекалих с последното … малко.

Слизайки по стълбите Джей ми разказа за това как с Дю са си направили гавра с Виктор. Горкото момче трябвало да върви цял километър в дъжда по розови прашки. Ахааа, затова беше някакси ... нещастен. Излязохме през големите стъклени врати и ни посрещна приятна гледка. Явно е валяло и всичко бе мокро с локви тук-там. Но истински красиви бяха растенията. Някои трви все още бяха зелени и млади, за съжаление на други места вече бяха пожълтели. Всичките дървета бяха на ситни капчици и все така красиви.

Възхищавах се на природата докато слизах по стълбите. Обръщах и внимание до момента в който настъпах нещо хлъзгаво. Оттам нататък нямаше никакво възхищение. Разбира се, че се подхлъзнах и седнах на дупе върху мократа стълба. Стана доста бързо всъщност. Даже нямах време и да испищя от ужас. Пък да не говорим Джей да реагира и да ме спаси от нази страшно изглеждаща локва малко по-надолу в която със сигорност нямах желание да се удавя. Благодаря кефещи се че не се стигна до там. Иначе щеше да бъдеш брутално напсуван и щях да си сменя религията.

-Няма да си ти ако не се пребиеш, нали?- каза Джей през усмивка докато ми помагаше да се изправя.

- Странно. Имам чувстовот че съм го чувала някъде и от преди. – намусих се, изтупвайки дупето си.

- Няма и да се учудя. Сериозно, има шанс да умреш от някоя травма някъде в близкото бъдеще. – изфилосоства Сър Джеймс докато слизахме по стълбите.

Изведнъж се наведе и вдигна кален флайър.

- Това нещо е виновно за натъртения ми замъкш[бележка: тук би трябвало да е задник не замък, ама явно мисълта ми е била някъде напред :Д]! То е злоо! Зло е казвам ти!!! Злоооо! – извиках сочейки го с трепрещ пръст.

Не толкова лилавокосия изцъка и покласти глава. Ееей! Навдигнах се на пръсти и погледнах през рамото му.

Четеридневна екскурзия на половин цена!!!

Този уикенд ви предлагаме едно невероятно изживяване до стария реставриран замък на няколко километра от
Крийпвил. Отседнете в готическия замък за три нощи в прекрасно обзаведените кралски спални. Разходете се в Невероятна Градина-Лабиринт, посетете разкошния огледален тунел, изживейте и усетете истинския готически стил! Прекрасно място за весели емоции и почивка от лекции!

Ден 1: Отпътуване и пристигане. Свободно време.

Ден 2: Закуска. Организирана разходка в планинските гори. Свободно време. Вечеря.

Ден 3: Закуска. Свободно време. Вечеря.

Ден 4: Закуска. Отпътуване и пристигане.

Имаше снимки на целия замък и на стаите. А по-надолу телефони за връзка, срок за записване, цена и т.н.


- Това е интересно. – отбелязах вече вървейки по пътечката към кафе&бар-а.

Бе толкова кално. Направо кецовете и крачолите ми отидоха на кино с пуканки и нискокалорична кола.

- Мхмм. Не бях чувал че има замък на близко. Но срока за записване е до утре...

- Е и? Хайде да навием Саске и другите! Ще бъде яко.

Джей ме погледна тъпо като пъхна ръце в джобовете си и се намуси.

- Аз не съм ли достатъчен, хмммммм??? – ах този бе*ешки глас.

- Джееей. Признай се че с повече хора е по забавно. Пък и аз никой друг не познавам, така чееее, плииийс. – направих кучешка финзиономия.

Синеокото момче само изръмжа. Време е за план Б.

-Плийс? – този път бе бе*ешката финзиономия.

Джей изръмжа още повече. Нихихихих, близко съм. Забързах крачка и застнаха пред него, успешно отрязвайки пътя му.

- Плиииийс ДжейДжей! – този път бе ред на ангелската финзиономия плюс престорено ангелско гласче.

- Гррр. Добре. – измънка.

- Ийес! – извиках и подскочих.

Плюснах в кална локва.

- А така. – каза самодоволно Джеймс.

Беше мой ред да изръмжа. Докато се усетя стигнахме дистинацията. Влязохме вътре и очите ми светнаха като видях кои хора седят на нашата маса.

- После нямала късмет да бе – мърмореше си докато вървяхме към масата.

Дрю бе първия който ни забеляза. Можеби защото с лице към нас, а Саске и Дейдара с гръб, а Лил бе забучила поглед в чинията си с полу изядената торта.

- Къъъш! Тази маса е нашааа! – изсмя се Дрю бутайки стола до себе си тупкайки гп за да седнем.

Всички от масата вдигнаха глава. Към нас.

- Добрее! – изпя Джей и тръгна в обратната посока.

Веднагически го хванах за яката и го дръпнах.

- Няма да стане Джейски.

- По дяволите! – измърмори и тръгна обратно към масата.

Тогава коремът ми се сви. Защо? Ами... Саске е там! Къде да седна? Какво да кажа? Как да се държа? Хъх???
Добре, Сак. Успокой се. Дишай. Точно така.


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by mariqvladi on Вто Юли 12, 2011 10:02 pm

- Хейа! – изръсих като пълен идиот.

Лил стана от стола си и ме гушна. Силно. Мечешки. Задушаващо. Споменах ли силно? Докато се сетя да я прегърна обратно тя вече ме бе пуснала и стоеше пред мен с огромна усмивка на ангелското й личице. Не мога да повярвам че си няма някое мъжко, което да си я гушка и цунка и глези и... да де спирам. Ю гот дъ пойнт.

- Радвам се да те видя, Саки!– изпя със също така ангелско гласче.

Просто нямаше как усмивката ми да не достигне олимпийски размери.Иди ми да й хвана бузките като онези дебели лелички! И нарече ме Саки. Колко ... ами ангелско!

- О боже господи. – въздъхна отекчено Джей и тръгна да сяда до Саске, предполагам защото му беше най-близко.

-Хмм, ето може да седнеш тук! – Лил посочи свободното място до чернокосия готик, напълно игнорирайки Джей.

Просто хвана стола и го издърпа назад, докато той посягаше да го придърпа към себе си. Полу-лилавокосия само я изгледа зверски. На свое място я игнорира и тръгна да сяда, но Лил придърпа стола настрани и ДжейДжей замалко да падне. Замалко.

- Седни там! – изръмжа тихо вече не толкова ангелското Лил.

- Добре де! – каза през зъби момчето.

Измърмори нещо под носа си(а окото на русокоската трепна) и седна до мястото на русокосото вече не толкова ангелче.

- Сядай!

Седнах и преглътнах. Силно. Лил може да бъде страшна.

- Хей. – прошепна Саске като взе един кичур от косата ми и уви пръсти в него.

- Х-хеей. – изтрпери ми абсолютно идиотско гласа и погледнах надолу, нямайки куража да го погледна в очите.

По дяволите! Как може да съм такъв тъпунгер. Сериозно имам чуството че от земята на молоумно-тъпите-задръстенячки. И то пред всичките ми приятели! Аргх! Някой да ме убие тук и сега. Някой да ме убие и да спре всичките ми мъкиии!

- Ау! – чух Джей да вика от болка.

Погледнах към него и видях как си разтрива реброто, а Лил да се усмихва невинно.

- Чух те, малко идиотче. – измърмори докато все усмивка озаряваше лицето й.

Това и аз го чух!

- Тук има нещо, пич. – наклони се Дей на една страна и уж прошепна на Дрю.

Дрю се изкикоти. Да. Наистина без никакъв майтап. И аз не знаех че Дрю може да се изкикоти. А пък русокоската го изръга. Какво им става на тези хора?

-Ау, гневно жено! – извика Дрю.

- Хахахаха – изсмях се заедно с Дей, двамата клатейки глави.

Саске само въздъхна безнадежно. Изведнъж усетих топлина и лек натиск на пръстите на дясната ръка, която седяше на коляното ми по масата. Погледнах надолу. Саске ме хвана за ръката? Под масата? Съвсем тайно?
О.
М.
Ф.
Г.
Мисля че ще се разтопя ей така както си седя. Съвсем сериозно. Абе Сак, я се стегни! Да не си десети клас?
... не съм десети клас нали?
И аз така си помислих.

Погледнах момчето до мен, което изглеждаше абсолютно ХОТ в черната си риза и под нея бяла тениска( горните копчета бяха разкопчани), а той само се усмихна сладко.

Ааа, размекнах сее! Погледнах отново положената му ръка върху моята. Това не е достатъчно! Затова вплетох тънките си пръсти(омг сега вече разбирам защо повечето момичета слагат лак) в неговите огромни мъжки( китаристите имат още по големи ръце, ШАННАРООО!)! Какво прекрасно чуствооооооо. Мога да-

- Земята вика Сакураааа, ехоу! – гласа на Лил ме изкара от глупавото състояние в което бях попаднала.

-Червена си. Да не би да си тежко болна? – попита Джей с нито капка притеснение, докато си махаше мръстотията от под ноктите.

Масата подскочи и се чу рязко поемане на дъх. Мисля че туко-що някой срита друг някой под масата.

- Тааа, както казвах, - започна русокосото момиче – една приятелка ми разказа че е ходила на замъка и било хипер яко. И си викам, защо да не отидем.

- Аз съм за! – усмихнах се – Преди да дойда намерих един флайър-

- По-скоро се преби заради този един флайър. – прексъна ме Джей.

Хвърлих му мръсен поглед.

- Преби се? – попита Саске, навеждайки се към мен.

- Ъм, нищо сериозно! Просто се подхлъзнах на него.

- Няма да си ти ако не се пребиеш някъде, нали? – обади се Дрю.

- Ще спрат ли всички да повтарят това?! – сопнах се.

Всички се разсмяха. Втф?! Какво му е смешното?

- Кхъм- прочистих си вече чистото гърло, че да млъкнат. Както казвах – погледнах страшно Джей – стори ми се супер идея и Джей също се съгласи и-

- По-скоро бях накаран да се съглася. – прексъна ме за втори шибан път.

Грр, отвътре избухнах.

- Супер! Навит съм. – заяви Дей.

- Хммм, и аз. – съгласи се Дрю.

Всички погледнахме Саске. Погледа му мина от Джей, Лил, Дрю, Дей, празно място, мен.

- Добре де. – въздъхна.

- Супер! – извикахаме с русокосото момиче в един глас.

- Ето ви телефона на който да се запишете, плаща се в автобуса. – продължи Лил и раздаде лисчета с телефона на фирмата. – Днеска е последния срок, така че не забравяйте! – ето това прозвуча заплашително.

- Някой да каже колко е часа? – попитах.

Дей погледна телефона си.

- Четери и половина. Нямахме ли лекция по скулптуриране от пет и петнайсет?

- Мхм, по-добре да тръгваме. – казах ставайки от стола си.

Саске стана заедно с мен. Всъщност всички ставаха.

- Бих те изпратил, но вече закъсняваме за тренировка с групата. – прошепна.

Оу, фък. Би било хубаво.

- Мм, нищо – усмихнах се счупено.

Излязохме от кафе/бар-а.

- Ще се видим утре в осем! – Лил и тръгна в другата посока.

Всички си казахме чао и Дей продължихме към университета. По пътя коремът ми зверски изръмжа. Забравих да ям!

След три часовата и половина лекцията можех да изям и слон. Прибрах се вкъщи с невиждана скорост и си поръчах малка пица със сирене и кола. Докато чаках само си повтарях да не скоча да изям някой от минаващите студенти долу. Събух дънките си и оттам изпада малко бяло лисче. Беше лисчето, което Лил ми бе дала за екскурзийката. Два свободни дена и после празника поради който не се учи два дена. Супер. Обадих и се записах като събрах малко информация за условията. Докато се завъртя два пъти вече пицата ми седеше топла на малката стъклена масичка на която имах навика да чета. Най-накрая храна! Изклюпах половината за отрицателно време. И после хората се чудят как съм така слабичка. Ами доста калории се губят от постоянното ми пребиване!

След като вече не ми се ядеше седнах да си свърша работата за през уикенда. По-късно вечерта Тем се прибра. Първо момичето направо бе на седмото небе! Разказа ми изторията си поне два пъти. Направо ушите ми започнаха да кървят да чувам „Шика туй, Шика онуй”. И второ : Кой/Какво е този „Шика”?


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by -*-What The Hell-*- on Вто Юли 12, 2011 10:28 pm



avatar
-*-What The Hell-*-
Филми, сериали, детски
Филми, сериали, детски

Female
От : Korea
Мнения : 14899
Дата на рег. : 10.05.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Kaichou wa maid-sama, Inuyasha, Inu x Boku SS

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by mariqvladi on Съб Юли 16, 2011 1:37 pm


-...тоалетни/козметични принадлежности...хавлия...три тениски,риза, анурак...джапанки за банята...чифт кецове в случай че стане нещо, което е твърде вероятно,...зарядното, ъъъъъ...тези дънки, пола, рокличка... бельо... аха!-пижама, ама чакай аз нямам пижама имам боксерки и потник, които се заклех че никой няма да ги види(освен Тем), но нямам друго – примерявам се...а! не подозирах за съществуването на тези чорапи...амиии нещо друго?а да трябва да погледна за-

- Ако не спреш да мърмориш и не ме оставиш да спя, ще ти изтръгна розовата глава заедно с гръбнака и ще си направя окрашение от тях, после-

- Добре де, добре.

Като говорим за русокоси страшно раздразнителни неща рано сутрин...Тем е една от тях! С този направо умрял глас и безтоние, тръпки да те побият! Огледах нещата и започнах да ги тъпча в червения куфар. Петнадесет минути и 200 калории по-късно, постигнах така желаната ми цел – стегни си багажа. Знам че това по принцип се прави ден преди да заминеш, че ако си забравил нещо да се сетиш на време, но-о-о снощи ми се спеше пък и някои хора не спираха да говорят. Та, ето ме рано-рано сутрин. Погледнах часовника, който си мълчеше и седеше съвсем спокоино на шкафа до леглото . След двайсет минути трябва да съм пред автобуса. Погледнах се в огледалото – лицето ми бе малко подпухнало и имах сенки. Страхотно.

Взех си ключовете и пощальонската чанта на Конвърс, застанах пред вратата и огледах все още не декорираната квартира, като си знам късмета вземе това да ми е последния път който я виждам.

Окей. Хюстън уи хев ъ проблъм. Аз и куфар и чанта и стълби. Уравнение трудно за решаване.

Петстотин калории по-късно може да видите как розовокос почти не-тийн се задава от стълбите към фоаето. Отдалече можеше да се каже че момичето бе изнервено. А, отблизо – лудо ядосана бе меко казано. Защо ли? Като изключим мъкненето на куфар по стълби без никаква помощ, срещаме факта че майка й намери подходящия момент да се обади. Отделяме на една страна „ой, мами как си? Добре ли си?” бла бла бла, следват крясъци относно колко пари харчи и за какво. Не че втория й баща не е фрашкан с пари, не-е-е фрашкан си е. Можеби е факта че мамчето я страх татенцето да се откаже от нея заради парите(ИМАМЕ предвид че момичето има пълна СТИПЕНДИЯ и почти не е харчила (за бога дори със стаята си не е започнала!) и сега една малка ценичка за екскурзия и почват проблемите), които отиват за дъщеричката. Не, не разбирайте погрешно, татенцето няма нищо против! Та той дори харесва новата си дъщеря, но мамчето е от тези параноици... Оп, да не забравяме че е и кучка.

БАМ-БАМ-БАМ

- Пфф, добре! Няма повече стълби ... свършиха! Не мога да повярвам! – говорих си задъхана.

Най-накрая излязох и от сградата и автобуса вече бе на няколко метра от мен. Чудя се, защо няма хора отвън и... я чакай малко! Защо багажниците са напълно пълни? О, не! Не ми казвай че-

Погледнах си телефона. Закъснявах с пет минути?! Е и по-зле можеш да е... винаги може да е по-зле.

Един от шофьорите(или там какъвто беше) ме посрещна и пое куфара ми.

- Имаш късмет че не бяхме тръгнали. – прозвуча дрезгавия му глас, мазна усмивка залепена на неизбръснатото от дни лице.

- Да. Каква съм късмеетлиийка само. – по-скоро казах на себе си.

Този не ми харесваше. Искаше ми се да го сритам, силно. Погледнах чисто спретнатия автобус и се намръщих. Рекламираше боя за коса. Качих се по стълбичките и ето ме в началото на коридора, всички очи залепени в моя посока. Идеше ми да изкормя очните им ябълки и да сложа кактуси на тяхно място. Да, това би било хубаво. Тръгнах напред оглеждайки се за познато лице, гледайки да не се спъна в нечий крак. Странната тишина се свърши всички се разприказваха и настана шум, като в класната ми стая когато бях в гомназията.

- Хей, Сакиии! – чух гласа на Лил и вдигнах погледа си напред.

Усмихнатите и шоколадови очи веднага млъкнаха. Толкова ли си личи че искам да убия нещо??? Домъкнах се до нея и направих жалък опит да се усмихна. Никога не съм била добра с преструвките, особено ако става вапрос да скрия яда си. Но не мога да кажа че имам проблеми с гнева.
Обърнах внимание и на останалите. Дрю бе забил глава към тавана и устата му бе широко отворена, а в краката му се намираше черен сак с форма на китара, до него седеше Дей който си играеше с дъвкана дъвка(Иу.). Джей ме гледаше с една повдигната вежда изправен до Саске, който пък говореше по телефона.

- Няма ли да сядаме? – попитах опитвайки да прекрия раздразнението си.

Всичко ме дразнеше! Как седяха, какво правиха, колко шумно беше по дяволите дори и шибания автобус да бе 2/3 пълен!

- Ъм, чудехме се как да седнем. – отговори блондинката колебливо.

Ама те сериозно ли? Това да не е детската градина или нещо такова?!

- Аз ще седна с нея. – прозвуча дрезгавия глас на чернокосия готик, който явно бе завършил извънредно важния си разговор по скъпо изглеждащия мобилен.

Ехоооо, стоя точно до тебе! Не е нужно да говориш все едно ме няма, мамка му! И ,чакай малко, откога Саске има дрезгав глас? Да не е глътнал кактус?м Какви са тези кактуси пък днеска?

-Ох, леле, ще си изгубя топките, и ще се наложи да се самоубия. Не ми го пречинявай пич. – помоли се Джеймс със сладката си финзиономия, която в момента бе изключително досадна.

- Млъкни, иначе наистина ще ги изгубиш! – изсъска Лил и седна до прозореца зад Дрю.

Джеймс изкимтя и седна бързо до нея. Останах две свободни седалки зад тях, като вътрешната седеше още един сак с най-вероятно китара вътре. Саске мина край мене все едно не съществувам, седна премествайки огромното нещо между краката си.

Тогава автобуса тръгна внезапно и залитнах, но успях да се хвана за една от седалките. Шибан, шибан шофьор и тъп автобус с проклети блатно зеленикави седалки, проклети да сте!

Седнах.

Усещах погледа му върху мен, но отказвах да погледна в негова посока. Гледах право на пред, всичките ми мускули стегнати.

- Добро утро, Сакура.

Имах чувстовто че го болеше да говори. Звучеше като вампир от ниско бюжетен филм. Ръждив, нисък и грапав. Но, по-някаква странна причина, отрицатилнети емоции спряха да напират в гърдите ми, търсейки начин, пролука в бариерата която поставих за да излязат навън и да опустушат всичко пред пътя им. Почуствах се по спокойна. Как успя да го направи, само чрез гласа си?

- ‘Утро. – отговорих най-накрая,искрена усмвика залепена на лицето ми.

Саске се подсмихна самодоволно. Явно и той забеляза че успя да укроти звяра. Заиграх се с ципа на огромнотията седяща между краката му.

- Носиш китарата си? – попитах, опитвайки се да си спомня как изглеждаше всъщност, последно като говидях на концерта, но не получих никакъв образ.

Саске бе толкова запленителен тогава, истински Бог. Разбирам защо не съм обърнала внимание на инструмента намиращ се в ръцете му.

-Да. Трябва да-кхъм- завърша една песен. – наистина му беше трудно да говори.

Не забелязах кога се бяхме навели един към друг,, беше толкова близко до мен и просто нямаше как да не забележа лъскавите му очи. Явно се бяха насълзили от изкашлянето преди малко. Сигурно много го боли.

Вдигнах ръката си от ципа и нежно поставих пръсти на гърлото му. Момчето затвори очи. Кожата му бе толкова мека и усетих как адамовата ябълка се повдигна и после падна като преглътна. Разтапях се отвътре, предишното гневно настроение отдавна затъкано някъде в тесните кътчета на съзнанието ми. И по-добре да остане там.

- Как успя да ... гласа ти ... – не знаех как да образувам изречение.

Саске отвори устата си готов да ми отговори, но положих пръст на плътните му меки съвършени устни. Той се усмихна и хвана леко китката ми изпращайки я настрани и докато мигна вече бе с нос заровен в косата ми. Не успях да спра смеха който напусна добровете ми.

- Мога да шепна, глупаче. – прошепна в ухото ми, топлия му дъх каращ ме да настръхна.

Следващото нещо което направи не го очаквах. Изобщо, не съм си го представяла дори.

Саске ухапа ухото ми.

Съвсем сериозно. Саске ухапа ухото ми.


avatar
mariqvladi
Редовен
Редовен

Female
От : Варна
Рожден ден : 09.09.1998
Години : 19
Мнения : 755
Дата на рег. : 16.11.2010

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета:

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Съб Юли 16, 2011 1:57 pm



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by sakura-chan--- on Пет Авг 12, 2011 8:23 pm

-Ау! – изписках.

Беше доста неочаквано и заболя! Той се одръпна и се опита да се засмее. Само дето не му се получи много. Хаха, така му се пада! Погледнах към тавана на автобуса.

Затворих очи и си представих че гледам безкрайното синьо небе. Изгубвайки се в него след бели пухкави облачета. След това небето стана черно и бели светлинички предаваха още по-голяма красота. А когато се вгледаш виждаш пътя по който е минал стар дядо, разсипал част от млякото, което е носил под мишница опитвайки да немри пътя си към във къщи. Пълната луна обгърната от нежното си сияние стоеше далече от млечния път и предаваше нежност, красота романтика. Небето ми липсваше, толкова време мина откакто последно лежах в родния ми град на големия хълм далеч от светлините и шума, където огромнта бездна те поглъщаше изцяло, напълно забравяйки за суровия живот. И усета на сухата тревата под дланите ми, нежния вятър, който вдигаше паднали листа, а те на свое място заиграваха най-прелестния танц, танц който никой не би могъл да засенчи. Мекото шумолене на старите дърветата, всякаш нежно ти разказват истории случили се много отдавна, когато са били малки и млади. Великолепнита музика на шурчетата прибавяха още по силно усещане. Спомних си как дишах бавно със затворени очи, изгонила всичките мисли от главата ми. Тогава ставах част от красотата на природата заедно с растенията, меката зема, въздуха и безкрайното небе. Едно невероятно усещане което завинаги ще седи с грижа сгънато в кътчетата на спомените ми.

Погледнах към момчето, което седеше до мен. Черните му очи бяха накъде изгубени в света отвън стъклото. Тогава сърцето ми се сви. Исках да споделя този спомен с него. Исках и той да усети същата красота и можеби тогава, тогава всеки път когато погледна в очите му, нямаше да срещам същата болка и неизплакани сълзи.

- Саске?

Споменатото момче мигна, полащавйки глава всякаш да се оттърси от мислите, които го бяха нападнали и ме погледна с мързелива усмивка.

-Как е ухото? – прошепна, показвайки белите си зъби.

- Горещо. – отговорих искрено. – И червено, благодарение на теб.

- Получава се странен контраст с косата ти.

Дадох му „погледЪТ”. Но за жалост не успях да го задържа за дълго време, защото голямата му ръка с красиви бледи пръсти, повдигна един кичур, оглеждайки го с интерес.

- Оригиналния ти цвят? – прошепна не отделяйки очи от косата ми.

Хванах я цялата , все едно че ще я връзвам на опашка, изпускайки няколо кичура отпред. Обърнах я на обратно, това което бе от вътрешната страна се обърна нагоре.

- Това е истинския ми цвят. Отгоре съм сложила различни кичури, за да съм по малко фрийк.

Чух как Саске се премести и го усетих да вплета пръсти в косата ми.

- Нежно, бледо, бе*ешко розово? Или по-скоро, както подсказва името ти – черешово цветче. – топлия му дъх погали врата ми и цялата настръхнах. – Толкова е мека и – поемайки си дълбоко дъх прошепна – ухае на ранна пролет, когато растенията се събуждат след като бялата им завивка е била премахната.

В корема ми запърхаха пеперуди. Усетих как бузите ми се нагряват, а краката затреперват.Тогава ръцете му ме обгърнаха и ме придърпаха към себе си, като той се бе облегнал на прозореца, единият крак бе стъпал, а другия бе опънат не двете седалки, а аз облегната на гърдите му.

Бавно с два пръстта погалих бедрото му, увито в черна материя. Усетих нещо меко, топло и влажно на врата си. Боже мой, това са устните на Саске? Затворих очи и се отдадох само на усещането, отпускайки глава на рамото му.

- Ама, вие защо не си намерите стая?

Автоматично се изправих с отворени очи, стресната от гласа на Дрю.

- Ако виждаш някоя наоколо ми кажи, идиот. – прозвуча дрезгав глас зад мен.

- Не, съжелявам. – лъчезарността на Дрю продължава да ме изумява. – Скучно ми ееее. Дейдара пак започна да ме тормозииии!

От другата седалка изкочи Дей, предполагам бе на колене, обърнат към нас.

-Нихихии – усмихна се.

Червенокоското ,застанал по същия начин, се наведе още по-напред и отпускайки се надолу като чувал с картофи.

- Гади ми се. – промърмори, гласа му заглушен от седалката.

Саске въздъхна.

- Е и? – попита Дей.

- Млъкни, задник. – отвърна му Дрю.

- Защо, не се разместите с Лил и Джей? – попитах, повдигайки розова вежда.

- Защо-

-О.Боже.Мой. Учиха Саске?! – писклив страшно досаден глас прониза милите ми ушички.

Погледнах към източника. Момиче с червена коса, черна мини поличка(и като казвам мини имам предвид ВИЖДА МИ СЕ ЗАДНИКА мини) потник(ако мога изобщо да го нарека така) от който да и се вижда пъпа с огромно деколте с ОГРОМНИЯ и балкон на показ. А, да не пропуснем цайсите.

Саске се размести зад гърба ми.

- Аз съм ти супер голяма фенка! О Божее, не мога да повярвам че седиш на колко 2 метра от мен?! Искам да знаеш, е ти си го знаеш де, че си върха!

- Значи харесваш музиката ми? – прошепна с ... ами никакъв тон.

- Музиката ти ли... ами не точно... както и да е...Та-а-а.. – бутайки рамото ми се наведе към Саске, давайки му невероятна гледка към цомбите си-

(КУЧКА*КУЧКА*КУЧКА)

- му прошепна – името ми е Карин и мога да бъда изцяло твоя, и като казвам изцяло – поклати хубавото си дупе-

(УМРИ! УМРИ! УМРИ!)

-и се усмихна преластително – имам преди изцяло.

Изправи се, използвайки ме за упора и въртейки хубавото си дупе се отадалечи. Погледнах Дрю – огромна усмивка, Дей – огромна усмивка. Погледа ми спря до там. Няма начин да погледна готик парчето зад мен след като туко-що бе поканен да прави секс със секс бомба.

Не сериозно, тази Карин имаше всичко, което момчетата харесват! Кучка!
а) красиво лице
б) ОГРОМНИ ЦОМБИ
в) съвършен задник
г) дълги крака
д) тен
е) споменах ли цомби, ама такива големи?
ж) самоувереност
Кучка!

Погледнах себе си.
- клечести крака
- мини дупе
- чашка Б80
- голямо чело
- ненормално розова коса
-бледа
О, да супер. Каква конкуренция.

Предствих си как изгарям, накълцвам, разфасовам и препарирам Кучрин и се почуствах по-добре.

Най-накрая обърнах внимание на света около мен. Момчетата си говореха за нещо, а навън бе заваляло. Найс.

- Аз ще дремна малко, че задника не ме остави цяла нощ да спя. – съобщи Дрю и се скри зад седалката си.

- Аз също, бахти отекчителното време човек. Дано като стигнем да спре... – последва го Дей.

И пак останахме само двамата. Нахално си се наместих обратно в черната МИ готичекса секси възглавничка.

- Не знаех че си имаш фенки. – промърморих.

- Хн, ревнуваш? – прошепна в ухото ми.

Обърнах се колкото мога за да срещна очите му.

- Н-не. – изтърсих.

Саске направи една от онези финзиономии, накланя си главата нодолу и те поглежда с вдигнати вежди.

- Добре де, ... малко. – мисля че на бузите ми им стана топло.- Саске?

-Хм?

Наместих гърба су удобно и се сгуших в него.

- Спомняш ли си концерта в Долината на мъртвите?

-Спомням си как те намерих в гробищата.

- Какво правеше там?

- Пишех текстове, затова ми трябваше тихо място, докато ти, разбира се, наруши тишината с виковете си.

- Значи ти пишеш текстовете на песните?

- И музиката понякога. – можех да усетя самодоволна усмивка залепена на красивото му лице.

-А, спомняш ли си кога се ... видяхме за пръв път? – гласа ми потрепери.

- Връщах се от работа и реших да свия по тъмните улички, където няма много хора. Тогава видях нещо розово пред себе си. Беше толкова изплашена.

-Ами страшничко си беше. Но знаеш ли, какво ми е интересно?

- Какво?

- Аудиоплейъра ми... как ме намери? Събудих се в болницата и плейъра ми беше просто там. А от това което ми каза Нару- един приятел, не познавам друг чернокос готик.

- Това – усетих го как си поема дъх – е тайна.

-А, защо се правеше че не ме познаваш?

- Това също. Нещо друго? – мисля че го раздразних.

- Има още доста неща. – казах съвсем сериозно.

Всичките въпроси край Саске, тази мистерия, отдавна ме измъчваше и исках да науча отговорите. Всеки път когато почвах да си мисля, имах чувството че полудявам. Тъпи и невъзможни неща ми се струваха като единствените отговори. Знам. Ненормално.

Отново се обърнах вкопчих зелените си очи в неговите, опитвайки се да прочета мислите му.

- Някой друг път, става ли? – попита, целувайки ме по носа.

-Става. Но не си мисли че винаги ще можеш да ме подкупваш с целувки, ясно?

- Ясно.

Следващите думи, които щях да изтрелям бяха погълнати от устните му.(и езика но това е подробност)

***
avatar
sakura-chan---
Учaщ се
Учaщ се

Female
От : софия
Мнения : 131
Дата на рег. : 12.04.2011

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Кои анимета са ти любими?

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by `M.и.s.h.и.t.0` on Съб Авг 13, 2011 12:00 am



Принцът целунал жабата и тя се превърнала в принцеса.С кайма и кашкавал.
██ Новият план на M-tel "Шизофреник" - говориш със себе си за 0 стотинки на минута неограничено.██

Look mr. simple, simple you are you are cool just like that
Look miss simple, simple you are pretty just like that (s j call!)

avatar
`M.и.s.h.и.t.0`
Без спирачки
Без спирачки

Female
От : (рс) Много хора не ме харесват..е аз да не би да ги харесвам всички!
Рожден ден : 07.04.1994
Години : 23
Мнения : 6233
Дата на рег. : 30.12.2009

~~АНИМЕ ЛИСТ~~
Любими анимета: Elfen Lied,Ouran High school host club, death note, vampire knigh,Zombie Loan,Kanon

Върнете се в началото Go down

blue Re: 1 chapter

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите